Джоан Джонстън
Коледа в Хоукс Уей (4)

Глава 4

— Хубаво е да се завърнеш у дома — каза Роулийн, когато Гавин мина с взетата под наем кола под арката от черно ковано желязо с табела „Хоукс Прайд“.

Ранчото на родителите й първоначално е било част от ранчото на дядо й, „Хоукс Уей“, което е било създадено от Уайтлоу преди повече от век. Тревистите равнини се простираха с километри, а стръмните каньони бяха обрисувани с примитивни рисунки, нарисувани от тези, които са обитавали земята преди бледоликите да се заселят на нея.

Парцелът от няколко хиляди акра е бил подарен на баща й на двадесет и първия му рожден ден, за да прави с него каквото си поиска.

Зак Уайтлоу бе построил квадратна кирпичена къща в испански стил с варосани стени близо до огромния, покрит с мъх дъб, създавайки прекрасен централен двор, в който Роулийн бе прекарала часове в мечтаене за висшата мода. Обичаше дома си както заради богатото му минало, така и заради пленителната му красота.

— Къщата свети като коледна елха — отбеляза Гавин. — Предполагам, че ни очакват.

— Нали ти казах, че ще ни чакат. — Макар че Роулийн би предпочела да не ги чакаха.

Двамата с Гавин бяха летели до северозападен Тексас с частния му самолет, така че не се бе наложило да висят по летищата и да капнат от умора, но тревогата за това какво щеше да каже семейството й, когато видят Гавин и разберат, че е бременна, все пак й оказа влияние.

Тя насочи Гавин към вратата на кухнята, тъй като само непознати използваха главния вход. Щом влязоха вътре, завариха роднините й събрани около масата в кухнята да пият яйчен пунш и да ядат коледни бисквити.

— Роулийн — изпищя шестнадесетгодишната Франи, — ти се прибра.

— Добре дошла у дома, скъпа — посрещна я майка й с усмивка и я прегърна.

— Роулийн си дойде — съобщи брат й Джейк на всички.

Врявата от посрещането беше оглушителна и Роулийн се постара да допринесе към радостните викове. Все още увита от глава до пети заради студа, с червен като боровинка нос, тя бе целувана и прегръщана, прегръщана и целувана, докато си я прехвърляха един на друг.

— Предполагам помните Гавин — попита тя родителите си, стоейки напрегнато близо до него, докато Ейвъри и Джейк вземаха палтата и шаловете, а торбите с подаръците бяха отнесени от Колт и годеника на Джуъл, Мак Макрейди, за да бъдат наредени под коледното дърво.

Роулийн чакаше някой да забележи издутия й корем под правата тъмнозелена кадифена рокля без талия, но всички бяха разсеяни от присъствието на Гавин.

— Поканих Гавин да прекара Коледа с нас. — Вдигна ръка и показа пръстена. — Сгодени сме.

— Уау! — извика Франи и сграбчи ръката й. — Погледнете размера на този диамант.

— Текат ти лигите, Франи — каза двадесетгодишния й брат Ейвъри, използвайки показалеца си да затвори увисналата й от изумление уста.

Погледът й попадна върху високата елха, украсена с ръчно направените дядо Коледа, елени и ангели.

Празничните светлини премигваха отзад, а купените от магазина коледни играчки бяха избирани от всяко едно дете в семейството всяка Коледа, откакто Джуъл бе осиновена преди седемнадесет години.

Роулийн потърси бляскавата звезда, дантеления ангел и грациозния, пернат лебед, които й бяха любими.

— Ако се чудите, г-н и г-жо Уайтлоу… — започна Гавин.

— Наричаше ме Зак това лято — напомни му баща й.

Гавин прочисти гърлото си.

— Не бях сигурен дали… Помислих…

— Ти си годеникът на дъщеря ми и наш гост — каза майка й с гостоприемна усмивка. — И не смей да ме наричаш госпожа Уайтлоу.

Гавин се засмя и Роулийн усети как сърцето й се изпълва с чувства. Бе толкова мил да й помогне по този начин. И искаше да разцелува родителите си, че го приеха така радушно.

— За да отговоря на въпроса ви — се обърна Гавин към баща й, — Роулийн и аз се срещнахме през август, когато приех предложението на Джуъл да се обадя на сестра й да се видим, след като се върна в Хюстън. — Той погледна към годеницата си, което накара пръстите на краката й да се свият и добави: — Това бе най-важният разговор, който някога съм провеждал.

