Силвия Дей
Открита пред теб (23)

22

Гидиън изхвърли памучето за грим. Събу обувките си, взе една кърпа, попи с нея локвата, която бе оставил след себе си, и за мое най-голямо удоволствие, започна да съблича мокрите си дрехи.

— Чувстваш се виновен, защото тя все още те обича — казах аз, поглъщайки го с поглед.

— Да, така е. Познавам съпруга й. Той е добър човек и беше луд по нея, докато не разбра, че тя не отвръща на чувствата му и нещата се разпаднаха. — Гледаше ме съсредоточено, докато събличаше мократа си риза. — Не ми беше ясно как допусна да се стигне дотам. Ожени се за момичето, което обичаше, двамата живееха в друга държава, далече от мен, какъв му беше проблемът? Но сега вече започвам да разбирам. Ако ти обичаше някой друг, Ева, сърцето ми щеше да се къса през цялото време, докато съм до теб. Това щеше да ме убие, дори ако бе предпочела да останеш при мен, а не при него. Но за разлика от Жиро, аз нямаше да те пусна да си отидеш. Може би нямаше да ми принадлежиш изцяло, но все пак щеше да си моя и аз щях да се възползвам от това, което можех да получа.

Скръстих ръце в скута си.

— Ето това ме плаши в теб, Гидиън. Ти не знаеш истинската си цена.

— Всъщност я знам. Дванайсет милиарда.

— Млъкни! — зави ми се свят, притиснах очите си с пръсти. — Няма нищо странно в това, че жените се влюбват в теб и не могат да те забравят. Знаеш ли, че Магдалин си е пуснала дълга коса, защото се е надявала, че така ще ти напомня за Корин?

Той събу панталоните си, намръщи се и ме погледна.

— Защо?

Въздъхнах, не можех да разбера недоумението му.

— Защото според нея жената, която истински желаеш, е Корин.

— Значи тогава не разбира нищо.

— Дали наистина е така? Корин ми каза, че разговаря с теб почти всеки ден.

— Не е съвсем вярно. Много често съм зает, когато се обажда. Знаеш колко работа имам.

Погледна ме с онзи изпепеляващ поглед, който така добре познавах. Разбрах, че мислеше за онези моменти, когато беше зает с мен.

— Това не е нормално, Гидиън! Да се обажда всеки ден. Това си е маниакално преследване.

Което ми напомни за твърдението й, че Гидиън е предявявал същото собственическо чувство към нея, каквото и към мен. Почувствах се особено раздразнена от тази мисъл.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита той. По гласа му усетих, че думите ми го забавляват.

— Не схващаш ли? Караш жените да полудяват, защото си съвършен. Ти си голямата награда. Когато една жена разбере, че не може да те има, тя вече знае, че ще трябва да се задоволи с нещо, далеч по-лошо от най-добрия вариант. Затова жените отказват да приемат, че не могат да те имат, и започват да измислят всякакви налудничави начини да стигнат до теб.

— С изключение на жената, която искам — вметна той сухо. — През по-голямата част от времето тя се опитва да избяга от мен.

Стоях пред него, безсрамно вперила поглед в прекрасното му голо тяло.

— Отговори ми на един въпрос, Гидиън. Защо искаш мен, след като можеш да имаш най-прекрасната жена на света? И, моля те, без комплименти. Отговори ми искрено.

Той ме хвана за ръка и ме заведе в спалнята.

— Ева, ако не престанеш да си мислиш, че връзката ни е временна, ще те сложа на коляното си, ще те напляскам и това ще ти хареса.

Накара ме да седна на един стол и започна да рови из чекмеджетата ми. Наблюдавах го как извади от там бельо, долнище на анцуг и някаква фланела.

— Забрави ли, че спя гола, когато съм с теб?

— Няма да останем тук — заяви той и се извърна към мен. — Нямам доверие на Кари, може отново да му дойде на ум да довлече някакви дрогирани идиоти, а след като взема приспивателното, което доктор Питърсън ми предписа, не съм сигурен, че ще мога да се събудя и да те защитя. Затова отиваме в моя апартамент.

Вперих поглед в ръцете си и си помислих, че може да се наложи някой да ме защитава от самия Гидиън.

— Двамата с Кари вече сме минавали по този път, Гидиън. Не мога просто да се скрия при теб и да го оставя да се оправя сам. Той има нужда по-често да съм около него, а напоследък не беше така.

