Даниел Стийл
Предателство (6)

6.

След признанието на Бриджит Тали остана да пренощува в хотела в Палм Спрингс. Не искаше да се прибира у дома при Хънт; още не желаеше да разговаря с него. Държеше се резервирано и с Бриджит. Разбираше, че мотивите й са били благородни, но тя беше постъпила много зле, като не й бе казала нито за парите, които Хънт е присвоявал, нито за любовното му увлечение. Още не можеше да проумее защо е вземал пари от нея, след като има толкова много собствени. Но най-вече бе оскърбена от изневярата му. Ако това беше вярно — а най-вероятно бе точно така — той бе стъпкал последните остатъци от вярата й в хората. Тали цяла вечер лежа като смазана в хотелската стая. Искаше да се обади на Макс в Ню Йорк, но знаеше, че тя ще усети само по гласа й, че нещо я измъчва, а не искаше да я разстройва. Макс много харесваше Хънт и случилото се щеше да е ужасен удар за нея.

Тази вечер Тали не хапна нищо. Само плачеше. Накрая, към девет вечерта, позвъни на адвоката си. Той се грижеше най-вече за договорите й, но също и за някои лични дела; беше успял да й спести няколко съдебни процеса. Потърси го вкъщи. Отначало се обади едно от децата му, а после той взе слушалката. Грег Томас беше отличен адвокат. Освен това знаеше, че е много дискретен.

— Здравей, Грег — поде тя скръбно.

— Здравей. Какво има? — Беше изненадан — не очакваше да я чуе в толкова късен час. Тали не беше от клиентите, които го търсеха у дома. Винаги се отнасяше с уважение към него и му звънеше само в обичайните часове за делови разговори. Затова сега се разтревожи, предусетил, че се е случило нещо извънредно. — Нещо лошо ли се е случило?

— Вероятно. Един наш крупен инвеститор поиска финансова проверка заради новия филм. С това се занимавахме през последните две седмици. И в резултат на тази ревизия изплуваха някои разкрития. Нашият инвеститор ни гласува доверие, но съм загрижена по два въпроса, които най-неочаквано привлякоха вниманието ни.

— Не звучи добре. — Беше загрижен за нея — гласът й му прозвуча крайно тревожно. — С какво мога да ти помогна?

— Бих желала да ми препоръчаш някой частен детектив. Искам да проверя това, което се установи, просто за мое лично спокойствие. Не зная вече на кого и на какво да вярвам. Научих някои отвратителни неща, а от джоба ми са изтекли сума пари, за което нямам обяснение. Навярно това, което ми казаха, ще се окаже истина — при това не особено приятна. Излиза, че Хънт е крал пари от мен и ми е изневерявал. Но преди да му поискам обяснение, искам да съм сигурна.

— Хънт? — слиса се адвокатът.

Беше се срещал с него няколко пъти и знаеше, че те двамата често работят по съвместни филми. Като неин адвокат той беше съставил договора за ограниченото им партньорство. Харесваше Хънт.

— Да, Хънт. Никога не можеш да си сигурен в хората.

— Мисля, че ще постъпиш разумно, ако провериш как стоят нещата, преди да се конфронтираш с него. Кой ти каза всичко това?

— Моят счетоводител ми съобщи за изчезналите пари, а Бриджит току-що ми призна, че е знаела за това. Той източвал пари от нея в продължение на цели три години. Тя е знаела и за изневярата му. Но си мислела, че ми прави услуга, като го крие от мен.

— Колко добре я познаваш? — запита Грег студено. В течение на годините се беше сблъсквал с много такива истории.

— Колкото познавам и себе си. Тя ми е като сестра. Работи за мен от седемнайсет години, и никога не съм имала никакво основание да не й вярвам. Тя е от богато семейство, така че няма причина да краде от мен или да лъже за Хънт. Бих й поверила живота си, детето си и всичко, което имам. — И освен това, тя познаваше Хънт само от четири години, а не от седемнайсет, както Бриджит.

