Даниел Стийл
Предателство (14)

14.

Вечерта, през която Тали приготвяше багажа си за Ню Йорк, беше напрегната и в дома на Виктор и Бриана. Войната между тях се вихреше от седмици, и накрая Виктор се примири с поражението си. Бриана не отстъпи от исканията си за пари, нито за следбрачното споразумение. Виктор не получи покана за церемонията по раздаването на „Оскарите“ преди два месеца, нито за партитата след церемонията, с което чашата преля.

— Знаеш колко много исках да отида! — беснееше тя. — Ти ми обеща! — Бриана редуваше стонове с крясъци. През последните два месеца постоянно сипеше обвинения и закани срещу него.

— Не съм ти обещавал, Бриана — възрази той нещастно, в напразен опит да я умилостиви. Изглеждаше дори още по-стар отпреди. — Не съм член на Академията. Не ме канят на връчването на „Оскарите“. Никога не съм ти казвал, че мога да уредя такива покани.

— Ти дори не си уредил да ни поканят на баловете след раздаването на „Оскарите“ — обвини го тя, нацупила устни в злобна гримаса.

— Трябваше да помоля някой от клиентите си, например Тали Джоунс, но не исках да се натрапвам. А и в момента тя си има много по-сериозни проблеми от това да се занимава с нашите покани за баловете след раздаването на наградите на Академията. — Както винаги, най-добрият прием се организираше от „Венити Феър“, но той и там нямаше достъп.

— Е, тогава аз бях дотук! — отсече Бриана вкиснато и започна да хвърля дрехите си в куфарите „Луи Вюитон“, разпръснати по пода и леглото. — Имам съпруг, който пет пари не дава за мен, който не желае да се чувствам финансово осигурена, който не спази нито едно от обещанията си да помогне за кариерата ми.

— Направих всичко, което можах — припомни й той с измъчен вид, докато тя изпразваше рафтовете със скъпите си обувки, за да ги натъпче в куфарите, а върху леглото се бе образувала внушителна купчина от кожените й палта. Това беше нещо повече от показен жест от нейна страна, за да го стресне окончателно. Това, според нея, беше краят.

— Къде отиваш, Бриана? — запита я Виктор, безкрайно разтревожен.

— Резервирах си апартамент в „Бевърли Уилшир“.

Мисълта колко ще му струва този неин каприз го изпълни с ужас, и още повече заради избраното място — намираше се срещу любимите й магазини по Родео Драйв. Явно тъкмо затова бе решила да отседне там. Изобщо не й пукаше за разходите, в които въвличаше Виктор. Извърна се към него с гневно изражение и потвърди това, което той предусещаше, още откакто бе повдигнала въпроса за следбрачното споразумение. Вече не вярваше, че тази идея й е била подсказана от нейния адвокат. Това хрумване беше типично за нея.

— Искам развод, Виктор. Ти не си мъжът, за когото те мислех.

Усети думите й като физически удар, но вече не беше изненадан. Знаеше, че няма начин да я задържи, както и че не може да издържа на разноските й. Така продължаваше от месеци, дори близо две години. Това, което го плашеше сега, беше какво споразумение за развод ще поиска тя и за каква издръжка ще настоява. Дори и при наличието на предбрачно споразумение нещастникът знаеше, че разводът ще му струва цяло състояние. Бриана се оказа истинско бедствие в живота му.

Той излезе тихо от стаята, докато тя продължаваше да си събира багажа, и се усамоти в кабинета си. Знаеше, че не може да направи нищо друго, освен да я остави да си тръгне. И да се надява, че ще преживее някак си последиците от войната.

Бриана си събира багажа цяла нощ. Когато Виктор се събуди сутринта в голямото кожено кресло в кабинета си, вече я нямаше. Беше свършено. Чувстваше се вкочанен и остарял с хиляда години. Не му беше оставила никаква бележка, никакво съобщение. Оставяйки го в пълен финансов хаос, с гардероби, пълни само с празни закачалки, Бриана най-после се беше изнесла.

