Джойс Върни
Жадувам за твоите ласки (4)

VII.

В края на октомври настъпи дългоочакваният ден — тържеството на учредителите.

Кейт прекара цял час във ваната, след което седна пред огледалото, сложи си сенки, руж и червило. Завърза на конска опашка косата си и я изсуши. На вратата се почука и влезе Лаура. Нейното лице бе румено като цвета на роклята й.

— Вече си готова? — попита Кейт. — След малко ще се облека и аз.

— Трябва да отида навреме. Обещах на Тед да помогна за вечерята. Персоналът е нов и ако не е под наблюдение, може да възникнат неуредици.

Тонът, с който Лаура изрече тези думи, издаваше задоволство от гласуваното й доверие. С очите на цербер тя би следила персонала и горко на този, който повреди нещо.

„На Тед му е лесно — мислеше си Кейт. — Заповядва и му е все едно, дали се касае за парти или за наемане на работна ръка.“

Лаура погледна златния си часовник, който носеше само при тържествени случаи. Време беше да тръгва, но първо трябваше да помогне на Кейт, която тъкмо си слагаше корсета.

— Ще ме задушиш, а искам довечера да си похапна — пошегува се тя, докато Лаура я стягаше.

— Изглеждаш чудесно! Само да можеше отнякъде да те зърне майка ти…

След като семейство О’Конър излязоха, Кейт седна на леглото и си обу нови найлонови чорапи. Корсетът беше с рюшени жартиери и чорапогащи не подхождаха. Струваше й се, че се готви за бал с маски. Внимателно облече боядисаната рокля. Бледожълтата коприна се отразяваше в очите й и придаваше специфичен оттенък на косата й.

Дрехата сякаш бе правена специално за нея. Тя се питаше, кой ли е дизайнерът на тази чудесна нощница. Вероятно е била предназначена за нечия първа брачна нощ. Погледна се критично в огледалото. Въпреки силно вталената кройка корсетът не личеше — прикриваше го джемперът. Роклята се получи изключително ефектна и много по-евтина, отколкото Кейт очакваше. С парите, които й останаха си позволи да си купи луксозни обувки с висок ток.

Кейт развърза конската си опашка и косата й падна върху раменете, като закри част от гърба. Едва свърши с обличането и на вратата се почука.

— Пристигаме! — чу се гласът на Катя.

— Влизайте! Идвам веднага! Налейте си шери!

За празника Кейт бе купила бутилка „Бристол“ и предварително приготви четири чаши до камината на първия етаж. Искаше да се запознае с Никола Йеролд, преди да се появят заедно на партито.

Тя се парфюмира, взе дамската си чанта и, като хвърли последен поглед в огледалото, слезе при гостите си. Тримата я очакваха с чаши в ръка.

 

 

— Кой идва към нас!? Долорес дел Рио ли?! — възкликна единият от мъжете — слаб, добре сложен блондин.

— Никола обича старите филми — обясни другият, който вероятно бе Кен Уилогби. Той имаше по-грубовати черти, но притежаваше атлетична фигура. Не му липсваше и самочувствие.

Катя беше облечена в зелена рокля. Тя не скри искреното си възхищение от Кейт при появата й:

— Фантастична си!

Кейт се смути:

— Правя, каквото мога. Сигурна съм, че принцеса Даяна с радост би разменила прекрасните си дрехи, които е длъжна да носи постоянно, за нашите дънки.

— Казвам се Никола Йеролд и имам честта да ви придружавам — представи се русият мъж, помагайки на Кейт да преодолее последните стъпала.

— Кейт Донели.

— Кен Уилогби.

Тя се ръкува и с двамата. Никола беше облечен в смокинг, на лявата си ръка носеше златен часовник, а на дясната — масивна гривна. Изглеждаше добре, но Кен й стана по-симпатичен. Стори й се дори, че нейният кавалер я гледа твърде дръзко и високомерно. Той изпи шерито си до дъно, остави чашата на масата и предложи да тръгват.

— Не бързайте толкова — подхвърли Кейт, — и аз искам да пийна нещо.

