Даниел Стийл
Предателство (18)

18.

Преди да отлети за Аляска, Джим доведе синовете си в къщата, за да се запознаят с Тали и Макс. Искаше Тали да се срещне с тях, а тя остана силно впечатлена от това колко зрели и добре възпитани са децата му. От пръв поглед си личеше, че тримата са силно привързани един към друг и са много близки. Бяха едно чудесно, сплотено семейство. И двете момчета бяха много симпатични, а Джош изглеждаше по-зрял за своите деветнайсет години. Макс беше завършила лятната школа и Тали се развесели, като я видя как се слиса при вида на младежа. Джош действително беше много хубаво момче.

Двамата младежи се впуснаха в оживен разговор за юридическия факултет. Джош призна, че се колебае дали да стане играч в професионалната лига по американски футбол, или да следва право. От коментарите му стана ясно какво предпочита баща му. Джим се надяваше Джош да избере правото. В крайна сметка, след години този избор щеше да се окаже по-полезен. Футболната кариера беше по-вълнуваща, но можеше да се окаже много по-трудна и краткотрайна. Джим поиска да чуе преценката на Макс по въпроса. За нея изборът беше съвсем ясен. Още преди години дядо й я бе убедил, и сега тя бе доволна, че се подготвя да започне обучението си в юридическия факултет на нюйоркския университет.

Тали приготви обяд за всички и седнаха в градината. На следващия ден Джим и синовете му заминаваха за Аляска. Когато си тръгнаха, тримата младежи доста се бяха сближили. Джош каза на Макс, че ще й се обади, преди да се върне в Мичиган и тя да замине за Ню Йорк. Дори я покани да посети един от неговите мачове през есента. Двамата родители изглеждаха много доволни на сбогуване.

— Приятно прекарване в Аляска — пожела Тали на Джим, когато гостите си тръгваха. Макс изпрати момчетата до колата. — Имаш чудесни синове — каза му тихо Тали, и Джим се усмихна.

Приятно му беше да го чуе, а и той мислеше така.

— Също толкова чудесна е и дъщеря ти. Много е красива, направо ослепителна. Много прилича на теб.

Тя дори беше по-висока от майка си, но приликата им беше поразителна. Срещата премина чудесно. И двете семейства останаха впечатлени. Децата на Тали и Джим бяха здрави, разумни и нормални младежи, при все че бяха отрасли в семейства с по един родител, който бе изцяло посветен на тях; и те им се отплащаха подобаващо.

— Те са супер, мамо! — възкликна ентусиазирано Макс, след като си тръгнаха. — Джош наистина си го бива, много е готин. Харесвам и Джим. А Боби е голям сладур. — Харесваше й силната връзка помежду им, привързаността им един към друг, топлината и взаимното уважение, които изпитваха. — Наистина ли може да отида на някой от мачовете на Джош? — Идеята й бе харесала. — Бих могла да доведа и няколко приятели от Ню Йорк — каза тя и Тали се усмихна. Явно Джош и Макс се бяха харесали.

— Може би. Нека да видим какво ще се случи през есента.

След края на лятото Тали искаше да започне да чете нови сценарии. Тя се оглеждаше за нов проект, след като се отказа от следващия си филм, който възнамеряваше да снима с Хънт, когато се разделиха, така че сега беше отворена за нови идеи. Знаеше, че най-добрият начин да се възстанови от травмата от изминалите месеци е пак да се отдаде изцяло на работата си. Жадуваше да снима нов филм. Нямаше представа колко време ще й отнеме търсенето на подходящ сценарий. Можеше да се окаже доста продължителен процес. Но бе готова в скоро време да започне. Въпреки всичко, което се бе случило, работата й липсваше, след като завърши последния си филм. Знаеше, че трябва да се заеме и с търсенето на нова асистентка, което щеше да е голяма промяна, след като бе свикнала с една и съща в продължение на седемнайсет години. Тя дори не знаеше откъде да започне, нито как отново ще се довери на някой друг, но имаше нужда от помощник.

