Джеймс Ролинс
Окото Господне (24)

20.

19 ноември, 15:50 ч. местно време

Улан Батор, Монголия

Грей разпознаваше врага от пръв поглед.

Седящият насреща им Батухан имаше дружелюбно лице и проявяваше всички обичайни любезности. Изглеждаше симпатичен и в много добра физическа форма за почти шейсетте си години. Зад тази маска обаче прозираше друг човек: очите му блестяха алчно, погледът му презрително измери от горе до долу Сейчан, от време на време несъзнателно свиваше юмрук върху бюрото си.

През цялата дискусия за минни концесии, петролни фючърси и държавни рестрикции министърът беше напрегнат. Непрекъснато си поглеждаше часовника.

Сейчан вече бе залепила безжичното подслушвателно устройство от долната страна на бюрото и сега можеха да следят разговорите, които се провеждаха в тази стая. Но за да привлекат паяка към този „бръмбар“, трябваше да поразклатят паяжината.

Пиърс се размърда на мястото си и погледна витрината с произведения на традиционните монголски занаяти вляво от бюрото на Батухан: керамични съдове, оръжия и няколко погребални статуетки. Както и две дървени фигурки на вълци.

— Извинете — прекъсна той министъра насред дума с намерението да го подразни и посочи витрината. — Може ли да ги разгледам отблизо?

— Разбира се. — Противникът му се поизпъчи от гордост с колекцията си.

Грей се изправи, отиде при стъклената витрина и се наведе към дървените фигурки.

— Навсякъде из града виждам вълци. Много места носят името „Синият вълк“.

Стъклото отрази лукаво присвилите се ъгълчета на устните на монголеца — мимика, характерна за човек, който се наслаждава на някаква тайна.

„Хмм…“

— Какво означава това? — попита Пиърс, като се изправи и се обърна към него.

— Свързано е с митовете за сътворението на нашия народ. Според преданията монголските племена произлизат от Гоа Марал и Борте Чино, кошута и син вълк. Чингис хан дори приел клановата титла господар на Синия вълк.

Грей долови издайническите нотки в гласа на министъра. Нямаше съмнение, че това е човекът, когото търсят, тайнственият Борджигин.

— А на какво се дължи този продължаващ интерес към вълците? — включи се и Сейчан, очевидно забелязала същото като него. Тя се размърда и изпъна дългия си крак.

— Носят късмет, особено на мъжете. — Трябваше насила да откъсне погледа си от крака й. — Вълците също са символ на силно сексуално желание.

— Как така? — Сейчан кръстоса крака, за да продължи да го разсейва.

— Вълкът убива повече, отколкото може да изяде. Според нашите легенди Бог заповядал на вълка да изяжда по една на всеки хиляда овце. Вълкът обаче го разбрал грешно и изяждал по една от всеки хиляда овце, които убивал.

Грей усети завистта в думите му. А може би и заплаха.

Батухан демонстративно си погледна часовника.

— Може би трябва да свършваме, тъй като става късно. А имам и друга работа.

„Убеден съм“.

Пиърс бързо приключи с деловите въпроси и се сбогува. Щом се отдалечиха от кабинета, пъхна в ухото си миниатюрна слушалка.

— Мислиш ли, че успяхме да събудим достатъчно подозренията му с всички тези приказки за вълци? — прошепна му Сейчан.

Грей съвсем скоро получи отговор на този въпрос. Чу Батухан да разговаря със секретарката си и да отменя останалите си ангажименти. После вдигна телефона и гласът му придоби по-сурови заповеднически нотки.

— Заминавам извън града. Докато ме няма, охранявайте стоката в склада. Денонощно.

Грей направи на Сейчан знак с палец нагоре.

Беше предполагал, че ще успеят да го разтревожат достатъчно, за да ги отведе при откраднатите реликви, но и това вършеше работа. Според информацията на Кат за имотите на монголския министър той притежаваше само един склад в столицата.

