Даниел Стийл
Майчин грях (23)

23.

Седмиците преди Деня на благодарността бяха натоварени за всички. Филип непрекъснато се разправяше с адвокатите си заради все по-нереалистичните искания на Аманда. Тя продължаваше да го заплашва, че ще оспорва предбрачния договор, макар неговите адвокати да твърдяха, че няма да постигне нищо. Използваше заплахата, за да увеличи максимално издръжката си, а той най-сетне отстъпи и й даде къщата в града, но запази вилата в Хамптънс. Адвокатите му казаха, че разводът ще отнеме около година. Междувременно двамата с Тейлър бяха много щастливи. При тях всичко беше наред.

Джон откри изложбата си скоро след погребението на Марибел и Лиз, Филип и Оливия отидоха на откриването. Той беше изложил някои от най-хубавите си творби и в края на вечерта всичко беше разпродадено.

След като се върна от погребението на баба си, Лиз вечеря с Андрю Шипърс няколко пъти. Редуваха се или тя да ходи в града, или той да пътува до къщата й в Кънектикът, която постепенно й помагаше да стегне, работеше с огромно удоволствие по нея през уикендите. Бяха започнали връзка, напълно устройваща и двамата. Новините от момичетата бяха добри. Софи нямаше търпение да завърши и да се премести в града, Каръл пък работеше над най-новия филм на баща си и реши да остане в Ел Ей. Най-сетне бе открила себе си и се превръщаше в истинско момиче от Западния бряг. Сякаш бе пораснала през последните три месеца.

Връзката на Лиз с Андрю беше вълнуваща и забавна и за двамата. Бяха на една възраст, родени в един ден и той настоя, че това е знак, че им е писано да са заедно. За пръв път в живота тя се чувстваше уверена, сигурна в себе си и знаеше, че не допуска грешка. Продажбата на книгата й беше вдъхнала нова вяра в уменията й на писател, а връзката с Андрю — в качествата й като жена. Седмицата преди Деня на благодарността филмовият агент, който мълчеше месеци наред, най-сетне се обади. Решили да направят филм по книгата. Той изчака до уикенда, за да й съобщи чудесната новина и тя затанцува от радост, когато научи. Работеше усилено над новата си книга, а бе продала правата за филм. Щом й каза, двамата се хвърлиха в леглото, за да се любят, както ставаше обикновено, когато той пристигнеше. Сексът им беше невероятен, и тя бе влюбена в него.

Андрю се беше вдигнал на лакът и я наблюдаваше, щастлив от онова, което вижда. Не помнеше някога да е бил по-щастлив с друга, двамата имаха много общо и им беше приятно да споделят света на литературата.

— Я ми кажи нещо. Да не би да спиш с мен, защото продадох книгата ти, а сега и правата за филм и ще станеш много богата и известна благодарение на мен? Или може би, защото съм неустоим? — подхвърли шеговито той, както винаги.

Тя обожаваше чувството му за хумор.

— И двете — ухили се тя. — Днес вероятно заради филма, а обикновено заради книгата и парите. Освен това — добави тя за повече тежест — защото си страхотен майстор и няма да позволиш къщата да ми се срути на главата.

— Така може. Признавам, че дърводелската ми работа е супер. Не се бях замислял, но ми харесва, че спиш с майстора. Преди правила ли си го?

— Никога — усмихна се широко тя, — но теб наистина си те бива.

— Така си е. Кажи ми, ще ме намрази ли семейството ти, когато ме представиш на Деня на благодарността? Ще ме подложат ли на разпит? Сигурно няма да ме оставят на мира. Нямат представа дали не съм бивш затворник и това може да ги притесни.

Излизаха от три месеца, той се беше запознал със Софи, когато се прибра един уикенд, но не и с Каръл. Софи много го хареса, а Каръл бе сигурна, че ще й допадне от всичко, което бе чула.

— Всички ще се влюбят в теб — увери го Лиз.

