Даниел Стийл
Предателство (9)

9.

Тали плака дълго, докато накрая заспа от изтощение. Събуди се в събота сутринта с усещане, все едно е пиянствала две седмици. Всеки сантиметър от тялото я болеше, главата й бе натежала от плач. Едва успя да се надигне от леглото, дори не й се искаше да става. Довлече се до кухнята на долния етаж. Мислеше си какъв ще бъде животът й без Хънт. Тормозеше се, че е реагирала много остро, че е взела решението твърде прибързано. Но докато седеше, приведена над чаша чай, отново осъзна, че нямаше друг избор. Той не се отказа от Анджела и бъдещото им дете, а освен това я бе мамил през всичките четири години, докато бяха заедно. Вече никога нямаше да му вярва. Нито за миг не е бил напълно честен с нея, не й е бил верен. Това бе твърде много, за да му го прости. Нямаше друго решение, освен да се разделят. Но празнотата, която усещаше, изсмукваше въздуха й, все едно се бе озовала във вакуум. Целият й живот й приличаше на пустиня. Знаеше, че той ще й липсва. Колкото и да беше непочтен, винаги се бе държал мило с нея и с Макс. На Тали й беше много приятно да живее и да работи с него. Вярваше, че са много щастливи. Сърце не й даваше да се обади на дъщеря си, за да й каже, че го няма. Затова, когато Макс й позвъни по-късно, Тали не вдигна. Знаеше, че няма да издържи и ще се разплаче. Нуждаеше се от известно време, за да осмисли случилото се, преди да го сподели с Макс. Тали знаеше, че и дъщеря й ще бъде съкрушена. Тя много обичаше Хънт.

Тогава си спомни за агента от ФБР, с когото Мег бе настоявала да се свърже. И с него нямаше сили да говори, но знаеше, че е важно да му се обади. Трябваше да разберат кой краде пари от нея, и Мег й бе дала добър съвет. Порови в голямата си платнена чанта и намери листа с телефонния номер на агента. Видя оставената върху кухненската маса папка със снимките на Хънт, Анджела и сина й. Отново се разплака.

Набра номера на Джим Кингстън — специалния агент от ФБР, но той не отговори, затова му остави съобщение на гласовата поща. Каза само името си, телефонния си номер и кой я е насочил към него. Не обясни за какво става въпрос. После се качи на горния етаж, пак се сгуши в леглото и заплака. Не можа да измисли нито една причина, за да стане от леглото. Имаше чувството, че с живота й е свършено.

 

 

Бейзболният отбор на гимназията „Хамилтън“ играеше срещу отбора на гимназията „Феърфакс“. Едно високо, тъмнокосо момче държеше бухалката. Беше ученик в девети клас. Изглеждаше крайно напрегнат, докато следеше движенията на питчъра и чакаше хвърлянето на топката. Всички бази бяха заредени с играчи. Засега „Феърфакс“ водеше срещу „Хамилтън“ с 3:2 и когато батерът удари топката, момчето се изстреля право към игралното поле. Всичките му съотборници от базите се прибраха в първа база. Това беше последният, девети ининг от този мач, и всички родители на ученици от „Хамилтън“ скочиха на крака, крещейки бурни приветствия. Висок, хубав мъж с бейзболна шапка наблюдаваше играта с широка усмивка. По едно време не издържа и скочи долу на игрището. Прегърна сина си, който още изглеждаше силно смутен.

— Ти успя! — извика бащата.

— Така или иначе щяхме да ги бием. Питчъра им не го бива — каза Боби Кингстън.

— Това не е вярно, много добре знаеш. Ти си герой! — подкачи го баща му.

Джим Кингстън никога не пропускаше мачовете на синовете си, ако успееше да се измъкне от работа. По-големият му син Джош учеше в Мичиганския държавен университет и играеше в отбора по американски футбол. Спортът беше много важна част от живота на семейството. Джим съсредоточаваше възможно най-много усилия в атлетичните спортове, откакто преди пет години момчетата му загубиха майка си. Той беше вдовец и самотен баща; стана треньор във втората лига заради двете момчета. Обичаше да прекарват времето си заедно, когато не е на работа. Целият му живот бе посветен само на тях. И на работата му във ФБР като старши специален агент. През последните години, след смъртта на жена си, поемаше по-леки ангажименти и затова повече се застояваше в офиса. Трябваше да се грижи и за момчетата, макар че след две години, когато Боби замине да учи в колеж, той отново щеше да остане сам. Но през последните пет години, откакто Джийни почина от рак на гърдата, той изцяло се бе посветил на синовете си. Когато тя ги напусна, момчетата бяха на десет и четиринайсет години. Оттогава той им беше и майка, и баща.

— Добре се справи, Боби! — поздрави го един от другите бащи, когато мина покрай тях.

— Момчета, изиграхте страхотен мач — гордо заяви Джим.

След няколко минути Боби излезе от съблекалнята и двамата си тръгнаха.

— Да, наистина — усмихна се Боби.

Много приличаше на баща си — със същата висока, слаба фигура и тъмна коса. И брат му беше такъв, макар че Джош имаше по-широки рамене и беше по-силен от баща си и брат си. Сега играеше като куотърбек в Мичиганския държавен университет и вече се беше утвърдил като звезда в американския футбол за непрофесионалисти. Джим много се гордееше със синовете си. Ако бе жива, и Джийни щеше да се гордее с тях.

