Даниел Стийл
Предателство (12)

12.

Тали завърши снимките в Палм Спрингс, възползвайки се докрай от възможностите на пустинята. Когато се върна в Ел Ей, бе по-заета от всякога. Без Хънт къщата бе пуста и притихнала, но тя вече започваше да свиква с тази промяна — да се прибира в един празен дом. Шокът от раздялата с Хънт още не се бе разсеял напълно, но тя започваше бавно да се съвзема и да свиква с живота без него. Засега не се срещаше с никого, беше твърде заета дори да мисли за някакво общуване. Адвокатите на Хънт още досаждаха на Грег Томас с молби да убеди Тали да отстъпи и да направи следващия си филм с Хънтър Лойд. Тя нямаше такова намерение; от седмици не бе разговаряла с него и не желаеше да го чува повече. Предателството му й тежеше като бетонен блок. Още не бе казала на Макс за това и не възнамеряваше да го стори, докато не се срещнат очи в очи в Ню Йорк. За щастие, Макс бе поканена да замине за Флорида с приятели през пролетната ваканция. Тали с радост одобри решението на дъщеря си. Макс знаеше, че майка й е много заета с довършването на филма, а на Тали й олекна, че може да отложи съобщението за раздялата си с Хънт. Макс винаги питаше за него, когато се обаждаше, но Тали неизменно й отвръщаше, че Хънт е добре. Още не беше готова да се справи с реакцията на дъщеря си, затова пътуването й се стори добра идея. Планираше да посети Макс в Ню Йорк малко след завръщането й от Флорида.

Екипът й продължи снимките в Ел Ей още две седмици след връщането си от Палм Спрингс. Тя още не бе разговаряла с Джим Кингстън. Той бе обещал да й се обади, ако открие нещо, което тя трябва да знае. И без това сега имаше толкова много работа. Опитваше се да спази графика, преди да дадат едноседмична почивка на екипа. След това щяха да се преместят на новата снимачна площадка в Ел Ей, край една магистрала. Още чакаха разрешението на властите за снимките, което им осигури възможността да подготвят и допълнителни екипи. Тали следеше всичко старателно — включително и увеличаването на корема на актрисата, изпълняваща главната роля. Звездата бе обявила по средата на снимките, че е бременна, и сега се налагаше за много кадри да използват дубльорка. Още един повод за безпокойство. Но работата успяваше да отвлича вниманието на Тали от всякакви други тревоги. Тя се обаждаше редовно на баща си, когато се прибираше вкъщи след края на поредния работен ден, освен ако не снимаха до късно вечерта. Сам няколко пъти бе споменавал колко е разочарован, че Хънт въобще не му се е обаждал. След като двамата бяха поддържали топли отношения в продължение на четири години, изглеждаше неуважително от страна на Хънт, че нито веднъж не му позвъни. Но Тали имаше съвсем просто обяснение за това: Хънт се проявяваше като страхливец пред баща й, както и с нея. Баща й беше на същото мнение. Хънт не се оказа човекът, за когото го мислеха.

Тя разговаря няколко пъти с Виктор Карсън за сумите, изчезващи ежемесечно. Най-интересното бе, че след изнасянето на Хънт от къщата й кражбите престанаха. Това означаваше или че той е крадецът, или че истинският крадец, който е искал да накара да Тали да подозира Хънт, вече не можеше да се прикрива зад него и затова беше станал изключително предпазлив. Но сега Тали беше напълно убедена, че е била Бриджит. След всички тези години вече не й вярваше. Стараеше да се държи с нея непринудено и приятелски, както досега, ала всичко беше само театър. За Тали бе неприятно и уморително да бъде постоянно край някогашната си довереница, източник на постоянно напрежение. Стараеше се да не изпада в драматизъм, но предателството на Бриджит й тежеше изключително много. В момента, а и през последния месец, дори близо два, след изнасянето на Хънт, за Тали нищо не беше лесно.

Докато пазаруваше в един магазин през уикенда, зърна на първа страница на някакъв таблоид снимка на Хънт и Анджела. Бременността на Анджела си личеше. Хънт изглеждаше щастлив, беше я прегърнал през кръста. Тали така се разстрои, че заряза продуктите с количката на опашката пред касата и изскочи навън. И без това вече не ядеше много. Преживяваше главно със салатите, които купуваше от магазина за деликатеси по пътя към къщи.

