Силвия Дей
Открита пред теб (21)

20

Гидиън пристигна, точно когато вадех печеното от фурната. В едната ръка носеше чанта за дрехи, а в другата лаптоп. Тревожех се, че след сеанса при доктор Питърсън ще се прибере вкъщи сам, затова изпитах огромно облекчение, когато ми се обади, за да ми каже, че пътува към мен. Въпреки това, когато отворих вратата и го видях да стои на прага, през тялото ми премина нервна тръпка.

— Здравей — поздрави ме той тихо и ме последва в кухнята. — Мирише страхотно.

— Дано да си гладен. Приготвих толкова много храна, а Кари надали ще иска да вечеря с нас.

Гидиън остави багажа си върху плота и колебливо пристъпи към мен, внимателно взирайки се в лицето ми.

— Донесох си някои неща, смятам да преспя при теб, но ако имаш нещо против, ще си тръгна. Мога да го направя по всяко време. Трябва само да ми кажеш.

Въздъхнах дълбоко, твърдо решена да не оставя страха да ръководи действията ми.

— Искам да останеш.

— И аз искам да бъда с теб — отвърна той и спря до мен. — Мога ли да те прегърна?

Обърнах се към него и го стиснах здраво.

— Моля те.

Притисна бузата си до мен и ме прегърна силно. В прегръдката ни липсваше обичайната естественост и лекота. Между нас се усещаше стеснителност, каквото никога преди не бяхме изпитвали.

— Как си? — прошепна той.

— Добре съм, когато си до мен.

— Но все още си нервна. — Той докосна с устни челото ми. — И аз съм малко нервен. Не знам как изобщо ще можем да заспим един до друг.

Отдръпнах се леко от него и го огледах внимателно. Точно от това се страхувах и аз, а разговорът с Кари беше задълбочил страха ми още повече. „Той е истинска бомба със закъснител…“

— Ще измислим нещо — отвърнах аз.

Настъпи дълго мълчание.

— Нейтън някога опитвал ли се е да се свърже с теб?

— Не.

Дълбоко в себе си таях истински ужас, че един ден, независимо дали случайно, или нарочно, отново ще се изправя лице в лице с него. Той беше някъде тук, дишаше същия въздух.

— Защо питаш?

— Днес си мислех за това.

Вгледах се внимателно в лицето му и в гърлото ми заседна бучка, когато видях колко много страда.

— Защо?

— Защото носим огромен товар на плещите си.

— И мислиш, че няма да се справим?

Гидиън поклати глава:

— Не искам да мисля по този начин.

Не знаех как да реагирам. Какви обещания можех да му дам, след като не бях сигурна, че любовта ми към него и неговата потребност да е с мен ще са достатъчни, за да имаме истинска връзка?

— За какво мислиш? — попита той.

— За печеното във фурната. Умирам от глад. Ще отидеш ли да попиташ Кари дали иска да вечеря с нас и да сядаме на масата.

* * *

Гидиън каза, че заварил Кари да спи, така че двамата вечеряхме на свещи в трапезарията. Обстановката беше доста официална, въпреки че и двамата бяхме по пижами и фланелки, защото се бяхме преоблекли, след като взехме по един душ. Тревожех се за Кари, но двамата с Гидиън имахме нужда точно от това — малко време насаме в спокойна обстановка.

— Вчера обядвах с Магдалин в кабинета ми — започна той, след като опита яденето.

— Така ли?

Значи, докато аз обикалях магазините, за да търся пръстен, Магдалин е била насаме с гаджето ми.

— Не започвай пак с този тон — предупреди ме той. — Тя обядва с мен в кабинета ми, пълен с твоите цветята, а от снимката на бюрото ми ти непрекъснато ми изпращаше целувки. Присъстваше точно толкова, колко и тя.

— Извинявай. Инстинктивна реакция.

Той вдигна ръката ми към устните си и я целуна бързо, но силно.

— Радвам се, че все още ме ревнуваш.

Въздъхнах. През целия ден бях раздирана от съмнения, не можех да реша какви са истинските ми чувства за случващото се около мен.

— Спомена ли пред нея нещо за Кристофър?

— Точно това беше поводът да обядваме. Показах й клипа.

— Какво? — стреснах се аз, защото се сетих, че телефонът ми се бе изключил в колата. — Как го направи?

— Взех телефона ти и изтеглих клипа. Не забеляза ли, че снощи ти го върнах напълно зареден?

— Не.

Оставих приборите на масата. Независимо дали Гидиън обичаше да доминира, или не, трябваше още сега да изясним кои граници на личното ми пространство не можеше да прекрачва.