След като изгуби Джийни, Джим понякога си мислеше какво облекчение е, че има само синове, защото за него бе по-лесно да ги възпитава, отколкото би било с дъщери. Но се случваше да изпитва съжаление, че няма и дъщеря, която да прилича на покойната му съпруга. Тя беше най-красивата жена на света, изпълнена с плам и жизненост, винаги способна да измисля нови идеи, за да намира занимание за тримата мъже в семейството. Тя беше светлината на живота му. Но след две години боледуване, ремисия, химиотерапия, радиоимунотерапия, повторно заболяване и двойна мастектомия всичко свърши и тя си отиде. И сега, пет години по-късно, той още не можеше да повярва. Но, слава богу, имаше своите момчета. На четирийсет и осем, той беше сам от пет години, но все още не се интересуваше от срещи с жени. Някои от колегите му се опитваха да го запознават с приятелки на жените си, но той просто не се вълнуваше от нови запознанства. Отлично знаеше, че на света няма друга като покойната му съпруга и никоя не може да се сравнява с нея. Джийни му стигаше за цял живот. А сега се занимаваше само със синовете си. Джош често се връщаше у дома; Джим и Боби не пропускаха да присъстват на всичките му важни мачове. Вече бе получил предложение за договор с Националната футболна лига. Джош обаче предпочете да изчака да стане пълнолетен, да завърши колежа, макар че офертите да играе професионален футбол бяха много изкушаващи.

Докато се отдалечаваха от игрището, мобилният му телефон звъня на няколко пъти, но той видя непознат номер. Не отговори — каза си, че който и да е, може да му се обади по-късно.

След мача заведе прегладнелия Боби да хапне хамбургер, а после го остави в дома на един негов приятел. Джим отиде да напазарува и да прибере прането от пералнята. Накрая се прибра, за да прочете няколко доклада, които бе взел от офиса, за да работи върху тях през уикенда. В момента беше много зает. Работеше по разследвания на пощенски измами, телефонни изнудвания, кражби от кредитни карти, банкови обири и други видове незаконни присвоявания. Провери мобилния си телефон, и тогава си спомни за обаждането, на което не отговори. Прослуша съобщението от гласовата поща. Името му се стори познато, но не успя да си спомни откъде. После чу предишното съобщение, от Мег Симпсън. Тя му обясняваше, че му препоръчва като клиент една жена — Тали Джоунс, вероятно замесена в случай на незаконно присвояване на средства. Мег завършваше съобщението си с уверението, че ще му бъде благодарна, ако поговори с госпожа Джоунс. Мег му беше стара приятелка. Преди да напусне ФБР, работиха заедно в продължение на две години. Той и покойната му съпруга винаги я бяха харесвали.

Набра номера на Тали, и след няколко позвънявания тя отговори. Звучеше, като че ли я е събудил, което го учуди, тъй като беше пет следобед. Запита се дали не е болна или леко пийнала. Но когато й се представи, тя се оживи и каза:

— Благодаря ви, че се обадихте. — Гласът й звучеше младежки; стори му се малко разсеяна. — Наскоро моят счетоводител откри, че някой е присвоявал големи суми в брой, без изобщо да подозирам. Възложих на Мег Симпсън да извърши първоначално разследване. Не зная дали виновникът е моят приятел, или асистентката ми. Струва ми се, че е по-вероятно да е била асистентката ми, но не съм сигурна. Не зная защо го е направила, тъй като работи за мен от седемнайсет години. Така че може и да не е тя. Никога досега не ми се е случвало подобно нещо. Всичко това е много смущаващо. А Мег смята, че трябва да проверя и счетоводителя си. — Трудно й беше да му обясни всичко накратко, без да му досажда с подробности… моят приятел ми изневери… а преди това е спал с асистентката ми… и двамата ме излъгаха за хотелите, които са посещавали… а някой отмъква по двайсет и пет хиляди долара месечно от парите ми. Нямаше представа откъде да започне, чувстваше се безпомощна.

— За каква сума става въпрос? — попита той, вече заинтригуван от случая.

Тя му се стори леко изнервена. Мег вече му беше препоръчала няколко сериозни случая и не си позволяваше да му губи времето. Но Тали му се стори объркана.

— Около двайсет и пет хиляди долара месечно за последните три години, а може би и по-дълго. Не зная точно. — Това беше значителна сума. — Приблизително милион долара.

— А защо избрахте ФБР, вместо полицията?

— Защото Мег ме посъветва да ви се обадя. Тя предполага, че става въпрос за банкова измама, или евентуално за кражба на самоличност, и смята, че трябва да проверим, че… ако решите, че е уместно… всъщност, не знам. Всичко това е съвсем ново за мен. Току-що го открих. Никога досега не ми се е случвало нещо подобно.

— Как открихте тези липси?

— Откри ги счетоводителят ми, по време на финансовата проверка, която трябваше да направя заради своя бизнес.

— А какъв е този бизнес?

— Аз съм филмов режисьор — отвърна тя скромно.

