Силвия Дей
Открита пред теб (5)

4

Ужасена от натрапника, се изправих непохватно и припряно придърпах полата си. Идеше ми да потъна в земята от срам.

— … за срещата в два са тук.

Отне ми безкрайно дълго време да осъзная, че двамата с Крос все още сме сами в стаята. Гласът, който бях чула, идваше от високоговорител. Крос бе застанал от другата страна на дивана, зачервен и намръщен. Гърдите му тежко се вдигаха и спускаха. Вратовръзката му бе разхлабена, а ципът на панталона му беше изпънат до скъсване от забележителна ерекция.

Можех само да си представя колко кошмарно изглеждам самата аз. Освен това закъснявах, трябваше да се връщам на работа.

— Господи! — Той рязко прокара ръце през косата си. — Посред бял ден! И то в шибания ми офис!

Изправих се на крака и се опитах да се приведа в ред. Той дойде при мен и отново издърпа нагоре полата ми.

— Ела!

Пернах го през ръцете, вбесена при мисълта за това, което почти бях позволила да се случи, когато всъщност трябваше да съм на работа.

— Престани. Остави ме на мира!

— Млъкни, Ева — мрачно каза той.

Хвана долната част на черната ми копринена блуза, издърпа я и я нагласи така, че копчетата пак да оформят права редица между гърдите ми. После смъкна надолу полата ми и я приглади със спокойни, обиграни движения.

— Оправи си опашката.

След това взе сакото си, облече го и намести вратовръзката.

Стигнахме до вратата едновременно, а когато посегнах да си взема чантата, той се наведе заедно с мен.

Хвана ме за брадичката и ме принуди да го погледна.

— Ей — обърна се меко към мен, — добре ли си?

Гърлото ми гореше. Бях възбудена, ядосана и ужасно засрамена. Никога в живота си не бях губила ума си така. И бях бясна, защото се бе случило точно с него — мъжа, чийто подход към сексуалната интимност бе толкова безчувствен, че се потисках, само като се сетя.

Рязко отдръпнах брадичката си.

— Да ти изглеждам добре?

— Изглеждаш красива и готова за чукане. Искам те толкова силно, че ме боли. Опасно близо съм до това да те метна обратно на дивана и да те накарам да свършиш толкова пъти, че да ме молиш да спра.

— Много поетично — измърморих, макар че ако трябваше да съм честна, не се чувствах обидена. В действителност грубото му желание да ме има ми действаше като силен афродизиак.

Стиснах дръжката на чантата си и се изправих, краката ми трепереха. Трябваше да се махна от него. А после, след края на работния ден, да се усамотя с голяма чаша вино.

Крос също се изправи.

— Ще свърша набързо и ще съм готов в пет. После ще дойда да те взема.

— Не, няма. Нищо не се е променило.

— Глупости!

— Не ставай арогантен, Крос. За секунда загубих ума си, но въпреки това не искам това, което искаш ти.

Той хвана бравата.

— Напротив, искаш го. Просто не си съгласна с начина, по който искам да ти го дам. Затова ще преразгледаме условията и ще ги преработим.

Същото делово отношение. Банално и сухо. Изпънах гръб.

Сложих длан върху неговата и натиснах бравата, след което се мушнах под ръката му и излязох от кабинета. Секретарят му веднага скочи на крака и зяпна, също като жената и двамата мъже, които чакаха за срещата. Крос се обади зад гърба ми:

— Скот ще ви настани в кабинета ми. Връщам се след минута.

Настигна ме на рецепцията, прегърна ме през кръста и притисна ханша ми до своя. Не исках да правя сцени, затова изчаках да стигнем асансьорите и едва тогава се отдръпнах.

Той спокойно натисна копчето.

— В пет часа, Ева.

Взирах се в светналия бутон.

— Заета съм.

— Тогава утре.

— И през почивните дни съм заета.

Крос застана пред мен и рязко попита:

— С кого?

— Това не ти влиза в…

Той покри с длан устата ми.

— Недей! Тогава ти кажи кога. И преди да отговориш „никога“, ме погледни добре и помисли дали съм от мъжете, които лесно се разубеждават.

Изражението му бе упорито, в присвитите му очи се четеше решителност. Потреперих. Не бях сигурна, че ще спечеля битката, ако се изправя срещу волята на Гидиън Крос. Преглътнах и изчаках да отдръпне ръката си.

— Смятам, че и двамата трябва да се поуспокоим. Да си дадем няколко дни, за да помислим.

— В понеделник след работа — настоя той.

Асансьорът дойде и аз се качих. Обърнах се към Крос и контрирах:

— В понеделник на обяд.

Така ще разполагаме само с час и ще мога да се измъкна. Точно преди вратите да се затворят, Крос подхвърли:

— Нещата между нас ще се получат, Ева.

Звучеше едновременно като заплаха и като обещание.

* * *

— Не се притеснявай, Ева — каза ми Марк, когато се върнах на бюрото си в почти два и петнайсет. — Нищо не си изпуснала. Имах късен обяд с господин Лийман. Аз самият влизам току-що.

— Благодаря.

Независимо от думите му, продължих да се чувствам виновна. Страхотната ми петъчна сутрин сякаш се бе случила преди векове.

