Силвия Дей
Открита пред теб (19)

18

Понеделник сутрин може да бъде прекрасна, когато започва с Гидиън Крос. Пътувахме към работа в колата му, бях облегнала гръб в него, а той бе прехвърлил ръка през рамото ми, така че пръстите ни лежаха вплетени един в друг.

Докато той си играеше с пръстена, който ми беше подарил, аз огледах отново класическите бежови обувки, които беше купил заедно с няколко тоалета за случаите, когато оставах да преспя при него. Днес бях избрала да започна новата седмица, облечена в черна рокля на тънко райе и с тясно синьо коланче, което ми напомняше за цвета на очите му. Трябваше да му се признае, че има отличен вкус.

Освен ако не изпращаше някоя от своите тъмнокоси „приятелки“ да пазаруват вместо него…

Отпъдих тази неприятна мисъл от съзнанието си.

Когато погледнах в чекмеджетата, които ми бе отделил в банята, намерих вътре козметиката, която обикновено използвах, като дори гримовете бяха в любимите ми цветове. Не посмях да попитам откъде знаеше тези подробности, страхувах се, че отговорът може да ме изплаши. Предпочетох да погледна на този факт като на доказателство за неговата съобразителност. Беше помислил за всичко.

Най-страхотният миг от сутринта ми обаче, не бяха собствените ми приготовления, а когато помогнах на Гидиън да облече един от своите суперсекси костюми. Аз закопчах копчетата на ризата му, той я пъхна в панталоните си. Аз закопчах панталона му, той завърза вратовръзката си. Той облече елека на костюма, а аз пригладих гънките на финия вълнен плат върху не по-малко фината материя на ризата. Беше невероятно, но факт — да го обличам се оказа точно толкова секси, колкото и събличането. Все едно опаковах собствения си подарък.

Целият свят може да види красотата на опаковката, но само аз знаех колко прекрасен и ценен е мъжът, скрит в нея. Усмивките му, дълбокият му дрезгав смях, нежният допир и огнената му страст бяха запазени единствено за мен.

Бентлито леко подскочи, когато премина през дупка на пътя, и Гидиън стисна по-силно ръката ми.

— Какви са плановете за след работа?

— Днес започвам тренировките по крав мага — казах аз с неприкрито вълнение в гласа.

— Чудесно — отвърна той и докосна с устни слепоочието ми. — Ще трябва да дойда и да те наблюдавам по време на упражненията. Само като си помисля за това и започвам да се възбуждам.

— Нали вече установихме, че всичко те кара да се възбуждаш? — подразних го аз и го смушках с лакът.

— Всичко, свързано с теб. Което си е цяло щастие, защото ти си ненаситна. Пусни ми есемес, когато свършиш, и ще се срещнем в апартамента ти.

Порових в чантата си, извадих мобилния си телефон да проверя дали е зареден и установих, че имам съобщение от Кари. Отворих го и видях, че ми е изпратил видеоклип и следния текст: „Х знае ли какъв боклук е брат му? Стой далече от КВ, бебчо. Цунки“.

Пуснах клипчето, но ми трябваше известно време, за да се ориентирам. Замръзнах на място, когато разбрах какво всъщност гледам.

— Какво е това? — попита Гидиън, заровил устни в косата ми.

Усетих как настръхна и разбрах, че гледа през рамото ми.

Кари бе заснел клипа по време на градинското парти в имението на семейство Видал. Високият жив плет, който се виждаше в дъното, показваше, че действието се развива в лабиринта, а листата в близък план ме караха да си мисля, че той се е скрил. Звездите в клипа бяха двама души в страстна прегръдка. Красивата жена плачеше, а мъжът я целуваше, говореше й страстно и се опитваше да я успокои, като я галеше нежно.

Ставаше дума за мен и за Гидиън, говореха си как използвам тялото си, за да сложа ръка върху милионите му.

— Не се безпокой — успокояваше Кристофър разстроената Магдалин. — Знаеш, че на Гидиън бързо му омръзва.

