Даниел Стийл
Предателство (13)

13.

Джим започна с магазините по Родео Драйв. Обходи булеварда от единия до другия край. „Гучи“, „Фенди“, „Прада“, „Джими Чу“, „Долче и Габана“, „Роберто Кавали“, както и бижутерийните къщи — „Картие“, „Ван Клийф“ и „Хари Уинстън“. Донякъде се упрекваше, че не е проверил тези магазини по-рано, но просто нямаше време. Приоритет му бяха разпитите на заподозрените и преглеждането на доказателствата, събрани от експерт-счетоводителите от криминалния отдел. Ако се стигне до съдебен процес, се нуждаеха от улики, неподлежащи на съмнение.

Във всеки от магазините, които посети, настояваше да говори с управителя. Разпитваше за подаръците, които е получавала Бриджит Паркър, асистентка на Тали Джоунс. Тали го бе уверила, че Бриджит получава подаръци от какви ли не магазини, включително от най-скъпите, като се започне от бижута и се стигне до кожени палта и куфари. Режисьорката бе споменала още, че Бриджит постоянно се хвали пред нея с тези подаръци, но Джим държеше да провери лично. Не беше запознат с това явление, поне не достатъчно, затова искаше да научи повече подробности.

Навсякъде получаваше един и същ отговор. Някои продавачи твърдяха, че й изпращали по един подарък годишно, обикновено по Коледа. Подаръците винаги били дребни — шал, нощница, пуловер, декоративна чаша, писалка, кристално украшение за маса, в знак на благодарност към техните най-добри клиенти. В някои случаи предлагали специални отстъпки, като за ВИП клиенти, но Бриджит не фигурирала сред тях. Всички продавачи увериха Джим, че тя е една от най-добрите им клиентки и плащала за всичко, което купувала; само понякога ползвала дребни отстъпки, като скромна проява на любезност. И потвърждаваха, че избирала само скъпи модели. Сред покупките й били няколко кожени палта във всички цветове на дъгата, включително жакет от златен самур за петдесет хиляди долара, чанти за четири хиляди долара, диамантена огърлица, както и много пуловери, обувки, дрехи. Обаче, подчертаваха единодушно всички продавачи, тя винаги лично заплащала покупките и никой не й давал подаръци — точно обратното на това, което твърдеше Тали. Отново се оказа, че Бриджит е лъгала.

Той питаше дали е плащала с чекове, кредитни карти или в брой. Всички касови бележки доказваха, че тя неизменно е плащала в брой, с изключение на самурения жакет, платен с чек. Джим попита управителя на магазина дали е възможно неговите подчинени да са й давали подаръци без негово знание. Управителят на магазина на „Прада“ се засмя при този въпрос.

— Не, освен ако не искат да се наредят на опашката от безработни пред бюрата по труда. Това ще бъде оценено като кражба, поне в нашия магазин. Сигурен съм, че госпожица Паркър е получавала коледни подаръци през всичките тези години, но те се свеждат само до някой ключодържател, портмоне или шал. Нищо по-голямо. Ние тук се занимаваме с бизнес, а не с благотворителност. Внасяме своята лепта за благотворителните организации, но не и за клиентите си.

Джим леко се смути, че бе задал този въпрос. Но двучасовата обиколка по Родео Драйв му помогна да си изясни навиците за пазаруване на Бриджит. Тя бе похарчила цяло състояние, като винаги плащала в брой, и нито една от скъпите й дрехи и вещи не беше подарък — точно обратното на това, което твърдеше тя, и в което Тали вярваше. Бриджит беше един от най-добрите клиенти на всички проверени от Джим магазини — в някои пазарувала по-често, но никога не използвала кредитна карта, а се разплащала само в брой. Най-вероятно с парите, откраднати от своята работодателка.

Същото му разказаха и бижутерите. Според техните показания и неговата преценка, Бриджит бе пръскала за бижута и дрехи значително повече от доходите си, да не говорим за скъпото обзавеждане на къщата й и антиките в него, които той бе видял предишния ден. Идваше му сам да се изрита, че по-рано не бе направил това малко проучване. Очевидно това бе доказателството, от което се нуждаеха. Дори преди година тя бе купила пръстен с диамант за сто хиляди долара. И освен ако семейството й не й изпращаше пари, за които той не знаеше нищо, тъй като не бяха отразени в банковите й сметки, излизаше, че Бриджит Паркър взема пари в брой отнякъде другаде. Беше спряла да краде от Тали, когато Хънт напусна дома й, но при скоростта, с която прахосваше парите, Бриджит явно нямаше да се въздържа много дълго. Джим лесно можеше да се сдобие с копия от касовите бележки от магазините, в които бе проверил, че е пазарувала Бриджит, а също и от още няколко други. Вече бе разпитвал в десетина магазина на Родео Драйв и в три бижутерски къщи. Когато влезе в офиса, лицето му грееше от щастие.

