Силвия Дей
Открита пред теб (9)

8

Гидиън въздъхна шумно и прокара ръка през косата си.

— Не говориш сериозно.

Изведнъж се почувствах ужасно изморена, напълно изтощена от битката, която водех със себе си.

— Напротив. Ти и аз… беше грешка.

Той стисна зъби.

— Не си права. Грешка беше държанието ми след онова, което се случи.

Вперих поглед в него, стресна ме настървението, с което отрече.

— Не говоря за секса, Гидиън. Говоря за онова глупаво споразумение за „секс между непознати“, на което се съгласих. От самото начало знаех, че постъпвам неправилно. Трябваше да послушам инстинкта си.

— Искаш ли да бъдеш с мен, Ева? Не по онзи начин, за който говорихме в бара. Можем да бъдем много по-близки.

Пулсът ми се ускори.

— Какво имаш предвид?

— Всичко.

Той се отдалечи от бара и дойде при мен.

— Искам да съм с теб.

— В събота май не беше точно така.

Обвих силно ръце около себе си.

— Тогава бях… замаян.

— Така ли?! И аз.

Забелязах, че зае същата поза като мен.

— Господи, Ева!

Виждах как се гърчи и в мен се появи искрица надежда.

— Ако това е всичко, което имаш за казване, сме дотук.

— Дявол да ме вземе, ако спрем дотук!

— Вече влязохме в задънена улица, щом ще се държиш неадекватно всеки път след секс.

Видимо му беше трудно да намери подходящите думи.

— Свикнал съм да контролирам нещата. Изпитвам необходимост от контрол. А в лимузината ти го разби на пух и прах. Не го понесох особено добре.

— Нима?

— Ева — започна той и се приближи до мен, — никога не съм преживявал подобно нещо. Смятах, че е невъзможно да ми се случи. А сега… трябва да го преживея отново. Трябва да бъда с теб.

— Това е просто секс, Гидиън. Изключителен, невероятен секс, но човек наистина може да се побърка, ако го прави с някого, с когото не си пасва.

— Глупости. Признавам, че прецаках нещата. Не мога да променя случилото се, но със сигурност мога адски да се вбеся, че искаш да ме отрежеш само заради това. Ти постави условията си и аз отстъпих, за да се съобразя, а ти не си готова дори на най-дребния компромис. Би трябвало да се срещнем някъде по средата. — По лицето му бе изписано разочарование. — По дяволите, отстъпи поне със сантиметър!

Наблюдавах го внимателно, опитвах се да преценя какво точно правеше и докъде щеше да ни доведе това.

— Какво искаш, Гидиън? — попитах тихо.

Придърпа ме към себе си и постави ръка на бузата ми.

— Искам да продължа да изпитвам онова чувство, което имам, когато съм с теб. Само ми кажи какво трябва да направя. И не се сърди всеки път, когато сгреша. Никога преди не съм го правил. Позволи ми да се уча в движение.

Поставих длан върху сърцето му и усетих как бие. Беше обзет от тревога и страст и това ме накара да настръхна. Как трябваше да реагирам? Да се доверя на шестото си чувство или да последвам здравия си разум?

— Не си правил какво?

— Всичко, което е нужно, за да прекарам колкото е възможно повече време с теб. И във, и извън леглото.

Вълната на задоволство, която ме заля, бе толкова мощна, че граничеше с абсурда.

— Съзнаваш ли колко усилия и време трябва да вложим, за да изградим връзка между нас, Гидиън? Освен това все още решавам някои лични проблеми, отскоро съм на нова работа… майка ми е побъркана… — Допрях длани до устата му, за да не му дам възможност да възрази. — Но ти си заслужаваш усилието, а и освен това те желая. Затова май нямам особен избор, нали?

— Ева. По дяволите!

Гидиън ме вдигна. Подпря с една ръка дупето ми, за да ми помогне да обвия крака около кръста му, а после ме целуна силно и нежно потърка носа си в моя.

— Ще се справим.

— Казваш го така, сякаш ще е много лесно.