— С нея се държи различно. Мисля… мисля, че е влюбен.

Кристофър я целуна по челото.

— Тя не е негов тип.

Стиснах още по-здраво ръката на Гидиън.

Наблюдавахме как държанието на Магдалин постепенно се променяше. Започна да се натиска в Кристофър, гласът й стана нежен, а устните й сякаш търсеха неговите. За всеки би станало ясно, че той добре познава тялото й, знае къде да я докосне и къде да я погали. Когато тя започна да се поддава на умелите му опити да я прелъсти, той вдигна роклята й и я изчука. Съвсем очевидно беше, че се възползва от нея. Личеше по презрителното му и победоносно изражение, докато я чукаше. Накрая тя се отпусна в ръцете му.

Не можех да позная този Кристофър, когото виждах на екрана. Лицето, стойката, гласът… сякаш принадлежаха на съвсем друг човек.

Въздъхнах с облекчение, когато батерията съвсем се изтощи, и екранът угасна. Гидиън ме прегърна.

— Уффф… — прошепнах аз погнусено и се притиснах в него, като внимавах да не оставя грим по ревера на сакото му. — Това беше отвратително. Жал ми е за нея.

— Това е истинският Кристофър — въздъхна Гидиън дълбоко.

— Задник! И само как самодоволно гледаше… Уф! — потреперих аз.

Гидиън докосна косата ми с устните си и прошепна:

— Мислех, че Маги е в безопасност с него. Майките ни се познават открай време. Но забравям колко много ме мрази той.

— Защо те мрази?

За момент се почудих дали кошмарите на Гидиън не са свързани по някакъв начин с Кристофър, но бързо отпъдих тази мисъл. Нямаше никаква логика. Гидиън беше няколко години по-голям и физически много по-силен. Можеше много лесно да се справи с Кристофър.

— Според него, когато сме били малки, аз съм получавал цялото внимание на майка ни — Гидиън говореше с отегчение, — тъй като всички били прекалено загрижени как ще ми се отрази самоубийството на баща ми. Затова той иска всичко, което е мое. Всичко, до което може да се докопа.

Обърнах се към Гидиън, мушнах ръце под сакото му, за да го почувствам по-близо до себе си. Имаше нещо в гласа му, което ме караше да изпитвам болка за него. Беше споделил, че домът, в който е израснал, е населен с кошмари, и бе безкрайно отдалечен от семейството си.

Никога никой не го беше обичал. С това простичко и едновременно толкова сложно нещо се изчерпваше всичко останало.

— Гидиън.

— Да?

Дръпнах се назад и го изгледах внимателно. Протегнах ръка и прокарах пръст по веждата му.

— Обичам те.

По цялото му тяло премина тръпка. Беше толкова силна, че разтресе и мен.

— Не искам да те плаша — побързах да го успокоя и извърнах глава, за да не го притеснявам. — Не е необходимо да реагираш по какъвто и да е начин. Просто не исках да минава нито минута повече, без да знаеш как се чувствам. А сега да забравим какво съм казала.

Той стисна врата ми с една ръка, а с другата силно, почти болезнено ме хвана през кръста. Притисна ме до себе си, не ми даде възможност да помръдна, като че ли се страхуваше, че в следващия миг мога да изчезна. Дишаше трудно, сърцето му биеше като лудо. Не каза нищо повече, докато не стигнахме до работа, но и не свали ръцете си от мен.

Възнамерявах един ден в бъдеще отново да му го кажа, но мисля, че като за първи път и двамата се справихме добре.

* * *

В десет часа изпратих в кабинета на Гидиън две дузини червени рози с бележка: „В чест на червените рокли и разходките с лимузина“.

Десет минути по-късно получих плик, на картичката в него бе написано: „Да го направим отново. Скоро“.

В единадесет часа изпратих в кабинета му букет от черно-бели кали със следната бележка: „В чест на черно-белите градински рокли и отвличанията в библиотеката…“.

