Карън Робърдс
Страх (28)

Глава 28

— Търсихме го — каза й Сандърс и тя му се усмихна, когато най-после пусна Тайлър. — Той е много умно дете. Дойде право при нас и ни каза какво се е случило. Ако не беше го направил, вероятно щяхме да умрем, опитвайки се да ви измъкнем от горящата къща.

— Съжалявам за Абрамович — каза тя и той кимна.

— Беше добър човек. — Огледа се и сниши глас. — Проклетите ФБР. Радвам се, че тази каша е тяхна, а не наша.

— Знаехте, че не охранявате истинския Рик Марко, нали? Той се казва Дани Пантеро и е федерален агент.

— Току-що научихме. — Тонът на Сандърс бе горчив. — Не ми харесва фактът, че бяхме прецакани. Но той поне е извън мръсотията.

— Трей ли е сега твоят приятел, мамо? — намеси се в разговора Тайлър и я погледна с надежда.

Сам си каза, че малките деца чуват и разбират всичко. Въздъхна и му обясни кой всъщност е Дани, като му предаде силно редактирана версия на случилото се.

Когато след няколко часа Дани се присъедини към тях в хотелския апартамент, който бе под засилена охрана, Тайлър се спусна в прегръдките му така, както бе направил и със Сам.

— Донесох ти нещо — каза Дани, когато момчето най-после се отдръпна, бръкна в джоба си и извади нещо. Плюшеното мече на Тайлър. Вероятно Дани го бе открил в планината и го бе взел със себе си.

— Тед! — Тайлър грабна мечето и го прегърна, после се усмихна лъчезарно на Дани. Да донесе мечето от планината, бе дребен жест, но показваше, че той знае какво означава то за сина й.

— Обичам те. — Оформи думите с устни над главата на Тайлър.

— Аз също те обичам — отговори той.

По-късно, когато Сам и Тайлър бяха отново в Сейнт Луис, откриха, че жилището им все още е сцена на местопрестъпление и Кендра ги покани да отседнат у нея. Което зарадва Сам, защото бе сигурна, че няма да може да прекара и нощ в онова жилище. Беше открила това в мига, в който го бе видяла. Спомените бяха все още прекалено пресни и все още навяваха ужас. Е, имаха и други интересни възможности и тя бе решила да ги провери. Защото човек живее само веднъж, нали така?

Сега бе 18:00 часът в събота и Тайлър очакваше специален гост. Сам също и се беше облякла според случая — тъмносиня копринена рокля, която бе взела назаем от Кендра. Бяха на една и съща възраст, с еднакъв ръст и тегло. Единствената разлика беше, че Кендра имаше лешникови очи и руса коса, която падаше права до раменете й. Но колкото до размяната на дрехи — е, можеха да ги разменят по всяко време.

Когато колата спря до тротоара от другата страна на улицата, Тайлър все още беше на прозореца. И извика:

— Трей! — след което започна да маха диво с ръце.

Сам и Кендра, които чакаха, макар и да се надяваха, че нетърпението им не е така очевидно като това на Тайлър, също погледнаха през прозореца.

Дани прекосяваше улицата, облечен в тъмен костюм и с вратовръзка, защото щяха да вечерят в скъпо заведение от другата страна на реката, и бе толкова красив, че дъхът на Сам заседна в гърлото. Махаше на Тайлър, а когато видя Сам и Кендра, им се усмихна.

— О, Господи! — възкликна Кендра, впечатлена.

Тайлър вече бе изтичал вън от апартамента. Сам знаеше, че трябва да прояви малко достойнство, но не можа. Изтича след Тайлър надолу по стълбите.

Дани вече беше прегърнал Тайлър с една ръка, когато се срещнаха при входа. Той я огледа — типично по мъжки — от главата до петите и се усмихна.

— Изглеждаш великолепно.

Подаде й другата си ръка, а когато тя я пое, я дръпна към себе си и я целуна. Целувката за посрещане, каквато трябваше да бъде, се задълбочи и стана страстна, но тя си спомни за присъствието на Тайлър и Кендра и се отскубна.

Разбра, че бузите й са порозовели, заради усмивката, която се появи по устните на Дани.

— Готови сте значи? — запита Дани и ги придружи вътре.

Следващата седмица щяха да се местят във Вашингтон. Двамата се обичаха, а Тайлър беше във възторг от връзката им и Сам бе решила да опита. Щеше да продаде камиона и да използва парите, за да завърши по-бързо курсовете. Когато към това се прибавеше и стипендията, която приятелят на Дани, Мейхю, й бе отпуснал заради заслугите й към ФБР, тя нямаше да зависи финансово от Дани и той нямаше да е натоварен изцяло с отговорността за нея и Тайлър.

Тя се вълнуваше и малко се страхуваше, разбрала, че единственото, което ги свързваше, бе любовта. Той я беше помолил да се омъжи за него и тя мислеше по въпроса.

Може би щеше да го направи в някой от тези дни. Защото, макар и трудно, може би започваше да вярва в щастливия край.