Джим й се обади два пъти от Аляска, само за да провери как е. Тали се зарадва на тези обаждания. Но не каза нищо на Макс, защото не искаше да им придава прекалено голямо значение. Джим просто беше приятелски настроен и твърде загрижен за нея, но тя не желаеше да влага нещо повече в проявената от него любезност, нито да храни някакви други надежди. Но й бе харесала идеята двете семейства отново да се срещнат. Щеше да е много приятно, ако и следващата им среща мине така добре, както първата, защото децата бяха много важни и за двамата родители. Тя лесно можеше да си представи как ще се сприятелят. Двамата с Джим имаха много общи неща помежду си, тъй като бяха отгледали сами децата си.

Когато Джим и синовете му се върнаха от Аляска, Тали вече се бе свързала с двама експерти по набиране на персонал, така наречените „ловци на глави“, за да започне търсенето на нова асистентка. Срещна се с няколко кандидатки, но не одобри нито една от тях. Всички бяха прекалено напористи, твърде нахални или ненужно мекушави, или пък вманиачени на тема Холивуд. И Тали, и Макс се изнервиха, когато се оказа, че една от жените, поканени на интервю, удивително прилича на Бриджит — дори имаше подобни маниери и глас. Макс отбеляза, че навярно двете с Бриджит са ползвали услугите на един и същ пластичен хирург, което разсмя Тали. Но тя не искаше още една бляскава асистентка. Този път търсеше някоя по-тиха и по-скромна, благоразумна и открита. Не се нуждаеше от дебютантка, богата наследница, бивша актриса, някоя прекалено суетна и самовлюбена, или пък твърде впечатлена от успехите на Тали. Искаше непретенциозен работен кон като самата нея. Без фалшив блясък.

Първата интересна кандидатка се появи в деня преди заминаването на Макс в Ню Йорк. И Макс я хареса. Беше завършила английска литература във вечерните курсове в Южнокалифорнийския университет, и същевременно работела като болногледачка. Беше умна, малко над трийсетте. Доскоро бе работила като асистентка на известна сценаристка, в продължение на пет години. Но се наложило да напусне тази работа, тъй като работодателката й се омъжила и се преместила в Европа.

Изглеждаше чиста и спретната. Дойде на интервюто със семпла бяла тениска, джинси и маратонки. Каза, че е разведена и няма деца. Държа се много мило с Макс по време на краткия им разговор. Кандидатката притежаваше вродена майчинска загриженост, което беше полезно качество за подобна работа. След един час Тали й предложи да започне работа от следващата седмица на пробен срок. Обясни какво е преживяла с предишната си асистентка, включително и травмиращата развръзка, но без да се впуска в много подробности. Предполагаше, че всичко това вече й е известно от агенцията за набор на персонал. Тали беше съвсем наясно, че на никоя новопостъпила няма да й е лесно да замести Бриджит, която вършеше много работа, и то по начин, с който Тали бе свикнала. Навярно щеше да й е доста трудно да свикне да работи с нов човек.

— Тя ми допада, мамо — каза Макс на майка си, след като кандидатката си тръгна.

Видяха, че непознатата тръгна от паркинга с пикап, което също се хареса на Тали. Никакъв „Астон Мартин“, никакви бляскави спортни коли. Беше точно такава, каквото си я бе представяла — умна, способна, семпла и разумна. Казваше се Меган Маккарти. Имаше лунички и червена коса, която носеше стегната на плитка, спусната по гърба й. И най-важното — от предишната си работа беше научила много за филмовата индустрия.

— И на мен ми хареса — каза тихо Тали. — Да видим как ще потръгнат нещата.

Не искаше да се ентусиазира твърде много. Този път воденето на сметките не влизаше в работата на асистентката. Вместо нея това щеше да върши Виктор, който изпращаше един от своите помощник-счетоводители в къщата на Тали веднъж седмично, за да се запознае с разходите и да плати сметките.

След интервюто с Меган Тали помогна на Макс да опакова внушителния багаж за връщането си в Ню Йорк. После излязоха на вечеря в ресторант „Бръшляна“. Всичко тук им напомняше за Сам. Тали едва сдържа сълзите си, като седнаха на масата, където бяха на последния си обяд с него. Той ужасно й липсваше, както и на Макс. Отсъствието му беше съвсем осезаемо. Тали трябваше да разчисти вещите му и да опразни къщата, преди да я обяви за продажба, но не можеше да събере смелост за това. Амелия все още се отбиваше всеки ден, за да поддържа чистота, макар че Тали й предложи да си потърси нова работа на половин ден. Не се нуждаеше от услугите на Амелия повече от няколко дни в седмицата.