На улицата Грей спря такси. Бързо прекосиха града, който представляваше странна смесица от пищни монголски дворци, правоъгълни сгради от съветско време и ведри будистки манастири. Над всичко това висеше мъждива пелена, образувана от мръсния въздух и смога.

Пиърс се отпусна на седалката до Сейчан, пъхна ръката си в нейната и нежно й прошепна в ухото:

— Случайно да ти се пълзи по канали?

Тя се усмихна.

— Винаги си знаел как да накараш едно момиче да се почувства изключително!

 

 

16:28 ч.

Слънцето се спускаше ниско над хоризонта. Сейчан стоеше до Грей, който повдигна капака на отвор, водещ към топлофикационните тунели под най-студената столица в света. От недрата на града блъвна топъл въздух.

Заедно с него долетя тиха песен като от далечен детски хор.

Звучеше смущаващо мило — идвайки тъкмо от този душен подземен свят.

— Там долу живеят хора — каза Пиърс.

Сейчан беше прекарала достатъчно време в такива скривалища, за да избяга от студа и да търси компанията на други бездомни деца. При високата безработица в Улан Батор по време на прехода от комунизъм към демокрация през цепнатините пропадаха много хора, включително деца.

Грей се спусна пръв. Действията им останаха незабелязани в сенките на недалечния жилищен блок. Намираха се само на няколко преки от целта си. Кат беше успяла да открие схема на склада в общинския архив на Улан Батор. Оказа се, че тунелите водят точно под сградата и че могат да проникнат в нея по топлопроводите.

Сейчан заслиза по стълбата и ясният студен ден моментално се смени с топъл мрак. С всяка следваща скоба ставаше все по-горещо, почти непоносимо. А после усетиха всепроникващата смрад на боклуци и изпражнения.

Пиърс включи фенерчето си и скочи на пода.

Сейчан го последва и се приведе ниско, след като едва не се изгори на една от тръбите на тавана. Извади своето фенерче и плъзна лъча по проходите, които се разклоняваха в четири посоки. В единия зърна припряно движение, проблясък на дребно уплашено лице.

След това — нищо.

Дори песента беше стихнала.

Предполагаше, че властите редовно претърсват тунелите и пращат децата в домове за малолетни престъпници, които едва ли бяха по-добри от севернокорейския лагер.

„Нищо чудно, че бягат“.

— Натам — каза Грей и тръгна в посоката, където трябваше да е складът.

На два пъти се наложи да се консултират с картата. Накрая Грей махна на Сейчан да спре.

— Следващата стълба би трябвало да води до склада. Ще можем да се възползваме от елемента на изненада съвсем за кратко и нямаме представа колко охранители ще заварим там.

— Ясно.

„С други думи, действай бързо“.

Сейчан намести очилата си за нощно виждане. Грей също носеше такива и с тях приличаше на насекомо с изпъкнали очи.

Тя му даде знак да тръгне пръв — по-нататък трябваше да пълзят на четири крака. Докато Пиърс се отдалечаваше, Сейчан усети, че нещо я хваща за глезена.

Тя се завъртя с пистолет със заглушител в ръка.

И се озова пред десетинагодишно момиченце с леко дръпнати очи и широки скули, сякаш огледален образ на собственото й минало. При вида на оръжието детето се присви.

Сейчан отпусна пистолета и освободи крака си от пръстите на детето.

— Какво искаш? — прошепна на виетнамски, тъй като знаеше, че е близък до монголския.

Момиченцето кимна след Грей или поне в посоката, в която се движеше той. После поклати глава и подръпна крачола й, сякаш за да я накара да се върне.

Предупреждаваше я за опасност.

Децата, които живееха тук, очевидно бяха решили, че двамата с Пиърс не са от полицията. И сигурно се бяха досетили за целта им. Явно бяха имали срещи с охраната на склада — при това неприятни. Опитът да ги предупредят най-вероятно не се дължеше на загриженост за двамата чужденци, а за самите тях. Каквото и да се случеше, сигурно щеше да има ужасни последици за малките бездомници.

