Даниел Стийл
Предателство (3)

3.

На следващата сутрин Бриджит, както винаги, беше на алеята за автомобили пред къщата в четири и половина. Независимо какво бе правила предишната нощ, тя винаги идваше навреме на работа. Изпрати на Тали есемес, че е пристигнала. Тали излезе от къщата боса, носеше обувките си в ръце. Затвори тихо вратата след себе си. Изтича до „Астон Мартин“-а и се качи. Отново бе взела душ, косата й още беше мокра и още по-разрошена от вчера, ако това въобще беше възможно. Днес беше с оръфани джинсови шорти и раздърпана тениска.

— Това последната мода ли е? Сигурно си платила цяло състояние за нея. — Бриджит огледа очаровано тениската. — Или си я взела от някой магазин на „Гудуил“^[1]?

Наистина, можеха да се намерят подобни жалки на вид дрехи, дело на модни дизайнери, които ги разкъсваха, преди да ги продадат. Макс си купуваше подобни от скъпите магазини на веригата „Максфийлд“. Тали най-често сама си правеше своите, но с нея никой не можеше да е сигурен. Нито един дизайнер не я интересуваше.

— Не — отвърна Тали с щастлива усмивка. — Изрових я от боклука. Хънт я беше хвърлил, но аз мразя да похабявам дрехи. Струва ми се, че още може да се използва. — Изглеждаше много доволна.

— За какво? За парцал за миене на колата? Ти си единствената от всичките ми познати, която печели толкова много, а се облича с дрехи от боклука — засмя се Бриджит, когато потеглиха надолу по улицата.

— Ако ти бях казала, че тениската е купена от „Максфийлд“, щеше ли да е шик?

— Разбира се — заяви Бриджит без капка колебание.

— Добре, тогава да се престорим, че е точно така. Нямам време да се тревожа за външния си вид. — И никога не го правеше. Просто не беше сред приоритетите й. За разлика от много жени, които познаваше, Тали се интересуваше повече от това, което има в главата си, а не на гърба си. Със сигурност се различаваше много от Бриджит, която носеше дрехи само от най-новите колекции на модните дизайнери и пръскаше основната част от заплатата си за бижута и тоалети. Тя обичаше да повтаря, че има изискан имидж, който се нуждае от старателно поддържане, тъй като представлява самата Тали Джоунс. Макар че самата Тали Джоунс пет пари не даваше за външния си вид.

По пътя към Палм Спрингс Тали се обади на Макс в Ню Йорк и я хвана тъкмо когато тръгваше за колежа. Дъщеря й каза, че вчера се е опитала да се свърже с нея, за да провери как е и как върви снимането на филма.

— Филмът става страхотен. Движим се точно по график и след няколко седмици ще се върнем в Ел Ей. Какво става с теб? Как е в училище? — Тали обичаше да разговаря с дъщеря си и й се обаждаше възможно най-често.

— При мен всичко е наред. Миналата седмица се запознах с едно момче в библиотеката. Изглежда много сладък. Ще следва медицина.

Нейните любовни увлечения винаги тревожеха Тали, особено когато си припомняше, че самата тя беше само с две години по-голяма от Макс, когато се влюби в каубоя от Монтана и забременя с нея. Но не изглеждаше много вероятно това да се повтори с дъщеря й. Макс не беше толкова наивна, колкото тя на нейната възраст.

Самата Тали сега си мислеше, че тогава можеше и да не забременее, ако майка й не бе починала няколко години по-рано. През онзи период се чувстваше самотна, макар че баща й винаги се стараеше да е край нея. Но бе сигурна, че майка й би постъпила по-различно, и за разлика от баща й навярно нямаше да настоява тя да се омъжи. Всичко се оказа голяма грешка, с изключение на това, че се сдоби с чудесна дъщеря, и беше благодарна на съдбата за нея. Макс беше прекрасно дете и нито веднъж не наскърби майка си. Освен това, според Тали намерението й да стане адвокат като дядо си беше много добро. Не искаше дъщеря й да се заема с филмовия бизнес. Това беше труден живот, пълен с нестабилни хора, в един налудничав свят. Тали никога не насърчаваше Макс да общува с децата на кинозвездите, макар че Макс се бе запознала с някои от тях в училище. Но тя беше разумно и уравновесено момиче, а и някои от тези хлапета бяха изненадващо мили и добри. Макс винаги избягваше лошите и имаше вродената дарба да избира за приятели уравновесени и благоразумни младежи.