— Мога ли да узная какво толкова ти се е случило на път към работата тази сутрин? — попита Джак, когато се отби в стаята и видя Джим, седнал на бюрото си с блажено изражение.

Вече разполагаше с всичко необходимо, за да убеди прокурора да заведе случая и да издаде заповед за арест.

— Имах късмет — ухили му се Джим.

— И ти личи — усмихна се Джак.

— Цяла сутрин обикалях Родео Драйв. Трябва да си благодарен на съдбата, че не си женен за Бриджит Паркър. Тази жена е прахосала цяло състояние.

— Аз пък мислех, че всичките й придобивки са били подаръци в знак на внимание към нейната работодателка.

— Нищо подобно. През последните три години тя е похарчила повече от един милион долара. Ще трябва отново да проверим счетоводните книги на Тали Джоунс. Бриджит е задигнала повече, отколкото мислехме. И за всичко, което купувала, е плащала в непоклатимо здравата щатска валута. При това само в брой. — Джим се ухили тържествуващо на Джак и остави на бюрото му една разпечатка.

— Това явно е твоят щастлив ден. — Сега усмивката на Джак можеше да съперничи на усмивката на Джим. — Това е подарък за теб от колегите ни в Сан Франциско. Разговаряли са с баща й, мащехата й и сестра й. Разказаното от Бриджит за мащехата й се потвърди — двете наистина се мразят. Но с изключение на това, нищо друго, което е казала Бриджит на Тали Джоунс, не е вярно. Баща й е пенсионер, а преди това работел в една телефонна компания. Майка й починала, когато Бриджит още била малка. Мащехата й каза, че Бриджит била патологична лъжкиня — открай време, дори още като дете. И винаги успявала да изкопчи пари от тях по най-различни поводи. Спала със съпруга на сестра си, взела от него пари назаем, а после го изнудвала със заплахата, че ще разкрие тяхната тайна пред сестра си. Така успяла да присвои всички спестявания на сестра си и зет си. Това звучи почти като заплахите й към Хънт. Никога повече не се завърнала в Сан Франциско. Но ако все пак се случвало да пътува до там, никога не се обаждала на роднините си. И те не желаят повече да чуват за нея. Барни от нашия офис в Сан Франциско е говорил с баща й — симпатичен старец. Разплакал се, когато станало дума за нея. И добавил, че не можел да си обясни какво било толкова сбърканото в нея. След смъртта на майка си Бриджит прекарала една година в психиатрична клиника. Редовно я залавяли да краде на дребно в магазина. По-късно се стигнало и до нещо, свързано с измама с кредитни карти, но в малки размери, затова така и не била съдена. Никой от роднините й не я е виждал от петнайсет години и се надява никога повече да не я види. — Той си спомни нещо и побърза да добави: — Между другото, никога не е била дебютантка, ако това има някакво значение.

— Мамка му! — възкликна Джим с още по-широка усмивка. — Бинго! — Но след това лицето му помръкна. — Дали нейното семейство ще я предупреди, че ние сме по следите й?

— Според момчетата от офиса ни в Сан Франциско, роднините й въобще не разговарят с нея и нямат никакво желание нито да я виждат, нито да я чуват. Сестра й казва, че се надява Бриджит да попадне в затвора, където й е мястото. И с малко късмет, както и с помощта на прокуратурата, ще успеем да направим така, че мечтите й да се сбъднат. Мисля, че вече не трябва да се притесняваш дали ще можем да я закопчаем. В кърпа ни е вързана. Всичко е в доклада — завърши той и посочи документите на бюрото.

— Най-добре се измитай оттук, преди да съм те разцелувал! — предупреди го Джим, а Джак се престори, че побягва към вратата.

— Да не си посмял! — Двамата мъже се разсмяха. После Джак излезе и се върна в кабинета си.

