Даниел Стийл
Предателство (4)

4.

На следващия ден Хънт пристигна в Палм Спрингс при Тали. Двамата прекараха приятна вечер в хотела, макар че тя приключи късно снимките за деня, но Хънт нямаше нищо против. Останаха до късно вечерта край басейна и разговаряха. Той й разказа за финансовата проверка, която трябваше да започне следващата седмица, и я попита дали е говорила с Виктор Карсън.

— Напоследък не — отвърна тя. — Обикновено Бридж говори с него. Тя му се обади за финансовата ревизия. Защо питаш?

— Няма нищо особено. Но той ми се стори невероятно притеснен, не знам защо. Може би се е засегнал, че ще проверяваме дейността му. Но така или иначе, това е разумно. — Хънт беше внимателен и предпазлив по всички въпроси, свързани с бизнеса; харчеше много пари, но можеше да си го позволи.

— Баща ми винаги ми е казвал същото. От години ми натяква да направя пълна ревизия. Той не се доверява на никого. Твърде дълго е бил адвокат. — И тогава си спомни какво й бе разказала Бриджит за срещата си с жената на Виктор в нощния клуб. — Очевидно той е женен за тъпа, красива, изрусена кукла, на половината на годините му. Може би именно тя му създава проблеми. — При тези нейни думи Хънт се засмя.

— Не ми изглежда такъв. Изглежда толкова скучен и сериозен. Представях си, че е женен за някоя мила, консервативна възрастна дама. — Той предполагаше, че Виктор е по-стар, отколкото бе всъщност. И Тали смяташе така, защото Виктор наистина изглеждаше с десет години по-стар.

— Може би заради тази кукла се е развел със симпатичната си възрастна съпруга. На тази възраст мъжете понякога си губят ума. Просто ме предупреди, ако решиш да ме зарежеш заради някоя по-млада изрусена тъпачка.

— Още не съм чак толкова стар — усмихна й се той от шезлонга. — Освен това много обичам жената, която имам.

— Човек никога не знае — подразни го тя. — Само след пет години може би и ти ще си изгубиш ума по някоя двайсетгодишна празноглава хубавица.

— Надявам се никога да не се стигне дотам. Но ако все пак се случи, просто ме застреляй. Освен това не мога да си позволя такъв лукс. — Всъщност можеше, но не искаше.

— Навярно и той не може. И сигурно тъкмо заради това ти се е сторил толкова притеснен. Не мога да си обясня защо мъжете вършат подобни неща. С човек, наполовина по-млад от мен, само ще се чувствам още по-стара.

— Мъжете си въобразяват, че така изглеждат по-млади и по-жизнени, а не стари и глупави — обясни й Хънт.

Това явление често се наблюдаваше в Холивуд, но на Тали не й бе известно Хънт някога да се е увличал по млади жени. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху нея и й беше искрено предан. Тя смяташе, че тъй като не са женени, връзката им е по-силна и свежа, и възнамеряваше да остане завинаги такава, а и Хънт никога не се бе оплаквал. Той също не искаше да се жени отново. По този въпрос бяха на едно мнение.

Той й разказа за агентите, с които е разговарял същия ден, за потенциалните звезди в следващия им филм. Вече се бяха договорили твърдо с две големи звезди за главните роли; и още две бяха почти сигурни. Последното препятствие, което трябваше да преодолеят, беше финансовата проверка — но и двамата знаеха, че тя няма да създаде проблеми. Сметките им винаги бяха грижливо поддържани и напълно изрядни, а от последния филм бяха спечелили цяло състояние. Финансовата проверка беше просто формалност, за да задоволят изискванията на инвеститора, и не ги притесняваше.

След снимките на следващия ден Тали даде на екипа си един свободен уикенд, и двамата с Хънт заминаха за Санта Барбара. Той бе наел една красива вила в Монтесито и очакваха с нетърпение да се уединят там. Бриджит се бе върнала в Ел Ей, а Тали трябваше да пътува с нея за Палм Спрингс в понеделник сутринта. Очакваше я приятна почивка с Хънт — за малко щеше да спре да мисли само за филма. Когато се отдалечаваше за кратко от работата си, винаги й хрумваха нови идеи. Беше способна да се събуди посред нощ и да запише нещо в бележника, предвидливо оставен на нощното шкафче до леглото й. И този уикенд не бе по-различен. Но най-вече се наслаждаваше на компанията на Хънт, както и той на нейната. Разхождаха се по плажа, спаха до късно сутринта, а щом се стъмни, излязоха на вечеря. Когато дойде време да се връщат в Ел Ей, Тали имаше чувството, че е била на истинска почивка.

