Даниел Стийл
Предателство (16)

16.

Както беше планирано, Макс се върна у дома за ваканцията преди лятната школа. Майка й и дядо й се зарадваха извънредно много. Макс посещаваше дядо си почти всеки ден. След като свършваше работният й ден, Тали ги водеше на сладкарница. Поръчваше сладолед за Макс и за себе си, а за Сам — безалкохолна бира, за която той казваше, че му е любима, още откакто бил момче. Следобед Макс го извеждаше на разходка с инвалидната количка, която той напоследък предпочиташе пред проходилката. Краката вече трудно го държаха, ала умът му си оставаше все така бистър. Сам обичаше компанията на внучката си, харесваше му да слуша разказите й и възгледите й за света. Те все още се опитваха да се съвземат от шока след предателството на Хънт и смъртта му, както и от ужасяващите престъпления на Бриджит. И двамата се тревожеха за Тали. Тя се присъединяваше към тях вечер, след като приключи работата за деня. Накрая двете с Макс се прибираха в къщата на Тали. На Сам му беше най-приятно да прекарва времето със своите „две момичета“.

Сега Тали работеше по постпродукцията на последния филм на Хънт, затова графикът й не беше толкова натоварен и беше по-лесно да променя програмата си според желанията на баща си и дъщеря си. Можеше да отделя доста време на Макс, когато се прибираше вкъщи. Но имаше още работа по филма, така че Тали все пак беше много заета, особено заради липсата на асистентка. Филмът трябваше да излезе по екраните на Коледа. Тя знаеше, че това е най-подходящото време за премиерата точно на този филм. Разпространителите вече се надяваха на огромни печалби, особено след сензацията с внезапната смърт на Хънтър Лойд.

— Какво става с Бриджит? — попита Макс една вечер, докато се прибираха след вечерята при дядо й.

Знаеше, че Джим Кингстън се е обаждал няколко пъти на майка й, но Макс още не се бе запознала с него и беше любопитна да узнае нещо повече за агента от ФБР.

— Срещу нея е повдигнато обвинение за убийството на Хънт и класифицираха престъплението като предумишлено, така че ще бъде съдена за убийство първа степен. Сега е в ареста и ще я обвинят и за двете престъпления. Федерално — за финансови злоупотреби в особено голям размер. И за убийство, според законите на щата. Нашето дело за паричната измама е насрочено за 19 април. Не мога да кажа, че го очаквам с нетърпение, още по-малко пък Бриджит. Но засега тя не се е признала за виновна. В момента няма какво да изгуби или да спечели. С обвиненията за измама и за убийството на Хънт ще остане в затвора завинаги. Освен това ние ще заведем дело за граждански иск, като опит да си върна колкото може по-голяма част от откраднатите пари. Всъщност искам да получа къщата й, за да мога да я продам. Но Джим Кингстън ме предупреди, че данъчните служби ще поискат да изземат къщата на Бриджит като компенсация за неплатени данъци.

Невероятно бе как за толкова кратко време Бриджит бе успяла да съсипе своя живот, да повлияе върху този на Тали и да сложи край на живота на Хънт.

— Опитвала ли се е да се свърже с теб пак след онзи ден, когато е дошла тук, за да си иска куфарчето с документи? — Макс бе много любопитна за това. Струваше й се много странно, че Бриджит не е написала нито ред, за да се извини, да признае, че съжалява за стореното.

— Не. Но получих бележка от приятелката на Хънт, в която тя ми казва колко много ме е обичал. Трудно е да се повярва, но все пак е мило от нейна страна да го каже сега, когато него вече го няма.

Тя бе получила бележка и от Виктор Карсън като израз на съчувствието му, в която той споменаваше, че жена му го е напуснала и се развежда.

До процеса за финансовата измама оставаха около десет месеца. Струваше й се цяла вечност, а когато процесът най-после започне, случилото се щеше да изглежда толкова далечно и нереално. До известна степен дори и сега вече изглеждаше така. Тали се опитваше да се възползва максимално от престоя на Макс в Ел Ей. Двете прекарваха много време със Сам и излизаха винаги, когато имаха време. Макс избягваше да се среща с приятелките си. Случваше се да разговарят за Хънт и Бридж, но Тали се опитваше да не мисли много за тях и да ги забрави колкото може по-скоро.

Джим й се обаждаше понякога, за да провери как се чувства. В деня преди заминаването на Макс той посети Тали, за да се запознае с нея. Отби се за кратко, преди да отиде да прибере сина си от училище. Беше по тениска и джинси, изглеждаше атлетичен и добре сложен. Тали за пръв път го виждаше без костюм. Макс остана силно впечатлена от него. Джим беше много хубав мъж, явно бе интелигентен и действаше успокояващо на майка й. Освен това беше много внимателен и истински загрижен за нея. Личеше си, че и на Тали й е приятно да разговаря с него. Веднага щом си тръгна, Макс се втурна към майка си.

— Много е готин! — отсъди развълнувано в мига, в който вратата се затвори. Тали се надяваше поне Джим да не е чул на излизане. — Какво му има?

— Не знам. Защо не го попиташ? — засмя се Тали.

— Искам да кажа, защо не го харесваш?

— Харесвам го. Много е привлекателен.

— Не това имах предвид, много добре знаеш. Защо не излизаш с него?

— Първо, защото не ме е поканил. Второ, той е агентът от ФБР, разследващ моя случай. И трето, не излизам на срещи. Не искам дори да мисля за това, и може би никога вече няма да мисля.

— И защо, ако смея да попитам? — Макс стрелна майка си с поглед. Изглеждаше разочарована.

— Мисля, че Хънт ме излекува от това. Или поне за известно време. Съвсем наскоро открих, че четири години съм била мамена от мъжа, с когото живеех, и от най-добрата си приятелка. Това не ме окуражава отново да си опитам късмета. Пропилях четири години от живота си. Според мен това е доста убедително доказателство, че преценките ми не струват и ходенето по срещи не е за мен.

— Не ставай глупава, мамо — скара й се Макс. — Той женен ли е? Или е разведен? Говоря за човека от ФБР.

Тали, разбира се, много добре знаеше кого има предвид дъщеря й.

— Вдовец е.

— О, това е много лошо. А има ли си гадже?

— Не съм го питала, и нямам намерение да го питам. Най-доброто, което може да се случи, е да станем приятели. А и имам чувството, че и той не изгаря от желание да ходи по срещи. Мисля, че много му липсва жена му.

— Колко жалко. И двамата се държите абсурдно. Не си пилейте живота. — Макс изгледа недоволно майка си.

— Благодаря ти за безплатния съвет.

— Е, аз мисля, че той изглежда много добре, и има вид на добър човек. Някой път трябва да го поканиш на вечеря.

— Макс! Няма да каня на вечеря нашия агент от ФБР!

— Защо не?

— Той ще си помисли, че го свалям, и ще се изложа.

— Може би наистина трябва да го свалиш — заключи самодоволно Макс. Но като срещна погледа на майка си, изведнъж стана по-сериозна. — Как е дядо според теб? Сега ми изглежда по-отпаднал, отколкото при предишното ми идване тук. Вече не използва проходилката. Придвижва се само с инвалидната количка.