— Не може просто да вземаш телефона ми и да го хакваш, Гидиън.

— Не съм го хаквал. Той дори нямаше парола.

— В случая това няма никакво значение. Това е сериозно нарушаване на личното ми пространство. Господи…

Защо никой на този свят не разбираше, че има граници, които трябва да уважава?

— Ще ти хареса ли, ако започна да ровя из нещата ти?

— Нямам какво да крия. — Той извади телефона от джоба си и ми го подаде. — Ти също не би трябвало да криеш нищо.

Не исках да влизаме в спор точно сега, и без това нещата между нас бяха доста деликатни, но бях отлагала разговора по въпроса твърде дълго.

— Няма значение дали искам да скрия нещо от теб. Имам право на свое лично пространство и трябва да ме попиташ, преди да посегнеш към която и да е от вещите ми. Трябва да престанеш да вземаш каквото си пожелаеш, без да съм ти дала разрешение за това.

— Какво толкова лично има в това? — попита той и се намръщи. — Ти самата ми показа клипа.

— Моля те, не се дръж като майка ми, Гидиън! — изкрещях аз. — Стига ми един луд!

Гневът ми го стресна, очевидно не очакваше, че подобно нещо би могло да ме ядоса толкова.

— Добре. Съжалявам.

Изпих виното си до дъно в опит да укротя гнева и тревогата си.

— Съжаляваш, че се ядосах? Или за това, което си направил?

Гидиън помълча известно време и накрая отговори:

— Съжалявам, че се ядоса.

Наистина не разбираше.

— Не можеш ли да видиш колко откачено е всичко това?

— Ева — въздъхна дълбоко той и прокара ръка през косата си, — прекарвам една четвърт от денонощието вътре в теб. Затова всички останали граници, които се опитваш да поставяш, ми се струват доста условни.

— Но не са условни. За мен те са много важни. Ако искаш да разбереш нещо, трябва да ме попиташ.

— Добре.

— Не го прави повече — предупредих го аз. — Говоря съвсем сериозно, Гидиън.

— Добре. Разбрах — отговори той и стисна зъби.

Наистина не исках да се караме, затова се върнах към началото на разговора ни.

— Какво каза тя, когато видя клипа?

Той видимо си отдъхна.

— Беше й трудно, разбира се. Особено когато знаеше, че и аз съм го гледал.

— И тя ни видя в библиотеката.

— Не говорихме за това директно, но, от друга страна, какво има да се каже по въпроса? Няма да започна да се извинявам, че съм правил любов с приятелката си в затворена стая. — Той се облегна на стола и въздъхна. — Най-много я заболя, когато видя изражението на Кристофър на клипа, видя какво е истинското му отношение към нея. Никак не е лесно да осъзнаеш, че някой те използва по този начин. Особено ако мислиш, че познаваш този човек, и вярваш, че държи на теб.

Взех бутилката и започнах да наливам вино в чашите, като се опитвах по този начин да прикрия реакцията си. Говореше като човек, който е преживял подобно нещо. Какво ли точно му се беше случило?

Отпих глътка вино и попитах:

— А ти как реагира?

— Какво мога да направя? През годините съм правил безкрайно много опити да разговарям с Кристофър. Давах му пари. Заплашвах го. Не направи никакъв опит да се промени. Много отдавна разбрах, че единственото, което ми остава, е да се опитвам да намаля щетите. И да те държа колкото е възможно по-далече от него.

— За последното със сигурност ще ти помогна, вече знам какъв е.

— Чудесно. — Той отпи от виното и ме погледна над ръба на чашата. — Не ме питаш нищо за сеанса ми с доктор Питърсън.

— Не е моя работа. Освен, разбира се, ако ти не желаеш да споделиш. — Срещнах погледа му и безмълвно го помолих да направи точно това. — Ще те изслушам, ако изпитваш нужда да говориш, но няма да любопитствам. Когато си готов да ме допуснеш до себе си, сам ще го направиш. Но, естествено, ми се иска да знам дали ти допадна.

— Засега, да — усмихна се той. — Имах усещането, че разговорът ни се движи в кръг. Малко са хората, които умеят да разговарят по този начин.

— О, да! Върти те около един и същ проблем, докато не започнеш да гледаш на него от различен ъгъл, и тогава си казваш: „Как съм могъл да пропусна това?“. — Пръстите на Гидиън се движеха нагоре-надолу по столчето на чашата. — Предписа ми някакво лекарство, което да вземам вечер преди лягане. Купих го от аптеката, преди да дойда.

— Какво мислиш за пиенето на лекарства?