И по всяка вероятност бяха прави.

Намерилите убежище в тези тунели неминуемо щяха да бъдат подложени на жестоко наказание. Ала Сейчан с нищо не можеше да им помогне. Нямаше как да промени суровия и несправедлив свят. Бяха й го набивали в главата достатъчно убедително, докато го научи.

„Съжалявам, мъниче. Бягай колкото може по-надалеч оттук“.

Опита се да изрази тази мисъл.

— Ði — каза на виетнамски. „Върви“.

Очите на момиченцето за последен път проблеснаха уплашено и то изчезна в мрака, сянка на нейното някогашно „аз“.

Грей й подсвирна от подножието на стълбата. Не беше забелязал случилото се току-що. Сейчан побърза да го настигне. Той безшумно се заизкачва по скобите и залепи миниатюрни експлозиви за заключената решетка на тавана.

После скочи долу, двамата залегнаха настрани и Пиърс натисна бутона на детонатора.

Отекна взрив, не много по-силен от фойерверк. Със сигурност обаче щеше да привлече охраната в склада.

Грей светкавично се закатери нагоре, удари димящата решетка с длан и я изби. С другата си ръка ловко подхвърли две димки и ги търколи в противоположни посоки. Когато избухнаха, двамата изскочиха от канала.

Сейчан вече носеше очилата си за нощно виждане. Изпъната по гръб на бетонния под, тя откри огън по всеки източник на светлина, който виждаше през дима.

След секунди складът потъна в мрак.

През това време Пиърс тичаше към офиса, най-вероятното местонахождение на реликвите. Ако не ги откриеха там, щяха да принудят някой от охраната да проговори.

Напредването му се придружаваше от серия приглушени изстрели. Сейчан остана по гръб и скрита от дима, осигуряваше пътя им за отстъпление. Превключи очилата на инфрачервена светлина, забеляза топлинното излъчване на охранителите, приближаващи се от отсрещния край на склада, и се прицели.

Три последователни пукота.

Три тела се строполиха на пода.

Другите охранители се пръснаха в търсене на прикритие, като отвръщаха напосоки на стрелбата.

Сейчан знаеше, че димът ще се разнесе след няколко минути.

„Не се бави, Грей!“

 

 

16:48 ч.

Пиърс тичаше през дима и стреляше по всичко, което се появеше пред очилата му. Очисти двама души долу и още един на откритото стълбище, което водеше към офиса над склада. Ниско приведен, той прескачаше по две стъпала наведнъж.

От перилата със звън рикошира куршум.

Грей се завъртя в посоката, от която идваше изстрелът, видя топлинното излъчване и натисна спусъка.

Стрелецът падна.

Грей стигна до горната площадка и простреля ключалката на вратата, без дори да си направи труда да провери дали не е отключено. Намираше се нависоко, над убежището на дима.

В потвърждение на опасността дъжд от куршуми обсипа предната страна на офиса.

Без да намали ход, Грей блъсна вратата с рамо и се претърколи вътре, като внимаваше да не се приближава до прозорците. Проснат по гръб, затвори вратата с ритник и в същото време завъртя пистолета си наоколо. Втора врата отзад водеше към други канцеларии и заседателна зала.

Щом установи, че в малкото помещение няма никого, Пиърс се надигна и като се движеше ниско приведен, провери задната врата.

Заключено.

Добре.

Не искаше изненади от тази посока.

От прозорците нямаше пряка видимост към бюрото и той се изправи и погледна натрупаните върху него кутии. Най-голямата беше увита в одеяло и отговаряше по големина на описанието на Вигор. Той разгъна одеялото и отдолу проблесна патинирано сребро.

Грей провери останалите, но не откри другите реликви. Изтегли чекмеджетата едно по едно и в най-долното намери вълча маска.