Тишината, настанала след изявлението на Гавин, я накара да се изчерви. Той не трябваше да споделя всичко толкова бързо, нали? Погледна нагоре към него и напълно загуби нишката на мисълта си. Гледаше я като заслепен, сякаш искаше да я притежава завинаги, сякаш я обичаше от цялото си сърце.

Когато Зак прочисти гърлото си, магията се развали и Роулийн се обърна към баща си, напълно наясно с двете розови петна на бузите си, които разкриваха чувството й за вина… и физическата й реакция към погледа на Гавин.

— Ние… ъм… ние си паснахме — каза тя неубедително.

— Предполагам — изкикоти се Ейвъри.

— Ейвъри — смъмри го майка му.

— Кога ще се жените? — попита Франи.

— Току-що дойде — каза Рабит, ръгайки я в ребрата. — Оставете го да диша.

Франи изгледа брат си и се обърна към Роулийн.

— Е, кога?

Роулийн гледаше със страхопочитание семейството си, когато Гавин вдигна ръката й към устните си и я целуна.

— Не сме определили датата все още — каза той, усмихвайки се на годеницата си.

Роулийн се осмели да огледа стаята и видя, че доколкото се отнасяше до семейството й, сватбата бе направо неизбежна. Чудеше се дали Гавин осъзнава в какво се бе забъркал. Сега, след като беше почти член на семейството, можеше да очаква да го третират като такъв, което означаваше, че нито един въпрос не бе прекалено личен, нямаше граници в разпитите.

Стомахът й се разбунтува без предупреждение и тя почувства как стомашна киселина се надига в гърлото й. О, не. Не можеше да й прилошее сега. Сутрешното гадене би трябвало да се появява сутрин. Имаше нужда от време, за да свикнат родителите й да ги виждат двамата заедно, преди да разберат, че е бременна. Но време нямаше.

Погледна Гавин отчаяно, и той бе присъствал на достатъчно моменти като този през последните десет дни, за да разбере какъв й е проблемът в момента. Трябваше да отиде спешно до банята. Но как щяха да успеят, без да разкрият тайната й?

За нейна изненада Гавин дори не се и опита. Стана, помогна й да се изправи и каза:

— Ще трябва да извините Роулийн, трябва да отиде до банята веднага.

Семейството й се втренчи в нея за около две секунди, преди Джуъл да хване ръката й и да я повлече към банята в дъното на коридора. Роулийн погледна безпомощно през рамо към Гавин, който стоеше в средата на безмълвното й семейство. Сега нямаше време да се притеснява за предстоящия разпит на годеника си. Наведе глава над тоалетната чиния, а Джуъл постави ръката си на рамото й. След като приключи, сестра й й подаде влажна кърпа да избърше устата си и спусна капака, за да може Роулийн да седне.

Джуъл се облегна на ръба на ваната, а коляното й докосваше това на Роулийн.

— Кога ти е терминът?

— Ти дори не си ме попитала дали съм бременна.

— Хранително отравяне? Стомашен грип? Лошо храносмилане? — изстреля Джуъл в отговор.

— Не.

— Кога? — попита сестра й отново.

— Краят на май.

Устните на Джуъл се извиха развеселено.

— Трябва да е било любов от пръв поглед. Тъкмо си била срещнала Гавин през август.

— Ние… ние…

— Виждам, че е влюбен в теб. Обичаш ли го?

— Аз… ъъъ…

Джуъл сложи ръка на коляното й.

— Обичаш го, нали?

Роулийн погледна в обикновените кафяви очи на сестра си и в тях видя състрадание и загриженост. Очите й се насълзиха и тя примигна няколко пъти, за да прогони сълзите.

— О, Роулийн — възкликна Джуъл и коленичи на постелката, взимайки ръцете на бременната жена в своите. — Чувствам се така, сякаш вината е моя, след като аз бях тази…

— Обичам го — изхлипа Роулийн. — Той е най-прекрасният мъж на света.

— Тогава какво не е наред? — попита Джуъл недоумявайки.

— Аз… той… ние… — Роулийн бе на косъм от това да признае истината, но се спря навреме.