Работихме без прекъсване до пет — обсъдихме един клиент с ресторанти за бързо хранене и обмислихме възможни промени в рекламното послание на верига за органични зеленчуци.

— „Суровата истина. Без добавени глупости“ — се бе пошегувал Марк, без да знае колко близо е репликата му до тази, която бях чула от Крос.

Тъкмо бях изключила компютъра и изваждах чантата си от чекмеджето, когато телефонът ми иззвъня. Хвърлих поглед към часовника и видях, че е точно пет. За миг помислих да игнорирам обаждането, защото реално работният ден беше приключил.

Но понеже още се чувствах виновна, че закъснях, реших, че това ми е наказанието, и вдигнах слушалката.

— Офисът на Марк.

— Ева, миличка, Ричард каза, че си забравила телефона си в офиса му.

Бързо издишах и седнах обратно на стола. Ясно си представях как майка ми мачка кърпичката си — правеше така винаги, когато говореше с подобен напрегнат тон. Побъркваше ме, но и ми късаше сърцето.

— Здрасти, мамо. Как си?

— О, чудесно. Благодаря. — Гласът й беше едновременно по момичешки тънък и дълбок, нещо средно между Мерилин Монро и Скарлет Йохансон. — Кланси остави телефона на портиера в блока ти. Наистина не трябва да ходиш никъде без него. Никога не знаеш кога може да ти се наложи да се обадиш на някого.

Вече бях обмислила варианта да задържа апарата и просто да прехвърля обажданията си на нов номер, за който майка ми не знае. Основният проблем обаче не беше в това.

— Какво смята доктор Питърсън за факта, че ми следиш телефона?

Мълчанието й бе красноречиво.

— Доктор Питърсън знае, че се притеснявам за теб.

Притиснах горната част на носа си и заявих:

— Май е време пак да си запишем общ час при него, мамо.

— О… разбира се. Той спомена, че иска да те види отново.

„Може би защото подозира, че не си достатъчно откровена с него.“

— Много харесвам новата си работа — смених темата аз.

— Това е страхотно, Ева! Шефът ти добре ли се държи с теб?

— Да, страхотен е. Не бих могла и да искам по-добър.

— Хубав ли е?

Усмихнах се.

— Да, много. Освен това е зает.

— По дяволите! Винаги е така с добрите мъже.

Тя се разсмя и аз се усмихнах още по-широко.

Толкова се радвах, когато беше щастлива. Искаше ми се по-често да се чувства така.

— Нямам търпение да те видя утре на благотворителната вечеря.

Моника Трамел Баркър Мичъл Стантън се чувстваше в свои води на всякакви светски събития — бляскава красавица, обградена в лукс, на която никога не бе липсвало мъжко внимание.

— Хайде да прекараме целия ден заедно — предложи майка ми изведнъж. — Ти, аз и Кари. Ще отидем на спа, ще се разкрасим и ще се погрижим за себе си. Сигурна съм, че един масаж ще ти дойде добре след цяла седмица работа.

— Определено няма да откажа. И Кари със сигурност ще се зарадва.

— О, толкова се вълнувам! Ще ви изпратя колата утре към единайсет.

— Ще чакаме.

Затворих телефона, облегнах се назад на стола и бавно издишах. Нуждаех се от гореща вана и оргазъм. Не ми пукаше, дори Гидиън Крос някак да разбере, че съм мастурбирала, докато си мисля за него. Ако не бях сексуално задоволена, щях да се окажа в по-слаба позиция. Слабост, която той със сигурност нямаше да сподели. Убедена бях, че до края на деня ще си е осигурил „предварително одобрено отвърстие“.

Тъкмо сменях високите токчета с ниските си обувки, когато телефонът ми звънна отново. Вниманието на майка ми рядко се отклоняваше за дълго. Петте минути, изминали от края на разговора, са й били напълно достатъчни да се сети, че не бяхме решили въпроса с мобилния телефон. Още веднъж се замислих дали да не оставя апарата да си звъни, но пък не ми се искаше да си нося проблемите вкъщи.

Вдигнах слушалката с обичайния поздрав, но без обичайната енергичност.

— Все още мисля за теб.

Дрезгавият кадифен глас на Крос предизвика у мен невероятно облекчение. Осъзнах, че съм се надявала да го чуя отново. И то още днес.

Божичко! Копнежът ми бе толкова силен; този мъж се бе превърнал в наркотик за тялото ми, в източник на невероятна еуфория.

— Все още усещам допира до тялото ти, Ева. И вкуса ти. Надървен съм, откакто си тръгна — изкарах така две срещи и един конферентен разговор по телефона. Предимството е на твоя страна, кажи си условията.

— Ах, нека помисля — измърморих аз. — Оставих го да чака и се усмихнах, припомняйки си забележката на Кари за „сините топки“. — Хмммм… Не ми хрумва нищо, но ще ти дам един приятелски съвет. Върви при някоя жена, която точи лиги по теб и те кара да се чувстваш като бог. Чукай я, докато и двамата повече не можете да се държите на крака. Така, като ме видиш в понеделник, ще ти е минало и животът ти ще се върне към обичайния си обсесивно-компулсивен ритъм.