Знаех, че не съм най-лесният човек за връзка, а очевидно и той имаше същия проблем.

— Лесните неща са скучни.

Занесе ме до бара и ме сложи да седна на един висок стол. Вдигна капака от чинията и пред мен се показа огромен чийзбургер с пържени картофки. Бяха още топли, защото чиниите бяха поставени върху затоплена гранитна плоча.

— Мммм… — измърморих аз, изведнъж осъзнала колко съм гладна. След разговора апетитът ми се беше върнал с пълна сила.

Гидиън разгъна салфетката, постави я на скута ми, стисна ме леко за коляното и се настани на стола до мен.

— Е, как ще се справим с това?

— Ами… Вземаш го с ръце и го поставяш в устата си. — Той ме погледна шеговито и ме накара да се усмихна.

Чудесно беше да се усмихвам. Чудесно беше да съм с него. Обикновено бе така… за известно време. Отхапах от чийзбургера и изръмжах от удоволствие, когато усетих вкуса му. Беше традиционен чийзбургер, но вкусът му беше неповторим.

— Вкусно е, нали? — попита той.

— Много. Като се замисля, може и да си заслужава да задържа мъжа, който знае къде да намери най-добрите бургери. — Избърсах устата и ръцете си. — Какво е отношението ти към моногамията?

Той остави бургера в чинията си, имаше нещо зловещо в мълчанието му. Нямах никаква представа какво си мисли в момента.

— Мислех, че това вече е уточнено в споразумението ни. Но за да няма съмнения, ще го заявя съвсем ясно — в живота ти няма да има никакви други мъже, Ева.

По тялото ми преминаха тръпки, бях стресната от острия му, нетърпящ възражения тон и от ледения му поглед. Знаех, че в характера му има и тъмна страна, отдавна се бях научила да разпознавам и да се пазя от мъжете, в чиито очи се таят тъмни сенки. Но когато видях Гидиън, нищо не ми подсказа, че ме дебне опасност. А може би трябваше.

— Това значи ли, че нямаш нищо против жените в живота ми? — попитах аз, за да разведря атмосферата.

Той вдигна учудено вежди.

— Знам, че съквартирантът ти е бисексуален. И ти ли си би?

— Това би ли те притеснило?

— Би ме притеснило, ако трябва да те споделям с някого. За мен няма такава алтернатива. Тялото ти изцяло ми принадлежи, Ева.

— А твоето принадлежи ли ми? Имам ли изключителни права?

Погледът му стана горещ.

— Да. И очаквам редовно и с пълна сила да се възползваш от тях.

Добре, да видим…

— Ти вече си ме виждал гола — подразних го с дрезгав глас. — Знаеш какво получаваш. Аз не знам. Онова, което съм видяла от тялото ти досега, ми харесва много, но далеч не е всичко.

— Можем да поправим тази грешка още сега.

Мисълта, че може да се разсъблече пред мен, ме накара неспокойно да се размърдам на стола. Той забеляза и ми се усмихна палаво.

— По-добре не го прави — казах със съжаление. — В петък вече закъснях след обедната почивка.

— Тогава довечера.

Преглътнах трудно.

— Чудесно.

— Ще се погрижа да приключа с ангажиментите си до пет.

Продължи да се храни. Изглежда, фактът, че току-що бяхме включили невероятно чукане в програмата си за деня, не му направи особено впечатление.

— Не е необходимо — отвърнах аз и отворих малката бутилка кетчуп, оставена до чинията ми. — Искам да отида на фитнес след работа.

— Ще отидем заедно.

— Наистина ли?

Обърнах бутилката наопаки и чукнах дъното й с длан. Той я взе от ръцете ми и използва ножа си, за да сипе малко кетчуп в чинията ми.

— Може би е добра идея да изразходя известно количество енергия, преди да те съблека. Иначе не съм сигурен, че утре ще можеш да ходиш.

Вперих поглед в него, изненадана от небрежния начин, по който го каза. Печалната усмивка на лицето му издаваше, че в думите му се крие известна истина. Вагината ми се сви, предчувствайки невероятно изживяване. Сигурно съвсем скоро щях сериозно да се пристрастя към Гидиън Крос.