В таблоидите бе публикувана още една негова снимка с Анджела на церемонията по случай връчването на наградите „Оскар“. Тали изпита облекчение, че не беше отишла. Когато Макс я попита за това, отвърна, че е прекалено заета. За нищо на света не желаеше да се сблъска с Хънт. Струваше й се невероятно, че Макс не е видяла снимките на Хънт и Анджела в таблоидите, и бе благодарна за това. Дъщеря й или учеше за изпити, или бе заета с приятелите си. Не обръщаше внимание на таблоидите; имаше си по-добри занимания.

Единственото хубаво нещо в живота на Тали бяха плановете й да прекара една седмица с Макс в Ню Йорк, докато снимачният екип има почивка. Смяташе да замине за Ню Йорк, след като Макс се върне от Флорида с приятелите си. Нямаше търпение да се види с дъщеря си — прекалено много време бе минало от последната им среща, но Макс, изглежда, бе щастлива в нюйоркския университет. Имаше нов приятел и бе завързала доста познанства. Тали не бе променила решението си лично да й разкаже за раздялата си с Хънт, а не да й го съобщи по телефона. Това щеше да бъде голяма промяна и за дъщеря й. Бащата на Тали настояваше тя да каже по-скоро на Макс, за да не го узнае от другаде. Баща й се опасяваше да не би Макс да се разсърди на майка си, че е скрила това от нея. Накрая се успокои, като научи, че Тали възнамерява да замине за Ню Йорк.

 

 

Джим Кингстън се обади на Бриджит, за да си уреди среща с нея през последната снимачна седмица преди почивката на екипа. Отначало тя се опита да се измъкне, като каза, че е твърде заета, за да се срещне с него. Изглежда, не се впечатли, когато той я уведоми, че е от ФБР. Тали й бе споменала неопределено, че е говорила с хора от ФБР за парите, които Хънт е откраднал от нея. Но го представи по-скоро като рутинна формалност или като нещо, което е предприела, само за да уплаши Хънт, така че Бриджит не бе разтревожена, нито пък заинтригувана, за да вмести агента в графика си. Тали не й бе казала, че е важно, и въобще бе доста сдържана по въпроса.

— Тази седмица съм много заета — заяви Бриджит официално. — Трябва да присъствам на снимачната площадка с госпожа Джоунс.

— Тогава да го отложим за следващата седмица — предложи Джим непринудено, без да се трогва от опита й да отклони предложението му.

Притежаваше дарбата да увещава хората с лекота и без много усилия да преодолява защитните им реакции, след което те обикновено се отпускаха да разговарят с него.

— Съжалявам, но тогава няма да съм тук — отсече тя безцеремонно. — Следващата седмица екипът ни ще почива. Може би когато се върнем.

Той едва не се засмя при тези нейни думи. Повечето хора не се осмеляваха да казват „може би“ на федералните агенти. Той бе свикнал да получава по-отзивчиви реакции, но на Бриджит, изглежда, не й пукаше.

— Всъщност, не може да става и дума за „може би“ — заяви той с развеселени нотки в гласа. — Нуждаем се от помощта ви за изчезналите или откраднати пари. И тъй като ще отсъствате, да се уговорим за утре, става ли? — Този път въпросът беше риторичен, тонът му не оставяше място за избор. — Или още днес, ако предпочитате. Сигурен съм, че госпожа Джоунс ще остане много доволна, ако се срещнете с нас. Ако желаете, мога лично да й се обадя.

Последва кратка пауза, само за част от секундата.

— Не, така ме устройва. — Гласът на Бриджит прозвуча небрежно. Тонът й намекваше, че може да си намери и по-добри занимания за свободното време, отколкото да се среща с агент от ФБР.

— Тогава утре в девет? — предложи любезно Джим. — Да се срещнем направо на снимачната площадка? Или предпочитате у вас след снимките?

— У дома, в седем — реши тя, доволна, че сама избира мястото и часа на срещата. Нямаше никакво намерение да се среща с хора от ФБР на снимачната площадка. Ами ако някой си помисли, че е заподозряна?

Джим остана възхитен от предложението й. Това напълно съответстваше на плановете му. Тя много го улесняваше.

На следващия ден той пристигна точно в седем пред къщата й на Мълхоланд Драйв. Беше красива стара сграда, грижливо ремонтирана, с приятна градина и голям басейн. Нейният „Астон Мартин“ беше паркиран на алеята за автомобили. Джак Спрейг, който придружаваше Джим, натисна звънеца. Джим беше с костюм — често ходеше така на работа, и вратовръзка, което беше рядко срещано в Ел Ей. Синът му Боби твърдеше, че така има вид на полицай, но костюмът беше приличен. В крайна сметка, както обичаше да казва на сина си, все пак беше от ФБР. Това бе стара и неизменна шега помежду им.