Андрю никога не изпитваше несигурност, но се чувстваше неспокоен. Знаеше за „Фабриката“ и забележителната й история, нямаше търпение да се запознае с майка й. Предложи й да напише книга за живота си, но Лиз му каза, че никога няма да го направи. Тя беше твърде дискретна и скромна по отношение на себе си. Тогава Андрю започна да настоява да напише книгата, но тя отвърна, че майка й няма да одобри.

— Освен това гаджето на сестра ми ще те измести — върна се тя на празника. — Той е на двайсет и четири, рок звезда, а през юни чакат бебе.

— Големи образи сте — въздъхна той, силно заинтригуван от нея и от историите, които му разказваше за живота и младостта си. — Нямам търпение да се запозная със семейството ти, въпреки че съм много разочарован, че рок звездата ще привлече цялото внимание. Дали да не си направя и аз татуировка? — престори се на замислен той, след това я привлече към себе си и неочаквано двамата избухнаха в смях, той я целуна и се любиха отново. Тя винаги се смееше много, когато бяха заедно, защото обожаваше чувството му за хумор.

Когато се събраха на Деня на благодарността, все едно погребението на Марибел се повтори, но без тъгата. Радваха се, че са заедно, баба им липсваше, но те бъбреха непрекъснато, къщата се пукаше по шевовете. Запознаха се с Тейлър и проявиха огромен интерес към нея. Отначало тя се поуплаши, но се държеше естествено и мило и стана очевидно, че е лудо влюбена във Филип. Не се отделяше от него, двамата се държаха за ръце през цялото време. След като поговори с нея и се разходиха в градината, Оливия се върна с грейнало лице и по всичко личеше, че одобрява младата жена. Беше пълна противоположност на Аманда, а Оливия винаги бе искала такова момиче за сина си.

Лиз и Андрю бяха следващите, които пристигнаха от града, и не след дълго той очарова всички с бързия си ум и приятно чувство за хумор. Развеселяваше ги с истории за уж ужасни ловни уикенди в Англия и разпътната си младост. Увери ги, че Лиз е невероятно талантлива писателка и не скри убедеността си, че един ден ще бъде известна. Това бе истинска музика за Оливия.

Дани Хел обаче се превърна в хита на уикенда. Беше забавен, груб и възмутителен, говореше на безобразен кокни, а Андрю имитираше съвършено акцента му и двамата дърдореха безкрайно на диалект, който никой друг не разбираше. Той беше млад, талантлив, готин и очевидно бе луд по Кас, заяви, че не можел да се нарадва за бебето, посвири на китара с децата, докато възрастните ги наблюдаваха в пълно изумление. Прекараха великолепно, а Кас бдеше над Дани като квачка. Кас и майка й прекараха малко време сами и тя удиви Оливия, като я помоли да дойде за раждането.

— Ще ти призная, мамо, че съм уплашена до смърт и от самото раждане, и от всичко останало. Дани все повтаря, че всичко щяло да бъде наред, но какво ли разбира той? Той е на дванайсет години — сподели със сълзи в очите и майка й остана дълбоко трогната.

Прегърна я топло.

— Прав е, всичко ще бъде наред. А за мен ще бъде истинска чест да дойда. — Не можеше да повярва, че след толкова време Кас иска тя да присъства на раждането на детето й. По-добре нямаше накъде. Марибел се беше оказала права. Накрая всичко се подреждаше. — Ще дойда преди това. Има едно шато в Прованс, което искам да огледам през пролетта за следващата ни ваканция. Тази година ще ни трябва повечко място с толкова нови хора. — Очакваше Лиз да доведе Андрю, стига той да нямаше нищо против. Филип щеше да е с Тейлър вместо Аманда, а Кас най-сетне щеше да дойде с тях и да доведе Дани, бебето и бавачка.

— Ще идвам до Ню Йорк още няколко пъти, преди да се роди бебето — каза й Кас и двете се върнаха при останалите, развълнувани от плановете.