Дочух проскърцването на кожена тапицерия и си представих как се обляга назад на стола си.

— Това беше единственият път, когато ти се разминава, Ева. Следващия път, когато обидиш интелигентността ми, ще те метна на коляното си.

— Не си падам по такива неща.

Въпреки това, произнесено с този глас, предупреждението ме възбуди. Да, наистина бе „тъмен и опасен“.

— Ще го обсъдим. А междувременно ми кажи точно по какво си падаш.

Изправих се.

— Гласът ти определено е подходящ за телефонен секс, но трябва да тръгвам. Имам среща с вибратора си.

Трябваше да затворя в този момент, така отрязването щеше да има по-силен ефект, но не можех да устоя на желанието да разбера дали наистина ще злорадства, както предполагах. Освен това ми беше забавно с него.

— О, Ева! — Крос произнесе името ми с ниско гърлено мъркане. — Решила си да ме поставиш на колене, нали? Какво да направя, за да се съгласиш на тройка с мен и господин Вибриращия?

Направих се, че не съм чула нито един от двата въпроса. Прехвърлих чантата си през рамо, благодарна, че не може да види как трепери ръката ми. Нямах никакво намерение да обсъждам вибратори с Гидиън Крос. Всъщност с никой мъж не бях разговаряла открито за мастурбация, още по-малко с човек, когото на практика не познавах.

— Аз и „господина“ имаме отдавнашно споразумение — когато приключим, сме напълно наясно кой от двама ни е бил използван. И това не съм аз. Лека нощ, Гидиън.

Затворих и тръгнах надолу по стълбите. Реших, че ще имам двойна полза от двайсетте етажа слизане: първо, ще избегна срещите, и второ, ще си спестя едно посещение във фитнеса.

* * *

Изпитвах такава благодарност, че се прибирам вкъщи след този ден, че буквално затанцувах през прага. Възторженото ми „Божичко, толкова е хубаво да се върнеш у дома!“ и придружаващият го пирует бяха така стремителни, че стреснаха двойката на дивана.

— О! — възкликнах и трепнах от собствената си глупост.

Кари и гостът му не бяха в компрометираща поза, когато нахлух, но седяха достатъчно близо, че ситуацията да предполага интимност.

Без да искам, се сетих за Гидиън Крос, който предпочиташе да изчисти от всяка интимност възможно най-интимния акт на света. Случвало ми се бе да си лягам с мъже за една нощ, бях спала и със свои приятели, едва ли имаше някой, който да знае по-добре от мен, че сексът и правенето на любов са много различни неща. И въпреки това не смятах, че някога ще мога да гледам на секса като на ръкостискане. Струваше ми се тъжно, че Крос го възприема така, макар той да не бе от хората, които предизвикват съжаление или съчувствие.

— Ей, бебчо! — повика ме Кари и скочи на крака. — Надявах се да се прибереш, преди Трей да си тръгне.

— Имам лекции след час, но се радвам, че успяхме да се видим — обясни Трей, докато заобикаляше масичката за кафе.

Аз пуснах сака си на пода и оставих дамската чантичка на едно от високите столчета край барплота.

— Аз също се радвам.

Стиснах ръката, която ми протегна, и набързо го огледах. Предположих, че е приблизително на моята възраст. Среден на ръст, с хубави мускули. Имаше буйна руса коса, меки лешникови очи и нос, който очевидно беше чупен.

— Нещо против да си налея чаша вино? — попитах. — Имах ужасно дълъг ден.

— Давай — отвърна Трей.

— И аз искам — Кари дойде при нас край барплота.

Днес бе облечен със свободни черни дънки и черен пуловер с много широко деколте, което почти разкриваше едното му рамо. Изглеждаше едновременно елегантно и небрежно, а черното беше перфектен фон за тъмнокестенявата му коса и изумруденозелените очи.

Отидох до хладилника и извадих първата попаднала ми бутилка вино.

Трей пъхна ръце в джобовете на дънките си и се залюля на пети. Докато аз отварях виното и наливах в чашите, двамата с Кари тихо разговаряха. В този миг звънна телефонът. Грабнах слушалката, която висеше на стената:

— Ало?

— Здрасти, Ева? Паркър Смит се обажда.

— Здравей, Паркър! — Облегнах се странично на плота. — Как си?

— Надявам се, нямаш нищо против, че се обаждам. Пастрокът ти ми даде домашния ти номер, защото не успях да те открия на мобилния.

Уф! Днес наистина ми бе дошло до гуша от Стантън.

— Не, няма проблем. Какво става?

— Честно ли? В момента всичко се нарежда много добре. Вторият ти баща е като личната ми добра фея. Отпусна средства за някои подобрения в залата и за повишаване нивото на сигурността. Именно затова се обаждам. Залата няма да работи следващата седмица, тренировките ще започнат другия понеделник.

Затворих очи и се опитах да потисна изблика си на раздразнение.

Паркър нямаше вина, че Стантън и майка ми прекаляват в желанието си да ме предпазят и са маниаци на тема контрол. Очевидно не разбираха иронията на ситуацията: опитваха се да ме защитават, докато съм заобиколена от хора, обучени да правят точно това.

