Силвия Дей
Открита пред теб (3)

2

Вратовръзката му бе сребриста, а ризата — искрящо бяла. Отсъствието на цвят само подчертаваше удивителните му сини ириси. Стоеше там, с разкопчано сако и ръце, небрежно пъхнати в джобовете. Погледнах го и сякаш се блъснах в невидима стена.

Спрях рязко, с очи, приковани в мъжа, който бе дори по-впечатляващ, отколкото помнех. Никога не бях виждала толкова наситеночерна коса. Беше лъскава и стигаше до яката му, придавайки на преуспелия бизнесмен вид на лошо момче. Истинска черешка върху тортата. Както би казала майка ми, само мошениците и разбойниците имат такава коса.

Стиснах ръце в юмруци, за да възпра желанието да я докосна, да проверя дали наистина е така копринено мека, както изглеждаше.

Вратата започна да се затваря. Той пристъпи леко напред и натисна копчето, за да я задържи.

— Има достатъчно място и за двама ни, Ева.

Дрезгавият му непреклонен тон ме извади от моментния унес. „Откъде знае името ми?“

После се сетих, че бе видял служебната ми карта, когато я изпуснах във фоайето. За момент се зачудих дали да не му кажа, че чакам някого и ще се кача на следващия асансьор, но мозъкът ми заработи отново.

Какво, по дяволите, ми става? Ясно бе, че мъжът работи в „Кросфайър“. Не можех да го избягвам всеки път, когато го видя, а и защо да го правя? Ако исках да свикна да реагирам нормално на сексапила му, трябваше да го срещам достатъчно често, че да започна да го възприемам като част от мебелировката.

„Да, бе, надявай се!“

— Благодаря — казах и влязох в кабинката.

Той пусна копчето и отстъпи назад. Вратата се затвори и асансьорът започна да се спуска.

Моментално съжалих за решението си да се кача при него. Присъствието му ме накара да настръхна. Невероятната му енергия изпълни тясното пространство, зареждайки го с такъв сексуален магнетизъм, че запристъпвах неспокойно от крак на крак. Дишането ми стана забързано и накъсано, в такт с ускорения ритъм на сърцето ми. Отново изпитах онова необяснимо привличане, сякаш той безмълвно изричаше настоятелно искане, а аз инстинктивно бях готова да се подчиня.

— Добър ли беше първият работен ден? — попита той внезапно, стряскайки ме.

Гласът му отекна и ме заля със съблазнителния си ритъм. „Откъде, по дяволите, бе разбрал, че днес е първият ми ден?“

— Всъщност да — равно отговорих аз. — Вашият как беше?

Усетих, че се взира в профила ми, но не отклоних поглед от алуминиевата врата на асансьора. Сърцето ми се блъскаше в гърдите, а стомахът ми бе свит на топка. Бях разтърсена, напълно извадена от равновесие.

— Е, на мен не ми беше първи — отвърна той с весела нотка в гласа. — Но беше успешен. А и става все по-добър.

Кимнах и се насилих да се усмихна, макар да нямах никаква представа какво точно има предвид. Асансьорът забави ход на дванайсетия етаж и в него се качиха трима души, които оживено бъбреха. Дръпнах се назад, за да им направя място. Застанах в срещуположния ъгъл на онзи, в който стоеше Тъмен и Опасен. Само че и той пристъпи встрани едновременно с мен. Неочаквано се оказахме по-близо един до друг, отколкото бяхме.

Намести и без това идеалния възел на вратовръзката си и при движението ръката му докосна леко моята. Затаих дъх и в опит да не обръщам внимание на присъствието му, реших да се концентрирам в разговора пред нас. Оказа се невъзможно. Той просто бе толкова… тук. Точно тук. Съвършен, великолепен и ухаещ божествено. Мислите се изплъзнаха от контрола ми и започнах да си представям колко твърдо е тялото му под костюма, как бих се чувствала, ако го притисне към моето, колко надарен беше или пък не беше…

Когато най-после стигнахме фоайето, почти простенах от облекчение. Едва изчаках асансьорът да се опразни и пристъпих напред. В този миг той сложи ръка ниско на кръста ми и тръгна редом с мен, насочвайки ме. Тръпката от допира на това чувствително място премина на талази през тялото ми.

