Алфред Бекер
Свещеният меч (9)

Нощта на ужасите

Леонардо се спусна бързо по стълбата към долния етаж. Дядо му и господин Пиеро бяха вече на крак. Виковете и крясъците отвън ставаха все по-силни.

— Трябва да е избухнал пожар! — тревожеше се старецът. — Някъде зад странноприемницата!

— Там, където е къщата на тате! — възкликна Леонардо. — Видях през прозореца! Точно там е!

— Ще видим — рече мрачно дядо му. — Ти по-добре остани у дома!

— Той и без това няма да те послуша — намеси се господин Пиеро. — Затова по-добре да дойде с нас. Така поне ще знаем къде е.

Старецът не изглеждаше много убеден. Но сега не беше моментът да спорят и той отстъпи.

— Добре, тръгвай с нас тогава — измърмори дядо му.

Тримата излязоха навън. Там срещнаха неколцина свои съседи, които също бяха забелязали, че се е случило нещо нередно.

— Вижте там! — извика един мъж, застанал на улицата, която водеше покрай селската странноприемница право към къщата на господин Пиеро. — Там нещо гори! Да занесем вода!

Господин Пиеро загуби търпение. Той се втурна по улицата и Леонардо го последва. Дядо му остана далеч назад. Колкото и да бързаше, не можеше да поддържа тяхното темпо.

— Не, това не може да е истина! — възкликна господин Пиеро.

Леонардо тъкмо го беше настигнал, съвсем останал без дъх. Лютият дим задращи гърлото му.

Леонардо видя как пламъците се издигат над една къща в края на улицата. Те бяха обхванали покрива, който вече не можеше да бъде спасен.

Баща и син вървяха бързо към края на улицата.

Около пожарището се мяркаха хора. Ту като тъмни силуети, ту съвсем ясно осветени от пламъците. Сред тях имаше хора от селото и сподвижници на монаха.

Там беше и брат Бартоло със свещения меч. Той го държеше с две ръце над главата си и викаше:

— Това са пламъците на пъкъла, които ще погълнат всичко, що е от дявола! Огън се бори с огъня! Адът с ада!

Очите му бяха изцъклени и блестяха със странен див блясък, а лицето му беше изкривено от омраза. Дотогава Леонардо не беше го виждал такъв.

Не, помисли си момчето, напълно невъзможно е този човек да служи на Бог!

Неколцина мъже бяха донесли качета с вода. Но брат Бартоло ги прогони.

— Оставете да горят пламъците на свещения гняв, с който Бог наказва грешниците! Оставете ги да горят! Нима не са изгорили и Содом и Гомор?

— Ами, ние си помислихме… — обърка се един от мъжете.

Той млъкна и се огледа безпомощно. Никой не посмя да се противопостави на монаха.

— Защо искате да попречите да се изпълни волята Божия? — провикна се брат Бартоло. — Защо искате да спрете Божията справедливост? Оставете къщата да гори!

— Това не е Божия справедливост, а подпалвачество! — извика вбесен господин Пиеро.

Той не беше на себе си от гняв. Как би могъл да предположи, че омразата на монаха и неговите последователи към Козимо де Медичи и всички, които по някакъв начин бяха свързани с него, ще стигне дотам, че да подпалят къщата му?

Сродникът на Медичите от Емполи можеше да му послужи за предупреждение, но господин Пиеро д’Антонио по никакъв начин не беше роднина на Медичите и не вярваше, че гневът на фанатиците ще се стовари по такъв брутален начин върху него.

Той се приближи до къщата си.

— Върни се! — извика баща му. — Нищо не можеш да направиш вече.

Само след няколко крачки господин Пиеро сам осъзна това. Пожарът бушуваше с пълна сила. Той вдигна ръце пред лицето си и отстъпи назад. Пламъците забълваха от прозорците. Тогава господин Пиеро се обърна гневно към брат Бартоло.

— Не смеете да посегнете на Козимо де Медичи! Но не ви е страх да подпалите покрива над главата на някой като мен!

— Доколкото разбрах, ти изобщо не си бил у дома си, лакей на Медичите! — отвърна презрително брат Бартоло. Гласът му звучеше някак ехидно. Лицето му се изкриви в злобна усмивка. — И освен това аз съм монах, който живее от подаянията, които получава, а не подпалвач! Не бих подпалил къщата дори на най-злия дявол, защото винаги съм изпълнен с надежда, че той все пак ще се покае.

— Ха-ха! — отвърна господин Пиеро с още по-голямо презрение в гласа. — За мръсната работа си имаш специални хора, така ли, Бартоло! Не се и съмнявам, че не си цапаш ръцете с това… — Погледът на нотариуса се плъзна по мъжете, жените и децата, които гледаха пламъците, потрепервайки от ужас. — Някой от вас е сторил това, нали? — извика господин Пиеро.

