— Веднъж вече минаха през това с Джуъл и Мак — обясни Колт, като остави куфара на земята. — Татко каза, че единственото, което имало значение, било, че се обичали и че били отдадени един на друг. Предполагам, че мисли същото и за вас двамата с Гавин. Особено щом очаквате дете.

— Разбира се — прошепна Роулийн, защото това беше единственият звук, който можеше да издаде през свитото си от вина гърло. — Благодаря ти, Колт. Ще се видим на сутринта.

Колт изглеждаше така, сякаш искаше да каже още нещо, но Роулийн вече бе поставила ръка на вратата, за да я затвори след него. Побърза да смени дрехите си, преди да се е появил Гавин. Беше свалила роклята, но все още не бе изровила пижамата от куфара, когато на вратата се почука.

— Аз съм — каза Гавин. — Пусни ме.

— Момент. — Започна да изважда нещата от куфара си, търсейки отчаяно черната си пижама от китайска коприна, която беше опаковала.

— Роулийн, влизам. Иначе някой ще ме види как се промъквам в коридора и ще започне да задава въпроси.

— Гавин, не… — Откри пижамата в същия момент, в който той отвори вратата. Обърна се да го погледне, облечена единствено с обикновеното си бяло бельо, държейки пижамата пред себе си. — Съжалявам за това. Нямах представа, че ще ни настанят заедно. — Чувстваше се смутена, застанала пред Гавин в спалнята, която бе деляла с Джуъл, докато растяха. Особено когато я наблюдаваше така, сякаш не бе виждал полугола жена досега. — Би ли се обърнал, за да се облека?

Той прочисти гърло, каза „Разбира се“ и й обърна гръб.

— Ще спя на пода — предложи доброволно.

— Има предостатъчно място на леглото и за двама ни.

Наблюдаваше го как погледна към спалнята през рамо и забеляза сутиена и в ъгъла на матрака.

Той се обърна се светкавично, прочисти гърло и каза:

— Не мисля, че ще е добра идея да спим заедно на леглото.

— И двамата сме големи хора — отвърна Роулийн, чувствайки се по-удобно в черната пижама, която я покриваше от врата до глезените. Напъха бельото си в куфара и го плъзна обратно на земята. — Вече можеш да се обърнеш.

Той го направи, а очите му се присвиха.

Роулийн никога не се бе чувствала по-голяма, отколкото сега, когато погледът на Гавин се плъзгаше по голите й крака, нагоре към горнището на пижамата й, чийто преден отвор разкриваше част от плътта й. Усети как зърната й се втвърдяват под погледа му и побърза да кръстоса ръце, за да скрие неочакваната и нежелана реакция на тялото си. Очите му я изпиваха и когато най-накрая се взряха в нейните, тя се чувстваше така, сякаш бе направила сто лицеви опори.

— Уау, на това му викам облекло — каза. — Твой дизайн ли е?

Тя кимна отсечено.

Гавин направи крачка към нея и тя едва се сдържа да не се отдръпне, затова спря и каза:

— Искам просто да почувствам материята, ако нямаш нищо против.

— О, да, няма проблем.

Той направи още две крачки и се пресегна да погали меката материя на кръста й.

— Много ми се иска да съм пижама в момента — промърмори.

Роулийн беше като изпаднала в транс от пламенния поглед в очите му и от дрезгавия му глас. Бе започнал да събира плата в дланта си, разкривайки повече от плътта й, и в същото време придърпвайки я към себе си.

— Гавин…

Можеше да го спре по всяко време. Не беше я докоснал, само плата. Остави го да я придърпа достатъчно близо, че да забележи нереално дългите му мигли, толкова близо, че тъмните му, кафяви очи да й напомнят за горещ, разтопен шоколад.

— Гавин, не бива…

Устните му се притиснаха в нейните и тя усети как коленете й омекват. Простена безпомощно и усети как ръката му се плъзга около кръста й, за да я притисне плътно към себе си и да я задържи на място. Изучаваше устните й със своите, опитвайки, докосвайки и вкусвайки.

Меки. Толкова меки. И нежни. И закачливи, помисли си. Беше я накарал да копнее. Да желае. Да съжалява.

Роулийн извърна лице и притисна буза към гърдите му, надявайки се да не забележи колко много трепереше всъщност.