Стигнахме до бариерите и той отдръпна ръката си. Почувствах се странно, сякаш ограбена. Хвърлих поглед към него, опитвайки да го разчета, но макар да ме гледаше, лицето му не изразяваше нищо.

— Ева!

Видях Кари, облегнат нехайно на една от мраморните колони във фоайето, и това промени всичко. Носеше дънки, които прилепваха като втора кожа по дългите му крака, и огромен пуловер в светлозелено, който подчертаваше цвета на очите му. Без никакво усилие привлече вниманието на всички наоколо. Наближавайки, забавих ход. Секс богът ни подмина, излезе през въртящата се врата и гъвкаво се вмъкна на задната седалка на джипа „Бентли“, който бях забелязала на улицата миналата вечер.

Когато колата потегли, Кари подсвирна:

— Брей, брей, ако съдя по това, как го гледаше, това е онзи тип, за когото ми разказа, нали?

— О, да! Точно той.

— Заедно ли работите? — Кари преплете пръсти с моите и ме издърпа на улицата през една от страничните врати на сградата.

— Не. — Спрях на тротоара, за да сменя високите си обувки. За равновесие се опрях на него сред потока пешеходци покрай нас. — Нямам представа кой е, но ме попита дали първият ми ден е минал добре, така че трябва бързо да разбера.

Кари се усмихна и хвана лакътя ми за опора, докато непохватно подскачах от крак на крак.

— Хм… нямам представа как изобщо някой успява да работи до него. Мозъкът ми буквално блокира за минута.

— Да, сигурна съм, че действа така на всички. — Изправих се. — Хайде, да вървим. Трябва да пийна нещо.

* * *

На следващата сутрин пристигнах на работа с леко пулсиране в тила — подигравателно напомняне, че бях прекалила с виното. Въпреки това, докато се качвах с асансьора към двайсетия етаж, не съжалявах за махмурлука си толкова, колкото вероятно би трябвало. Предната вечер имах два варианта — много алкохол или малка игра с вибратора, а бях готова на всичко, за да избегна захранен от батерии оргазъм с фантазии за Тъмен и Опасен. Не че той щеше да разбере (или пък да му пука), че ме е възбудил толкова, че полудявам. Аз обаче щях да знам, а не исках да доставя това удоволствие на въображаемия му образ.

Оставих нещата си в долното чекмедже на бюрото и като видях, че Марк още не е дошъл, грабнах чаша кафе и се върнах, за да чета любимите си рекламни блогове.

— Ева!

Скочих на крака в мига, в който той се появи до мен с широка усмивка и блестящи бели зъби на фона на гладката му тъмна кожа.

— Добро утро, Марк!

— Наистина е добро. Струва ми се, че ми носиш късмет. Вземи си таблета и ела в офиса ми. Можеш ли довечера да останеш до късно?

Последвах го, внезапно завладяна от неговото въодушевление.

— Разбира се.

— Това се надявах да чуя.

Той се отпусна на стола си, а аз седнах на онзи, който бях използвала предния ден, и отворих програмата за текстообработка.

— И така — започна Марк, — получихме искане за начална оферта от водка „Кингсман“, при това са ме споменали специално, по име. Случва се за първи път.

— Поздравления!

— Оценявам го, но нека оставим поздравленията за по-късно, когато наистина получим договора. Дори да ни приемат да участваме в конкурса, ще трябва да наддаваме, за да спечелим сделката. Освен това искат да се срещна с тях утре вечер.

— Еха! Нормално ли е подобно бързане?

— Не. Обикновено клиентите изчакват, докато приключим работата по офертата, преди да се срещнат с нас. Но „Кингсман“ наскоро бяха закупени от „Крос индъстрис“, а „Крос“ имат десетки дъщерни компании. Ако ги спечелим като клиент, ще е голям удар. Те го знаят и затова ни карат да им играем по свирката. Първата стъпка е срещата с мен.

— Обичайно срещата е с целия екип, нали?

