Силвия Дей
Открита пред теб (11)

10

Вървях с наведена глава, докато минавах пътя на срама покрай регистратурата, и излязох през една от страничните врати на хотела. Изчервих се от неудобство, когато се сетих за управителя, който беше поздравил Гидиън до асансьора. Можех да си представя какво си мисли за мен. Без съмнение знаеше с каква цел Гидиън използва стаята. Не можех да понеса мисълта, че съм една от многото, и въпреки това бях точно това от мига, в който прекрачихме прага на този хотел.

Толкова ли щеше да му е трудно да спре на рецепцията и да вземе стая, която да е само наша?

Движех се без всякаква посока, не знаех къде отивам. Беше се стъмнило и градът придобиваше съвсем друг вид, напълно различен от този през светлата част на денонощието. По тротоара бяха разположени колички за храна, от които се вдигаше пара, на една сергия се предлагаха произведения на изкуството, на друга — някакви фланелки последна мода, третата беше покрита със сценарии на филми и телевизионни сериали.

С всяка стъпка адреналинът от бягството ми се стопяваше. Злорадството от мисълта какво ще изпита Гидиън, когато излезе от банята и види, че ме няма, а по леглото са разхвърляни секс играчки, бавно отшумяваше. Започнах да се успокоявам… И сериозно да се замислям за онова, което се бе случило.

Дали беше случайност, че Гидиън ме покани във фитнеса, който за негово най-голямо удобство се намира близо до стаичката му за секс?

Спомних си разговора, който бяхме провели по време на обяда в кабинета му, и затруднението, когато се опита да ме убеди, че не иска да се разделяме. Беше объркан и разтревожен от случващото се между нас не по-малко от мен, а аз знаех колко лесно в подобен момент човек се връща към старите си навици. В крайна сметка, бягайки, аз самата следвах стария модел. Бях посветила достатъчно години на терапевтични сеанси, за да знам, че последното нещо, което човек трябва да направи, когато страда, е да се опита да нарани другия и да избяга.

С натежало сърце влязох в някакво италианско бистро и седнах на една от масите. Поръчах си чаша червено вино и пица „Маргарита“, надявах се храната и виното да облекчат терзанията ми и да ми помогнат да разсъждавам по-ясно.

Келнерката ми донесе виното, вдигнах чашата и изпих половината, без дори да усетя вкуса му. Гидиън вече ми липсваше, липсваше ми прекрасното закачливо настроение, в което го оставих, когато си тръгнах. Усещах миризмата му по себе си — ароматът на кожата му и на страхотния дивашки секс. Очите ми горяха. Оставих няколко сълзи да се търколят по бузите ми, въпреки че бях сред много хора в препълнен ресторант. Пицата ми дойде и аз започнах да се храня. Имаше вкус на талашит в устата ми, макар че нито готвачът, нито ресторантът бяха виновни за това.

Дръпнах стола, на който бях оставила чантата си, и извадих от нея новия си мобилен телефон. Имах намерение да оставя съобщение на телефонния секретар на доктор Травис. Беше ми предложил да правим видеосеанси, докато си намеря нов психоаналитик в Ню Йорк. Канех се да му напомня за това, но тогава забелязах, че имам двадесет и едно пропуснати повиквания от Гидиън и едно съобщение: „Пак прецаках всичко. Не късай с мен. Да поговорим. Моля“.

Сълзите отново напълниха очите ми. Притиснах телефона до сърцето си, нямах никаква представа какво да правя. Не можех да изхвърля от съзнанието си образа на Гидиън с друга жена. Не можех да не си представям как чука друга на същото това легло, как използват секс играчките, как я подлудява и каква наслада извлича от тялото й…

Беше глупаво и безсмислено да мисля за всичко това, караше ме да се чувствам дребнава и жалка и предизвикваше чисто физическо гадене.

Сепнах се, когато телефонът започна да вибрира до гърдите ми, за малко щях да го изпусна. Поколебах се дали да не оставя да се включи гласовата поща, защото видях, че е Гидиън — освен това той беше единственият, който знаеше номера ми — но не можех да го игнорирам, защото очевидно бе обезумял. Колкото и да ми се искаше да го нараня преди, сега вече не можех да го направя.

— Ало. — Гласът ми бе съвсем чужд, задушен от сълзите и от емоциите.