Джим изчете доклада много внимателно. Сега разполагаше с всичко необходимо. Знаеше, че единственият въпрос, който ще му зададе прокурорът, е дали случаят е за ФБР, или трябва да бъде прехвърлен на полицията, но според Джим нямаше основание да го отстъпва на полицаите. Именно агентите от ФБР бяха разкрили, че Бриджит Паркър на няколко пъти е използвала намаления, полагащи се на Тали Джоунс при пътуване със самолет, което беше углавно престъпление от федерален характер. Виктор беше изтъкнал няколко незаконни трансфера по интернет, извършени от Бриджит през банковите сметки на Тали, което се класифицираше като измама във федерален мащаб, така че всичко беше ясно. Джим не желаеше да се откаже от случая. Искаше да направи услуга на Тали Джоунс, като изправи тази мошеничка пред съда, за да върнат на Тали колкото може повече от откраднатото — ако не друго, поне закупените от Бриджит стоки, така че Тали да може да ги продаде. И може би къщата на Бриджит, мебелите, произведенията на изкуството и антиките. По всичко личеше, че асистентката на Тали е харчила много чевръсто откраднатите пари в брой. А сега той искаше да проучи как е платила къщата си, тъй като вече бе очевидно, че не е получила пари от наследство, както твърдеше тя. Не е платила за къщата и от попечителски фонд, по простата причина, че въобще не е разполагала с такъв. Бриджит бе лъгала от начало до край, а горката Тали й бе вярвала и се беше хванала в капана й. Той се питаше колко дълго Бриджит е крала от Тали и подозираше, че е било от дълги години, може би още от самото начало на приятелството им, по-точно — когато Тали е започнала да печели наистина сериозни суми от работата си. Бриджит бе успяла да остане неуловима само защото Тали е получавала толкова много пари от филмите си, както и заради това, че се е доверявала на Бриджит така сляпо и безрезервно, че никога не е проверявала сметките си, нито как Бриджит разпределя парите й. През всички тези години асистентката й е действала напълно необезпокоявано. Тали е проявила истинска наивност. Бриджит много умело спечелила приятелството и пълното доверие на своята работодателка. Да се довериш на някого, когото смяташ, че познаваш добре, не е престъпление, и Тали не заслужаваше да е жертва на криминални деяния и такава безогледна експлоатация. Джим искаше да направи всичко, което е по силите му, за да й помогне.

Прибра последната получена разпечатка в папката и отиде в прокуратурата, която се намираше отсреща. Бе решил да се срещне с един от прокурорите, с когото работеше най-често — Хенри Лоу. Когато влезе в кабинета му, прокурорът седеше на бюрото си. Размениха си усмивки. Хенри беше упорит и трудно можеше да бъде убеден в нещо несъстоятелно; беше приятно да се работи с него. С Джим вече бяха разрешили немалко трудни случаи.

— Изглеждаш щастлив, все едно се връщаш от някой къмпинг — отбеляза Хенри и го покани да седне. — Какво си открил?

— Нещо, което много ще ти хареса. Поднасям ти го опаковано с панделки, като подарък. — Джим знаеше, че делата за издирване на откраднати пари в брой винаги са по-трудни за доказване от измамите с кредитните карти, чековете или банковите влогове на жертвите, но в този случай потокът от откраднатите пари в брой бе очертан твърде ясно и нямаше никакво съмнение, че Бриджит е харчила много повече, отколкото е печелила. Джим вече не се колебаеше как ще приключи случаят. Когато привърши с обясненията си и остави папката на бюрото, Хенри изглеждаше не по-малко доволен. — От два месеца работя по този случай — уточни Джим.

Това беше доста кратък срок за подобно престъпление. Сега беше наясно, че всичко можеше да стане и по-бързо, ако бе проверил по-рано магазините и бижутериите по Родео Драйв. Но сега всички парчета от мозайката бяха по местата си, особено след доклада от офиса на ФБР в Сан Франциско. Накрая Джим обясни на Хенри защо се обръща към него, а не към полицията, и Хенри се съгласи с доводите му. Те бяха съвсем ясни.

— Отначало тя се опита да обвини бившия приятел на жертвата, с когото впрочем също спяла. Но този човек притежава завидно състояние и изглежда честен във финансовите си сделки. Както и счетоводителят й, когото също проверихме. Не е престъпник, макар че е съсипан от младата си жена, която го изнудва за пари. Но като цяло случаят е стабилен. Намерихме всичко, което ни трябва. Сигурен съм, че можем да предявим обвинение.

— И на мен така ми изглежда — заяви младият прокурор доволно. — Мислиш ли, че ще се признае за виновна?

— Трудно е да се каже. Зависи от това дали ще й дишаме във врата и колко умен ще се окаже адвокатът й. Едва ли ще й хареса идеята да отиде в затвора, но предвид размера на откраднатите суми, няма друг шанс. Съдът няма да й позволи да се отърве с по-лека присъда, както става при първо нарушение на законите. Положението й се утежнява от това, че кражбите са се повтаряли в продължение на дълго време. Освен това има сериозна злоупотреба с доверие. — И двамата отлично знаеха, че това ще утежни присъдата й. — Жертвата напълно се е доверявала на Бриджит Паркър.

— А самата жертва няма ли проблем с това? Няма ли да моли за милост към най-добрата й приятелка?

— Няма никакъв шанс за това. Асистентката спяла с приятеля на жертвата в продължение на три години.

— Уволнила ли я е?

— Все още не. Аз я помолих да се въздържи, докато се уверим на какво можем да разчитаме при разследването. Не исках заподозряната да изчезне. Сега жертвата изчаква да й кажем кога може да я уволни. Мисля, че засега всичко се развива добре.

— Разпита ли асистентката? — Прокурорът искаше да се увери дали са взети всички предпазни мерки, преди да се обърне към съдебните заседатели, за да поиска заповед за арест от някой федерален съдия, ако съдебният състав одобри предложението му. И Джим, и Хенри бяха уверени в успеха.