Тали кимна. И тя бе забелязала. Баща й губеше сили.

— Той още се държи — наскоро навърши осемдесет и шест, но ти си права. Все пак ми се струва малко по-жизнен сега, когато си тук. Той обича да бъде с теб, но мисля, че през повечето време не се чувства добре. — Толкова беше болнав напоследък, че сякаш се топеше с всеки изминал ден. Тали не искаше да мисли за това, но знаеше, че накрая ще остане прикован на легло. По всичко личеше, че точно това го очаква.

Този ден вечеряха с него и всички бяха в много добро настроение, с изключение на Тали, натъжена от предстоящото заминаване на Макс. След два дни започваше лятната школа, и дъщеря й нямаше да се върне у дома до края на лятната ваканция.

На разсъмване Тали я откара до летището. Остатъкът от уикенда посвети на домакинството и на плащане на сметки. Това й напомни какво се бе случило последния път, когато се занимаваше със сметките — тогава Бриджит й се обади, а след това бе отишла да убие Хънт. Още се натъжаваше, като се замисли за него. Такава голяма загуба бе това за всички.

През следващата седмица Тали се срещна с Грег Томас, за да говорят за нейния граждански иск срещу Бриджит. Сега тя имаше адвокат по криминалните дела, както и по гражданските. Тали съдеше Бриджит за един милион долара — Виктор беше сигурен, че приблизително на толкова възлизат сумите, откраднати от нея. Този път той бе проверил още по-старателно счетоводните документи на Тали. Тя се чудеше какво ще се случи с всички притежания на Бриджит, когато тя влезе в затвора. Нейната съдба бе още един пример за провален живот. На Тали всичко това й се струваше толкова безсмислено.

Когато не разговаряше с адвоката си, Тали работеше по завършването на филма. Накрая, след заминаването на Макс, тя приключи окончателно с него. След последната редакция всичко изглеждаше страхотно и режисьорката бе много доволна от свършената работа. Стана дори още по-добър, отколкото бе очаквала. Изпълнението беше внушително, кинематографията — зрелищна, дори и сценарият беше впечатляващ. Тали знаеше, че Хънт щеше да се гордее с филма, както и тя. В негова памет реши да добави името му в мемориално каре, заедно с всички от екипа. Щеше да излезе по екраните във всички кина в страната на 15 декември. В деня, в който напусна студиото, след като окончателно приключи филма, тя отиде да види баща си. Този път той беше с болезнено изражение, по-притихнал от обичайното.

— Добре ли си, татко? Мога ли да направя нещо? Искаш ли да извикам лекар?

— Не, добре съм. Просто артритът ме измъчва, това е.

Тя се опита да го вдигне от леглото, само колкото да се пораздвижи, но той не успя да стане. Амелия й каза, че не е ял нищо. Напоследък Тали обмисляше да наеме болногледачка, която да прекарва нощите с него, независимо дали това ще се хареса на Сам или не. Той вече трудно пазеше равновесие и не биваше да остава сам. Тали постоянно се боеше, че може да падне и да се нарани сериозно.

Тали остана да вечеря с баща си. Още беше там, когато Джим й се обади по мобилния телефон, за да я осведоми за последните новини.

— Може ли да ти се обадя по-късно? Сега съм с баща ми.

— Разбира се. Само че ми звънни на мобилния. Не е нещо важно. Просто исках да ти кажа, че днес предложихме сделка на Бриджит. По-късно ще ти съобщя подробностите.

Каква сделка можеха да й предложат, зачуди се Тали. Сто години затвор вместо сто и петдесет? Джим вече й бе обяснил, че защитата й ще се опита да пледира временна невменяемост, за да смекчи присъдата за убийство първа степен, но Джим каза, че номерът й няма да мине пред прокурора. Тя била напълно вменяема, просто изпаднала в ярост, което не можеше да се приеме в нейна защита.

— Доволна ли си от филма? — попита я баща й по време на вечерята. Той винаги се интересуваше от нейната работа. Дори и сега, когато бе толкова отпаднал, Сам винаги искаше да знае с какво се занимава тя и как напредва работата й. И още с радост гледаше филмите й по телевизията.

— Да, доволна съм. Мисля, че е един от най-добрите ми филми. Срамота е, че Хънт не е с нас, за да го види.

— Това, което се случи, е срамно в много отношения. Надявам се онази жена да остане за дълго в затвора.

— Не виждам как другояче могат да постъпят с нея. Мисля, че с обвиненията за незаконно присвояване и убийството на Хънт с нея е свършено.

— Заслужи си го — изрече баща й с осъдителен тон. Не изпитваше никакво съчувствие към престъпници като нея. — Има ли нещо ново от твоя адвокат или от ФБР?

— Специалният агент по случая току-що ми се обади. Казах му, че ще му позвъня, като се прибера у дома. После ще ти кажа какво съм научила.

Тя вече бе получила доста разумни съвети от баща си по делото си за гражданския иск. Умът му все още сечеше като бръснач по всички юридически въпроси. И винаги й напомняше за някои неща, които трябва да съобщи на адвоката си. Грег Томас се смееше, когато тя му предаваше съобщенията на баща си, но се изненадваше колко често Сам се оказва прав. Баща й още четеше редовно юридическото списание „Харвард Лоу Ривю“ и много харесваше уебсайтовете за правни консултации, които редовно отваряше на компютъра си.

Тази вечер Тали изчака баща й да се приготви за сън. Зави го грижливо. После тихо излезе и тръгна към дома си. Той вече бе задрямал. Като се прибра, първата й работа бе да се обади на Джим. Той й обясни какво са предложили на Бриджит съдебните власти. Джим се стремеше много внимателно да информира Тали за всичко ново преди началото на процеса.

— Ако Бриджит Паркър се признае за виновна, обвинението ще бъде склонно да намали присъдата за финансови злоупотреби и измами на пет години. Ако откаже, ще я съдят на общо основание. Искат да предвидят в тази сделка и обезщетението в твоя полза, като използват приходите от продажбата на къщата й, на мебелите и останалите вещи в нея, на автомобилите й, банковите й сметки, и въобще от цялата нейна собственост. По всичко личи, че процесът за убийството ще бъде заведен от щатските власти, с обвинение в предумишлено убийство първа степен. Адвокатът й се опитва да издейства сделка с щатските власти, за да излежава двете присъди едновременно, ако бъде осъдена или се признае за виновна.

— Тогава колко години ще й дадат? — попита Тали, разтревожена за изхода от процеса.

— Между пет и шест години за незаконно присвояване и вероятно от осем до десет години за убийството. Не е много, но тя не е била осъждана досега. Пък и затворите са ужасно претъпкани. Ако обаче я оправдаят за убийството, до което не вярвам да се стигне, тя може да излежи пет години за присвояването на парите. Не е изключено също и съдията да не уважи сделката за предварително споразумение, ако прецени, че наказанието й е твърде леко. Да не забравяме, че присъдата й ще се увеличи, ако й се предяви обвинение за злоупотреба с твоето доверие.

На Тали пет години наистина й изглеждаха твърде малък срок с оглед на престъпленията, извършени от Бриджит. Десет години за убийството й се струваха по-обосновано решение, след като тя беше отнела човешки живот.