Десет минути по-късно получих отговора му: „Ще те отвлека отново много скоро…“.

В дванайсет часа излязох по магазините. Търсех пръстен. Обиколих шест магазина, преди да открия идеалния. Беше изработен от платина с инкрустирани в нея черни диаманти, дизайнът му бе някак индустриален и навяваше асоциации с власт и сила. Беше пръстен, който се набива на очи, дързък и мъжествен. Наложи се да го купя на лизинг, защото цената беше сериозна, но прецених, че си заслужава вноските през следващите няколко месеца.

Позвъних в кабинета на Гидиън и поговорих със Скот, който ми обеща да намери петнайсет минути в изключително натоварената програма на шефа си, за да се срещна с него.

— Благодаря ти за помощта, Скот.

— Няма защо. Беше много приятно да наблюдавам реакцията му, докато получаваше цветята ти днес. Никога не съм го виждал да се усмихва така.

Усетих как ме облива вълна от удоволствие. Исках да накарам Гидиън да се почувства щастлив. Както се бе изразил той, това бе целта на живота ми. Върнах се на работното си място, като се усмихвах през цялото време. В два часа изпратих в кабинета на Гидиън букет от тигров лилиум, последван от лична бележка в отделен плик: „С благодарност за необуздания дивашки секс“.

Отговорът му бе: „Зарежи часа по крав мага. Потренирай с мен“.

Когато стана три и четиридесет, пет минути преди срещата ми с Гидиън, установих, че ме обзема нервност. Изправих се, краката ми трепереха, тръгнах бавно към асансьора, който щеше да ме качи на неговия етаж. Сега, когато беше настъпил моментът да му дам подаръка си, започнах да се безпокоя, че може би той не харесваше пръстени… не го бях виждала да носи.

Не беше ли много самонадеяно и нахално от моя страна да очаквам от него да ходи с пръстен, само защото аз го правех?

Червенокосото момиче на рецепцията изобщо не ме попита къде отивам, а Скот скочи от стола и ме поздрави с широка усмивка, когато ме видя по коридора. Влязох в кабинета на Гидиън и Скот затвори вратата зад гърба ми.

Вниманието ми бе веднага привлечено от прекрасното ухание на цветята, помислих си колко уют създават в строгия, модерно обзаведен кабинет.

Гидиън откъсна поглед от монитора и вдигна учудено вежди, когато ме видя пред себе си. Скочи веднага на крака.

— Какво има, Ева? Нещо не е наред ли?

Видях как превключва от професионалното към дълбоко личното си изражение. Почувствах топлината в погледа му, когато ме видя.

— Не. Просто… — Поех дълбоко въздух и се приближих към него. — Имам подарък за теб.

— Още един ли? Да не би да съм пропуснал някакъв специален случай?

Поставих кутийката с пръстена в центъра на бюрото му. След това се обърнах, леко замаяна. Вече сериозно се съмнявах, че бях постъпила разумно, като реших така прибързано да му направя подарък. В момента идеята изглеждаше ужасно глупава.

Какво можех да кажа, за да не почувства вина, ако откаже да носи пръстена? Като че ли не беше достатъчно, че днес сутринта пуснах бомбата с признанието, че го обичам, а сега му дадох и проклетия пръстен! Сигурно вече имаше чувство, че влачи верига с гюле. И че примката се стяга все повече.

Чух, чу кутийката се отвори, и Гидиън рязко си пое дъх.

— Ева.

Долових тъмни и опасни нотки в гласа му. Обърнах се бавно и присвих очи, когато забелязах строгото изражение на лицето му и суровия му поглед. Стискаше кутийката така силно, че всеки момент щеше да я смачка.

— Прекалих ли? — попитах аз пресипнало.

— Да. — Той остави кутийката и заобиколи бюрото си. — По дяволите, наистина прекали. Не мога да стоя на едно място, не мога да се концентрирам. Непрекъснато мисля за теб. Чувствам се неспокоен, а това никога не ми се случва, когато съм на работа. Толкова неща трябва да свърша, а ти ме държиш под обсада.