— Няма кой да ни види тук — напомни му.

— Баща ти каза, че ще намине да ни пожелае лека нощ — отвърна той с дрезгав глас. — Предположих, че искаш да изглеждаш нацелувана.

— Оу.

Тя се отдръпна инстинктивно, когато на вратата се почука, но ръката на Гавин я задържа на място.

— Влез — извика.

Роулийн очакваше да се почувства засрамена, когато баща й я завареше в прегръдките на Гавин. Но облекчението на лицето му, когато разбра, че Гавин я обсипваше с нежност, я накара да изпитва благодарност, че е толкова досетлив.

— Искаш ли нещо, татко? — попита.

— Само да се уверя, че и двамата имате всичко, от което се нуждаете.

Тя усети, че Гавин я наблюдава, и го чу да отговаря:

— Аз имам всичко, което може да пожелае човек, точно тук в прегръдките си.

Баща й изглеждаше доволен, а тя се почувства ужасно, задето всичко това беше една преструвка. Засили се да се усмихне и каза:

— Лека нощ, татко.

— Лека нощ, скъпа. Ще се видим на закуска — отвърна той, като затвори вратата зад себе си.

Роулийн притисна отново лице към гърдите на Гавин, сломена от тежестта на лъжата си.

— Знам, че беше трудно — каза той. — Но мисли за алтернативата.

— Благодаря ти, Гавин — каза тя, наслаждавайки се начина, по който ръката му я галеше утешително по гърба.

— За какво?

— За това, че ми помагаш. Че се преструваш…

Той я целуна отново, прекъсвайки я. Целувката не беше преструвка. Усещаше я непоносимо, невероятно и толкова болезнено истинска.

Пусна я изведнъж и отстъпи назад.

— Пъхай се в леглото — каза.

Тя се опита да пристъпи, но се хвана за ръката му и се засмя нервно.

— Коленете ми са толкова омекнали, че не мога да ходя.

Повдигна я на ръце, отправи се към леглото и я постави върху него. Матракът подскочи, проскърцвайки от движението.

— Шшш! Колт и Джейк са от другата страна на стената! — Гавин седна на ръба на леглото и започна да подкача нагоре-надолу. — Спри се! — прошепна тя. — Братята ми ще ни чуят и ще помислят, че… че…

— Го правим? — отвърна той с лукава усмивка.

— Да! — просъска тя ужасена.

Той спря, но усмивката му остана. Докато очите му не се спуснаха надолу по тялото й, където заобленото й коремче беше ясно очертано от горнището на нощницата.

Роулийн наблюдаваше как усмивката му се изпарява. Гавин се изправи и отстъпи няколко крачки от нея.

— Ще се преоблека, като изгасиш светлините — каза. — И ще спя на пода.

— Можем да спим на…

— Не спори с мен, Роулийн — каза отсечено. — Това може и да е преструвка, но ти си жена, а аз съм мъж и не мога да променя начина, по който ми действаш, бременна или не. Сега се мушкай под проклетите завивки и угаси лампата!

Роулийн направи каквото й беше казано.

Дочу как свали ципа на дънките си надолу и как паднаха на пода. Усети как взима допълнителното одеяло в краката й и възглавницата до главата й.

— Можеш да дойдеш тук, ако ти стане студено — предложи тя.

— Няма.

Знаеше защо. Беше физически привлечен към нея. Усети го от самото начало. Беше висок, тъмен и красив. Не можеше да разбере какво го привличаше толкова в нея. Беше красива, но бременна! Това не беше възпряло Гавин ни най-малко. Ако не друго, то сякаш беше очарован от тялото й. Само ако…

Роулийн се принуди да погледне фактите. Гавин Талбът й помагаше в трудна ситуация. Не беше честно за никой от двама им, ако се оставеше да мечтае за щастлив край.

— Лека нощ, Гавин. — Тя го чу как се размърда на пода, разгъвайки одеялото и удряйки няколко пъти възглавницата, след което притихна.

Искаше да остане будна и да говорят, но денят беше толкова дълъг, че едва държеше очите си отворени. Беше у дома. Родителите й повярваха на измамата им. Коледата щеше да е прекрасна, както всички останали. И присъствието на Гавин, както й плана му, бяха направили всичко това възможно. Толкова много му беше задължена.

