Карън Робърдс
Страх (20)

Глава 20

И това нямаше нищо общо с проклетите хапчета. Тази вечер той не бе замаян от тях, а сексуалното напрежение помежду им отново беше високо. Тази мисъл мина бързо през главата на Дани при първия трепет на устните на Сам под неговите. У него се разгоря силно желание още щом се поддаде на глупавия порив да я целуне. После тя издаде някакъв тих нечленоразделен звук и устните й се отвориха.

Устата й беше топла и влажна, сладка и съблазнителна. Езикът й посрещна неговия с нетърпение, което засили желанието му. Целуваше я страстно и усети как ръцете й се плъзват около врата му.

И тогава, за секунда, му просветна.

За секунда, но беше достатъчно.

Отвори очи, застави ума си да работи, закали волята си.

Хвана ръцете й, преди да са се сключили около врата му, отдръпна устните си от нейните и вдигна глава. И откри, че гледа розовите й пълни устни, все още влажни от целувките му, деликатния нос и дългите тъмни мигли. С черните кичури коса, които обрамчваха лицето й, беше толкова красива, че дъхът му спря.

Тя изглеждаше толкова уязвима, така нежна и сладка. И сега плащаше цената — желаеше я така отчаяно, че изпитваше болка.

Ти, идиот такъв.

— Сам.

Тя бе отворила очи, когато бе хванал ръцете й. Дани откри, че може да се удави в синевата на погледа й. Страстта, която видя в тях, го накара да се разгори.

Обещанието за горещ, див секс се носеше във въздуха. Щеше да бъде толкова лесно, така дяволски лесно да й даде това, което очевидно искаше, и в същото време да възнагради себе си, да я заведе в леглото и да разлюлее света й, да направи и своя свят малко по-ярък.

За миг, докато се гледаха втренчено, въпросът висеше във въздуха. Дани беше така възбуден, че въпреки твърдото му решение, не беше сигурен дали ще има желязната воля да се откаже.

После тя смръщи вежди.

— Забрави, Марко. — Гласът й бе леко дрезгав, дишането й — бързо, но твърдостта на гласа й — ясно доловима. Усещаше бързото вдигане и спускане на гърдите й. Топлината и нежността й, сладкият аромат на тялото й — всичко го караше да гори, подлудяваше го. Тя издърпа ръцете си и направи крачка назад. Той я остави да се отдръпне.

Като го бе нарекла Марко, бе възвърнала донякъде здравия му разум. Опасността не беше преминала. Все още трябваше да бъде с ясен и трезв разсъдък. Все още не можеше да си позволи нещо да отвлича вниманието му от задачата.

Но я желаеше. Господи, как я желаеше!

Сам каза:

— Няма да го направя. Няма начин.

Слава Богу, че тя имаше здравия разум да спре, защото точно в този момент той имаше проблеми с това. Буквално стискаше зъби, за да не протегне отново ръка към нея.

Тя каза:

— Лягам си. Лека нощ.

Той не каза нищо. Тя се обърна и се отдалечи боса, с високо изправена глава. Беше стройна, дрехите подчертаваха съвършените форми на тялото й и дългите й крака, бе така красива, че дъхът му спираше. Ако не бе така завладян от желание, вероятно щеше да се засмее на решителността, с която се отдалечаваше от него.

Това момиче имаше кураж. Беше го изненадала отново, като бе спряла това, което желаеше отчаяно като него. Господи, беше готов да ходи бос по жарава, за да открие каква ще бъде в леглото. Дали щеше да бъде нежна? Или дива?

Само при мисълта за секс с нея, желанието му се върна отново.

Но независимо колко чувствена можеше да се окаже, той нямаше право да я отведе в леглото си. Трябваше да се концентрира върху безопасността й, както и върху тази на Тайлър. Да.

Дайте ми само две секунди.

Дани остана на мястото си около минута, заставящ се с усилие на волята да се овладее. После се обърна и закрачи към спалнята си. Дори когато спеше, оставяше вратата си отворена, за да държи под око Сам и Тайлър. Сам също оставяше отворена вратата на спалнята си, защото се ослушваше за Тайлър, и това му бе добре известно. Вратата на спалнята на Тайлър също се оставяше отворена — в случай, че има кошмари и вика през нощта.

Но само преди малко Сам решително бе затворила вратата на спалнята си, което, той предполагаше, бе преднамерено и трябваше да му покаже, че определени неща нямаше да се случат. И я бе заключила. И беше включила радиото, което също й служеше за будилник.