 

 

Самолетът за ранния полет от Ел Ей кацна на летище „Кенеди“ в Ню Йорк в три следобед. Заради часовата разлика Тали изгуби по-голямата част от деня, докато се добере дотук. Взе багажа си от кръговата лента и хвана такси за града. В пет следобед пристигна пред нюйоркския си апартамент. Макс й бе казала, че ще се върне от колежа в шест. Тали завари апартамента тъмен и празен. Беше просторно, слънчево жилище в една много модерна сграда в Уест Вилидж, с портиер и охрана. Харесваше й, че Макс е така добре защитена тук и че се бе съгласила да живее в апартамента, а не в общежитието. Сградата беше непретенциозна, но много приятна, а кварталът — по-безопасен от много други нюйоркски райони. Като цяло апартаментът беше светъл, приятен и семпло обзаведен.

Разбира се, всичко наоколо тънеше в хаос, както бе обичайно за всяка студентска квартира — нахвърляни в леглото дрехи, пръснати по масата книги, пепелници, пълни с фасове, търкалящи се празни кутийки от кока-кола и една кутия от пица от предишната вечер. Докато чакаше Макс да се прибере, Тали се зае да поразтреби. Изхвърли боклука, оправи леглото на дъщеря си и накрая се изкъпа. Взе си една приятна бледорозова хавлия и се излегна на леглото.

Макс влезе и като видя майка си, нададе възторжен писък. Метна се върху леглото и остана да лежи там, смеейки се, както беше със скъсаните си джинси, червения пуловер и джапанките. Не изглеждаше много по-различно от самата Тали. Двете почти приличаха на близначки.

— Толкова ми липсваше! — извика Макс и се сгуши до майка си.

Двете имаха големи планове за предстоящата седмица. Вечери в ресторанти, срещи с новите приятели на Макс, обиколки по всички места, които Макс беше открила, откакто живееше тук. Тали умираше да гледа поне една пиеса на Бродуей.

— И ти много ми липсваше — промълви Тали и я притисна в прегръдките си.

Внезапно се почувства, все едно се е завърнала у дома. Да бъде с Макс за нея беше като да потъне в голямо, уютно легло с пухени възглавници. Чак сега, докато се излежаваше тук, разбра колко жестоки са били за нея последните няколко месеца и колко зле са й се отразили. Макс също го разбра. Отначало помисли, че майка й е преуморена, макар да не посмя да й го каже.

— Прекалено много работиш, мамо. Така се радвам, че дойде! — Но само след минута зададе въпроса, от който Тали най-силно се опасяваше: — Как е Хънт?

— Предполагам, че е добре — отговори Тали уклончиво.

— Какво искаш да кажеш? — Макс седна в леглото и сведе очи към майка си. — Какво означава това? Да не е заминал?

За минута Тали не успя да й отговори. Търсеше правилните думи.

— Нещо подобно. — След това пое дъх дълбоко и се гмурна в дълбокото. — Не исках да ти го казвам, преди да те видя. — Надяваше се въпросът да не изникне толкова скоро след пристигането й. — Хънт се изнесе.

— Кога? — шокира се Макс.

— Преди около три месеца — отвърна й тя тихо.

— И ти не ми каза? Как можа! — Внезапно се разгневи на майка си, задето бе крила тази тайна от нея, и то за нещо толкова важно. Макс бе живяла с Хънт от петнайсетгодишна. За нея той беше като баща, макар да се бе появил толкова късно в живота й.

— Беше сложно. Изминалите месеци наистина бяха много трудни за мен — призна Тали.

В очите й проблеснаха сълзи. Не искаше Макс да се разсърди и на нея. И без това останалото беше достатъчно лошо.

— И кое му е сложното? — Макс искаше сама да вземе решение.

— Ами, през последните няколко месеца излязоха наяве много неща, за които не съм знаела нищо. За мен се оказа невъзможно повече да живея с него.

— Какви неща? Престани да се правиш на загадъчна. Не съм дете. Вече съм на осемнайсет.

За Тали дъщеря й все още си беше дете, но не бе забравила за колко зряла се смяташе самата тя, когато бе на нейните години. Само две години след това вече имаше бебе. Но Макс нямаше никакво намерение да се омъжва, нито да ражда бебе на двайсет, независимо кое от двете събития ще е първо и кое — второ.