— Приятен ден, мамо — каза весело тя след няколко минути, и затвориха.

Тали си спомни, че трябва да каже на Бриджит за финансовата проверка, поискана от японския инвеститор. Помоли я да се обади на техния счетоводител Виктор Карсън, за да му поръча да съдейства максимално на ревизорите и да им предостави всички необходими документи.

— Поне на теб няма да ти се наложи да работиш по тази проверка — каза Тали и извади сценария. Изглеждаше спокойна и отпочинала.

— Ще дам на Виктор всичко, което му е нужно.

Бриджит беше много добра с числата и поддържаше всички сметки на Тали в безукорен ред. Никога не бе имало проблем с намирането на сметките или фактурите, които тя бе платила. След като през първите няколко години Бриджит често търсеше Тали по снимачните площадки, за да подпише някой документ, бяха открили обща сметка и Бриджит бе упълномощена да подписва вместо нея всички фактури. Това спестяваше на Тали време и главоболия, тъй като Бриджит старателно следеше всички плащания. Имаше кредитна карта за личните разходи на Тали, както и за всички пари, изпращани на Макс, която живееше в апартамента на Тали в Ню Йорк.

Бриджит и Виктор често работеха заедно. Тали разчиташе на тях да поддържат в изрядност финансовите й документи. И тъй като Бриджит оглавяваше финансовия й екип, всичко вървеше точно като швейцарски часовник. Хънт винаги повтаряше, че завижда на Тали и че би искал да има асистентка като Бриджит. Тя помагаше дори и на него; никога не му отказваше счетоводни услуги.

По пътя към Палм Спрингс Тали изчете промените в сценария. До полунощ сценаристите бяха изпратили на Бриджит по факса последните си добавки към текста. Тя бе донесла и тях в колата, така че Тали прегледа всичко, като нанасяше своите режисьорски бележки. Като пристигнаха на снимачната площадка, тя поиска от сценаристите още промени, което не изненада Бриджит. Тя отлично познаваше стила на работа на Тали — винаги нащрек дори за най-малките подробности.

— А ти какво прави снощи? — попита тя асистентката си.

— Нищо особено. Изкъпах се, почетох, отговорих на няколко имейла. Легнах си рано. Трябва да спя повече, за да съм красива — добави Бриджит с невинен тон.

Единственото, което никога не споделяше с Тали, бяха срещите й с актьорите, ангажирани за поредната продукция. Веднъж Тали случайно узна за една такава връзка, но не й каза нищо. Нейният принцип беше да не разпитва и да не поучава. Предполагаше, че това е едно от предимствата, свързани с работата на Бриджит, ако това искаше тя — а явно бе така. Тали смяташе, че не си струва да коментира увлеченията на Бриджит, след като те не траят по-дълго от времето за заснемането на поредния филм. Нямаше нищо против, стига да не постави самата нея в някаква неприятна ситуация или да обещае услуги, които не би могла да направи. Ала Бриджит бе твърде умна за подобни неща и никога не прекрачваше границите. Затова Тали си казваше, че не е нейна работа с кого спи Бриджит. Докато пътуваха, тя изглеждаше съвсем невинна. Тали се усмихна, чудейки се с кого ли е прекарала нощта Бриджит. Несъмнено с някой много млад мъж, от статистите или актьорите. Бриджит винаги предпочиташе подобни мъже.

Денят на Тали на снимачната площадка се оказа твърде натоварен, също като предишния. Бриджит се навърташе наоколо, носеше й изстудени безалкохолни напитки, а понякога и нещо топло за пиене, напомняше й да хапне нещо. Иначе Тали никога не си губеше времето за това — беше прекалено нетърпелива и имаше твърде много задачи, за да си позволява почивки за хранене. По същата причина не си правеше труда да се облича прилично или да се сресва. Тали беше обсебена от работата си и мразеше да я разсейва каквото и да било, дори за миг нещо друго да ангажира съзнанието й.