Погледна ме, очите му бяха потъмнели и изплашени.

— Мисля, че са необходими. Имам нужда да съм с теб и трябва да съм сигурен, че това ще е безопасно за теб, независимо какво ще ми струва. Според доктор Питърсън, комбинирано с терапия, това лекарство се е отразило много добре на други пациенти, страдащи от „атипична сексуална парасомния“. Ще трябва да му се доверя.

Протегнах се и стиснах ръката му. Фактът, че се бе съгласил да взема лекарства, беше голяма стъпка напред, особено като се има предвид, че дълго време е отказвал да признае съществуването на проблема.

— Благодаря ти.

Гидиън също стисна ръката ми.

— Очевидно има много хора с подобен проблем и са проведени различни изследвания на разстройствата на съня. Разказа ми, че има документиран случай, при който мъж посягал на жена си по време на сън в продължение на дванайсет години и едва тогава двамата потърсили помощ.

— Дванайсет години! Господи!

— Една от причините да чакат толкова дълго била, че на сън той бил много по-добър в леглото — добави той сухо. — Ако и това не е смъртоносен удар за егото, не знам кое е.

Вперих поглед в него.

— Откачена история!

— Нали? — Кривата усмивка бързо изчезна от устните му. — Не искам да се чувстваш длъжна да спиш в едно легло с мен, Ева. Няма магическо хапче. Мога да спя на дивана, а мога и да си отида вкъщи, макар че от двете бих избрал дивана. Целият ми ден е по-добър, когато започне с теб.

— Моят също.

Гидиън се протегна, взе ръката ми и я допря до устните си.

— Никога не съм мислел, че това ще ми се случи. Че ще има някой, който знае за мен всичко, което знаеш ти. Някой, с когото мога да говоря за проблемите си по време на вечеря, защото знам, че ме приема такъв, какъвто съм. Благодарен съм, че те има, Ева.

Усетих в гърдите си сладка болка. Говореше така красиво, така истински.

— И аз изпитвам същите чувства.

Може би дори по-дълбоки, защото бях влюбена в него. Не казах това на глас. Един ден и той щеше да почувства същото. Нямаше да се откажа, докато не стане изцяло и безвъзвратно мой.

* * *

Подпрял босите си крака на холната масичка и с лаптопа в скута, Гидиън изглеждаше толкова спокоен и у дома си, че непрекъснато поглеждах към него и не можех да се съсредоточа в шоуто, което гледах по телевизията.

„Как стигнахме дотук?“ — питах се аз. Този екстравагантен секси мъж и аз?

— Зяпаш ме — измърмори Гидиън, без да отделя поглед от лаптопа. Изплезих му се. — Това сексуална оферта ли е, госпожице Трамел?

— Как ме видя, като през цялото време беше забил нос в работата си?

Той вдигна глава и срещна погледа ми. Сините му очи горяха от желание.

— Винаги си пред погледа ми, ангелче. От момента, в който ме откри, не виждам нищо друго, освен теб.

* * *

Сряда сутринта започна с усещането как Гидиън, който лежеше зад гърба ми, вкарва члена си в мен. Това щеше да се превърне в новия ми любим начин за събуждане.

— Добре — прошепнах аз дрезгаво и разтърках очи, за да прогоня съня.

В този момент той обгърна кръста ми с ръка и ме придърпа по-близо до топлото си мускулесто тяло.

— Виждам, че си закачлив тази сутрин.

— Ти си прекрасна и секси всяка сутрин — промърмори той и гризна леко рамото ми. — Толкова е приятно да се събуждам до теб.

Отпразнувахме спокойната нощ с няколко оргазма.

* * *

Доста по-късно същия ден обядвах с Марк и Стивън в един много приятен мексикански ресторант, скътан в едно мазе под улицата. Слязохме по няколко стъпала и се озовахме в изненадващо просторен и добре осветен салон със стилни келнери, облечени в черни елеци.

— Трябва да доведеш гаджето си тук — започна Стивън — и да го накараш да те почерпи една маргарита с нар.

— Добре ли я правят? — попитах.

— О, да.

Келнерката, която дойде да вземе поръчката ни, флиртуваше съвсем открито с Марк, като премигваше закачливо с невероятно дългите си мигли. Марк отговори на закачката й. Докато се хранехме, пищната червенокоса жена, чието име, ако се съди по баджа й, бе Шона, ставаше все по-смела. Докосваше Марк по рамото или по врата всеки път, когато минаваше покрай нас. В отговор закачките на Марк ставаха все по-провокативни. Наблюдавах разтревожено Стивън, чието лице започна да се зачервява, а бръчката на челото му да става все по-дълбока. Чувствах се ужасно неудобно и броях минутите до края на този напрегнат обяд.