Кас не се страхуваше чак толкова много, след като знаеше, че майка й ще бъде до нея. Същевременно изпитваше ужас, че никога няма да се научи как да бъде добра майка. Самото раждане й се струваше лесната част.

Оливия разказа на Питър, когато той й звънна, за да й пожелае приятно прекарване на Деня на благодарността. Тя нямаше търпение да му разкаже новините за семейството и описа новите членове, включително екзотичния и темпераментен Дани Хел, който се оказа просто едно обичливо дете. Разбираше защо Кас се е влюбила в него, макар да й беше трудно да си го представи като баща. Кас трябваше да изпълнява ролята на възрастния и за двама, което плашеше младата жена повече от всичко друго.

Питър както всеки празник, щеше да прекара уикенда със собственото си семейство, което бе една от неприятните страни във връзката с женен мъж. Като се изключат празниците, Оливия беше заета и щастлива със собствените си деца.

— Искам да дойда да те видя в понеделник — настоя той, преди да приключат разговора и й се стори много официален.

— Да не би нещо да не е наред? — разтревожи се тя.

— Не, просто искам да прекарам една приятна вечер с теб, след като децата ти си тръгнат. Липсваш ми.

— И ти ми липсваш — прошепна тя. Той си оставаше невидимото присъствие в стаята. Всички знаеха, че съществува, но никога не присъстваше, когато идваха.

— До понеделник — сбогува се той и двамата затвориха, а тя се върна при децата и внуците си.

Дани и Андрю пееха песен на кокни, която Оливия заподозря, че е мръснишка, макар да не разбираше за какво става въпрос. Беше й забавно да види заедно аристократ и суперизвестно момче от предградията. Отново почувства колко много й липсва майка й, но докато се усети, уикендът мина. Бяха прекарали изключително приятно и когато си тръгваха, си казаха, че новите попълнения в семейството са го направили още по-хубаво. Бяха щастливи, че Филип е влюбен в Тейлър, защото я опознаха и харесаха, а Андрю и Дани бяха истински хит както сред младите, така и сред по-старите. Андрю пък най-сетне се запозна с Каръл. Цели два часа обсъждаха филмовия бизнес, за който тя вече знаеше много. Най-сетне бе намерила своето място.

Оливия дълго им маха от вратата, докато си тръгваха, по-развълнувана от когато и да било за плановете за лятото и бебето, което щеше да се роди шест седмици преди това. За съжаление щяха да прекарат Коледа отделно, затова Оливия нямаше да ги види. Лиз и Андрю се разбраха с Джон и Сара да наемат къща в Стоу, а Алекс и Софи щяха да заминат с тях. Каръл оставаше в Калифорния с баща си. Филип щеше да заведе Тейлър на Сейнт Бартс. Кас и Дани щяха да прекарат Коледа в Англия след дълго отсъствие, тъкмо Кас да си почине. Следващото лято щяха да прекарат ваканцията заедно и Оливия се успокояваше, че ще ги вижда от време на време през годината.

— Кажи как беше? — обърна се Филип към Тейлър, докато пътуваха към града в неделя вечерта.

— Невероятно. Имаш страхотно семейство — отвърна искрено тя.

— Може и да са малко луди, но се разбираме. Откакто сестра ми Кас се върна, мама изглежда много щастлива. — Беше му мъчно, че баба му не доживя да я види отново у дома. Той обаче си даваше сметка, че тъкмо смъртта й я е върнала с бебето и Дани. — Гаджето й ми хареса — заяви той.

— И на мен. И Андрю е приятен. Сестра ти много го харесва.

— Този път си е намерила свестен мъж. — Обърна се към Тейлър с благодарна усмивка. — И аз си намерих свястна жена. — Наведе се и я целуна, а до края на пътуването продължиха да обсъждат събитията от уикенда.

Когато си легна, Оливия също преповтори преживяното, замислена за всички, и усети липсата им. Къщата беше като гробница без тях. Радваше се, че на следващия ден ще се види с Питър.