— Звучи добре. Нямам търпение. Наистина много се радвам, че ще мога да тренирам с теб.

— Аз също. И няма да те жаля, Ева. Ще се погрижа родителите ти да са доволни от направената инвестиция.

Поставих едната пълна чаша пред Кари и отпих от своята. Способността на парите толкова лесно да ти осигурят всякакво съдействие никога не бе спирала да ме учудва. От друга страна, вината наистина не беше на Паркър.

— Няма да се оплаквам.

— Започваме още в началото на седмицата. Шофьорът ти има програмата.

— Чудесно. Ще се видим тогава.

Затворих и улових погледа, който Трей хвърли на Кари, когато смяташе, че никой не го гледа. В очите му проблясваше мекота и копнеж, които ми напомниха, че моите проблеми могат да почакат.

— Трей, съжалявам, че те засякох на тръгване. Имаш ли време за пица в сряда вечерта? Ще ми е приятно да се видим за малко по-дълго.

— В сряда имам часове — усмихна ми се той със съжаление и отново стрелна с очи Кари. — Но мога да намина във вторник.

— Би било чудесно — усмихнах се и аз. — Може да поръчаме храна за вкъщи и да гледаме филми.

— С удоволствие.

Кари ме награди с въздушна целувка, докато отиваше да изпрати Трей. След малко се върна в кухнята, грабна чашата си и отсече:

— Добре. Изплюй камъчето, Ева! Изглеждаш адски напрегната.

— Така си е — съгласих се, взех бутилката и се преместих в хола.

— Заради Гидиън Крос е, нали?

— О, да! Обаче сега не ми се говори за него. — Макар преследването на Гидиън да бе вълнуващо, целите му никак не ми харесваха. — Вместо това ми разкажи за теб и Трей. Как се запознахте?

— По време на снимки. Асистент е на един фотограф. Секси е, нали? — Очите на Кари блестяха ярко и щастливо. — Освен това е истински джентълмен. От старата школа.

— Кой би помислил, че са останали такива? — измърморих, преди да довърша първата си чаша.

— Това пък какво трябва да значи?

— Нищо. Извинявай, Кари. Изглежда наистина чудесен и очевидно много те харесва. Фотография ли учи?

— Ветеринарна медицина.

— Леле! Страхотно!

— И аз мисля така. Но да оставим Трей. Да поговорим за онова, което те притеснява. Хайде, разказвай!

Въздъхнах:

— Майка ми. Научила е за интереса ми към залата на Паркър и сега откача.

— Моля? И как е разбрала? Заклевам се, не съм казал на никого.

— Знам, че не си. Дори не съм си го помисляла. — Грабнах бутилката от масата и отново напълних чашата си. — Няма да повярваш — следила е телефона ми!

Кари повдигна вежди.

— Сериозно ли? Това си е… страшничко.

— Нали?! Именно това казах на Стантън, обаче той не иска да ме чуе.

— Ама че история! — Той прокара ръка през дългия си бретон. — И какво ще правиш сега?

— Ще си взема нов телефон. И ще се видя с доктор Питърсън. Да се надяваме, че ще успее да й налее малко акъл.

— Добър ход. Прехвърли го на психиатъра. А иначе… С работата наред ли е всичко? Още ли ти харесва?

— О, да, много! — Отпуснах глава на възглавниците и затворих очи. — Работата и ти сте моите спасители в момента.

— Ами онзи секси милионер, който иска да те забие? Хайде, де, Ева! Знаеш, че умирам от любопитство. Какво стана?

Разказах му, естествено. Исках да чуя мнението му. Когато приключих, той мълчеше. Вдигнах глава и го видях да хапе устната си с блеснали очи.

— Кари? Какво мислиш?

— Тази история някак ме възбуди. — Той се разсмя и топлият мъжествен звук отнесе голяма част от раздразнението ми. — В момента сигурно е страшно объркан. Какво не бих дал да видя изражението му, когато си изтърсила онова и той е поискал да те напляска.

— Направо не ми се вярва, че го каза! — Споменът за гласа на Крос, когато ми отправи онази заплаха, бе достатъчен да накара дланите ми да се запотят, оставяйки влажни следи по стъклото на чашата. — По какво, по дяволите, си пада тоя човек?

— Да напляскаш някого по дупето не е перверзия. Освен това на дивана се е ориентирал към мисионерската, така че явно няма нищо против основните пози. — Кари се облегна назад и красивото му лице грейна в широка усмивка. — Ти си огромно предизвикателство за мъж, който очевидно обожава предизвикателствата. И е склонен да направи отстъпки, за да те получи. Обзалагам се, че не е свикнал с това. Просто му кажи какво искаш.

Разделих остатъка от виното помежду ни. Сега, когато бях вкарала алкохол в кръвта си, се чувствах малко по-добре. Какво исках всъщност? Като изключим очевидното?

— Ние изобщо не си подхождаме.

— Така ли наричаш случилото се на онзи диван?

— Стига, Кари. Хайде да обобщим. Той ме вдигна от пода на фоайето, а после каза, че иска да се чукаме. Това е. Дори някой тип, който съм забърсала в бар, би предложил доста повече комуникация: „Хей, как се казваш? Често ли идваш тук? Кой е приятелят ти? Какво пиеш? Искаш ли да танцуваме? Наблизо ли работиш?“.