Неговата спалня бе най-малката от трите и бе съвсем семпла — бели стени, бежов килим, двойно легло и над него пейзаж. Обикновени дъбови дъски на пода, нощно шкафче също от дъбово дърво, а върху него лампа и радио, гардероб също от дъбово дърво, кувертюра, която имитираше индианско одеяло, и кресло в единия ъгъл.

Седна в креслото, което бе тапицирано с плюш, и започна да разглобява дясната си патерица. Няколкото хапчета, които бе взел преди час, бяха притъпили болката. Просто бе започнал да не й обръща внимание. Нараняванията му бяха започнали да заздравяват и вече едва ги забелязваше. Не бяха кой знае какво. Най-лошият му проблем в момента беше, че бе ужасно възбуден, а трябваше да остане далеч от жената, която желаеше така силно.

Остави разглобената патерица на пода до креслото, сложи батерията в мобилния телефон и го включи. Той оживя след секунда. Набра номера, който много малко хора знаеха, и зачака.

— Пантеро — представи се на мъжа, който отговори на позвъняването. Беше опасно да използва собственото си име — и правеше всичко възможно дори да го забрави, когато беше под прикритие — но ситуацията бе излязла от контрол и правилата вече не бяха от значение. Освен това, нямаше кой да го чуе, освен ако къщата не се подслушваше, разбира се. А ако Вайт или Зета знаеха къде е къщата, те нямаше да поставят подслушвателни устройства. Следователно бе достатъчно безопасно да се обади.

— Дани. — Помощник-директорът Кайд Мейхю не беше особено радостен, че го чува. Което бе разбираемо. Последният път, когато бяха разговаряли, беше преди около шест месеца, когато Дани тъкмо бе завършил операция под прикритие. Беше внедрен в група, която осигуряваше проститутки за членове на Конгреса и други висшестоящи служители, а после ги записваше и ги изнудваше. Задачата не беше от приятните и офисът на директора бе пострадал малко в последвалия шум около случая. За щастие, двамата с Мейхю се познаваха отдавна, още откакто Мейхю го беше наел веднага след като бе завършил колежа. — Какви лоши новини имаш за мен сега?

— Никакви. — Дани едва не се усмихна на примирения тон на стареца. — Изпълнявам задача. И имам нужда от услуга.

— Казвай.

Дани му описа набързо ситуацията.

— Основното е, че искам да изведа двамата цивилни, за да не пострадат.

— И какво очакваш от мен?

— Изпрати екип, на който имаш доверие, да ги изведе оттук. Да ги заведат във Вашингтон и да се грижат за безопасността им, докато приключа.

— Толкова ли са важни за теб?

Дани не бе мислил за тях по този начин, докато думите не излязоха от устата на Мейхю. Но истината беше, че защитата на цивилните се осъществяваше от хора, доста по-нисшестоящи от Матю, и услугата не беше безплатна. Всъщност Дани искаше огромна лична услуга. И разбра, че Мейхю няма да забрави, а ще му напомня в най-неподходящи моменти от остатъка от професионалния му живот. Дани се замисли за Сам и Тайлър и заключи, че си струва да понесе последствията.

— Да — каза.

— Имаш го. — Мейхю никога не си губеше времето напразно. — Има ли някаква причина, поради която не отнасяш въпроса до прекия си началник?

Прекият му началник беше Критендън. Дани не искаше да отнесе въпроса до него, защото и той като Сандърс не би сметнал, че Сам и Тайлър имат някакво значение.

— Искам цивилните да не бъдат замесени по никакъв начин. Искам ги вън от това — каза. — И искам наистина да бъдат в безопасност.

— Има ли някакъв начин да се свържа с теб? Не предполагам, че ще искаш отново да ми се обадиш на този номер.

— Така е.

— Ще се погрижа. Операция Ромео. Ще се чуем скоро.

И затвори, преди Дани да е успял да му благодари.

Дани отбеляза мислено името, което Мейхю беше избрал за операцията, докато вадеше батерията от мобилния телефон, и то извика горчива усмивка на устните му. Беше сигурен, че не бе избрано случайно. При Мейхю никога нищо не беше случайно. Скри отново телефона в патерицата, сглоби я и се замисли над разговора. Не беше казал кой знае колко за Сам и Тайлър и не му бе ясно как Мейхю се бе досетил, за романтичните му чувства към Сам. Но избраното име ясно подсказваше, че се е досетил и Мейхю му даваше ясно да го разбере. Единственото обяснение беше, че вероятно намекът се е съдържал в тона му. Освен това, Мейхю го познаваше много добре.

Нямаше значение. Важното бе, че когато Мейхю изведеше Сам и Тайлър оттук, той щеше да спи много по-добре.