Очевидно не беше чувал за нея. Но веднага след като му каза с какво се занимава, разбра защо името й му звучи познато, и се почувства като глупак, че не я е познал веднага. Просто не очакваше да го потърси известен филмов режисьор. Но трябваше да се досети — Мег имаше няколко клиенти от знаменитостите и си беше създала завидна репутация сред тях. На няколко пъти се опита да го убеди да работят заедно по нейни дела, но на Джим още му допадаше да работи за ФБР. Това го устройваше — харесваше му престижът, който му осигуряваше тази длъжност. А освен това беше важна и пенсията, която щеше да получи.

— О, разбира се, извинете — смотолеви Джим, все още смутен, че не я е познал веднага.

— Няма нищо. — Явно не я интересуваше дали той знае коя е тя, или не.

— Значи подозирате асистентката си? — попита той.

Хората обикновено имат някаква представа кой може да ги мами, макар че често се оказва човек, когото най-малко подозират, на когото най-много се доверяват. Това бе обичайно явление при повечето измами; беше се нагледал на подобни случаи. Но Мег поне беше извършила началното разследване.

— Отначало си мислех, че е моят… хм… ами мъжът, с когото живея. Той вчера се изнесе от къщи — обясни тя, а Джим се зачуди дали заради това е толкова притеснена. — Или моята асистентка. Но и за нея не мога да повярвам. Тя е човекът, на когото съм се доверявала най-много на този свят през последните седемнайсет години. Но скоро открих, че ме е лъгала и че… че е направила някои други неща, които ме накараха да изгубя доверие в нея. Не знам какво да мисля, но Мег каза, че трябва да проверя и асистентката си.

— Какви други неща? Например кражби? — Говореше делово, внимателно, като лекар, който я разпитва за симптомите.

Тали се поколеба, а после отговори:

— Не, бяха от личен характер, но така или иначе ме накараха да се усъмня в нея.

— Разбирам. Съгласна ли сте да ви посетя тази седмица? — предложи й той.

Тя отвърна смутено:

— Нямам нищо против. Всъщност, сега снимам извън града, в Палм Спрингс, но ще променя графика си и ще дойда в Ел Ей. — Все пак той бе представител на ФБР, а тя уважаваше федералните агенти. — Само ми кажете кога точно, и ще го уредя. Така или иначе се прибирам вкъщи за уикендите, а понякога идвам да пренощувам тук. Не е проблем да се прибера с колата.

Стана му жал за нея — толкова тъжно звучеше гласът й, толкова беше разстроена. Запита се какво ли е преживяла, освен загубата на парите. Стори му се съсипана. Той попита:

— Сега в Ел Ей ли сте?

— Да, ще бъда тук до понеделник сутринта. Или може да тръгна по-късно за снимките в понеделник и да се видим тогава.

— Устройва ли ви, ако намина утре? — предложи Джим.

Отговорът й прозвуча облекчено.

— Би било чудесно, ако ви е удобно да се срещнем в неделя.

— И за мен ще е добре. — Той знаеше, че Боби има планове за следващия ден, така че нямаше да се видят до обяд. — Какво ще кажете за единайсет сутринта?

— Идеално! — възкликна тя. Отново му се стори изпълнена с благодарност. — Наистина ви благодаря, че сте съгласен да се видим в неделя… извинете, че ви притеснявам с проблемите си… може би не е нещо особено… и може да се окаже, че дори не е асистентката ми. Може би всичко е някаква голяма грешка. — Тя се чувстваше неловко да търси помощ от ФБР, но Мег я бе убедила, че точно така трябва да постъпи.

— Ще го изясним — още повече, че се касае за доста пари, ако се докаже, че наистина губите по двайсет и пет хиляди долара всеки месец. Не се извинявайте. Това ни е работата. — Говореше спокойно и убедително, много професионално.

— Благодаря ви… наистина го оценявам. — Гласът й бе съвсем притихнал.

Той попита:

— Разполагате ли с някакви документи, за да ги прегледам?

Тя си спомни за балансовите отчети, които беше дала на баща си. Те още бяха при него и можеше да ги вземе оттам.

— Да. Имам балансови отчети, а моят счетоводител съхранява цялата ми счетоводна документация. Съвсем наскоро се наложи да направим финансова проверка заради един инвеститор.

Тя вече му бе споменала за това. Очевидно беше доста разсеяна, но повечето хора изпадат в подобно състояние, когато открият, че са били измамени. Той нямаше как да знае, че тя е изпаднала в шок най-вече заради приключването на връзката й с Хънт. После му каза адреса си, пак му благодари и приключиха разговора.

Джим се обади на Мег Симпсън, която точно се канеше да излиза със съпруга и децата си.

— Обади ми се твоята клиентка — осведоми я Джим набързо, за да не я бави ненужно. Чу как децата й се развикаха, а мъжът й я подкани да побърза. — Току-що говорих с нея.

— Тали Джоунс?

— Да. Голям глупак съм, защото нямах представа коя е тя, докато не ми каза, че е режисьор. Ех, ти и твоите холивудски клиенти. Защо не ме предупреди, за да не се излагам?

Тя се засмя.

— Откъде да знам, че даже на кино не ходиш? Пещерен човек ли си станал?

— Просто съм много зает с момчетата, или поне с Боби. Джош вече учи в колеж.

— Колко потискащо. Помня кога се родиха.

— Да, и аз. — За момент се натъжи. Двамата с Джийни бяха толкова щастливи тогава.