Когато тръгна за Палм Спрингс с Бриджит в четири сутринта, се чувстваше освежена и оживена. През целия път бъбреше с приятелката си; разказа й подробно за приятния уикенд. Бриджит спомена, че имала две срещи, но не каза с кого, а Тали реши, че не са били от голямо значение — иначе Бриджит би й разказала повече за тях.

Напомни й да се обади на Виктор Карсън през седмицата, за да провери как върви финансовата проверка. Очакваше всичко да върви гладко, а Бриджит я увери, че ще изпълни нарежданията й.

Седмицата се очертаваше натоварена за Тали и Хънт, затова той я предупреди, че навярно няма да може да я посети в Палм Спрингс. Тя му обеща да се върне в Ел Ей при първа възможност, но също беше много заета. Не искаше да изостава от графика за външните снимки.

Тали се залови за работа в шест часа сутринта и не спря чак до полунощ. Снимачният екип беше напълно изтощен, но режисьорката се държеше. Бриджит се усмихна, като я гледаше как работи. В целия свят нямаше друга като нея.

 

 

Независимата финансова проверка вървеше по план. Извършваше я фирма от Сан Франциско. Представителите й се появиха в офиса на Виктор, самоуверени и делови. Веднага поискаха документите, които им бяха необходими. Използваха неговата заседателна зала, за да пръснат върху широката маса счетоводните книги и балансовите отчети на Тали; донесоха своите лаптопи. Пристигнаха двама счетоводители и двама асистенти. Съсредоточиха се върху ревизията, без да дават никаква информация. Понякога искаха от Виктор обяснения или доказателства, докато проверяваха внимателно главната счетоводна книга на Тали. Коментарите им бяха твърде оскъдни, но въпреки това Виктор силно се притесни. Не можеше да се отърве от чувството, че проверяват работата му и се съмняват в компетентността му. Бяха изпратени от уважавана фирма и той беше убеден, че японският инвеститор ще им плати космическа сума за тази проверка; но очевидно инвеститорът мислеше, че начинанието си струва разходите.

На втория ден от ревизията Виктор се прибра в дома си, изнервен и изтощен. Бриана го изненада, като му обясни, че се е срещнала с адвокат, и добави, че иска от Виктор следбрачно споразумение. Изглеждаше много доволна.

— Следбрачно споразумение? — изуми се той. — Какво точно имаш предвид? — По гръбнака му плъзнаха студени тръпки.

— Знаеш за какво става дума. Следбрачно споразумение. Както предбрачното споразумение, но след женитбата.

— Вече си имаме предбрачно споразумение, Бриана. Така че не ни трябва и следбрачно споразумение. — Това никак не му харесваше. Приличаше му на изнудване, или поне на сериозна заплаха. Нали вече бяха подписали предбрачно споразумение, а освен това преди сватбата тя бе настояла той да й открие сметка и да вложи в нея солидна сума. Той така отчаяно искаше да се ожени за нея, че се съгласи.

— Вече съм похарчила повечето от парите, които ми даде при предбрачното споразумение, Виктор. Трябват ми още. Моят адвокат каза, че сега може да ми отпуснеш известна сума, както и допълнителна сума за всяка година, през която сме женени. — Излизаше, все едно той й плаща, за да е омъжена за него.

Нещо му подсказа, че сега пазарлъкът няма да е за малки суми.

— Защо си отишла при адвокат? — попита я мрачно.

Зачуди се дали не се готви да поиска развод, но още се страхува да му го каже. Когато се ожениха, й даде седемстотин хиляди долара, но за три години тя ги беше изхарчила, освен всичко останало, което му струваше. Не можеше да си представи за какво ги пръска, но парите изтичаха през пръстите й като вода. Въпреки внимателното му домашно счетоводство, тя непрекъснато успяваше да се изплъзне от надзора му и да прахосва щедро.

— Просто не се чувствам удобно, като нямам свои пари — изхленчи тя. — Не искам все да те моля за пари. Ако сега ми дадеш една солидна сума и ми изплащаш ежегодна добавка, ще се чувствам много по-добре — завърши тя и се присламчи леко към него.

— Честно казано, не мога да си го позволя в момента — натъжено призна той. — Някои от инвестициите ми се оказаха неуспешни. По-скоро бих могъл да ти плащам сметките и да се грижа за теб, отколкото да ти изплащам някаква сума всяка година.

Въпреки нацупената й муцунка в стил Анджелина Джоли, сега устните на Бриана образуваха твърда линия.

