Даниел Стийл
Предателство (15)

15.

На следващата сутрин Макс и Тали отидоха за закуска в близкото кафене „Клюни“. Тали си поръча яйца по бенедиктински, а Макс — бъркани яйца. Прекараха много приятно и дълго си говориха. Тали с интерес изслуша разказа на Макс за живота й тук. Вече беше забравила за гаджето си, наблягаше на ученето и се забавляваше с приятелите си. Тази вечер искаше да запознае майка си с тях. Тали се съгласи Макс да доведе на вечеря четирима от приятелите си. Отидоха в „Да Силвано“, един от любимите ресторанти на Тали, където предлагаха много вкусна италианска кухня. Седнаха отвън, на тротоара, за да могат да гледат минаващите хора.

До края на седмицата посетиха Сохо и Челси, обикаляха галериите, пазаруваха, разгледаха Музея на модерното изкуство, разхождаха се из Сентръл Парк, слушаха духова музика. Една вечер отидоха да гледат пиеса на Бродуей; въобще, правиха всичко, което и двете обичаха да правят в Ню Йорк. През цялата седмица Тали проверяваше мобилния си телефон, за да види дали има есемес от Джим Кингстън със съобщението, че Бриджит е арестувана. Но знаеше, че още е твърде рано, тъй като агентите от ФБР трябваше да получат обвинителния акт от съдебните заседатели и да издействат от съдията заповед за арест. А и Бриджит навярно още не се беше завърнала от Мексико. Но Тали все пак си проверяваше телефона по няколко пъти на ден. Предпочиташе това да се случи, докато тя е далеч, но подозираше, че вероятно няма да стане така.

Седмицата изтече много бързо и в неделя вечерта Тали беше готова за обратния полет до Ел Ей. Изкара почти цяла седмица тук и двете с Макс се забавляваха страхотно. Но сега, от понеделник нататък, трябваше да работи здраво и да завърши филма си.

На излизане от апартамента на дъщеря си Тали я прегърна силно и й благодари за разбирането за всичко, което се бе случило.

— Няма защо. Но следващия път, когато изпаднеш в затруднение, не чакай толкова дълго, преди да ми съобщиш — смъмри я Макс.

Тя беше написала имейл на Хънт и го показа на майка си. Тали остана трогната от писмото на дъщеря си. В него Макс подчертаваше, че е напълно разочарована от Хънт. Но не написа нищо на Бриджит. Хънт поне не беше откраднал нищо от Тали, освен времето и доверието й. Но Макс мислеше, че и неговата постъпка е ужасна; той се бе оказал лъжец и развратник. В заключение момичето му пишеше, че не желае повече да го вижда. И че не иска да има нищо общо с новата му приятелка и бебето. За нея той беше изтрит от съзнанието й. Накрая добавяше, че това, което е причинил на майка й, е непростимо. По някакъв странен начин загубите, които бяха преживели и двете, ги сближиха още повече през последната седмица. Освен това Макс скоро щеше да се прибере у дома.

 

 

След като се върна в Ел Ей, през първите няколко дни Тали не се чу с Джим нито веднъж. Беше много заета с последните снимки. Бързаше да завърши филма навреме, и краят му вече почти наближаваше. Но ги връхлетя гореща вълна и всички се оплакваха от дългите работни дни, за които настояваше Тали. За нейна изненада, нямаше никаква реакция от Бриджит, след като тя бе получила имейла на Грег Томас за освобождаването й от работа. Не изпрати нищо на Тали — нито имейл, нито писмо, никакви извинения, съжаления или разкаяния, никакъв жест на тъга за провалената им дружба, която се беше изпарила след седемнайсет години. Пълно мълчание. Бащата на Тали каза, че не е изненадан от тази реакция.

— Не съм сигурен дали хората като нея могат да се разкайват — отбеляза той, когато една вечер Тали се отби при него на път към дома си. Беше късно, почти десет часа, а тя беше на снимачната площадка от шест сутринта. — Мисля, че човек с толкова ужасен характер, който си позволява да лъже и краде, никак не го е грижа за хората, които наранява. Подобни измамници просто обръщат страницата и продължават нататък — отбеляза мъдро баща й.

При завръщането на Тали от Ню Йорк той отново се бе посъвзел. Като че ли сега беше по-енергичен и жизнен, и дъщеря му изпита облекчение.

— Мисля, че си прав, татко — кимна тъжно Тали.