— Жалко, че вече не използват електрически стол и гилотина — заяви Тали с безмилостен тон. — Не виждам защо трябва да си губят времето със сделка за предварително споразумение, като се имат предвид тежките й престъпления.

— Защото ако тя се признае за виновна и не се стигне до съдебен процес, така ще се спестят пари на данъкоплатците, а и ти ще избегнеш огромен стрес, тъй като няма да си задължена да се явяваш в съда. Разбира се, ако не се признае за виновна, ще има процес, но ако признае, просто ще спестим време на всички. — Тали не можеше да отрече, че не очаква процеса с нетърпение — напротив, но не смяташе, че Бриджит трябва да се отърве толкова леко. — Ще видим какво ще каже утре нейният адвокат.

— Ако сделката ще намали престоя й в затвора, тя трябва да е луда, за да не се съгласи.

— Така е — потвърди Джим с категоричен тон. — Но ще се изненадаш, като научиш колко много подсъдими очакват с нетърпение да се явят в съдебната зала, за да се порадват на блясъка на славата. За тях би било много по-добре, ако сключат предварително споразумение, отколкото да се стига до съдебен процес. В този случай това ще бъде агония за всички замесени, включително и за теб. Независимо какво точно ще се случи, разполагаме с много време, тъй като до процеса остават цели осем месеца.

На Тали много й се искаше всичко да се ускори. Имаше чувството, че от години се занимава с тази потискаща ситуация. Джим отново и отново я уверяваше, че се стремят да намерят компромис, който да е приемлив за всички, а не само защото федералният съд се опитва да избегне съдебния процес. Говориха и за Макс, която беше заминала за лятната школа в Ню Йорк, както и за бейзболния мач, в който синът му Боби щеше да участва тази седмица. Другият му син Джош си беше уредил работа за лятото в една адвокатска фирма и бе писал на баща си, че работата там много му допада. Джим каза, че ако Джош няма да играе в професионалната лига по американски футбол, той ще се зарадва най-много, когато синът му постъпи в юридическия факултет, като Макс. Поговориха доста за децата си, които бяха най-важното в живота им.

— А ти какво ще правиш, като завършиш филма? Имаш ли предвид някакви други проекти? — запита я Джим с искрен интерес.

— Да — отвърна веднага тя. — Ще ходя на йога, ще пазарувам, ще спя до късно, ще ходя на кино, ще чета сценарии, ще препрочитам книги. Оглеждам се за идеи за следващия си филм — призна му честно, — но не искам да бързам да се впускам в ново начинание. Нужно ми е време, за да го обмисля добре. Така или иначе, имам нужда от почивка. Не съм се разбързала да се връщам на работа, особено ако се стигне до съдебен процес, или дори два, даже три съдебни процеса, включително и този с моя граждански иск за възстановяване на откраднатите пари. Трябва да имам свободно време за тях.

Очертаваше се опасност за известно време животът й да забави ход, докато не се изясни как ще се оформят юридическите формалности. Налагаше се да се чака дълго, но не можеше да се направи нищо за ускоряване на процедурите. Всичко контролираха властите, и до известна степен конкретният съдия. Тали нямаше думата по тези въпроси, въпреки че беше жертвата.

— А ти ще заминаваш ли някъде през лятото? — запита го тя внезапно.

Мисълта, че той следи всички съдебни процедури и редовно я осведомява за напредъка в подготовката на съдебния процес, й действаше приятно и успокояващо. Ако не беше Джим, Тали щеше да тъне в пълно неведение. Никой друг не се свързваше с нея, за да я информира или да й вдъхва увереност, а Джим винаги го правеше.

— През последните две седмици от август ще заведа момчетата на риболов в Аляска. Иначе през останалото време няма да мърдам от тук.

И двамата знаеха, че всичко се задвижва извънредно тромаво и нищо няма да се случи в негово отсъствие. През следващите няколко месеца не се очакваше значителен развой по случая.

Тали и нейният адвокат чакаха отговора на адвоката на Бриджит на подадения от Тали граждански иск. Виктор отново бе проверил всичките й счетоводни документи, за да се увери, че не са пропуснати някакви суми от изчезналите пари на Тали. От ФБР събираха още доказателства срещу Бриджит. Сега щатските прокурори се запознаваха с всички свидетелства около убийството на Хънт. На Тали й се струваше, че това няма да има край. Джим се досети какво мисли Тали по въпроса, съдейки само по разочарованието, прокрадващо се в гласа й.

— Поне сега е задържана. Така че вече не застрашава теб и семейството ти. Това не е малко. Не трябва да се чудиш къде е тя, какво прави или колко от парите ти ще похарчи.

Една от най-големите грижи на Тали беше свързана с това колко бе пръснала Бриджит от ипотеката на къщата си. Ако Тали успее да стане собственик на къщата или получи право върху приходите от продажбата й, а после се окаже, че Бриджит е изчерпила предварително повечето средства, Тали щеше да остане с празни ръце.

Грег Томас беше наел съдебни експерт-счетоводители, за да се заемат с двойна проверка на сметките на Тали и да потвърдят колко пари в брой са изчезнали, както и да проверят финансовото състояние на Бриджит. Сдобиха се с извлечения от нейните банкови влогове, за да добият представа как е изразходвала парите. Продължиха и с проверки из магазините по Родео Драйв. Този процес беше бавен и болезнен. Още откакто се разкриха кражбите, Тали имаше чувството, че е разорена. Разбира се, не беше така, а баща й й бе напомнил, че дори не е разбрала за липсващите суми, което беше смущаващо. Но това често се случваше при подобни измами, особено ако са били грижливо замислени. Тали бе имала чувството, че се харчат доста големи суми пари, а всъщност тя бе издържала още един човек, който бе източвал тайно парите със същата скорост, с която са постъпвали. Единственото хубаво нещо в цялата история беше, че занапред ще спести доста пари, но бе изгубила и значителен дял от доходите си, докато Бриджит се беше разпореждала с ежедневните разходи. Сега Тали не можеше да си обясни защо се е доверявала така безрезервно на Бриджит. Как така бе подхранвала в себе си безгранична вяра в асистентката си, при това в продължение на толкова много години. Беше си въобразявала, че Бриджит улеснява живота й и я предпазва, а тя е била като змия в пазвата й, заграбвайки всичко, което може — както материално, така и емоционално, дори приятеля й и доверието й. Преживяването беше крайно шокиращо. Виктор Карсън имаше основание да е толкова изнервен.

Виктор беше признал пред Джим, че се опасява да не би Тали да осъди и него, задето не е разкрил злоупотребите на Бриджит много по-рано. Джим му бе казал, че такава възможност винаги съществува. Често се случвало от първоначалното съдебно дело да се стигне до образуването на спомагателни съдебни дела за съпътстващи престъпления или закононарушения. При което накрая всички са наранени. Всъщност Тали вече бе обсъдила и това с Грег. Защо Виктор не е забелязал какво е правила Бриджит, докато е проверявал банковите сметки на Тали? Не можеше да се намери правдоподобно обяснение, освен ако Виктор не е проявявал недопустима небрежност, или ако той самият не е крадял от нея. Тали не вярваше в последното, а и агентите от ФБР бяха на същото мнение. Ала от това не й ставаше по-леко; вече не смееше да се довери на никого, нямаше кой да я защити. Чувстваше се разголена и самотна на този свят.