Никола повдигна вежди:

— Наистина ли обличането бе толкова трудно?

Без да отговори, мис Донели се настани в едно кресло, предоставяйки по-удобните на гостите си. Кен напълни чашата й. Той носеше сако от червено кадифе, което никак не подхождаше на зелената рокля на Катя. Държеше се по-любезно и внимателно от своя приятел.

— За нас тази вечер е от особено значение — обясни Кейт. — Катя и аз ще пийнем за кураж.

— Да. Така е — потвърди Катя. — Ще бъдат представени дизайните за новото производство.

— В това отношение съм спокойна, тъй като не вярвам моят да е включен в колекцията — заяви мис Донели, изпивайки питието си и предложи да тръгнат.

Въпреки че Тед живееше наблизо, Кейт никога не бе виждала къщата му, която се намираше в голям парцел. До нея водеше път, залесен с тис от двете страни. Сградата беше тухлена, в стил Тюдор. Всички прозорци светеха ярко.

Колите спираха една зад друга пред входа. Повечето гости бяха вече пристигнали.

— Мис Донели и аз слизаме тук. Ще се видим, след като паркирате колата — предложи Катя.

Тед ги посрещна пред къщата и ги поздрави:

— Ще разрешите ли да ви запозная… — започна той, но Мойра рязко го прекъсна:

— Не е необходимо. Срещали сме се и знаем доста една за друга. Нали, мис Донели?

Кейт почувства, че кръвта й закипя. Дали О’Мейли не беше й разказал всичко? Опита се да се успокои, преброявайки до десет и отвърна иронично:

— Благодаря за любезния прием, скъпа Мак Гий! Няма дори и помен от добри обноски?

Тед посрещаше вече други гости и пропусна онова, което стана зад гърба му.

Кейт си пробиваше път, като се опитваше да намери банята. Премина през много помещения и се озова в кухнята, където цареше голямо оживление. Облечени в бяло, хората сновяха наляво-надясно, всички уреди и инсталации дрънчаха и бучаха едновременно.

В средата на столовата бе застанала Лаура, чувствайки се в стихията си. Над розово-червената си рокля бе препасала бяла престилка.

— Какво има, скъпа — обърна се към нея Лаура.

— Нищо особено — изхълца Кейт, отиде бързо до чешмата, избутвайки настрани един от готвачите, намокри носна кърпичка и я постави на челото си.

Лаура се приближи до нея, като се опитваше да я успокои.

— В последно време ми се събра много. Вече се чувствам по-добре. Мойра Мак Гий се държа на входа твърде арогантно с мен. Развали настроението ми още в самото начало.

— Мойра естествено не изпитва симпатии към теб, скъпа. Съчувствам ти. Нима очакваше нещо друго след всичко, което се случи напоследък?

В този момент се приближи Тед. Очите му заблестяха, като видя Кейт.

— Тази вечер сте чаровна!

— Добре, че е гримът — иронично отбеляза тя, като избърса лицето си с кърпичката.

— Не е необходимо да слагате грим. Елате!

— Къде, ако мога да попитам? Предпочитам да се върна в къщи.

— Да опитаме шампанското.

— Нека дойде и Лаура. И без това нищо няма да разбере от празника. Дано поне й плащате добре.

— Да й плащам! Вие, жените, мислите само за пари — заяви той. — Лаура, ще дойдете ли? Ако не се лъжа, мис Донели не се чувства добре.

— О, не! — отказа тя. — Не мога да изляза точно сега.

Тед поведе Кейт към асансьор, обшит с червен плюш. На стената в кабината висеше картина, представяща седнала пред огледало девойка.

— Това не е ли Тулуз Лотрек?

— Естествено.

— В асансьора?

— А защо не?

— Не е ли разточителство?

— Напротив — обясни Тед. — В кабинката хората обикновено скучаят — гледат часовника си или тавана. А така имат възможност да се наслаждават спокойно на картината.

— Друг не би си го позволил.

— Съществуват репродукции.