Бриджит отговори на имейлите и проведе няколко телефонни разговора от нейно име. Обади се на Виктор Карсън и го осведоми за предстоящата финансова проверка. Като приключи с всичките си задачи, седна спокойно, за да наблюдава заснемането на поредната сцена от филма. Често даваше на Тали много полезни, критични съвети. Имаше набито око и винаги схващаше точно какъв нюанс и какво въздействие иска да постигне Тали с конкретната сцена. Режисьорката ценеше откровено споделяните мнения на Бриджит, която с течение на годините беше научила доста за професията.

Очертаваше се още един успешен ден. Когато завърши снимките, Тали се обади на Хънт. Той каза, че пътува за срещата в хотела „Поло Лаундж“ в Бевърли Хилс и й разказа какво е правил днес. Каза й колко много му липсва. На Тали й допадаше, че с Хънт не изпитват нужда да бъдат непрекъснато заедно, като сиамски близнаци. Живееха заедно, но всеки си имаше свой живот; свързваха ги общите им проекти. Но той никога не я ревнуваше, нито пък се сърдеше, когато тя отсъстваше; и тя не се безпокоеше за него. След четирите години заедно двамата си имаха пълно доверие и всеки познаваше много добре другия.

Хънт беше съвсем различен от останалите, с които Тали бе имала връзка преди него; всички те я бяха мамили. Вторият й съпруг се оказа най-лош, но и другите не бяха много по-свестни. Приличаха на мъжете, които познаваше от киноиндустрията. Допадаше й, че Хънт е честен, предан, верен и солиден. В някои отношения не беше толкова вълнуващ, колкото предишните й партньори — но тя не търсеше вълнения, а искаше мъж, когото да обича, на когото да се доверява. Какъв смисъл имаше иначе? Отдавна бе стигнала до този извод и бе научила тази житейска истина по трудния начин, след като се бе опарила толкова пъти. Хънт беше удивително мил. Преди да приключат разговора, й каза, че всичко минало добре, когато завел баща й за изследванията, макар че му се сторил доста отслабнал.

— Знам. Икономката му се оплака, че не се хранел достатъчно — отвърна Тали разтревожено.

— Някой път трябва да се отбия при него и да му сготвя нещо вкусно — отвърна той замислено.

— Сякаш си нямаш друга работа — отвърна тя.

— Мога да намеря време. Харесвам баща ти, той е много мил човек. Днес ми беше много приятно с него. Преди да тръгнем, ми се стори малко нервен. Затова му разказах всички нови вицове, които знам. Като стигнахме, вече беше живнал.

— Благодаря ти за грижите — промълви тя, искрено трогната.

Тъкмо заради такива жестове обичаше Хънт, а те никак не бяха малко. Той бе извънредно внимателен и грижовен, а и винаги се държеше толкова добре с Макс. Двамата с дъщеря й се разбираха отлично. Макс беше на четиринайсет, когато Тали започна да се среща с Хънт. Момичето се поуспокои — естествено, след първоначалния период на съпротива. След една година, когато Хънт се нанесе при тях, и за тримата това беше естествено развитие на събитията, дори за бащата на Тали, който беше малко по-старомоден от тях в това отношение. Той наричаше Хънт „моя син по любов“.

Тази нощ Тали остана в хотела в Палм Спрингс. Беше щастлива, че нещата около филма вървят така добре. Не се стигна до нито един от кошмарите, обичайно съпътстващи заснемането на един филм — проблеми с осигуровките или инвеститорите, с актьори, които се разболяват или се опитват да анулират договорите си, мразят се един друг или се нараняват на снимачната площадка. Подобни неща се случваха рядко при Тали, но когато ги имаше, наставаше истинска суматоха. Тя винаги се опитваше да избягва проблемите — наемаше актьори с добра репутация и се стараеше в договорите им да бъдат предвидени мерки срещу всякакви затруднения, капризи или ексцентричности. Хънт беше блестящ именно в изпипването на подобни детайли, което обясняваше защо съвместните му продукции с Тали се радват на такъв огромен успех. Тя обичаше да работи с него. Хънтър Лойд бе най-добрият продуцент, който бе имала някога. Самата тя работеше неуморно, полагаше усилия да изтръгне от всеки актьор възможно най-доброто изпълнение, наемаше най-добрите писатели и най-способните сценаристи. Заслужаваше напълно репутацията, на която се радваше.