Чудесно знаех колко е напрегната работата му и въпреки това изобщо не се сетих за това, когато днес реших да се поддам на поривите да го изненадвам отново и отново.

— Съжалявам, Гидиън. Не помислих.

Приближи към мен с онази секси походка, която намекваше за това колко добър беше в леглото.

— Не съжалявай. Днес беше най-хубавият ден в живота ми.

— Наистина ли? — Видях, че сложи пръстена на безименния пръст на дясната си ръка. — Исках да ти доставя удоволствие. Става ли ти? Не знаех…

— Идеален е. Ти си идеална.

Гидиън хвана ръката ми и целуна пръстена ми, а след това проследи с поглед как аз повторих жеста с неговия пръстен.

— Как само ме караш да се чувствам, Ева… направо боли.

— Толкова ли е лошо? — изплаших се аз.

— Чудесно е.

Той хвана лицето ми в ръце, усетих студения пръстен върху бузата си. Целуна ме страстно, впи жадни устни в моите и умело вкара езика си в устата ми.

Исках още, но се опитах да се въздържа, съзнавах, че днес вече бях прекалила достатъчно. Освен това се бях появила така неочаквано, че той дори не бе затъмнил стъклената стена и сега всички ни виждаха.

— Повтори това, което ми каза в колата — прошепна той.

— Ами… не знам.

Докоснах леко жилетката на костюма му. Страхувах се да му кажа отново, че го обичам. Не му беше лесно да приеме думите ми първия път, съмнявах се, че дори сега осъзнава напълно какво означават за нас. За него.

— Знаеш ли, че си абсурдно красив? Всеки път, когато те видя, буквално ми спира дъхът. Както и да е. Не искам да те плаша.

Той се наведе напред и допря челото си до моето.

— Съжаляваш за онова, което каза, нали? Цветята и пръстенът.

— Харесва ли ти наистина? — попитах нетърпеливо, дръпнах се назад и го изгледах внимателно, исках да разбера дали ми казва истината. — Не го носи само заради мен, ако не ти харесва.

Пръстът му описа извивките на ухото ми.

— Идеален е. Той е отражение на твоята представа за мен. Ще го нося с гордост.

Бях толкова щастлива, че е разбрал идеята. Но, естествено, причината бе, че разбира мен.

— Ако се опитваш да смекчиш удара от факта, че се отричаш от думите си… — започна той с изненадваща тревога в погледа и аз не успях да устоя на молбата в очите му.

— Не се отричам от нито една своя дума, Гидиън.

— Ще те накарам да го кажеш отново — заплаши ме той с похотлив шепот. — Ще те накарам да го изкрещиш с всички сили.

Усмихнах се и отстъпих назад.

— Връщай се към работата си, дяволче!

— Ще те взема в пет — каза той, без да сваля поглед от мен, докато се отдалечавах към вратата. — Искам да си мокра и гола там долу, когато дойдеш в колата. Но ако започнеш да се пипаш, не стигай докрай, защото ще има последствия.

Последствия. През тялото ми премина тръпка, изпитах известна доза страх, но прецених, че мога да се справя с него. Имах достатъчно доверие в Гидиън, разчитах, че знае докъде да спре.

— Очаквам и ти да си го вдигнал.

По устните му се появи крива усмивка.

— Винаги съм го вдигнал, когато си до мен. Благодаря ти за днешния ден, Ева. За всяка минута от него.

Изпратих му въздушна целувка и забелязах, че погледът му се замъгли. Този образ остана в съзнанието ми до края на работния ден.

* * *

Беше шест часа, когато най-после успях да се прибера в апартамента след поредната доза здраво чукане. Разбрах какво ме очаква, веднага щом на излизане от работа видях, че до бордюра е паркирана лимузината на Гидиън, а не бентлито. Той ме придърпа още докато се качвах отзад, след това силно ме притисна на седалката и с невероятен ентусиазъм започна да демонстрира изключителните си умения с език.