Хапнах малко пържени картофки и се сетих за още един човек, който беше пристрастен към Гидиън.

— Магдалин може да се окаже проблем за мен.

Той преглътна хапката си и отпи от бутилката минерална вода.

— Каза ми, че е разговаряла с теб, но не се получило много добре.

Разказах му в най-общи линии за плановете, които Магдалин кроеше, както и за находчивия й опит да ме отстрани. Трябваше много да внимавам с нея, но и Гидиън трябваше да предприеме нещо в това отношение. Като например да я отреже и точка.

— Да, наистина не се получи — съгласих се аз. — Не ми беше особено приятно някой да ми казва, че не уважаваш жените, които чукаш, и че в момента, в който си вкарал оная си работа в мен, между нас всичко е свършено.

Гидиън се усмихна.

— Това ли ти каза?

— Дума по дума. Освен това твърди, че я пазиш в резерва до момента, в който си готов да се ожениш.

— Наистина? — В гласа му се прокрадна ледена нотка.

Стомахът ми се стегна. Знаех, че нещата или ще се оправят, или съвсем ще се влошат в зависимост от следващите му думи.

— Не ми ли вярваш? — попитах.

— Разбира се, че ти вярвам.

— Тя би могла да е проблем за мен — продължих настойчиво.

— Няма да е проблем. Ще поговоря с нея.

Мразех мисълта, че ще разговаря с нея, защото ме караше да се побърквам от ревност. Реших, че е добър момент да спомена и този проблем:

— Гидиън…

— Да?

Беше изял бургера си и сега похапваше картофки.

— Аз съм много ревнива. Направо губя разсъдъка си — започнах аз, разсеяно побутвайки бургера си с пържено картофче. — Може би трябва да помислиш по този въпрос и да решиш дали искаш да имаш нещо общо с човек като мен, който страда от липса на достатъчно самочувствие. Това беше един от най-големите проблеми, които имах с първоначалното ти предложение. Знаех, че ще полудявам всеки път, когато видя жадните погледи на жените около теб, но няма да имам правото да направя нищо по въпроса.

— Сега вече имаш това право.

— Не приемаш думите ми сериозно. — Поклатих глава и отново отхапах от бургера.

— Никога не съм бил по-сериозен в живота си.

Гидиън се протегна, докосна ъгълчето на устата ми с върха на пръста си и облиза соса, събрал се там.

— Ти не си единствената, която се държи собственически. Аз също изключително държа на онова, което е мое.

Изобщо не се усъмних в думите му.

Продължих да се храня и се унесох в мисли за предстоящата нощ. Очаквах я с нетърпение. С безумно нетърпение. Умирах си да видя Гидиън гол. Да прокарам ръце по тялото му и да го покрия с целувки. Да се опитам отново да го подлудя. Освен това отчаяно исках да съм под него, да усещам как се напряга върху мен, да чувствам тласъците му в себе си и да го прегръщам, докато свършва мощно и дълбоко в мен.

— Продължавай да си мислиш за тези неща — каза той с дрезгав глас — и отново ще закъснееш.

Вдигнах учудено вежди и го погледнах.

— Откъде знаеш за какво си мисля?

— Придобиваш това изражение, когато се възбудиш. И възнамерявам да те карам да изглеждаш по този начин колкото е възможно по-често.

Гидиън постави капака върху чинията си, изправи се, извади от джоба си визитна картичка и я постави до мен. Видях, че на гърба й са записани номерата на домашния и мобилния му телефон.

— Знам, че с оглед на разговора досега, въпросът ми ще прозвучи глупаво, но би ли ми дала номера на мобилния си телефон.

— О! — възкликнах аз и се помъчих да изхвърля мисълта за предстоящата ни среща от главата си. — Трябва първо да си купя такъв. Смятам да го свършва възможно най-скоро.

— Какво стана с телефона, от който изпращаше съобщения миналата седмица?

Сбръчках нос.