Тали остана много доволна от престоя си в хотела тази нощ. С Бриджит поплуваха в басейна; тя бе поръчала за Тали масаж в стаята, който се оказа божествен. Тя предложи и Бриджит да си направи масаж; приятелката й с радост прие. Стилът на живот, който Бриджит водеше покрай нея, й подхождаше идеално. Благодарение на Тали тя водеше живот на кинозвезда.

Виктор Карсън гледаше купчината документи, папки и счетоводни баланси върху бюрото си. От петнайсет години беше финансов съветник на Тали. Като се изключат документите за по-дребните разходи, с които се занимаваше Бриджит, всички останали счетоводни документи се обработваха от неговата фирма. Затова едва не простена на глас, когато Бриджит му се обади, за да му съобщи за външната финансова проверка от инвеститора. Само това му липсваше. И без това животът му беше достатъчно сложен. Собствените му проблеми му пречеха да се задълбочава в нещо друго. Не можеше да си обясни защо са поискали проверка от независима счетоводна къща. Точно сега най-малко му трябваше да нахълтат глутница враждебно настроени ревизори, които да се ровят из всички документи и папки и да искат обяснения. Сметките на Тали винаги се поддържаха изрядно, но такава ревизия щеше да отнеме много време, дори и да я извършва някой друг, а не беше изключено да се проточи и още повече, ако се налага да им обяснява всичко. При нормални обстоятелства двамата с Бриджит се справяха с всякакви счетоводни операции, и всичко вървеше като по вода. Просто нямаше време за тази задача, но нямаше как да откаже на Хънт и Тали. Имаше си лични проблеми, макар че никога не бе признавал за тях пред клиентите си. Той се грижеше за данъците на Хънт и на Бриджит, но в момента тревогите му бяха само заради личните му проблеми.

Жените бяха вечното проклятие в живота на Виктор. Преди двайсет години разводът и издръжката на първата му съпруга му струваха цяло състояние, когато тя откри, че той има любовница — красив италиански модел. Той напусна жена си и се ожени за италианката. От първата си жена имаше две деца, а от втората му се родиха близнаци. След две години тя се приспособи към американските нрави — до голяма степен самият той я бе научил на това; напусна го заради някакъв по-млад мъж и го остави почти без пукната пара. Накрая се премести в Париж, омъжи се там за някакъв тип, а той не бе виждал близначките от осемнайсет години. Те бяха напълно непознати за него, макар че им плащаше издръжка до тази година. За щастие, двете му по-големи деца от първия брак бяха пораснали и имаха работа, но за няколко години той бе принуден да издържа две бивши съпруги и четири деца.

А съвсем наскоро лошите инвестиции, с които бе рискувал под влиянието на собствения си финансов съветник, му струваха значителна сума. За интересите на клиентите си се грижеше по-добре, отколкото за собствените си. Когато стана на шейсет и две, се влюби лудо в млада, амбициозна актриса и се ожени за нея след един уикенд в Лас Вегас, наситен с горещ секс. Обеща й да използва всичките си връзки в Холивуд, за да подпомогне кариерата й, което обаче не се оказа толкова лесно, колкото бе очаквал. Оказа се, че Бриана няма талант, прослушванията й за киноактриса приключиха с пълен провал и единственото, на което се оказа способна, бе да бъде модел на бански костюми в едно рекламно шоу, което доста се различаваше от очакванията й.

