Фабиан Ленк
Смъртоносното багрило (12)

Смъртоносната боя

— Вижте! — възбудено извика Ким и посочи към края на четката. Точно там, откъдето Франческа бе изстъргала боята. — Отдолу има още една боя. Синя!

Леон и Юлиан се приведоха над четката.

— Имаш право — каза Юлиан.

— Може би тази синя боя е отровна — продължи Ким. — Нека пак да се посъветваме с Франческа.

И детективите отново почукаха на вратата.

— А, пак ли сте вие? — срещна ги с усмивка продавачката на бои. — С какво мога да ви помогна?

Ким й обясни, Франческа отново огледа четката.

— Имаш право — каза тя след това. — Под печената сиена има още една боя. Не я бях забелязала първия път. Това е смалтино, боята на коболдите. Спомняте си, нали?

Ким енергично кимна.

— Тази боя има и друго име — бавно изрече Франческа. — Смалтиното има качества, за които рудничарите може и да не знаят, но не и човек, който е добре запознат с багрилата…

Приятелите нямаха търпение да разберат какво ще им каже Франческа. Ким забеляза, че Кия стана доста неспокойна. Вероятно предусещаше някаква опасност.

— Какви са тези качества?

— Наричат я също боята на смъртта…

Коленете на Ким омекнаха.

— Боята на смъртта. Да не би…

— Да, отровна е. — Франческа изсипа в хаванчето нещо, което приличаше на парченца стъкло. — Рудата коболд съдържа силно отровния арсеник^[1]. Тук в Рим го използваме за унищожаване на насекоми-паразити. Свързаният в синьото стъкло арсеник не е опасен, но боята, направена от стритото стъкло, може да е смъртоносно отровна.

В главата на Ким проблесна ужасно подозрение. Бе се досетила как е действал извършителят.

— Благодаря! — каза тя и взе четката. — Трябва да тръгваме, искаме да посетим Микеланджело.

— Много мило, поздравете го от мен — усмихна се Франческа. — Ариведерчи^[2]!

— Чао! — отвърна Ким и тримата с Леон и Юлиан напуснаха работилницата.

Когато останаха сами, Ким прошепна възбудено:

— Казвам ви, извършителят е откраднал четката от работилницата, за да осъществи пъкления си план. Нанесъл е върху нея тънък слой от смъртоносното отровно смалтино, а след това го е покрил с безопасната сиена. След това е върнал четката на мястото й. Това обяснява защо тя внезапно отново се е появила!

Юлиан се почеса по тила.

— А после?

— Когато Микеланджело е гризал края на четката, слюнката му е разтворила боята и той е сдъвкал, без да разбере, невидимото смъртоносно смалтино. Така се е отровил! — обясни им Ким.

— Какъв коварен план! — извика Юлиан. — Много добре, Ким!

— Без съмнение — отвърна Леон. — Но тази теория има един малък недостатък.

Ким сложи ръце на хълбоците и предизвикателно погледна към Леон.

— И какъв е той?

— Не можем да я докажем — отвърна момчето.

Лошото е, че има право, трябваше да признае момичето. Нуждаеха се от доказателство.

— Рафаело разбира от четки и бои — каза Леон. — А има и мотив.

— Да, имаме толкова основания да го подозираме — съгласи се с тях Леон. — Но как да го разобличим?

В този момент Кия нетърпеливо измяука, за да привлече вниманието им. Щом се убеди, че всички гледат към нея, тя се втурна напред и ги поведе към Сикстинската капела.

Когато приятелите задъхани пристигнаха там, видяха, че двама мъже, ескортирани от гвардейци, също се бяха се насочили натам.

— Вижте, това са папата и Рафаело! — прошепна Ким. — Защо ли са дошли?