Тя очакваше по-различна реакция от Бриджит. Разказа му също за посещението си при Макс в Ню Йорк. Баща й изслуша разказа с удоволствие. Макс му се обаждаше веднъж седмично, но понякога, ако беше по-заета, забравяше, и тогава дядо й се обаждаше. Той, както и Тали, се зарадва на новината, че Макс ще се прибере у дома преди лятната школа.

След още една седмица тя получи есемес от Джим Кингстън и веднага му се обади.

— Нещо ново? — попита го нервно, а той отговори много спокойно:

— Да. С Джак я арестувахме днес следобед. Тази вечер ще остане в ареста, а утре ще й прочетат обвинението.

След като бе чакала с месеци този миг, сърцето й трепна. Почувства се отвратително, задето новината я е развълнувала, но наистина беше така. Искаше всичко да приключи по-бързо, но оставаше още много до края на историята. Това бе само началото на официалните процедури.

— Как мина? Тя изплаши ли се?

— Не. Външно беше много спокойна, но все пак си личеше, че е бясна. — Явно не беше изненадан, за разлика от Тали.

Тя не очакваше подобна реакция. Мислеше, че Бриджит ще се изплаши, когато най-после я заловят, че ще изпадне в истерия или ще се разплаче.

— Смяташ ли, че е очаквала ареста?

— Не. Според мен е била сигурна, че й се е разминало. И предполагам, че още се надява на това. Смята се за много умна. Но сега ще я изправят пред прокурора и ще трябва да се защитава — отбеляза той делово.

— Смяташ ли, че съдията ще я задържи в ареста? — попита Тали с надежда.

— Не. Още утре, след прокурорския разпит, ще я пуснат под гаранция или въз основа на декларацията й, че ще се яви на процеса. — Разбира се, Бриджит нямаше да се признае за виновна. Дори и по-късно да го направи като опит да сключи сделка с прокурора за намаляване на присъдата, никой не се признаваше за виновен по време на предварителния разпит. — Как мина пътуването ти до Ню Йорк? — Досега не бе разговарял с нея за това.

— Чудесно. Прекарах великолепно с дъщеря си. — Гласът на Тали прозвуча много щастливо.

— Тя как прие всички тези новини?

— Беше шокирана и много разочарована. Обичаше ги и двамата. Макс познава Бриджит, откакто се помни. Отначало не можеше да повярва. — И Тали не бе повярвала веднага. — Но успяхме да забравим временно за проблемите и много се забавлявахме.

— Радвам се. Ти го заслужаваш. Ще ти се обадя, когато приключи разпитът.

Но засега не можеше да направи нищо повече за нея. Трябваше да изчакат няколко месеца прокурорът да подготви нейния случай за внасяне в съда, след което щеше да започне процесът. На процеса Тали трябваше да свидетелства като жертва. Това щеше да бъде официалната й роля в тази толкова неприятна драма.

Джим й се обади следобед на другия ден и й съобщи, че Бриджит е представила нотариалния акт за къщата си като залог вместо парична гаранция и е освободена. Обвинението й не било отменено, но нямало да остане в затвора.

— Не е зле да си по-внимателна — предупреди я той. — Не трябва да изпадаш в параноя, но все пак бъди нащрек. На този етап тя вероятно няма да посмее да направи нещо, но ти не бива да влизаш в стълкновение с нея.

— Разбира се, че няма. Как се държа тя в съда?

— Надменно, грубо и арогантно — отвърна той. Това смая Тали, но не и него. — Такава е природата на хищниците. Държеше се така, сякаш всичко е някаква инсценировка, и непрекъснато спореше със съдията.

— А той не реагира ли? — попита го Тали, удивена от чутото.

— Не. Свикнал е. Вероятно Бриджит още не е разбрала, че няма да се отърве. Въобразява си, че още контролира положението, защото непрекъснато повтаряше: „Вие знаете ли коя съм аз?“. — Именно това подозираше Джим още от самото начало. Тя си въобразяваше, че е звезда и знаменитост. Мислеше се за Тали, или по-точно за тази, която би била Тали, ако реши да се държи като звезда, което, разбира се, не беше в нейния стил. Високото самочувствие на Бриджит я правеше нахална. — Както подозирах, предявиха й четири обвинения: за незаконно присвояване, кражба, измама и укриване на данъци. Затънала е до гуша, но още не го приема. Е, няма да се държи надменно, когато я накарат да чисти затворническите тоалетни. — Тали изтръпна от картината, която й обрисува. Беше прекалено реално, а тя нито за миг не можеше да си представи Бриджит в затвора. — Вероятно всичко много скоро ще се раздуха в пресата — предупреди я Джим, — защото ти фигурираш като жертва. Когато репортерите надушат това, ще започнат да ти звънят.