— Не мисля, че мога да остана омъжена за теб, ако не искаш да направиш това за мен — изсъска тя с гадна нотка в гласа. — Ако ме обичаш, ще го направиш. Обеща да уредиш кариерата ми, а не направи нищо. Сега ми дължиш поне това. Иначе няма да се чувствам осигурена.

— Ами ако не мога? — попита я той, обзет от отчаяние и страх.

Не можеше повече да издържа на тази надпревара. Едва не се бе разорил заради нея, но тя беше ненаситна, вечно искаше пари. Явно тъкмо заради това се бе омъжила за него. Това най-после му стана абсолютно ясно, особено когато му стовари искането за следбрачно споразумение.

— Ще трябва да го обсъдя с адвоката си и ще те уведомя — изрече тя и очите й проблеснаха неумолимо. — Помисли си, Виктор. Няма да имаш друг шанс. — Така тя окончателно изясни позицията си, и той усети как отчаянието го стиска за гърлото.

Вече беше на шейсет и пет и за нищо на света не искаше да я загуби. Въпреки подмолните й мотиви спрямо него, Виктор бе привързан към младата си съпруга. Пък и колко жени, които изглеждаха като нея, щяха да му обърнат внимание? Внезапно се почувства уморен, победен, остарял.

Тази нощ остана сам в кабинета си — мислеше за исканията й. Изпи прекалено много „Джони Уокър“. Бриана излезе с приятелките си и се прибра в два след полунощ. Виктор бе заспал на дивана в кабинета. Тя само го изгледа от прага и отиде да си легне сама. Не го събуди, нито се опита да го заведе в леглото. Беше сигурна, че ще й даде това, за което настоява. Нямаше избор, ако не иска да я изгуби. А тя много добре знаеше, че не иска. Направо го беше стиснала за гърлото.

На следващата сутрин, докато той се къпеше, излезе и отиде на фитнес. Когато се върна, Виктор бе тръгнал към офиса си. Независимите ревизори още бяха в заседателната зала, така че той се възползва от възможността сам да прегледа балансите на Тали. Нямаше нищо лошо да ги провери още веднъж. Късно следобед се натъкна на някакви разходи, които го смутиха. Бриджит се занимаваше с всички разходи на Тали и винаги беше много добре организирана и внимателна в сметките. Записваше данните в общата счетоводна книга, а после предаваше отчетите на него. Бриджит от доста години подписваше всички чекове на Тали. Но това, което го озадачи, бе свързано с редовни престои в няколко хотела. Не беше негова работа какво прави Тали и как харчи парите си, но не проумяваше защо е отсядала в различни хотели в Лос Анджелис. Ако престоите са били свързани с работата й, той би желал да приспадне тези разходи от общите суми, облагани с данъци.

Бяха записани няколко престоя в „Бел Еър“, както и още няколко в „Шато Мармон“ и „Сънсет Маркиз“. Същите хотели фигурираха и в счетоводните отчети на Хънтър Лойд. Обаче Бриджит не плащаше неговите сметки — Хънт от години ползваше професионалните услуги на собствен счетоводител. Виктор се зачуди дали Тали и Хънт просто са прекарвали романтични нощи в тези хотели, или престоите са били за делови срещи. Искаше само да получи потвърждение лично от Тали, тъй като той водеше счетоводството й. Беше сигурен, че не става въпрос за нещо важно. Забеляза също, че тя е харчила значителни суми в брой, което не му хареса, защото за каквото и да е плащала, не можеше да оформи тези суми като бизнес разходи и да ги приспадне от данъците. И за това трябваше да си поговорят. Искаше да я убеди да използва кредитните си карти, вместо да плаща в брой.

Докато преглеждаше счетоводните документи на Тали, Виктор се опита да не мисли за Бриана. Крайно обезпокояващо бе това, което му каза за следбрачното споразумение. Знаеше, че не е в състояние да й отпусне големи суми. И се опасяваше, че това, което може да й даде в момента, няма да я впечатли много. А и искането й за следбрачно споразумение му звучеше по-скоро като ултиматум. Личният му живот беше много объркан. Но сега трябваше да помогне при извършването на финансовата проверка, за да изпълни задълженията си към Тали и Хънт. Не желаеше той да е причина за забавянето на следващия им филм, или да обърка отношенията им с техния скъпоценен японски инвеститор. Тали разчиташе на него тази проверка да приключи по-бързо. Но никак не му бе лесно да се концентрира, когато бе толкова разтревожен от исканията на Бриана.

