Карън Робърдс
Страх (23)

Глава 23

На Сам й се искаше да се разкрещи силно, но не издаде нито звук. Когато погледът на сина й се спря върху нея, тя сложи пръст на устните си, стигна до него и го хвана за ръката.

А пръстите му бяха студени като лед. Стиснаха здраво нейните, сякаш никога нямаше да ги пуснат. Възможно най-тихо, тя го дръпна към себе си. Щом се озова до нея, прошепна:

— Тихо — в ухото му и двамата закрачиха бързо по коридора.

Слава Богу, че беше покрит с килим! Той заглушаваше стъпките им, докато едва ли не тичаха към стаята на Марко. Влязоха през вратата, която тя бе оставила незаключена само преди малко. Осветлението все още бе изгасено, но Сам го виждаше — беше станал и стоеше до гардероба. Беше облякъл долнище на анцуг и тениска, подобни на онези, които носеше и тя. Очевидно изненадан от внезапното им нахълтване, Марко се обърна с лице към тях.

— Тихо — предупреди го Сам едва чуто, но настоятелно, преди да е успял да каже нещо. Беше така уплашена, че кожата й бе настръхнала.

— Те са тук! Лошите мъже са тук — прошепна Тайлър и се втурна към Марко.

— Убили са Абрамович! Той е долу, на пода до голямата стая! — Сам осъзна, че също като Тайлър се е втурнала към Марко, когато забеляза, че го е прегърнала през кръста, докато Тайлър го прегръщаше през средата на бедрата. Марко използваше само едната си патерица за опора. Стоеше здраво на краката си, защото дори не трепна, когато те го прегърнаха здраво. Притисна Сам към себе си.

— Абрамович е мъртъв? Как така? — Шепотът на Марко беше рязък. Нямаше време за безполезни въпроси.

— Мъртъв е. — Не искаше да се впуска в неприятни подробности, защото Тайлър чуваше всяка тяхна дума. — Лежи в подножието на стълбите. Мисля, че убиецът или убийците са в къщата! — Сам се опитваше да запази спокойствие, но опитите й безславно се проваляха. Очакваше всеки миг непознати мъже да изкачат стълбите и да се спуснат по коридора към тях. Паниката я заливаше на студени вълни.

— Трей, побързай! Трябва да изчезваме оттук! — В шепота на Тайлър също се долавяше ужас. Вдигна поглед към Сам и тя видя, че очите му са разширени, огромни. Все още прегърнала Марко, тя пристъпваше от крак на крак от тревога. Сам го прегърна през раменете.

— Не се тревожи. Имам това. — Шепотът на Марко трябваше да ги окуражи. Тайлър очевидно му имаше доверие, защото наистина се успокои. Сам също се успокои малко, макар да имаше по-ясна представа от сина си срещу какво са изправени. Въпреки всичко, което знаеше за Марко, сърцето й пак го идентифицираше като човек, на когото двамата с Тайлър могат да разчитат. В смъртна опасност. Като тази.

— Тайлър е прав. Трябва да изчезваме оттук. — Страхът, лепкав и студен, се издигаше в нея и я стягаше за гърлото. Сам преглътна мъчително и си спомни, че бе проверила всички възможни изходи за бягство. И разбра, че знае точното място, откъдето щяха да се измъкнат. — Можем да излезем през прозореца на спалнята на Тайлър. Хайде.

Подръпна Марко за ръката.

— Чакай минутка. — Вместо да тръгне с тях, както го подканваха и двамата, Марко я пусна и започна да балансира на един крак, докато в същото време правеше нещо с патерицата. Сам ахна, когато тя се разпадна на две части в ръката му. След секунда той извади отвътре оръжие!

— О! Не знаех, че е скрито там. — Появата на оръжието впечатли Тайлър. Гледаше очарован как Марко го затъква в анцуга си. Марко извади още нещо отвътре, пъхна го в джоба си и отново сглоби патерицата. Работеше тихо и бързо — като войник, който разглобява и сглобява пушка.

Сам го гледаше с ококорени очи.

— И е бил у теб през цялото време? — Беше възвърнала дар словото си и му зададе тихо въпроса, докато всички те вървяха към вратата.

— Тихо. Вие двамата стойте зад гърба ми. — С оръжието в ръка, Марко излезе в коридора като истински професионалист, който знае какво трябва да прави в опасни ситуации. Сам си спомни — и изпита благодарност — че не толкова отдавна е бил федерален агент. След миг, закрил ги с тялото си от всяка опасност, която би могла да дойде откъм стълбите, им направи знак да тръгнат към спалнята на Тайлър. Стиснала Тайлър за ръката, движеща се възможно най-тихо, Сам затича по коридора със сина си. Целият втори етаж беше тъмен с изключение на слабата светлина, която идваше откъм стълбите. Сега, като знаеше, че труп лежи в подножието им, Сам потръпваше само като погледнеше нататък.

Още по-плашеща беше мисълта, че може би нямаха много време. Който и да бе убил Абрамович, вероятно търсеше Марко и можеше всяка минута да се появи…

Дори не можа да довърши мисълта си.

Малко преди да влязат в спалнята на Тайлър, Сам видя, че Марко върви към стълбите. Искаше да извика след него, да го помоли да отиде с тях, но тъй като вече не бе близо, не можеше да каже нищо, без да ги чуят. Трябваше да изведе Тайлър в безопасност.