— Ева! Слава богу! — Гидиън звучеше безумно разтревожено. — Къде си?

Огледах се наоколо, но не видях нищо, което да ми подскаже името на ресторанта.

— Не знам. Аз… съжалявам, Гидиън.

— Не, Ева, недей! Аз съм виновен за всичко. Трябва непременно да те намеря. Можеш ли да опишеш къде си? Пеша ли ходи?

— Да, пеша.

— Знам през коя врата си излязла. Накъде тръгна?

Дишаше тежко, чувах шума на трафика и клаксоните на колите около него.

— Наляво.

— След това зави ли някъде?

— Мисля, че не. Не знам. — Огледах се да попитам някой келнер. — В един ресторант съм. Италиански. Има изнесени маси на тротоара… и ограда от ковано желязо. Френски прозорци. Господи, Гидиън, аз…

Той се появи, силуетът му се очерта на вратата, все още притискаше телефона до ухото си. Познах го веднага, видях как замръзна, когато ме забеляза, седнала на маса до стената в дъното. Мушна телефона в джоба на дънките, които бе взел от хотела, подмина келнерката, която се опита да му каже нещо, и се отправи към мен. Едва успях да се изправя, когато ме дръпна към себе си и ме прегърна силно.

— Господи!

Зарових лице във врата му и усетих, че трепери.

— Ева!

Отвърнах на прегръдката му. Беше току-що излязъл от банята, което ме накара да осъзная колко силно аз самата се нуждая от душ.

— Не мога да остана тук — каза той с дрезгав глас, отдръпна се и обви лицето ми с ръце. — Не мога да съм сред хора в момента. Ще дойдеш ли с мен у дома?

Изглежда нещо в изражението на лицето ми бе издало съмненията, защото той допря устни до челото ми и прошепна:

— Няма да е като в хотела, обещавам. Майка ми е единствената жена, която някога е влизала в апартамента, ако не броим обслужващия персонал.

— Това е толкова глупаво — измърморих аз. — Аз съм толкова глупава.

— Не си.

Отметна косата от лицето ми, наведе се по-ниско и прошепна в ухото ми:

— Ако ти ме беше завела в стая, в която си се чукала с други мъже, щях да откача.

Келнерката се появи и ние се отдръпнахме един от друг.

— Да ви донеса ли менюто, сър?

— Не е необходимо. — Гидиън извади портмонето от задния джоб на дънките си и й подаде кредитната си карта. — Тръгваме си.

* * *

Взехме такси до апартамента на Гидиън, като през цялото пътуване той ме държеше за ръка. Нямах причина да съм толкова нервна, докато частният асансьор се изкачваше до мезонета на Пето авеню. Видът на високите тавани и довоенната архитектура не бяха новост за мен, а и какво може да очаква човек, когато излиза с мъж, който очевидно притежава всичко. Включително мечтаната гледка към Сентръл парк… Разбира се, че я има.

Напрежението в Гидиън обаче се усещаше съвсем ясно и ме накара да осъзная, че преживяването е изключително важно за него. Вратите на асансьора се отвориха и влязохме направо в мраморното фоайе на апартамента му. Той стисна силно ръката ми и след това я пусна. Отключи двойната входна врата и ме въведе вътре, усещах безпокойството му, докато наблюдаваше реакцията ми.

Домът на Гидиън бе не по-малко красив от него самия. Беше съвсем различен от модерния му и лъскав кабинет. Това беше неговото лично пространство, уютно и разкошно, пълно с антики, предмети на изкуството и скъпи френски килими, постлани върху пода от тиково дърво.

— Тук е… удивително — прошепнах тихо аз. Знаех, че съм една от малкото, допуснати да го видят.

Имах възможност да надникна в личния свят на Гидиън, който толкова силно исках да опозная, и той се оказа зашеметяващ.

— Хайде — подкани ме той и ме дръпна навътре в апартамента. — Искам да останеш да спиш тук тази вечер.

— Нямам нито дрехи, нито…

— Единственото, от което се нуждаеш, е четката за зъби в чантата ти. Утре сутринта ще минем през апартамента ти и ще вземем всичко, което ти трябва. Обещавам да те закарам навреме за работа. — Придърпа ме към себе си и подпря брадичката си на главата ми. — Наистина много искам да останеш, Ева. Не те обвинявам за това, че избяга от хотела, но умрях от страх, докато те открия. Сега трябва да съм сигурен, че си до мен.