— Тя има нужда от помощта ти. — Мег отново заговори за Тали. — Наистина е много разстроена. Сервирах й много лоши новини. Приятелят й й изневерява, а очевидно преди това е спал с асистентката й. Тали вярвала, че тя е най-добрата й приятелка, а освен това работи за нея от седемнайсет години. И може би именно тя краде пари от нея. Хората в нейното положение са толкова удобни мишени за всякакви измамници, използвачи, крадци. Никак не ми беше приятно да й го казвам, но нали точно заради това ме потърси. Смятам, че кражбата на парите е сериозно престъпление, и би трябвало да я проучиш добре.

— Мислиш ли, че крадецът е нейният приятел?

— Съмнявам се. Той има куп пари. Не са му нужни нейните, дори и да е пълен боклук.

— Тя спомена, че вчера се е изнесъл от къщата й.

— Това е новина за мен — призна Мег. — Трябва да се случило, след като си тръгна от офиса ми с папка със снимки, на които са той и новата му приятелка. А колкото до кражбата на парите, мисля, че е счетоводителят или асистентката. Или бог знае кой друг, защото е възможно да е имал достъп някой, за когото не зная. Тя ме нае най-вече за да проверя приятеля й и да установя дали асистентката й е отсядала в хотел за нейна сметка. Оказа се, че да, при това точно с приятеля на Тали.

— Нищо чудно, че звучеше като ударена с чук по главата. Не зная как можеш да съобщаваш на хората такива неща. Аз само ги осведомявам, че ще попаднат зад решетките.

Нещата бяха доста по-сложни, но Джим се възхищаваше на работата, която вършеше Мег. Тя беше много умна и старателна, а освен това действаше бързо. Наистина му липсваше, когато напусна ФБР. Ако и той реши да я последва някой ден, което поне засега нямаше намерение да прави, веднага щеше да се присъедини към нейния екип. Самата Мег още се надяваше това да се случи един ден.

— Срещна ли се с нея? — попита Мег, точно когато съпругът й пак извика, че вече закъсняват.

Джим чу детски плач. Всичко това му звучеше като нормално семейство, забързано нанякъде в съботната сутрин. В такива мигове жена му му липсваше още повече.

— Утре ще я посетя у тях.

— Добре. Радвам се, че ти се е обадила. Бъди внимателен с нея, тя преживява труден период.

— Винаги съм внимателен — засмя се той на забележката й. — Ще ти съобщя какво се е случило.

— Чудесно. Довиждане, и всичко добро.

И тя побърза да затвори, за да излезе с мъжа си и децата си, а Джим се замисли за всичко, което му каза Мег за Тали. Изглежда, приятелят и асистентката се бяха отнесли ужасно с нея, а на всичко отгоре беше обрана. Не я познаваше, но му стана мъчно за нея.

След разговора си с агента от ФБР Тали позвъни на баща си. Трябваха й балансовите отчети, които й беше дал Виктор. Каза, че ще мине да ги вземе, и Сам отвърна, че ще я чака. Не му каза нищо за Хънт, но баща й остана шокиран, като я видя този следобед. Тали бе смъртнобледа, с тъмни кръгове под очите.

— Добре ли си? — Наистина беше много разтревожен за нея.

— Просто съм уморена.

— Какво има? — Той я познаваше достатъчно добре, за да разбере, че не е само това.

Тали се разплака и му разказа всичко за Хънт. Сам побесня, когато научи, че Хънт й е изневерявал, при това не само с една, а с две! И как може Бриджит да е толкова коварна? Как е могла да причини това на своята работодателка и приятелка? Беше отвратен от Хънт и Бриджит. Толкова му беше мъчно за дъщеря му. Това бе ужасен удар за нея.

— Мъжете понякога са такива глупаци — възкликна той и я прегърна.

Накрая й даде балансовите отчети, за които бе дошла.

— Как е могъл да постъпи така глупаво, толкова отвратително? А аз го харесвах. Обаче той се оказа жалък негодник. — Беше бесен.

Тали се разсмя през сълзи.

— Да, точно така мисля и аз.

— Какво ще правиш с Бриджит?

— Още не знам. Наех частен детектив, жена. Тя ми каза да се обадя във ФБР и да ги оставя те да проверят. Техният агент ще се срещне с мен утре. Искам тези балансови отчети, за да му ги покажа. Не зная дали Бриджит краде пари от мен, или не, но тя е спала с Хънт в продължение на три години, затова предполагам, че имам основание да я уволня. Обаче още нямам кураж да го направя. Зашеметена съм от раздялата с Хънт. Той се изнесе снощи.

— Макс знае ли? — Той изглеждаше не по-малко разтревожен от Тали.

— Още не съм й казала. Раната е твърде прясна, дори и аз не съм го осъзнала напълно. Научих вчера, в четири часа следобед. И за капак новата му приятелка е бременна, така че сигурно ще се оженят. Попитах го дали би се отказал от нея, но той не пожела. И с това всичко приключи. — Опита се да звучи безгрижно, но съвсем безуспешно. Изглеждаше отчаяна. И двамата знаеха, че Макс го обожава. Това щеше да бъде ужасен шок и за нея.

— А какво ще правиш със следващия филм, който щяхте да снимате заедно? — Случилото се засягаше толкова много неща в нейния живот. Баща й беше искрено загрижен за нея.