— Да, обикновено на срещата отива цяла група. Те са наясно, че някой старши мениджър ще им представи идеята, а след това ще работят с някой от младшите като мен. Затова направо са ме избрали и сега искат да ме преценят. В интерес на истината обаче искането за оферта дава много повече информация, отколкото изисква. На практика върши същата работа като официалния брифинг, така че не мога да ги обвиня в безумни претенции, просто са педантични. А това винаги може да се очаква, когато работиш с „Крос индъстрис“.

Марк прокара ръце през гъстите си къдрици, неволно издавайки колко е притеснен.

— Какво мислиш за водка „Кингсман“?

— Ъъъ… ами… Честно казано, никога не съм я чувала.

Той се облегна назад и се разсмя.

— Слава богу! Мислех, че съм единствен. Е, положителната страна е, че очевидно няма негативни публикации в медиите. Липсата на новини може да се окаже добра новина.

— С какво мога да помогна аз, освен да проуча водката и да работя до късно?

Той стисна устни, докато обмисляше въпроса ми.

— Запиши си следното.

Работихме без обедна почивка и продължихме дълго след като офисът се бе опразнил — преглеждахме началната информация от стратезите. Малко след седем часа смартфонът на Марк иззвъня, стряскайки ме в тишината наоколо.

Марк включи високоговорителя, без да спира да работи:

— Да, мило?

— Нахрани ли вече бедното момиче? — попита топъл и мъжествен глас.

Марк хвърли поглед към мен през стъклената стена на кабинета си.

— Ох… забравих!

Бързо отвърнах поглед и прехапах долната си устна, за да прикрия усмивката. От телефона ясно се чу изсумтяване:

— Това й е едва втори ден, а ти я караш да работи извънредно и я мориш от глад. Ще вземе да напусне!

— По дяволите! Прав си. Стив, скъпи…

— Не ми викай „Стив, скъпи“! Обича ли китайско?

Вдигнах утвърдително палец към Марк, а той се ухили.

— Да, обича.

— Хубаво. Ще бъда при вас след двайсет минути. Предупреди охраната, че идвам.

След почти точно двайсет минути пуснах Стивън Елисън през прозрачните врати на рецепцията. Той бе изпълнен с енергия едър мъж, облечен в тъмни дънки, изтъркани работни ботуши и спретнато пъхната в дънките риза. С червената си коса и засмени сини очи Стив беше точно толкова привлекателен, колкото и партньора му, но по съвсем различен начин. Тримата седнахме край бюрото на Марк, сипахме в картонените си чинии от пилешкото с фъстъци и говеждото с броколи, добавихме бял ориз и атакувахме, въоръжени с пръчици.

Научих, че Стив е предприемач и че с Марк са двойка от колежа. Наблюдавах общуването им с възхищение и лека завист. Отношенията им бяха така хармонични, че бе истинско удоволствие да си в тяхната компания.

— По дяволите, момиче! — възкликна след известно време Стивън, когато си сложих от храната за трети път. — Спри малко! Къде отива всичкото това?

— Вероятно във фитнеса заедно с мен — свих рамене аз. — Може би това…

— Не му обръщай внимание — прекъсна ме с усмивка Марк. — Стивън просто завижда. Той е принуден да следи момичешката си фигура.

— Мътните да го вземат! — Стивън стрелна партньора си с уж ядосан поглед. — Ще взема да я поканя на обяд с момчетата. Ще се обзаложа колко може да изяде и ще спечеля куп пари!

Усмихнах се:

— Звучи забавно!

— Хм! Знаех си, че има нещо диво в теб. Личи ти по усмивката.

Сведох очи към храната и забраних на ума си да отлита към спомените за това колко „дива“ бях по време на бунтарския си и себеразрушителен период.

Марк ме спаси:

— Недей да тормозиш асистентката ми. А и какво знаеш ти за дивите жени изобщо?

— Знам, че някои от тях обичат да излизат с гейове. Харесват начина ни на мислене — намигна той. — Знам и някои други неща. Хей, вие двамата… не ме гледайте така шокирано! Просто исках да проверя какво му е толкова великото на хетеро сексът.