Бриджит отвори вратата, облечена в къса рокля „Баленсиага“. Джим не би познал марката, но виждаше, че е много скъпа и й стои чудесно. Носеше тежка златна гривна, по която проблясваха дребни диаманти, и диамантени обеци, с които почти не се разделяше. Току-що беше направила прическа на дългата си руса коса и сега изглеждаше невероятно, с идеален маникюр и педикюр. Гримът й бе дискретен и безупречен, както винаги, бедрата й — слаби, а бюстът — пищен. Приличаше на слязла от корицата на „Вог“. Представляваше съблазнителна гледка за всеки мъж. Никой не би й дал трийсет и девет години — изглеждаше на не повече от двайсет и четири. Джим Кингстън беше впечатлен, а Джак едва се въздържаше да не я огледа похотливо.

Бриджит отвори вратата предпазливо. Джим представи себе си и колегата си и тя отстъпи встрани, за да влязат. Погледът на Джим бе привлечен от красивия куполовиден таван, който заедно със странния полилей придаваше на помещението внушителния вид на катедрала. Навсякъде бяха разпръснати скъпи антикварни мебели, модерен бе само застланият на пода кръгъл килим, а на стената над стълбата висеше модернистична картина. Домакинята ги поведе към всекидневната, от която се откриваше прекрасна гледка към басейна. Мястото действително си го биваше.

Не притежаваше комфорта и отпускащата небрежност на къщата на Тали, но по някакъв начин приличаше на нея или по-скоро на къщата, която Тали би могла да има, ако бе положила повече усилия, както бе постъпила Бриджит, или ако бе пръснала толкова пари за антики, картини и скулптури. Джим огледа внимателно асистентката на Тали, когато тя приседна на елегантния бял диван. Всъщност не беше толкова красива, колкото работодателката й, но се бе постарала максимално да изтъкне физическите си дадености с помощта на пластичната хирургия, на отлично подбрани дрехи, фризура и грим, така че изглеждаше по-впечатляваща от нея. Но всъщност Тали бе истинската красавица, въпреки раздърпания си стил, разрошената коса и пълната липса на грим. Бриджит просто знаеше как да нагласи и да изтъкне всичко. Изглеждаше — и очевидно живееше — като истинска звезда.

Къщата й бе впечатляваща — сякаш всеки миг щяха да се появят журналисти от някое списание за обзавеждане, за да снимат. Беше изискана, безукорна, елегантна, а градината приличаше на кът от Версай.

— Брей! Страхотно! — подсвирна Джим с очевидно възхищение и надзърна към градината. — Колко време ви отне да постигнете всичко това? — Звучеше по-скоро като гост, дошъл да побъбри безгрижно, а не като агент от ФБР, пристигнал за разпит, което потвърждаваше завидните му умения да предразполага разпитваните лица.

Джак винаги се беше възхищавал на стила му.

Бриджит разцъфтя като майска роза, докато Джим не спираше да бъбри непринудено и да сипе похвали за дома й. А Джак просто не можеше да откъсне очи от нея. Както биха казали децата им, тя беше „суперготина“!

— Тук съм вече от седем години — заяви тя с гордост. — Преди това живеех в Санта Моника, на самия плаж, но къщата беше прекалено малка. Сдобих се с пари, затова се преместих тук, в по-просторно и удобно жилище. Но работата още не е свършила. Моята работа край няма. Съвсем наскоро приключих с ремонта на горния етаж, подмених изцяло банята и засадих нови дървета в градината.

— Бих искал да видя какво сте постигнали — усмихна й се Джим. — В момента и аз ремонтирам жилището си, но това направо ме влудява. Все не мога да привърша.

Увлякоха се в оживено обсъждане на проблемите с майсторите. Тя ги поведе нагоре по стълбите. Спалнята й все едно бе проектирана за Мария Антоанета, в пълен контраст със семплата спалня на Тали, която бе видял при посещението си в дома й — там най-забележителното бяха големият плосък екран и неоправеното легло. Спалнята на Бриджит беше абсолютно безупречна, с грамадно старинно легло с четири колони, застлано с километри бледожълта коприна.

— Семейна ценност ли е? — попита, като посочи леглото.

Тя кимна.

— Било е на прабаба ми. От години го пазех на склад. Слава богу, че злата ми мащеха не успя да ми го отнеме. — Впусна се в оплаквания от злата си мащеха, която преди осемнайсет години станала причина Бриджит да се премести от Сан Франциско в Ел Ей. Оттогава живеела тук, макар че от време на време се отбивала в родния си дом, но можеше да разказва до безкрай истории за мащехата си.

