Метаданни
Данни
- Серия
- Монстър Хай (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Back and Deader Than Ever, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Кристина Георгиева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- ehobeho (2015)
- Корекция
- cherrycrush (2015)
Издание:
Лийси Харисън. По-неживи от всякога
Редактор Петя Дочева
Коректор Таня Симеонова
Издателство Егмонт България, София, 2013
ISBN: 978-954-27-0963-3
История
- — Добавяне
Глава осма
Готови… Старт!
Облеклото на Франки бе подбрано точно за случая. Един поглед към жълтата й поличка за тенис и бялото спортно яке бе достатъчен всеки член от Борда на равновесието да си помисли, че след училище тя има мач. Може би този път щяха да побързат — за разлика от първата среща, която се проточи два часа и девет минути. Но засега нещата не вървяха по план. Вече петнайсет минути Франки стоеше в умирисаната на химикали училищна лаборатория (Като че ли вкъщи не ми стигат тези миризми!), а срещата дори не бе започнала. И никакъв ефект от въздействието на дрехите й. Само Гулия забеляза спортния й екип, и то защото Франки бе забравила да махне етикета с цената.
— Тишина! Моля за тишина по време на срещата! — извика Хейли Барон-Менделвиц и удари с обковано със злато чукче, подарък на баща й от адвокатската му кантора.
Само минута делеше Франки от свободата. Трябваше просто да оповести фантастичната новина на Лала и тогава…
— Преди да се заловим за работа — каза Хейли. Пресегна се зад роклята си на цветя и измъкна пластмасова кутия. — Нека да се уверим, че нивата на кръвната ни захар са добри. Някой иска ли домашно приготвени сладки? Има с ленено семе, овес и червена боровинка. — Тя започна да раздава кафявите блокчета със сериозността на доброволец от Червения кръст.
Откакто Бека — бившият социален повелител на Хейли и бившата отмъстителна приятелка на Брет — се бе преместила в „Уитмор“, Хейли бе изпълзяла от дупката си като рак. Вече не бе принудена да живее на сянка и търсеше прожектора. Но не онзи приятен прожектор, който следва стилистите, фризьорите и гримьорите. А по-скоро някакъв диктаторски — флуоресцентен и не много ласкав.
Хийт Бърнс — приятелят на Хейли, който щом се оригнеше, бълваше огън — взе две парчета и връчи чинията на Джаксън, който я даде на Брет, а Брет — на Франки. От учтивост Франки взе най-малкото парченце и подаде чинията на Гулия. Зомбито огледа какво бе останало.
— Ммм — простена тя, но така и не си взе нищо. Явно беше твърде умна, за да си вземе.
— Трябва да направя съобщение — обади се Франки.
— Не може, преди да сме повторили най-главното. — Хейли отвори зеленото си куфарче от изкуствена кожа и извади оттам бележник. — Първа точка от дневния ред… — Тя погледна над очилата си към Хийт. Той застана отпред. Ръкавите на синьо-бялата карирана риза бяха доста къси. Кокалчетата на белите му китки стърчаха като болтове.
— Ъ… първа точка: Всички приехме, че Хейли ще бъде председател…
Франки се засмя. Какъв председател може да е тя?
Хийт продължи.
— Аз съм репортерът…
— Казва се секретар — поправи го Хейли.
— Това е за момичета — не отстъпваше той. — Репортер ми харесва повече.
Брет се изсмя и насочи пръст към Хийт. Бум, произнесе той с устни.
Хийт замери Брет със салфетката си. Тя тупна шумно върху чина на Брет. Когато я разгъна, той видя недоядено парче овесен сладкиш. На свой ред замери Хийт с парчето и двамата избухнаха в луд смях.
— Тишина! — викна Хейли и удари с чукчето. — Продължавай.
След една-две секунди Хийт спря да се смее и продължи.
— Франки е обществен координатор, Джаксън е творчески координатор, а Брет е суперсвръзката между членовете на борда. — Момчетата удостоиха Брет с потупване по рамото за трудно извоюваната длъжност. Франки засия. Тя и приятелят й бяха получили най-страхотните постове.
— Гиии — простена Гулия.