За щастие, бях във форма. В противен случай неутолимият сексуален апетит на Гидиън и нескончаемата му енергия щяха направо да ме изтощят. Не че се оплаквах. Просто отбелязвах фактите.

Когато влязох тичешком във фоайето на блока си, забелязах, че Кланси вече е там и ме чака. Не спомена нищо, дори да бе забелязал ужасно измачканата ми рокля, зачервените бузи и разрошената коса. Преоблякох се набързо и се отправихме към студиото на Паркър. Надявах се тренировката да започне с нещо по-лесно, защото все още усещах краката си омекнали след два разтърсващи оргазма.

Когато пристигнахме в стария склад в Бруклин, който Паркър беше превърнал в свое студио, вече бях развълнувана и готова за обучението. Заварих десетина души, които правеха различни упражнения, а Паркър ги напътстваше и окуражаваше. Видя ме, че влизам, дойде при мен и ме заведе в далечния край на залата, където можех да тренирам под прякото му ръководство.

— Е, как вървят нещата? — попитах аз, за да се отърся от обзелото ме напрежение.

Той се усмихна с малко странен израз на лицето си.

— Нервна ли си?

— Малко.

— Ще работим за подобряване на физическата ти сила и издръжливост, както и за концентрация на вниманието. Освен това ще те науча какво да правиш, за да не се стъписваш, в случай на неочаквано нападение.

Преди тренировката си мислех, че съм с доста добра физическа сила и издръжливост, но се оказа, че има още много да уча. В началото ми показа залата и уредите, които щяхме да използваме, след това ми обясни основните техники и различните позиции. Загряхме с някои основни упражнения, след това преминахме към техника, при която всеки един от нас се опитваше да докосне раменете или коленете на противника си, застанал лице в лице с него, като в същото време се стремеше да блокира противодействието.

Разбира се, Паркър беше изключително добър в това, но и аз започнах да схващам. Най-голяма част от времето посветихме на основните принципи за самозащита, в които вложих огромно старание. Много добре знаех какво е да се чувстваш притиснат и безпомощен.

Дори да бе забелязал необузданата страст, която вложих, Паркър се въздържа от коментар.

* * *

Когато по-късно вечерта Гидиън се появи в апартамента ми, ме завари във ваната. Цялото тяло ме болеше. Личеше си, че току-що е взел душ след тренировката с личния си инструктор, но въпреки това се съблече, плъзна се във ваната зад мен и ме обгърна с ръце и крака. Започна да ме полюлява леко и аз замърках от удоволствие.

— Добре ли ти е така? — попита той и нежно гризна ухото ми.

— Кой би помислил, че е толкова изтощително да се търкаляш по пода с привлекателен мъж?

Кари се оказа прав, крав мага наистина причиняваше наранявания. По тялото ми вече се бяха появили няколко синини, а сериозните тренировки все още не бяха започнали.

— Можеше и да изревнувам — измърмори Гидиън и притисна гърдите ми, — ако не знаех, че Смит е женен и има деца.

Изсумтях, ето още едно нещо, което не би трябвало да знае.

— А знаеш ли номера на обувките му?

— Все още не.

Той се разсмя на раздразнението ми и аз не успях да сдържа усмивката си, толкова рядко чувах смеха му.

Скоро щеше да се наложи да си поговорим за манията му да събира информация, свързана с мен, но сега не беше моментът за това. Напоследък се карахме прекалено много и в съзнанието ми все още се въртеше забележката на Кари, че хубавите ни моменти трябва да са поне толкова, колкото лошите.

Започнах да си играя с пръстена на Гидиън, като едновременно с това му разказвах за разговора, който миналата събота бях провела с баща си. Споделих как колегите му непрекъснато го разпитвали дали има нещо вярно в клюката, че съм гадже на известния Гидиън Крос.

— Съжалявам — въздъхна той.

Обърнах се към него и го погледнах.