— Майка ми го използваше, за да следи къде ходя. Тя е… Прекалено много се тревожи за мен.

— Разбирам. — Той погали с пръсти бузата ми. — Значи това имаше предвид, когато каза, че майка ти те следи?

— Да, за съжаление.

— Добре тогава. След работа ще се погрижим да ти намерим нов телефон, преди да отидем на фитнес. По-безопасно е да имаш телефон. А освен това искам да мога да разговарям с теб всеки път, когато пожелая.

Оставих в чинията недоядената част от бургера и избърсах ръцете и устата си.

— Благодаря ти. Беше много вкусно.

— За мен беше удоволствие. — Той се наведе над мен и за миг докосна с устни моите. — Искаш ли да ползваш банята?

— Да. Но първо трябва да взема четката си за зъби от чантата.

След няколко минути се озовах в банята, чиято врата бе майсторски скрита в махагоновата ламперия на стената зад огромните екрани. Застанахме пред двойния умивалник и започнахме да си мием зъбите, като наблюдавахме отраженията си в огледалото. Това, което правехме, беше толкова обикновено и нормално, а доставяше такова удоволствие и на двама ни.

— Ще те изпратя до долу — каза той, прекоси кабинета си и спря пред закачалката.

Последвах го, но когато стигнах до бюрото му, се отклоних към стола. Спрях там и поставих ръце на празното пространство на плота пред стола.

— Тук ли прекарваш по-голямата част от деня?

— Да.

Облече сакото си, а на мен ми се прииска да го захапя, изглеждаше толкова прекрасен.

Вместо това подскочих и седнах върху бюрото точно пред стола. Погледнах часовника си, имах цели пет минути. Едва ли щяха да ми стигнат да се върна обратно на работното си място, но умирах от желание да упражня новите си права.

— Седни тук — наредих аз и посочих стола пред себе си.

Той ме погледна учудено, но дойде, без да спори, и се настани в стола. Разтворих крака и му направих знак с пръст.

— Още по-близо.

Той дръпна стола си напред и запълни пространството между бедрата ми. Обгърна ги с ръце и вдигна поглед към мен.

— Съвсем скоро, Ева, ще те изчукам точно тук.

— Засега само ме целуни — измърморих аз и се наведох напред.

Подпрях ръце на раменете му, за да не изгубя равновесие, и пуснах език по разтворените му устни, след това го вкарах вътре и започнах леко да го движа. Той изстена и ме целуна толкова дълбоко, че почувствах болка и моментално се овлажних.

— Съвсем скоро — повторих аз, допряла устни до неговите — ще се скрия под това бюро и ще те смуча, докато свършиш. Мога да го направя, докато разговаряш по телефона и разиграваш милионите си като на „Монополи“. И тогава вие, господин Крос, определено ще сте победителят в играта.

Почувствах, че устните му се разтегнаха в усмивка.

— Виждам как ще се развият нещата. Ще ме накараш да си загубя ума и да свършвам в стегнатото ти и секси тяло навсякъде, където те хвана.

— Оплакваш ли се?

— Ангелче, очаквам го с нетърпение.

Останах смаяна от обръщението, въпреки че ми хареса. Прозвуча толкова сладко.

— „Ангелче“?

Той измърмори в знак на съгласие и ме целуна.

Не можех да повярвам каква огромна промяна бе настъпила в този един час. Когато напуснах кабинета на Гидиън, в главата ми се въртяха съвсем различни мисли от тези, с които бях дошла. Ръката му на кръста ми ме караше да потръпвам, но не от болка и нещастие, както когато идвах, а от радостна възбуда.

Махнах за довиждане на Скот и се усмихнах широко на намръщеното момиче на рецепцията.

— Мисля, че не ме харесва — казах на Гидиън, докато чакахме асансьора.

— Кой не те харесва?

— Рецепционистката.

Той хвърли поглед към нея и тя разтегна устни в искряща усмивка.

— Е — промърморих аз, — теб те харесва.

— Аз й плащам заплатата.

Свих устни.

— Да, сигурна съм, че това е единствената причина. И няма нищо общо с това, че си най-сексапилният мъж на света.