— О, Гулс, извинявай — рече Хийт и прелисти тетрадката си. — Ти си ГИ — Генерален инспектор.
— Ммм — измуча тя с усмивка.
Хийт продължи:
— Втора точка: Хейли предложи да направим кът на взаимопомощ в библиотеката, където учениците ще могат да разговарят по проблемите на асимилацията. Франки предложи в чест на лятното слънцестоене да съкратим наполовина учебния ден през юни. Джаксън иска да изпише стените на столовата с фрески, да се усили климатикът и да се построи звукозаписно студио. И тогава Франки каза, че трябва да се зареди, и срещата приключи… — Хийт се хвана за корема. — Ох — изпъшка той.
— Какво ти е? — попита Хейли и се спусна към него.
Хийт се преви одве.
— Май преядох с тези сладкиши.
Ух-ох!
— Залягайте! — извика Брет. — Ей, сега ще гръмне!
Хейли грабна екипировката си — раница от незапалима материя, оборудвана с пожарогасител, пясък и алое.
Джаксън се стрелна в коридора. Гулия се прозя. Франки залегна под чина. Само това оставаше — Хийт да избълва огън от дупето си и да й подпали новия екип за тенис. Брет се сви до нея и й намигна. Тя му прати въздушна целувка и стисна палци.
През стаята премина гореща вълна, която бе последвана от пяна. Крайчетата на косата на Франки изпращяха, но полата й остана невредима. Чудесно!
— Съжалявам, хора. Вече можете да се покажете.
Брет и Франки се измъкнаха изпод чиновете си, за да попаднат в зимната страна на чудесата. От бодличките на Брет излизаше дим. Джаксън влезе предпазливо с бръмчащия вентилатор в ръка. Само Гулия не се бе поместила и през цялото време бе чела своя роман комикс.
— Добра скорост — Хийт поздрави Хейли. — Успя да го угасиш, преди алармата да се включи.
Като някой разбойник Хейли издуха остатъците от пяната по маркуча и тикна пожарогасителя обратно в раницата.
— Победих собствения си рекорд с девет секунди.
На черната дъска зад главата й беше зейнал дълбок кратер. Тя свали оранжевата лента за коса, която се беше постопила, и приглади провисналия си кафяв перчем.
— А сега е време за някои вълнуващи новини… — подхвана тя.
Франки се изправи усмихната.
— Бих ги нарекла наелектризиращи.
— Не сега — изсъска Хейли и с жест подкани Франки да седне.
Гулия издаде някакъв звук. Приличаше на смях, но доста протяжен.
— Директорът ни помоли да бъдем домакини на тържествения обяд на учениците, които завършват, в деня на дипломирането им — обяви Хейли. — Това е голяма чест.
Отвън на тревата три момичета от първи курс играеха хек. Пиеха портокалов сок и всеки път, щом някоя изпуснеше топчето, трите се заливаха от смях. Какво ли не би дала Франки да е навън с…
— Франки! Слушаш ли ме? — рече строго Хейли.
— Какво?
— Ти си обществен координатор, значи ще да отговаряш за обяда.
Франки пусна няколко искри. В списъка й за лятото нямаше организация на партита. Имаше само партита.
— Аз, такова…
— Добре, добре — прекъсна я Хейли. — Аз ще се заема.
— Наистина ли? — попита Франки, без да скрие облекчението си.
— Да, ако това ще ти помогне да се чувстваш по-добре — каза Хейли, като не спираше да си дъвче долната устна. Ако това беше юзда, да беше я прегризала от нетърпение.
— Така е — призна Франки.
Хейли удари с чукчето.
— Добре. Аз поемам нещата. — Тя кръстоса крак връз крак и оранжевото й сабо Croc се вирна във въздуха. После отвори папката си на раздел „Тържествен обяд“. — Мислех си тържеството да мине под надслов „Ние сме света“. Ще има метални барабани и шотландски гайди. Може да се облечем в костюми от различни части на света. Аз имам дирндл (традиционна германска носия), а може и да наемем…
Франки я прекъсна.
— Съжалявам, че те прекъсвам, Хейли, но предлагам да чуете страхотната новина.
Хейли въздъхна.
— Добре, казвай.
Франки приглади поличката си и застана така, че Брет да види красивите мускули на прасците й.