Джим обеща да я държи в течение за промените, преди да замине за Аляска. Тали затвори телефона с въздишка. Всичко й се струваше извънредно сложно и объркано, макар че Джим толкова й помагаше. Никога не се стигаше до ясни отговори, до неоспорими решения, до надеждни резултати. Не можеше да се отърси от усещането, че се е озовала в ада, или поне в чистилището, и ще изгуби цяла вечност, докато се справи с измамите и кражбите от парите й. На всичко отгоре Джим я бе предупредил, че повечето жертви си възвръщат много малко от откраднатото, дори в много случаи не получават обратно нищо. Измамниците пръскат чуждите пари с щедра ръка, крият ги, или накрая всичко отива за данъците, които не са плащали за откраднатите пари. Всичко това се струваше абсурдно на Тали. Та кой престъпник ще води счетоводна ведомост за откраднатите пари, за да следи данъчните отчисления, които дължи на държавата? Докъде можеше да доведе всичко това? Параграф 22: парични измами и откраднати средства.

Всичко това бе направо вбесяващо, макар че беше благодарна на Джим за информацията, която й дава, за обясненията му, за съчувствието и утехата. Той явно беше добър човек, но не можеше да промени това, което се разиграва, нито да повлияе върху крайния резултат. Поне бе успял да уреди арестуването на Бриджит и да тласне разследването на случая доста напред. Тали се беше наслушала на ужасяващи истории за хора, изгубили стотици хиляди долари, докато властите не им помагат с нищо. Понякога престъпниците успяват да унищожат всички доказателства срещу тях, така че дори не може да се стигне до следствие. Джим все й напомняше, че тя има късмет. Доказателствата за загубите й и за начина на действие на Бриджит вече бяха съвсем ясни и той бе убеден, че имат железен случай, който ще издържи на всички евентуални адвокатски хватки в съда, и стопроцентово може да се разчита на осъдителна присъда. Известността на Тали щеше да помогне при вземането на съдебното решение, а фактът, че Бриджит бе убила най-важния свидетел, още повече утежняваше положението й. Бриджит беше престъпничка до дъното на душата си и беше злоупотребила с доверието на Тали по всеки възможен начин, което също нямаше да се посрещне с добро в нито един съд.

Едно от нещата, които изнервиха Тали, беше, когато получи формуляр, където бе записана като „жертва номер еди-кой си“ в компютъра за общонационалния регистър на жертвите, чиято цел беше да облекчава информирането на потърпевшите. Разбира се, тази компютърна система вършеше полезна работа, тъй като уведомяваше жертвите за датите на изслушванията; осигуряваше и други полезни справки. Но Тали остана ужасена, че се е оказала „жертва номер еди-кой си“. Не искаше да бъде жертва, да се превърне в номерирана бройка от безликото стадо от оглупели, наивни, измамени хора. Толкова зле се почувства. За нищо на света не желаеше да бъде регистрирана така. Жертва. Тръпки я побиха, докато четеше формуляра.

През цялата нощ мислите й болезнено се въртяха в кръг — за Бриджит и за измамите й. Много дълго не можа да заспи. Когато най-после се унесе в тежък сън, дойде ред на кошмарите. В съня й Бриджит постоянно крещеше и се опитваше да я застреля. Тали се събуди в четири сутринта и повече не успя да заспи. Джим й бе споменал, че много от жертвите на подобни престъпления търсят помощ от психиатър заради травмите си, но когато й предложи да последва примера им, тя отклони предложението с думите, че няма свободно време. Всъщност не беше сигурна дали иска да потърси психиатрична помощ, макар че Бриджит определено я бе травмирала с всичко, което й бе сторила.

На сутринта, когато стана и слезе на долния етаж, тя прочете вестника и след това се обади на баща си, за да провери как се чувства. Не й хареса видът му снощи. Икономката му й съобщи, че тази сутрин не искал да стане от леглото. Все пак не бил много зле, но се чувствал отпаднал. Докато се обличаше, Тали реши да намине да го види. Тревожно бе да имаш възрастен родител с толкова крехко здраве, който живее сам. Стараеше се да уважава желанието му да е независим, но в същото време искаше той да е в безопасност. А и баща й се дразнеше и ядосваше, когато тя прекалено много се суетеше около него. Досега Сам категорично отказваше някой да остава нощем при него, но на Тали вече й беше съвсем ясно, че баща й бавно гасне.

Отиде с колата до къщата му. Когато влезе, го завари да спи. Не искаше да го буди, затова седна в малкия кабинет до спалнята и се зачете в някакви списания. Скоро го чу да се размърдва в леглото и отиде да го види.

— Как се чувстваш, татко? — попита го с усмивка.

— Уморен — отвърна той, но се усмихна. — Снощи се замислих за кражбите и всичко, което се случи с Хънт. Съжалявам, момичето ми. Всичко е било толкова измамно. А аз винаги съм го мислил за свестен човек.

Тя въздъхна и седна до леглото му.

— Аз също.

А сега Хънт бе мъртъв, и всичко това се дължеше на глупостта му да се забърка в интимна връзка с Бриджит. Тя бе опарила всички, а продължаваше да се преструва на самата невинност. Но и за него не можеше да има извинение, щом като бе имал любовна връзка зад гърба на Тали. А оправданието му, че Бриджит го е изнудвала или принуждавала по някакъв начин да спи с нея, никак не изглеждаше правдоподобно нито за Тали, нито за ФБР. Бриджит и Хънт бяха алчни, непочтени и неморални хора, но накрая платиха висока цена за непочтеността си. Както и тя, макар че животът й не беше напълно съсипан, а и не беше мъртва като Хънт. Имаше за какво да е благодарна на съдбата, помисли си тя и погледна натъжено баща си. Никак не й беше приятно да го вижда толкова изтощен и безпомощен.

— Всичко ще се оправи, татко — увери го тя.

— Искам да си върнеш колкото може по-голяма част от откраднатото. Бъди твърда за това, бъди безмилостна. Вече изгуби достатъчно. Искам да се бориш за правата си. — Звучеше така, все едно заминава на пътешествие, или няма да е тук, когато това се случи, с което я разтревожи още повече.

Тали се замисли дали да не повика лекар. Стресна се, като видя колко трудно диша той. В къщата имаха кислород за спешни случаи, но тя не искаше да го използва, без да се посъветва с лекарите.

— Добре ли си, татко? — Цялата любов, която изпитваше към него, струеше в очите и в ръцете й, когато го погали нежно по бузата.

— Може би ще стана за малко. Омръзна ми да лежа в леглото.

