Джойс Върни
Жадувам за твоите ласки (7)

X.

Кейт отвори вратата на стаята си, но се спря уплашено. Вътре цареше полумрак. На слабата светлина, идваща от коридора, различи фигура на мъж в леглото си. При влизането и мъжът се надигна и тя чу познат глас:

— Здравей, Кейт! Чакам те отдавна.

— Майкъл?! Как попадна тук?! — свлече се тя на близкия стол.

— Обясних на камериерката, че ме очакваш и влязох.

— Получи ли писмото ми?

— Да. Затова пристигнах.

— Но аз го написах преди няколко седмици!

— Знам, знам… Имай малко търпение! Не ми бе лесно с Диана…

— Видях! — иронично подхвърли тя. — Бяхте по-скоро влюбени, отколкото пред развод!

— Разбери ме правилно! Това е само игра. Съобразявам се с адвокати, пари…

— Парите винаги са подходящо извинение.

— Диана е способна да провали кариерата ми. Малцина биха могли да се издържат само с рисуване. Не мога да захвърля всичко и да се откажа от сегашното си положение.

Говореха на висок глас и Тед можеше да ги чуе. Сигурно още не бе заспал. Кейт предложи да продължат разговора си навън. Облече набързо едно манто върху вечерната си рокля и излезе. Докато напускаха хотела, не размениха нито дума.

— Къде беше досега? — попита я Майкъл, преди да тръгнат без посока из тъмните улици.

Гласът му звучеше настойнически и това я подразни.

— Не те засяга. Споменала съм в писмото, че…

— Ха! Съмняваш се в любовта ми към теб? Е, вече съм свободен. Не исках да ядосвам Диана, тъй като семейството й е влиятелно в Ирландия.

Кейт не можеше да повярва, че е била увлечена по този мъж. Беше доволна, че не бе имала интимни връзки с него. С поведението си той непрекъснато я разочароваше.

— Няма смисъл, Майкъл, — каза тя. — Осъзнах, че досега съм се заблуждавала. Не си подхождаме и няма да се оженя за теб, даже да се разведеш.

— Как си позволяваш да говориш така след всичко, което направих за теб?

Търпението й се изчерпа:

— Нищо не си направил за мен — сърдито тропна тя с крак.

— А стипендията? Настоящата работа? Елегантните дрехи, които носиш — всичко това дължиш на мен. От самото начало ти ме използва като трамплин.

— Не си ми помагал за работата — възрази Кейт. — Сама я намерих.

— Не ме карай да се смея! Притиснала си Тед, като си използвала името ми.

Чашата преля. Как се осмеляваше да й държи подобен тон! С всяка своя дума изопачаваше истината.

— Получих отличие, утвърдих се в работата си и затова съм в Париж. Кой кого притиска!? Оставяш ме сама в Дъблин, изчезваш с жена си в Америка, връщаш се и…

— Не е вярно — прекъсна я Майкъл.

… идваш при мен във Франция, обиждаш ме и се надяваш да ме спечелиш — продължи тя. — Всичко свърши. Завинаги и окончателно!

Очевидно той не я слушаше.

— Майкъл, да забравим миналото. Ти беше много за мен, но вече не съм малкото момиче, което познаваш от остров Гърнзи.

Неволно Кейт си спомни за Тед — усмивката, блестящите му очи, мускулестото тяло… Само да беше тук и положението щеше да изглежда другояче. В отношенията й към Майкъл никога не се породи страст. Те дори бяха по-скоро плод на въображението й. Една мечта, която не се осъществи.

— Съжалявам! — каза тя. — Не можем ли да останем приятели?

— Не — последва груб отговор.

В този момент по улицата се зададе едно такси. Майкъл го спря, качи се, тръшна вратата и замина. Кейт остана сама. Постъпката му я смая.

Изживяла първоначалния шок, тя се огледа — намираше се на непозната улица. Едва ли щеше да намери обратния път.

Един мъж се приближи и я заговори.

— Не, не — извика тя, клатейки глава и продължи по-нататък.

Не разбра какво искаше той, но се досети. Представи си как изглежда — облечена в скъпа рокля, манто, разрошена коса, размазан грим — сама жена в такъв вид през нощта в Париж…

Стана й страшно. Избягваше тъмните ъгли и улици. Те бяха безлюдни и пусти в този късен час. Безкрайните витрини с решетки, от които проникваше слаба светлина, не разсеяха уплахата й. Внезапно забеляза патрулираща полицейска кола. Опита се да я спре, но колата изчезна в нощта. Никога досега Кейт не се беше озъртала така отчаяно за такси. Ядосана и ужасена, тя тръгна по уличката. Страхуваше се, кого ли ще срещне из непознатия град. В джоба си нямаше пукнат франк.

Неонова реклама на бар привлече вниманието й. Влезе и попита дебелия барман, който почистваше масата, за телефон.

— Не… не! — отвърна той.

Кейт напразно се опита да си спомни някоя дума на френски. Преобърна пак джобовете си за пари, но напразно.

Барманът равнодушно сви рамене. Един от клиентите го заговори, изваждайки няколко монети. Съдържателят подаде една от тях на мис Донели.

— Благодаря! Мерси! — каза тя.

В указателя откри телефонния номер на хотела. С трепереща ръка пусна монетата и набра.

— Хотел „Морис“ — прозвуча глас от телефонната централа.

— Мосю Тед О’Мейли, моля — каза Кейт.

— Ало… Тук хотел „Морис“!

Изглежда не я чуваха. Разклати слушалката, но връзката прекъсна.

Тя изтръпна. Отиде до непознатия, който беше й помогнал.

— Улица „Риволи“?

