Карън Робърдс
Страх (19)

Глава 19

Правилният отговор бе отрицателен. Хиляди пъти не. Но вместо това се сопна:

— Защо?

— Има ли нещо, което трябва да знам?

— Не знам за какво говориш. — Сериозно. Не знаеше. Но знаеше за какво не иска да говори с него. И особено не сега, когато очевидно бе току-що взел душ, а тя не можеше да овладее тялото си да не потръпва от възбуда, и то само при спомена за неговата близост. Кой би помислил, че мирисът на сапун и зъбна паста биха могли да я възбудят така? Е, поне когато ги свързваше с него.

Тя се опита да освободи ръката си, а той се наведе към нея и я притисна до стената. Гърдите му докосваха нейните. Слабините му също докосваха нейните. Усещаше тялото му по цялата му дължина, то я държеше в капан и тя знаеше, че го прави нарочно. Топлината му я обгръщаше и я караше да гори. Изведнъж откри, че й е трудно да диша. Виждаше наболата му брада. Очите му бяха тъмни и прорязани от червени жилки. Косата му бе влажна, по кожата му все още имаше ситни капчици.

Сам не можеше да овладее вълнението си.

— Искаш ли нещо? — Демонстрираше спокойствие, каквото не изпитваше. Говореше тихо, за да не събуди Тайлър. А Марко — отново нарочно — я притисна с тялото си плътно до стената.

— О, да.

Лицата им бяха толкова близо едно до друго, че дъхът му галеше бузата й. Той изтърва едната патерица, тя се плъзна по стената, и падна на килима. Другата остана подпряна на стената до нея, но той вече не я използваше. Стоеше на крака, и й пречеше да се изплъзне само с едрото си тяло и мъжката си сила. Едната му ръка се плъзна зад гърба й и я притисна. Тя сложи и двете си длани на гърдите му и се опита да го отблъсне, но не успя да го помръдне дори на сантиметър. Беше много по-силен от нея.

Лошата новина беше, че й харесваше да е притисната в него. Харесваха й ласките му. Даже твърде много. Тялото й потръпваше от удоволствие. Мили Боже, не мога да му позволя да го узнае.

— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? — изръмжа тя в нещо като самозащита. Едва когато думите излязоха от устата й, осъзна, че вече не го отблъсква. Сега стискаше реверите на халата му така, сякаш животът й зависеше от това.

— А ти какво мислиш, че правя? — Сърцето й биеше тежко и бързо. Дишаше учестено. Отметна предизвикателно глава назад и го изгледа гневно, докато се наслаждаваше на усещането за едрото му мъжествено тяло. — Очевидно е, нали? Опипвам те.

Беше грешка, че го погледна. Устните му бяха близо до нейните, извивката им беше много секси.

— Мисля след малко ръката ми да се озове в бикините ти.

Думите му накараха коленете й да омекнат. Представяше си всичко така живо, сякаш ръката му беше вече в дънките й и галеше голата й кожа.

Дори само мисълта за това я караше да потръпва.

— А може би това ти е достатъчно. — Не звучеше убедително. Всъщност не знаеше абсолютно нищо за Марко. В нито едно отношение.

— Така ли мислиш? — Гласът му бе тих и леко дрезгав.

— Не знам.

— Направи ново предположение, кукло. — Той разпери пръсти и я дръпна към себе си, с което накара дъха й да спре. Зърната й реагираха веднага на допира до гърдите му. Устата й пресъхна, когато неочаквано по гърба й полазиха тръпки на удоволствие. Харесваше й силата на ръцете му, усещаше се слаба и женствена — истинска жена всъщност. Разделяха ги само дрехите. Усещаше твърдината на възела на халата му. А под него — твърдите му мускули.

— Пусни ме! — Започна да извива тяло в опити да се освободи. — Да не би отново да вземаш онези глупави хапчета?

— Не.

Дланта му отново се плъзна по гърба й. Инстинктивната и бърза реакция на тялото й не подпомагаше с нищо намерението й да изхвърли секса от живота си. Желанието, което изпита, бе така силно, че я шокира. Устните й се полуотвориха, дишането й стана накъсано. Усещаше как тялото й тръпне в очакване. Усещаше и неговата твърдина.

— Какво ти става, тогава, Марко? — Думите й може би щяха да бъдат доста по-убедителни, ако не бяха прозвучали така задъхано. Опитите й да се изплъзне нямаха никакъв успех. Ако той беше някой друг, вероятно щеше да забие коляно в слабините му. През годините бе научила, как да се грижи за себе си. Ако наистина искаше да се освободи, със сигурност можеше.