— Гавин? — прозя се по средата на името му.

— Изморена си. Заспивай.

— Беше превъзходно, Гавин — каза сънливо — Всички около огъня, усмихващи се, смеещи се и щастливи. Точно както трябва да е Коледа. Благодаря ти.

— Все още не е приключило — каза той.

— Само два дни до Бъдни вечер — отвърна тя. — Ще се справим.

— Може би ти да — промърмори.

— Какво?

— Ъъм, нищо.

Роулийн постави длан върху корема си, затвори очи и след няколко мига заспа.

Гавин не можеше да си спомни кога за последно бе прекарвал по-ужасна нощ. Тялото му изгаряше от страст, когато бе легнал на земята, но през нощта студенината се бе просмукала през килима върху пода. Одеялото бе твърде късо, за да покрие краката и раменете му едновременно и му бе нужна голяма сила на духа, да не се присъедини към Роулийн в леглото.

За да бъде всичко напълно ужасно, пухената възглавница бе твърде мека и ухаеше на орлови нокти — аромат, който Роулийн използваше понякога. Бе прекарал нощта в копнеж по нея. Ако се забъркаше, наистина се забъркаше с Роулийн Уайтлоу, то това щеше да означава, че приема нечие чуждо дете. Но ако не бе успял да приеме Бет, която бе обожавал през първите й четири години от живота, то как щеше изобщо да обича детето на някой непознат?

Трябваше да престане да я докосва. Да престане да я иска. Да престане да мисли за нея.

Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Беше се събудил на зазоряване и се беше оттеглил в банята в другия край на хола, за да се изкъпе и избръсне, преди Роулийн и семейството й да се събудят. Не искаше да я вижда затоплена и разрошена в леглото. И се нуждаеше от всичкото възможно време, което можеше да си отдели, за да събере кураж, преди да се изправи пред Зак и Бека отново.

Предната нощ, когато Зак бе дошъл до вратата на спалнята, Гавин си бе представил как би се почувствал той, ако някакъв мъж беше дошъл в дома му „преструвайки“ се, че обича дъщеря му — която беше бременна — и след това да я зареже след няколко месеца. Без значение кога Зак и Ребека щяха да открият истината, щяха да бъдат ядосани и наранени.

Също така обаче, можеше да разбере желанието на Роулийн да запази радостта на семейството си по Коледа. Без значение колко му беше трудно, Гавин й дължеше поне да опита да спази своята част от сделката.

Просто трябваше да спре да я целува като снощи. Защото беше прекалено трудно да се пази от чувства като тези.

На вратата се почука силно и той дочу Рабит да се провиква:

— Хей! Готов ли си вече?

Открехна малко вратата, обръснат, но облечен единствено с наполовина закопчани дънки.

Петнадесетгодишният му хвърли горчив поглед и каза:

— Надявам се, че си оставил топла вода.

— Рабит! — каза Колт, удряйки брат си по рамото, докато минаваше покрай него. — Остави човека да се облече на спокойствие!

Гавин надникна навън и осъзна, че коридорът беше оживен с хора, които влизаха и излизаха през вратите в различни етапи на обличане. Трябваше да се досети, че ще спазват ранните часове, присъщи за ранчо.

— Готов съм — отвърна, хвърляйки хавлията си в коша за пране и пристъпвайки в коридора бос, обграден от пара. — Взех си бърз душ — успокои Рабит, като се отправи през коридора към спалнята на Роулийн.

— Утре ще си последен, ако ме лъжеш — заплаши Рабит, като влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Гавин усети как се усмихва. Определено бе станал един от семейството. Коридорът изведнъж бе опустял и Гавин се зачуди къде се бяха дянали всички. Поколеба се на прага на спалнята, пленен от това, което видя.

Роулийн се беше изправила в голямото легло, облегната върху двете възглавници зад гърба й, на устните си имаше солена бисквитка и тя се смееше. Звукът беше толкова красив като блещукащи звезди в зимна нощ, като снежни преспи, натрупани върху върховете на планините или като малки дечица, облечени като ангелчета, че го остави без въздух.

Гледаше как Ребека прибра един рус кичур от лицето на Роулийн и каза:

— Нямам личен опит, но лелите ти са ми казвали, че първото тримесечие е много изморително. Как се чувстваш наистина?