Значи Борджигин беше идвал тук, сигурно за да се порадва на новите си съкровища.

Докато се надвесваше над чекмеджето, забеляза под бюрото малък войнишки сак. Дръпна ципа и видя черепа и подвързаната в кожа книга. Облекчен, той метна сака на рамо и вдигна ковчежето под мишница. Беше тежко и неудобно за носене, но така едната му ръка оставаше свободна за пистолета.

Погледна през прозореца. Димът долу започваше да се разнася.

Търсенето му беше отнело прекалено много време.

Грей открехна вратата с крак и зърна двама мъже. Тичаха нагоре по стълбището към него, въоръжени с автомати, под цевите на които бяха монтирани фенерчета. Долу се водеше престрелка — Сейчан държеше останалата част от склада под контрол.

Взел светкавично решение, той смъкна очилата за нощно виждане, втурна се обратно при бюрото, дръпна най-долното чекмедже, извади вълчата маска и я нахлузи на лицето си. После отново грабна пистолета от бюрото. Тъкмо навреме — вратата зад гърба му се отвори с трясък.

Докато се обръщаше, двамата мъже нахлуха вътре, опрели прикладите на автоматите в раменете си. Лъчите на фенерчетата им го заслепиха, но видът на вълчата маска ги сепна и страхът от нейния загадъчен собственик ги накара да се забавят за миг.

Пиърс се възползва от това и изстреля по един куршум в главите им.

Още докато се свличаха на пода, той ги прескочи и спря само колкото да вземе оръжието на единия. Все още с маската на лицето, Грей изхвърча навън, плъзна се надолу по парапета и тежко се приземи сред разнасящия се дим на долния етаж.

Ниско приклекнал, той се втурна напред. Насреща му изневиделица изникна един от охраната.

Мъжът се облещи, когато от пелената дим изплува призракът на вълчата глава. Пиърс стреля от упор и го преряза през гърдите.

И едва тогава осъзна защо някой изобщо е тичал срещу него.

Водилата се допреди малко престрелка беше утихнала.

Мъжът явно се бе опитвал да избяга.

Завари Сейчан там, където я беше оставил. Стоеше на едно коляно, поразрошена, ала невредима. Тя се завъртя към него и за малко да го застреля.

Пиърс смъкна маската и я захвърли на пода.

Сейчан му се намръщи.

— Наистина трябва да престанеш да се маскираш, Грей. Действа ти адски нездравословно.

— Не се бой, идния Хелоуин ще гледам да не си въоръжена.

 

 

16:52 ч.

Сейчан помогна на Грей да спуснат увитото в одеяло ковчеже и сака в топлопроводите. Докато стоеше на пост в разнасящия се дим, не забеляза никого — оцелелите охранители очевидно бяха избягали.

Тук имаше кашони с облекло, електроника, авточасти, дори бебешко мляко. Изглежда, Батухан се занимаваше с най-различни дейности, сред които да трупа хранителни стоки в град, в който мнозина гладуваха.

Сейчан се вмъкна в отвора след Грей и се озова обратно в жегата и вонята.

Пиърс вдигна ковчежето и запълзя напред, а тя нарами сака.

Стигнаха до един страничен тунел и Сейчан зърна познато лице. Спря, смъкна очилата си за нощно виждане и ги подхвърли натам. Щяха да са безценни за момиченцето, опитващо се да оцелее в този ад. Ала детето не беше само.

Зад рамото му шаваха още сенки. В столицата навярно имаше стотици малки бездомници.

Сейчан посочи назад към стълбата, към богатството горе, което в момента никой не охраняваше.

— Ði! Hãy! Nó là an toàn! — извика им тя. „Вървете! Взимайте! Няма опасност!“

И след като не можеше да направи нищо повече, тръгна след Грей.

Навярно не беше в състояние да промени света, но поне за кратко можеше да направи тази частица от него малко по-добра.