— Искам да ме прегърнеш — казах аз и мушнах ръце под фланелката му, за да усетя копринената кожа на мускулестия му гръб. — Освен това няма да е лошо да взема един душ.

Той завря нос в косата ми и пое дълбоко въздух.

— Харесва ми, когато миришеш на мен.

След това ме поведе през хола надолу по един коридор, докато стигнахме до спалнята му.

— Еха! — възкликнах аз, когато запали лампата.

В центъра на стаята имаше огромна старинна спалня. Беше от тъмно дърво, очевидно такова бе предпочитанието му, с чаршафи в нежен кремав нюанс. Останалите мебели бяха в тон с леглото, с акценти от матирано злато по тях. Беше уютна мъжка стая. По стените нямаше произведения на изкуството, които да отклоняват погледа от нощния пейзаж на Сентръл парк и прекрасните жилищни сгради от другата му страна. Моята страна на Манхатън.

— Банята е тук.

Докато оглеждах тоалетката, която като че ли беше направена от старинен орехов скрин, той извади кърпи от съседния шкаф, в съвсем същия стил. Подаде ми ги с онази чувствена грациозност, на която толкова се възхищавах. Трогна ме фактът, че имам възможност да го видя в дома му, облечен толкова спортно. Знаех, че съм единствената жена, преживяла подобно нещо, и това ми въздейства дълбоко. Имах чувството, че го виждам по-разголен от когато и да било.

— Благодаря ти.

Той ме погледна и разбра, че имам предвид нещо повече от кърпите. Погледът му ме изгори.

— Чувствам се добре, когато си тук с мен.

— Нямам никаква представа как се озовах тук с теб.

Но това много, много ми харесваше.

— Има ли някакво значение? — Гидиън се приближи, наклони главата ми и ме целуна по носа. — Ще ти оставя една фланелка на леглото. Да хапнем хайвер с водка, как ти звучи?

— Ами… малко по-добре от пицата.

— Това е специалният черен хайвер на Петросян — усмихна се той.

— Веднага се поправям — отвърнах на усмивката му. — Стотици пъти по-добре от пицата.

Изкъпах се и облякох огромната фланелка с надпис „Крос индъстрис“, която ми беше оставил на леглото. След това се обадих на Кари, за да му кажа, че няма да се прибирам, и му разказах набързо за случилото се в хотела.

Той подсвирна:

— Направо не знам какво да ти кажа.

Когато Кари Тейлър останеше без думи, това наистина значеше много.

Отидох при Гидиън в хола, двамата седнахме на пода до холната масичка и ядохме скъпия хайвер, намазан върху малки препечени филийки. Гледахме повторението на един полицейски сериал, чието действие се развиваше в Ню Йорк и една от сцените беше заснета точно пред „Кросфайър“.

— Сигурно е страхотно да видиш по телевизията сграда, която притежаваш — изкоментирах аз.

— Не е лошо, стига да не затварят улицата с часове, докато снимат филма.

Чукнах го леко по рамото.

— Песимист.

В десет и половина се вмъкнахме в леглото на Гидиън и догледахме филма, сгушени един в друг. Между нас се усещаше силно сексуално напрежение, но нито той, нито аз предприехме нещо. Предположих, че иска да ми се реваншира за случилото се в хотела, като прекара известно време с мен, „без активно да се чукаме“.

Получи се. Колкото и да го желаех, ми беше добре просто да сме заедно.

Спеше гол, което бе чудесно, защото веднага се гушнах в него. Прехвърлих крак през неговия, прегърнах го през кръста и сложих глава на гърдите му. Не си спомням как свърши филмът, защото сигурно съм заспала преди това.

Когато се събудих, около мен цареше пълна тъмнина, бях в далечния край на моята половина от леглото. Надигнах се, за да погледна електронния часовник върху нощното шкафче на Гидиън, и видях, че бе едва три часа. Обикновено спях непробудно цяла нощ и предположих, че непознатата обстановка ми е попречила да заспя по-дълбоко. В този момент Гидиън изстена и се раздвижи неспокойно и тогава разбрах какво ме е събудило. Звукът, който издаваше, бе пълнен с болка, а дишането му — накъсано от някакво страдание.