— Нямам какво да кажа — отвърна тя спокойно.

— Това няма да ги спре. — И двамата знаеха, че е истина.

— Радвам се, че Макс не е тук.

Но Тали й се обади вечерта, за да й съобщи новината. Вече не искаше да пази тайни от дъщеря си, след като тя знаеше цялата история. Двете поговориха малко. Всичко все още беше твърде шокиращо и невероятно.

Тали разбра, че през следващите месеци повече няма да чуе за това. Делото нямаше да влезе в съда до края на годината. Съдебните механизми се задвижваха бавно; случаят първо трябваше да се оформи според изискванията на съда, а след това трябваше да се чака още много дълго до приключването на процеса. Като че ли минаваше цяла вечност, докато се разрешат криминалните случаи. На другия ден се обади на Грег Томас. Той вече подготвяше гражданския иск, но щеше да измине цяла година, преди да бъде внесен в съда. Беше отчайващо, все едно гледаш как изсъхва блажна боя. Тя се оплака на баща си от това протакане, но той й напомни, че така действа законът и че не може да го промени, колкото и да е огорчена или нетърпелива.

Тя не нае нова асистентка. След всичко, което се бе случило с Бриджит, не искаше нова помощничка; поне засега предпочиташе да изчака. Това означаваше повече работа за нея, но вече предпочиташе да върши всичко сама; така се чувстваше по-спокойна.

В събота Тали седеше в кухнята и плащаше по интернет купчината сметки, когато телефонът й неочаквано звънна. Тя вдигна, без да провери кой я търси. Сърцето й замря, като чу познат глас. Беше Бриджит. Звучеше делово, леденостудено.

— Искам да взема някои неща, които оставих в къщата ти — заговори тя без предисловие. Гласът й бе студен, без никаква нотка на извинение или обяснение за стореното.

— Тук няма нищо твое — отвърна Тали спокойно, но сърцето й биеше до пръсване.

Зачуди се дали Бриджит ще каже нещо за арестуването си. Но знаеше, че тя няма как да влезе в къщата. Грег Томас беше уредил да сменят ключалките, докато Тали беше в Ню Йорк, и сега тя му беше благодарна за това.

— Оставила съм едно куфарче с документи в шкафа в коридора на долния етаж — заяви Бриджит с решителна интонация.

— Ще ти изпратя документите — отвърна Тали с не по-малко твърд тон.

— Искам ги още сега — настоя Бриджит и гласът й внезапно стана писклив.

— Не съм си вкъщи — излъга Тали. Започна да се притеснява. Спомни си, че Джим я бе предупредил да бъде нащрек и крайно предпазлива.

— Там си. Стоя пред входната ти врата — заяви Бриджит.

В съзнанието на Тали мигом изплуваха думите: Злото е на прага ми.

— Нищо няма да постигнеш. Няма да те пусна вътре. И не съм сама. — Добави го като застраховка, но Бриджит само се засмя.

— Какви ги дрънкаш! Ти винаги си сама и винаги ще бъдеш. Направо си жалка. Той не те обичаше. Знаеш го, нали? Обичаше мен. Ето защо остана с мен три години. А теб те използваше и те търпеше единствено заради филмите си. Неведнъж ми го е казвал. — Думите й пронизаха Тали като кинжал, каквато бе и целта на Бриджит. Искаше да я уязви, да й го върне, задето я бяха заловили.

— Той не е обичал нито една от нас двете — каза Тали тихо. — Обича момичето, което е бременно от него. Той ми го каза.

— Не, не я обича — изсъска вбесено Бриджит. Тали се зачуди дали бившата й асистентка наистина е отвън пред вратата, но не искаше да погледне. — Тя го е уловила в капана си. Защото е хитра малка курва и прецака и двете ни. Задигна ни го под носа, като за целта забременя от него. Оказа се по-умна от нас.

— Може би. — Тали не успя да се сдържи и попита: — Как можа да ми причиниш това, Бридж? След всички тези години, как можа да ми причиниш това с него, да крадеш парите ми и всичко останало? Как успяваше да ме гледаш в очите всеки ден, или себе си в огледалото?