— Ще се откажа от него. Снощи му го казах. Вече не бих могла да работя с него. Ще довърша този филм, и дотук. Край на партньорството и на любовта.

— Съжалявам, момичето ми — въздъхна баща й и я погали по бузата със сгърчената си от болки ръка. — Двамата се разбирахте добре, в много отношения. Не заслужаваше това, което те сполетя. Явно той не се оказа човекът, за когото го мислехме, щом ти е изневерявал през всичките тези години. Но, както се казва: „Всяко зло за добро“ — завърши той, опитвайки се да я ободри, обаче тя още не бе готова за това.

— Малко се уморих да очаквам доброто, което ще дойде след злото. Обичам добрите новини, а не онези, които ти разбиват сърцето.

— Знам, знам… но съм сигурен, че ще срещнеш друг. — Изрече го убедено, макар че той така и не срещна друга. Никога не бе имал сериозна връзка с някоя жена след смъртта на майката на Тали. Винаги казваше, че покойната му съпруга е била любовта на живота му.

Хънт не беше любовта на живота й, но беше много важен за нея. Двамата бяха щастливи и спокойни заедно и тя много го обичаше.

— Това е последното, което искам, татко — заключи мрачно. — Да се появи нов мъж в живота ми. Аз бях дотук. Стига ми толкова. Три провала са ми напълно достатъчни, за да се откажа.

— Поне не бяхте женени. Така че няма да се стигне до съдебни усложнения. Освен това нямате обща собственост, която сега да се поделя. Такива обстоятелства винаги вгорчават още повече една раздяла.

Той винаги й бе повтарял да не го прави, и тя го бе послушала. Съветите на баща й бяха разумни. С това изключение, че я бе накарал да се омъжи за бащата на Макс, когато беше на двайсет, но тогава настояваше по-скоро заради детето, а не заради самата Тали, и може би и беше прав. Сега Макс поне знаеше, че родителите й са били женени. Ако това изобщо я интересуваше.

— Мисля, че трябва веднага да уволниш Бриджит — посъветва я той.

Беше много ядосан. А Тали беше повече наранена, отколкото гневна. Раната, която й бе нанесла Бриджит, беше много дълбока, заради изневярата й с Хънт и всичките й лъжи през годините.

— Ще се оправя с това в понеделник — промълви тя тъжно.

Не можеше да си представи живота си без Бриджит. Двете винаги бяха работили заедно. Седемнайсет години. Беше почти като брак. И не само бяха добри приятелки, но и работеха задружно като работодател и служител. Бриджит толкова много улесняваше живота й, внасяше ред и умело се справяше с най-различни проблеми и задължения. Без нея щеше да настъпи хаос. Но още не й даваше сърце да търси нова асистентка. Тали имаше чувството, че целият й живот се е преобърнал с главата надолу, разбит на малки парчета, също като сърцето й.

Преди да си тръгне, баща й я попита дали ще ходи на наближаващата церемония по връчването на наградите „Оскар“. Тали му отвърна, че няма никакво настроение за това, а и не желае да се сблъска с Хънт. Баща й се съгласи. Особено ако го придружава другата жена.

Тали си тръгна и се прибра у дома. Надникна във всички скринове и дрешници и дълго се взира във вещите на Хънт. Той имаше отделна гардеробна, претъпкана с дрехи, както и пълен комплект кухненско оборудване, което бе донесъл при преместването си и бе допълвал през последните три години. Имаше и две библиотеки с много книги, кабинет с документи, както и спортни принадлежности — ракети за тенис, фитнес уреди, пътечка за бягане, която бяха купили заедно. Не знаеше откъде да започне. Вечерта отиде до супермаркета, купи няколко кашона и започна да опакова вещите му. През цялото време плачеше. Иначе би повикала Бриджит да й помогне за опаковането, но сега не можеше да го стори, след това, което й бе причинила тя. Трябваше да опакова всичко сама, а после да се обади на някоя фирма за превоз, за да изнесат и закарат багажа. Не искаше вече да вижда нито него, нито вещите му.

В полунощ мобилният й телефон звънна. Беше Хънт. Тя не знаеше дали да се обади, но той все още толкова много й липсваше, че реши да говори с него.

— Добре ли си? — попита той тревожно.

Очарована от развръзката, Анджела го бе приела с огромна радост снощи, когато се появи на прага й, още повече, че чакаше дете от него. Но Хънт беше тъжен. Е, не чак толкова, че да поиска да се върне и да зареже Анджела. Анджела беше неговото бъдеще, а Тали — миналото. Само за една нощ тя се бе превърнала за него в минала история. Всичко се бе случило толкова бързо.

— Не, не съм добре — отвърна тя, решила да бъде откровена с него. — Направо се разпадам. — Отново се разплака. — Как би се почувствал ти, ако бе открил за мен това, което аз открих за теб?

— Щях да мисля за убийство. Или за самоубийство. Не съм сигурен кое от двете. Но не мисля, че бих се държал така благоприлично като теб. Толкова съжалявам, Тали.

— Има защо. Държал си се толкова отвратително, и то през цялото време, докато сме били заедно — изхлипа тя, а той се почувства като пълен негодник.