— Не ме докосвай — прошепна той с дрезгав глас. — Махни си гадните ръце от мен!

Замръзнах на място, сърцето ми биеше като лудо. Думите му пронизваха мрака наоколо, изпълнени с ярост.

— Гадно копеле!

Започна да се гърчи и изрита завивките. После изви гръб и издаде стон, в който имаше нещо перверзно еротично.

— Недей! О, господи!… Боли!

Напрегна се и тялото му започна да се гърчи. Не можех да го гледам повече.

— Гидиън!

Тъй като Кари също понякога сънуваше кошмари, знаех много добре, че не трябва да го докосвам. Вместо това коленичих от моята страна на леглото и извиках:

— Гидиън, събуди се!

Изведнъж той спря да се движи, отпусна се по гръб в напрегнато очакване. Гръдният му кош се надигаше, дишаше шумно и трудно. Възбуденият му член лежеше върху корема му. Говорех му твърдо и ясно, макар че сърцето ми се късаше от мъка.

— Гидиън, сънуваш, събуди се!

Той се отпусна на матрака.

— Ева…

— Тук съм.

Отдръпнах се, така че лунната светлина падна върху лицето му, но не видях проблясване, което би издало, че очите му са отворени.

— Буден ли си?

Дишането му започна да се нормализира, но не ми отговори. Беше стиснал ръце в юмруци. Съблякох фланелката, която носех, и я пуснах на леглото. Промъкнах се предпазливо напред, протегнах внимателно ръка и го докоснах по рамото. Той не се помръдна, погалих го, като прокарах нежно пръст по твърдия му бицепс.

— Гидиън.

Изведнъж той се събуди.

— Какво? Какво става?

Седнах, свила колене под себе си, и сложих ръце върху бедрата си. Той ме погледна, премигна и прокара двете си ръце през косата. Усещах, че все още не се е отърсил от кошмара, чувствах, че тялото му е като вдървено.

— Какво има? — попита той пресипнало и се надигна на лакти. — Добре ли си?

— Желая те.

Легнах до него и притиснах голото си тяло в неговото. Допрях лицето си до потния му врат и нежно засмуках солената кожа. Знаех от собствен опит, че при кошмар имаш нужда някой да те гушне и да ти покаже, че те обича, така поне за малко можеш да прогониш тъмните сенки от миналото.

Той ме прегърна, дланите му започнаха да галят извивките на гърба ми. Въздъхна дълбоко и усетих, че се отърва от кошмара.

Бутнах го по гръб, качих се върху него и долепих устни до неговите. Възбуденият му пенис се вряза между устните на вулвата ми и аз започнах леко да се търкам в него. Ръцете му ме сграбчиха за косата, за да контролират целувката, и това веднага ме накара да се овлажня. Почувствах как кожата ми пламна. Започнах да търкам клитора си във възбуденото тяло на члена му, мастурбирайки с негова помощ, докато той не издаде онзи стон, с който показваше, че ме желае, претърколи ме и аз се озовах под него.

— Нямам никакви презервативи вкъщи — прошепна той, преди да обхване зърното на гърдата ми с устни и да започне леко да го смуче.

Хареса ми фактът, че не беше подготвен. Тук не беше бърлогата му за секс. Това беше домът му и аз бях единствената жена, която някога бе канил.

— Знам, че си говорихме да разменим медицински свидетелства, че сме здрави, когато ставаше въпрос за предпазване от бременност… Това е отговорният начин, по който се постъпва, но…

— Имам ти пълно доверие.

Той вдигна глава и ме изгледа на слабата светлина на луната. Задържа краката ми отворени и започна да прониква в мен. Членът му беше ужасно горещ и нежен като коприна.

— Ева — прошепна той, докато ме притискаше плътно до себе си. — Никога досега… О, господи, усещането е толкова прекрасно. Толкова съм щастлив, че си тук.

Притеглих главата му към себе си и го целунах по устните.

— Аз също.

* * *

Събудих се така, както бяхме заспали, Гидиън беше върху мен и вътре в мен. Гледаше ме с премрежен поглед, когато се събудих, възбудена от желание. Косата му се спускаше до раменете му и сега изглеждаше още по-секси, разрошена от съня. Но най-хубавото бе, че в очите му нямаше и следа от болката, която го преследваше насън.

