Карън Робърдс
Страх (14)

Глава 14

Беше минало прекалено много време, откакто я бе целувал мъж. Сам си помисли, че точно в това е проблемът, когато устните му покриха нейните плътно. Това обясняваше защо не се отдръпна и не се опита да го отблъсне, защо не възрази. Това обясняваше защо тялото й се развълнува, а сърцето й заби по-бързо.

Защо дори не помисли да каже не.

Защо му позволи да я целуне.

Защо продължаваше да лежи с длани, притиснати към голите му гърди, и глава, сгушена в извивката на ръката му. И защо устните й се разтваряха под неговите.

Защо очите й се затвориха.

И защо го целуна в отговор.

Обясняваше всичко. Силата на отговора й. Електричеството, което прехвърчаше между тях.

Горещината. О, Господи, топлината, която я обливаше.

Той я целуваше със страст, която я караше да гори отвътре. Тялото й се разтопи от удоволствие, изви се към него, тя плъзна длани по топлите твърди мускули на гърдите му нагоре и нагоре и накрая сключи ръце около врата му.

Устните му бяха твърди и сухи и знаеха как да й доставят удоволствие. Това, което правеше с нея, я замайваше. Езикът му беше горещ и влажен и имаше лек дъх на мента. Беше едър и силен, неустоимо мъжествен. Ръцете му я прегръщаха здраво, притискаха я към тялото му. Само тънката памучна материя на блузата й отделяше гърдите й от неговите. Краката им се допираха по цялата си дължина.

Той беше възбуден.

Тя също.

Не можеше да повярва, но беше истина. Тя изгаряше от желание.

Само от една целувка. И то сигурно защото беше минало толкова време, защото беше сварена неподготвена, а той я целуваше наистина умело — така си повтаряше тя с някакво скрито ожесточение. Но нищо от това не обясняваше напълно силата на реакцията й. Единствено оставаше тя да се припише на химията.

Той продължаваше да я целува така, че през тялото й да преминават тръпки. Сърцето й биеше бързо и тежко. Пулсът й бе ускорен. Сладкото нежно пулсиране дълбоко някъде в нея, което той беше събудил, беше най-еротичното преживяване, което някога бе имала.

Никога, дори в най-дивите си мечти, не беше мислила, че той — от всички мъже на света — ще я възбуди така.

Дълбоко от гърлото й излезе тих неволен вик. Той вдигна глава за секунда и тя помисли, че я е погледнал. Тя можеше да сложи край на целувката тогава, да отвори очи и да извърне глава, можеше да го помоли да я пусне.

Но не го направи. Вместо това поднесе устни към неговите, сляпо търсейки целувката му. И когато устните им отново се сляха, сключи ръце около врата му, плъзна езика си в устата му.

Той я целуваше така, сякаш не можеше да й се наслади, и тя му отвръщаше със същата страст. Кой би помислил, че мирисът и вкусът на мента можеха да я възбудят така? Тя притисна тяло в неговото и усети как желанието я изпълва. Той беше твърд и готов, излъчваше топлина.

Беше се отдала изцяло на удоволствието, гърдите й се втвърдиха, бедрата й се залюляха и се притиснаха в твърдината му, после се разтвориха леко в покана, която не можеше да се сбърка с нищо. Движеше бедра, стремеше се към него така, сякаш не бе имала друго такова преживяване през живота си. От цяла вечност си повтаряше, че трябва да забрави за секса и че няма нужда от него. Повтаряше си, че сексът води единствено до проблеми. Но сега ясно усети какво нещо е сексът и това я остави бездиханна, трепереща и разтопила се от удоволствие.

— Искам… — О, Господи, думите излизаха като дихание от устните й. Поне й бе останал достатъчно здрав разум да млъкне, преди да е казала те.

Но го желаеше. Толкова силно, че й се виеше свят.

— Сам — прошепна той, откъснал за малко устни от нейните.

Името й си проби път през мъглата на страстта, обвила мозъка й, през пламъка на желанието. Тя вдигна клепачи за секунда и някаква студена и рационална част от мозъка й се опита да й каже, че той въобще не е това, което тя иска.

Прекалено късно. Изгубена кауза.

Разумът й може би знаеше по-добре, но тялото й не признаваше доводите му. Беше така възбудена, че бе готова да прояви глупост. Дори може би разбираше, че постъпва глупаво, но не даваше и пет пари.

Устните му се откъснаха от нейните, за да оставят гореща и влажна следа по шията й.

— Красива си — прошепна той. — Толкова си секси. Толкова си сладка.

Съблечи ме. Беше й останал достатъчно здрав разум да не произнесе думите на глас. Но отново залюля бедра и го целуна страстно. И не възрази, когато ръката му се плъзна под халата й и обхвана гърдата й през тънката материя на тениската.

Изви тяло към неговото. Дланта му беше едра, пръстите — топли и силни, ласката му беше точно това, което искаше. Като го видя да обхваща гръдта й, през тялото й преминаха тръпки. Гледката се запечата завинаги в съзнанието й.