Денят беше хубав и тя се запита дали ще му е приятно да го изведе навън, за да поседи в градината. Попита го и баща й отвърна, че би искал. Тя му подаде тъмносиния копринен халат, който обикновено носеше вкъщи. Той го облече, отиде до банята с проходилката и излезе, обръснат и сресан. Тали се усмихна. Изглеждаше много добре. Не помнеше ден, когато той да не е бил безукорно избръснат. Винаги се шегуваше с нея за невчесаната й коса и раздърпания й вид. А тя му отвръщаше, че не иска да си губи времето с косата и дрехите си, но сега разбираше, че трябва повече да се грижи за външността си. Не чак така прекалено, като Бриджит, но все пак достатъчно, за да прилича на жена. Все се опасяваше, че идеите ще излетят от главата й, ако мисли за нещо друго. Едва сега, на трийсет и девет, започваше да осъзнава, че това може би не е истина. Хънт обичаше да й повтаря, че е гений, но тя знаеше, че не е вярно, макар че през по-голямата част от времето, когато не мислеше за Макс, цялото й същество беше отдадено на работата й. Някои от най-добрите идеи я осеняваха, когато най-малко очакваше. И предпочиташе да няма гребен, отколкото да й липсва молив, когато й хрумне нещо.

Придружи бавно баща си в градината и го настани на един шезлонг. Донесе му шапката, за да го предпази от слънцето, отпусна се на съседния шезлонг, протегна ръка и хвана неговата. Дълго време останаха да се припичат на слънце и кротко се държаха за ръцете. Тали беше с шорти и една от тениските на Макс. Затвори очи, а баща й стисна нежно ръката й.

— Обичам те, татко — нежно промълви тя, все още със затворени очи.

Отново се почувства като дете. Спомняше си всички случаи, когато той беше край нея, докато беше малка, всичко, което бе направил за нея след смъртта на майка й, безкрайната му подкрепа за кариерата й, мъдрите му съвети. И докато мислеше за това, по страните й се търкулнаха две сълзи. Побърза да ги изтрие, за да не ги види той, ако случайно я погледне. Не искаше да се разкисва точно когато беше толкова уморен и остарял, не искаше да му разваля деня.

— И аз те обичам, Тали — отвърна тихо той.

После се отпусна, задряма и тя чу как леко започна да похърква. Усмихна се и заспа, легнала на съседния шезлонг. Беше приятна и спокойна сутрин. Както винаги, Тали го чувстваше безкрайно близък, а сърцето й преливаше от благодарност, че го има в живота си. След малко се събуди и нежно измъкна ръката си. Той беше спрял да похърква и изглеждаше кротко заспал на шезлонга. Но тогава тя внезапно разбра, че не диша. Притисна пръсти към шията му, за да провери пулса, не усети нищо и изведнъж се изплаши. Нямаше представа от колко време е престанал да диша — една минута или цял час. Извика на Амелия във всекидневната да се обади на „Бърза помощ“, след което събра цялата си сила, вдигна го и го положи върху тревата. Започна да му прави изкуствено дишане уста в уста, но той си оставаше безжизнен. Тя продължи с изкуственото дишане. След цяла вечност чу воя на сирената на линейката в далечината. Внезапно изскочиха парамедици в униформите на бърза помощ. Те поеха грижата за него, а Тали коленичи безпомощно на тревата, загледана през сълзи в тях.

След няколко минути спряха. Шефът на екипа й помогна да стане и влязоха вътре в къщата, докато другите покриваха тялото на баща й.

— Съжалявам. Изглежда, е починал, докато спи — рече той съчувствено.

Тали беше зашеметена, задавена от ридания, докато слушаше думите му. Не можеше да си представи живота без баща си. И тогава осъзна, че всичко, което й каза тази сутрин, беше сбогуването му с нея, дори и последното „Обичам те“, преди да потъне във вечен сън, все още стискайки ръката й. А и тя успя да му каже, че го обича, за последен път.

— Той спеше — изхлипа през сълзи. — Благодаря ви… извинете…

Парамедикът я потупа по ръката и отново се върна в градината. Сложиха баща й на носилка, покриха го изцяло и го отнесоха в линейката. В това време пред къщата се появиха пожарна и полицейска линейка. Икономката на баща й я прегърна и заплакаха заедно.

Шефът на екипа на парамедиците пак влезе в къщата, за да зададе няколко въпроса — за името и възрастта на баща й, за болестта, от която бе страдал, но най-същественото се свеждаше само до възрастта му. Баща й никога не бе боледувал от нещо по-сериозно. Никога не бе обичал друга жена, освен майка й. Нищо на този свят не му бе по-скъпо от дъщеря му. И тя го знаеше.

— Къде искате да го закараме? — Тя го погледна безизразно. Нямаше представа какво да му отговори. — Може би в моргата, докато решите — добави тихо той.

Тя изглеждаше ужасена.

— Не! Не!… Моля ви… дайте ми една минута… — Извади телефона от чантата си и поиска от справки номера на погребалното бюро, в което беше присъствала на няколко погребения. Баща й не беше религиозен, но тя искаше църковна церемония и християнско погребение, тъй като беше роден в семейство на протестанти. Ала преди всичко й трябваше погребална агенция.

Отсреща й заговориха много вежливо, дори изнервящо спокойно. Увериха я, че ще се погрижат за всичко, и й обясниха какво да каже на парамедиците. Предложиха, след като се съвземе малко, да отиде при тях, за да обсъдят следващите процедури. Увериха я, че ще се погрижат за всичко. Веднага бяха разпознали името й; бяха свикнали да обслужват знаменитости и семействата им. Гарантираха й, че ще проявят пълна дискретност. Разговорът с тях беше едно от нещата, които преди бе вършила Бриджит, но сега тя нямаше на кого да разчита.

Когато приключи с разговора с погребалната агенция, Тали излезе навън, за да говори с парамедиците. Обясни им къде трябва да закарат баща й. Даде им името и адреса на агенцията. Те я увериха, че познават тази фирма, и пак повториха колко й съчувстват. Тали се взираше в неподвижните очертания на тялото му, покрито с одеяло върху носилката. Остана дълго така, обляна в сълзи. Само преди броени мигове той беше с нея, казваше й колко я обича, а сега вече го нямаше. Знаеше, че един ден това ще се случи, но не беше очаквала да е толкова скоро, без никакво предупреждение. Не беше готова за това.

Остана да гледа как линейката и колите от другите аварийни служби потеглиха, а после влезе в къщата на баща си. Амелия също плачеше. Двете жени дълго останаха прегърнати.

— Мисля, че той просто се измори — пророни Тали, като обвиняваше себе си. — Трябваше тази сутрин да повикам лекар.

— Дошло му е времето — въздъхна милата жена от Салвадор. Тя също обичаше бащата на Тали. — Напоследък беше толкова изтощен. Мисля, че беше готов.

Тали не искаше да повярва, но знаеше, че е истина. А сега вече нямаше баща. Напоследък бе изгубила толкова много хора, които обичаше, но той беше най-важният от всички. Сега Тали си нямаше никого — оставаше й само Макс.

— Но аз не бях готова за това — промълви тъжно Тали.

Върна се в градината, за да си намери сандалите. Видя шапката му в тревата и отново се обля в сълзи. Искаше да се прибере у дома — беше твърде тъжно да остане тук, а и трябваше да отиде до погребалната агенция, за да уреди формалностите. Знаеше също, че трябва да се обади на Макс и да й каже, но се страхуваше от това. Макс щеше много да страда.

