Алфред Бекер
Черната смърт (11)

Часът на истината

Леонардо побутна Алберто напред.

— Хайде, сега е моментът да им кажеш! — прошепна той.

— Какво да им кажа?

— Че никога не е имало чума!

Алберто целият пребледня от страх.

Доктор Петрониус и Едуардо очевидно също не се чувстваха добре в кожата си. Мнимият доктор мърдаше неспокойно на капрата.

Господин Пиеро също реши да използва аргумента, че мнимата чума не е била нищо друго, освен измама.

— Този човек там, който нарича себе си доктор Петрониус, измами всички ни, като се престори, че лекува болен от чума. А всъщност единствената му цел е била да продаде скъпо мехлема си!

— И аз щях да говоря такива неща, ако се налагаше къщата ми да бъде изгорена до основи! — изсмя се Капели.

— Можем да го докажем! — провикна се внезапно Леонардо.

Капели се обърна на седлото си и го погледна.

— Откога децата имат право да говорят от името на това село? — попита иронично той.

— Доктор Петрониус твърдеше, че продава ценни мумии на ибис, а те се оказаха намазани с битум мъртви щъркели! — извика Леонардо. — Това може да бъде доказано!

Сега най-сетне Алберто събра смелост да вземе думата.

— Истина е! — извика той на Капели. — Аз бях мнимият болен от чума! И доктор Петрониус непрекъснато ме лекуваше от чума във всяко следващо село. За тази цел беше достатъчно само да измия от лицето си черните петна, които преди това рисувах с въглен. С тях изглеждах много болен. Попитайте хората в Сан Лука и в няколко други села! Те ще си спомнят за мен.

— А аз изследвах една от мумиите — допълни Леонардо, като видя, че Капели се намръщи озадачено. — Това са фалшификати!

Капели се обърна към доктор Петрониус.

— Сега разбирам защо хората в Сан Лука реагираха така странно, когато видяха момчето — измърмори той.

— Това са лъжи! — извика лекарят. По челото му бяха избили капчици пот.

— А ти какво ще кажеш? — попита Капели Едуардо, който обаче беше толкова изплашен, че изобщо не бе в състояние да говори.

— Нека тогава сравним една от мумиите с щъркеловите кости, които имам! — извика Леонардо.

— Правилно! Доктор Петрониус твърдеше, че действието на чудотворния балсам се дължи на това, че е извлечен от мумии на свещения ибис — обади се сега касапинът Алесио. — Но как би могла да действа мумията, след като е на щъркел, а не на ибис?

— Много просто. Защото изобщо не е имало болен — обясни Алберто.

— Не вярвайте на тези брътвежи!

— Тогава ни покажи една мумия и позволи да я отворим — настоя Капели.

— Но те са страшно скъпи!

— Вие и без това ги смачквате в преса за сок, за да изцедите мехлема — обади се Леонардо. — Тогава какво би навредило, ако разрежем една?

В следващия миг настана голяма суматоха. Всички заговориха един през друг. Капели настоя още веднъж лекарят да предостави една от мумиите си за изследване. Доктор Петрониус отказа.

— Трябва да има някаква причина за този отказ — рече Капели и прибра меча си. — Ние очевидно сме били измамени!

— Ако подпишете показания, в които потвърждавате, че сте били наети от семейство Бандини, вероятно наказанието във Флоренция ще ви се размине — обърна се господин Пиеро към Капели. — Семейство Бандини ще трябва да поеме компенсациите за нанесените щети. Аз съм нотариус и мога да запиша тези показания.

— Помислете за това — зашепна Капели на хората си. — Ако наистина няма чума, тогава няма и чумни миазми, които да излизат от земята. Аз поне никога не бих тръгнал да върша това, ако не беше така.

Неколцина кимнаха в съгласие. Сетне Капели се обърна към доктор Петрониус.

— Много се изкушавам, измамнико такъв, да опитам върху теб острието на меча си! Но най-голямото наказание ще бъде да те оставя на онези, които си измамил!

 

 

Господин Пиеро записа на място показанията на войниците, в които те потвърждаваха, че са били наети от семейство Бандини.