— Честно казано, не знам откъде да започна. Дълга история — но най-важното е, че намерихме нов японски инвеститор за следващия ни филм, който впрочем няма да снимам с Хънт, след като искаш да знаеш всичко. Инвеститорът поиска да направим финансова проверка, което и сторихме. И тогава нашият счетоводител откри, че ми липсват доста пари, приблизително един милион долара. От няколко години някой крадял от мен всеки месец почти по двайсет и пет хиляди долара в брой. И това беше само началото. Моят счетоводител се разтревожи. Нищо не разбирах. Попитах Бриджит за това, а тя ми каза, че нищо не знае, макар че би трябвало да знае, тъй като се грижеше за всичките ми сметки. И накрая, след два дни, каза, че Хънт крадял пари от мен, или по-точно заставял Бриджит да го прави заради него, и я накарал да се закълне, че ще пази всичко в тайна… — Преди да успее да продължи, Макс я прекъсна раздразнено:

— Мамо, това са глупости! И ти много добре го знаеш! Хънт никога не би взел пари от теб, или от когото и да било. Той винаги ми е давал пари. Хънт никога не би откраднал от теб. Бриджит да не си е загубила ума?

— Всъщност, точно така се оказа. Бриджит е луда, а Хънт не е откраднал парите. Направил го е някой друг, само че тогава не знаех кой е. Бриджит на практика успя да ме убеди, че е бил Хънт, за известно време.

— Гадна работа! — възкликна Макс, още по-раздразнена, и отново се тръшна на леглото до майка си, за да разбере какво се е случило. Очертаваше се дълга история — според нея, напълно откачена.

— Но освен за парите, Бриджит ми съобщи и друга лоша вест. — Тали пое дъх и се насили да продължи. — Каза, че Хънт има връзка с друга жена. — При тези думи Макс поклати глава.

— И това е пълна глупост. Хънт никога не би ти причинил това, мамо. Какво й става на Бриджит? Защо ти е наговорила всички тези небивалици за него? Да не му е ядосана за нещо? — Макс винаги бе обичала Бриджит, но цялата история й звучеше абсурдно и злонамерено спрямо Хънт.

— Да, ядосана му е. Но се оказа, че е била права. Той наистина се среща с друга жена, имал е връзка с нея през последната година. Не повярвах на Бриджит нито за парите, нито за изневярата, затова наех частен детектив — жена, която ми показа снимки на Хънт и приятелката му. Казано накратко, той се влюбил в нея и сега чакат бебе, така че новините никак не са добри — промълви Тали с буца в гърлото.

Макс отново скочи от леглото, зяпна слисано майка си и възкликна:

— Не може да бъде! — Не й се искаше да повярва.

— Но е така, скъпа. Съжалявам — зная колко го обичаш, както и аз, или по-скоро го обичах… но той ме е лъгал. Все пак си призна за другата жена. Попитах го дали ще престане да се вижда с нея и той отвърна, че не може. Обичал я. И затова се изнесе. — Изрече го сухо, делово, но историята беше много грозна. Макс се разплака и майка й я прегърна. И за двете беше огромно разочарование. — Не знам какво се е случило с него. Мисля, че просто се е увлякъл неочаквано и за самия себе си. Но беше много нечестно от негова страна. Колкото и да боли, все пак съм доволна, че Бридж ми каза.

— А тя как е разбрала? — попита Макс и се сгуши на леглото до нея, както правеше, когато беше малка. Беше силно наранена от това, което чу току-що.

— Някой й казал. Но с това историята не свършва. — Дори едва сега започваше. — Отидох на среща с детектива и тя ми каза още, че преди това Хънт е имал интимна връзка, и то с Бридж, в продължение на цели три години. Скъсал с нея, когато започнал да се вижда с другата жена, така че ти си права. Тя му е бясна. Междувременно, ако добавиш тези три години с нея към последната година с другата жена, излиза, че Хънт ми е изневерявал през всичките четири години, когато бяхме заедно. Бридж твърди, че той я е принудил, а той — че тя го е изнудвала, но не можеш да накараш някого да върши нещо, което не желае в продължение на три години. Те са били любовници зад гърба ми. Хънт е много добър и мил човек, но се оказа женкар и ме е лъгал. И въпреки че го обичаш, не бих мога да остана с него.

— Разбира се, мамо. Напълно те разбирам — каза Макс, избърса сълзите си и прегърна майка си. — Много тъжно. Как е могъл да ти причини нещо толкова ужасно? А и Бридж, как е могла? Ти винаги си била толкова добра с тях, а тя открай време е най-добрата ти приятелка.