За Марк признанието очевидно беше нещо ново, но той само леко изкриви устни. Явно бе достатъчно уверен във връзката им, за да намира това за забавно.

— О, така ли? — възкликна той.

— И как ти се стори? — попитах аз смело.

Стивън сви рамене:

— Не бих казал, че го надценяват, защото демографски очевидно съм от „грешната“ страна, а и нямам достатъчна база за сравнение, но да кажем, че спокойно мога да мина без него.

Помислих си колко показателен е фактът, че Стивън разказва историята си с понятия, които Марк използва в своята работа. Макар сферите им да бяха на светлинни години една от друга, те споделяха и се изслушваха.

— Като се вземе предвид с кого и как живееш в момента — каза Марк на партньора си, хващайки с пръчиците парче броколи, — бих казал, че това е много добра новина.

Когато приключихме с вечерята, вече бе станало осем часа и се появиха чистачите. Марк настоя да ми извика такси.

— Да дойда ли по-рано утре? — попитах аз.

Стивън леко бутна Марк с рамо.

— Сигурно в предишния си живот си направил нещо хубаво, за да я заслужиш.

— Фактът, че те търпя в този, явно е достатъчен — отговори сухо Марк.

— Хей, аз съм изключително добре възпитан! — възрази Стивън. — Винаги свалям седалката на тоалетната чиния.

Марк ми хвърли привидно раздразнен поглед, в който личеше привързаността към партньора му.

— И как точно ми помага това?

* * *

В четвъртък с Марк се блъскахме почти целия ден, за да подготвим срещата му с „Кингсман“ в четири часа. Обядвахме с двамата от творческия екип, които щяха да участват в презентацията (ако се стигнеше до нея, естествено) и обменихме ценна информация; после прегледахме отново данните за уеб присъствието на „Кингсман“ и профила на марката в социалните мрежи.

Когато мина три и половина, започнах леко да се притеснявам, защото знаех колко натоварено ще е движението. Марк обаче продължи да работи, макар да му казах колко е часът. Чак в четири без петнайсет той най-после излезе от кабинета си и се усмихна широко, докато обличаше сакото си.

— Ела с мен, Ева.

Примигнах насреща му от бюрото си:

— Сериозно ли?

— Хей, ти много ми помогна с подготовката. Не искаш ли да видиш как ще мине?

— О, да, естествено! — скочих на крака.

Знаех, че външният ми вид има значение за начина, по който възприемат шефа ми, така че пригладих с ръце тясната си черна пола и оправих маншетите на дългите си ръкави. По някакво странно стечение на обстоятелствата тъмночервената ми копринена блуза идеално пасваше с вратовръзката на Марк.

— Благодаря — добавих.

Насочихме се към асансьорите и за миг се стреснах, защото потеглихме нагоре вместо надолу. Слязохме на последния етаж и пристъпихме в значително по-просторна и богато украсена приемна от тази на двайсетия. Папратта и лилиумите в саксиите наоколо напояваха въздуха с приятна миризма, а върху тъмното предпазно стъкло на входа с едър и строг шрифт бе изписано „Крос индъстрис“.

Пуснаха ни да влезем, после ни помолиха да изчакаме малко. И двамата отказахме предложената ни вода и кафе. След не повече от пет минути ни упътиха към затворената врата на една от конферентните зали.

Когато рецепционистката протегна ръка към бравата, Марк ме погледна с блеснали очи.

— Готова ли си?

— Готова — усмихнах се аз.

Вратата се отвори и служителката ме подкани с жест да вляза първа. Пристъпих в помещението с жизнерадостна усмивка… която мигновено застина при вида на мъжа, който ме посрещна, изправяйки се.

Рязкото ми спиране препречи прага и Марк се блъсна в гърба ми, при което залитнах напред. Тъмен и Опасен ме прихвана за кръста, издърпа ме нагоре и аз се озовах притисната в гърдите му.

Въздухът стремително излезе от дробовете ми, последван от всяка частица здрав разум, която притежавах. Независимо от пластовете дрехи, които ни деляха, усещах под дланите си твърдите му като камък бицепси и стегнатият релеф на корема му, притиснат към моя. Той рязко си пое дъх и движението на гърдите му моментално втвърди зърната ми.