В продължение на цели две седмици Виктор най-старателно преглеждаше документите за разходите на Тали, и приключи с внушителен списък от въпроси. В тях фигурираха разходи, свързани с дъщеря й, някои от които данъчните служби можеше да оценят като подаръци. Но за такива разходи Тали Джоунс беше задължена да заплаща данъчни отчисления. Виктор не смяташе, че апартаментът й в Париж може да се признае за разход за бизнеса й, за да бъде вписан в колоната със сумите за приспадане от данъчната основа. Тя от години не беше снимала филм във Франция. Той вече разполагаше и с още един списък за други разходи, за които също щеше да поиска обяснение. Целта на независимата проверка бе да се установи каква е платежоспособността на Тали и какви са чистите й приходи, след удръжките. Виктор трябваше да потвърди, че счетоводните му операции с нейните активи и пасиви са изрядни и че данъчните служби правилно са определили с какви данъци да я облагат. В професионалния си подход Виктор винаги беше твърде консервативен. Никога не одобряваше изплащането на прекалено големи данъчни отчисления, особено ако данъчните оценки се оказваха спорни. Държеше да защити всички права на клиентите си, ако данъчните служби имат претенции към тях. Не искаше никой да загази, нито да позволи клиентите му да рискуват прекалено много. Някои от тях настояваха да е по-агресивен, отколкото той преценяваше като разумно. Тали никога не бе изисквала от него подобно поведение, но това бе добра възможност да преоценят позициите си, след което възнамеряваше да стори същото и за Хънт.

Счетоводните документи на Хънтър Лойд не бяха толкова прецизни, колкото документите на Тали, попълвани от Бриджит. Имаше много постъпления и не по-малко разходи, но Хънт явно използваше за плащанията кредитната си карта, така че Виктор разполагаше с потвърждения за всеки разход на Хънт. Виктор се срещна с него и му зададе няколко въпроса. Всичко се уточни много лесно. А когато го попита за престоите в скъпите хотели, Хънт каза, че е бил там заедно с Тали. Понякога наемал апартаменти в хотелите за срещи с инвеститори, които не са от града, така че този разход можеше да помогне за приспадане от данъците. Виктор поиска Хънт да го осведоми кои други разходи са били с делова цел, ако си спомня подробностите. В повечето случаи Хънт бе доста изчерпателен.

Всичко това изглеждаше съвсем разумно и Виктор се зарадва, като се увери, че данъчните му изчисления са верни. За Хънт нямаше да има никакъв риск след финансовата проверка. Виктор остана доволен от отговорите му. Изглежда, това мнение се споделяше и от счетоводната фирма, посочена от японския инвеститор. Към края на втората седмица почти бяха приключили с проверката и бяха много доволни от резултатите. По всичко личеше, че сделката с японеца ще бъде сключена. Сега на Виктор му оставаше само да зададе на Тали същите въпроси, както на Хънт, просто за внасяне на пълна яснота в счетоводната й книга. Специално за разходите на Тали Виктор бе на мнение, че данъците могат да се намалят още. Искаше да се увери също и дали са платени допълнителните акцизи, налагани в щата Калифорния, за всичко, което Тали е купила извън щата или в чужбина. Виктор надлежно провери и установи, че в документите за счетоводството на Тали тези данни фигурират, защото Бриджит ги бе записала коректно, така че Тали не беше заплашена от финансови наказания. Повечето от въпросите му бяха свързани с това, за какво са били изразходвани конкретни суми, особено изхарчените заради Макс, както и значителните плащания, извършени от Тали в брой, вместо да използва някоя от кредитните си карти, както Виктор би предпочел.

Потърси я на мобилния й телефон в петък следобед. Откри я на снимачната площадка. Тали му отговори с уморен тон и той веднага се извини, че я безпокои. Съобщи й, че има доста въпроси, за да е сигурен, че всичко е наред и че е разбрал добре за какво са били направени разходите, отразени в счетоводните й документи.

— Не може ли да поговориш за това с Бриджит? — попита тя.

Звучеше разсеяно. Вече изоставаха леко от снимачния график за седмицата, главно заради влошеното време, но и поради многото промени в сценария.

Тя се тревожеше дали няма да превишат бюджета за снимките на терен.

— Може — съгласи се Виктор предпазливо. Понякога той направо я влудяваше — толкова бе педантичен, но нали за това му плащаха. Ала точно сега Тали нямаше никакво свободно време, за да говори с него. Или просто не желаеше да се занимава със счетоводството си. — Но бих предпочел да разговарям лично с теб. Ти си отговорното лице за данъците, които трябва да плащаш, ако Бриджит или аз допуснем някоя грешка. Предпочитам да се информирам от първоизточника. Кога се връщаш в Ел Ей?