Тали каза на Амелия, че може да се прибере у дома. За икономката също беше разстройващо да остане тук. Можеше да се върне в понеделник и да подреди къщата. За Тали оставаше грижата да реши какво ще прави с къщата и с вещите в нея. Имаше чувството, че са й останали само такива мрачни задължения. Радваше се поне на това, че беше завършила филма и сега не трябваше да се тревожи и за него.

Двете с икономката се прегърнаха отново, след което Тали си тръгна. Беше толкова замаяна, че едва успяваше да шофира. Изглеждаше й невъзможно да повярва, че докато идваше тук, по същия този път сутринта, баща й беше още жив, а сега си бе отишъл завинаги. Всичко бе свършило толкова бързо, но поне за него беше безболезнено. Тали бе искрено благодарна на съдбата за това. Ала тя бе съсипана от тежката загуба.

Позвъни на Макс от колата на път за вкъщи, но телефонът й бе включен на гласова поща. Тогава си спомни, че дъщеря й замина на излет за уикенда и вероятно там, където се намираше, нямаше обхват за мобилния й телефон. Почувства се още по-самотна. Хънт си бе отишъл, Бриджит, баща й също — сега нямаше на кого да се обади, на кого да каже, нямаше кой да я прегърне и утеши, след като бе изгубила баща си — той беше най-добрият й приятел в целия свят, нейният неизменен поддръжник. Като слезе от колата, Тали още се чувстваше безкрайно самотна. Но в този миг телефонът й звънна. Не желаеше да разговаря с никого. Погледна дисплея и видя, че я търси Джим Кингстън. Отговори му с прегракнал глас и той веднага разбра, че плаче. Не искаше да я безпокои, но се разтревожи, като чу, че е толкова разстроена. Обаждаше се, защото предишната вечер бе забравил да й съобщи нещо второстепенно.

— Добре ли си?

Тя поклати глава, онемяла за минута.

— Не, не съм… аз… съжалявам… баща ми почина преди няколко минути… — Не можеше да спре да плаче, а той бе само един глас, на който говореше.

— О, моите съболезнования… Болен ли беше?

Тя не беше споменавала за здравето на баща си, но от това, което му бе разказвала, Джим бе разбрал колко е близка с него.

— Не, той беше много уморен… напоследък беше съвсем отпаднал… той е… той беше на осемдесет и шест.

Не можеше да понесе това, че трябва да говори за него в минало време. Сега всичко в живота й беше в минало време. Хънт, животът й с него, Бриджит, а сега и баща й.

— Искаш ли да намина? — предложи той. Звучеше напълно искрен.

Джим не знаеше какво друго да й каже. Само съболезнованията не му се струваха достатъчни. А освен това знаеше колко бе преживяла тя напоследък. Прекалено много удари на съдбата й се насъбраха. Така се чувстваше и тя.

— Не знам… — Звучеше неориентирано и изплашено.

— Ще бъда при теб само след минута… И без това се намирам само на няколко преки.

Беше отишъл в офиса си, макар да беше събота, за да попълни няколко формуляра, които не бе успял да довърши вчера. На бюрото винаги го очакваше внушителен куп книжа, а Боби бе излязъл за уикенда, така че Джим имаше възможност да навакса с работата.

Тя пристигна пред дома си, без да помни как е стигнала до там. Пристъпваше като в мъгла. Остави входната врата отворена, с ключовете в ключалката. Само след няколко минути влезе Джим. На идване се беше отбил в „Старбъкс“ и носеше две кафета.

Той тихо затвори вратата и влезе в кухнята. Тя седеше до кухненската маса, загледана в градината, без да я вижда. Като чу стъпките му, се обърна към него и го изгледа изненадано.

— Как влезе?

— Оставила си вратата отворена — отвърна той и й подаде ключовете.

Това беше още едно доказателство, че Тали не бива да остава сама, въпреки че Бриджит вече беше задържана и тя не беше в опасност. Джим го знаеше, но от това, което видя, стигна до извода, че е добре при нея да има някой. Този път беше тук като неин приятел, а не като агент от ФБР. Подаде й едното кафе и тя отпи, без да реагира, като робот. Очите й бяха безжизнено изцъклени. Ръката й се разтрепери, когато взе чашата.

— Благодаря ти — изрече тихо. После очите й срещнаха неговите. — Той беше такъв прекрасен човек. Когато мама умря, татко се превърна във всичко за мен, също както си ти сега за своите деца — отбеляза тъжно. Двамата с баща й имаха много специална връзка. — И той продължи да я обича, завинаги. Беше толкова добър — въздъхна Тали и сълзите отново рукнаха от очите й.

Джим не каза нищо, само разтри рамото й. После тя се наведе към него, той я притегли към себе си и я прегърна. Искаше му се да може да отнеме мъката от нея, усещането за невъзвратима загуба, но не можеше. Тя просто се вкопчи в него и се разрида като дете.

— Благодаря ти, че си тук. Не знаех на кого да се обадя… всички вече ме напуснаха…

Той знаеше какво означава това, но пак нищо не каза. Толкова многобройни промени към лошо бяха настъпили наскоро в живота й, а сега и това.

— За това са приятелите — изрече приглушено Джим.

Харесваше му да бъде неин приятел. Стори му се невъзможно просто да затвори телефона, след като тя му съобщи скръбната вест. Искаше да дойде да я види. Седяха в кухнята и разговаряха тихо. Той искаше само едно — да бъде с нея.

— Благодаря ти, че дойде — повтори тя, а той й се усмихна нежно.

— Зная какво изпитваш. Аз бях съсипан след смъртта на жена си. — Джим беше щастлив, че е с нея в този тежък момент от живота й, макар че не се познаваха много добре. На нея й се струваше малко странно да седи с него в кухнята и да си изплаква мъката на рамото му. — Поне знаеш, че е живял добре и си е заминал спокойно. Но знам, че от това не ти става по-леко. Понякога животът никак не е лесен.

— Особено напоследък — отвърна Тали с уморена усмивка. — Иска ми се всичко останало да приключи — въздъхна тя. Всичко бе толкова изморително и несигурно.

— Скоро ще свърши, Тали. Знам, че подобни изпитания ти се струват цяла вечност.

— Да, като раждането на едно дете, само дето в случая не получаваш награда накрая.

— Ще се опитаме да ти върнем колкото може повече от откраднатото. Нейната къща е солидно капиталовложение. Зная също, че прокурорът ще изиска заповед за твоето обезщетение, ако тя бъде осъдена или се признае за виновна. Ще спечелиш и при двата варианта. Е, няма да можеш да си върнеш всички загуби, но поне част от тях.

А и както й беше напомнила Макс, те не гладуваха, не бяха останали на улицата, но за всеки беше болезнено да изгуби толкова много пари, дори и за Тали.

— Просто ми се ще това да свърши — каза тя, сетне затвори очи и се наведе към него, а той я прегърна закрилнически. — Искам всичко да приключи, цялата тази ужасна история, а винаги има и още нещо.

— Злото никога не идва само, а сякаш се трупа на гроздове. Никога ли не си го забелязвала? — попита той, а тя се засмя горчиво.

— Да, много, много, много кисели гроздове. Напоследък ми се събра твърде много.