— Добре, добре. Схванах картинката. — Той остави чашата си на масата. — Хайде да излезем. Да отидем в някой клуб. Да танцуваме до припадък! Може дори да срещнем някой тип, който иска да си поговорите.

— Или поне да ми вземе нещо за пиене.

— Ей, Крос също ти е предложил питие в кабинета си.

Поклатих глава и се изправих.

— Както и да е. Изчакай да си взема един душ и излизаме.

* * *

Хвърлих се в нощния живот все едно ми беше за последно. Двамата с Кари обиколихме всички клубове в центъра от Трайбека чак до Ийст Вилидж. Похарчихме сума пари за вход и си прекарвахме страхотно. Не спрях да танцувам и накрая имах чувството, че краката ми просто ще се откъснат, но търпях, докато Кари пръв не се оплака от ботушите си с токове.

Измъкнахме се от последния техно клуб с идеята да си купя джапанки от най-близкия магазин „Уолгрийнс“. Почти веднага обаче попаднахме на викач, който ни покани в заведение на няколко пресечки разстояние.

— Страхотно място, където можете да се отпуснете за малко — заяви той без обичайната пресилена усмивка и фалшив ентусиазъм, характерни за повечето от неговия бранш.

Дрехите му — черни дънки и поло — също бяха по-луксозни, което ме заинтригува. Освен това не раздаваше рекламни картички и листовки. Вместо това ми подаде визитка, отпечатана на луксозна релефна хартия с красиви златисти букви, които отразяваха светлината на неоновите надписи наоколо. Отбелязах си наум да я запомня като добър пример за печатна реклама.

В този миг покрай нас премина поток от бързодвижещи се пешеходци. Кари присви очи в опит да разчете буквите — беше погълнал няколко питиета повече от мен.

— Изглежда доста добре.

— Покажете им визитката — подкани ни викачът. — Така няма да плащате вход.

— Яко! — Кари ме хвана под ръка и ме повлече след себе си. — Хайде да вървим. На подобно гъзарско място може и да си намериш някой свестен тип.

Когато най-после открихме заведението, краката ми едва ме държаха, но спрях да се оплаквам веднага щом видях страхотния вход. Опашката чакащи беше огромна, продължаваше по улицата и завиваше зад ъгъла. От вътре се чуваше прочувственият глас на Ейми Уайнхаус, а хората, които си тръгваха, бяха добре облечени и с широки доволни усмивки.

Както ни бе обещал викачът, визитката се оказа магически пропуск, благодарение на който влязохме веднага, без да плащаме вход. Разкошна сервитьорка ни отведе на горния етаж, където имаше по-спокоен бар за VIP гости с изглед към дансинга и сцената долу. Въведе ни в малко сепаре до балкона и ни настани на две кадифени обли канапета. После остави върху масичката помежду ни менюто с напитките и заяви:

— Питиетата ви са за сметка на заведението. Приятно изкарване.

— Брей! — възкликна Кари. — Улучихме шестица от тотото!

— Мисля, че викачът те е разпознал от някоя реклама.

— Би било супер! — ухили се той. — Ех, каква страхотна нощ! Обикалям клубовете с любимото си момиче и си мисля за новия мъж в своя живот.

— Охоо…

— Май реших да проверя докъде ще стигнем с Трей.

Думите му ме зарадваха. Откога чаках да попадне на човек, който да се държи добре с него.

— Покани ли те на официална първа среща вече?

— Не, но според мен не е като да не му се иска. — Кари сви рамене и оправи ефектно накъсаната си тениска. Комбинирана с черните кожени панталони и гривните с шипове, тя определено му придаваше див и секси вид. — Струва ми се, че се опитва първо да разбере как стоят нещата между нас двамата. Явно се разстрои, като му казах, че живея с жена и че съм се преместил от другия край на страната, за да съм с нея. Страхува се, че може да съм би и тайно да си мечтая за теб. Затова исках да се срещнете днес, да види как се държим един с друг.

— Съжалявам, Кари. Ще се постарая да го успокоя.

— Вината не е твоя. Не се притеснявай. Ако е писано, ще стане.

Уверенията му не ме накараха да се чувствам по-добре. Опитах се да измисля как да му помогна.

В този миг до масата ни се приближиха двама мъже:

— Нещо против да се присъединим към вас? — попита по-високият.

Погледнах към Кари, после отново към тях. Приличаха на братя и бяха много привлекателни. И двамата се усмихваха, излъчваха увереност, позите им бяха спокойни и непринудени.

Канех се да отвърна „Няма проблем“, но в този миг една топла длан се отпусна на голото ми рамо и го стисна решително:

— Тя е заета.

Срещу мен Кари буквално зяпна, а Гидиън Крос заобиколи канапето и му подаде ръка:

— Тейлър, Гидиън Крос.

— Кари Тейлър — той стисна ръката на Гидиън с широка усмивка, — но ти вече знаеш как се казвам. Приятно ми е да се запознаем. Слушал съм много за теб.

Идеше ми да го убия. Сериозно се замислих над възможността.