Макс се върна в Нюйоркския университет, за да започне втората година от следването си. Тали започна старателно да чете сценарии, за да търси идеи за следващия си проект. Най-после беше готова да започне обмислянето на плановете си и да се върне на работа. Няколко сценария й харесаха, но не откри такъв, по който да поиска да заснеме филм. Поне се наслаждаваше, докато четеше проектите. Почувства се ободрена дори само от тази предварителна дейност. Това я разсейваше, изпълваше я с желание за работа, действаше й целебно. Работата винаги я беше крепила и беше нейното спасение от много години насам, особено през по-трудните периоди от живота й.

Меган се яви на работа една седмица след заминаването на Макс и веднага се зае с организирането на всичко, от което Тали се нуждаеше в професионално отношение. Оказа се скромна, непретенциозна и в същото време умна, което много се хареса на Тали. Двете жени си приличаха по много неща. Скоро Тали установи, че има много повече допирни точки с Меган, отколкото навремето с Бриджит, която винаги беше нейна пълна противоположност. След пробния период, който Тали съкрати само до първата седмица, тя предложи на Меган да я назначи за постоянно. И двете останаха много доволни. Тали съобщи по телефона на Макс, при един от безкрайно дългите им разговори. Макс веднага одобри решението на майка си.

Животът бавно се връщаше към нормалния си ритъм, въпреки огромните промени, които бяха настъпили. От живота на Тали изчезнаха трима души, които бяха извънредно важни за нея — Сам, Хънт и Бриджит. Но накрая се появиха нови лица, към които Меган изглеждаше сполучливо допълнение. А разговорите на Тали с Макс станаха много по-забавни, отколкото досега. Преди да тръгне, Макс научи майка си да използва чат програма, с която можеха да се виждат на компютърните екрани, докато разговарят. Беше много приятно и за двете; Тали имаше чувството, че Макс е при нея, тъй като я виждаше. Макс се шегуваше, че се превръща в специалист по високите технологии.

Когато Тали не четеше сценарии, двете с Меган подреждаха вещите в къщата на Сам. Меган прояви голямо трудолюбие, докато опаковаха всичко, което бе принадлежало на бащата на Тали. За нея това бе мъчително преживяване. Но освен работлива, Меган се оказа и доста тактична, чувствителна натура, защото знаеше какво означава човек да е самотен. Тали се разстройваше, като се докосне до вещите на баща си и до нещата, останали още от майка й.

Целта й беше до края на годината къщата на Сам да бъде напълно опразнена и пребоядисана, за да може да я обяви за продажба. Не искаше да избързва и просто да разчисти всичко наведнъж. Беше й тъжно да прибира вещите, книгите, документите и спомените, които са означавали много за баща й и й напомнят за него. Той бе оставил цялото си имущество, включително и къщата, в попечителски фонд за внучката си. Не беше кой знае какво, но все пак един ден Макс щеше да разполага с прилична сума, особено ако къщата се продаде. След няколко години, когато завърши следването си, тези пари можеха да се окажат много полезни за нея. Така Сам бе избегнал начисляването на голяма данъчна сума, защото бе прехвърлил парите си на представител на по-следващото поколение. Освен това Сам знаеше, че Тали не се нуждае от тези пари.

Тали и Меган бързо напредваха с разчистването. Меган се оказа много полезна и ефективна асистентка, а и се отнасяше с уважение към новата си работодателка. Тали постепенно свикваше с нея. Тя беше много различна от Бриджит — голямо предимство в очите на Тали. При Меган нямаше и помен от блясъка и стила на предшественичката й; тя не се интересуваше дали ще попадне в светлината на прожекторите. Искаше само да си върши работата и да помага, колкото може, а освен това беше много способна и склонна да работи на удължен работен ден.