— Да. Известно време се чувствах ужасно, но сега съм малко по-добре. Има и още. За парите. След като открих, че и двамата са ме лъгали, не знаех на кого да вярвам, така че детектив Мег Симпсън ме посъветва да се обърна към ФБР. Те разследваха цялата история. Бридж ме е мамила, може би от няколко години, но не е изключено да е от по-рано. Оказа се, че всичко, което ми е разказала за семейството и миналото си, не е вярно. Тя е лъжкиня и крадла. Тя ме е ограбвала.

Макс изглеждаше напълно шокирана.

— О, боже мой! Мамо! Колко ужасно!

— Да, така е — съгласи се тихо Тали.

— Тя ще ти върне ли парите?

За Макс всичко беше толкова просто. След като ги е взела, редно е да ги върне. На Тали много й се искаше да стане така, но Джим Кингстън й бе обяснил, че не е много вероятно това да се случи, или поне няма да е цялата сума, а само някаква част от парите, които е изгубила. Дори и това не беше гарантирано.

— Още не знам — въздъхна Тали. Докато разказваше историята на Макс, макар и в най-опростена версия, отново бе осъзнала колко ужасно е всичко. — Следващата седмица ще я арестуват. След около година ще се стигне до съдебен процес. Аз ще я съдя, за да се опитам да си върна поне част от парите, да ме компенсират с къщата й или с някаква друга нейна собственост. И тя навярно ще отиде в затвора.

Макс остана безмълвна. Мъжът, който бе нейният герой и който й заместваше бащата, бе изневерявал на майка й цели четири години и ги беше лъгал и двете. А жената, която възприемаше като леля, се оказа измамница и лъжлива мръсница, която ще свърши в затвора.

— Уволни ли я? — попита Макс пресипнало.

— Моят адвокат ще го направи тази седмица. — Тали се стараеше да говори открито и уверено, но никак не й беше лесно. — Помниш ли как тя се хвалеше, че е получавала като подаръци всички онези бижута, кожени палта и чанти „Прада“? Оказа се, че ги купувала с моите пари. Така че, любов моя, това се случи у дома. „Все пак, госпожо Линкълн, хареса ли ви представлението?“^[1] — Тя се опита да се пошегува.

Но Макс явно беше потресена, както се чувстваше и самата Тали от месеци насам.

— По дяволите, мамо! Как изобщо си издържала на всичко това? Трябва да е било ужасно за теб, заради Хънт, Бридж и всичко останало. — Изглеждаше напълно шокирана заради всичко, което бе сполетяло майка й.

— Действително беше много зле — призна Тали.

Самата тя не можеше да си обясни как е издържала. А изпитанията още не бяха свършили.

— Защо не ми каза? Трябва да е било ужасно да изтърпиш всичко това съвсем сама. — Макс я гледаше със съчувствие. Прегърна я още по-силно.

— Не можех да ти го съобщя просто така, по телефона. Исках да изчакам, докато се срещнем. И ето че този ден настъпи. Общо взето, историята никак не е приятна.

— Бридж наистина ли ще отиде в затвора?

Макс не можеше да си представи това, нито пък Тали. Изглеждаше немислимо, но Бриджит сама си беше виновна. По-важно беше как въобще е могла да краде пари от Тали всеки ден, и на всичко отгоре да я гледа в очите — да не говорим за това, че е спала с Хънт.

— От ФБР казаха, че ще я вкарат в затвора.

— Обзалагам се, че Бридж ще бъде съкрушена, когато я арестуват. Тя вече знае ли, че сериозно е закъсала?

— Още не. Мисля, че всичко ще стане доста бързо, през следващите две седмици. — Но засега нищо не се уреждаше бързо. За Тали всичко се влачеше като на забавен кадър. И още доста време щеше да мине, докато си върне парите, ако изобщо успее.

— Разговаряш ли още с Хънт? — попита я Макс тихо.

Бе много натъжена заради него. Виждаше, че и майка й изпитва същото.

— Всъщност не. Предпочитам да не говоря с него. Нашите адвокати си общуват по деловите въпроси. Това е всичко. Вече няма какво да си кажем.

— Мога ли аз да говоря с него?

— Ако искаш. — Тали не желаеше да й пречи да общува с него. Ако не друго, Макс навярно имаше нужда от някакъв финал, или просто искаше да поддържат контакт. Дъщеря й беше на осемнайсет и имаше право да се държи с него така, както пожелае, стига само да не го води в къщата. Той беше един слабохарактерен мъж, предпочел най-лесния път за себе си, ала най-болезненият за Тали. — Зависи от теб. Но ако се срещаш с него, не го води вкъщи.