Мъжът започна да обяснява нещо, но установи, че девойката не го разбира. Сложи ръка на рамото й и слезе от високия стол до бара. Чак сега тя забеляза, че единият му крак е сакат. Куцукайки, той излезе навън, като й направи знак да го последва. Пред заведението беше паркиран мотор.

— Благодаря — изненада се Кейт, но не се осмели да откаже на поканата му да я откара.

Качиха се и потеглиха.

— Хотел „Морис“ — извика тя в ухото му, докато пътуваха.

С голяма радост и облекчение забеляза хотела. След минути спряха пред входа и Кейт сърдечно се сбогува със своя спасител.

Непознатият закопча каската си, махна й с ръка и отпътува, усмихвайки й се. Мис Донели изчака, докато мотоциклетът се изгуби от очите й и влезе в хотела.

Единствен свидетел на завръщането й, портиерът погледна изумено, когато Кейт мина край него. В асансьора тя не се сдържа и се разплака. Никому не би разказвала в подробности, какво й се бе случило. Не вярваше, че Майкъл е способен да я изостави, да извърши подобна низост — и то през нощта в непознат град…

Когато отвори вратата на стаята си, тя изживя следващия шок.

На леглото лежеше Майкъл, като разглеждаше скиците от нейната папка и пушеше.

— Вече се завърна? — погледна я той. — Скъпа, бих желал да ти се извиня. Прихвана ме внезапен гняв. Не ме провокирай по този начин.

Нахалството и безочието на този човек минаваха всякакви граници. Обзе я такава бясна ярост, че тя просто онемя от възмущение.

— Десените не са лоши. Не знаех, че…

— Вън! — извика тя гневно, неспособна повече да се владее.

Майкъл се разсмя.

— Ако не напуснеш стаята, ще накарам да те изхвърлят!

Той направи гримаса на дете, което е извършило лоша постъпка и сега се опитва да смекчи наказанието.

На междинната врата се почука… Тя се отвори и в стаята се появи Тед по халат.

— Скъпа, — поде той, но спря, защото видя, че в помещението има и друг човек.

Хм, „скъпа“! — иронизира го Майкъл и се изправи. — Нима това момиче е успяло да завърти и твоята глава? Аха, две стаи с врата между тях? Твърде удобно в случай, че някой пожелае компания през нощта.

— Тед, не искам да го виждам! — едва сдържайки сълзите си заяви Кейт. — Кажи му да си върви!

— Тя ме извика тук! — подчерта Майкъл.

— Как смееш да лъжеш! — почти изкрещя Кейт.

— Мисля, че трябва да си тръгнеш — намеси се О’Мейли. — Вярвам безусловно на мис Донели. Освен това жена ти те чака и се тревожи.

— С нея сме се разбрали и тя знае къде съм. Предстои ни развод.

— Диана не трябваше да се жени за теб. Много би ме улеснила, ако се разведе и започне нов живот. А сега изчезвай, Майкъл, преди да съм станал груб.

— Къде да отида посред нощ?

— Твой проблем. Само не ме принуждавай да те гоня насила.

Тед заплашително се приближи към него. Майкъл се отправи към вратата.

— Няма да се бия с един О’Мейли — заяви той надменно.

Кейт долови, че Догън се страхува, заобиколи го и застана зад Тед.

— Веднага се връщам — каза О’Мейли и последва Майкъл към асансьора.

 

Мис Донели погледна към гардероба, пред който видя накъсана хартия. Наведе се и взе намачканите скици за сватбената рокля на Катя. Някой бе стъпвал отгоре им.

Тед бързо се върна.

— Ще ангажирам стая за Майкъл в хотела, иначе няма да ни остави на мира цяла нощ и ще изпратя телеграма на Диана, за да не се притеснява напразно. След това се връщам.

Кейт съблече мантото си и се отпусна на дивана.

Скоро Тед се върна в стаята и бавно се приближи, без да откъсва поглед от нея. Кейт се надигна, стана и се хвърли в обятията му.

— Съжалявам, скъпа!

Тя опря глава на гърдите му и заплака.

— Тежко ми е на душата — прошепна той. — Телефонният разговор преди да се разделим беше с Диана. Тя ми каза, че Майкъл я напуснал, уведомявайки я, че ще избяга с теб.

Кейт нежно постави ръка на устните му.

— Обещах на Катя да проектирам сватбената й рокля. Ще се жени за Тим. Преди седмици писах писмо на Майкъл, с което сложих край на отношенията ни.

— Тази нощ разбрах, че съм първият мъж в живота ти. Ще ми простиш ли?

Кейт се усмихна с насълзени очи:

— О, Тед, скъпи… Беше ми наистина за първи път. Страхувах се да не се изложа. Помислих си, че не ти е харесало…

Тед целуваше лицето й, по което се стичаха сълзи.

— Беше неописуемо, Кейт. Ти си очарователна, ти си жената, която винаги съм искал да срещна. Обичам те, скъпа, още от мига, в който те видях за първи път. Опитах се да се боря с любовта си, но тя се оказа по-силна от мен.

— Какво стана с Мойра? — попита тя.

— Преди две седмици се разделихме. Ще отиде в Рим. Не е необходимо да се преструваме вече.

Кейт въздъхна облекчено.

— Гордостта ми ме беше заслепила. Онази сутрин те излъгах… Желаех те много и затова избягах. Страхувах се много. Разбираш ли?

— Колко безразсъдни сме били. Но сега ще наваксаме пропуснатото. Какво ще кажеш да се оженим в Париж? Тайно… само двамата.

— Ще бъде прекрасно — отвърна Кейт и се сгуши щастлива в него.

— Родени сме един за друг — прошепна й Тед. — Вярвам, че ще бъдем щастливи, скъпа!

И за да не бъде голословен, целуна я страстно…