О, не! Бях прокълната. В ума ми светкавично се заредиха образи — хиляди начини, по които бих могла да се препъвам, да залитам и да падам пред секс бога през предстоящите дни, седмици и месеци.

— Здравей отново — измърмори той и от ниския му глас цялото ми тяло започна да пулсира. — Винаги е приятно да се сблъсквам с теб, Ева.

Изчервих се от срам и желание. Не намирах сили да го отблъсна, макар да съзнавах, че в стаята има още двама души. Да не говорим, че цялото му внимание бе приковано в мен, а стегнатото му тяло излъчваше онази спираща дъха властна настойчивост.

— Господин Крос — обади се Марк зад гърба ми, — съжалявам за начина, по който нахлухме.

— Не съжалявайте. Беше запомнящо се.

Крос ме пусна и аз се олюлях на високите си токчета. Коленете ми бяха омекнали от плътния допир на телата ни. Той пак бе облечен в черен костюм, а вратовръзката и ризата под него бяха в светлосиво. Както винаги, изглеждаше прекалено добре.

Какво ли бе да си с подобен външен вид? Със сигурност, където и да отидеше, предизвикваше хаос.

Марк ме прихвана и ми помогна да стъпя по-стабилно на крака. А Крос не отмести поглед от ръката на Марк, докато той не пусна лакътя ми.

— Така. Добре — опита се да овладее ситуацията шефът ми. — Това е асистентката ми Ева Трамел.

— Вече сме се срещали. — Крос издърпа стола до себе си. — Ева.

Все още не можех да се съвзема от миговете, които прекарах залепена за този сексуален свръхпроводник, облечен в костюм, и погледнах към Марк за напътствие.

Крос се наведе към мен и тихо нареди:

— Седни, Ева.

Марк леко кимна, но аз вече сядах на стола. Тялото ми инстинктивно се подчиняваше на заповедта, преди умът ми да я осъзнае и да се възпротиви.

Постарах се да не показвам нервността си през следващия час, докато Крос и двамата директори от „Кингсман“ — две привлекателни брюнетки в костюми с панталон, въртяха Марк на шиш. Жената, облечена в малиново, очевидно много държеше да привлече вниманието на Крос, докато тази в кремаво се бе концентрирала изцяло върху шефа ми.

И тримата изглеждаха впечатлени от изчерпателните обяснения на Марк за това как работата на агенцията и собственият му принос ще донесат реална полза за марката на клиента.

Възхищавах се на хладнокръвието, което Марк демонстрираше, независимо от натиска на Крос, който с лекота контролираше срещата.

— Добра работа, господин Герити — похвали го той накрая. — С нетърпение ще очаквам първото ви предложение за проекта, когато дойде времето. А теб какво би те подтикнало да опиташ „Кингсман“, Ева?

Сепнах се и примигнах:

— Моля?

Настойчивостта в очите му беше изгаряща. Имах чувството, че цялото му внимание е насочено към мен, което само подсили уважението ми към Марк — той беше издържал тежестта на този поглед цял час.

Столът на Крос бе успоредно на масата, така че той гледаше директно срещу мен. Дясната му ръка бе отпусната на гладката дървена повърхност и дългите елегантни пръсти ритмично потропваха отгоре й. Зърнах за миг част от китката му под края на ръкава и по някаква откачена причина това малко късче златиста кожа, покрито с фини тъмни косъмчета, прикова вниманието ми. Беше толкова… мъжествен.

— Коя от идеите, предложени от Марк, предпочиташ ти лично? — попита ме той отново.

— Смятам, че всичките са великолепни.

— Ако се налага, ще помоля всички да напуснат залата, за да чуя честното ти мнение — каза той, а красивото му лице остана непроницаемо.