— Радвам се да го чуя. — Гидиън се настани до мен и отпусна ръка зад гърба ми, след което започна небрежно и собственически да прокарва пръсти от лакътя до рамото ми и обратно. — Може би все още има някаква надежда за мен.

Извих се с лице към него и яростно прошепнах:

— Какво правиш?

Той ме погледна решително:

— Каквото е необходимо.

— Отивам да танцувам. — Кари се усмихна дяволито и се изправи. — Ще се върна след малко.

Без да обръща внимание на умолителния ми поглед, най-добрият ми приятел ми изпрати въздушна целувка и потегли, следван от двамата непознати. Наблюдавах отдалечаването им с лудо биещо сърце. Измина още минута и вече бе не само нелепо, а и практически невъзможно да се опитвам да пренебрегна присъствието на Гидиън.

Огледах го. Облечен бе с тъмносив панталон и черен пуловер с шпиц-деколте. Цялостният ефект бе небрежна елегантност. Много харесвах мекотата, която му придаваше този стил, но знаех, че е само илюзия. Той беше твърд мъж — и то не само в едно отношение.

Поех си дълбоко въздух с мисълта, че трябва да положа усилия за някаква социална комуникация с него. В крайна сметка нали именно това бе най-сериозното ми оплакване — че иска да прескочи частта с опознаването и направо да се метнем в леглото?

— Изглеждаш… — Тук замълчах.

Фантастично. Чудесно. Невероятно. Толкова секси, по дяволите…

В крайна сметка избрах доста тъпото:

— Харесва ми как изглеждаш.

Той повдигна вежда:

— А, значи все пак харесваш нещо в мен. За външния ми вид като цяло ли говориш? Или само за дрехите? За пуловера? За панталона?

Тонът му ме подразни:

— Ами ако кажа, че харесвам само пуловера?

— Ще си купя десет такива и ще ги нося всеки ден.

— Би било жалко.

— Значи пуловерът не ти харесва? — Беше изнервен и говореше бързо и накъсано.

Ръцете ми започнаха неспокойно да помръдват в скута ми.

— Пуловерът ми допада, но много харесвам и костюмите.

Известно време той ме гледаше вторачено.

— Как мина срещата ти с господин Вибратора?

Мамка му! Погледнах встрани. Значително по-лесно ми бе да говоря за мастурбация по телефона. Докато се гърчех под пронизващия поглед на сините му очи, бе ужасно унизително.

— Ще запазя джентълменско мълчание по въпроса.

Той прокара опакото на дланта си по бузата ми и измърмори:

— Изчерви се.

По тона му усетих, че се забавлява, и побързах да сменя темата:

— Често ли идваш тук?

По дяволите! Как можах да изтърся подобно клише!

Той отпусна ръка в скута ми, хвана едната от моите и сви пръсти в дланта ми.

— Когато е необходимо — отвърна.

Внезапно ме прониза ревност. Изгледах го сърдито, макар всъщност да се ядосвах на себе си, че изобщо ми пука.

— Какво означава това? Когато си на лов за женски?

Гидиън изви устни в искрена усмивка, която ме прониза.

— Когато са нужни решения, свързани с много пари. Този клуб е мой, Ева.

Естествено! Божичко.

Една красива сервитьорка дойде и остави на масата две високи квадратни чаши, в които имаше розови напитки с много лед. Погледна Гидиън и му се усмихна закачливо.

— Заповядайте, господин Крос. Две водки „Столичная Елит“ със сок от боровинки. Нещо друго ще желаете ли?

— Не, това е засега. Благодаря.

Веднага ми стана ясно, че мацката гори от желание да влезе в списъка на „предварително одобрените“, и настръхнах. После обаче вниманието ми бе привлечено от питиетата, които бе сервирала. Точно това обичах да пия, когато излизам, и бях пила същото цяла нощ. Нервите ми се опънаха. Гледах как Гидиън отпива от чашата, задържа глътката в устата си и я вкусва като хубаво вино, а после преглъща. Движението на адамовата му ябълка ме накара да пламна, а погледът, който бе вперил в мен, направо ме побъркваше.

— Не е зле — измърмори. — Кажи ми дали сме го приготвили както трябва.

А след това ме целуна. Макар да беше бърз, усетих, че ще го направи, и не се отдръпнах. Устните му бяха студени и имаха вкус на потопени в алкохол боровинки. Вкусно. Повече не можех да сдържам хаотичните емоции, натрупали се в мен. Зарових пръсти във великолепната му коса и здраво я стиснах, за да не може да мърда, докато смучех езика му. Стенанието му бе най-еротичният звук, който бях чувала, и в отговор плътта между краката ми се стегна яростно.

В следващия миг се дръпнах назад, шокирана от силата на собствената си реакция. Борех се да си поема въздух. Гидиън притисна лице към бузата ми, устните му леко докоснаха ухото ми. Неговото дишане също бе ускорено, а звукът на леда, който се блъскаше в стъклото на чашата му, премина през горящите ми сетива.

— Трябва да съм в теб, Ева — прошепна той дрезгаво. — Искам те до болка.

Погледът ми попадна върху питието ми, оставено на масата. В главата ми настана хаос от впечатления, спомени, объркване.

— Как разбра?