— Къде е Трей? — прошепна Тайлър и се огледа, а Сам се втурна към прозореца. Вместо да остане до нея, той се отскубна от ръката й. С крайчеца на окото си, докато вдигаше възможно най-безшумно щората, тя го загледа как взема Тед от леглото и обува маратонките си.

— Хайде, Тайлър. — Лесно отключи прозореца. Къщата беше нова и прозорецът не бе боядисван втори път. Сам трепна, когато той изскърца леко при отварянето. Нощният въздух бе по-студен, отколкото бе очаквала, и натежал от обещанието за дъжд. Луната и звездите бяха скрити зад гъстите облаци. В резултат, беше много тъмно. Но светлината от кухнята се процеждаше през плъзгащата се врата, така че виждаше чак до дървото.

Хрумна й, че някой може да ги чака там долу, и потрепери. Сърцето й заби тежко в гърдите.

— Ето, мамо. — Тайлър й подаде маратонките и тя, изненадана от спокойствието му пред лицето на опасността и загрижеността му, ги взе. Беше ги оставила под леглото, когато му беше чела по-рано. Грабна Тед от Тайлър, пъхна го под мишница и помогна на Тайлър да мине през прозореца и да се спусне по стъблото на дъба, който растеше отвън.

— Внимавай — предупреди го. Обу бързо маратонките и хвърли поглед през рамо за последен път, за да види дали Марко идва към тях. Не го видя. Къщата беше тиха и смълчана. Дори не чуваше шумовете от придвижването му. Но знаеше, че тишината и спокойствието са илюзия, опасността е близо и можеше да ги погълне всеки момент.

— Хайде, мамо.

Сам почти бе излязла през прозореца, когато Марко се появи на прага. Едва когато го видя, осъзна колко се е ужасявала, че нещо може да му попречи да се присъедини към тях. Малко се успокои и гърлото й не беше вече така стегнато.

О, Господи, луда съм по него. Нямаха никакво бъдеще заедно и сега нямаше време да размишлява над това, но любовта й беше факт.

— Не мога да разбера защо никой не ни преследва — каза Марко, като стигна до прозореца, но говореше като че ли повече на себе си, отколкото на нея. И добави: — Върви. Не ме чакай. Побързай.

Щом Марко й казваше да побърза, щеше да го направи. Страхът се бе свил на кълбо в стомаха й, когато тя се покатери върху дъба. Както видя с облекчение, поне нямаше защо да се тревожи за катераческите способности на Тайлър. Той бе вече на земята. Марко вероятно щеше да има проблеми обаче, като се имаха предвид раненият му крак и патерицата. Сам хвърли няколко пъти тревожни погледи към него, но не можеше с нищо да му помогне. Можеше само да продължи напред.

Дали убиецът на Абрамович ги наблюдаваше? Сам знаеше, че това е риск, който ще трябва да поемат. Поне доколкото тя виждаше, тази част на двора беше безлюдна. Беше също така много тъмно и ако някой не знаеше със сигурност къде са, едва ли щеше да ги види. Портата бе наблизо. Щом веднъж се озовяха на земята, щяха да са им необходими само две минути да стигнат до нея. А после — какво? Дали и другите бяха мъртви като Абрамович? Като осъзна, че няма абсолютно никаква представа какво ги очаква, по гръбнака й полазиха студени тръпки.

Марко бе до прозореца и преди да се спусне по дъба, Сам запита:

— Идваш с нас, нали?

Той кимна.

— Можеш да разчиташ на това.

— В другата къща ли отиваме? Или…

Той поклати глава и я прекъсна:

— Трябва да открием Сандърс, ако можем. Може да имаме нужда от помощ, от допълнителни оръжия. Но първо да се махнем оттук, после ще решим. Хайде, спускай се.

Сам послушно се подчини. Приземи се тихо на земята. Никой не я нападна. Нищо не се случи. Тя се огледа страхливо, не видя нищо отвъд правоъгълника светлина, струящ през плъзгащата се врата на кухнята, отвъд дървото и баскетболния кош. Всичко изглеждаше нормално, съвсем спокойно. И точно това накара космите по тила й да настръхнат.

Убиецът можеше да е навсякъде.

— Мамо.

Погледна Тайлър, застанал до нея, после чу тихо тупване — патерицата, която Марко беше хвърлил. После хвана Тайлър за ръката и двамата затичаха към портата, приведени ниско. Докато се бореше с ключалката, гледаше с крайчеца на окото си тъмната сянка на Марко, спускащ се по дъба. Той се приземи леко на здравия си крак и подскочи един-два пъти, докато възстанови равновесието си. После вдигна патерицата и тръгна след тях.

Портата най-после се отвори. Двамата с Тайлър се промушиха през нея и затичаха през тревата от другата страна на оградата, когато тя се обърна да види дали Марко ги следва.

Следваше ги. Очите й току-що го бяха намерили — завиваше зад ъгъла на оградата, като се движеше доста бързо за човек с патерица. И в този миг къщата зад тях избухна като бомба.

Силата на експлозията запрати Сам по лице на земята. Покрай нея прелетяха останки и започнаха да падат върху тревата. Нощта изведнъж стана ярка като ден, пламъците поглъщаха къщата. Димът изпълни въздуха и се полепи по гърлата им. Изненадана, тя остана да лежи за миг. Ушите й бучаха, бузата й бе притисната към гъстата трева. После се сети за Тайлър и вдигна глава.