— Надявам се, че нямаш нищо против — прошепна той, усмихна се закачливо и започна да се движи напред-назад. — Толкова си топла и мека. Не мога да спра да те искам.

Протегнах ръце над главата си, извих гръб и притиснах гърдите си в неговите. През тесните, подобни на арки прозорци, видях първите лъчи на слънцето.

— Ъммм… Мога да свикна да се събуждам така.

— Това си помислих и аз в три часа сутринта.

Той раздвижи бедра и проникна още по-дълбоко в мен.

— Реших да ти върна услугата.

Тялото ми се върна към живот, пулсът ми се ускори.

— Моля те, направи го!

* * *

Когато стигнахме до апартамента, Кари го нямаше, беше ми оставил бележка, в която казваше, че е излязъл по работа, но ще се върне навреме за уговорката ни с Трей да хапнем пица. Тъй като предишната вечер изобщо не успях да усетя вкуса на пицата, се надявах този път да се насладя на вечерята в приятна компания.

— Имам служебна среща довечера — каза Гидиън, който се бе навел над рамото ми и четеше бележката. — Надявах се, че ще дойдеш с мен и ще я направиш малко по-поносима.

— Не мога да изоставя Кари — опитах се да се извиня и се обърнах с лице към него. — Нали знаеш, приятелките на първо място.

Устните му потръпнаха и той ме притисна до барплота. Беше облечен за работа, в костюм „Прада“, който бях избрала аз — графитеносив, от мек, леко лъскав плат. Вратовръзката му беше синя като очите му и докато лежах в леглото и го наблюдавах как се облича, ми бяха нужни усилия на волята, за да потисна желанието да стана и да сваля всичките му дрехи.

— Кари не ти е приятелка, но разбирам какво имаш предвид. Искам да те видя тази вечер. Мога ли да дойда след вечерята и да остана да преспя тук?

Обля ме гореща вълна от нетърпение. Пригладих с ръце жилетката на костюма му с усещането, че съм посветена в някаква голяма тайна, защото знаех точно как изглежда под дрехите.

— Много ще се радвам, ако го направиш.

— Добре — отвърна той доволно и кимна. — Ще направя кафе, докато се обличаш.

— Кафето е в шкафа. Мелничката е до кафеварката — казах аз и му я посочих. — Пия кафето си с много мляко и малко подсладител.

Когато двайсет минути по-късно се появих в кухнята, Гидиън грабна две чаши с кафе за из път и тръгнахме надолу към фоайето. Пол ни отвори вратата и ни настани на задната седалка на бентлито, което ни чакаше.

Докато колата се включваше в натовареното движение, Гидиън ме огледа и заяви:

— Определено си решила да ме довършиш. Пак ли си с жартиери?

Вдигнах края на полата си и му показах ръба на черните си копринени чорапи, закачени за черния дантелен колан за жартиери.

Той изруга под нос и ме накара да се усмихна. Бях облякла черна копринена блуза с поло яка и къси ръкави, прилично къса плисирана пола в яркочервено и затворени обувки на висок ток и с каишка. Тъй като Кари не беше вкъщи, за да направи нещо интересно с косата ми, просто я бях прибрала на опашка отзад.

— Харесват ли ти?

— Надървям се — отвърна той с дрезгав глас и се понамести в панталоните. — Как, по дяволите, ще изкарам работния ден, като си те представям в тези дрехи?

— Винаги можем да се видим за обяд — предложих аз, като си представих как можем набързо да се изчукаме на дивана в кабинета му.

— Днес имам работна среща за обяд. Бях я преместил, но веднъж вече я отложих вчера.

— Отложил си среща заради мен? Поласкана съм.

Протегна ръка и докосна с пръсти бузата ми, вече започвах да свиквам с този жест, в който имаше нещо много мило и страшно интимно. Усещах, че се пристрастявам към начина, по който ме докосваше.

Наведох глава и опрях буза в дланта му.

— Ще можеш ли да ми отделиш петнайсет минути от времето си?

— Ще се опитам да го направя.

— Обади ми се, когато разбереш точно кога.