Той проследи с език очертанията на ухото ми и аз потръпнах. Имах чувството, че всяка клетка на тялото ми се стреми към него. За да му устоя, трябваше да впрегна ужасно много енергия, а това изтощаваше.

— Какво да съм разбрал? — попита той.

— Какво обичам да пия? Името на Кари?

Той си пое дълбоко въздух, след което се отдръпна. Остави чашата си на масата, вдигна едното си коляно на възглавницата между нас и ме погледна право в очите. После отново сложи ръка на облегалката и започна да чертае с пръсти кръгчета по рамото ми.

— По-рано тази вечер си минала през друг от клубовете ми. Кредитната ти карта е била маркирана, както и какво си пила. А името на Кари Тейлър фигурира в договора за наем на апартамента ти.

Стаята се завъртя около мен. Няма начин… Мобилният ми телефон. Кредитната ми карта. Шибаният ми апартамент. Не можех да дишам. Майка ми и Гидиън ме задушаваха.

— Господи! Бледа си като призрак! — Той тикна чаша в ръцете ми. — Пий!

Коктейлът. Надигнах чашата и я изпразних. Стомахът ми се разбунтува за миг, после се успокои.

— И сградата, в която живея, ли е твоя? — попитах задавено.

— Да, колкото и да е странно.

Гидиън седна на масата срещу мен и постави крака от двете страни на моите. Взе чашата от ръцете ми и я сложи встрани, след което затопли ледените ми длани със своите.

— Ти луд ли си, Гидиън?

Устата му се превърна в тънка линия.

— Това сериозен въпрос ли е?

— Да. Съвсем сериозен. Майка ми също ме следи, а тя ходи на психиатър. Ти имаш ли си психиатър?

— В момента не, но тъй като ме побъркваш, възможността съвсем не е изключена.

— Значи това не е нормалното ти поведение? — Сърцето ми биеше лудо. Буквално чувах как кръвта минава покрай тъпанчетата ми. — Или пък е?

Той прокара ръка през косата си и оправи кичурите, които бях разбъркала, докато се целувахме.

— Използвах информация, до която ти самата си ми дала достъп.

— Не на теб! И не за целта, за която си я използвал! Това със сигурност нарушава някой закон за защита на личните данни. — Вгледах се в него, още по-объркана отпреди. — Защо го направи?

Поне имаше благоприличието да се ядоса.

— За да мога да те разбера, по дяволите!

— А защо просто не ме попита, Гидиън? Да не би да е много трудно в днешно време?

— С теб е трудно. — Той грабна питието си от масата и го изпи почти докрай. — Не мога да те хвана за повече от няколко минути насаме.

— Защото единственото, за което искаш да говорим, е какво да направиш, за да ме изчукаш!

— За бога, Ева! — изсъска той и стисна ръката ми. — Не викай толкова!

Вгледах се внимателно в лицето му, изучавайки всяка подробност. За нещастие, огледът на детайлите по никакъв начин не намали възхищението ми. Вече подозирах, че никога няма да превъзмогна въздействието, което ми оказва външният му вид.

А и не бях единствената, виждах как се държат и другите жени около него. На всичкото отгоре бе безобразно богат, а парите правеха привлекателни дори дъртите плешиви мъже с шкембета. Нищо чудно, че бе свикнал, щом щракне с пръсти, да получава оргазъм.

Погледът му се спря върху лицето ми.

— Защо ме гледаш така?

— Мисля си.

— За какво? — Челюстта му се стегна. — Предупреждавам те, ако споменеш нещо за отвърстия, предварително одобрение и отделяне на сперма, не отговарям за действията си!

Почти ме разсмя.

— Иска ми се да разбера някои неща, защото може и да съм била несправедлива с теб.

— И аз самият бих искал да разбера някои неща — измърмори той.

— Предполагам, че подходът „искам да те чукам“ дава добри резултати при теб.

Лицето му се превърна в неразгадаема, безстрастна маска.

— Няма да говоря на тази тема, Ева.

— Добре. Значи искаш да разбереш как да ме вкараш в леглото си. Затова ли си в този клуб сега? Заради мен? И не казвай онова, което смяташ, че искам да чуя!

Погледът му бе ясен и нетрепващ.

— Да, тук съм заради теб. Аз го уредих.

Изведнъж ми стана ясно защо онзи уличен викач бе облечен така. В клуба ни бе подмамил човек от „Крос индъстрис“.

— Решил си, че като ме доведеш тук, ще ти пусна?

Устните му потръпнаха, докато се опитваше да потисне усмивката си.

— Винаги има надежда, но очаквах, че ще е нужно нещо повече от случайна среща и няколко питиета.

— Прав си. Тогава защо? Защо не изчака до обяда в понеделник?

— Защото си излязла на лов. Не мога да спра срещата ти с вибратора, но мога да ти попреча да забършеш някой тъпанар от баровете. Ако искаш да забиеш някого, аз съм тук.

— Не съм на лов. Просто разпускам след наистина напрегнат ден.

— Не си единствената. — Той подхвана едната от дългите сребърни висулки на обиците ми. — Значи когато си напрегната, пиеш и танцуваш. Аз пък работя върху проблема, който ме напряга.