— Хайде да се видим тази вечер — предложи Шона на Марк, когато донесе сметката. — Прекарай една нощ с мен и ще те вкарам в правия път.

Зяпнах. Как бе възможно да му говори така?

— В седем ли свършваш? — попита Марк с изненадващо секси глас. — Ще те скъсам, Шона. Нали знаеш какво става, щом веднъж…

Глътката вода, която отпивах, отиде на криво. Задавих се и започнах неконтролируемо да кашлям.

Стивън скочи на крака, заобиколи масата, дойде до мен и ме тупна силно по гърба.

— По дяволите, Ева — засмя се той, — само се шегуваме с теб. Моля те, не умирай!

— Какво? — изхълцах аз и избърсах насълзените си очи.

Той се засмя, отиде при келнерката и я прегърна през рамо.

— Ева, запознай се със сестра ми, Шона. Шона, това е Ева, жената, която прави живота на Марк много по-лесен.

— Това е чудесно — отвърна Шона, — тъй като ти правиш живота му много по-труден.

— Той затова не може да се раздели с мен — смигна ми Стивън.

Сега, когато видях брата и сестрата един до друг, забелязах приликата, която преди ми бе убегнала. Отпуснах се на стола, присвих очи и изгледах лошо Марк.

— Не беше честно от твоя страна.

Имах чувството, че Стивън всеки момент ще избухне. Марк вдигна ръце все едно се предаваше:

— Идеята беше изцяло негова. Нали си спомняш, че много си пада по драматични сериали?

— Хайде, Ева — обади се Стивън, като се усмихваше и се полюшваше на петите си, — нали знаеш, че в нашата връзка Марк е този, който дава идеите.

Шона извади визитна картичка от джоба си и ми я подаде.

— Ето телефонния ми номер. Обади ми се. Знам всички мръсни подробности за тези двамата. Ще ти помогна да им го върнеш тъпкано.

— Предателка! — възмути се Стивън.

— Я стига — отряза го Шона и сви рамене, — ние, момичетата, трябва да се подкрепяме.

* * *

След работа двамата с Гидиън отидохме в неговия фитнес. Ангъс ни остави точно пред входа. Залата беше пълна, в съблекалнята почти нямаше свободно място. Преоблякох се, оставих си нещата и след това с Гидиън се срещнахме в коридора.

Махнах с ръка на Даниел, треньора, с когото бях разговаряла при първото си посещение тук, и Гидиън ме тупна по дупето.

— Хей — запротестирах аз и ударих ръката, която се бе опитала да ме накаже, — я стига!

Той ме хвана за опашката, нежно наклони главата ми назад и маркира територията си, като ме целуна дълбоко и страстно. От начина, по който придърпа косата ми, усетих как по кожата ми премина електричество.

— Ако това е идеята ти да ме спреш — прошепнах аз, почти опряла устни в неговите, — трябва да знаеш, че предизвикваш точно обратния ефект.

— Готов съм веднага да поработя още малко по въпроса — отвърна той и захапа леко долната ми устна. — Но не бих те съветвал да изпробваш границите ми точно по този начин, Ева.

— Не се притеснявай. Знам и други начини.

Гидиън отиде първо на пътечката за бягане и ми даде възможност да се наслаждавам на лъсналото му от пот тяло… на публично място. Колкото и често да го виждах така, когато бяхме насаме, гледката винаги ме изумяваше.

Господи, колко хубав беше с прибрана коса. И как само се движеха мускулите му под загорялата кожа. Каква сила и грация излъчваха движенията му. Да наблюдавам как този елегантен градски човек се превръща в истински дивак, след като свали костюма си, ме караше да тръпна от възбуда.

Не можех да откъсна поглед от него и за щастие, не ми се налагаше да го правя. В края на краищата той беше мой — факт, който предизвикваше горещи вълни по цялото ми тяло. Освен това останалите жени във фитнеса също го гледаха. Десетки погледи, изпълнени с възхищение, го следяха, докато се местеше от уред на уред.

Щом забеляза, че го гледам, му хвърлих предизвикателен поглед и леко навлажних долната си устна с език. Той повдигна въпросително вежди и едва-едва ми се усмихна, от което ме полазиха тръпки. Не си спомням кога за последен път бях тренирала с такова усърдие. Не усетих кога измина час и половина.

Качихме се в бентлито и се отправихме към апартамента му, а аз започнах неспокойно да се въртя на мястото си. Погледнах няколко пъти към Гидиън и мълчаливо го подканих. Той хвана ръката ми и преплете пръсти с моите.