— Знам — отвърна той и отново разтри рамото й.

Тя го познаваше съвсем бегло, но оценяваше любезността, която проявяваше към нея. Беше му благодарна, че не е сама в този тежък момент. Изпитваше облекчение, че Джим е до нея.

— Мисля, че трябва да отида до погребалната агенция — каза Тали.

Стана ясно, че тази перспектива я ужасява. Не можеше да си представи нещо по-тягостно. Беше изпитала облекчение, че не е длъжна да присъства на погребението на Хънт. А сега трябваше да уреди погребението на баща си.

— Може ли да дойда с теб? — попита той вежливо и тя кимна, благодарна за помощта и подкрепата му.

Чувстваше се изгубена. Джим и я погледна си каза, че тя може и да е прочута знаменитост, но сега вижда само една сломена от скръб жена, която отчаяно се нуждае от помощ, а той изгаряше от желание да й даде точно това.

— Ще ми бъде приятно — отвърна тя тихо и отиде да си вземе чантата.

След няколко минути потеглиха. Тя си мислеше колко различно е всичко сега. Чувстваше се много самотна и уязвима заради всички лъжи и измами. Всичко това бе напомняне колко сме крехки и колко бързо могат да се променят нещата.

— Бях свикнала Бриджит да върши всичко вместо мен — каза тихо Тали, докато пътуваха към погребалната агенция. — Да имаш някой, който поема грижите за всичко, е все едно да имаш майка или по-голяма сестра. Никога не съм имала сестра, а майка си изгубих още когато бях много млада, затова беше толкова прекрасно до мен да има някой, който да ме закриля и да се нагърбва с всички грижи. Чувствах се в безопасност, но накрая разбрах, че изобщо не е било така. Все едно да те нападне човекът, на когото си се доверявал най-много и си смятал, че никога няма да ти навреди. Същото изпитвах и към Хънт, но упованието ми в Бриджит беше много по-силно. Тя беше с мен много по-отдавна. От седемнайсет години. Когато открих какво е извършила, имах чувството, че съм изгубила член от семейството си. Понеже имах Бриджит, така и не се сприятелих с други жени. А сега останах сама. Не че не мога да се справя — изрече тя с такъв тон, все едно го напомняше на себе си, — само че е много трудно.

Затова той бе дошъл при нея този следобед — защото отлично разбираше как се чувства тя.

— Тъкмо заради това такива престъпления са толкова ужасяващи — рече Джим и я погледна. Спортните обувки на Боби се въргаляха на пода в краката й, а на задната седалка бе захвърлена една от бейзболните му бухалки. В живота на Джим нямаше нищо бляскаво, както и в колата му, но с него тя се чувстваше съвсем спокойно. — Това е и причината, поради която осъждат на повече години затвор тези, които са злоупотребили с нечие доверие. Това е голямо престъпление. Не е само заради парите. Непростимо е да измамиш някого, който е напълно уязвим пред теб и ти се доверява изцяло.

— Може би ще ми бъде за урок вече да не разчитам на никого — констатира тя мрачно. Вече беше научила, и то по трудния начин, каква лесна мишена е представлявала и колко наивна е била. — Предполагам, че животът ми досега ме е направил ленива по отношение на грижите за себе си.

Беше добре да знае, че сега може да се справя сама, макар че напоследък се замисляше да си наеме нова асистентка. Животът й бе прекалено натоварен, за да няма помощник. Но мисълта да започне да търси друга асистентка я потискаше, особено след преживяването й с Бриджит.

— Все на някого трябва да вярваш в този живот — отбеляза той.

Тали само поклати глава.

— А може би не. — Сега в живота й имаше все по-малко хора, на които можеше да се довери. След като баща й я напусна, й оставаше само Макс, но тя беше много млада. Тали не можеше да разчита само на нея, пък и не го искаше. Все пак Макс беше нейно дете. Но нямаше приятелка, която да й бъде равностойна, поради което приятелският жест на Джим беше много важен и ценен за нея.

Скоро стигнаха до сградата на погребалната агенция. Той спря на паркинга и я последва вътре. Беше с джинси, тениска и маратонки, но изглеждаше официално, държеше се с достойнство. Тали все още беше с тениската на Макс и шортите, но не й пукаше. Беше я грижа единствено за това, което е в сърцето, а не това, което е на гърба й. Това не се бе променило. А Джим харесваше това, което беше в сърцето й. Тя беше добра жена и той бе започнал много да я харесва, след като я бе опознал при толкова много разговори и през времето, което бяха прекарали заедно, а и след всичко, което беше научил при разследването си. Беше започнал да изпитва голямо уважение към нея. Тя по нищо не приличаше на другите холивудски режисьори и актьори, които познаваше.

Директорът на погребалната агенция се оказа много отзивчив и любезен. Разгледаха най-различни модели ковчези и съставиха план. Тя избра програма за церемонията, която щеше да бъде оповестена от разпоредителите в църквата. Трябваше да донесе и снимка на баща си. Вече знаеше коя ще избере. Трябваше да подбере и костюм, да купи гроб, да напише некролог и реч за църковната служба, да намери свещеник, който да изпълни службата. Имаше толкова много подробности, за които да мисли, че й се зави свят.

Подписа множество формуляри, и след около час излязоха от сградата. Отидоха в гробището и избраха уединено и тихо място под едно дърво. Уредиха и костите на майка й впоследствие да бъдат пренесени тук. Тали купи четири гроба, за да има един ден гроб за самата нея, както и за Макс — колкото и ужасно да изглеждаше това — но искаше всички да са заедно завинаги. Мразеше нещата, които трябва да планира сега. В момента всичко в живота й се свеждаше само до загуби и смърт. Не можеше да се сети за нищо хубаво, което да й се е случило напоследък. След това Джим я заведе до презвитерианската църква в Бел Еър, за да ангажират пастора. Джим прекара с нея целия ден. Прибраха се чак в шест часа. Тази вечер тя трябваше да напише некролога. Когато влязоха в къщата й, беше изтощена. Тали хвърли на дивана голямата си брезентова чанта, служила вярно на някой водопроводчик, и погледна Джим.

— Благодаря ти. Никога не бих се справила без теб.

Той виждаше, че е искрена. Очите й изглеждаха огромни. Ако я познаваше по-добре, щеше да я заведе да си легне, но не се осмели да й го предложи. Вместо това й приготви чаша чай и го донесе на дивана, където тя седеше с напълно сломен вид. Но все пак му се усмихна и взе чашата. Точно това би направила сега и Бриджит.

— Съжалявам, че ти пропилях целия ден.

— И без това нямаше какво да правя този уикенд — увери я той. — Щастлив съм, че бях с теб да ти помогна. Искаш ли да изляза да напазарувам? В хладилника ти пак няма нищо. Храниш ли се въобще? — сгълча я той, а тя се засмя.

— Ако съм гладна, си купувам по нещо от кулинарния магазин на път за вкъщи. В нашата къща Хънт беше готвачът.

— Е, може би трябва да си вземеш готвач. Иначе ще умреш от глад. Никога нямаш храна тук. — Той бе свикнал да се запасява солидно заради двете си пораснали момчета. А с храната в нейната къща не можеше да се нахрани даже едно канарче. Дори хамстерът в дома на Джим Кингстън ядеше повече от нея.