Фалшивият годеж имаше за цел да не развали Коледата на семейството й. Ако споделеше с Джуъл, още преди да мине празника, тя щеше да каже на всички. Колкото и лъжата да я караше да се чувства зле, да каже истината би било още по-лошо.

Това, което я разплака, бе осъзнаването, че е на път да се влюби в Гавин Талбът. Прекрасен човек, който се бе съгласил да играе ролята на неин годеник, за да я предпази.

Плашеше я силата на чувствата, които изпитваше към него след краткото време, през което се познаваха. Отказваше да стане жертва на същата страст, която бе изпитвала към нейния професор, и отчаяно се бореше с това, което изпитваше към него, което усещаше като любов, и което я правеше нещастна.

Преглътна надигащия се стомашен сок в гърлото й и каза:

— Гавин искаше да се ожени за мен веднага, но си помислих, че е по-добре да изчакаме и да сме сигурни, че наистина сме един за друг. Толкова съм объркана. Не знам какво да правя.

— Винаги си мислела твърде много — укори я Джуъл. — А бебето? Дали Гавин се радва за него? — попита тя.

Роулийн осъзна, че никога не бяха обсъждали бебето. Бе избягвала темата, знаейки, че това бе негова грижа. Но трябваше да отговори на сестра си.

— Изглежда е очарован от всичко това — импровизира тя, спомняйки си как се бе удивлявал на закръглеността на корема й и на растящото в нея бебе.

— Това е добър знак — каза Джуъл. — А сега ми кажи кога разбра, че си влюбена?

Роулийн се усмихна с облекчение, че можеше да разкаже история, която да звучи правдоподобно.

— Бяхме на пикник на плажа… — започна тя.

— Колко романтично. Не мисля, че трябва да съм единствената, която слуша това — прекъсна я Джуъл. — В противен случай ще трябва да го разказваш отново пред всички останали. Чувстваш ли се достатъчно добре да се върнем при другите?

Роулийн кимна и двете напуснаха банята. Дори от дъното на коридора можеше да чуе как Гавин обяснява за бременността й. Ускори крачка, чудейки се какво го бяха питали и как точно бе отговорил той.

 

 

В момента, в който годеницата му напусна стаята, Гавин огледа лицата на роднините й и разбра, че е загазил.

— Роулийн е бременна — обяви той открито. — Все още й се гади сутрин.

Облегна се назад върху дивана, вдигна глезена си върху коляното на другия крак и се престори, че му е удобно, докато чакаше да почне инквизицията.

— Защо не се оженихте? — попита Зак. Спокойният му глас не можеше да заблуди Гавин. Тялото на бъдещия му тъст бе напрегнато и едно мускулче трепереше на бузата му, докато стискаше зъби. Погледът му се бе впил в Гавин, изисквайки отговор… правилен отговор.

Двамата бяха обсъждали какво точно да кажат на родителите й, за да ги успокоят.

— Роулийн реши, че има нужда от малко време, за да реши дали наистина сме един за друг.

— Малко е късно за това, не мислиш ли? — попита Зак твърдо. — Тя е бременна.

Гавин спусна крака си на пода и се наведе напред, поставяйки ръце на коленете, а тялото му се изпъна в отговор на неизказаната заплаха на Зак.

— Няма да принудя никоя жена да се омъжи за мен, ако не иска.

— Трябваше да помислите за това преди…

Ребека сложи ръка на рамото на Зак и го прекъсна.

— Виждаме, че я обичаш — каза тя.

Гавин отвори уста да потвърди, но не можа. Мразеше да лъже тези хора. Огледа се и видя смръщените и объркани изражения на лицата им, където само допреди няколко минути имаше усмивки, и осъзна, че лъжите са временно и належащо решение на тежката ситуация.

— Уверявам ви, всички вас, че имам намерение да се погрижа за Роулийн за в бъдеще.

Това не бе лъжа. Обичаше я достатъчно, за да я държи под око, след като всичко приключеше. Да си червив с пари си имаше своите предимства. Щеше да направи необходимото, за да осигури нея и бебето, докато тя не започнеше да печели достатъчно от дизайнерството, за да може да се издържа сама.

Гавин чу облекчените въздишки в стаята и усети как загрижеността се превърна в любопитство.