— Ще трябва да почакаш.

Думите му ме стреснаха.

— Какво?

— Чу ме много добре. — Целуна върха на пръстите ми и най-нахално ми се усмихна закачливо. — Удоволствието става още по-голямо, когато трябва да проявиш търпение, за да го получиш, ангелчето ми.

— Защо трябва да чакаме?

— Помисли си само как ще полудеем един за друг, докато чакаме вечерята да свърши. Доближих се до Гидиън, така че Ангъс да не може да чуе думите ми, макар да знаех, че като истински професионалист, той не забелязва какво става на задната седалка.

— Така или иначе ще се случи, защо тогава да чакаме?

Но Гидиън не поддаде. Вместо това започна да измъчва и двама ни. Съблякохме се взаимно и влязохме заедно под горещия душ, ръцете ни през цялото време докосваха и опипваха извивките на телата ни. След това се облякохме за официалната вечеря. Той сложи смокинг, но без вратовръзка. Откопча яката на колосаната си бяла риза, така че да се вижда малка част от гърдите му. За мен бе избрал копринена коктейлна рокля на Вера Уанг с цвят на шампанско. Беше с гол гръб, без презрамки и пола на волани, която стигаше малко над коленете.

Усмихнах се, когато я видях. Бях сигурна, че ще се побърка да ме гледа цяла вечер, облечена в нея. Беше прекрасна и наистина я харесвах, но моделът бе създаден за високи и слаби модели, а не за ниски и надарени момичета. Направих опит да се поприкрия, като оставих пуснатата си коса да пада върху гърдите ми, но изражението на Гидиън ми подсказа, че не е бил особено успешен.

— Господи, Ева! — възкликна той и понамести панталоните си. — Явно съм сбъркал с тази рокля. Не можеш да се появиш на публично място така.

— Нямаме време да поправяме грешката.

— Не предполагах, че е толкова разголена.

Свих рамене и се усмихнах.

— Какво да кажа? Ти си я купил.

— Сега виждам, че изборът ми не е бил особено подходящ. Колко време ще ти трябва да я свалиш?

Плъзнах език по долната си устна и отговорих:

— Не знам. Искаш ли да проверим?

Погледът му се замъгли.

— Така никога няма да тръгнем.

— Аз нямам нищо против.

Изглеждаше толкова секси и както обикновено го желаех до полуда.

— Няма ли някакво сако или нещо друго, което да облечеш отгоре? Може би яке? Или балтон?

Грабнах официалната си чантичка от тоалетката и го хванах под ръка.

— Не се безпокой, вниманието на всички ще е насочено към теб, така че едва ли някой ще ме забележи.

Намръщи се, когато го дръпнах да излезем от стаята.

— Сериозно те питам, да не би гърдите ти да са станали по-големи? Направо излизат от корсажа.

— Аз съм на двадесет и четири години, Гидиън — отговорих му сухо. — Спрях да се развивам преди доста време. Такава съм, каквато ме виждаш.

* * *

Отидохме в хола. Докато стигнем до фоайето, отново имах възможност да се насладя на красотата на дома на Гидиън. Харесваше ми това, че изглеждаше топъл и гостоприемен. Старинният чар на мебелите бе очарователен и елегантен и в същото време изключително удобен. Невероятната панорама, която се разкриваше през сводестите прозорци, допълваше вътрешната подредба, без да я засенчва.

Комбинацията от тъмно дърво, състарен камък, топли цветове и ярки акценти ясно показваше, че тук са вложени много пари, същото важеше и за скъпите произведения на изкуството по стените. Но демонстрацията на богатство бе направена с много вкус. Човек никога не би се почувствал неудобно в тази къща, не би се страхувал да пипне нещо или пък да седне някъде. Просто атмосферата не беше такава.

Влязохме в частния асансьор и Гидиън пристъпи към мен, веднага щом вратите се затвориха. Опита се да дръпне малко по-нагоре корсажа ми.

— Ако продължаваш, ще се види цепката между краката ми — предупредих го аз.

— По дяволите!

— Хайде да се забавляваме. Аз ще играя ролята на празноглава блондинка, която се опитва да се добере до милионите и мъжкото ти достойнство. А ти ще играеш себе си — милиардерът плейбой с поредната си играчка. Просто гледай отегчено и снизходително, докато се притискам в теб и ти чуруликам колко си велик.

— Не е смешно — отвърна той, после изведнъж се оживи. — Защо не наметнеш един шал?