— Никак не ми е приятно да има много хора наоколо — възрази тя с тих глас. — Не обичам да има суматоха около мен. Нито пък имам желание да приготвям вечеря само за себе си. Готвех, когато Макс бе тук, но това беше преди Хънт да се нанесе при мен. Той беше такъв добър готвач, че след като опита от неговите ястия, никой не искаше моите, дори и самата аз. — Усмихна се на Джим. — А ти готвиш ли?

— Нямам друг избор. Трябваше да храня момчетата, след като Джийни се разболя, както и после, разбира се. По-добър съм с барбекюто, но се справям и с останалото. И ме бива да доставям готова храна, предимно китайска и пици — довърши той, а тя се засмя. — Да взема ли нещо за вечеря?

Тя го погледна безразлично. Не беше гладна, макар цял ден да не бе хапвала нищо.

— Мисля, че не мога да ям сега — призна му честно. — Освен това трябва да напиша некролога за утре.

Налагаше се да отиде до къщата на баща си, за да вземе негова снимка за церемонията, но сърце не й даваше да прекрачи прага му след това, което се бе случило там тази сутрин.

— Все трябва да хапнеш — продължи да настоява Джим.

— По-късно ще си взема нещо — отвърна тя неопределено, а Джим шумно се изсмя.

— Да, например един лимон. Само това намерих в хладилника ти.

Сега и тя се засмя.

Той си тръгна след малко, а тя се залови да подготвя текста за некролога на баща си. Опита се да си припомни всички по-важни събития в живота му, но продължи да мисли за Джим. Той бе толкова мил с нея през целия ден, а тя дори не знаеше как да му се отблагодари. Към осем часа още пишеше забързано на компютъра, когато на вратата се звънна. Джим бе поръчал китайска храна, достатъчна за няколко души — дори щеше да остане и за следващия ден. Тя му се обади, за да му благодари, а той настоя тя да си изяде всичко. Тали обеща, че ще го послуша. Чак в полунощ бе готова с некролога на баща си. Остана доволна от резултата. След това се залови с китайската храна. Написа есемес на Джим, за да му благодари пак, но той не отговори. Тя си каза, че може би вече спи.

Остана дълго будна в леглото си, замислена за баща си и за всичко друго, което й се случи. Оставаше й още една задача — да се обади на Макс, когато тя се върне от пътуването си. Тази мисъл ужасяваше Тали, тъй като много добре знаеше каква огромна загуба щеше да е за дъщеря й смъртта на Сам. Тя го обожаваше.

На следващия ден се обади Джим. Попита я как се чувства и дали може да й помогне с още нещо.

— Мисля, че няма с какво. Но ти благодаря, Джим. Ти си страхотен приятел.

— Само ми звънни, ако ти трябва нещо. И не забравяй да се храниш!

Този следобед тя хапна малко от китайската храна, после отиде в къщата на баща си за снимката и за дрехите му — костюм, вратовръзка, риза и обувки. На снимката той беше малко над петдесетте — тогава тя още беше съвсем малка. Точно такъв винаги си го спомняше. Разбра, че прилича на него като млад. Намери и кутия със снимки на майка си и реши да ги вземе. По пътя се отби в погребалната агенция, остави костюма и некролога и се прибра вкъщи. Точно в момента, в който влизаше, й позвъни Макс.

— Здравей, мамо. Как прекара уикенда? — Звучеше развълнувано и щастливо, докато й разказваше за забавленията с приятелите си. Ходили на рафтинг чак до Ню Хампшър.

— Моят уикенд не беше толкова хубав — отвърна Тали с въздишка и седна на дивана, ужасена от това, което трябваше да каже. — Макс… имам лоши новини. — И веднага се разплака. — Дядо ти почина вчера. Докато спеше. Не е страдал. Просто си отиде кротко.

Макс също избухна в порой от сълзи в момента, в който чу думите на майка си.

— Ти с него ли беше? — едва изрече Макс през сълзи.

— Държах го за ръката — изплака майка й. — Той ми каза, че ме обича, и заспа. Бяхме в градината. Той беше много отпаднал през последните няколко дни.

— О, мамо… толкова съжалявам… утре си идвам у дома. — Бе твърде късно да хване самолет сега — в Ню Йорк беше почти девет вечерта. — Сутринта ще взема първия полет.

Тали вече й бе направила резервация и й съобщи в колко часа излита самолетът.

— Погребението е във вторник.

— О, господи… горкият дядо… горката ти… — Макс съжаляваше, че не е там, за да прегърне майка си, на която й се насъбра толкова много. — Мога ли да помогна с нещо за погребението?

— Не, вчера се погрижих за това. Всичко съм уредила.

Некрологът бе отпечатан в сутрешните вестници. В него се съобщаваше, че погребението ще е във вторник, а поклонението ще се състои в понеделник вечерта в обредния дом. Церемонията щеше да бъде в тесен семеен кръг, както и погребението на Хънт. Тали не желаеше никой друг да идва на гроба. Само тя и Макс. Но следобед се сети, че според обичая хората ще искат да дойдат в дома й след церемонията в църквата и погребението. Можеше да ги покани след службата в църквата. Сутринта трябваше да се обади във фирмата за кетъринг; не смяташе, че ще забрави. Досега бе действала доста ефективно.

Тя поговори още малко с Макс, която трябваше да пристигне в Ел Ей в единайсет часа. Часовата разлика беше по-благоприятна за тези, които летяха на запад. Тали изпита облекчение при мисълта, че двете отново ще бъдат заедно. Беше твърде мъчително да е все сама. Затова беше толкова благодарна на Джим за вчерашния ден. Без него щеше да й бъде безкрайно по-трудно. Не спомена за това на Макс, защото не й се стори важно.

Той й се обади вечерта, за да провери как е.

— Каза ли на дъщеря си? — Целия следобед си бе мислил за нея.

— Да — отвърна съкрушено Тали.

— Как е тя?

— Добре. Тъжна. Благодаря ти за всичко, което направи, Джим.

— Е, кажи ми, ако мога да направя още нещо. Трябва само да ми се обадиш.

Тали не смяташе, че той се опитва да се възползва от нея или от ситуацията. Джим просто беше мил и добър човек, който се опитва да й бъде приятел, и тя му беше благодарна.

На следващия ден Макс се прибра у дома в девет. С майка й се прегърнаха и се разплакаха. Не можеха да си представят живота без Сам. Тали имаше чувството, че двете с Макс са претърпели корабокрушение, люшкат се сред отломките и се борят за живота си. Цялата надежда на Тали се свеждаше само до това, да се доберат до някое сигурно пристанище. Имаше чувството, че прекалено дълго е била люшкана от бурите. Бяха изминали месеци, но поне мъката, която изпитваше, беше чиста, ясна, без никакви усложнения. Никой не я беше предал, никой не я беше лъгал, никой не й беше изневерил, никой не беше откраднал от нея. Просто току-що бе изгубила някого, когото бе обичала с цялото си същество. Все едно, че сърцето й беше разрязано на две с хирургически скалпел. Нямаше нещо по-жестоко от това.