Понякога Тали се чуваше с Джим, макар че не го бе виждала, откакто замина за Аляска със синовете си. Той й се обаждаше, за да провери как е, но нямаше какво да й съобщи за съдебните дела. Датите на всички процеси все още бяха толкова далеч, че явно нищо не се беше задвижило и така щеше да си остане още известно време. Още се събираха доказателства, а Бриджит беше в затвора в очакване на съдебните процеси. Джим беше подочул от някого в отдела за пробации, че тя ни най-малко не се разкайвала за стореното от нея, дори и за убийството на Хънт. Чувствала се предадена от него, така че стореното от нея й се струвало напълно справедливо. Не съжалявала и за откраднатите от Тали пари; дори имала нахалството да заяви, че е оползотворила парите много по-добре. Джим сподели с Тали, че всичко това никак не го изненадва. Според него това поведение било типично за хора от подобен тип.

Тали все си мислеше, че някога ще чуе нещо от нея — някакво извинение за предателството й, за това, че бе крала от нея и бе спала с Хънт, но не дочака нищо — нито ред, нито дума. Все едно че двете въобще не се бяха познавали и Тали й бе напълно чужда. Джим каза, че Бриджит се вписва напълно в класическия портрет на всеки социопат — без капка разкаяние, без нито една мисъл за това, което причинява на другите, без никаква съвест. За Тали все още беше трудно да разбере или да повярва в това. Но поне шокът от многобройните предателства, които бе преживяла, започваше да отшумява и тя все повече се успокояваше. И се радваше на работата с Меган, която беше много усърдна, но притежаваше и чувство за хумор. Понякога, след дълги часове напрегната работа, се разсмиваха за нещо, което подобряваше настроението на Тали. Най-после и за нея всичко започваше да се подрежда.

През ноември Тали откри сценарий, който й хареса. Беше необичайна творба на млад сценарист. Тя остана възхитена от написаното. Искаше сама да го продуцира и режисира, затова започна да подготвя проекта и да преговаря с инвеститорите. Тези, на които се обади, се зарадваха и развълнуваха. На Тали й подейства освежаващо да се озове отново във водовъртежа на киноиндустрията. Докато Макс се прибере у дома за Деня на благодарността, Тали бе затънала до гуша във водене на бележки и разговори по телефона. Но когато дъщеря й пристигна, тя спря да работи за няколко дни, за да се посвети изцяло на Макс, докато е там. И както винаги, двете си прекарваха чудесно.

— И така, какво се случва между теб и Джим? — попита я Макс още първата вечер, след като си дойде.

— Нищо — засмя се Тали. — От време на време той се обажда, за да ме информира за напредъка по случая, но точно в момента не се случва нищо особено.

— А на мен Джош ми се обади два пъти от Мичиган. Каза, че баща му много те харесва — съобщи срамежливо Макс.

— И аз го харесвам, но сега и двамата имаме по-важни дела. Все пак е мило, че Джош ти се е обадил — отвърна Тали и се усмихна.

— Да. Той каза още, че ще опита да дойде в Ню Йорк след края на футболния сезон, за да провери как е в юридическия факултет на Нюйоркския университет.

Джош я беше поканил и на един от мачовете на отбора му, но тя нямаше време да пътува, затова той обеща да й се обади през уикенда за Деня на благодарността. Макс наистина го харесваше, но засега бяха само приятели. И двамата споделяха мнението, че трудно се поддържа връзка от голямо разстояние.

На следващия ден Джим позвъни на Тали, за да й пожелае приятно прекарване на Деня на благодарността. Накрая добави, че заедно със синовете му заминават при роднините на покойната му съпруга. Тя имаше сестра в Пасадина, чиито деца бяха приблизително на възрастта на синовете на Джим, така че двете семейства често прекарваха празниците заедно.

— А какво ще правите ти и Макс? — попита той.

— При нас тази година ще бъде по-тихо и спокойно. Обикновено прекарвахме Деня на благодарността с баща ми, но тази година, без него, всичко ще е много по-различно. — Имаше и още нещо, което отличаваше тази година от предишните: от четири години главно Хънт се грижеше за празничната трапеза. Сега с дъщеря й трябваше сами да приготвят храната и да прекарат сами празника. А и Макс искаше да се види със старите си приятели, докато е в Ел Ей.

— Зная колко трудно ще ви бъде — отвърна Джим, изпълнен със съчувствие. — Може би ще успеем да съберем децата за един обяд, преди да се върнат в университета, макар че когато Джош си е у дома, обикновено е много зает с приятелите си.