Сам беше върната към реалността от приглушен вик. Той проби през пелената на страстта и я принуди да откъсне устни от неговите, да отвори очи и мълчаливо да помоли той да я освободи от прегръдката си.

— Тайлър! — каза с тревога.

Марко я пусна, тя се загърна плътно в халата и се изправи на крака и в този миг отново чуха сърцераздирателен вик.

— Исусе! — Марко я следваше по слабо осветения коридор, докато тя тичаше към Тайлър. Отвореният му халат разкриваше достатъчно и сега тя знаеше колко широки и мускулести са гърдите му, как косъмчетата му преминават в тясна пътечка, която се скрива надолу в боксерките. Имаше тесните хълбоци на атлет. Бедрата му бяха дълги и силни, коленете му имаха съвършена форма, прасците му бяха изтъкани от мускули.

Чу Гроувс да вика нещо. После Тайлър извика отново — дълъг и пронизителен вик, който накара косъмчетата по тила й да настръхнат. В спалнята беше тъмно, но не толкова, че да не види Тайлър веднага. Сам се спусна към него, а сърцето й блъскаше тежко в гърдите. Синът й стоеше прав в средата на огромното двойно легло, опънал ръце край тялото си. Очите му бяха затворени, а от устата му отново излезе ужасяващ вик. В този миг тя съвсем забрави за Марко и за целувките му. Забрави дори за ситуацията, в която се намираха. Цялото й внимание бе посветено на сина й.

— Тайлър. — Качи се върху леглото и запълзя към него. Краят на халата се оказа под коленете й и й пречеше. Тя рязко го издърпа. Точно преди да стигне до сина си той отвори очи. Страхът и объркването, изписани на лицето му, веднага преминаха в облекчение, защото я видя.

— Мамо. — Протегна ръце. Тя го прегърна и той се притисна в нея. Усещаше как тялото му трепери. — Забрави да използваш спрея против чудовища.

Очевидно бе сънувал кошмар. Но беше ли чудно?

— Знам. Съжалявам. Утре няма да забравя.

— Имаше чудовища. Опитваха се да ме изядат.

— Всичко е наред, миличък, тук съм. — Залюля го напред-назад, застанала на колене, с коса, разпиляна и върху двамата.

— Не можех да избягам. Краката ми не искаха да помръднат. — Тайлър се притисна още по-силно в нея.

— Знаеш, че е било само лош сън.

На прага застана Марко, а секунда по-късно там застана и Гроувс. И двамата бяха втренчили погледи в нея и Тайлър. Никой не каза и дума.

— Искам да си отида у дома. — Гласът на Тайлър трепереше.

— И аз искам. Скоро ще си бъдем у дома.

Не виждаше лицата на мъжете, защото единствената светлина идваше от банята, в която бе заварила Марко, а тя беше зад гърбовете им. Но като си спомни как от същото това положение бе видяла ясно Тайлър, разбра, че те също я виждат добре. Смръщи вежди, защото този миг трябваше да е специален и двамата с Тайлър трябваше да са сами. Макар че се бе отпуснал върху патериците, Марко пак бе малко по-висок от Гроувс. Раменете му бяха така широки, че почти изпълваха рамката на вратата. Сега халатът му обгръщаше плътно тялото му и бе здраво пристегнат в кръста. Тъй като Тайлър бе в безопасност в прегръдката й, споменът за целувките му отново възкреси всичко — горещината, страстта, всяка най-малка подробност.

— Какво има? Ударил ли се е? — Гласът на Марко беше тих и тя разбра, че той се старае да не разтревожи още по-силно Тайлър.

Поклати глава.

— Има кошмари — отговори също толкова тихо. Продължаваше да прегръща Тайлър. Беше опряла буза в косата му.

Марко не каза нищо. После заговори през рамо на Гроувс, но толкова тихо, че Сам не чуваше нищо. Двамата се отдалечиха — първо тръгна Гроувс, а след него и Марко — и се скриха от погледа й. Чуваше ги да разговарят, докато вървят по коридора, но не долавяше думите, а и не я интересуваше особено. Отдаде дължимото на Марко, че е проявил достатъчно такт да я остави насаме с Тайлър, а после от ума й изчезна всичко, освен загрижеността за сина й.

Той й разказа кошмара си. Когато свърши, отново лежеше под завивките, отпуснал глава на възглавницата, а Сам го бе прегърнала през раменете и правеше подходящите забележки, които се очакваха от нея, утешаваше го дори само с присъствието си и го чакаше да заспи.

Истината беше, че на нея също много, много й се спеше.

Щеше да затвори очи за малко, съвсем за малко…

Дани се бе спрял в началото на стълбите, защото при дадените обстоятелства не искаше да бъде никъде другаде, освен на втория етаж, и защото беше рисковано да слезе по стъпалата с патериците. Като гледаше как Гроувс пъргаво слиза надолу, Дани разбра, че беше направил сериозна грешка. Прекалено късно, защото не можеше нищо да промени. Добре, трябваше да признае, че желае жената, с чиято закрила се беше натоварил.

Вече я беше целунал.