Гласът му бе значително по-мек и предизвикваше у мен смущаващ копнеж.

— Това ли съм аз? Проблем?

— Точно така. — Ъгълчетата на устните му се извиха леко, почти се усмихваше.

Знаех, че това е част от привлекателната му сила. Гидиън Крос нямаше да стигне дотук толкова млад, ако лесно приемаше „не“ като отговор.

— Какво е определението ти за среща?

Той сбърчи чело.

— Твърде дълго време, отделено за светско общуване с някоя жена, през което не се чукаме активно.

— Не харесваш ли женската компания?

Бръчката се превърна в гримаса.

— Разбира се, че я харесвам, стига да няма прекомерни очаквания или нереалистични претенции за свободното ми време. Открих, че най-добрият начин да избегна всичко това, е да има ясно разграничение между сексуалните ми връзки и платоничните приятелства.

Пак тези „прекомерни очаквания“. Явно те блокираха нещата при него.

— Тоест имаш и жени приятели?

— Естествено. — Той затегна крака около моите и ме прикова на място. — Накъде биеш?

— Отделяш секса от останалата част от живота си. Разграничаваш го от приятелството, от работата… от всичко.

— Имам си причини за това.

— Сигурна съм, че е така. Добре, ето какво мисля аз. — Трудно ми бе да се съсредоточа, когато бях толкова близо до него. — Казах ти, че не искам сериозна връзка, и е вярно. В момента работата ми е най-важна за мен, следвана плътно от личния ми живот като необвързана жена. Не искам да жертвам от времето за тези две неща в името на някаква връзка. А онова, което остава, не е достатъчно, за да вместя нещо стабилно.

— И при мен е така.

— Обаче харесвам секса.

— Добре. Прави го с мен. — Усмивката му бе истинска еротична покана.

Бутнах го по рамото.

— За да спя с някого, трябва да се чувствам свързана с него. Може да не е нещо силно и дълбоко, но за мен сексът е нещо повече от безчувствена сделка.

— Защо?

В думите му не усетих ирония. Колкото и странен да бе за него този разговор, Гидиън го приемаше сериозно.

— Да речем, че това е една от странностите ми. Не го казвам просто ей така. Наистина не понасям да ме използват за секс, чувствам се обезценена.

— А не можеш ли да приемеш, че ти използваш за секс мен?

— В случая с теб — не.

Беше прекалено силен, прекалено настойчив. В очите му проблесна ярък, хищнически блясък — бях му разкрила слабостта си.

— Освен това — бързо продължих, — не е въпрос просто на формулировка. В сексуалните ми връзки трябва да има равностойна размяна. Или пък аз да съм водещата.

— Добре.

— Добре ли? Много бързо се съгласи, като се има предвид казаното — аз имам нужда от комбинация на две неща, които ти ужасно държиш да не смесваш.

— Не ми е приятно и не твърдя, че те разбирам, но ми е ясно, че това е проблем. Кажи ми как да го реша.

Изведнъж останах без дъх. Това не го бях очаквала. Той не искаше никакви усложнения в секса, а аз смятах секса за сложно нещо. И въпреки това не смяташе да се отказва. Засега.

— Трябва да се сприятелим, Гидиън. Не да станем първи дружки или някакви довереници, но е нужно познанството ни да не се изчерпва само с анатомията. За мен това означава да прекарваме заедно време, в което не се „чукаме активно“. А се боя, че ще се наложи да прекарваме това време на места, които изискват да се въздържаме.

— Не правим ли именно това в момента?

— Да. Точно за това говорех. Не бях справедлива към теб. Можеше да го направиш и по не толкова противен начин — тук той се опита да ме прекъсне, но аз сложих длан върху устата му, — но признавам, че се опита да намериш време да говорим, а аз не ти съдействах особено.

Той заби зъби в пръстите ми, а аз извиках от болка и рязко издърпах ръката си.

— Ей! Това пък какво беше?

Той поднесе наранената ми ръка към устата си и я целуна. Езикът му ближеше болезненото място. И възбуждаше.

Издърпах ръката си и я прибрах в скута си. Все още не бях съвсем сигурна, че сме се разбрали.

— И за да си наясно — аз нямам прекомерни очаквания. Когато прекарваме време заедно, без да се чукаме, няма да го броя за „среща“. Устройва ли те?

— Мисля, че се разбрахме. — Гидиън се усмихна и решението ми да бъда с него се затвърди. Усмивката му бе като светкавица в мрака, ослепителна, прекрасна и тайнствена. Желаех го толкова силно, че изпитвах физическа болка.

Той плъзна ръце по тялото ми и обхвана с длани задната част на бедрата ми. Стисна ги леко и ме придърпа по-близо към себе си. Ръбът на късата ми черна рокля се плъзна почти неприлично високо и погледът на Гидиън се прикова в разкрилата се плът. Той навлажни устните си с език. Жестът бе толкова чувствен и плътски, че буквално усетих ласката върху кожата си.

От дансинга на долния етаж долетя гласът на Дъфи, която молеше за милост. През гърдите ми мина неканена болка и аз ги притиснах, за да я спра.

Вече бях пила достатъчно, но се чух как казвам:

— Трябва ми още едно питие.