— А какво ще кажеш за медицинското училище? — попита Колт. — Дали Роулийн ще е в състояние да го завърши?

— Ще трябва да попитате нея за това — кимна Гавин.

— Мисля да прекъсна — обяви Роулийн, пристъпвайки в хола. — Така ще имам повече време за бебето.

Гавин стана и протегна ръка към нея. Тя я пое и му позволи да я настани на дивана до него. Той обгърна защитнически раменете й, предчувствайки какво ще се случи. Това бе моментът, в който Роулийн очакваше най-голяма съпротива от страна на родителите си. Бе настоявал да им каже истината — че възнамерява да прекъсне учението и да се занимава с дизайнерство на мода. Бе изтъкнала, че родителите й ще бъдат по-подозрителни, ако обяви, че иска да започне нова кариера покрай бебето, отколкото към идеята да се откаже от медицинското училище и да получи подкрепа от съпруга си.

С ъгълчето на окото си видя, че бе права. Израженията на лицата на родителите й бяха тревожни.

— Ако става въпрос за пари… — започна Зак.

— Не е това — прекъсна го Роулийн. — Реших го по собствена воля.

Гавин наблюдаваше как баща й стисна зъби, а Ребека отвори уста. Можеше да види какво си мислят. Как можеше решението да е по нейна воля, след като Роулийн очевидно не бе планирала да забременява? Което изкарваше него негодник. Въпросът „Защо не бяхте по-внимателни?“ бе ясно изписан на лицето на баща й. А очите на майка й разкриваха съжалението й, че нещата не са се наредили перфектно за дъщеря й.

Помисли си, че Роулийн не бе преценила правилно. Не бе достатъчно да намери баща на бебето си. Родителите й нямаше да бъдат щастливи, докато те двамата не се оженеха. Прокара нервно ръка през косата си. Бе стигнал дотам, докъдето бе готов да помогне. Майка й и баща й трябваше да се примирят със ситуацията и ако това им развалеше празника…

Усети ръката на Роулийн на бедрото си и я погледна, изненадан от интимното докосване. Погледът й бе фокусиран върху баща й, когато тя каза тихо и спокойно:

— Обичам го, татко. — После се обърна към майка си и повтори: — Обичам го, мамо, моля те.

Гавин погледна към родителите й, за да види дали изявлението е дало ефект, и разбра, че е подценил колко добре Роулийн познаваше родителите си. Наблюдаваше как напрежението напуска баща й и как любяща усмивка се появи на лицето на майка й.

— Добре дошъл в семейството, Гавин — каза Зак.

Младият мъж бе изумен колко бързо бяха приели измамата им.

— Сега, Роулийн — каза Джуъл, — кажи ни кога и как се влюби в него.

Гавин не можеше да повярва, че сестра й й задава толкова личен въпрос и очаква Роулийн да говори за нещо толкова лично пред цялото си семейство. Но всички те чакаха със затаен дъх, телата им бяха наклонени напред в очакване, а очите им бяха фокусирани върху нея.

Усети как ръката й погали бедрото му и осъзна, че тялото му реагира неволно на докосването й. Изчерви се и грабна ръката й, задържайки я в своята. Тя вдигна поглед и му се усмихна дяволито, когато разбра проблема му.

— Защо ти не им кажеш кога се влюби в мен, Гавин? — подразни го тя.

Младият мъж се смути. Бяха решили, че историята на плажа ще е за нея — моментът, в който се бе влюбила в него. Но не бяха обсъждали момента, в който се предполага, че е разбрал, че я обича. Усети напрежението да расте, докато семейството й чакаше отговора му.

„Кога се влюбих в нея? Кога осъзнах, че тя е нещо специално? Кога й отдадох сърцето си?“

Погледна в меките сиви очи и чувствата, който бе заровил дълбоко в себе си, излязоха на повърхността.

— От първия миг, в който видях Роулийн — късно през нощта в болницата — исках да я задържа в прегръдките си. А когато се целунахме за първи път, знаех, че животът ми няма да бъде вече същият.

Казвайки думите, Гавин се почувства привлечен от Роулийн и се поддаде на желанието да се наведе и да докосне устните й със своите. Напълно бе забравил за семейството й и къде се намират, за това, че се преструват. Устата му покри нейната и вкуси сладостта и нежността й.