Показа им още три красиво обзаведени спални за гости на втория етаж, всички със старинни легла, макар и не така впечатляващи като нейното, както и банята с изцяло ново обзавеждане, която агентът огледа със завист и страхопочитание.

— На моя майстор биха му трябвали две години, за да завърши подобна баня — възкликна Джим, неспособен да откъсне възхитения си поглед от грамадната кръгла вана с джакузи в средата и страхотната душкабина за двама. Всичко в банята беше от розов и бял мрамор, включително стените и подът. И се разкриваше чудесен изглед към градината — дори по-добър, отколкото от всекидневната.

— На моя майстор му отне една година — отвърна Бриджит. — Трябваше всеки ден да го пришпорвам и да се разправям с него, но пък свърши много добра работа. При това на добра цена. — Тя очевидно много се гордееше с дома си.

Тали също се радваше на своя дом, но можеше да се каже, че всъщност не му обръща много внимание. Тя изразходваше цялата си съзидателна сила в работата си. Докато за Бриджит несъмнено тук бе нейното царство, източникът на гордостта и радостта й. Нямаше деца, така че можеше да си позволи да си угажда. Не се притесняваше за такси в колежи. Всичко, което имаше, беше за самата нея.

Слязоха на долния етаж, като бъбреха оживено. Домакинята им предложи питие, но те отказаха. Джим помоли само за чаша вода. Отидоха в кухнята, обзаведена по последна мода, съдържаща всякакви скъпи кухненски уреди, каквито може да измисли човешкото въображение. Всичко беше в черен гранит, дори и кухненската маса.

— Къщата действително е прекрасна — изрече Джим възторжено, а тя грейна от удоволствие. — Сигурно много обичате да се прибирате тук. — Изглеждаше обзет от завист, което я развълнува и погъделичка егото й.

— Така е. Работя усилено и е истинска наслада да се прибера вкъщи след края на работния ден или след някое пътуване. Особено ако сме били в Африка, за да снимаме на места, гъмжащи от змии.

— Сигурно сте много щастлива, че се връщате от Палм Спрингс — отбеляза Джим и взе чашата вода.

— Да, щастлива съм. Няма по-хубаво място от дома! — цитира тя от „Магьосникът от Оз“.

Отново се върнаха във всекидневната и се разположиха удобно.

— И така — поде Джим с въздишка, като държеше в ръка чашата от „Бакара“, — доколкото разбрах, Хънтър Лойд е вземал от вас пари, които са били на госпожа Джоунс.

— Да — потвърди Бриджит с неодобрителна физиономия. — Бях много разстроена заради това и трябваше да й кажа, но се опасявах да не съсипя връзката им, ако го издам.

Джим кимна, все едно я разбира напълно и се възхищава от това, че не е издала Хънт.

— Но подразбрах също, че е имал връзка и с вас — продължи Джим.

Бриджит го изгледа така стреснато, сякаш в следващия миг ще падне от дивана.

— Не беше точно така — отрече тя, като се окопити удивително бързо, — въобще не беше така. Това, което съществуваше помежду ни, на практика беше изнудване. Една вечер той ме напи и аз се озовах в леглото с него. Принуди ме да правим секс, а после ме заплаши, че ако не продължа да спя с него, ще каже на Тали, че сме любовници. Направих го, за да опазя приятелството ни, както и работата си.

— Сигурно сте се озовали в ужасно положение — констатира Джим със съчувствие. — Било ви е доста тежко.

— Така беше.

— И колко дълго продължи това?

— Три години — уточни тя с мъченически вид.

— Защо престанахте да се срещате?

— Той започна връзка с някаква друга жена.

— Това сигурно е било облекчение за вас — отбеляза Джим и отпи още една глътка вода.

Бриджит го наблюдаваше внимателно.

— Да. Тали знае ли за това? — Бриджит се постара да не издаде вълнението си, докато задаваше въпроса. — Никога не съм й казвала.

— Не — отвърна той заговорнически. — Узнах го от друг източник, но предположих, че мога да го обсъдя с вас.

— Разбира се. Всъщност за мен е облекчение, че вече няма да пазя тази тайна. Макар че никога не бих казала на Тали. Мисля, че това ще разбие сърцето й.

— Вероятно. Тя и без това изглежда много разстроена заради другото момиче, онова, заради което той я е напуснал — Анджела Мориси. Онази, която сега е бременна.

— Постъпил е ужасно с Тали.

— Знаете ли кой й е казал?