Гавин се стресна от припомнянето на Ребека, че нито едно от децата й не беше родено Уайтлоу, и че всяко едно от тях беше осиновено. Беше се научила да обича осем деца, които не бяха нейни.

— Добре съм, мамо. Наистина — отвърна Роулийн. — Както и бебето.

Гавин наблюдава как Роулийн хвана ръката на майка си и я постави върху корема си. Видя изражението на наслада върху лицето на Ребека и блясъка, който озари лицето на Роулийн, правейки я толкова красива, колкото и смехът й.

— Съжалявала ли си някога, мамо? — попита Роулийн. — Имам предвид, че нито един от нас не е твое собствено дете?

Гавин зачака напрегнато отговора на Ребека, знаейки, че не биваше да подслушва, но не можеше да се отдръпне от мястото си.

— Винаги съм се чудила какво е чувството в теб да расте дете — призна Ребека. — Сигурно е чудесно да дариш мъжа, когото обичаш, с такъв подарък.

Гавин видя колебанието на Роулийн, преди да кимне.

— Но баща ти и аз имахме неповторимия късмет да ви намерим всеки един от вас, без да знаем откъде ще дойде следващия. Животът ни бе изпълнен с подаръци, които не бихме пропуснали за нищо на света.

Двете жени се гледаха с насълзени очи, а на Гавин му се прииска да изчезне в стената. Не се нуждаеше от това. Разбира се, че Ребека можеше да обича нечии други деца. При тях нямаше намесена измама, не бяха свързани с предателство. Ситуацията с Бет беше различна. Беше невъзможно да я обича, когато разбра, че жена му го бе заблудила в създаването й. В дните, след като бе разбрал истината за дъщеря си, баба му бе първата, която каза:

— Хората могат да се научат да обичат деца, които не са техни.

— Не става въпрос за това — беше оспорил той.

Онази част от него, която винаги бе смятал, че е част от дъщеря му, вече не съществуваше. Преди да бе имал време да тъжи за загубеното, бе принуден да обича онази част от дъщеря му, която беше на някой непознат, заедно с частта в нея, която му напомняше, че жена му му беше изневерила с друг.

Засега не бе успял да го направи.

— Не можеш да продължаваш да я отбягваш — беше го смъмрила баба му последния път, когато беше напуснал ранчото, за да се върне в Хюстън. — Вземи я със себе си, Гавин. Бъди неин баща. Обичай я. Бет те обича толкова много! Не разбира защо я избягваш. Не разбира защо…

— Моля те, Хестър, спри — беше казал. — Не мога да гледам Бет в момента и да се преструвам, че всичко е наред. Просто не мога.

— Разбиваш ми сърцето — беше казала Хестър.

Беше усетил болката в гърлото си и беше разбрал, че не може да остане повече. Беше се обърнал да напусне стаята и се сблъска с Бет.

— Тате, не ме оставяй! — беше проплакала развълнувано, с отворени обятия към него. — Вземи ме със себе си!

Първият му инстинкт бе да я вземе в ръцете си, да я подържи, да се погрижи за нея и да я предпази от истината. Беше паднал на колене и се бе оказал втренчен в очите, които нямаха неговия цвят или този на Сюзън. Ръцете й вече се бяха увили около врата му, когато той хвана китките й и се освободи.

— Не мога, малката. Не мога!

Беше го погледнала объркана, но не и изплашена, защото винаги бе внимателен към нея.

— Защо не, тате?

„Не съм ти баща.“

Тъмна и опасна ярост. Огромна и ужасна мъка. Болезнена, непоносима болка. Беше усетил всичко това наведнъж и се беше отдръпнал рязко от източника — дъщеря му… която не бе негова дъщеря.

Гавин беше побягнал. И бягаше в продължение на година. По настояване на Хестър щеше да се прибере за Коледа. У дома, за да се види с невинното дете, което бе оставил, и щеше да се опита да му бъде баща.

— Гавин?

Той осъзна, че Ребека и Роулийн го бяха забелязали, докато се бе изгубил в мислите си.

— Извинявай, какво каза?

Ребека се засмя и стана от леглото.

— Тъкмо обяснявах, че е вземе да тръгвам, за да може двамата да се облечете. Предстои ни много напрегнат ден.