Но не, тялото й отвръщаше на ласките му и тя трябваше да си признае, че й харесва.

— Наистина ли мислеше, че няма да забележа? — запита той.

Това бе толкова неочаквано, че Сам смръщи вежди. После осъзна, че той вече не я опипва, а я потупва. Още докато говореше, пръстите му се плъзнаха в задния джоб на дънките й и той извади парите.

— Това само доказва, че доста време си гледал втренчено задника ми! — В гласа й се усещаше неподправено възмущение. Когато й показа деветдесетте долара, тя срещна предизвикателно погледа му.

— Искаш ли да ми обясниш? — Погледът му щеше да бъде суров, ако дълбоко в зениците му не блестеше мъжкото желание.

Той също беше възбуден. Като разбра това, изведнъж й се прииска да се съблече. После се сети, че бяха решили сексът да не бъде част от играта — за което имаше особено основателни причини — и тя концентрира погледа си в парите, които той размахваше пред лицето й.

— Мои са. Върни ми ги.

— Да. Не. Имаш нещо скрито и в предния си джоб. Чувствам го притиснато в мен. Ще ми покажеш ли какво е, или трябва да те опипам цялата?

Верният отговор на този въпрос не би бил в неин интерес. Ако я опипаше цялата, щеше напълно да сломи съпротивата й. Щеше да бъде дори още по-силно възбудена, а това нямаше да е добре.

Затова тя го изгледа гневно, бръкна в джоба си и извади ножа.

— Сега щастлив ли си? — запита.

Той взе ножа и впи поглед в цепката между гърдите й.

— Това ли е?

Само мисълта, че може да започне да я претърсва, накара сърцето й да запрепуска бясно. Забрави. Няма да се случи.

— Да.

Той отново я изгледа.

— Даваш ли ми честната си дума?

— Можеш да ме претърсиш, ако желаеш. — В думите й се съдържаше лека агресия, но това вероятно бе най-добрият начин да го убеди. Защото сега виждаше, че желанието в очите му не е единственият признак. Червенина бе покрила високите му скули, клепачите му се бяха спуснали тежко над очите, дишането му се бе учестило. И тези признаци й бяха повече от ясни — той я желаеше силно.

Дори само от мисълта за желанието му можеше да й се завърти главата. Затова реши да отхвърли всякакви такива мисли. Усмихна му се иронично.

Той стисна устни. Както и беше предположила, не започна да я претърсва. Вместо това, с парите и ножа в ръка, отдели тяло от нейното, протегна ръка към подпряната на стената патерица, сложи я под мишница и се отпусна върху нея. В резултат сега между тях имаше няколко сантиметра разстояние и тя се опита да си внуши, че това я радва. Остана на мястото си, подпряна на стената.

Нарочно държеше дланите си прилепени към хладната стена, за да не се подчини на желанието си и да протегне ръце към него.

Той я изгледа мрачно.

— За ножа разбирам. Искаш да имаш нещо за самозащита. Което е обяснимо при дадените обстоятелства. Но парите… Това ме тревожи. Особено след като цял следобед проверява вратите и прозорците, ключовете за колите и къщата. Видях те дори да запомняш кода за алармената инсталация. Решила си да вземеш Тайлър и да побегнеш, нали?

Сам се замисли дали да не го излъже. Не беше очаквала да е толкова наблюдателен, но нищо не му убягваше. Също така, беше се досетил за ножа и парите. Фактът, че току-що я беше претърсил, започна бавно да достига до съзнанието й и тя реши, че трябва да му е поне малко ядосана. Нещата се усложняваха още повече от спомена за това, как я беше накарал да се почувства от допира на дланите му. Дори само споменът бе достатъчен да се възбуди отново.

Трябва най-после да правиш секс, каза си тя твърдо. За Бога, само не с този мъж!

Но беше прекалено късно. Веднага си представи двамата голи в леглото и стисна зъби, защото сърцето й запрепуска бясно, а стомахът й се сви в болезнен копнеж. Мускулчето под окото й започна отново да трепери, което я подразни. Притисна пръст към него, за да го успокои, и изгледа гневно Марко, изоставила всякакви опити да се преструва.

— И какво, ако е така?

Той присви очи.

— Това ще бъде най-голямата глупост, която можеш да извършиш.

Тя изсумтя.

— Кой го казва? Мъжът, който е прецакал живота си така жестоко, че го търси цяла армия убийци. И ако всички около него не бъдат избити, ще прекара около двайсет години в затвора.

Марко не каза нищо известно време, само я гледаше. Тя осъзна, че думите, които бе захвърлила в лицето му, го предизвикваха да отрече, ако смее. Но той каза:

— Кой е разговарял с теб? Не е Сандърс, готов съм да се обзаложа. Някой от останалите трима е.