— Да, вчера — заяви Джим доволно.

— И какво?

— Само лъжи, от начало до край. Същите глупости за попечителския й фонд и наследството. Бях удостоен с обиколка из една великолепна къща, горе на хълмовете, вероятно купена с парите на жертвата — разбира се, без нейно знание. И това ще проверя. Добре ще бъде, ако успеем да я отнемем като компенсация за жертвата. Поне ще може да я продаде.

— За това трябва да се обърнеш към съдията и данъчните власти.

Знаеха, че Бриджит не е плащала данъци за приходите от откраднатите пари. А законът беше толкова абсурден: всеки престъпник първо трябва да отговаря за неплатените си данъци, и данъчните власти щяха да си поискат своето. Винаги ставаше така. Това бе причина за непрестанни битки между жертвите и данъчните за всяка собственост, конфискувана от престъпници. Дългите преговори бяха неизбежни, но още бе твърде рано за това. Джим искаше да уреди Тали да се възползва от правото си на реституция. Прокурорът можеше да помогне, но в крайна сметка съдията щеше да реши, в зависимост от това дали Бриджит ще се признае за виновна, или ще бъде осъдена. Ала засега тя още не беше арестувана, дори не беше обвинена.

— Колко бързо можеш да ми издадеш заповед за арест? — попита Джим с блясък в очите.

Вече искаше да действа. Знаеше, че така Тали ще почувства голямо облекчение. Беше нещо като реабилитиране за това, което бе преживяла, и предателството на Бриджит, да не говорим за загубата на огромна сума пари.

— Дай ми малко време — рече Хенри и вдигна ръце. — Ще представя случая пред съдебните заседатели, за да получа разрешение за повдигане на обвинение. Ще го направя колкото е възможно по-скоро, а след това ще отида при съдията за заповед за арест. Ще ми е нужен твоят окончателен доклад по случая.

— Ще го съставя още утре, или най-късно до два дни — обеща му Джим.

Хенри кимна одобрително.

— Въпреки че нашите съдии са претрупани с работа, обещавам ти да задвижа механизма колкото е възможно по-бързо, след като ми предадеш доклада и съдебните заседатели ми дадат зелена светлина.

— Звучи много добре.

Той знаеше, че след получаването на заповедта за арест ще има една седмица почивка, докато съдията се справи с купчината заявления за заповеди за арестуване, натрупани върху бюрото му. Все пак в момента Бриджит не представляваше физическа опасност за никого, така че нейната заповед можеше да изчака. Веднага щом се сдобие със заповедта, Джим имаше право да я арестува. Можеше да уведоми адвоката й, ако има такъв, и да й спести унижението да бъде изведена с белезници от дома й или от работното й място. Но доколкото му бе известно, тя още нямаше адвокат, тъй като нямаше представа, че е заподозряна.

— Ще бъде трудно да се проследят част от парите, похарчени в брой — напомни му Хенри.

— Да, но сме наясно със схемата, по която е изразходвала тези пари. Мисля, че е отивала със заграбеното направо на Родео Драйв, пръскала го е за дрехи и бижута, а после се е преструвала пред работодателката си, че всички тези покупки са подаръци. Действала е хитро и цялата история е звучала напълно достоверно, особено при твърденията й, че разполага и с парите на фамилията си, така че през всички тези години никой не е заподозрял за кражбите й. Те излезли наяве при неочакваната финансова проверка, така че тя обвинила приятеля на Тали. Всъщност той и Тали Джоунс се разделили след разкритието за връзката на Хънт с Бриджит, продължила три години.

— Може би сега ще могат да се съберат отново — подметна Хенри с шеговита усмивка. Беше доволен от този случай, както и Джим. И двамата смятаха, че разследването е солидно обосновано.

Но Джим поклати глава.

— Всъщност, приятелят на Тали сега очаква бебе от друга жена, с която също изневерявал на Тали Джоунс.

Хенри го изгледа смаяно и се засмя.

— Ти явно водиш много по-екзотичен живот от мен. Къде попадна на тези хора?

— В Холивуд — ухили се Джим. — Но жертвата е много мила и приятна жена, напълно нормална наглед, която не се увлича по типичния блясък и интриги на Холивуд. Според мен именно по тази причина не е разбрала за случващото се. През цялото време само работи, а асистентката й харчи парите й. Или, както казваше тъща ми: „Хубава работа, стига да ти падне“. — Засмяха се. След малко Джим излезе от кабинета на Хенри и се върна в своя. Трябваше да продължи с работата.

Веднага щом седна зад бюрото си, се обади на Тали. Гласът й звучеше разсеяно, може би защото беше на снимачната площадка.

— Ако имаш време, бих искал да поговорим — каза той.

— Ще работя до късно. Да не се е случило нещо лошо?