— Човешката природа е нещо ужасно и неразгадаемо. Понякога хора, които нямат причина да се държат нечестно, изглежда, стават патологично неспособни да постъпват правилно. — От това, което току-що бе научил, следваше, че тази максима е валидна и за Хънт.

— Съжалявам, Тали. Зная колко е потресаващо. — Беше преживял множество подобни случаи с клиентите си. Винаги бе сърцераздирателно да си свидетел на такава драма, от която всички остават наранени. — Познавам една жена, която е много добра. Използвам я винаги, когато имам нужда от частен детектив. Тя има собствена фирма и е бивш агент на ФБР. Умна е, добронамерена и решителна в преследването на целите си. Мисля, че някъде тук имам номера й. Веднага ще й позвъня. След това ще ти се обадя.

Тя му съобщи номера на стаята си в хотела в Палм Спрингс и затвориха. Докато чакаше адвокатът да я потърси и не можеше да си намери място от тревога, й позвъни Хънт. Стомахът й се сви на топка. Не искаше да говори с него заради всичко, което й бе казала Бриджит. Но тъй като бе решила да отложи решителния сблъсък, трябваше да се преструва, че всичко е наред. Ръката й трепереше, докато стискаше телефона.

— Липсваш ми — каза той.

Не знаеше къде се намира, тъй като се обаждаше от мобилния си телефон. Не знаеше и дали още може да му вярва. Съдейки по това, което съвсем наскоро бе научила за похожденията му, сега той може би чакаше приятелката си в хотела, за да прекара нощта с нея.

— И ти ми липсваш — промълви Тали.

Думите прозвучаха фалшиво в собствените й уши, след като вече знаеше всичко.

— Как минаха снимките днес? — Гласът на Хънт звучеше щастливо и спокойно.

— Добре. Напредваме. След няколко седмици ще продължим със снимките в града. — Но сега тя внезапно се зарадва, че още са тук, в Палм Спрингс. Това й даваше шанс да си поеме дъх и да осмисли нещата далеч от него.

— Ако искаш, мога да дойда утре — предложи Хънт топло, а тя не знаеше какво да отговори.

— Разбира се, би било чудесно. Но утре може да имаме нощни снимки. В такъв случай не си струва да идваш, защото през цялата нощ ще бъда на снимачната площадка. Утре ще ти се обадя, за да ти кажа.

— Идеално — съгласи той непринудено, а след това гласът му прозвуча припряно, сякаш бе стигнал дотам, накъдето се бе запътил. — Ще ти се обадя по-късно — обеща той и затвори, точно когато звънна телефонът в хотелската стая.

Търсеше я Грег. Тя още се чувстваше зле след разговора си с Хънт. Всичко, което имаха през последните четири години, внезапно й се стори нищожно.

— Говорих с нея — осведоми я веднага Грег. — Тя каза, че ще намери време, когато ти си свободна. Дадох й твоите координати. Можеш ли да дойдеш в града?

— Ще дойда. Утре очаквам да не бъдем много натоварени. — Преди малко бе излъгала Хънт за нощните снимки, за да не се среща с него. Сега и аз започнах да лъжа, помисли си отчаяно. Винаги бе смятала, че отношенията им се отличават с безукорна честност. Но се оказа, че Хънт я е лъгал през цялото време. — Вероятно ще успея да стигна в града към шест или най-късно до седем. Мислиш ли, че тя ще ме приеме в толкова късен час? — Искаше разследването да започне колкото може по-скоро. Трябваше да научи цялата истина. Щеше да се чувства нещастна, докато всичко не бъде изяснено докрай.

— Ще те приеме, когато пожелаеш. Тя е много мила. Обясних й накратко за какво става дума. Увери ме, че можеш да я потърсиш тази вечер вкъщи. Ще ти дам телефона й.

— Благодаря, Грег.

— Няма за какво. Съжалявам, че имаш такъв проблем. Обади й се — в момента си е у дома. — Затвориха, и тя го послуша.