— Аз й казах. Реших, че трябва да знае. Излезе наяве, когато тя попита за парите. Накрая трябваше да й кажа и за това. Хънт се измъква безнаказано вече четири години. А тя е толкова добра душа, че не заслужава такава участ — заяви Бриджит, като гледаше Джим с ясните си сини очи. — Приятелки сме от седемнайсет години, още от школата по филмово изкуство.

— Мисля, че тя е започнала като актриса, нали? — попита я Джим, силно заинтригуван.

Изглеждаше запленен от всяка нейна дума. А Джак, както винаги, се бе настанил на съседния стол. Изглеждаше отегчен, дори полузаспал, но и той слушаше.

— Да, тя участва в голяма филмова продукция в поддържаща роля. Беше много добра. Но мразеше да играе. Искаше единствено да се занимава с режисура. След това имаше няколко предложения, но актьорската игра не я привличаше. Направи един независим филм, а останалото е история.

— Ами вие? — попита Джим. Бриджит се засмя, показвайки два реда идеални бели зъби. Имаше изумителна усмивка, и той трябваше да признае, че е достатъчно красива, за да бъде актриса, но не беше така характерна като Тали. — Някога играли ли сте във филми? Трябвало е да опитате.

— Само в няколко второстепенни филма. Постъпих във филмовата школа по-скоро за забавление. Никога не съм се интересувала истински от правенето на филми, както Тали. Докато учех, на няколко пъти ме ангажираха като модел, а после помогнах на Тали да направи първия си филм. След това ми беше по-забавно да работим заедно. Никога не съм била така отдадена на киното като нея. — С тези думи подсказваше, че не е имала нужда от това. — И нека да бъдем откровени — продължи скромно, — аз просто не притежавам нейния талант. — Поне това й признава, помисли си Джим. — Тя ще стане един от легендарните кинорежисьори на нашето време. Сигурна съм, че скоро ще спечели „Оскар“. Заслужава го. И не се нуждае от Хънт за кариерата си. Всичко постига сама. — В гласа на Бриджит звучеше гордост от дългогодишната й приятелка.

Двамата с Джим си размениха усмивки.

— За какво смятате, че Хънт е използвал парите, които е получавал от вас? — Той отново се върна към темата за парите.

— Нямам представа. Може би ги е пръскал по жени. — Асистентката сви рамене.

— Не прилича на човек, който се нуждае от пари — отбеляза Джим практично.

— Кой знае? Това напомня за онези домакини от Бевърли Хилс, арестувани за кражби по магазините. Някои хора просто изпитват тръпка от кражбите на чужда собственост.

— А той някога правил ли ви е скъпи подаръци, докато сте имали връзка?

— Нямахме връзка — поправи го Бриджит. — Той ме изнудваше.

— Някога подарявал ли ви е нещо?

Тя отново сви рамене.

— Няколко хубави вечери, два уикенда в добри хотели. Веднъж отидохме до Хаваите, два пъти в Ню Йорк, когато Тали снимаше извън Ел Ей без мен.

Джим не коментира.

— Той щедър ли беше с Тали… с госпожа Джоунс…?

— Плащаше някои от сметките, заплати на прислужниците, комунални сметки, за продукти, а някои неща за къщата купиха заедно.

— А след това е крал пари от нея, за да плаща за всичко това? Какъв хитър номер — отбеляза Джим с напълно невинен вид. Бриджит не посмя да коментира. Вече бе казала достатъчно. — А тя изневеряваше ли му?

— Едва ли. Тя не е такава жена. Действително е много морална и честна.

„За разлика от своята асистентка“, искаше да добави Джим, но замълча. Не харесваше тази жена, но не издаваше какво мисли за нея. Вежливо се остави тя да води по всички теми, да му изтъква всичко, което й е приятно, да осветлява всичко, на което той така или иначе щеше да се спре. Тя се наслаждаваше на вниманието му и дори бе започнала да вярва, че имат общи интереси и житейски възгледи. Джим беше превърнал разпита в изкуство.

— Може ли да се досетите за някой друг, който би откраднал от Тали пари в брой? — попита я Джим със замислен вид.

— Може би Виктор Карсън. Той е от онези мухлясали старци, а има много скъпо изглеждаща млада жена.

— Да, много точно казано — засмя се Джим на забележката й. — Вече разговаряхме с него и Хънтър Лойд. — Тя го изгледа изненадано, но той побърза да я поласкае, и тя си отдъхна. Агентът се преструваше, че флиртува с нея, а на Бриджит това определено й хареса. — Винаги пазим най-доброто за накрая.

— Но нали всичко спря, след като той си тръгна? — попита тя със съблазнителна усмивка.