* * *

Влязохме в залата, където щеше да се състои официалната вечеря за събиране на средства за кризисен център за жени и деца и веднага попаднахме в медийното торнадо. Подобно внимание винаги ме плашеше и затова се концентрирах изцяло върху Гидиън. Нищо не можеше да разсее напрежението ми по-добре от него. И тъй като се бях съсредоточила изцяло върху лицето му, успях да забележа как само за миг той се промени и от обикновен човек се превърна в публична личност.

Сякаш сложи маска. Ирисите на очите му станаха леденосини, а от чувствените му устни изчезна и последната следа от усмивка. Почувствах как силата на волята му ни обгърна и ни затвори в наш собствен свят. Между нас и останалите имаше непреодолима преграда и тя се бе появила само защото той я бе пожелал. Стоях до него и знаех, че никой няма да посмее да се доближи и да ме заговори, докато не получи знак, че може да го направи.

Това обаче не пречеше на хората да гледат. Повечето обърнаха глави и проследиха Гидиън, докато влизахме в балната зала. Притеснявах се от целия този интерес, но той сякаш изобщо не го забелязваше и не се вълнуваше от него.

Ако наистина бях решила да се притискам в Гидиън и да му чуруликам, сигурно щеше да се наложи да се наредя на опашка. В момента, в който спряхме, около нас се струпаха хора. Отдръпнах се, за да направя място на тези, които се надпреварваха да привлекат вниманието му, и отидох да потърся шампанско. „Уотърс Фийлд & Лийман“ бяха направили рекламата за благотворителната вечеря и забелязах в залата няколко познати лица.

Тъкмо успях да грабна една чаша от таблата на преминаващия келнер, когато чух някой да ме вика по име. Обърнах се и видях племенника на Стантън, който се приближаваше към мен широко усмихнат. Беше приблизително на моята възраст, имаше черна коса и зелени очи. Бяхме се срещали по време на ваканциите, които прекарвах при майка си, и сега се зарадвах да го видя.

— Мартин! — възкликнах аз и бързо го прегърнах. — Как си? Изглеждаш страхотно.

— Точно щях да кажа същото — отвърна той и огледа внимателно роклята ми. — Чух, че си се преместила в Ню Йорк, и все ми се искаше да ти се обадя. Откога си в града?

— Отскоро. От няколко седмици.

— Изпий си шампанското и да вървим да танцуваме — предложи той.

Усещах как пенливото вино се разлива по вените ми, докато си пробивахме път към дансинга, съпроводени от гласа на Били Холидей, който пееше „Summertime“.

— Е, започна ли работа? — попита ме Мартин.

Разказах му за работата си, докато танцувахме, и го попитах с какво се занимава. Не се изненадах, когато разбрах, че работи за „Стантън инвестмънт“ и че се справя добре.

— С удоволствие ще мина да те взема някой път за обяд — заяви той.

— Би било чудесно.

Музиката свърши, направих крачка назад и се блъснах в някого. Ръцете му ме хванаха през кръста, за да ме задържат, и когато се обърнах, видях, че зад гърба ми е Гидиън.

— Здрасти — прошепна той и впери леден поглед в Мартин. — Запознай ни!

— Гидиън, това е Мартин Стантън. Познаваме се от няколко години. Той е племенник на втория ми баща — поех дълбоко дъх и продължих. — Мартин, запознай се с най-важния мъж в живота ми, Гидиън Крос.

— Крос — Мартин се усмихна и подаде ръка, — разбира се, знам кой сте. Приятно ми е да се запознаем. Щом така стоят нещата, може би скоро ще се срещнем на някое семейно събиране.

Гидиън ме прегърна през рамото.

— Със сигурност.

Някой извика Мартин, той се наведе към мен и ме целуна по бузата.

— Ще ти се обадя да излезем на обяд. Може би още следващата седмица.

— Чудесно.

С цялото си тяло усещах напрежението, изпълнило Гидиън, макар че, когато вдигнах поглед, той изглеждаше съвсем спокоен и безучастен.

Дръпна ме на дансинга и двамата се понесохме под звуците на „What a Wonderful World“ на Луис Армстронг.

— Не съм сигурен, че го харесвам — измърмори той.

— Мартин е прекрасен човек.

— Нямам нищо против него, стига да знае, че си моя.

Притисна бузата си до слепоочието ми и постави ръка върху голия ми гръб. Държеше ме по начин, който не оставяше никакво съмнение, че му принадлежа.

Наслаждавах се на възможността да бъда толкова близо до прекрасното му тяло пред очите на всички. Вдъхнах аромата му и се отпуснах в умелите му ръце.

— Хубаво ми е така.