— Този уикенд. Но в понеделник сутринта трябва да се върна тук.

— Тогава да се срещнем в неделя? — предложи той.

Тали въздъхна и се замисли. Искаше да прекара неделята с Хънт, а не с Виктор, но знаеше, че той ще продължи да настоява, докато не се съгласи да се видят. Все пак можеше да се срещнат в неделя сутринта, когато Хънт играеше тенис. Не така желаеше да прекара неделната сутрин, но накрая склони да посети офиса на Виктор в десет и половина. Той й обеща, че ще приключат бързо. Бриана искаше да отидат в „Поло Лаундж“ в Бевърли Хилс за късна неделна закуска и също нямаше да е доволна, че той ще работи и в неделя.

Тази вечер, когато Тали се върна в Ел Ей, Хънт я посрещна с добри новини, а и приготвяше вкусна вечеря.

— Е, финансовата проверка мина с пълен успех — заяви той усмихнат и я целуна. — Господин Накамура е доволен от всичко и следващата седмица документите ще бъдат подписани. Явно това означава, че нито един от нас няма да фалира и че не сме мошеници.

Тя също се усмихна и спомена, че в неделя трябва да се срещне с Виктор.

— И аз се видях с него тази седмица — каза Хънт. — Искаше да научи всяка подробност: какво съм поръчал на определена дата в някой ресторант, и дали по време на тази вечеря съм говорил за бизнес.

Двамата се засмяха заради прекалено педантичния си счетоводител. Тали беше сигурна, че няма да има проблеми с данъчните агенти, защото Виктор е изключително прецизен и честен, а Бриджит води толкова добре счетоводството. Проблемите с данъчните служби бяха доста неприятни, затова тя винаги се стараеше да ги избягва, като регистрираше подробно всеки разход. После заговориха за Виктор — колко е добър в своята работа, дори прекалено дребнав, и понякога дразни клиентите си.

— Ще се срещна с него, докато играеш тенис — каза тя. — Той обеща, че ще приключим бързо. Последното, което искам, е да прекарам цялата неделя с Виктор. — И двамата се засмяха при тази мисъл.

Хънт и Тали прекараха отморяващ уикенд. Тали свърши част от нещата, които отдавна отлагаше. Приятно беше да прекара известно време в града, преди пак да се върне на снимачната площадка в Палм Спрингс. В събота следобед посети баща си и остана с него няколко часа. Той искаше тя да му разкаже всичко за филма. Седяха в градината и разговаряха. А в неделя, докато Хънт играеше тенис, Тали отиде в офиса на Виктор за уговорената среща. Той беше облечен официално, с костюм и вратовръзка, а Тали се появи с износени сини джинси, високи маратонки и избеляла тениска — но поне беше чиста.

— Благодаря, че се съгласи да се видим в неделя, Виктор — учтиво каза тя. — Графикът ми за външните снимки е истинска лудница. Доколкото разбрах, всичко с финансовата проверка е минало много добре. Нашият инвеститор ни съобщи в петък, че е останал доволен. Действително оценявам много високо всичко, което направи за мен.

— Това ми е работата — отвърна той, седна и си нагласи очилата.

Пред него на бюрото бе поставен списък с въпросите за допълнителните акцизи, налагани в щата Калифорния. Той й напомни, че това се отнася и за дъщеря й и че за всичко, което е купувала в Ню Йорк и е донесла в Калифорния, се дължи данък. На Тали това й се струваше ужасяващо бреме, но такъв беше законът. Тя му припомни, че Бриджит старателно е записвала всичко, което са купували извън щата, и Виктор е получавал съответните фактури. Сега Виктор изглеждаше по-спокоен; добави само, че много от клиентите му често забравят за това задължение и по-късно изпадат в затруднения. Започна да я разпитва за служителите й, за външните доставчици, за да свери своите сведения с нейните отговори. Докато вървяха по списъка, Тали си мислеше, че той можеше да извърши цялото това уточняване само с помощта на Бриджит. Виктор беше категоризирал апартамента на Тали в Париж като личен, а не делови разход, и й напомни, че може да изплаща издръжка на дъщеря си само докато Макс е редовна студентка. Тали вече знаеше това. Беше й го казвал няколко пъти. После я заразпитва за разходите й в брой за всеки отделен месец.

— Не мога да използвам тези разходи за приспадане от сумите за данъчно облагане, след като не знам за какво си ги похарчила — каза той.

— Сладолед, такси за паркиране, кафета от „Старбъкс“. Едва ли ще изпуснеш някакво голямо данъчно намаление, Виктор — поправи го тя с унил тон.