— Поне така изглежда. Но ако го извършва някой друг, или ако са няколко души, кражбата ще започне отново. Ако това се случи, постарайте се да ни уведомите. И то веднага.

— Непременно. Нямах представа, че е присвоил толкова много. Той вземаше по малко, и парите направо се изплъзваха между пръстите ми. А и всъщност никога не съм водила точна сметка.

— А госпожа Джоунс никога ли не плаща сметките си, не проверява ли разходите си?

— Тя няма време, особено когато снима извън града, а дори и когато е в града.

— Тя не подписва собствените си сметки, така ли?

— Да — заяви тя твърдо.

— Проверява ли въобще извлеченията от банковите си сметки?

— Никога не се занимава с това. Затова има мен. Аз поддържам всичко в ред, а после го изпращам на Виктор Карсън.

— Това означава, че ви се е насъбирала доста работа — отбеляза Джим със съчувствие.

— Обичам да правя всичко, с което мога да й помогна. През всички тези години си живяхме чудесно.

— Тя ми каза колко много разчита на вас. Каза още, че напълно ви вярва. — Бриджит остана много доволна. — Има късмет с вас — добави още един комплимент той.

— И аз имам не по-малък късмет с нея — отвърна Бриджит.

Джим се изправи. Джак като че ли се събуди точно навреме, за да ги последва на излизане от всекидневната към коридора.

— Благодаря ви за обиколката из къщата — рече той с топлина в гласа. — Наистина беше голямо удоволствие. Имате великолепна къща, и вършите страхотна работа. Винаги можете да станете декоратор, ако пресъхне пазарът за асистентки на режисьори — завърши той с блага усмивка.

— Надявам се никога да не ми се наложи — заяви тя щастливо, преди да отвори външната врата.

След минута двамата мъже бяха навън, а Бриджит се качи по стъпалата до спалнята си и се съблече. Тази вечер очакваше Томи и искаше да се приготви, преди да е дошъл. Срещата с агентите от ФБР й се стори безкрайна, макар че бе продължила само два часа. Въпросите им бяха най-обикновени; тя си каза, че всичко е минало добре. Надяваше се да не й досаждат повече, особено след като нямаше изтичане на суми от парите на Тали, откакто Хънт се бе разделил с нея. Просто нямаше какво повече да се разследва. Загадката беше разрешена. И ФБР можеше да се заеме със следващия случай.

Тъкмо когато се потопи в ароматизираната вана, мобилният й телефон звънна. Беше Томи — обаждаше се, за да я предупреди, че ще закъснее, но обеща до един час да е при нея.

— Идеално. Точно толкова време ми е нужно, за да се приготвя за теб — отвърна тя със знойна усмивка, която би разтопила и стомана.

Той усещаше доброто й настроение дори по телефона. Нямаше търпение да отиде при нея. Нощите им бяха фантастични. Той щеше да я придружава в Мексико по време на почивката на снимачния екип. В курорта Палмила в Кабо Сан Лукас, в един от най-луксозните хотели в света. Тя го беше поканила. Беше невероятна жена. А той никога в живота си не се бе наслаждавал на такъв необуздан секс.

 

 

— Е, какво мислиш? — попита Джак, докато се спускаха по хълма след посещението при Бриджит.

Беше впечатляващо — красива жена в разкошна къща. Джак не можеше да си обясни защо й е нужно да краде и да лъже. Тали беше направила всичко за нея и й бе осигурила приказен живот.

— Знаеш какво мисля — отвърна тихо и сериозно Джим.

Особено му хареса онази част от разказа й, в която Бриджит описваше как била принудена със сила и жестоко изнудване да спи три години със злодея Хънтър Лойд. Мъченията й включвали скъпи вечери, изискани хотели и луксозни почивки. Трудно беше да повярваш, че всичко това е било толкова непоносимо за Бриджит.

— Готов ли си да се обърнеш с тези сведения към прокурор? — попита го Джак. — Вече от няколко седмици се занимаваме само с разпити.

Бяха разпитали прислужницата и градинаря на Тали, които потвърдиха, че Хънт им е давал солидни бакшиши, и въобще бил много щедър. Разпитаха и хората, които поддържаха къщата и градината на Бриджит. Те казаха, че никога не са я виждали с мъж, но най-различни млади мъже влизали и излизали от къщата й. Когато им показаха снимки на Хънт, всички заявиха, че не са го виждали в къщата. За разлика от тях обаче, служителите от хотелите „Шато Мармон“ и „Сънсет Маркиз“ тутакси го разпознаха. От няколко години редовно бил гост на хотелите, заедно с Бриджит Паркър; двойката винаги си прекарвала много добре. Често пиели шампанско, неизменно правели поръчки от румсървиса, никога не излизали от стаята. Понякога оставали цяла нощ. Ясно било, че двамата много се харесват. Забавлявали се превъзходно, а престоите в хотелите били чести и редовни.