Гласът на Маргарет Симпсън беше топъл и младежки, но звучеше подчертано делово. Тали й описа накратко проблема си, а Мег, както самата тя предложи да я нарича, й зададе няколко въпроса, които й се сториха съвсем обичайни. Уговориха се да се срещнат в нейния офис в шест часа на следващия ден. Тогава не се предвиждаше заснемането на някакви важни сцени, така че Тали смяташе да помоли помощник-режисьора да я замества. Не се съмняваше, че той ще приеме с радост. Рядко се случваше Тали да напусне снимачната площадка преди приключването на снимките за деня, но този път имаше по-важна задача. Беше благодарна на детектива, че намери време за нея.

— Ще ми донесете ли няколко снимки на субектите? — попита я Мег. — Ако не можете, не е фатално, но снимките биха били от полза.

— В уебсайта на Хънт има доста добри снимки. — Тали й каза адреса. — А вкъщи имам много снимки с Бриджит. — Не искаше да се отбива в дома си преди тази среща и да рискува да се види с Хънт. За щастие си спомни, че има няколко снимки в телефона си, защото наскоро бе снимала и двамата. — Мога още сега да ви изпратя няколко любителски снимки.

— Ще ми свършат много добра работа за начало — увери я Мег. — Искате да следя и двамата, или само Хънтър Лойд?

При тези думи Тали се стресна. Струваше й се прекалено агресивно и злобно, но така се постъпваше, когато те ограбват и ти изневеряват.

— Нямам никакво основание да подозирам асистентката си в нещо незаконно. Тя не би откраднала пари от мен. Според мен цялата й вина е само в това, че не ми е казала какво знае за Хънт. — А и Бриджит бе отрекла да има нещо общо с престоите в хотелите, освен само с един или два.

— Вие решавате, но може да се окаже по-разумно да проверим и двамата, за да си изясним какво става. Имате сериозен паричен проблем, както и романтичен проблем с мъжа, с когото живеете. Двата проблема не са свързани, но сте притеснена за важни хора в живота си. Може би не е зле да знаете какво става с тях.

— Сигурно сте права. Струва ми се, че тя ми е мислела доброто, като не ми е казала за него. Винаги се стреми да ме предпазва от всичко и не е искала да ме разстройва. Но го е държала в тайна прекалено дълго. Сега много съжалява. — „И има защо“, додаде Тали мислено. После попита на глас: — А какво ще предприемем, след като се сдобием с тази информация?

Чувстваше се безсилна. Не бе очаквала това, което я връхлетя, а след неделята животът й се преобрази до неузнаваемост. Струваше й се, че вече не може да мисли разумно. Единствените моменти на спокойствие я спохождаха на снимачната площадка, защото беше заета с работата си и забравяше за грижите си. През останалото време се чувстваше разсеяна и объркана. Внезапно изпита страх от това, което може да научи.

— Това зависи от вас — отвърна Мег. — Как ще се справите с личната страна на нещата, е изцяло ваше решение. Хората реагират различно. Някои от клиентите ми откриват ужасни неща за партньорите си, и въпреки това решават да не предприемат нищо. Не искат да съсипват връзката си, а запазват тази информация за себе си, за да държат нещата под око и да бъдат нащрек за в бъдеще. А други се залавят с големи промени веднага щом открият какво се е случило. Но с парите е съвсем друго. Вероятно ще искате всичко да се уреди, и в зависимост от това какво ще открием, може да решите да потърсите помощ от съда. Вие самата ще бъдете най-добрият съдник за случилото се. Всичко, което аз мога да направя за вас, се свежда само до това да ви предоставя информация и да ви осигуря достатъчно резервни източници, за да сте сигурна, че тя е достоверна и че никой не ви лъже. Но в крайна сметка решението ще е ваше.