— О, моля те, само не ме разсмивай. Не ми пробутвай всички тия морални глупости. Ти вечно се развяваше наоколо като някаква скитница. Той не те искаше. Кой мъж би пожелал някоя, която изглежда като теб? Аз те носех на ръце и се грижех за теб като малко бебе през всички тези години, докато правеше „великите“ си филми. Ти разчиташе на парите и името му, а аз се стараех нищо да не те разсейва, да си спокойна, возех те навсякъде, все едно си саката. Без нас двамата ти щеше да си нищо. А без твоето име никой нямаше да инвестира в неговите филми. Ако не бях аз, никой нямаше дори да чуе за теб. Често хората ме мислеха за теб. Аз съм единствената причина, поради която в този град знаят коя си ти — аз ти правех целия пиар, като изглеждах като звезда. Ти си едно нищо, Тали. Хънт обичаше да ми го повтаря постоянно. Колко много сме ти се смели и подигравали, докато бяхме в леглото. — Беше ужасно злобна, гласът й се извиси до неистов крясък.

Тали не искаше да чува нито дума повече. Знаеше, че това не е вярно, че Бриджит изпада в злостни и налудничави брътвежи, плод на един болен мозък. Цялата трепереше от чутото досега.

— Престани, Бридж.

— Разбираш, че вината е негова, нали? — продължи Бриджит с разтреперан глас. — Ако той не се беше прехласнал по онази малка уличница, ние още щяхме да бъдем заедно и ти нямаше да усетиш разликата. И щеше да си щастлива. И ако той не ти бе признал за мен, аз още щях да съм с теб.

Да, и още щеше да крадеш от парите ми, изплува моментално в ума на Тали.

— Не ми го каза той — отсече Тали твърдо.

— О, той трябва да е бил. Никой друг не знаеше.

— Друг ми го каза. Не си била толкова дискретна, колкото си мислиш.

— Не ти вярвам.

— Да, вярно е. Но остави това, Бридж. Вече няма значение и нищо няма да се промени, за никого от нас. Всичко свърши.

— Той е виновен за всичко — повтори тя.

Тали си каза, че Бриджит сякаш иска да я накара и тя да се разгневи на Хънт. И тя наистина му беше ядосана; беше и наранена. Ала нямаше намерение да проваля остатъка от живота си заради него и Бриджит. Сега искаше само да загърби случилото се и да го забрави. Съжаляваше единствено, че това не може да стане по-скоро и Бриджит не може още утре да отиде в затвора, а трябва да се чака цяла година, докато свърши процесът. Но Тали вече не се съмняваше, че Бриджит ще свърши зад решетките. Там й беше мястото.

— Той си въобразява, че ще може да свидетелства срещу мен, нали? — Гласът на Бриджит вибрираше от неистова ярост. — Ако не се беше захванал с онова момиче, ти нямаше да научиш за всичко това.

— Не е така, щях да разбера. Открих, че липсват пари при финансовата проверка, поискана от японския инвеститор. И тогава ти сериозно загази. Защото рано или късно всичко щеше да излезе наяве. Все някой щеше да го открие, например Виктор.

— Това е изцяло по вина на Хънт. — Беше не само по негова, но и по нейна вина, но на Тали вече не й се спореше с нея.

— Ще ти изпратя куфарчето с документите.

— Не го искам, изхвърли го.

Това, което най-много нарани Тали, беше, че Бриджит и дума не обели за предателството си към нея. Очевидно това никак не я интересуваше. Нейната непочтеност не означаваше нищо за нея. Бриджит затвори, без да каже нищо повече. Тали остана на стола разтреперана, приковала поглед в онемелия телефон. Тръпки я побиха от разговора с Бриджит. Чудеше се дали да не се обади на Джим, но не искаше да го безпокои през уикенда. Поколеба се дали да не звънне на Хънт, за да го предупреди, че Бриджит се е разбесняла, но не виждаше смисъл. Той сам си беше виновен, че се е забъркал в тази история с Бриджит; сега трябваше да се справи с нея. Не беше нейна работа да го защитава. Телефонът пак звънна. Беше Макс. Тали отговори веднага, с разтреперан глас.

— Какво има? — попита дъщеря й. — Звучиш ужасно.

— Току-що приключих един много странен разговор с Бриджит, от който тръпки ме побиха. Говореше налудничаво. Каза ми, че е отвън, пред вратата, но сигурно не е вярно. И без това се канех този следобед да си остана вкъщи. Имам да върша работа. Очертава се дълга година, докато не започне съдебният процес — завърши тя мрачно, но поне звучеше малко по-спокойно, отколкото в началото на разговора.

Накрая Макс пак й напомни да бъде внимателна.