— Не бих ти причинила това, мамо — изрече тържествено момичето. — Искам само да му кажа какво мисля за постъпките му. Те са отвратителни. Той е безочлив лъжец. Както и Бридж. Това, което двамата са направили, е не по-малко лошо от кражбата на парите.

Имаше мигове, когато и Тали мислеше така. Кражбата на парите беше непочтена постъпка, но не засягаше най-съкровените й чувства. А това, което бяха направили двамата, за Тали беше като нож, забит в сърцето й. Мисълта за тях й бе непоносима и мъчителна. Това се наричаше само с една дума — предателство.

— И аз мисля така. Но както и да е — прекрасно е да съм тук и съм щастлива, че съм с теб. Само съжалявам, че трябваше да започнем с една толкова отвратителна, гадна история.

— Просто не знам какво да ти кажа, мамо. Ужасно е. А мислиш ли, че някога отново ще можеш да се срещаш с мъже? — Макс не можеше да си представи как майка й ще опита отново, нито как ще се довери на някого — независимо мъж или жена, след като е била използвана и измамена най-безочливо от представители и на двата пола.

— Не, поне засега — отговори Тали твърдо. — Това е последното, което може да ми хрумне. И последното, което ще искам да направя.

— А дядо знае ли?

— Да. Както винаги, той ми даде добър съвет.

— Как е той?

— Горе-долу, но в момента е малко по-зле. Понякога се чувства отпаднал, но после се възстановява. Надявам се и сега да успее.

— След няколко седмици ще се върна у дома и ще мога да му правя компания. Ще си дойда преди лятната школа. — За разлика от повечето си връстници, които искаха да продължават обучението си пет или дори шест години, Макс искаше да приключи образованието си за по-малко от четири, за да продължи направо в юридическия факултет, ако бъде приета там. За тази година се беше записала за лятната школа и Тали се гордееше с нея, както и дядо й. Имаха основание за това. Макс имаше отличен успех и винаги се отличаваше с голямото си старание. — Кога ще завършиш този филм, мамо?

— До няколко седмици, след като се върна в Ел Ей. После ще се заема с постпродукцията, и тогава наистина ще съм приключила. Най-накрая ще можем да отидем някъде, но разбира се, след като ти се прибереш у дома от лятната школа. След този филм мисля да си направя една дълга почивка. Нуждая се от това. — И тъй като нямаше да работи с Хънт по следващия си филм, Тали искаше да намери малко време, за да потърси нов сценарий, който да се окаже достойно предизвикателство за нея. Обичаше филмите, които бе продуцирал Хънт, но имаше и много други добри продуценти. Беше решена да намери един от тях.

Двете останаха сгушени на леглото. Макс се опитваше да осмисли казаното от майка й. Толкова бе разтърсващо, че й бе трудно да повярва. Направо беше немислимо!

— Какъв негодник само се оказа Хънт — констатира Макс тъжно. Вече беше изгубила всякакво уважение към него, след като изслуша цялата история. — А пък Бридж е пълна мошеничка.

— Права си и за двамата. Никакъв морал, никакви принципи, никаква чест, никаква почтеност. Те са негодници.

— А радваш ли се, че тя ще отиде в затвора? — попита Макс.

— Да. Не е много опрощаващо и милостиво от моя страна, но мисля, че е редно да си плати за стореното и да ми върне колкото е възможно.

— Ще го направи ли?

— Не зная. По общо мнение, при подобни случаи се губят част от парите и не могат да се възстановят.

— Да се надяваме, че при теб ще е по-различно. Ще се моля за теб, мамо.

При тези думи Тали едва не се разплака. Дъщеря й имаше безпогрешни инстинкти за това кое е добро и кое — лошо.

— Какво ще кажеш да излезем за вечеря? — попита Тали.

Макс искаше да заведе майка си в един малък ресторант наблизо. На Тали идеята й хареса. След цялата усилена работа и нещастията й в Ел Ей, сега тя искаше да излиза, да се поразсее, а и много обичаше да бъде с дъщеря си.

Тали хареса любимия ресторант на Макс. Поръчаха си бургери и пържени картофи. След вечерята се прибраха пеш в меката пролетна вечер. Ню Йорк беше красив по това време на годината. След като се върнаха в апартамента, Макс се настани в леглото при майка си и двете погледаха телевизия на спокойствие. Но главата на Макс още беше замаяна от всички новини.