Той зарови лице в косата ми и прошепна:

— Така и трябва да бъде.

Блаженството ми трая до края на песента.

Точно слизахме от дансинга, когато забелязах Магдалин, застанала встрани. В първия момент не успях да я позная, беше подстригала косата си съвсем късо. Изглеждаше елегантна и изискана в семплата си черна рокля, но бе изцяло засенчена от ослепителната брюнетка, с която разговаряше.

Гидиън поспря и се поколеба за миг, след което тръгна отново с обичайното си темпо. Гледах в краката си, решила, че се опитва да избегне нещо на пода, когато той се наведе над мен и тихичко прошепна:

— Трябва да те запозная с един човек.

Опитах се да разбера накъде ме води. Жената до Магдалин го бе забелязала и се бе обърнала към него. Погледите им се срещнаха и в същия момент усетих напрежението в тялото му. Веднага разбрах причината.

Жената, която и да беше тя, бе лудо влюбена в Гидиън. Беше изписано по лицето й, четеше се в светлосините й сякаш неземни очи. Беше изключително красива, толкова изящна, сякаш не бе истинска. Гъстата й мастиленочерна коса стигаше почти до кръста й. Роклята й бе в същия леден нюанс като очите, а кожата й — златиста от слънцето, беше висока и с идеална фигура.

— Здравей, Корин — поздрави я той и гласът му бе малко по-дрезгав от обикновено. Пусна ме и хвана ръцете й. — Не ми каза, че си се върнала. Можех да дойда да те посрещна.

— Оставих няколко съобщения на телефонния секретар в апартамента ти — отвърна тя съвсем спокойно и непринудено.

— Напоследък не прекарвам много време там.

Като че ли това му напомни, че съм до него, пусна ръцете й и ме придърпа към себе си.

— Корин, това е Ева Трамел. Ева, Корин Жиро. Моя стара приятелка.

Протегнах ръка и се здрависах с нея.

— Всички приятели на Гидиън са и мои приятели — каза тя и се усмихна мило.

— Надявам се, че това се отнася и за гаджетата му.

По погледа й разбрах, че вече знае коя съм.

— Особено за тях. Ако позволите, ще ви го отнема за момент, искам да го представя на един мой познат.

— Разбира се — отвърнах съвсем спокойно, макар че изобщо не се чувствах така.

Гидиън докосна леко челото ми с устни, приближи се до Корин и й предложи ръката си. Двете с Магдалин останахме в неловко мълчание. Изпитах известно съжаление към нея, стори ми се толкова унила.

— Новата прическа много ти отива, Магдалин.

Тя ме погледна, стиснала устни, но после изразът на лицето й се смекчи и тя въздъхна примирено:

— Благодаря. Време беше за промяна. Всъщност за много промени. Освен това няма никакъв смисъл да се опитвам да имитирам жената, която замина, защото тя отново е тук.

Намръщих се объркано.

— Не съм сигурна, че разбирам.

— Говоря за Корин — обясни тя и ме изгледа внимателно. — Явно не знаеш. Двамата с Гидиън бяха сгодени в продължение на повече от година. Тя развали годежа, омъжи се за един богат французин и замина за Европа. Но бракът й не беше сполучлив. В момента е в развод и отново се е преместила да живее в Ню Йорк.

Сгоден. Усетих как кръвта се отдръпва от главата ми. Насочих поглед към мъжа, когото обичах. Той стоеше до жената, която някога навярно бе обичал, и я придържаше за талията, докато тя се смееше, облегната на него.

Стомахът ми се стегна от ревност и страх. Бях решила, че Гидиън никога преди мен не е имал сериозна романтична връзка. Колко глупаво! Та той бе един от най-желаните мъже.

Магдалин ме докосна по рамото.

— Трябва да седнеш, Ева. Много си бледа.

Осъзнах, че дишам тежко и че пулсът ми е опасно ускорен.

— Права си.

Приближих се до най-близкия стол и седнах. Магдалин се настани до мен.

— Ти наистина го обичаш — каза тя. — Преди не бях забелязала. Извинявай. Съжалявам и за онова, което ти наговорих при първата ни среща.

— Ти също го обичаш — отговорих сухо. — А по онова време аз не бях влюбена в него. Все още не.

— Това не ме извинява, нали?

С благодарност приех чашата шампанско, която келнерът ми предложи, взех една и за Магдалин. Допряхме чашите си в жалка демонстрация на солидарност между две нещастни жени. Исках да си тръгна. Исках да стана и да изляза от залата. Исках Гидиън да разбере, че съм си тръгнала, и да е принуден да ме последва. Исках да изпита поне част от болката, която изпитвах в момента аз. Глупави, детински, болезнени желания, които ме караха да се чувствам дребнава.