Тали слезе на долния етаж и намери куфарчето, което Бриджит бе поискала. Вътре имаше някакви книжа, няколко статии за обзавеждане, една сметка от лекаря й и две списания. Нямаше нещо, от което Бриджит да има нужда. Тали се досети, че тя просто е искала да нахълта в къщата и да се скара с нея, или може би дори да я нападне. За да не поема никакъв риск, провери дали вратите са добре заключени. Надзърна през прозорците и не видя никого отвън. Не беше чула да пристига или да тръгва кола. Може би Бриджит изобщо не е била пред къщата, а се е обадила отнякъде другаде и просто е искала да я изплаши. Тали безкрайно съжаляваше, че Бриджит не е вече в затвора.

Взе купчината сметки, качи се на горния етаж и се заключи в спалнята си. По пътя включи алармената инсталация. Прекара там целия следобед в плащане на сметки. Тъкмо бе приключила с последната, когато й се обади Джим Кингстън. Този път специалният агент звучеше напрегнато.

— Добре ли си?

— Да. Защо? Днес имах странен и много неприятен разговор с Бриджит. Говореше направо истерично и искаше да нахълта у дома. Сега съм в спалнята си, със заключена врата и включена аларма. Но тя не ми се обади повече. Надявам се да не ме дебне през цялата година, която остава до започването на процеса.

— Няма да го направи — заяви той с категоричен тон. — Идвам при теб — добави по-тихо.

— Защо?

— Вече съм в колата. След пет минути съм при теб.

Не й обясни нищо повече и тя си помисли си, че е много мило от негова страна да дойде. Пет минути по-късно се звънна на вратата. Тя отключи спалнята, изключи алармената инсталация и забърза надолу по стълбите, за да му отвори. Още щом зърна лицето му, разбра, че се случило нещо ужасно. Изплаши се и замря на прага, докато чакаше да чуе какво е станало. Ами ако Бриджит е отишла в къщата на баща й и му е направила нещо? Това бе единственото, което й хрумна.

Джим не я остави дълго в очакване. Каза й го веднага, още докато бяха на прага.

— Бриджът току-що е убила Хънт. Появила се на вратата на апартамента на Анджела Мориси. Изкрещяла, че няма да го остави да свидетелства срещу нея, и го застреляла право в гърдите.

Тали се вцепени и пребледня като платно. Стаята се завъртя пред очите й. Сграбчи ръката на Джим, за да запази равновесие.

— Ами Анджела и момчето?

— Те са добре.

Но Хънт беше мъртъв. Хънт, който я бе лъгал, който я бе предал, за когото Бриджит каза, че никога не я е обичал. И който щеше да има бебе от другата. Сега това нямаше значение. Всичко бе свършило. Той беше мъртъв. Тя осъзна какъв късмет е имала, че Бриджит не бе застреляла нея. Може би дългогодишното им приятелство все пак е означавало нещо за нея и бе спасило живота на Тали. Или просто е била ядосана повече на Хънт, заради Анджела. Тали бе благодарна на съдбата, че тази сутрин не я пусна в къщата си. Бриджит можеше да застреля и нея.

— Къде е Бриджит? — запита тя едва чуто.

Влязоха в дневната и седнаха.

— Арестувана е. Върнала се в къщата си и тъкмо прибирала дрехи в един куфар, когато пристигнали полицаите. Сега е в затвора. И ще остане там до процеса.

А сега щяха да я съдят и за убийство. С живота й бе свършено. Тали не можеше да си го представи. Внезапно се сети, че трябва да се обади на Макс, преди да е видяла репортажа в телевизионните новини. Хукна към горния етаж, за да си намери телефона. Джим я последва. Тали седна на леглото и позвъни на Макс, а Джим стоеше до нея, за да й предложи подкрепата си. Макс отговори веднага и разбра от треперещия глас на майка си, че нещо се случило.

— Какво ти е, мамо?

— Добре съм. Но искам да ти го кажа, преди да си го чула от друг. Бридж току-що е убила Хънт. Застреляла го е. Дойде първо тук, но аз не я пуснах.

— О, мамо! Боже мой! — Макс мигом се обля в сълзи. — Какво щеше да стане, ако беше стреляла по теб?

— Не го направи. А и вече всичко свърши. Тя е в затвора. И повече няма да нарани никого, освен бедния Хънт. Той е мъртъв. Беше задник, но не заслужаваше чак това.

— Да не е застреляла още някого?

— Само него.