— Не зная как стана така. Сгреших много, когато се забърках в историята с Бридж. Кълна ти се, че тя го направи нарочно. Искаше да бъде на твое място, Тали, дори и ако това означава да спи с мен. Така и не разбрах какво ми се случи след онзи пръв път, но не можах да се откопча от нея. Тя просто ме оплете в мрежите си. — Описваше я като някакво зло, а себе си като жертва, но Тали все още не можеше да я възприеме по този начин. Хънт просто се отърсваше от всякаква отговорност и обвиняваше Бриджит.

Тали си помисли, че той би трябвало да се държи с повече достойнство — и преди всичко не е трябвало да се замесва в такава пошла история. В крайна сметка, Бриджит не бе опряла пистолет в главата му. Не се сдържа и му го каза.

— Да, но ме заплаши, че ще ти каже, ако спра да се срещам с нея. Страхувах се, че ще те изгубя, както и стана в крайна сметка.

— Това не обяснява защо след това си се забъркал с друга жена. И Анджела ли те е изнудвала?

— Не — просто бях глупак, а тя е толкова сладка. Вината не е нейна. Мисля, че не е и на Бридж. Вината е моя.

— Да, така е — съгласи се Тали.

— Каза ли на баща си?

— Да.

— Сигурно ме мрази. — Срамуваше се, че Сам е научил за непростимото му държание.

— Бесен е. — И имаше защо.

— А каза ли на Макс?

— Още не. Тя ще бъде съкрушена. Тя те обича — изрече Тали през сълзи. — Както и аз.

— И аз също. Обичам ви и двете… казах ти го… обичам и теб, и Анджела… и Макс, и баща ти. Получи се такава ужасна каша.

— Да, така е — съгласи се Тали. А на всичко отгоре той щеше да има дете от Анджела, което сипваше още сол в раната. На Тали й се искаше да го мрази, но не можеше. Просто беше съсипана, а той се чувстваше като пълен негодник. — Ще опаковам нещата ти и ще ти ги изпратя следващата седмица — добави тя тъжно.

Това беше краят на цяла ера и за двамата. Той не посмя да й каже да ги изпрати в дома на Анджела, макар че току-що бе решил да се премести при нея заради бебето, което очакваха. А Тали не искаше да го пита, затова го уведоми, че ще ги изпрати в офиса му. Той й отговори, че това го устройва. Нямаше какво повече да си кажат, освен да се сбогуват.

През целия разговор Тали не спря да плаче. Когато затвори, Хънт се чувстваше като чудовище. Не знаеше как е очаквал да свърши всичко, но сега разбираше, че ако имаш интимни отношения с две жени и лъжеш едната, развръзката е неминуема. Чувстваше се ужасно заради това, което бе причинил на Тали, а сега изглеждаше като мъж, който прескача от една жена на друга, пренасяйки се веднага при Анджела. Но искаше и да я защити от бившия й съпруг, още повече, че тя носеше детето му. Това бе нещо ново за него, тъй като никога досега не бе имал деца, нито бе искал да има. А сега щеше да се сдобие с две почти веднага, тъй като тя беше вече в четвъртия месец. Анджела бе изчакала със съобщението за бременността си, докато стане твърде късно за аборт, защото много искаше да роди детето му. Хънт беше развълнуван, но и малко объркан.

Тали продължи с опаковането на вещите на Хънт до два през нощта. Разчисти двата дрешника и прибра част от книгите му. Той имаше цяла планина от вещи. Не бе сигурна дали ще успее да опакова всичко, преди да тръгне за Палм Спрингс. На другия ден — неделя, от девет часа отново продължи с опаковането. Искаше да приключи с това, защото не искаше да плаче всеки път, щом отвори някой гардероб и види вещите му. Само принадлежностите му за баня заеха два големи кашона. Нямаше представа, че той има толкова много неща.

Още прибираше в кабинета му, когато чу звънеца на входната врата. Беше Джим Кингстън, старши специален агент от ФБР. Тя се загледа във високия, симпатичен тъмнокос мъж със сини очи. Беше с риза, вратовръзка, блейзър, сиви панталони и мокасини — официално работно облекло. Представи се и тя го покани да влезе. Навсякъде бяха пръснати кашони. Той може би се досети защо, но не го коментира.

Домакинята го поведе към кухнята и му предложи кафе или чай. Той й благодари, но отказа. Седнаха на кухненската маса и тя извади балансовите отчети, които бе взела от баща си. Агентът ги прегледа набързо. В един миг усети, че не може да откъсне поглед от големите й зелени очи. Изглеждаше тъжна. Той тутакси разбра, че е съкрушена. Предложи спокойно:

— Да обсъдим трите възможности за това кой може да краде от парите ви. Как мислите? Какво ви подсказва инстинктът?

— Подсказва ми, че съм глупачка, след като досега не съм заподозряла нищо — отвърна тя нещастно. — Очевидно около мен са се случвали доста неща, а аз не съм разбрала нищо.

— Хората, които злоупотребяват с чужди пари, проявяват голяма съобразителност. Много добре знаят докъде да стигнат, колко да присвоят и кога, как да се измъкнат, как да изчезнат от сцената. В повечето случаи крадецът е човек, на когото се доверявате най-много, или който е бил с вас най-дълго. Ако кражбите са очебийни, крадците ще бъдат залавяни още на първия ден. Обикновено такива схеми продължават да действат дълго, много дълго — додаде той, за да я успокои.