— Не, напротив. Всичко се разви изключително добре. Сега можеш да се освободиш от нея. Разполагаме с всичко необходимо, така че можем да започнем със съдебните процедури. Готови сме да задвижим механизма. Трябва само да си напиша доклада, след което прокурорът ще го представи пред съдебните заседатели, за да получи разрешение за повдигане на обвинение, и накрая ще поиска от съдията заповед за арестуването й. Тъкмо идвам от кабинета на прокурора. Вече можеш да я уволниш, когато пожелаеш.

Тали направо се слиса. Вече бе започнала да се отчайва, че никога няма да дочака това, още повече, че от седмици не се беше чувала с Джим. Дори вече подозираше, че я е забравил или е изгубил интерес към нейния случай. Всичко се задвижваше толкова мудно, въпреки че според уверенията на Джим за тях това било доста бързо. Все пак бе помогнал и фактът, че тя е известна. Това създаваше интерес към случая и не можеха да си позволят да го пренебрегват. Пък и тя беше изгубила толкова много пари.

— Кога, според теб, ще се случи това? — попита тя неопределено, но той знаеше какво има предвид.

— Вероятно ще получа заповедта за арест следващата, или най-късно по-следващата седмица. И тогава ще се задействам.

— Аз ще бъда в Ню Йорк при дъщеря си — каза разочаровано Тали.

Той се засмя.

— Не съм очаквал от теб да присъстваш на арестуването й. Мисля, че и сам мога да се справя. Повярвай ми, вече съм го правил.

Тя внезапно прихна от смях и почувства силно облекчение. Джим беше извършил всичко точно така, както й бе обещал. А сега тя трябваше само да реши кога и как да уволни Бриджит. Тогава щеше да си отдъхне. Искаше да се отърве от нея още сега. От приятелството им и доверието между тях не беше останало нищо, но въпреки това Тали трябваше да се преструва цели два месеца. Сега искаше само да изхвърли Бриджит от живота си и никога вече да не я вижда. Не си позволяваше да мисли за приятелката, която бе изгубила, нито за това, което й бе сторила тя.

— Искаш ли да намина след работа, за да поговорим? — предложи Джим.

Тя се замисли за момент. Имаше още въпроси и не искаше да ги обсъжда, докато работи, а сутринта трябваше да замине при Макс.

— Трябва да привърша всичко тук. Освен това искам да отида при баща си довечера, след работа… а после да си приготвя багажа… В девет късно ли е?

— Ще го уредя — отвърна тихо Джим. Би могъл да вечеря с Боби, преди да се срещне с нея. И той си имаше свой живот. — Да, удобно е.

— Тогава ще се видим в девет… и благодаря! — завърши тя и затвори.

Бриджит се приближи точно когато Тали приключи разговора.

— Кой беше? — Напоследък бе станала много по-любопитна. Или може би винаги е била такава. Но сега Тали беше много по-чувствителна.

— Грег Томас. Обещах на баща си, че той ще му помогне да въведе ред в някои документи. Нали знаеш какви са старите хора понякога. — Баща й беше остарял, но умът му си оставаше остър като бръснач.

Бриджит не се опита да коментира.

— Как се чувства той?

— Не много добре — отвърна тъжно Тали.

Това поне беше истина. Баща й сякаш бавно гаснеше, като догаряща свещ. Тя правеше всичко възможно, за да го поддържа във форма и да ангажира вниманието му с нещо, но през някои дни той просто се чувстваше твърде уморен, за да стане от леглото.

Тали и Бриджит се върнаха заедно в офиса, за да уредят някои подробности в последните минути, преди Тали да замине за Ню Йорк. Тя се запита дали някога ще я види отново. Може би на процеса, ако се стигне до съд, освен ако Бриджит не се признае за виновна преди това.

— Имаш ли нужда от нещо? — попита я Бриджит с усмивка, докато вървяха към колите си, паркирани една до друга.

— Не, всичко е наред. Отивам да се видя с баща ми, а след това ще си опаковам багажа. Нямам търпение да видя Макс. — Тали беше много развълнувана от предстоящата среща с дъщеря си. Толкова много имаше да й разказва. Макс още не знаеше нищо за Хънт и Бриджит, нито за другите неща, които се бяха случили тук. Щяха да имат теми за разговор за цялата седмица.

— Искаш ли да ти помогна с багажа? — предложи Бриджит.

Идеалната асистентка, както винаги — която я беше ограбвала най-нагло и беше спала с Хънт. Не можеше да й прости предателствата и искаше тя час по-скоро да се махне от очите й. Не можеше дори да си представи какво е да те арестуват, нито какъв ще бъде животът на Бриджит занапред. Джим бе казал, че със сигурност ще отиде в затвора заради голямата сума, която е откраднала, а парите вероятно щяха да се окажат още повече.

— Ако искаш, мога да ти донеса вечеря.