Тали грабна дистанционното и включи телевизора. На екрана се появи лицето на Хънт в близък план, а после се появи картина от апартамента му, където живееше с Анджела. Тали я видя, седнала по-назад, с огромен корем. Плачеше. Отвън се бяха струпали няколко полицейски коли. После показаха Бриджит във вечерна рокля. Това беше стара снимка от някакво събитие в Холивуд. Изглеждаше невероятно. Тали чу да споменават и нейното име. Тя поговори още малко с Макс за случилото се. После се обади на баща си. Той също гледаше телевизия и беше шокиран, както и всички останали. Тя обеща да му звънне по-късно. После попита Джим:

— А какво ще стане сега?

— Тя ще се признае за виновна или ще заяви, че е изпаднала във временно умопомрачение, но така или иначе, вече е извършила тежко престъпление. Вероятно сега ще я заставят да си признае за всичко. Ще лежи в затвора дълго, много дълго. Оказа се по-луда, отколкото очаквах. Изглеждаше ми нормална, когато говорих с нея в къщата й.

В този момент мобилният му телефон звънна. Беше Джак Спрейг.

— Да, знам — каза Джим. — Гледам го в новините. Обадиха ми се веднага, след като се е случило. В момента съм при Тали Джоунс. Бриджит дошла първо тук, но Тали не я пуснала да влезе. Да. Да. Знам. По-късно ще ти се обадя. — Прекъсна връзката, погледна Тали и я попита: — Как се чувстваш?

— Не знам. — Изглеждаше объркана. — Изплашена. Отвратена. Вцепенена. Смятах да му позвъня и да го предупредя, че тя му е бясна, но после си казах, че не е моя работа, и не го направих. — Очите й се наляха със сълзи, когато погледна Джим. — Май трябваше да му се обадя. Ако го бях направила, може би сега щеше да е жив.

— Не мисля така. Тя е била твърдо решена, и накрая все е щяла да го направи.

— Тя не искаше той да свидетелства срещу нея. Каза ми го.

— А каза ли ти, че се кани да го намери, да го убие или нещо подобно? — Неусетно дори за себе си той отново се държеше като агент от ФБР.

Тя поклати глава.

— Не. Но беше много озлобена. Непрекъснато повтаряше, че той няма да свидетелства срещу нея.

— Но ти се е сторила нормална? — Или поне дотолкова, колкото може да бъде нормален някой, който се втурва навън и застрелва друг човек.

— Общо взето. Беше ядосана и на мен. Дори не бях сигурна дали действително е отвън, или го каза само за да ме изплаши.

— Какво искаше?

— Искаше да влезе, за да си вземе някакво куфарче, което била оставила в един шкаф. Казах, че ще й го изпратя. Тя ме затрупа с обиди и затвори. Сигурно тогава си е тръгнала.

Отново слязоха на долния етаж в кухнята. Джим й направи чай. Погледна в хладилника за мляко, усмихна се и попита:

— Ти въобще пазаруваш ли?

— Напоследък не. — Тя също му се усмихна. — Не ме бива много в домакинството. Не ми е там силата.

— Очевидно. Храниш ли се някога?

— Да. Понякога. Е, всъщност, не. Не много често. Напоследък не ми се е случвало. — И той го виждаше. Тя беше много слаба. — Не мога да повярвам, че Хънт е мъртъв. Просто ми се струва невероятно. Трябваше да му се обадя. — Тя изглеждаше тъжна, а той — мрачен и суров.

— Престани. Ако тя е искала да го убие, е щяла да го направи, независимо какво си направила, или не си. Ти не би могла да промениш нищо.

Тя кимна, опитвайки се да му повярва, но не можа и се разплака. През последните няколко месеца цялата история беше истински кошмар за нея. Но вече свърши. Джим го знаеше, и то по-добре, отколкото Тали бе способна да разбере в този момент. Бриджит беше напуснала живота й завинаги, или поне за дълго, много дълго.

Джим остана при нея още час. Поговориха в кухнята, а после той стана, за да си върви. Знаеше, че тя вече не е изложена на опасност. Но като отвори външната врата, видя отвън четири микробуса от новинарските емисии. Наоколо сновяха цяла тайфа фоторепортери. Представителите на медиите бяха обсадили къщата й. Джим отново затвори вратата и каза на Тали:

— Пресата е отвън. Не отваряй вратата. Спусни завесите. Не излизай навън. Не говори с тях, освен ако самата ти не искаш. — Тя го изгледа ужасено и поклати глава. — По-късно ще ти донеса нещо за ядене, иначе ще умреш от глад. — Усмихна й се. — Всичко ще се оправи. Можеш ли да отидеш някъде другаде за няколко дни?

— При баща ми, но предпочитам да съм тук.