— Може би е моят счетоводител. Но ако не е, той би трябвало да го разбере досега.

— Ако не е разбрал, значи е някой, който знае как да го заблуди. Повярвайте ми, ние всеки ден се сблъскваме с подобни случаи. Ще разговарям и с вашия счетоводител, а освен това ще доведем експерт-счетоводители от криминалния ни отдел, които ще прегледат вашите финансови документи и главната счетоводна книга. Ще предприемем разследване на счетоводителя и асистентката ви, както и на мъжа, с когото живеете.

Тали кимна. Но не вярваше да е Хънт, и го каза на Джим.

— Така смята и Мег Симпсън. Всъщност, вашата асистентка съответства на профила на най-вероятния заподозрян — заключи той спокойно.

— Защо? — Тали остана озадачена от думите му.

— Защото й се доверявате абсолютно. Това предоставя на нечестните хора свобода на действие, а тя вече ви е излъгала веднъж, така че би трябвало да сте нащрек. — И двамата знаеха какво има предвид, така че — за облекчение на Тали — не се наложи да навлизат в подробности.

— Утре смятам да я уволня — заяви Тали тъжно.

Цяла нощ беше мислила за това и го реши сутринта, когато стана. Не можеше да остави Бриджит на работа след това, което бе сторила.

— На ваше място не бих я уволнил — отвърна тихо Джим.

Тали се изненада. Очакваше хората от ФБР да я убеждават да действа бързо, макар че Мег също й бе казала да прояви предпазливост.

— Защо?

— Ако е сериозно заподозряна, бих предпочел да не знае, че имаме основание да се съмняваме в нея, за да видим какво ще направи. Поставихте ли й ребром въпроса за парите?

— Не. Само я попитах и тя ми каза, че е бил Хънт. Повярвах й.

— Разговаряхте ли с нея, след като получихте сведенията от Мег?

— Не, тя не знае за това. Пък и аз бях при Мег в петък следобед.

— Ако смятате, че можете да издържите, ви съветвам да не й казвате нищо за това, което сте научили от Мег. Вашата асистентка ви е казала за другата жена в живота на вашия приятел. Сега можете да й кажете, че сте скъсали с него, без да й разкривате останалото, което знаете. Може да добавите, че подозирате него и вашия счетоводител за парите. Ако сте в състояние да се справите с това, според мен така ще й осигурите простор за действие и ще видим какво ще предприеме, въпреки че сега тя вече не може да обвинява бившия ви приятел за изчезващите пари, така че известно време може да е по-предпазлива. Но ще си осигурим голямо предимство, ако не знае, че я подозираме. Тя ще се успокои. Ако се сдобием със солидно доказателство, че тя е крадецът, тогава ще можете да я уволните. Но засега не сме сигурни. Трябва ни време.

— Колко време?

Тали не изглеждаше ентусиазирана от този план. Това означаваше, че не може да я попита за отношенията й с Хънт. Засега Бриджит знаеше само, че Тали е разстроена, че приятелката й не й е разкрила по-рано престъпленията на Хънт, но никога не я бе подозирала за кражбата на парите. Само я беше попитала, но без да я обвинява. Бриджит изобщо нямаше представа, че Тали е научила за нея и Хънт — за любовната им връзка, продължила три години.

— Ще ни трябват един-два месеца, за да се сдобием с това, което ни е необходимо. Или дори повече. Мисля, че до месец ще знаем със сигурност. Тогава ще можем да преценим ситуацията наново. Но дотогава бих искал да създадете у нея впечатлението, че сте й простили, което ще й даде простор за действие, докато провеждаме разследването. Можем да я държим под око, както и цялото движение на парите ви. Междувременно ще разпитаме вашия счетоводител и господин Лойд, за да проверим дали са подозрителни или не. Ако се съгласите, бих искал да отложа разпита на най-подозрителното лице за накрая.

Тали кимна. Това, което й предлагаше, й се струваше трудно и неудобно, пък и щеше да бъде неприятно да държи толкова дълго враг край себе си. Но наистина изглеждаше разумно.

— Мислите ли, че ще можете да издържите? — попита я той загрижено.

Тя се усмихна унило.

— Да. Преди да стана режисьор, бях актриса. Мога да се справя с тази роля. Просто ми е неприятно да се преструвам, че всичко е наред.

— След време това може да ни осигури възможно най-добрите резултати. Недейте да й съобщавате, че сте се свързали с ФБР заради парите, нито че сте потърсили частен детектив.

Той я предупреди, че може да се наложи да се обърнат към полицията, ако не се установи банкова измама или федерално престъпление, но това може да се прецени по-късно. Подхождаше много професионално и беше видимо заинтригуван от случая. Тя се зарадва, че е дошъл да говори с нея. Почувства се някак по-уверена, в добри ръце, а той реши, че случаят си струва да се разследва. Тя бе предадена от двама души, на които се бе доверявала, които беше обичала. А той искаше да открие кой краде от нейните пари.

— Благодаря ви, специален агент Кингстън — каза тя. Чувстваше се сигурна, след като той бе поел нейния случай. Беше много симпатичен и вдъхваше спокойствие, от което й олекна.