Тя си тръгна с усмивка и махна, затваряйки го в стаята с Роулийн.

Гавин погледна към Роулийн и усети как тялото му се напряга. Прокле под носа си. Искаше я, но знаеше, че не трябва да я има. Ситуацията бе твърде объркана. Остана на мястото си, възпирайки звяра в себе си.

— Добре ли си? — попита тя.

— Защо да не съм? — отвърна с дрезгав от желание глас.

— Знам, че нещата тук не са така лични, както си свикнал — каза тя, като преметна крака през ръба на леглото. Изправи се така, сякаш балансираше книга на главата си и предположи, че коремът й се бунтуваше.

Какъв мъж, за бога, копнееше да прави секс с жена, която имаше сутрешно гадене? Той. Желаеше я като звяр, а изглежда тя нямаше ни най-малка представа.

— Уайтлоу е много сплотено семейство, което…

— Защо не им кажеш истината?

Тя замръзна, след което се обърна да го погледне.

— Какво?

— Виждам, че всички те обожават. Няма да те обвиняват за случилото се. Защо просто не им кажеш истината и да приключим с това?

Видя как лицето й пребледня и побърза да й помогне да седне на леглото и да постави крака между коленете си.

— Дръж главата си надолу — нареди й, когато тя опита да я повдигне по-рано.

— Моля те, не им казвай — помоли го. — Не сега. Не още.

Той я придърпа в обятията си и я прегърна. Беше го жал за нея и за семейството й. И се чувстваше безпомощен, защото нямаше какво да направи, за да оправи нещата.

Освен да продължи с преструвката.

Косата й беше като сатен в ръцете му, докато разтриваше тила й, за да отпусне напрежението й.

— Това е приятно.

Звукът на гласа й отекна по тялото му, карайки кръвта му да кипне.

— Поне им кажи, че не възнамеряваш да напуснеш медицинския факултет — каза, опитвайки се да я притисне към себе си. — Ще го направиш ли?

— Предполагам мога да им кажа, че ще ме окуражаваш да работя върху няколко проекта у дома — каза тя.

— Ще бъде истина — отвърна той.

Тя му се усмихна и Гавин усети нещо в себе си да се размърдва. Не копнееше само по тялото й. Искаше я. Желаеше я.

— Ти си добър мъж, Гавин Талбът.

— И гладен — каза, наблюдавайки как възприемаше казаното. Само ако можеше… той се насили да забрави мисълта и попита: — Кога е закуската?

— Можеш да ядеш, когато си поискаш. Аз не искам нищо.

— О, искаш и още как — контрира той. — Искам те достатъчно силна, за да спазиш твоята част от сделката.

— Но ще ми прилошее, ако ям — запротестира тя.

— Може да хапнеш мъничко от нещо.

Точно това и направи, докато той се уверяваше, че е споделил с всички плана й да работи върху няколко модела за „Елегантната лейди“.

— Каква чудесна идея — каза Ребека.

— Винаги си обичала да шиеш — отбеляза Джуъл.

— А аз винаги съм искала сестра, която да е моден дизайнер — каза Франи.

— Разбира се — намеси се Джейк. — За да може да се обличаш в дрехите й.

— И какво лошо има в това? — попита Франи възмутено.

Всички се засмяха.

Преди Гавин да беше осъзнал, цялото семейство беше излязло от кухнята като котенца от кошница и се бяха отправили към конюшните, за да пояздят наоколо.

Когато язденето се превърна в надпревара, Гавин извини себе си и Роулийн, настоявайки, че тя му беше обещала да го заведе до каньона, където каменните стени били набраздени с примитивни рисунки.

— Благодаря ти, Гавин — каза Роулийн веднага щом поеха по тясната пътека към каньона.

— За какво?

— Задето ми помогна да повярвам в родителите си — отвърна тя. — Трябваше да знам, че ще ме подкрепят, без значение какво смятам да правя. Някой ден ще бъдеш чудесен баща.

Гавин я загледа удивен. Но аз не съм добър баща, искаше да извика. Дори не съм на същото ниво на Зак и Ребека. Те бяха отворили сърцата си за осем деца, които не бяха тяхна плът и кръв. „А аз не можех да го направя и за едно.“ Той погледна към нарастващия й корем, видим под дънките, с който яздеше, и осъзна, че вече не се налагаше да обича само едно дете. А две.