— Не си виновен, че непрекъснато си в новините. Нямаш никаква вина, че си невероятно привлекателен.

— Съвсем скоро ще трябва да реша дали външният ми вид не е проклятие — отвърна сухо той.

— Ако мнението ми се брои за нещо, външният ти вид доста ми допада.

Гидиън изкриви устни и докосна бузата ми.

— Твоето мнение е единственото, което се брои. Както и това на баща ти. Искам той да ме хареса, Ева, а не да си мисли, че излагам личния живот на дъщеря му на показ.

— Ще го спечелиш. Той иска само да съм в безопасност и да се чувствам щастлива.

Гидиън видимо се успокои и ме притегли към себе си.

— Щастлива ли си с мен?

— Да — отговорих аз и положих глава върху сърцето му. — Хубаво ми е с теб. Искам непрекъснато да сме заедно.

— Каза, че не искаш да се караме повече — прошепна той, заровил устни в косата ми. — Това ме притеснява. Омръзна ли ти непрекъснато да прецаквам нещата?

— Не прецакваш нещата непрекъснато. И аз имам вина. Трудно е да поддържаш връзка, Гидиън. А повечето хора нямат такъв страхотен сексуален живот като нас. Според мен сме големи щастливци.

Той взе вода в шепата си и поля гърба ми, топлата струя се плъзна надолу и ми подейства успокояващо.

— Не си спомням баща си много добре.

— Така ли?

Опитах се да прикрия изненадата си от тези му думи. Както и вълнението и огромното си желание да науча повече. Никога преди не бе споменавал семейството си. С усилие се въздържах да не задавам въпроси, не исках да го притискам, не знаех дали е готов да говори.

Гърдите му се надигнаха и той въздъхна дълбоко. Имаше нещо в тази въздишка, което ме накара да се обърна и да забравя за намерението си да бъда предпазлива.

Погалих с ръка силните му гърди.

— Искаш ли да си поговорим за онова, което си спомняш?

— Спомням си само… отделни моменти. Повечето време отсъстваше от вкъщи. Работеше много. Предполагам, че съм наследил и това си качество от него.

— Може би и ти като него си работохолик, нали така се казва? Но с това общите ви черти се изчерпват.

— Откъде знаеш? — отвърна той предизвикателно.

Протегнах се и отмахнах кичура коса от лицето му.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, Гидиън, но баща ти е бил страхливец, който е постъпил егоистично, като е избрал лесния път. Ти не би действал така.

— Не, наистина не бих. — Той замълча за момент и след това продължи: — Мисля, че той никога не се научи как да контактува с хората, как да се интересува от нещо друго, освен от собствените си нужди.

Загледах се внимателно в него.

— Мислиш ли, че и ти си такъв?

— Не знам — отговори той тихо.

— Е, аз знам, не си — заявих аз и целунах леко върха на носа му. — Ти се грижиш за хората около себе си.

— Дано наистина е така — каза той и ме прегърна още по-силно. — Не мога да си те представя с друг, Ева. Самата мисъл, че друг мъж може да те види така, както те виждам аз, да те докосва… Пред очите ми причернява и не мога да отговарям за действията си.

— Това никога няма да се случи, Гидиън.

Знаех много добре как се чувстваше. Нямаше да понеса, ако научех, че има интимни отношения с друга жена.

— Ти промени целия ми свят. Не бих понесъл да те загубя.

Прегърнах го.

— И аз изпитвам съвсем същото.

Гидиън наведе главата ми назад и ме целуна страстно.

Беше съвсем ясно, че след малко ще разплискаме водата от ваната из цялата баня, затова лекичко се отдръпнах.

— Остави ме, дяволче, трябва първо да хапна, преди да започнем отново!

— И казваш това, докато търкаш в мен мокрото си голо тяло? — отвърна той със закачлива усмивка.

— Хайде да си поръчаме евтина китайска храна и да ядем с клечки направо от кутиите.

— Хайде да си поръчаме скъпа китайска храна и да го направим.