Метаданни
Данни
- Серия
- Монстър Хай (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Back and Deader Than Ever, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Кристина Георгиева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- ehobeho (2015)
- Корекция
- cherrycrush (2015)
Издание:
Лийси Харисън. По-неживи от всякога
Редактор Петя Дочева
Коректор Таня Симеонова
Издателство Егмонт България, София, 2013
ISBN: 978-954-27-0963-3
История
- — Добавяне
Глава двайсета
Шок и Ка!
Биууп. Биууп.
Звънецът за часа на класния би. Франки обаче нямаше нужда от напомняне, за да влезе в стаята. Вече единайсет минути седеше на дървения стол и се взираше в подканващите плакати с красиви пейзажи и пъстри дъги. Погледът й се премрежи. Чакаше. Искреше.
Предстоеше директорът Уикс да обяви резултатите от гласуването. А Франки не искаше да пропусне това. Не защото имаше шанс да спечели — Клео бе купила речта на Хейли и Хийт за кампанията и така бе осигурила загубата й. Всъщност не искаше да прилича на сърдитко, който не умее да губи. Стигаше й, че точно така се чувстваше.
— Успех — пожелаха й Клаудин и Блу, когато влязоха. Други ученици й пожелаха същото с усмивки, многозначителни погледи или с окуражително потупване по гърба. Ала в жестовете им се криеше печал. Сякаш казваха: „Съжаляваме, че загуби“.
— Спри да ги дърпаш! — каза Брет, който седеше на чина до нея. — Още не всичко е свършено.
Още.
Една оранжева тениска и къси бежови панталони се настаниха на чина зад нея.
— Вълнуваш ли се, Щайн? — попита я Били.
— Много — успя да каже Франки въпреки буцата, която бе заседнала на гърлото й, и едва се усмихна, за да покаже ентусиазма си.
Щеше да поздрави Клео и Дюс за победата им и да продължи напред — нищо, че избирането им за двойка на „Т’о Дали“ не бе най-прекрасният начин за започване на лятото. Не си струваше да се наелектризира заради безплатните обувки, които можеше да носи до края на живота си. Пък и едва ли децата им щяха да се любуват на професионалните им снимки. Така че, щеше да последва съвета на родителите си и да приеме краха като победител… Краха… краха… крака… краката, краката, които, ех, никога нямаше да се кипрят с обувките на „Т’о Дали“…
— Стига!
— Какво стига? — попита Брет и стисна ръката й. Приземявайки я.
— Ъ… — погледна ръката му Франки — исках да кажа, стига, откъде взе този страхотен син лак?
Той пусна ръката й.
— Ти ми го купи.
Уф.
— Не го забравяй.
— Не, ти не го забравяй — пошегува се той.
— Не, ти — отвърна му тя.
— Не, ти.
— Не…
Вратата на класната стая се отвори с трясък. Клео застана на прага — едната си ръка бе сложила на кръста, а другата бавно поклащаше. Още малко и леденото й спокойствие щеше да се отрони като сталактит от лилаво-златистата й рокля и да смрази балатума. Даже дрехите й излъчваха увереност.
Няколко момичета изръкопляскаха — Блу и Клаудин бяха сред тях. Опитваха се да подкрепят и двете страни в конкурса. Клео побърза да вдигне ръка.
— Още не. — Е, поне не беше напълно уверена, че ще спечели. И добави: — Изчакайте Дюси.
Оправи черния си бретон, сви лъщящите си от гланц устни и зае поза за фотографа… който липсваше.
Били се наведе напред и измърмори под нос:
— Трябва да отиде в телевизията.
— Това пък защо? — попита Франки и усети ревността в гласа си.
— За да го изключа, когато я дават.
Брет се изхили. И Франки я досмеша, но се сдържа. Не биваше да показва, че се притеснява. Вторачи се в мастилените петна на чина си и се опита да не изглежда по-зелена от обикновено.
— Сега може да ръкопляскате — възвести Клео, когато Дюс се появи до нея. Тя го хвана под ръка и го поведе към последните чинове с решителна походка, сякаш свиреха фанфари. Сигурно бе репетирала как да ходи повече и от Кейт Мидълтън. А пък облеклото на Дюс — черна кашмирена шапка, златни очила „Карерас“ и нови джинси „Дизел“ — бе по-старателно избрано и от това на принц Уилям.
Франки започна да люпи синия лак от палеца си. На кого му пукаше?
В този момент госпожа Саймън влезе в стаята. Бедрата й свистяха като чистачки за кола. Тя плесна рязко с ръце.
— По местата.
Клео и Дюс уж забързаха крачка.
Франки отпусна глава на чина си. Били я потупа по гърба.
Бялата тонколона над черната дъска припука. Клео стисна късметлийския си бронзов скарабей.
— Доброоо утрооо, „Мърстон Хай“! — изгърмя гласът на директора.
Загубата си беше загуба, но защо трябваше да я съобщава толкова гръмогласно? Можеше да прати имейл.
— Честита сряда — викна Уикс. — Нали не сте забравили — остават ни още три дни до края на годината…
Някой простена. Гулия?
— … затова нека се постараем да бъдат значими. И като казах значими — да минем към най-значимото — преброяването на гласовете. Аз броих ли, борих ли, броих ли.
Франки вдигна глава. Усмихни се. Покажи увереност. Стисна зъби, вирна брадичка и се приготви за удара. Брет й се усмихна за подкрепа. Нали опитахме.
Уикс се покашля право в микрофона.
— И сега, без повече да отлагаме…
— Приготви се. Това е то — каза й Били и пак я потупа по гърба. — И Оскарът отива при…
— Престани — скастри го Франки.
— Всъщност — замълча Уикс — победителите ще обяви Лала.
Всички възроптаха.
— Хей — Лала се усмихна притеснено. — Двойката, която избрахте да представлява „Мърстон Хай“, е…
Столът на Клео изскърца. Нима вече става?
— Брет Рединг и Франки Щайн!
Какво?
Франки се облещи на Брет. Брет се облещи на Франки. Очите му — аха да изскочат. А нейните болтове стреляха искри. Ушите й започнаха да пищят. Ръкопляскане ли чуваше, или освиркване? Да не би Клео да искаше ново преброяване? Блу и Клаудин още ли поддържаха и двете страни? Или най-сетне показаха истинските си чувства? Франки бе твърде шокирана, за да каже.
Последното нещо, което помнеше, преди да припадне, бе шепотът на Били, който я погъделичка по ухото:
— Казах ти, че ще спечелиш, Щайн. Казах ти.