Искаше да говори с Роулийн за Бет, да поиска съвета й, но веднага щом останаха насаме в подножието на каньона, не можеше да се спре и да не я вкуси. А вкусването доведе до докосване.

Целуна къдриците на слепоочието й и малкия родилен белег, който беше открил зад ухото й, и постави дланите си върху гърдите й, чувайки я как изстенва от допира.

— Гавин, моля те, спри.

През воала на страстта успя да чуе молбата й и направи каквото му бе казала.

— Братята ти ще очакват да изглеждаш нацелувана — каза.

Беше зачервена, бузите й пламнали, а устните й подути от целувките му. Но сивите й очи бяха притеснени.

— Трябва да престанем с това, Гавин.

Той не се престори, че не я разбира.

— Харесва ми да те целувам, Роулийн. И да те докосвам. — Потърка опакото на ръката си в гърдата й и тя си пое рязко въздух.

— Не искам да бъда наранена, Гавин. Започвам да чувствам неща… неща, които не бива да чувствам към теб. Вече започва да става нещо повече от игра.

— Може би не е игра — каза той.

— Какво?

— Може би не трябва да бъде игра — повтори и срещна учудения й поглед. — Какво ще кажеш да продължим да се виждаме след празниците?

Тя се загледа в него и за момент в очите й проблесна любов, преди да извърне глава настрани.

— Аз… аз не знам. — Обърна се отново към него и каза: — Ще си помисля.

Братята й не спряха да я бъзикат за сияещите очи, подпухналите устни и зачервените бузи, когато се бяха присъединили към останалите, и Гавин се насили да се усмихва с останалите, докато вътрешно се чувстваше така, сякаш някой беше обърнал чекмеджето с прибори на обратно и беше всял голямо объркване.

„Не й казах за Бет“, осъзна. „Трябва да й кажа за нея.“

Следобед играха футбол. Третия път, в който Роулийн беше повалена от един от братята си, Гавин я вдигна на ръце и я постави да седне в един стол на верандата и й нареди изключително съпружески:

— Остани тук и се грижи за бебето ни.

Късно следобед Гавин предложи да помогне със сеченето на дърва за огъня заедно с братята на Роулийн. Едва не си отсече крака, когато Роулийн изписка, защото някакъв гущер я бил полазил по ботуша. Братята й го дразнеха постоянно, задето не откъсваше поглед от нея.

Наказа я, задето го беше стреснала с писъка си, като я целуна страстно пред братята й и я накара да се изчерви. Тя му го върна, като прокара ръце в косата му и опустоши устата му с езика си, докато дънките му отесняха. Трябваше да стои зад купчината с дърва и да се успокои, докато тя се усмихваше самодоволно и влезе в къщата заедно със сестрите си.

Беше забавно. Буйните дейности продължиха и в следващите два дни, като Роулийн избягваше да участва в по-грубите игри, а към семейството се присъединиха сестра й Чери, съпругът й Били, двете им десетгодишни близначки Ани и Рей Джийн и новородения Брет. Гавин не помнеше кога за последно се беше забавлявал толкова на Коледа. Роулийн се смееше постоянно и откровено. Закачаше се, подмамваше и се ядосваше на братята и сестрите си и им прощаваше след минути. Закачаше се, подмамваше и се ядосваше и на него. И му прощаваше с целувки, милувки и погледи, които караха кръвта му да кипне.

Чувствата, които изпитваше, бяха като любов. Но никога не забравяше измамата, която продължаваха да разиграват пред родителите й, винаги мислеше за тайната, която пазеше от нея и която можеше да я отблъсне от него.

Колкото повече Гавин наблюдаваше любовната сцена, която се разиграваше в семейството й, колкото повече време прекарваше с Роулийн, толкова повече се ужасяваше да напусне това място и да се отправи към дома си, за да разиграе останалата част от плана им.

Моментът дойде по-бързо отколкото очакваше. И някак си това го накара да осъзнае колко много беше заложено и колко опасна беше играта, която играеха.

Към следващата част или към съдържанието

Джоан Джонстън Коледа в Хоукс Уей (5)

Метаданни

Данни

Коледа в Хоукс Уей

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 5

Джоан Джонстън
Коледа в Хоукс Уей (5)