— Не! — възрази брат Бартоло. — Всеки, който служи на злото, сам е виновен за това, че съдбата се стоварва върху него!

Пламъците вече се бяха издигнали толкова нависоко, че беше невъзможно да се загаси пожарът. Никой не би могъл да приближи към огъня с каче вода. Вместо да хвърлят ценната вода в огъня, започнаха да заливат с нея съседните сгради, за да не се разпространи пожарът.

— Основите ще оцелеят — рече мрачно дядото на Леонардо. — Те все пак са от камък.

— Но ще бъдат съвсем почернели! — обади се Леонардо.

Дядо му го прегърна през раменете и го притисна към себе си.

— Имаш ли идея за някоя машина, която ще може да реши проблема?

Господин Пиеро сви юмруци в безпомощен гняв. Но в този момент действително не можеше да направи нищо друго, освен да изчака, докато огънят погълне всичко, което можеше да гори.

— Ами всички онези важни документи, които бяха оставени на съхранение при теб? — попита изплашено Леонардо.

Преди време господин Пиеро имаше големи неприятности, защото в къщата му проникна крадец и открадна завещание, което той в качеството си на нотариус трябваше да пази на по-сигурно място. Леонардо си спомняше съвсем ясно всичко, което се случи тогава.

Господин Пиеро се засмя и поклати глава.

— Не, всичко важно е в чантата ми. За щастие тя беше с мен. А що се отнася до другите неща, вече съхранявам всички важни документи, които трябва да останат при мен дълго време, в двореца Медичи във Флоренция. Затова плащам такса, разбира се, но не искам да преживея още веднъж историята с онова завещание.

Леонардо си отдъхна.

— Най-важното е, че ти не беше вътре — рече той. — Чиста случайност беше, че остана да спиш при нас!

— Не беше случайност! — намеси се дядо му. — Просто добър съвет, който той послуша!

На следващата сутрин къщата на господин Пиеро беше само една овъглена развалина. Стените бяха черни като смола, от покрива бяха останали няколко овъглени греди.

Пожарът се беше пренесъл върху съседната конюшня, която беше изгоряла до основи, защото беше дървена. Беше пламнала и изгоряла като клада. За щастие, околните къщи бяха пощадени от огъня.

— След няколко години бедата нямаше да е толкова голяма — рече мрачно господин Пиеро. — В края на краищата аз и без това искам да се пренеса във Флоренция. Но още не е дошло времето. Едно жилище там все още е твърде скъпо за мен.

Седяха около масата в къщата на дядото. Леонардо пиеше мляко и похапваше топъл хляб.

— Но кой знае, може би след всичко, което се случи, ще се наложи да осъществя плана да се преселя във Флоренция по-рано, отколкото си мислех — добави бащата на Леонардо и го погледна. — Въпреки че Андреа дел Верокио настоява да те вземе за ученик едва след като навършиш четиринадесет или петнадесет години.

— Но къщата би могла да се построи наново — възрази Леонардо. — Освен това дядо едва ли ще има нещо против, ако дотогава останеш тук. — Момчето се усмихна: — Аз също няма да имам нищо против.

— Не става дума за къщата, момчето ми. Става дума за хората и омразата, която сее този монах, който нарича себе си брат Бартоло! Как да живея тук, когато всички ме сочат с пръст, а някой си е наумил, че Божията воля е да остана без покрив над главата?

— Запасите на гостилничаря един ден ще свършат и тогава цялата тази банда ще си тръгне — предрече мрачно дядото. — Ще видиш колко бързо всичко тук отново ще си дойде на мястото.

— Не, не вярвам. Този брат Бартоло ще обикаля от село на село и ще разпръсква навсякъде омразата си като семе!

— И на всичкото отгоре ще забогатее от хорската глупост! — добави Леонардо.

— Но тъй като хората доброволно му дават парите си, не можем да го обвиним в нищо — отвърна господин Пиеро. — Докато продължава да размахва своя свещен меч, мнозина ще му вярват, че наистина е Божи пратеник.

— Ами ако този меч изобщо не е мечът на свети Петър?

— Тази ръждясала антика изглежда достатъчно стара, за да е била използвана при залавянето на Исус. Във всеки случай никой не може да докаже обратното и затова неговите последователи ще вярват на всяка негова дума и освен това ще му дават парите си — поклати глава господин Пиеро.

— Ще видим дали е така! — измърмори Леонардо.

Просто трябва да науча повечко за този брат Бартоло, мислеше си той през това време. И всъщност имаше само едно място, където беше възможно да събере необходимата информация.