Стиснах здраво облегалките на стола си:

— Току-що ви дадох честното си мнение, господин Крос. Но ако все пак настоявате, смятам, че „Секси лукс на достъпна цена“ ще допадне на най-голяма част от потребителите. Аз обаче не съм…

— Съгласен съм. — Крос се изправи и закопча сакото си. — Вече знаете в каква насока да работите, господин Герити. Ще се срещнем отново другата седмица.

В продължение на няколко секунди останах на място, зашеметена от главоломната скорост, с която се развиваха събитията. След това погледнах към Марк, който сякаш се колебаеше между изумление, радост и объркване.

Станах и тръгнах към вратата първа. Болезнено ясно осъзнавах, че Крос върви до мен. Начинът, по който се движеше — с животинска грация и надменна пестеливост — направо ме побъркваше. Сигурна бях, че в леглото е адски добър, че е агресивен и готов да вземе всичко, което поиска, при това така, че жената да гори от желание да го даде.

Крос вървя зад мен чак до асансьорите. Размени няколко изречения с Марк на тема спорт, или поне така мисля. Бях толкова съсредоточена върху собствената си реакция на присъствието му, че изобщо не обърнах внимание на учтивите приказки. Когато асансьорът дойде, въздъхнах с облекчение и побързах да вляза в кабината заедно с Марк.

— Един момент, Ева — каза Крос и ме хвана за лакътя. — Тя ще слезе след малко — заяви той на Марк, докато вратите се затваряха пред удивеното лице на шефа ми.

Не добави нищо повече, докато асансьорът не пое надолу; а после натисна копчето, за да извика друг, и попита:

— В момента спиш ли с някого?

Въпросът бе зададен толкова небрежно, че ми бе нужна секунда да осмисля значението му.

Поех си рязко въздух:

— И защо решихте, че това ви влиза в работата?

Той ме погледна и аз отново забелязах онова, което бях усетила и при първата среща — невероятна сила и железен контрол. Комбинацията ме накара неволно да отстъпя крачка назад. Отново. Е, този път не паднах, явно бележех напредък.

— Защото искам да те чукам, Ева. И искам да знам какво стои на пътя ми, ако има такова.

Внезапната тръпка между бедрата ми ме накара да протегна ръка към стената, за да запазя равновесие. Крос също се пресегна, за да ме подкрепи, но аз вдигнах другата си длан и го спрях:

— А може предложението просто да не ме интересува, господин Крос.

По устните му плъзна едва забележима усмивка, която подсили невероятната красота на лицето му. Мили боже…

Бях толкова напрегната, че сигналът, който известяваше спирането на асансьора, ме накара да подскоча. Никога не бях изпитвала такава възбуда. Никога не бях усещала подобно изпепеляващо влечение към друго човешко същество. И никога не се бях чувствала така обидена от човек, когото желаех.

Влязох в кабинката и се обърнах с лице към него. Той се усмихна:

— До следващия път, Ева.

Вратите се затвориха, а аз се отпуснах на месинговия парапет в опит да се съвзема. Едва бях успяла да се стегна, когато вратите се отвориха и видях Марк, който крачеше напред-назад в приемната на нашия етаж.

— Господи, Ева — измърмори той и рязко спря, — какво, по дяволите, беше това?

— Идея си нямам! — Издишах рязко и потиснах желанието си да му разкажа за объркващата и дразнеща размяна на реплики с Крос. Беше пределно ясно, че шефът ми не е най-подходящата публика. — А и на кого му пука? Ясно е, че ще ти даде сделката.

По намръщената му физиономия се разля широка усмивка:

— И аз така си мисля.

— Както съквартирантът ми казва, трябва да го отпразнуваш. Да запазя ли маса за вечеря за теб и Стивън?

— Защо не? Нека да е в „Пюър фууд & уайн“ за седем. Ако там няма места, изненадай ни.

Едва се бяхме върнали в кабинета на Марк, когато го нападнаха шефовете — Майкъл Уотърс, изпълнителен директор и президент, заедно с Кристин Фийлд и Уолтър Лийман, съответно председател и заместник-председател на изпълнителния съвет.

Измъкнах се възможно най-незабелязано покрай четиримата и отидох на работното си място.