Присъствието на Магдалин, която седеше безмълвно до мен и ме гледаше съчувствено, ми подейства успокояващо. Тя знаеше какво означава да обичаш Гидиън и да го желаеш прекалено силно. Фактът, че и тя се чувстваше не по-малко нещастна от мен, само потвърждаваше опасенията ми, че Корин е истинска заплаха.

Възможно ли е през цялото време да бе страдал за нея? Тя ли бе причината за желанието му да се дистанцира от жените?

— Значи тук си била.

Вдигнах поглед и видях Гидиън пред себе си. Разбира се, Корин все още го държеше под ръка и имах възможността да усетя ефекта, който имаха като двойка, от съвсем близо. Заедно двамата бяха просто невъзможно ослепителни.

Корин седна до мен, а Гидиън леко докосна бузата ми с пръсти.

— Трябва да поговоря с един човек — заяви той. — Искаш ли да ти донеса нещо за пиене?

— Водка със сок от боровинки. Нека бъде двойна. — Имах нужда от нещо по-силно. Веднага.

— Добре — отвърна той, но се намръщи, като чу желанието ми.

— Толкова се радвам, че се запознахме, Ева — започна Корин. — Гидиън много ми е говорил за теб.

— Едва ли е било чак толкова много. Не се забавихте дълго.

— Говорим по телефона почти всеки ден. — Тя се усмихна, усмивката й бе съвсем естествена, без никаква злоба. — Приятели сме от много време.

— Повече от приятели — обади се Магдалин саркастично.

Корин я погледна намръщено и по това разбрах, че не би трябвало да знам за връзката й с Гидиън. Интересно кой от двамата бе решил, че е по-добре да не ми казват, а може би и двамата? Защо се опитваха да премълчат, щом нямаше какво да крият?

— Така е — призна Корин с явно нежелание. — Въпреки че минаха доста години оттогава.

Извърнах се и я погледнах право в лицето.

— Ти още го обичаш.

— Не можеш да ме обвиняваш за това. Всяка жена, която е прекарала известно време с него, неизбежно се влюбва. Той е красив и недостижим. Трудно може да се устои на тази комбинация. — Тя се усмихна мило. — Сподели с мен, че под твое въздействие е започнал да се открива. Благодарна съм ти за това.

Канех се да й отговоря: „Не го правя заради теб“, когато в съзнанието ми се прокрадна една коварна мисъл, загнезди се там и ме накара да се чувствам уязвима. Възможно ли бе, без да знам, да го правя за нея?

Започнах да си играя с празната чаша от шампанско, която стоеше на масата.

— Щял е да се ожени за теб.

— И най-голямата грешка, която направих, бе, че си тръгнах.

Тя вдигна ръка към врата си, тънките й пръсти нервно се раздвижиха, като че ли търсеха някаква огърлица, която обикновено беше там.

— Бях много млада и определени черти в характера му ме плашеха. Беше толкова обсебващ. Едва след като се омъжих, разбрах, че желанието да притежаваш другия е далече по-добро от безразличието. Поне за мен е така.

Отместих поглед, усетих, че започна да ми се повдига.

— Много си мълчалива — отбеляза Корин.

— Какво има за казване? — обади се Магдалин.

И трите го обичахме. И трите бяхме готови да му се отдадем. В крайна сметка той щеше да избере една от нас.

— Трябва да знаеш, Ева — продължи Корин и ме погледна със синьо-зелените си очи, — че той ми каза колко си специална за него. Трябваше ми известно време, за да събера достатъчно смелост да се върна тук и да ви видя заедно. Преди няколко седмици дори отмених резервацията за самолета си. Горкичкият Гидиън, прекъснах го, докато държеше реч по време на благотворителна вечеря, за да му кажа, че съм на път и че имам нужда от помощта му да се устроя.

Замръзнах, чувствах се крехка като пукната чаша. Сигурно говореше за благотворителната вечеря вечерта, когато с Гидиън за първи път правихме секс. Вечерта, в която ме беше оставил, за да се погрижи за нещо, след като „осветихме“ лимузината му и той моментално се затвори в себе си.

— Когато ми върна обаждането — продължи да разказва тя, — каза, че е срещнал жена. Искаше двете да се запознаем, когато пристигна в града. И това ме изплаши. До този момент никога не ме е запознавал с другите жени в живота си.

О, господи! Хвърлих поглед към Магдалин. Значи онази вечер Гидиън ме бе изоставил заради нея. Заради Корин.