— Иска ми се да изчакам доклада на колегите ни в Сан Франциско — каза Джим. — Утре ще го получим. Нека първо да видим какво се казва в него.

— Вероятно няма да има нещо разтърсващо — отвърна Джак.

— Искам също да пообиколя дизайнерските бутици, от които тя е пазарувала, както и някои бижутерски магазини. Тали ми спомена няколко имена, макар че тя не допуска, че ще открием нещо важно. Всичко, което носи Бриджит, е получавано под формата на подаръци, предоставяни й от модните дизайнери и техните магазини, за да убеди Тали да носи техните облекла и аксесоари. — Той от седмици се канеше да извърши тази проверка, но досега беше прекалено зает. Имаше и други случаи, които трябваше да разнищват; някои от тях бяха по-спешни от случая на Тали. — След това ще бъдем готови за доклад. Вече мога да съставя формуляр с препоръки въз основа на косвени доказателства. Можем да разчитаме и на следователските си инстинкти — това е най-доброто, което можем да направим засега. Както и на факта, че жертвата е изгубила близо един милион долара в брой през последните три години. Това би трябвало да свърши работа.

Джим изгаряше от желание да арестува Бриджит. Отлично знаеше, че и Тали иска същото. Тя очакваше и решението на Джим кога да я уволни, защото й ставаше все по-трудно да я търпи около себе си. Джим имаше чувството, че сега тя може да се отърве от Бриджит. Вече бяха почти готови с резултатите от разследването и вероятно бяха събрали всичко, което може да се открие. Той се запозна с банковите сметки на Бриджит, получени с помощта на банката по силата на споразумението за поверителност на сведенията, което гарантираше, че нищо не може да задължи банката да признае, че е предоставила тези сведения на ФБР. Оказа се, че през последните няколко години Бриджит Паркър е внасяла доста значителни суми по сметките, при това винаги в брой. Но парите са били изтегляни също толкова бързо, колкото са били внасяни. Нямаше начин да се установи за какво ги е харчила. Но той се надяваше тези сведения да помогнат да я изобличи, когато се стигне до предявяване на обвинение и до арестуването й. Тогава тя можеше да се огъне, да направи самопризнание и да се съгласи да се признае за виновна. Това би бил най-добрият сценарий за всички, и той бе сигурен, че Бриджит няма да предпочете притесненията и разходите, свързани с един съдебен процес, макар че изглеждаше, сякаш може да си го позволи. Получаваше солидна заплата и разполагаше с доста пари в банковите си влогове.

Джим остави Джак в офиса на ФБР и се прибра у дома си. Там завари Боби да нагъва пица и да гледа телевизия с двама приятели.

— Нямаш ли домашни? — попита го Джим с вдигнати вежди.

— Вече написах всичко.

В миналото надзорът върху домашните на децата беше работа на Джийни, но от пет години бе негово задължение. Закуската, обядът, домашните, прането, чистенето на къщата, Малката Лига, редуването за водене на децата — своите и съседските — с колата до училището, съпровождането на момчетата до всички техни спортни занимания, прегледите при лекари, приготвянето на дрехите и сандвичите за учебния ден, родителските срещи, украсяването на къщата и на елхата за Коледа, коледните картички, воденето на черния им лабрадор на ветеринар… Той беше като човек-оркестър, а Джийни често му липсваше до полуда, и това едва не го довърши. Не заради това, което вършеше, а заради жената, която беше. Обичаше я още от гимназията. Обичаше я в продължение на двайсет и седем години и още не можеше да повярва, че го е напуснала. Завинаги. Тази мисъл понякога още караше дъха му да секва.

Момчетата бяха качили крака върху масичката за кафе, зяпаха телевизора, още по спортните си дрехи от училището, и се смееха шумно. Кутията от пица се беше изтърколила върху килима, преобърната надолу. Бяха отворили върху масата кутийки кока-кола, които можеха да се разлеят, както често се бе случвало.

— Хей, момчета! — напомни им Джим за присъствието си. — Нали няма да срутите къщата?

— Извинявай, тате — отвърна Боби с вид на разкайващ се грешник.