Асансьорът спря и вратата се отвори. Кейт недоверчиво последва Тед, който влезе през тежка дъбова врата и я въведе в стая с вградена в стената библиотека. Вита стълба от ковано желязо водеше към ниша с голямо меко легло, оградено с червени завеси и балдахин.

— Тук най-после сме сами.

Върху мраморна масичка бе поставен сребърен поднос с кофичка за лед, а в нея — бутилка шампанско, която Тед отвори и напълни приготвените чаши. Кейт взе своята и се отпусна в коженото кресло.

— Чудесно е! — кимна тя след първата глътка. — Как е Мойра?

— Сигурно танцува. Няма ли да се съблечете?

Мис Донели неволно се смути. Думите на Тед й прозвучаха като намек — те й напомниха за първия ден от запознанството с него и историята с коженото му яке. Спомените й я върнаха към всичко онова, което се случи тогава. Усети, че й става топло, изправи се, съблече джемпера и бавно, но предизвикателно се завъртя пред мъжа, който я наблюдаваше.

Тед подсвирна тихо.

— Опияняващо! Ваша разработка ли е?

— Не съвсем, но носи моя стил.

Мълчаливо, без да бърза, тя изпи шампанското си. Почувства как се освобождава от напрежението. Обстановката около нея, тишината в стаята й действаха успокояващо. Знаеше, че изглежда привлекателна — беше добре облечена. „Всичко е толкова хубаво“ — помисли си Кейт, като си представи, че вместо Тед в съседното кресло е седнал Майкъл.

— Какво ще кажете за спалнята ми?

— Като в холивудски филм. Значи тук примамвате жените?

— Жените ли? — озадачи се той.

— Вероятно не е била само една?

— Стотици.

— Стотици?! — не повярва тя.

— А вие колко мъже познавате?

Кейт се притесни:

— Какво имате предвид?

— Вие по-добре знаете.

— Мисля, че това си е моя работа — сви рамене тя.

— Кейт, много сте сексапилна! Бих се учудил, ако Майкъл не е спал с вас.

— Така е! — извика тя. — Стотици пъти!

Опита се да се изправи, но Тед я спря.

— Лъжете. Вие сте подла лъжкиня!

— А вие не сте джентълмен, мистър О’Мейли!

— Никога не съм твърдял подобно нещо.

— Откъде знаете тогава, че ви лъжа? — обърна се тя.

— Толкова ли сте сигурен?

— Познавам жените. По-лесно им е да минат през ада, отколкото да признаят, какво се е случило с тях.

— Тогава жените ви са били старомодни.

Тед О’Мейли кимна:

— Признавам, че и възгледите ми са твърде старомодни.

— Тогава предпочитам да се върна в каменната ера — пошегува се тя. — „Аз съм господар, ти си робинята!“

Тед се засмя с пълен глас:

— Мис Донели, до вас не би се приближила никоя…

— Също и Мойра ли? — пресече го тя.

— Мойра няма нищо общо с вас.

— Все пак сме жени.

— Това е единственото, което ви свързва — отвърна той.

— Бегло я познавам, но се питам, какво намирате в нея?

— Преди година тя бе мило създание. Чаках я твърде дълго, тя се промени. Вече не се решавам на такава връзка.

— Това означава, че…

— Че играя с фалшиви карти?

— Казвате го вие.

— Аз също се промених. Станах безчувствен и пресметлив.

— Моля ви, човекът, за когото говорите, е моят шеф.

Тед се приближи така близо до нея, че сърцето й заби лудо. Мислено тя прецени разстоянието до вратата. О’Мейли започна да я гали по косата.

— Не! — прошепна Кейт. — Не мога… Не ме предизвиквайте. Не бих издържала на изкушението.

— Сега сте откровена.

— А вие? Успяхте ли да осведомите Мойра за мен и Майкъл?

— Не. Майкъл я осведоми.

— Майкъл?! Не може да бъде!

— Има навика да изповядва често душата си.

Мис Донели не повярва, но разговорът за Майкъл прекъсна близостта, която се беше създала между тях. Под предлог, че я чакат долу, тя се измъкна от спалнята на Тед и той не я спря.