Виктор съвсем наскоро бе навършил шейсет и пет, а Бриана беше на двайсет и девет. Сега го заплашваше с развод, ако не спази обещанията си да уреди кариерата й в киното или в телевизията. Тя беше невероятна в леглото, но не и на екрана. Ала през последните шест месеца не спеше с него. Прекарваше цялото си време само в клиниките за пластична хирургия или в обиколки из бутиците на Родео Драйв, като постоянно искаше все повече пари. Само преди седмица го заплаши, че ще го напусне, но той не искаше да я изгуби. Колкото и да бе непоносима, тя внасяше свеж полъх на вълнение и блясък в иначе сивия му живот, и той беше луд по нея. За него тя беше идеалната трофейна съпруга. Обичаше да излиза под ръка с нея и да наблюдава завистливите погледи на другите мъже. Или поне така си мислеше. Всеки, който прекараше една вечер с нея, сетне го съжаляваше. Но той си оставаше сляпо влюбен в Бриана и не искаше да се раздели с нея, каквото и да му струваше това. Истината беше, че заради финансовите си загуби вече не можеше да си я позволи, но не искаше тя да научи за това. Едва успяваше да насмогва на навиците й да пазарува с широка ръка. Тя постоянно му се сърдеше, искаше още и още. Или се опитваше да подобри някоя част от тялото си, която вече бе променяла. Смени първите си гръдни импланти, коригира коремните мускули, повдигна задника си, а наскоро й направиха липосукция на бедрата. Но каквото и да му струваше да я задържи, той бе готов да плати цената. Все пак беше по-евтино от развод и от дългогодишна издръжка. Но не знаеше откъде да намери още пари. Чувстваше се като фокусник, чиито зайци са изскочили от шапката.

Беше прекалено зает да жонглира със собствените си пари, за да се занимава и с финансовата проверка на Тали. Знаеше, че ще му отнеме доста време, а току-що бе обещал на Бриана да я заведе в Европа. Ако и сега се отметне, нямаше съмнение, че тя ще го напусне. Бриана искаше да отиде и в Бразилия, за да провери как са пластичните хирурзи там. През последните три години животът на Виктор се бе превърнал в истински ад. Загубата на значителна сума пари напоследък бе изправила живота и брака му пред сериозен риск. Той не се съмняваше, че ако Бриана узнае за провала му, тутакси ще го зареже. При това най-хладнокръвно. Децата му щяха да бъдат щастливи, ако го стори, но Виктор щеше да е съсипан.

Тази вечер тръгна от офиса в осем и тръгна към къщи. Бриана го чакаше там. Резултатът от днешните й набези по бутиците още не бе изваден от пазарските торби, струпани до входната врата. Виктор трепна, когато видя познати имена: „Долче и Габана“, „Роберто Кавали“, „Нейман“, „Шанел“. За Бриана това беше постоянно занимание. Това бе единствената причина да се омъжи за човек на неговата възраст. Виктор Карсън не беше вълнуващ и интересен мъж и изглеждаше по-стар от годините си. Не я привличаше, а и Бриана се интересуваше само от това, което можеше да направи за нея. Той все се канеше да започне с диетите, но така и не го направи. Никога в живота си не бе стъпвал във фитнес зала. И на всичко отгоре бе загубил косата си още когато беше малко над трийсетте. Но обожаваше красивата си млада жена и беше напълно заслепен от нея. Другите мъже копнееха за скъпи коли, за солидни недвижими имоти или за успехи. Всичко, което искаше Виктор от живота, бе да има в леглото си една млада красавица. Това му струваше два провалени брака и няколко сериозни дълга. Сега бе на път да повтори тази злополучна съдба. Ако не получи голямата печалба от лотарията, нямаше начин Бриана да остане с него.

— Закъсня — упрекна го младата му съпруга още с влизането му.

— Днес ми се събра доста работа. — Повечето от работата му се свеждаше до обмисляне как да й плаща сметките, но задаващата се финансова проверка на Тали му създаде още работа. Трябваше да се разпореди помощниците му да работят по подготовката на нейните счетоводни документи.

— Искам да излезем на вечеря — нацупи се Бриана. Беше си моделирала устните като Анджелина Джоли и изглеждаше доста страховито, когато се цупеше.

Не му се искаше да й признае, че се чувства уморен и не иска нищо повече от една кротка вечеря у дома.

— Какво имаш предвид? — Никога не й отказваше нищо, а сега не бе най-подходящият момент да започне такава важна промяна.

— Да отидем в „Мистър Чоу“ — заяви тя с блеснали очи.

Обичаше да я виждат сред звездите, които посещаваха елитния ресторант; заради тях там се струпваха много папараци. Заведението беше шумно, модно, скъпо, а храната — превъзходна. Определено бе място, където си струва да отидеш, за да те забележат.

— Добре. Ще се обадя и ще проверя дали мога да уредя резервация — отвърна тихо Виктор.