Поех дълбоко въздух, бръкнах в чантата си и взех в ръка подаръка, който не бях сигурна дали ще пожелае. Но тъй като не можех да се отърва от спомена за кошмара, който беше имал през нощта, се надявах, че това, което възнамерявам да му дам, ще му напомня за мен и за секса в три сутринта и така ще му помогне да се справи.

— Имам нещо за теб. Помислих си…

Изведнъж реших, че ще е много нагло от моя страна да му дам това, което бях приготвила.

— Какво има? — намръщи се той.

— Нищо. Просто… — Спрях и въздъхнах шумно. — Виж какво, приготвила съм нещо за теб, но изведнъж осъзнах, че такъв подарък… всъщност не е точно подарък. Вече започвам да мисля, че не е никак подходящо да ти го дам и…

Той протегна ръка.

— Дай ми го.

— Няма да ти се разсърдя, ако решиш да не го вземеш…

— Млъкни, Ева — скара ми се той и направи знак с пръст. — Дай ми го.

Извадих го от чантата си и му го подадох.

Гидиън впери поглед в рамкираната снимка и потъна в дълбоко мълчание. Рамката беше евтина, с отпечатани върху нея различни образи, свързани с дипломиране, включително един цифров часовник, който показваше 3:00. На снимката бях аз на Коронадо бийч, по червен бански и с шапка с голяма периферия. Бях щастлива, загоряла от слънцето и изпращах въздушни целувки на Кари, който се бе вживял в ролята на моден фотограф и ми подвикваше закачливо и окуражително реплики от рода на: „Прекрасно, изключително! Малко по-смело! Сега по-секси! Невероятно! А сега по-сърдито…“.

Почувствах се неудобно и се свих на седалката.

— Както ти казах, не е необходимо да…

— Аз… — започна той и се прокашля. — Благодаря ти, Ева.

— Ооо… ами добре… — С облекчение забелязах, че наближавахме „Кросфайър“. Изскочих от колата веднага щом спря до бордюра и пригладих полата си, чувствах се неудобно. — Ако искаш, мога да ти я дам по-късно.

Гидиън затвори вратата на колата и поклати глава.

— Моя е. Нямам никакво намерение да ти я връщам.

Хвана ме за ръка и посочи към въртящата се врата, като все още стискаше снимката. Стана ми приятно, когато разбрах, че възнамерява да я вземе със себе си в офиса.

* * *

Едно от най-хубавите неща на работата в рекламния бизнес е, че всеки ден е напълно различен от предишния. Бях заета цялата сутрин и точно започвах да си мисля какво да хапна за обяд, когато телефонът ми иззвъня.

— Кабинетът на Марк Герити. На телефона Ева Трамел.

— Имам новини — започна Кари, без да ме поздрави.

— Какви?

По гласа му можех да позная, че новината, каквато и да е, беше добра.

— Наеха ме за кампанията на „Грей Айълс“.

— О, боже! Това е чудесно! Дънките им са страхотни.

— Какво ще правиш за обяд?

— Ще празнувам с теб — усмихнах се аз. — Можеш ли да дойдеш в дванайсет?

— Вече идвам към теб.

Затворих телефона и започнах да се полюшвам на стола, толкова се радвах за Кари, че ми идваше да се разтанцувам. За да запълня оставащите петнайсет минути, проверих пощата си и намерих съобщението от Google с материали, в които се споменаваше името на Гидиън. Бяха повече от трийсет.

Отворих имейла и леко ми прилоша, като видях, че повечето заглавия започват с думите „мистериозна жена“. Кликнах на първия линк и попаднах на един клюкарски блог.

Веднага видях цветна снимка на Гидиън, който ме целуваше като обезумял на тротоара пред фитнеса. Статията беше кратка, но ясна:

„Гидиън Крос, най-търсеният ерген в Ню Йорк от Джон Ф. Кенеди-младши насам, бе забелязан страстно да прегръща млада дама на публично място. Източник от «Крос индъстрис» посочи, че щастливата мистериозна жена е Ева Трамел, дъщеря на мултимилионера Ричард Стантън и съпругата му Моника. На въпроса каква е връзката между Крос и Трамел нашият източник потвърди, че в момента госпожица Трамел е «най-важната жена» в живота на богатия магнат. Тази сутрин страната със сигурност е осъмнала с много разбити женски сърца.“

— По дяволите — въздъхнах аз.