Обадих се на „Пюър фууд & уайн“, за да помоля за маса за двама. След дълги преговори и умоляване от моя страна управителката най-после се предаде. Оставих съобщение на гласовата поща на Марк: „Днес определено е щастливият ти ден! Имаш запазена маса за седем часа. Приятно изкарване!“.

После побързах да тръгна, нямах търпение да се прибера.

* * *

— Какво е казал?! — Кари невярващо клатеше глава от другия край на белия диван в хола ни.

— Направо да не повярваш, нали? — С наслада отпих поредната глътка от виното, свежо и добре изстудено „Совиньон блан“, което бях купила на път за вкъщи. — Точно така реагирах и аз! Още не съм сигурна дали този разговор не е някаква халюцинация, предизвикана от неговите феромони.

— И?

Вдигнах крака на дивана, подвих ги под себе си и се облегнах в ъгъла.

— Какво „и“?

— Знаеш какво, Ева! — Кари грабна нетбука си от масичката за кафе и го постави върху коленете си. — Ще му пуснеш ли, или…?

— Та аз дори не го познавам. Дори не знам първото му име, а той ми подхвърля това!

— Той обаче е знаел твоето име. — Кари започна да пише нещо на компютъра. — А и какво ще кажеш за историята с водката? Защо според теб е поискал да работи точно с твоя шеф?

Ръката, която разсеяно прокарвах през разпуснатата си коса, замръзна.

— Марк е много талантлив. Ако Крос разбира поне малко от бизнес, би трябвало да го е усетил и да се възползва.

— Бих казал, че много разбира от бизнес. — Кари завъртя компютъра към мен и ми показа уебсайта на „Крос индъстрис“, с великолепна снимка на „Кросфайър“ на началната страница. — Сградата е негова, Ева. Собственикът е Гидиън Крос.

По дяволите! Затворих очи. Гидиън Крос. Името му подхождаше. Беше секси и елегантно мъжествено, също като него.

— Има си хора, които се занимават с маркетинга на дъщерните му фирми. Вероятно има десетки подобни хора.

— Спри да говориш, Кари.

— Той е красив, богат и иска да правите секс. Какъв е проблемът?

— Ще е ужасно неловко непрекъснато да го срещам в сградата. Надявам се да се задържа дълго в тази фирма. Работата наистина ми харесва. И много харесвам Марк. Той веднага ме включи във всичко и само за няколко дни научих толкова много от него!

— Нали си спомняш какво казва доктор Травис за преценения риск? Когато терапевтът ти казва да рискуваш, трябва да рискуваш. Можеш да се справиш. И двамата с Крос сте зрели хора. — След тези думи Кари отново насочи вниманието си към екрана на компютъра. — Леле! Знаеш ли, че ще стане на трийсет след цели две години? Само си помисли колко е амбициозен!

— А ти помисли колко е груб. Наистина се засегнах от начина, по който го изтърси. Мразя да се чувствам като вагина с крака.

Кари спря за миг и погледът му омекна:

— Извинявай, бебчо. Толкова си силна, много по-силна от мен. Просто понякога забравям, че носиш същия товар като моя.

— През повечето време аз също успявам да забравя — отклоних очи, защото не исках разговорът да се насочва към онова, което всеки от нас бе преживял в миналото. — Не че държа да ме покани на среща. Но със сигурност има и по-добри начини да кажеш на някоя жена, че искаш да си легнеш с нея.

— Права си. Той е арогантен нещастник. Нека точи лиги по теб, докато му посинеят топките! Точно това заслужава.

Думите му ме накараха да се усмихна. Кари винаги успяваше да ме разведри.

— Съмнявам се, че топките на този тип някога са посинявали, но идеята е забавна.

Той решително затвори нетбука си:

— Какво ще правим тази вечер?

— Мислех си, че няма да е зле да проверя онази зала за крав мага в Бруклин.

Бях направила известно проучване след срещата си с Паркър Смит във фитнеса. С напредването на седмицата мисълта за груб, физически отдушник на стреса ми изглеждаше все по-привлекателна. Знаех, че не може да се сравнява с това да изчукам Гидиън Крос, но подозирах, че ще е далеч по-безопасно за собственото ми здраве.