Започнаха да се побутват един друг, и накрая седнаха по-прилично на дивана. Беше безнадеждно, но на него му бе приятно да се навъртат наоколо. Само се усмихна и се качи на горния етаж, за да поработи на компютъра. Още мислеше за къщата на Бриджит Паркър, с целия й блясък и великолепие. Беше толкова различна от къщата на Тали Джоунс, която обаче беше по-топла и по-реална. Но не можеше да се отрече, че домът на Бриджит е красив. А той вече знаеше какви са доходите й. Тали всяка година й бе плащала огромна заплата, а и Бриджит е получавала още много други добавки във вид на бонуси и многобройни подаръци. И освен това е спяла с приятеля на Тали. Това навярно много болеше. Не е чудно, че Тали изглеждаше така съсипана, когато я видя за пръв път. Беше след срещата с Мег. Затова сега нямаше търпение по-скоро да уволни Бриджит, независимо дали е крала пари от нея, или не. Предателството беше твърде голямо, за да бъде простено. А Бриджит още си въобразяваше, че тя не знае. Да, Тали си бе изиграла ролята отлично. Бриджит имаше право — Тали беше дяволски добра актриса, както и филмов режисьор.

Приятелите на Боби си тръгнаха в единайсет часа и той се отби в стаята на баща си, когато се качи на горния етаж.

— Още ли работиш, татко?

— Да. — Джим завъртя стола си и се усмихна на по-малкия си син.

Ужасяваше се от мисълта, че след две години ще завърши гимназията, и се радваше, че Боби още е у дома при него.

— Прекалено много работиш, татко — изрече Боби загрижено и се приближи към баща си, за да му разтрие раменете.

Това бе единственият човешки контакт, който бе останал сега на Джим. Единствено прегръдките и докосванията до синовете му. Така и не успя да се накара да излиза на срещи с жени след смъртта на Джийни. Момчетата от ФБР неведнъж се бяха опитвали да го запознаят с приятелки на съпругите си, но накрая вдигаха ръце и го оставяха на мира. Напълно се отказаха. Той не беше готов, и може би никога нямаше да бъде. Спомените от годините му с Джийни още бяха твърде живи в паметта му, а и нали имаше момчетата.

— По някакви интересни случаи ли работиш? — попита Боби и се тръшна на леглото.

— Някои от тях си ги бива.

Джим никога не говореше за случаите в дома си, докато не бъдат разрешени. Но момчетата винаги го питаха, с надеждата да чуят страховити разкази за кръв, трупове и възбуждащи сцени, както и за някоя и друга стрелба, макар че рядко се стигаше дотам. Джим не се занимаваше с такива случаи. Винаги носеше пистолет, но много рядко му се налагаше да го използва. Бе много по-известен с таланта си да разнищва така наречените престъпления на „белите якички“, отколкото случаите с насилие. Обичаше да разрешава такива случаи с мислене, а не да ги урежда с пистолет в ръка. Не му харесваха разследванията, свързани с физически опасности, особено след като бе загубил Джийни. Ако нещо се случеше с него, нямаше да има кой да поеме грижата за двамата му сина.

— А сега по какво работиш? — запита го Боби, докато зяпаше тавана, проснат на леглото, което сега бе прекалено широко, за да спи Джим сам в него.

— По много интересна измама с кредитни карти, разпростираща се в тринайсет щата, мрежа за промишлен шпионаж и две финансови измами, едната от които е за близо един милион долара — разказа му Джим с усмивка.

Боби беше много добро момче, както и Джош. Обичаше ги и двамата. Много му липсваше Джош. Джим се стараеше да разговаря с него по телефона всеки път, когато Джош прояви желание да се чуе с баща си. Момчето много харесваше колежа и рядко се прибираше у дома.

— Звучи ми скучно — промърмори Боби разсеяно и се надигна от леглото. — Предполагам, че никого няма да застреляш тази седмица.

— И аз така се надявам — засмя се Джим и отиде да се съблече, а Боби се запъти към стаята си. Беше сигурен, че момчетата не са разтребили на долния етаж, но можеше да почисти и сутринта, преди да отиде на работа. Винаги така правеше. Една жена се отбиваше веднъж седмично за основното почистване, а той и Боби поемаха останалото.

Отиде да каже лека нощ на Боби, който гледаше телевизия в леглото си. После се върна в стаята си. Напомни си утре сутринта да посети магазините по Родео Драйв. Тали му бе дала дълъг списък с магазините, които изпращат на Бриджит скъпи подаръци. Това беше ангажимент, който искрено би отвратил сина му, мислеше си той, докато си лягаше, и се усмихна носталгично. На Джийни много би й харесала една сутрешна обиколка по Родео Драйв. Всичко, което правеше и мислеше, накрая — винаги го връщаше към нея.