— Това ли съм?

Той ме притисна до стената и страстният му поглед ме изгори.

Опрях длани на корема му, усетих твърдите мускули под пръстите си и облизах долната си устна.

— Просто отбелязвам.

— Аз те харесвам.

Притисна длани до стената от двете страни на главата ми, наведе се и ме целуна нежно.

— Аз също те харесвам. Но май в момента не осъзнаваш, че си на работа.

— Това му е хубавото да си шеф, можеш да правиш всичко, което си поискаш.

— Хммм…

Когато асансьорът пристигна, аз се промуших под ръката на Гидиън и влязох в кабината. Той се промъкна след мен и ме заобиколи като хищник, застана зад гърба ми и ме притегли към себе си. Вмъкна ръце в предните ми джобове и притисна бедрата ми още по-плътно към своите. Топлината на ръцете му съвсем близо до мястото, което болезнено копнееше за него, бе неописуемо сладко мъчение. За да му отмъстя, започнах да движа дупето си бавно и се усмихнах, когато чух тихо изпъшкване и усетих, че членът му се втвърдява.

— Дръж се прилично — скара ми се той сърдито. — Имам среща след петнайсет минути.

— Ще си мислиш ли за мен, докато седиш на бюрото си?

— Без съмнение. И ти непременно ще си мислиш за мен, докато седиш на твоето. Това е заповед, госпожице Трамел.

Отпуснах се назад и сложих глава на гърдите му, харесваше ми да го слушам как ми заповядва.

— Не виждам как е възможно да не ви се подчиня, господин Крос, като се има предвид, че където и да отида, мисля за вас.

Излезе пръв от кабината, когато стигнахме двайсетия етаж.

— Благодаря за обяда.

— Мисля, че аз трябваше да кажа това — отвърнах аз. — Ще се видим по-късно, Тъмен и Опасен.

Погледна ме учудено, когато чу прякора, който му бях измислила.

— Пет часа. И не ме карай да чакам.

Кабинката на левия асансьор пристигна. Мегуми излезе от нея, а Гидиън влезе, като продължаваше да ме гледа, докато вратите се затвориха.

— Еха — възклика тя, — май улучи шестицата. Направо ме караш да позеленея от завист.

Не успях да измисля нищо в отговор. Всичко беше толкова ново за мен, че направо се страхувах да не го урочасам. Дълбоко в себе си съзнавах, че усещането за щастие не може да продължава дълго. Всичко се развиваше прекалено добре.

Отидох бързо до бюрото си и се залових за работа.

— Ева — вдигнах поглед и видях Марк, застанал на прага на кабинета си, — може ли да поговорим за малко?

— Разбира се.

Грабнах таблета си, макар че сериозното му лице и строгият тон подсказваха, че може би няма да ми е нужен. Лошото ми предчувствие се потвърди, когато Марк затвори вратата зад гърба ми.

— Всичко наред ли е? — попитах.

— Да.

Изчака ме да седна, след което се настани до мен, а не от другата страна на бюрото.

— Не знам как да ти го кажа.

— Просто го кажи. Ще разбера.

В погледа му се четеше състрадание и известно неудобство.

— Не ми е работа да се намесвам. Аз съм ти само началник и има една определена линия, която не трябва да преминавам, но ще го направя, защото те харесвам, Ева, и защото искам още дълго да работиш с мен.

Стомахът ми се сви.

— Това е чудесно. Аз също много харесвам работата си.

— Добре, добре, радвам се да го чуя — каза той и притеснено се усмихна. — Просто… Внимавай с Крос, разбра ли?

Премигнах, не очаквах разговорът ни да вземе такъв обрат.

— Добре.

— Той е изключително умен, богат и секси, затова разбирам какво те привлича в него. Колкото и да обичам Стивън, аз самият изпитвам известно вълнение, когато Крос е наблизо. В него има някаква магнетична сила. — Марк говореше бързо, очевидно изпитваше силно неудобство. — Напълно разбирам защо проявява интерес към теб. Ти си красива, умна, честна, деликатна. Мога да продължа да изброявам, защото си невероятна.