— Ева — Гидиън ми донесе дрехите и клекна пред мен, — знам, че трябва да подкрепяш Кари. Утре ще решим как точно да го направиш.

Обхванах лицето му с ръце.

— Благодаря ти.

— Но аз също имам нужда от теб — добави той тихо.

— И двамата се нуждаем един от друг.

Изправи се, отвори своето чекмедже и извади дрехи и за себе си. Започнах да се обличам.

— Виж какво…

— Да? — попита той и продължи да обува джинсите си.

— Чувствам се много по-добре след всичко, което ми разказа, но въпреки това Корин е проблем за мен. — Замълчах, все още не се бях облякла напълно. — Трябва да пресечеш надеждите й, и то без никакво отлагане. Отърви се от чувството си за вина, Гидиън, и започни да се дистанцираш от нея.

Той седна на ръба на леглото и започна да обува чорапите си.

— Тя ми е приятелка, Ева, и в момента не й е никак лесно. Жестоко ще е да я отрежа точно сега.

— Помисли добре, Гидиън. И аз имам бивши гаджета. Ти задаваш правилата в нашите отношения. Ще се отнасям към тях така, както ти се отнасяш към Корин.

Той стана и се намръщи.

— Заплашваш ли ме?

— Предпочитам да гледам на това като на принуда. Правилата в една връзка важат и за двамата. Не си единственият й приятел. Може да намери някой по-подходящ, на когото да се опре в труден момент.

Взехме всичко, което ни беше необходимо, и отидохме в хола. Огледах царящата там бъркотия — под малката масичка се търкаляше светлосин сутиен, по бежовия ми диван имаше следи от кръв — и ми се прииска Кари да е тук, за да му плесна един шамар и да го накарам да се замисли.

— Утре ще се разправям с него — едвам изрекох аз, бях толкова ядосана и разтревожена. — По дяволите, трябваше да го халосам веднага щом влязох. Трябваше да го просна в безсъзнание, след това да го заключа в стаята му и да го оставя там, докато му дойде акълът.

Гидиън ме погали по гърба, като се опитваше да ме успокои.

— Остави това за утре, когато ще е сам и ще го гони махмурлукът. Ще постигнеш много по-добър ефект.

* * *

Слязохме долу и видяхме, че Ангъс ни чака. Точно щях да се кача в колата, когато Гидиън изруга тихо и ме спря.

— Какво има? — попитах аз.

— Забравих нещо.

— Чакай, ще ти дам ключовете.

Протегнах се към сака в ръката на Гидиън, където бях оставила дамската си чанта.

— Няма нужда. Имам ключове. — Усмихна се хитро, когато го погледнах изумено. — Накарах да ми извадят дубликати, преди да ти ги върна.

— Наистина ли?

— Ако беше достатъчно наблюдателна — продължи той и ме целуна по косата, — щеше да забележиш, че ключът от моя апартамент виси на връзката ти от момента, в който ти я върнах.

Зяпнах от изненада, когато той изтича покрай портиера и влезе в сградата. Спомних си колко мъка изживях през онези четири дни, когато мислех, че сме скъсали, и каква болка изпитах, когато ключовете се плъзнаха от плика и паднаха в ръката ми.

През цялото време ключът към него е бил в мен.

Поклатих глава и се огледах — около мен бе новият ми град. Харесвах всичко в него и му бях благодарна за лудото щастие, което бях открила тук.

С Гидиън трябваше да извървим тежък път. Колкото и да се обичахме, нямаше никаква гаранция, че ще успеем да преодолеем личните си травми. Но успяхме да установим връзка, бяхме честни един с друг и Господ ни е свидетел, бяхме прекалено упорити, за да се откажем без борба.

Гидиън се появи точно когато покрай мен минаваха два големи, прекрасно сресани пудела, водени от собственика си, който твърде много приличаше на тях. Качихме се в лимузината. Когато колата тръгна, Гидиън ме придърпа в скута си и ме гушна.

— Имахме тежка нощ, но се справихме.

— Така е, справихме се.

Извърнах глава назад и предложих устните си за целувка. Той ме целуна бавно и сладко — простичко потвърждение на нашата безценна, сложна, подлудяваща и толкова необходима връзка.

Прегърнах го през врата и зарових пръсти в копринената му коса.

— С нетърпение чакам да се озовем в леглото.

Той изпъшка сладострастно и започна да целува и гъделичка врата ми, прогонвайки всички призраци и техните сенки. Поне за известно време…