— Вече го направих — усмихна му се широко тя. — Ще стигнем дотам само за десет минути. Поканих Карла и Джон да се присъединят към нас. — Те бяха нейни приятели, а не негови; отличаваха се с убийствения за Виктор навик да поръчват най-скъпите блюда и най-изисканите вина, но никога не изваждаха портфейлите си за сметката. И бяха на нейните години.

Всичките й приятели очакваха от него да бъде щедрото деденце. Най-вече тя. Неговите собствени приятели отдавна бяха изчезнали от живота му. Жените, с които Виктор излизаше, особено сегашната, Бриана, караха съпругите на приятелите му да се чувстват неудобно. Според Виктор те просто завиждаха. Нито веднъж не му хрумна, че самият той изглежда като глупак, а Бриана е направо непоносима. Тя никога не разговаряше за нещо друго, освен за пластична хирургия и за клюките, които четеше в списанията за кинозвездите. Той не жадуваше за вечеря, на която ще се говори само коя холивудска двойка се е разделила, кой с коя спял или кой кого измамил, коя си направила лифтинг на лицето или новият бюст на коя изглеждал най-добре. Но това бе животът, който сам си бе избрал — претенциозен брак със златотърсачка, наполовина по-млада от него. Той обаче никога не я бе възприемал като такава, макар че напоследък ненаситният й апетит за пари бе започнал да го плаши. Никой от клиентите му не познаваше жена му, макар че Бриджит веднъж ги срещна в един нощен клуб и сподели с Тали, че жената на Виктор изглежда ужасяващо. Самата Бриджит никога не бе очаквала от сериозния, спокоен, кротък Виктор да се ожени за жена като Бриана. А той я представи на Бриджит с гордост, което беше още по-лошо. Бриджит смяташе, че би трябвало да се срамува да го виждат с подобна жена. Наистина, беше скъпо облечена, но това не помагаше. Етикетите от скъпи модни дизайнери, безвкусното и натруфено диамантено колие и пръстенът не променяха факта, че прилича на проститутка, която той е наел за вечерта, а не на съпруга за цял живот. За Бриджит тази Бриана беше една колосална грешка.

Като пристигнаха в ресторанта „Мистър Чоу“, завариха приятелите на Бриана, дошли по-рано. Дори бяха взели със себе си още една двойка, напълно непозната за Виктор. Поръчваха си от менюто всичко, което привличаше вниманието им — коктейли, две бутилки много скъпо вино, а към десерта — шампанско. Когато дойде моментът да плати сметката, Виктор сякаш физически усети как кредитната му карта се сгърчи. Но когато се прибираха, Бриана изглеждаше щастлива. Отпусна се сред мехурчетата във ваната и го попита кога тръгват за Европа.

— Още не съм направил резервации — честно й призна той.

Тя беше обзавела наново апартамента още с пристигането си тук, което също му струваше цяло състояние. Най-скъпо му излезе гигантската розова мраморна баня.

— Току-що научих, че трябва да помагам при финансовата проверка на един от моите най-важни клиенти. Не мога да отсъствам, докато ревизията не приключи. — В противен случай рискуваше да забави началото на следващия филм на Тали, или тя да изгуби подкрепата на японския инвеститор, което означаваше, че Виктор ще изгуби важен клиент. Не можеше да си го позволи, а и беше твърде съвестен, за да постъпи другояче. Виктор винаги беше изключително старателен в работата си.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че няма да заминем? — Бриана го изгледа изненадано.

— Не. Казвам само, че не зная точно кога. Но ще заминем, обещавам ти.

Тя се поуспокои, а той за малко си отдъхна от напрежението. И тъкмо се готвеше да излезе от банята, когато тя му съобщи, че иска да промени обзавеждането в спалнята им. Това беше нова идея, поредният начин да харчи още от парите му.

— Чух за един нов декоратор. Искам да го изпробвам. Обзавел е спалнята на Джей Ло — обяви Бриана решително.

Виктор не й отговори. Тихо се вмъкна в своята гардеробна, за да си облече пижамата. Отпусна се на един стол и се замисли за това, което го очаква, ако искаше да се опита да задържи Бриана при себе си. Беше обзет от мрачни мисли. Нямаше представа как ще намира пари, за да задоволява капризите й. Освен ако не обере банка или не спечели от лотарията. Исканията й ставаха все по-големи, а парите, с които разполагаше, се топяха с всеки изминал ден.