— Само ще приготвя багажа, и веднага ще си легна. Мразя ранните полети — каза Тали и се усмихна.

Сега при всяка усмивка усещаше колко е фалшива. Беше свикнала да става рано за работа, така че дори и това беше лъжа. Сега всичко помежду им беше лъжа. Всичко, което й казваше Тали, звучеше фалшиво, но постъпките на Бриджит бяха далеч по-лоши.

Бриджит я прегърна. Тали отвърна на прегръдката и усети как стомахът й се свива.

— Предай на Макс, че много я обичам.

— Приятно прекарване в Мексико — пожела й Тали.

Бриджит й беше казала, че заминава за Палмила, но не бе споменала с кого. Тали изобщо не я интересуваше.

Докато се приближаваше към колата, се питаше кога и как да я уволни. Обади се на Грег Томас. Искаше да обсъдят това и да му разкаже за всичко, което се бе случило, както и най-важното — че от ФБР щяха да арестуват Бриджит следващата седмица.

— Изчаках с уволнението, докато ми казаха, че е подходящо. Днес ми се обади специалният агент от ФБР, разследващ случая, за да ми съобщи, че вече съм свободна да го направя. Той ще дойде у дома довечера. Какво да правя с нея?

— Най-добре да я уведомя с писмо и имейл — каза Грег тихо. — Не бих искал да се срещаш с нея очи в очи. Това може да се окаже доста неприятно, и дори опасно за теб. Смяташ ли, че тя може да прибегне до насилие? — Тревожеше се за Тали, която беше останала сама в къщата след раздялата с Хънт.

— Не вярвам. Или поне се надявам да не се стигне дотам. — Досега се занимаваха само със събиране на доказателства и с оформянето на случая, така че Тали не се беше замисляла за това какво ще се случи, след като уволни Бриджит и я арестуват. — Мисля, че след ареста й ще има други, по-сериозни проблеми. Какво ще й съобщиш в писмото? — Сега, докато пътуваше към дома на баща си, й се струваше странно да мисли за това. Искаше да разкаже и на него за случилото се. Но не желаеше той да се безпокои за нея. За него всеки ден беше усилие, мъчителна борба с болестите.

— Мисля, че трябва да бъде много делово и ясно. Поради нередностите, открити в счетоводните ти книги, които са разклатили доверието ти в способностите й да движи делата ти, както и някои обстоятелства, излезли наяве, е нежелателно тя вече да изпълнява длъжността на твоя асистентка. Накрая — най-добри пожелания, късмет и „майната ти“. Как ти звучи? — засмя се той.

— Чудесно, с изключение на последните думи.

Струваше й се странно всичко да свърши така след седемнайсет години — по-голямата част от живота и на двете като зрели хора. Но всичко беше истина. Тя нямаше представа как ще реагира Бриджит, дали ще е бясна или съкрушена. Вероятно ще се обади на Тали, обляна в сълзи, и ще отрече всичко. Ала както се оказа, всичко в живота на Бриджит беше лъжа.

— Не се безпокой. Всичко ще е както трябва. Аз ще подпиша писмото, а не ти. Не искам да си на преден план в тази работа. После винаги можеш да обвиниш мен. Искам да обсъдим и още нещо. След като я арестуват, ще трябва да повдигнем граждански иск срещу нея. Ще се опитаме да върнем част от парите ти, поне доколкото можем. Тя има къща, вещи, бижута, кола, а вероятно и пари в банката. Предполагам, че всичко е твое. Ще започна да подготвям този иск, докато отсъстваш. — В този миг Тали осъзна, че животът на Бриджит ще се срути като картонена къщичка. Но тя сама си го бе причинила. — Утре ще се обадя в банката от твое име. Ще трябва да бъде забранен достъпът до всичките ти сметки и да се сменят паролите. Освен това искам да смениш ключалките в къщата си. Всичко това трябва да се свърши, преди тя да бъде известена за ареста си. Има ли някой, който утре може да остане у вас и да посрещне ключаря?

Тали въздъхна. Досега за всички битови нужди се бе грижила Бриджит.

— Не, няма, а и през цялата седмица ще бъда в Ню Йорк. Можеш да ме търсиш там по телефона.

— Надявам се да не се наложи. Забавлявай се с дъщеря си. Аз ще се погрижа за всичко тук. Ще изпратя моя секретар до къщата ти, за да изчака ключаря. Ще уредя и подробностите в банката. Остави всичко на мен. — Тя вече му беше дала комплект от ключовете си.

— Благодаря ти, Грег. Бриджит също няма да е тук.

— Тогава ще получи съобщението ми по имейл. Отделно ще й изпратя копие на хартия на домашния й адрес.

— Предполагам, че ще я арестуват, когато се върне.

— Остави тази грижа на ФБР. Аз ще се погрижа за гражданския иск, както и за всичко останало. Приятно прекарване в Ню Йорк.