— Какво значение има? Вярно е, нали? — Макар да му даваше един последен шанс, тя не очакваше от него да отрече. И той не го направи. Погледна я, без да каже нищо, после бавно кимна. Да. Е, сега поне беше сигурна, защото го бе научила направо от източника. — Работата е там, че трябва сама да преценя някои неща.

— Опазих те досега, нали? И теб, и Тайлър. Ще се погрижа за вас, обещавам.

— Чакай малко. Какво стана с онова ако мога?

Лекото припламване в очите му й подсказа, че си е спомнил за обещанието, което й бе дал: Ще се погрижа да останеш жива. Ако мога.

Сам не се съмняваше, че той казва истината. Щеше да направи всичко възможно. Тревожеше я онова ако.

— Имай малко вяра в мен, Сам. — Каза го много тихо. Очите му бяха съвсем тъмни. Изражението на лицето му се бе променило леко, по някакъв начин, който не можеше точно да определи, но сега имаше вид на твърд човек, на когото абсолютно може да се довери.

О, Господи, как й се искаше да има вяра в него. Но беше научила, че може да разчита единствено на себе си.

— Трябва да мисля за Тайлър — каза. — Той има само мен.

— Аз също мисля за Тайлър. Ако сте само двамата, ще бъдете лесна мишена. — Погледът му я обхождаше, после, когато очите им се срещнаха, неговите станаха твърди като стомана. — Виж, можем да го направим по един от двата начина. Мога да следя всяко твое действие, докато опасността премине. Ще спя на пода пред вратата на спалнята ти, ще ям от храната ти и ще стоя пред банята, докато си в нея… — Млъкна и се усмихна дяволито. — Или можеш да ме убедиш, че няма да вземеш Тайлър и да побегнеш, защото нещо те е изплашило?

Тя го изгледа гневно.

— Казваш го така, сякаш не мога да преценявам нещата и да вземам правилни решения. Мога, повярвай ми. И за какво ти е всичко това?

— Аз те забърках. И трябва да те измъкна. Ти можеш да преценяваш правилно и да вземаш верните решения, но ситуацията не ти е напълно ясна.

— Какво не разбирам?

Той сви рамене.

— Например не знаеш колко безмилостни са Зета.

— Значи трябва да вярвам на това, което ми кажеш ти.

Лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.

— Точно така.

Тя стисна устни и го изгледа.

— Има нещо, което ти не разбираш. Сандърс и хората му нямат интерес да защитават мен и Тайлър. Ако отидеш в болница, да кажем, за да лекуват крака ти…

— Няма да се случи — прекъсна я той. — Той се подобрява. Боли, но оздравява. Малко мехлем и лепенки и ще бъде като нов.

Тя смръщи вежди със съмнение.

— Мехлем и лепенки?

— Мехлем и лепенки — повтори той, след което отметна халата, за да може тя да види крака му. И наистина, вместо пластовете бинт, сега върху раната му, там, където бе влязъл куршумът, имаше само една лепенка.

— Виждаш ли?

Но от коляното нагоре, та чак до ръба на боксерките му, бедрото му беше синьо-черно и все още леко подуто.

— Да, изглежда по-добре — призна.

— Заздравява бързо. — Сега той смръщи вежди. — Ще ми дадеш ли думата си, че няма да избягаш? Или че първо ще ме предупредиш.

— Ти ще ме спреш — възрази тя.

Пламъчето в очите му й подсказа, че е на прав път. Но той не призна.

— По дяволите, вероятно ще дойда с теб. Защото предполагам, че няма да побегнеш, без да имаш основателна причина. А ако се наложи да вземеш Тайлър и да побегнеш, това ще означава, че аз също трябва да се омитам оттук.

— Говориш глупости.

Той едва сдържа усмивката си. Отново.

— Може би. — Погледът му задържа нейния. — Хайде, Сам. Наистина ли ще ме принудиш да спя на пода пред спалнята ти?

— Изкушавам се. — Погледна го замислено. — Добре, давам ти думата си — каза и дори не беше сигурна дали го лъже или не.

Беше невъзможно да разгадае изражението му. Той каза само:

— Добре. — После й върна парите и ножа.

— Благодаря ти — каза тя, като се опита изненадата да не проличи в гласа й, и ги прибра в предния си джоб.

Нещо в дълбините на очите му отново накара сърцето й да препуска бясно.

— И не се опитвай да ме изиграеш, Сам — каза той тихо. После — докато тя мръщеше вежди — сложи пръст под брадичката й, повдигна главата й и я целуна.