— Тогава излиза, че си изпила доста кафета от „Старбъкс“. Според документите, с които разполагам, си харчила месечно около двайсет и пет хиляди долара в брой. — Опита се да прикрие неодобрението си, но явно никак не беше доволен от това разкритие! Доста голямо данъчно намаление се губеше при такива недекларирани разходи.

— Двайсет и пет хиляди? Това е невъзможно. Харчила съм в брой не повече от двеста на месец, а може би само стотина долара. Иначе за всичко останало, което купувам, използвам кредитните си карти, дори и да е само един шампоан. — Обикновено Бриджит купуваше тези неща. Тя се грижеше за всички дребни покупки за Тали, така че в това отношение не й оставаха много грижи. — Виктор, не може да бъде. Сигурно има някаква грешка. Няма начин да съм харчила по двайсет и пет хиляди долара в брой месечно.

— Точно това ти показвам. Има чекове за покупки в брой, които са били осребрени от банката. Държиш ли пари в брой в къщата си?

— Разбира се, че не. Постоянно ми се налага да вземам пари назаем за кафе, особено ако Макс е с мен. Тя понякога взема пари от чантата ми, за да си купи нещо, но не и за двайсет и пет хиляди долара. Сигурно е някаква грешка. — Бе убедена в това.

— Не, няма — заяви той настойчиво. — Ето затова исках да проведем този разговор. Загрижен съм за пропуснатите възможности за приспадане от данъците, още повече ако ти не знаеш, че тези пари са били похарчени. И за какво са били похарчени. — Виктор изсумтя недоволно, сякаш е прекалено безотговорна и безгрижна и не следи собствените си разходи.

— Провери извлеченията от оборота по кредитната ми карта. За всяко нещо над пет или десет долара използвам картата си.

— Тогава как ще обясниш ежемесечните си разходи в брой за около двайсет и пет хиляди долара? Може ли Бриджит да е пръскала толкова много пари в брой вместо теб?

— Не, Бриджит също използва кредитна карта. Имаме обща карта за всичко, което купува за мен. — Той знаеше от нейните документи. — Тя едва ли плаща големи суми в брой.

— Е, все някой харчи тези пари. Щом не си ти, трябва да открием кой е. — Той явно бе доста разтревожен. Това беше огромна липса на пари. Тали също беше загрижена. — Ако се съберат сумите, похарчени за последните три години, се получава към един милион долара. Не може да не знаеш за какво си похарчила толкова много пари.

— Очевидно — съгласи се озадачената Тали. — Ще говоря с Бриджит. Може би тя е плащала в брой за нещо, за което не съм уведомена. Тъй като тя плаща сметките, не знам за какво използва кредитна карта, чекове или пари в брой. Ще я попитам — увери го Тали, макар да не изглеждаше толкова разтревожена, колкото Виктор.

Беше сигурна, че все ще се намери някакво разумно обяснение. Пък и Бриджит водеше счетоводството на Тали много грижливо. Досега Виктор винаги бе оставал доволен от документите, които Бриджит му представяше. Но проведената наскоро финансова проверка му бе позволила да огледа по-старателно всички подробности. Не обичаше да притиска клиентите си за това как харчат парите си, освен ако не ги заплашваха финансови затруднения. Тали със сигурност не беше от тази категория, но все пак нямаше понятие къде са отишли толкова много пари. Сумата беше огромна. Точно по тази причина не му харесваше клиентите му да плащат в брой — ако човек плаща в брой, много трудно ще си спомни за какво е платил. Тали не правеше изключение от това неписано правило. Виктор бе сигурен, че парите са били изразходвани законно, но искаше да научи за какво точно. И от кого. Тали обеща да открие отговорите на тези въпроси. Не се съмняваше, че Бриджит ще й обясни.

След това той продължи със списъка на сметките, които искаше да провери с нея, за да е спокоен, че всичко е наред. Дрехи за Макс, някакво произведение на изкуството, купено от Тали в Ню Йорк, както и подаръци за Хънт, сред които и златен часовник. Хънт също бе много щедър към нея. В края на списъка бяха включени разходи за няколко пътувания, за самолетни билети, както и за местни хотели, за които той вече бе разпитал Хънт.

— Хънт преди два дни ми обясни за тези местни хотели. — Виктор вече не се тревожеше за тези суми, но искаше да е сигурен.

От счетоводните документи се виждаше, че често са отсядали в няколко различни хотела, макар че през миналата година такива разходи вече не фигурираха в сведенията за оборота по нейната кредитна карта. През предишните три години бе плащано с тази карта, но последната година бе плащано само чрез картата на Хънт. Очевидно, именно Хънт плащаше за хотелите сега, защото сметките се засичаха само в извлеченията от оборотите на неговата карта.