Времето минаваше. Марко трябваше да пусне някаква мълва, по дирите на която Зета да тръгнат. Картелът сигурно вече се бе отчаял и тъй като неговата цел беше да служи за примамка, докато истинският Марко пее като канарче пред правителството, той щеше да се погрижи да го проследят и до тази безопасна къща. Нямаше да е лесно да го намерят, но щяха да се справят. Трябваше само да е на крачка пред Вайт и другите картели, докато Марко не приключи с разкриването на сведения и не влезе в програмата за защита на свидетелите, а той, Дани, не приключи с поредната задача. В Сейнт Луис не беше успял да остане на крачка пред убийците на Вайт и колкото повече мислеше за това, то толкова повече го безпокоеше. Трябваше да се измъкне жив, а се бе отървал едва на косъм. Или някой му бе попречил, или… Или — какво? Не знаеше. Знаеше само, че започва да става неспокоен и тук, въпреки че полицаите осигуряваха двайсет и четири часова защита, а Критендън и хората му трябваше да са наблизо и да държат всичко под око.

Беше на тази работа достатъчно отдавна, за да знае, че може да има доверие на интуицията си, а тя му казваше, че нещо не е наред.

Първата му задача бе да изведе оттук Сам и Тайлър.

Втората? Е, това щеше да зависи от събитията.

Вече сглобил патерицата, Дани размишляваше над различните възможности, когато чу приглушен вик. В началото не можа да се досети откъде идва. После разбра — Тайлър.

Дани скочи на крака и пазейки равновесие върху здравия си крак, протегна ръка към патерицата. Тайлър имаше кошмари, трябваше да се успокои.

Кошмар. Това бе всичко.

Но все пак забърза към стаята на момчето, за да се увери.

Тъкмо когато стигна до вратата, чу вик, от който косата му настръхна. В стаята беше тъмно, но Дани успя да види Тайлър, който седеше в леглото със затворени очи и крещеше, а Сам не се виждаше никъде.

Исусе.

— Тайлър. — Дани тръгна към леглото. — Тайлър…

После, тъй като не знаеше какво друго да направи, седна в края на леглото. Тайлър отвори очи, когато усети матрака да хлътва, и за миг остана загледан в Дани, сякаш не беше сигурен кого вижда.

— Всичко е наред, Тайлър, аз съм — побърза да каже Дани и зачака поредния кошмарен вик.

— Трей. — Тайлър се хвърли към него, прегърнато и отпусна глава на гърдите му. Дани усещаше малкото му телце да трепери. — Лошите бяха тук, Трей. Преследваха ме.

— Но сега си с мен. Онова е било само кошмар. — Малко непохватно, Дани го потупа по гърба, после, когато детето се сгуши по-плътно в него, го прегърна здраво. — Чуваш ли ме, Тайлър? Било е само кошмар. Тук съм и с мен ти си в безопасност.

— Тайлър! — Все още по дънки и потниче, Сам се втурна през вратата и се закова на място, когато видя Дани. Но това трая само миг. Хвърли на Дани неразгадаем поглед, спусна се към леглото и седна до Дани.

— Тук съм, скъпи.

— Мамо. — Тайлър се отскубна от прегръдката на Дани и се сгуши в протегнатите ръце на майка си. — Отново сънувах кошмар.

— Знам — каза Сам, за да го успокои, и го залюля леко. — Знам.

— Използвахме спрея против чудовища, но той не помогна. Отново сънувах лошите мъже.

— О, Тайлър. — Сам го целуна по главата. — Всичко ще бъде наред.

Дани погледна чистите изящни линии на профила й. Беше положила буза върху черната разчорлена коса на сина си. Наистина беше все още сплетена на плитка, а тялото й… Е, нямаше нужда да поглежда към тялото й, за да си спомни колко е секси.

Погледите им се срещнаха.

Дани се почувства така, сякаш земята пропадаше под краката му.

— Не можеш ли да спиш тук, мамо? — запита Тайлър. Вниманието на Сам веднага бе привлечено изцяло от сина й.

— Разбира се, скъпи — отговори.

Дани взе патерицата си от пода и се изправи.

Като продължаваше да люлее нежно Тайлър, Сам го загледа как поставя патерицата под рамото си.

— Имаш ли нужда от мен? — запита той тихо.

Тя поклати глава.

— Извикай ме, ако имаш.

Тя отново поклати глава.

Дани излезе от стаята. Вече в коридора, погледна назад и видя Сам нежно да полага главата на сина си върху възглавницата.

Картината имаше странен ефект върху него. Стегна се, а сърцето го заболя — сякаш току-що бе получил силен удар в корема.

На Дани му трябваше секунда, за да се досети какво става. После осъзна, че чувствата, които изпитва към Сам и детето й, се засилват и изпълват душата му.