— Наричайте ме просто Джим. — Той й предложи да минат на „ти“. — Ако имаш търпение да работиш с нас, ние ще разрешим проблема. Понякога тези неща се уреждат по-бавно, отколкото жертвата би искала.

Тя трепна при думата „жертва“.

— Не искам да се смятам за жертва. Звучи ужасно.

— Но е така. Ти си жертва на престъпление. Тъжно е, че хора в твоето положение често се оказват най-апетитната плячка.

— Да. Винаги съм разчитала толкова много на нея. И през цялото време й вярвах безусловно.

— А тя вероятно се е възползвала напълно от това. Ако се стигне до съдебен процес и бъде повдигнато обвинение срещу нея, присъдата й ще се увеличи заради злоупотреба с доверие. В подобни ситуации съдиите отсъждат доста по-строго. Злоупотребата с доверие е сериозно обвинение.

Тя тъжно си каза, че това се отнася и за Хънт, но той не беше извършил престъпление. Само бе нарушил обещанието си, бе измамил доверието й и бе съсипал вярата й в него.

— Утре започвам разследването.

Тя каза на Джим как да се свърже с Хънт и Виктор. Той планираше да разпита и двамата. Искаше да остави на мира Бриджит за известно време, за да види какво ще предприеме и дали Тали ще продължи да губи пари със същото темпо. Сега, след като Хънт бе напуснал живота на Тали, Бриджит трябваше да е по-внимателна, защото вече не можеше да го обвинява за кражбите. Ако тя крадеше парите на Тали, трябваше да е още по-хитра и лукава. Но ако беше Хънт, кражбите би трябвало да престанат след раздялата му с Тали. Ако беше Виктор, кражбите можеха да продължат със същото темпо, макар и по различен начин.

След час и половина Джим реши да тръгва. Тя отново му благодари за посещението и каза:

— Съжалявам, че те ангажирам в неделя. — Той само се усмихна.

— И без това нямах какво да правя. В неделя обикновено излизам с петнайсетгодишния си син, но той си намери по-добри занимания за днес. Напоследък това май започва да зачестява — усмихна се унило той.

— Дъщеря ми е на осемнайсет, учи в колеж в Ню Йорк. И с нея става нещо подобно. Когато си е у дома, предпочита да излиза с приятелките си. — Тали се усмихна, докато си бъбреха за децата.

Това бързо им помогна да установят приятелски отношения — всъщност, такъв бе неговият стил.

— Имам още един син, който следва в Мичиганския държавен университет — продължи той. — Щом напуснат родните си гнезда, децата вече не ни принадлежат. Сега съм се уловил за петнайсетгодишния си син като удавник за сламка — призна Джим и двамата се засмяха.

Тя се зачуди дали не е разведен. Но имаше усещането, че няма жена, а само деца. Или може би се заблуждаваше. Струваше й се приятен. Беше разумен, интелигентен, откровен. Тали определено вярваше, че нейното разследване е попаднало в добри ръце. Донякъде изглеждаше впечатлен от влиятелната й позиция в Холивуд, но не прекалено много. Беше го споменал, но без да се прехласва. Отново се извини, че не я е познал, когато му се обади по телефона.

— Това никак не ме вълнува — увери го тя. — Така дори е по-добре.

Изглеждаше искрена, което много му допадна. У нея нямаше нищо от претенциозността на холивудските звезди, въпреки че беше толкова известна.

— Ако имам други въпроси или ако изникне нещо важно, ще ти се обадя тази седмица — каза той.

Тя остана на прага и го изпроводи с поглед. Беше доволна, че му се е обадила, макар да не остана възхитена от това, че още не може да уволни Бриджит. Никак нямаше да й е лесно да разиграва този театър през следващите един или два месеца. Струваше й се цяла вечност. Но той й обясни също, че трябва да изчака, докато се уреди достъпът до банковите влогове на заподозряното лице. Обеща й, че ще действат колкото могат по-бързо, но при банките всичко изисква време.

След около час, точно когато тя отново се беше заела с опаковането на вещите на Хънт, се обади баща й.

— Как мина срещата с агента от ФБР? — попита я Сам, нетърпелив да научи по-скоро какво се е случило.

— Каза, че ще започнат проверките, но още не бивало да уволнявам Бриджит. Трябвало им време, и тя не бива да разбере, че е заподозряна. Искат да видят какво ще направи.

— Разумна тактика, макар че няма да ти е леко, като се има предвид какво е правила с Хънт.

— Тя не подозира, че зная за връзката им, татко. Мога само да й кажа, че Хънт е признал за сегашната си любовница. Не е нужно Бриджит да разбере, че знам и за нея. Хънт говори така за нея, все едно е леко откачена. Мога да се преструвам, че съм й простила, задето не ми е казала по-рано какви ги е вършил Хънт. Ще продължим деловите си отношения както досега, а от ФБР ще я държат под око.

— Звучи добре. Но за теб ще е доста трудно.

— Мисля, че ще трябва да свикна с това. Той каза, че това е най-добрият начин да я изобличим. Така че утре дори не мога да уволня кучката — завърши Тали гневно.

Сам се замисли мрачно какво зло се бе оказала Бриджит. Беше й бесен заради дъщеря си, но нищо не можеше да направи. Засега им оставаше единствено да чакат и да разчитат на ФБР. Всичко бе толкова заплетено.