— Какви местни хотели? — попита Тали.

— Тези, в които си била заедно с Хънт. — Виктор вече се готвеше да приключи разговора. Имаше среща с Бриана на обяд, а освен това беше изчерпил всички въпроси, които имаше към Тали, най-важният от които беше за плащанията в брой.

— Не отсядам в местни хотели с Хънт — заяви категорично тя. — Отсядам само в хотели извън града, когато пътувам или съм на външни снимки, както сега в Палм Спрингс. Там имам запазена стая в хотела за два месеца, но това е делови разход.

Виктор изглеждаше много изненадан.

— Имаш няколко престоя в „Бел Еър“ и доста повече в „Шато Мармон“ и в „Сънсет Маркиз“. Откривам плащания в тези хотели в твоите сметки в продължение на три години, макар че за последната година няма такива. Но фигурират в сметките на Хънт. Той ми каза, че понякога използва хотелските стаи за делови срещи с чуждестранни инвеститори, но е отсядал там и с теб.

— Сигурно се е объркал. Никога не сме посещавали тези хотели, с едно-единствено изключение — веднъж отседнахме в „Бел Еър“, когато вкъщи правеха ремонт. Трябва да има някаква грешка. — И тогава Тали внезапно се запита дали Бриджит не е използвала общата им кредитна карта за някоя от своите малки забежки. Тали знаеше, че тя води доста активен любовен живот, но бе уверена, че ако асистентката й е използвала за тази цел общата им кредитна карта, защото не е носела своята, то сигурно по някакъв начин е възстановила сумите, а Виктор може да не е наясно с това. — Може би е била Бриджит. Ще я попитам — додаде Тали. Не й се нравеше идеята Бриджит да използва общата им кредитна карта за срещи с любовниците си.

Беше сигурна, че Бриджит не би си позволила да плаща с парите на Тали дълго време, но може първоначално да е използвала общата им кредитна карта, въпреки че не е трябвало. Не беше типично за нея. Бриджит винаги беше толкова съвестна и делова, толкова внимателна със сметките на Тали. Никога досега не бяха възниквали спорове. Всички проблеми започнаха да изплуват едва сега, след тази независима финансова проверка. Тали си каза, че трябва да поиска обяснение от Бриджит за загадъчните престои в местните хотели, както и за разходите, плащани в брой. Виктор благоразумно не повдигна повече въпроса за хотелите. Не желаеше да я притиска, още повече, че Хънт му обясни съвършено ясно: отсядал е там заедно с Тали, макар че тя твърдеше, че не е така. На Виктор всичко това му се струваше крайно деликатно. Не се случваше за пръв път при подробен оглед на сметките на някой клиент да изскочи нещо подобно. В такива ситуации човек трябваше да бъде много предпазлив. Не искаше да настоява за още подробности, но определено бе решен да научи повече за плащанията в брой, които го безпокояха много повече от сметките в хотелите. Затова, преди Тали да си тръгне, той отново й напомни за плащанията в брой.

Докато се прибираше, тя не се тревожеше за това. По-скоро искаше да провери, само за да успокои Виктор. Тя сериозно се замисли дали Бриджит наистина е заплащала нощувките си в хотелите с общата им кредитна карта. Тали се зачуди дали пък не е жертва на незаконно използване на кредитната карта от неизвестен извършител. Това вече й се бе случвало — някой се беше добрал до номера на кредитната й карта и се беше втурнал забързано из магазините да пазарува за нейна сметка. След това на няколко пъти й се наложи да сменя номерата на кредитните си карти. Но поне в оборота по картата през последната година не фигурираха плащания за хотелски стаи, така че може би вече всичко беше наред. Тали нямаше представа и защо Хънт е казал, че е отсядал в тези хотели с нея, след като не беше така. Виктор изглеждаше объркан.

С изключение на това, изглежда, всичко беше точно и сметките й бяха поддържани в много добър ред.

Хънт се прибра пет минути след нейното пристигане. Беше изпотен и разгорещен. Тя правеше салата. Въпреки че не беше много умела в кухнята, поне с това можеше да се справи. Той беше в добро настроение, защото беше спечелил. Винаги беше много амбициозен на тенискорта, както и в повечето други игри. Беше запален играч и обикновено се чувстваше зле, когато губеше. От усмивката му тя разбра, че днес е имал късмет.

— Как беше при Виктор? — попита той и извади от хладилника енергийна напитка.