— Благодаря, Грег.

Тали се почувства закриляна и не толкова самотна, колкото отначало, след раздялата си с Хънт. Цялата история наистина беше много тежко изпитание за нея.

Бе изгубила толкова много за толкова кратко време. Мразеше да мисли за себе си като за жертва, но действително беше такава — както на Хънт, така и на Бриджит. И двамата я бяха измамили, по толкова много начини. Това бе ужасно чувство, макар че сега не беше толкова шокирана, както в началото. Постепенно започваше да се чувства по-нормално. А като се върне от Ню Йорк, й оставаха още няколко седмици снимки, преди да се заемат с постпродукцията, и щеше да приключи окончателно с филма. След това смяташе да си позволи една ваканция. Беше я заслужила. Тази година се бе оказала най-мъчителната през целия й живот, или поне така й се струваше сега, а и подозираше, че цялата история няма да приключи скоро. Още повече, че според думите на Джим Кингстън щеше да е нужно доста време, преди да се стигне до съдебния процес, може би цяла година, или поне девет месеца.

Тали прекара един час с баща си и му разказа какво става. Той остана доволен от развоя на събитията, макар още да беше шокиран от Бриджит. Тя беше подвела всички наоколо. Истински социопат.

Тали поседя още малко с баща си и се прибра у дома. Запали всички лампи на долния етаж и порови в хладилника с надеждата да открие нещо за ядене, докато чакаше Джим. Намери половин пъпеш и парче сирене. От два месеца не се беше хранила прилично. Нямаше време и желание да готви, и в резултат беше отслабнала. Оръфаните й джинси висяха като на закачалка.

Точно когато довърши пъпеша, на вратата се позвъни. Тя покани Джим в къщата и му благодари, че е дошъл. Той й носеше копие от доклада, получен от офиса на ФБР в Сан Франциско. Седнаха край масата в кухнята.

— Мога да ти предложа сода, половин лайм, диетична кола и енергийно блокче „Пауърбар“, което навярно е с изтекъл срок на годност. Току-що проверих в хладилника. Какво предпочиташ? — попита тя с усмивка.

Той се засмя.

— Брей, какъв труден избор. Искаш ли да си поделим диетичната кола?

— Аз искам само вода — каза тя и стана, за да му налее кола.

— Май поддържаш добре заредена кухня — направи й той шеговит комплимент. — И моята би изглеждала така, ако не беше петнайсетгодишният ми син. Той изяжда по една пица „Пеперони“ на всеки два часа. През уикенда се опитвам да му приготвям по-прилична храна.

Тя досега не се бе осмелила, но този път не устоя на желанието да го попита за личния му живот.

— Не си ли женен?

— Жена ми почина преди пет години от рак на гърдата. Живея с двете си момчета. Единият е в колеж в Мичиган. По-малкият още е у дома.

— Съжалявам за жена ти — каза мило и съвсем искрено тя.

— Аз също. Но се случват и такива неща. Щастлив съм, че имам такива чудесни момчета. През всички тези години щях да съм загубен без тях. Сега се справяме доста добре, но отначало беше много трудно. Тя беше прекрасна жена.

Тали кимна. Не откъсваше очи от лицето му. Изглеждаше тъжен — явно покойната му съпруга все още му липсваше.

— Аз също отгледах сама дъщеря си. С баща й се разведохме, още когато тя беше бебе. Ужасно звучи, но понякога е по-лесно, когато си разведен. Не трябва да се бориш с никого за попечителство върху детето. Той изчезна от живота й за дълго, както и от моя.

— А тя вижда ли се с баща си сега?

Тали поклати глава и се засмя унило.

— Не съвсем. Виждала го е само четири пъти през целия си живот, и всеки път само за половин час. Той е каубой от Монтана и се подвизава в родеото. Влюбих се в него в колежа, и така се роди Макс — това е дъщеря ми. Баща ми реши, че трябва да оженим. Но никога не сме имали истински брак. Бяхме хлапета. Той се върна в Монтана, когато дъщеря ми беше само на шест месеца, и с това всичко приключи. Сега тя е на осемнайсет, и наистина е чудесно дете. — Беше с една година по-малка от неговия син Джош. — Омъжих се още веднъж, но само за единайсет месеца — призна му тя спонтанно. — За Саймън Харли. — Той беше световноизвестен актьор. — Изневери ми с актрисата, която играеше главната женска роля в следващия му филм. Всичко това излезе в таблоидите, и с брака ни бе свършено. Хънт е единственият друг мъж, с когото съм живяла, при това по-дълго от браковете си.