Всичко това прозвуча разумно на Тали, като се има предвид колко неудобна бе ситуацията. Мег ще й даде това, което й трябва, за да реши как да постъпи, в зависимост от наученото. Ако всичко се окаже истина, не можеше да си представи как ще остави Хънт да продължи с любовната си авантюра, без да говори с него за това. Ако е истина, ще трябва да му каже да се изнесе от къщата й. А после да мисли какво да прави със съвместната им работа. Всичко беше толкова сложно. Струваше й се, че е попаднала в непоправима бъркотия. Но макар че ставаше дума за мъж, когото тя обичаше и ценеше, който беше важен за нея, все пак не бяха женени; нямаха и общи деца. Не беше ситуация, в която може да реши да си затвори очите за изневярата му. Това й се струваше немислимо. А и очевидно нямаше престъпно деяние. Дори и той да е вземал пари от нея през последните три години, тя никога не би повдигнала обвинение срещу него в съда. Просто ще поиска да й върне парите. Той можеше да си го позволи, и тя не се съмняваше, че ще ги върне. Това беше изцяло личен въпрос, а не обществено престъпление. А ако се потвърди, че Бриджит е проявила небрежност, плащайки с нейни пари за лични нужди, като разходите за хотелите, Тали щеше да се разбере с нея и да реши какво да направи. В този случай по-скоро се отнасяше за самозабравяне и прекрачване на морални граници от страна на Бриджит, което не беше добре. Но едва ли беше престъпление.

— Според мен не се нуждаем от силите на закона — промълви Тали тихо. Само от лекар за разбитото й сърце и накърнената й вяра в Хънт. И сърцето й, и вярата й бяха пострадали непоправимо и имаха нужда от ремонт, но никой не можеше да й помогне. Само времето можеше да я излекува. — Едва ли става дума за престъпление.

— Никога не се знае — изтъкна Мег благоразумно.

— Става въпрос за много пари. Невинаги може да се каже докъде ще доведе това, а и не знаем още на какви разкрития ще попаднем.

Тали се колебаеше дали да поиска Мег да провери и Виктор, но й се стори малко прекалено. Беше сигурна, че счетоводителят й е почтен, макар че напоследък изглеждаше разсеян и твърде уморен и остарял за работата, която вършеше — но пък успя да открие, че липсват пари, което никак не беше малко. Тали обаче се питаше защо досега не е забелязал нищо нередно. Струваше й се проява на небрежност. Но първо искаше да установи какво става с Хънт и евентуално с Бриджит.

— Ще се видим утре — обеща Мег и затвориха.

Веднага след това Тали й изпрати трите снимки, които беше запаметила в телефона — една на Бриджит и две на Хънт. Секунди след изпращането им телефонът звънна. На дисплея се изписа името на Бриджит.

Тали вдигна. На Бриджит й се стори, че тя плаче.

— Мога ли да направя нещо за теб? — попита я Бриджит съчувствено.

— Не, добре съм. — Но гласът й звучеше тъжно и сдържано.

— Знам, че не си. Ако това е някаква утеха, и аз се чувствам ужасно. Съжалявам, че така обърках нещата. Никога няма да се повтори. Първата ми реакция винаги е да те защитя от всичко. Но в случая много сбърках — не биваше да крия нищо от теб.

И двете знаеха, че това е истина. Бриджит се питаше дали Тали няма да реши да я уволни. Не се осмеляваше да я попита още веднъж — само се молеше да не се стигне дотам и накрая Тали да й прости, така че да продължат заедно напред. Но със сигурност нещата с Хънт щяха да се променят. Просто нямаше друг начин. Тали не й каза, че е наела частен детектив, само й благодари за обаждането, след което си легна, но дълго не можа да заспи. Хънт не й се обади, нито тя на него. Само й изпрати есемес, че я обича и й пожелава спокоен сън, а тя се запита дали е с момичето от офиса си, за което й беше разказала Бриджит. Може би затова не й се обади. Докато четеше есемеса, от очите й се стичаха сълзи. Не му отговори. Нямаше какво да каже, докато не разбере какво става. Изпитваше облекчение, че на следващия ден ще се срещне с детектива.

И Бриджит плачеше в своята стая.