— Лала е записала „Мърстон“ в онзи конкурс, организиран от обувки „Т’о“ и „Дали Спортс“…
Хийт вдигна крак с огромен бял кец за баскетбол.
— Аз винаги нося „Дали“.
— Че кой не обича „Т’о“? — добави Франки.
Гулия хвърли поглед към джапанките си.
— Оооох.
Франки й отвърна с учтива усмивка, а сетне разказа всичко за конкурса в подробности, чак до онази част с „чудовищата са новото чудо“.
— … и последно — ако спечелим, догодина „Мърстон“ ще бъде прекръстен на „Т’о Дали Хай“.
Гулия се засмя, а после прати съобщение на Франки:
До Франки
8 юни, 15:07
Гулия: Тотали хай[1]! Хаха!
Франки отново се усмихна на Гулия.
Джаксън поклати глава и отметна увисналия перчем от очите си.
— Не разбирам. Как така „чудовищата са новото чудо“? Какво означава това?
— Това е все едно да си купиш джинси с дупки по тях — хем грозни, хем нови и чудни — обясни Франки.
— Че кой си купува джинси с дупки? — учуди се Джаксън.
Гулия прати ново съобщение.
До Борда на Равновесието
8 юни, 15:09
Гулия: Клео, Клаудин, Блу…
— Добре, разбрахме — рече остро Хейли.
Хийт дъвчеше молива си.
— Е, коя ще бъде двойката? Нали Лала не излиза на снимки?
Франки хвана Брет за ръката.
— Ла каза, че двамата ще бъдем чудесни.
Хейли стрелна ръка нагоре с такава жар, че бутна очилата от лицето й. Те се килнаха на една страна и се залюляха на верижката като счупена люлка.
— Аз и Хийт също сме грозни.
— Дали не искаше да кажеш чудни? — попита Джаксън.
Хийт и Брет се изхилиха.
Хейли не им обърна внимание.
— Аз съм норми и излизам с РАД, който бълва огън — това просто крещи „сливане“. В Стейтсмън Джърнъл дори измислиха дума за романтичната връзка между РАД и норми. Наричат я двойни РАми — от РАД и норми.
— Аз и Брет също сме двойни РАми — възрази Франки.
Хейли тропна със сабото.
— Защо трябва да сте вие с Брет? Защо да не сме аз и Хийт?
Хийт изпухтя. Брет се облегна тежко на стола. И двамата се простреляха в слепоочието с пръст. Гулия извади айфона си и захвана да играе „Гневни птици“.
— Хайде, Хейли. Ние сме сладки и енергични. Ъ, не че вие не сте, но… — Франки пусна малко искри. — Просто… обикаляхме по магазините и си купихме хубави нови дрехи, и… ако спечелим, победата ще е за цялото училище!
Хейли категорично поклати глава.
— Животът не е само очарование и хубави дрехи.
— Да, особено в света на модата — притисна я Брет. Хийт, най-добрият му приятел, не се стърпя и се засмя.
Франки му намигна. Благодаря.
Той отвърна с намигване. No problemo.
— Гъгъгъгъгъгъгъ — успя да каже Гулия, докато играеше.
— Добра идея — съгласи се Джаксън. — Хайде да гласуваме.
— Съгласна — Хейли удари с чукчето си. — Всички, които са за мен и…
Бавничко Гулия вдигна глава и срещна очите на Джаксън. Празният й поглед бе осветен от нещо: свещ, която трепкаше в дълбока пещера. Тя прати ново съобщение:
До Борда на Равновесието
8 юни, 15:12
Гулия: Клео и Дюс.
— Какво? — извикаха в един глас Хейли и Франки.
— Та те дори не са Двойни РА-ми-та! — възмути се Хейли.
Джаксън стана и грабна чантата си.
— Предлагам да отворим конкурса за всички. Всеки, който иска, ще може да участва, а следващата седмица цялото училище ще гласува за победителите.
Франки сключи ръце.
— Отлично!
Членовете на борда се съгласиха.
Без Хейли, която изхвърча от стаята. Хийт полетя по петите й.
Франки взе ракетата за тенис и се усмихна.
— Една игра на тенис? Някой?