— Хей, вие двамата, престанете — засмя се Джуъл. — Искам да разбера как Роулийн се е влюбила в теб.

Гавин вдигна поглед и видя семейството й да им се усмихва, или по-точно казано — да им се хили насреща. Е, той бе изиграл ролята си. Всички бяха убедени, че любовта им бе истинска. Облегна се обратно на дивана и придърпа Роулийн към себе си, обгръщайки раменете й с ръка, след което каза:

— Твой ред е, скъпа. — Видя паниката в очите й и й прошепна: — Можеш да го направиш. Тук съм, ако имаш нужда от мен.

— Без тайни — каза Рабит, — искаме да чуем всичко.

— Просто съветвах сестра ти да преправи историята за невинни уши — обясни Гавин.

— Аха — смотолеви Рабит, изчервен до корените на косата си.

— Разкажи ни всичко — помоли Франи.

— Истината е, че се влюбих в Гавин на плажа — започна Роулийн.

Гавин слушаше историята с толкова изострено внимание, колкото и нейното семейство. За първи път чуваше какво бе изпитала тя през онази нощ, или по-скоро това, което бе измислила за пред родителите й.

Тя се обърна и го погледна дълбоко в очите.

— Трудно е да се опишат точно чувствата, които изпитах тогава. — Отвърна поглед и продължи: — Но си представете луната и милионите звезди на небето и една от тях свети по-ярко от останалите. Мирисът на морето и шума на вълните, разбиващи се с грохот в брега. — Тя отново погледна към него. — И красиви, тъмнокафяви очи се взираха в мен с такава любов… как бих могла да не го обичам?

— Какво стана след това? — попита Франи.

Джейк я избута с лакът и каза:

— Не можеш ли да се досетиш?

— Целуна ли те? — предположи Франи.

Роулийн се обърна към тях и отвърна:

— Да. И тогава…

— Роулийн… — предупреди я майка й.

— … един рак захапа Гавин по палеца на крака — довърши тя.

Цялото семейство избухна в смях. Гавин дръпна Роулийн и я целуна леко по носа за това, че бе успяла да разкаже историята и да я завърши на точното място.

В този момент тя се прозя и двамата казаха в един глас: „Бебето!“, и всички се засмяха отново.

— Трябва да си починеш — каза майка й и пристъпи, грабвайки я за ръката да й помогне да се изправи. — Хайде да те настаним. Можем да продължим и на сутринта.

Докато гледаше към Гавин, Роулийн излезе с майка си от стаята, следвани по петите от Франи и Джуъл.

Мак се протегна и каза:

— Мисля да се прибирам във вилата. Предполагам, че Джуъл ще остане още малко тук. Зак, ще й кажеш ли, че ще я чакам?

— Разбира се — отговори Зак. — Е, Гавин, къде да те настаним?

— Ще се радвам да остана във вилата, в която прекарах лятото — заяви той.

Зак поклати глава.

— Ремонтираме я, така че парното не работи. Няма да се чувствам добре, ако Роулийн се настани там.

Гавин едва не зяпна. Зак планираше те двамата да прекарат нощта заедно? След като не бяха женени? Роулийн бе сигурна, че родителите й ще ги настанят поотделно. Нямаше как да поиска друга стая, далеч от „жената, която обича“, без да събуди подозрение. Но това щеше да предизвика проблеми, които не бяха обсъждали двамата.

Ребека се появи отново в хола с двете си дъщери и каза:

— Джуъл предложи Франи да се премести в другата спалня във вилата им, за да могат Гавин и Роулийн да останат в старата й спалня.

— Добре, значи е уредено — отвърна Зак. — Най-добре всички да си лягаме. Имаме доста запланувани неща за утре. — Потупа Гавин по гърба, когато мина покрай него.

Джейк, Рабит и Колт пожелаха лека нощ и тръгнаха надолу по коридора към стаите си. Джуъл прегърна леко бъдещия си зет, преди да избута Франи към вратата на кухнята.

— Стаята на Роулийн е в задната част на площада — каза Ребека. — Тръгни надолу по коридора, завий надясно и след това пак надясно.

— Ще мина по-късно да видя дали имате нужда от нещо и да кажа лека нощ на Роулийн — добави Зак.

— Добре — отвърна Гавин, избягвайки да гледа Зак в очите, и се отправи към спалнята на Роулийн.