— Тогава просто стой тук и не се показвай. — Стационарният телефон започна да звъни. Джим веднага го изключи. Беше сигурен, че журналистите се опитват да се свържат с нея. — Всичко ще свърши много скоро.

Тя кимна. Искаше й се да му повярва.

Той излезе навън и закрачи с решителна физиономия към групата репортери. Вдигна значката си на агент от ФБР, така че всички да я видят.

— Госпожа Джоунс няма да направи изявление. Тя знае какво се е случило. Много е разстроена и сподели с мен съчувствието си към семейството на загиналия. Но няма да говори с вас, така че няма смисъл да стоите тук. Ако има да ви каже нещо, ние ще се свържем с вас.

Репортерите изглеждаха разочаровани, но не помръднаха от местата си. Джим мина покрай тях, качи се в колата си и потегли.

В къщата Тали видя по телевизията как Джим разговаря с репортерите отвън. Те още висяха отпред, и като че ли нямаха намерение да си тръгват. Баща й й се обади по мобилния телефон и тя отново го успокои, че е добре. Цяла вечер гледа новините, а в девет часа Джим се върна с кесия, пълна с хамбургери и мексиканска храна. Тя му отвори и отидоха в кухнята. Отвън още дежуреха представителите на пресата, с надеждата да я зърнат поне за миг. Вече няколко пъти бяха обявили в новинарските емисии, че тя е живяла с Хънтър Лойд в продължение на няколко години и съвсем наскоро са се разделили. После показаха снимки на разплаканата Анджела, с издутия й корем. И не пропуснаха да обяснят, че тя носи детето на Хънт. Последваха кадри с Бриджит, как я водят към затвора с наведена глава. Не приличаше на себе си. Но на снимката с разкошната вечерна рокля беше онази Бриджит Паркър, която всички познаваха, която изглеждаше като звезда. Тали се засмя, когато показаха нейна снимка, направена на някоя от снимачните площадки. Приличаше на корабокрушенка, живяла цяла година на самотен остров.

— Е, коя от нас е звездата? — попита тя.

Джим разопаковаше храната, а тя приготвяше чинии. Той се бе сетил да вземе шест кутии кока-кола и шест бири.

— Ти си звездата. Ето защо тя те е мразела. Искала е да бъде на твое място. Но независимо какво е откраднала от теб, тя пак не може да бъде като теб. Няма твоя талант, нито пък твоята външност, нито всичко останало, което те прави това, което си. Нужно е нещо много повече от вечерни рокли, кожени палта и бижута, за да станеш звезда — отвърна той и се усмихна, а тя остана трогната от любезността му.

Беше се превърнала в затворничка в собствения си дом, и наистина умираше от глад.

— Предполагам, че няма да навреди, ако от време на време си сресвам косата — промърмори тя стеснително, а той се засмя.

— Ако го направиш, никой няма да те познае. Може да се окаже доста добра маскировка. Ако излезеш с прическа, хората няма да разберат, че си ти.

И двамата се засмяха и седнаха на масата с вечерята, която той бе донесъл. Докато се хранеха, се обади синът му. Джим му каза, че скоро ще се прибере у дома.

— Съжалявам, че ти развалих съботната вечер — каза Тали, още разтърсена от смъртта на Хънт. Още й се струваше невероятно. И беше толкова несправедливо, въпреки че той се бе отнесъл толкова непочтено към нея. Сега съжаляваше и Анджела. Детето й щеше да израсне без баща.

В новините в десет казаха, че погребението му ще бъде в тесен семеен кръг. Още щом го чу, Тали знаеше, че няма да отиде. Щеше да е лицемерно от нейна страна. Сега Хънт принадлежеше на Анджела и на тяхното бъдещо дете. Тя нямаше място в неговия живот или край неговия гроб, нито пък искаше да се появи на погребението. По-скоро предпочиташе да си спомня добрите времена, заради хубавите и ценни преживявания. Които не бяха толкова много, след като той се беше отнесъл с нея така зле. Оказа се, че цялата им връзка е била само една лъжа.

Тя изяде един чийзбургер и едно тако и пресуши две кутии кока-кола. Погледна Джим с благодарност.

— Благодаря. Беше много вкусно. — Сега разбра каква нужда от храна е имала. След вечерята се почувства по-добре.

— И на мен ми беше приятно. По никакъв начин не си провалила съботната ми вечер. Алтернативата беше пица и безалкохолна бира, в компанията на няколко петнайсетгодишни момчета. Освен това, аз самият исках да съм тук. — Той бе донесъл и сладкиши, за да й ги остави за закуска. — Ще се чувстваш ли добре тази нощ?