— Добре. Горкият, зададе ми милион въпроси и се тревожи за всичко. Освен това, някои неща го смущават. Твърди, че харча прекалено много пари в брой, но това не е вярно. Винаги използвам кредитната си карта. Трябва да проверя дали Бридж не е използвала картата за някакви покупки или за плащане на сметки, защото така губим от приспадане на данъците. Точно затова Виктор беше толкова разтревожен. Сигурна съм, че Бридж има обяснение. — Искаше й се да му спомене и за сметките от хотелите, но не знаеше как да го направи, без да прозвучи обвинително. Накрая реши, че може би първо трябва да попита Бриджит дали е плащала в хотелите с нейните пари, когато е отсядала там с някой свой любовник. Беше сигурна, че ако е така, е възстановила сумата, вероятно с чек или в брой по някоя от сметките на Тали. И Виктор нямаше как да знае. А и със сигурност трябваше да има някакво обяснение. Така че не каза нищо на Хънт. Трябваше само да провери всичко с Бриджит и да се върне при Виктор с просто обяснение.

Прекараха ленив, приятен следобед заедно, като си говореха в градината. Тали много обичаше да си е вкъщи. Беше уморена от пътуванията, свързани с външните снимки, но си напомни, че районът, в който снима сега, не е толкова опасен и неприятен, колкото някои други места в миналото, например Индия по време на мусонния период или Африка по време на гражданска война. Палм Спрингс едва ли можеше да се определи като чак такова изпитание, и поне беше близо до дома й.

Докато Тали и Хънт си почиваха в градината, Виктор обядваше с Бриана в хотел „Поло Лаундж“ в Бевърли Хилс. Тя беше изнервена, защото трябваше да го чака половин час, но той й обясни, че трябвало да довърши срещата си с Тали. Бриана беше ядосана и от това, че Виктор работи в неделя. С този костюм и вратовръзка й заприлича на собственик на погребално бюро. Очакваше да го види по риза и джинси, но Виктор не можеше да се облече така, дори в неделя, от уважение към своите клиенти.

През последните няколко дни Виктор и Бриана се разминаваха напълно. Напоследък тя рядко се задържаше вкъщи, а той се занимаваше само с финансовата проверка.

— Съжалявам, че напоследък бях толкова зает. Сега вече няма да е така — обясни той с извинителен тон.

Тя изглеждаше толкова красива в тясната бяла рокля с дълбоко деколте, която си беше купила миналата седмица от магазина на Роберто Кавали. Тоалетът подчертаваше великолепните й гърди.

— Няма проблем — отвърна тихо тя.

Изчака да стигнат до кафето след обяда, за да хвърли бомбата. Пое си дъх и обяви дръзко:

— Искам пет милиона долара.

— За какво? И аз искам толкова — усмихна й се той.

— За да остана омъжена за теб — процеди тя хладно. Внезапно тонът й стана съвсем делови и далеч не толкова примамлив, колкото видът й. — Както и ежегодна сума, за която може да преговаряме. Но първо искам пет милиона долара.

— Какво е това? Брак или бизнес сделка? — попита той, дълбоко разстроен. — Нямам толкова пари — отсече той и я погледна в очите.

— Имаше.

— Вече ги нямам. — Но дори и да ги имаше, пак не би й платил, за да остане негова жена. Това си беше чисто изнудване. „Плати ми, или ще си тръгна“, беше посланието, което отекваше в главата му, оглушително и недвусмислено.

— Какво ще кажеш за три милиона? — попита тя. Явно бе склонна да преговаря. — Но ако не ми ги дадеш, ще те напусна. Не мога през цялото време да седя със стотинки в джоба. Трябва да знам, че имам някакви пари в банката, само за мен. Това ще ми помогне да се почувствам по-сигурна.

„Тя ще получи сигурност, а аз ще рухна“, каза си Виктор.

— Бриана, аз просто нямам толкова пари. — Не знаеше защо нейният адвокат й е втълпил идеята за следбрачно споразумение, но поне едно бе ясно — това съсипваше брака им.

— Ако не ми ги дадеш — процеди тя хладно, докато той плащаше сметката, — ще те напусна. Не мога да бъда омъжена за човек, който не иска да ме направи щастлива.

Очевидно нейното щастие имаше висока цена. Беше съвсем ясно. Виктор беше пребледнял. Потеглиха към дома в пълно мълчание. Той вече разбираше как ще приключи всичко това. Или ще й плати за следбрачното споразумение, или за развода и издръжката. Толкова бе разстроен, че премина на червен светофар и едва не предизвика катастрофа. Никога през живота си не беше изпитвал такава паника.