Тя му се усмихна, а той си мислеше как и Хънт й е изневерявал. Явно никак не й вървеше с мъжете, или просто не бе направила добър избор. Все пак му изглеждаше извънредно мила и достойна жена, съвсем земна, без никаква склонност към преструвки. Но живееше в сложен свят, пълен с хора, на които не може да се има доверие, непочтени и с повърхностни ценности. Беше му мъчно, че е толкова уязвима. За някои хора, като Бриджит, бе трудно да устоят и да не се възползват от възможностите да злоупотребяват с доверието й. Джим знаеше също, че и на Тали никак не й е било лесно.

Тя прочете доклада от Сан Франциско, който й донесе той, и вдигна удивен поглед към Джим.

— Тя е лъгала за всичко. Абсолютно нищо от това, което е казала, не е вярно, с изключение на това, че майка й е починала. Останалото са само лъжи. — Беше направо изумително. — Изглежда, никой от семейството й не я харесва особено — отбеляза тя.

— И явно имат сериозни основания за това. Лъгала е и тях и ги е ограбила. Тя не изглежда като психопат, но всъщност е болна. Макар че съвсем не й личи.

Агентът й разказа за посещенията си из магазините по Родео Драйв. Беше невероятна история и на Тали все още й бе трудно да повярва, че това се е случило. Никак не й харесваше да се чувства като жертва, нито пък искаше да бъде такава.

— Кога ще я арестувате? — Тали му бе казала за пътуването на Бриджит до Мексико следващата седмица.

— Веднага щом се върне — отвърна той сухо.

— А после какво ще стане?

— Ще я задържим в предварителния арест. След два дни ще й бъде предявено обвинение и ще започне подготовката на съдебен процес. Съдията ще й определи гаранция и ще я освободи, ако тя я заплати. Или ще я пуснат въз основа на нейна декларация, че ще се яви на процеса. Ще й отнемат паспорта, а след това ще чакаме началото на процеса.

— Това ли е? — сепна се Тали. — Ще се разхожда една година, все едно нищо не се е случило?

— Да, така се действа, освен при престъпления с упражнено насилие. Иначе при такива престъпления на „белите якички“ тя продължава да живее нормално до процеса, или докато се признае за виновна и бъде осъдена, без да се стига до процес. Тогава ще получи присъда. Надявам се да отиде в затвора за няколко години.

— Ами ако избяга?

— Ще я заловим и ще я върнем. Ако й определят гаранция, тогава трябва да подпише полица или да предостави нотариалния акт за къщата си, или някаква друга равностойна собственост, за да гарантира, че няма да избяга. Ако я освободят въз основа на декларация, че ще се яви в съда, ще бъде свободна до процеса. Но няма да решат така, ако има риск да се укрие. Очакваш ли тя да изчезне? — попита я той загрижено. Самият той не мислеше, че Бриджит ще се укрие. Притежаваше дом, който очевидно й бе много скъп. Нямаше просто така да зареже всичко.

— Нямам представа — призна честно Тали. — Оказа се, че аз дори не познавам тази жена. Мислех, че я познавам, но няма съмнение, че съм се лъгала — додаде тя и посочи доклада. — Нямам представа какво ще предприеме при такива обстоятелства.

— Повечето хора не се укриват, явяват се на процесите или се признават за виновни. Много малко избират бягството. Работя за ФБР от двайсет и шест години и имам само един такъв случай, но успяхме да го върнем обратно. Трябваше да го екстрадираме от Англия заради една крупна измама, но това се случи преди много време. Твоят случай ще се приключи, Тали, всичко ще се уреди. Само че е необходимо време. И докато измине това време, ще ти се струва, че продължава безкрайно. Тези случаи се разрешават много бавно. Но рано или късно приключват. Основното, върху което трябва да се концентрираш сега, е да получиш компенсации, да си върнеш колкото може повече, което обаче няма да е много. Или няма да е всичко, което си изгубила. В този случай ми се струва, че тя е похарчила всичко, освен къщата си. Впрочем, къщата е много хубава — отбеляза Джим.

Тали се засмя.

— Наричам го двореца Паркър. Но май се оказва дворецът Джоунс. Приятна къща.

— Можеш да се окажеш горда собственичка на този дворец, когато всичко свърши. Предполагам, че ти си го платила.

— Тя ми каза, че е платила за къщата си от своя попечителски фонд или от наследството си, не мога да си спомня точно. И, разбира се, й повярвах. — Всичко това бяха лъжи. Всичко.

Джим Кингстън се изправи и й пожела приятно пътуване. Каза, че ще й се обади, когато се върне. Тя се надяваше, че дотогава Бриджит ще бъде арестувана, но Джим не беше сигурен. Той трябваше да чака съдебните заседатели, после съдията, заповедта за арест, и чак тогава щяха да се задействат. Но вече бяха почти приключили. Скоро щеше да започне пътуването на Бриджит в криминалната съдебна система, за да свърши накрая в затвора. Тали се почувства виновна, като се замисли за това. Но след всичко, което й бе причинила Бриджит, нямаше търпение да дочака началото на процеса, за да може Бриджит да плати цената за извършените от нея престъпления.