Тя кимна. Вече не я застрашаваше опасност. Бриджит беше в затвора. Единственият проблем беше, ако реши да излезе, защото отвън репортерите продължаваха обсадата си. Очакваше да останат още дълго там. Не възнамеряваше да отиде на погребението, но внезапно й хрумна, че в момента работи върху последния филм на Хънтър Лойд. Това бе странно чувство. Искаше да го направи възможно най-добър, в знак на последна почит към Хънт. Това бе всичко, което можеше да направи за него сега.

С Джим си поговориха още малко за всичко, което се беше случило. После той си тръгна, но каза, че ще се върне сутринта. Тя го изпрати, пак му благодари за вечерята, заключи вратата и цяла нощ гледа телевизия в спалнята си. Имаше няколко коментара за Хънт. Понякога споменаваха нея, Анджела и Бриджит. Някакъв източник от „Сънсет Маркиз“, пожелал анонимност, спомена, че Хънт в продължение на няколко години се срещал с Бриджит в този хотел. Репортерът го попита възможно ли е фаталният изстрел да е резултат от любовна драма или любовен триъгълник с жената, която е бременна от него. Тали остана будна през по-голямата част от нощта.

На следващата сутрин, когато Джим се появи, тя беше будна и облечена. Този път, за разнообразие, носеше джинси без дупки. Косата й бе прибрана назад, лицето — чисто и свежо. Изглеждаше добре, млада и много по-спокойна. Той й донесе сандвич с яйце от „Макдоналдс“. Изядоха и сладкишите от предишната вечер.

— Очертава се дълга седмица — каза тя.

Имаше предвид репортерите, които още лагеруваха отвън.

— Накрая ще се откажат. Някой друг ще застреля някого другаде, и те веднага ще се преместят там.

— Това е много ободряваща мисъл. — Поне нямаше да е тя.

В този миг Тали осъзна по-ясно от всякога, че е избегнала опасността на косъм. Ако беше пуснала Бриджит в къщата, можеше тя да е жертвата. Но знаеше, че не бива да го прави. По телефона Бриджит звучеше като луда.

Джим остана, докато дойде време да вземе сина си за мача по бейзбол. По-късно следобед пак се отби при нея. Вечерта отново я посети и донесе още храна, но не можеше да остане дълго. Каза, че трябва да отиде някъде със сина си, но се тревожеше, че тя ще стои сама в къщата и ще мисли за смъртта на Хънт.

— Нямах представа, че от ФБР доставят храна по домовете — пошегува се тя и се усмихна уморено.

— Разбира се. Някой път трябва да ти приготвя вечеря. По време на обучението си имахме и часове по кулинарно майсторство. — Той й се усмихна. Беше успял да направи уикенда по-поносим за нея, като се има предвид лошата ситуация.

— Благодаря ти, Джим. Без теб щях да прекарам ужасно този уикенд. — Той й помогна да понесе по-леко новината за смъртта на Хънт, да преодолее вината си, задето не му се бе обадила, както и съжалението за начина, по който бе сложен край на живота му и техните отношения.

В понеделник сутринта тя още бе тъжна, но поне беше по-спокойна и примирена. Репортерите най-после се бяха отказали и си бяха тръгнали.

Върнаха се отново в деня на погребението на Хънт, но Тали бе намерила убежище в дома на баща си. Прекара деня с него и двамата разговаряха много за Хънт. Чувстваше се по-добре с баща си, отколкото край гроба на Хънт. Говориха и за Макс.

На следващия ден тя получи по пощата писмо от Анджела Мориси. И Тали бе решила да й пише, но досега не успя да се накани.

„Скъпа госпожо Джоунс — започваше писмото с любезен тон, — зная, че съм причина за голяма част от нещастието в живота ви, както и в живота на Хънт. Но той искрено ви обичаше. Озова се в трудна ситуация и не се справи добре с нея, но винаги ми повтаряше какъв прекрасен човек сте вие и колко много ви обича. Сега той много ми липсва. Зная, че и на вас ви липсва. Съжалявам за болката, която ви причинихме. Надявам се всичко да се подреди добре за вас.“

С уважение, Анджела Мориси.

Беше мил жест и Тали го оцени. Подейства като балсам върху раната, която Бриджит се бе опитала да влоши още повече, като й каза, че Хънт никога не я е обичал. Тали знаеше, че той е бил глупав и слаб, но в някои отношения беше добър човек, независимо от грешките, които бе направил. Тя сгъна писмото и го прибра. Пожела наум и на Анджела да е добре, както и душата на Хънт да намери покой.