— Благодаря — отвърнах тихичко.

Надявах се, че не изглеждах толкова зле, колкото се чувствах. Подобно предупреждение от приятел и фактът, че останалите ще говорят за мен и ще си мислят, че съм поредната „мацка на седмицата“, ме караха да се чувствам ужасно несигурна.

— Просто не искам да бъдеш наранена — измърмори той, изглеждаше не по-малко зле от мен. — Признавам, че отчасти го правя от съвсем егоистични подбуди. Не искам да загубя отлична сътрудничка, защото тя отказва да работи в сградата, собственост на бившето й гадже.

— Марк, това, че се интересуваш от мен и ме цениш, означава много за мен. Но не трябва да се тревожиш. Аз съм голямо момиче. Освен това нищо не може да ме накара да напусна тази работа.

Той въздъхна дълбоко, очевидно изпитваше облекчение.

— Добре. Да оставим това и да се връщаме към работа.

Така и направихме, но аз се подложих на ежедневно мъчение, като се абонирах в Google за ежедневен бюлетин с всички новини, в които присъстваше името на Гидиън. Стана пет часа, а мисълта за многото ми недостатъци, продължаваше да помрачава щастието ми като мръсно петно.

Гидиън бе съвсем точен, както и беше заплашил, и докато слизахме надолу в препълнения асансьор, изглежда, не забеляза вглъбеното ми настроение. Повечето жени в кабината поглеждаха скришом към него, но подобни неща не ме дразнеха. Беше толкова секси. Щях много да се изненадам, ако не го гледаха.

Хвана ме за ръка, когато излязохме през въртящата се врата, и вплете пръсти в моите. Този обикновен интимен жест означаваше толкова много за мен в онзи момент, че в отговор силно притиснах ръката му. Дадох си сметка, че трябва много да внимавам с това. В момента, в който започна да изпитвам благодарност за всяка минута, в която е с мен, ще настъпи началото на края. Ако това се случи, ще загубя и собственото си, и неговото уважение.

Бентлито ни чакаше, паркирано до бордюра, а шофьорът на Гидиън бе застанал в готовност до задната врата.

— Поръчах да ми донесат един екип за тренировка, в случай че настояваш да отидем в твоя фитнес. „Еквинокс“, нали така се казваше? Ако искаш, можем да отидем и в моя.

— Къде се намира твоят?

— Предпочитам да ходя в „Крос трейнър“ на Тридесет и пета улица.

Искаше ми се да го попитам откъде знае кой фитнес посещавам, но замълчах, когато чух думичката „Крос“ в името на залата.

— Да не би случайно да притежаваш този фитнес?

Той се усмихна.

— Цялата верига. Обикновено тренирам смесени бойни изкуства с личен треньор, но от време на време ходя и във фитнеса.

— Цялата верига — повторих аз. — Разбира се.

— Ти избери — предложи той деликатно. — Ще отидем където кажеш.

— Но, моля ви, не може да не отидем във вашия фитнес.

Той отвори задната врата и аз се плъзнах вътре. Сложих дамската си чанта и спортния сак в скута си и се загледах през прозореца, докато колата се отделяше от бордюра. Седанът до нас беше толкова близо, че без усилие можех да се протегна и да го докосна. Все още не можех да свикна с натовареното движение в Манхатън. В Южна Калифорния също се движехме броня до броня, но много по-бавно. Тук, в Ню Йорк, високата скорост и навалицата се смесваха така, че понякога ми се искаше да затворя очи и само да се моля да преживея пътуването.

За мен това бе един нов свят. Нов град, нов апартамент, нова работа, нов мъж. Беше трудно за преглъщане наведнъж. Предполагам, че бе разбираемо да се чувствам леко несигурна.

Погледнах към Гидиън и видях, че ме наблюдава, но не разбрах какво означава изражението на лицето му. Всичко в мен се събра на топка от неистово желание и трескаво безпокойство. Нямах никаква представа защо бях с него, знаех само, че не можех да се откажа, дори и да исках.