— Ще трябва да си потърсите работа при някой друг — обърна се към тях господин Пиеро. — Предполагам, че Козимо де Медичи ще се погрижи Бандини да бъдат прогонени от Флоренция и ще ги лиши от имуществото им.

Хората на Капели подписаха до един показанията, след което си тръгнаха.

— Смяташ ли, че ще посмеят да се върнат във Флоренция? — попита баща си Леонардо.

— Не! Предполагам, че се страхуват! Напълно възможно е да бъдат наказани въпреки показанията. Най-вероятно повечето от тях ще предпочетат да минат границата. Затова беше толкова важно да вземем показанията им тук и сега.

През това време около колата на доктор Петрониус се беше събрала тълпа. Всички, които си бяха купили от него чудотворен мехлем или дори цяла мумия, сега си искаха парите обратно. Господин Пиеро нареди на неколцина войници от градската стража да имат грижата връщането на парите да протече поне донякъде законно.

Когато накрая доктор Петрониус беше прогонен от жителите на Винчи, той нямаше в джоба си нито петак.

Едуардо очевидно не искаше повече да бъде помощник на един измамник и остана във Винчи. Заедно с Алберто той се глави за ратай при един селянин.

Никой в околностите на Флоренция никога повече не чу нищо за доктор Петрониус.

 

 

Седмици по-късно, след поредното си завръщане от Флоренция, където беше зает с делата на Козимо де Медичи, господин Пиеро седеше на масата в дома на баща си и разказваше за последните си преживелици в големия град.

Леонардо слушаше с интерес.

Междувременно семейство Бандини били прогонени от Флоренция и, разбира се, загубили цялото си богатство.

— Твърди се, че имат дворец в Сиена — разказваше господин Пиеро. — И сега се опитват да съборят Козимо оттам.

— Най-вероятно без никакви изгледи за успех? — подпита Леонардо.

Господин Пиеро вдигна рамене.

— Кой знае? Самият Козимо някога също е бил прогонен за няколко години от града и е успял да се върне и да си възстанови властта…

— А какво стана с богатството на Бандини? — поинтересува се дядото на Леонардо. — Ще получат ли нещичко хората, чиито домове са били изгорени?

— Да, такъв е планът на Козимо. Целта му е да успокои хората в цялата околност.

Леонардо имаше още един много специален въпрос.

— Помолих те да съобщиш на Козимо, че поне отчасти съм разгадал значението на знаците върху папируса.

— Да, помня.

— Каза ли му, че ръкописът трябва да има нещо общо с Луната?

— Предадох му това дословно. А той ми съобщи, че току-що е придобил стар гръцки ръкопис, в който става дума за египетския бог на Луната Тот.

— Колко глупаво, че не знам гръцки!

— Козимо вече е заръчал на един учен да преведе документа — разказа му господин Пиеро. — Това обаче ще отнеме известно време, защото текстът е доста дълъг. Но сега нещо друго. Когато минах покрай къщата на Малдини, бащата на Карло излезе да ме поздрави и ми разказа следната странна история. Преди няколко дни той се сетил за фалшивата мумия на доктор Петрониус и решил да я изхвърли. И тогава открил, че нещо странно се е случило с нея.

— Той се е решил да изхвърли мумиите едва сега?

— Да, напоследък често бил на път.

Леонардо смръщи чело.

— Нещо странно, казваш?

— Да, тя изглеждала така, сякаш някой с търсил нещо в нея.

— Ами може би тя просто се е разпаднала. Нали не е истинска мумия.

— Ти заяви пред всички, че си правил изследвания върху една от мумиите. Докато гледал своята мумия, господин Малдини внезапно си спомнил твоите думи. До този момент изобщо не му било хрумвало, че това е била неговата мумия. Помоли ме да ти предам, че въпреки всичко ти е благодарен, защото иначе той не би могъл да си получи обратно парите.

Леонардо си отдъхна.

— Просто не ми остана време да я закърпя и повия, макар че Карло много настояваше!

— Знам — разсмя се господин Пиеро. — Не знам само какво щяхме да правим без теб!