— И Макс е същата — призна Тали, точно когато дъщеря й влезе в стаята и я попита с кого говори. Тали закри с ръка телефона и й прошепна, че се обажда Джим. Макс тутакси се оживи и започна да прави знаци на майка си, че трябва да се срещнат. Тали се ухили, разбрала посланието. — Какво ще кажеш за този уикенд? — предложи тя. — Обяд или вечеря в събота?

— Нека да попитам хлапетата, и пак ще ти позвъня. На мен ми звучи добре. — По гласа му личеше, че ще се радва да се видят.

След половин час й се обади пак. Момчетата одобрили идеята и предложили да отидат да поиграят боулинг и там да си вземат по една пица. Тали каза на Макс, и тя много хареса предложението. Тали усещаше, че се заражда романс между дъщеря й и големия син на Джим, или поне засилен взаимен интерес. Това й се стори мило. Така смяташе и Джим. Той отново пожела на Тали приятно прекарване на празника и се уговориха да се видят в залата за боулинг в събота в седем. Макс остана доволна, когато Тали й каза за тази уговорка. Джим беше споменал на Тали, че Боби ще доведе и един свой приятел и съученик. Очертаваше се много забавна вечер.

Както можеше да се очаква, Денят на благодарността беше доста труден за Макс и Тали. Беше неизбежно, защото празникът им бе помрачен от липсата на Сам и Хънт. Все пак се постараха да прекарат добре. След вечерята отидоха на кино. Легнаха си по-рано в сравнение с други години.

В петък Макс излезе с приятелките си, които също се бяха прибрали вкъщи за празника. Вечерта отиде с тях на купон, а в събота двете с Тали отидоха да пазаруват, защото Макс имаше нужда от още дрехи. В седем се срещнаха с тримата Кингстън пред залата за боулинг. Тали мигом забеляза, че интересът на Джош към Макс не е повърхностен. Той беше по-висок дори от нея, двамата имаха еднакви интереси и се възхищаваха един на друг. А Боби и приятелят му бяха много мили младежи. Всички си прекараха чудесно и останаха в залата за боулинг до десет и половина, но накрая си тръгнаха, за искрено огорчение на Джош и Макс. Боби се пошегува с брат си на тази тема. Джим и Тали се преструваха, че не са забелязали нищо; продължиха да бъбрят приятелски, докато си тръгваха. Останаха на паркинга още няколко минути, за да си продължат разговора. Двете семейства бяха прекарали страхотно заедно.

— Благодаря, Джим — каза непринудено Тали.

Той забеляза, че през цялата вечер тя изглеждаше по-щастлива и по-спокойна от предишната им среща преди три месеца. Но това беше малко след смъртта на баща й и всички останали тревоги, които бе преживяла. Изглежда, през изминалото време си бе възвърнала част от самочувствието и чувството за хумор. Джим се зарадва на тази промяна в нея.

— Когато децата се приберат за Коледа, можем да отидем да покараме кънки на лед — предложи Джим, и синовете му побързаха да подкрепят предложението му. — Близо до нас има доста хубава пързалка, която работи по празниците. Аз съм леко ръждясал, но винаги се забавляваме.

— Аз не съм карала от години — призна Тали с усмивка.

— В момента работиш ли върху нов филм? — попита я той с интерес.

— Започвам. Първо ще се заема с подготвителната работа. Най-сетне попаднах на сценарий, който ми хареса. А „Пясъчният човек“ ще излезе по екраните след няколко седмици.

— Ще отида да го гледам — заяви той с готовност.

Макс щеше да се върне у дома точно за премиерата, която се очертаваше като голямо събитие, защото беше посветена на последния филм с продуцент Хънтър Лойд. Експертите предричаха няколко номинации за „Оскар“. Всички очакваха филмът да пожъне невероятен успех и се надяваха да бъде поредният хит в класациите. Както винаги, Тали се държеше подчертано скромно и побърза да смени темата. Сбогуваха се и след няколко минути потеглиха към домовете си.

— Готин е, нали, мамо? — попита я Макс закачливо.

Тали се усмихна. Беше й ясно колко е увлечена дъщеря й по Джош. Коментарите бяха излишни.

— Джош? Да, много е хубав — направо красив.

Макс се засмя.

— Имах предвид баща му.

— О, за бога — въздъхна Тали. — Да, и той е много хубав. И се оказа чудесен приятел.

Макс само се усмихна и се загледа през прозореца, докато се прибираха у дома.