Джоан Джонстън
Коледа в Хоукс Уей (3)

Глава 3

През десетте дни, откакто Гавин Талбът бе срещнал Роулийн Уайтлоу, бе минал през всички етапи на романтичните преживявания с нея. Бяха се превърнали от двойка, която просто се срещаше, в двойка, която общуваше — или по-скоро която се преструваше, че общува. Беше нещо като приключение и Гавин се наслаждаваше на всяка минута. Имаше само един облак на хоризонта — Роулийн не знаеше за съществуването на Бет.

Имаше намерение да й каже, но колкото повече я опознаваше, толкова по-малко искаше да й признае това, което изпитваше към дъщеря си. Защото бе сигурен, че когато го направи, ще загуби уважението на Роулийн. А той не бе готов.

Знаеше, че само отлага неизбежното, но все още имаше вероятност чувствата му към Бет да се променят като по чудо, когато я види отново. Поне това бе извинението му, че държи Роулийн в неведение относно малкото момиченце.

След няколко часа щяха да тръгнат към родителите й, за да прекарат празниците в ранчото на баща й в северозападен Тексас. Гавин не можеше да повярва, че щяха да го направят. Когато се замислеше за изминалите десет дни, осъзна, че с Роулийн са станали толкова добри приятели, че нямаше да се изисква актьорско майсторство, за да се престори на някой, който я обича. Особено след като — ако обстоятелствата не бяха такива, каквито са — можеха да бъдат романтично свързани.

Никога нямаше да забрави смаяния поглед на Роулийн, когато я бе целунал за първи път. Всъщност да я докосва и да я вкуси онзи ден в апартамента й бе толкова възбуждащо, че бе пожелал да я вдигне и да я закара направо в спалнята. Трудната част се състоеше в това да си припомни, че няма право на това, че всичко, което правеха, беше преструвка, защото тя се нуждаеше от фиктивен баща на нероденото си дете.

Не бе честно да си представя тях двамата заедно. Роулийн вече бе предадена от мъж, който я бе обичал и я бе оставил. Макар че можеше да си падне по нея, ако беше свободна, не можеше да пренебрегне факта, че бе бременна с детето на друг мъж. Това усложнение би направило всяка връзка между тях трудна, ако не и невъзможна. И все пак през последните десет дни Гавин се бе научил да харесва Роулийн Уайтлоу повече, отколкото който и да е — мъж или жена — през целия си живот. Объркващото сексуално привличане между тях го възбуждаше и смущаваше. Това не бе нещо, което бе нараствало постепенно, беше там още от самото начало.

Роулийн не просто бе следвала музиката онази първа вечер, когато я бе извел на танци, тя й се бе наслаждавала. По време на бавната джаз мелодия бе поставила ръка на тила му, за да го накара да се наведе, и бе прошепнала:

— Обичам да танцувам с теб, Гавин… скъпи, имам предвид. „Скъпи“ звучи прекрасно, нали? Благодаря много, че ме доведе тук тази вечер, скъпи.

Звукът на гласа й, това нежно, сексапилно мъркане бе накарало кръвта да забучи в ушите му. Не можеше да се сети някога да е бил толкова възбуден от жена, и то извън леглото. Плътта му гореше там, където стройното женско тяло прилепваше към неговото, и понеже всичко бе преструвка, можеше да каже спокойно това, което наистина мислеше.

— Изгарям по теб, Роулийн.

Тя бе изскимтяла, притискайки се в него. Инстинктивно я повдигна, за да си паснат по-добре, когато в действителност му се искаше да я просне на земята. Знаеше, че е прекалено рано за това, дори и за преструвка. Което го накара да осъзнае, че нищо нямаше да се случи, защото всичко това беше нереално.

Дори да го чувстваше адски реално.

В края на вечерта я бе целунал целомъдрено по челото, докато стояха пред вратата на апартамента й, отказвайки поканата за чаша кафе. Знаеше, че така е по-добре. Беше трудно да й откаже, почти толкова, колкото да стои на разстояние. Но щеше да провали всичко, ако започнеше да я целува и прегръща истински, без да се преструва.

Следващата стъпка в „ухажването“ бе вечер, прекарана в коледно пазаруване два дни по-късно.

— Пазаруване? — бе попитал, обезпокоен от идеята.

Бе му се усмихнала подканващо, забавяйки ритъма на сърцето му, и бе казала:

— Готов ли си с твоите подаръци?

— Не още — бе принуден да признае.

— Тогава можем да напазаруваме заедно. Има толкова много хора, на които трябва да купя подаръци, а все още не съм го направила.

Бе го завела в огромния мол на околовръстното с паркинг с размерите на самолетна писта.

— Нима хората пазаруват в тази лудница? — я бе попитал той.

— Идвам тук, за да видя коледните украси и да пазарувам — му бе признала тя с усмивка. — Обичам вълнението и суетенето на хората и погледите в очите на децата, изпълнени с очарование и страхопочитание, когато срещнат дядо Коледа за първи път. И коледните певци. Обичам коледните мелодии, пълни са с… радост. — Бе го погледнала с лице, сияещо като коледните топки, висящи от тавана. — Може би си забелязал, че обичам всичко, свързано с Коледа.

Гавин скоро не беше се любувал на блестенето и сиянието на коледните украси, но не можеше да откъсне очи от лицето на Роулийн. Не забелязваше тълпата, защото бе твърде зает да я наблюдава. Спряха да погледат как децата сядат в скута на дядо Коледа, за да споделят желанията си — някои плачеха, други се смееха, а трети бяха просто очарователни. Като малкото срамежливо момиченце с къса черна коса, сресана на път и с бретон, падащ в очите й, което му напомни за дъщеря му.

Беше чудо, че Хестър не бе довела Бет да види дядо Коледа. Лесно можеше да заговори за дъщеря си, ако не се чувстваше толкова виновен в момента. Малкото момиченце не бе виновно, че Сюзън му бе изневерявала. Не бе нейна вината, че не бе негово дете. Вината бързо бе заменена от по-лошо чувство.

Виждайки лицето на Бет в мислите си, му напомни, че тя не приличаше на него. А мислите за нея отново го върнаха към изтерзаното чувство на предателство, което бе изпитал в нощта, в която прочете писмото на Сюзън. Накараха го да признае, че се страхува да види Бет тази Коледа, защото емоциите му изплуваха на повърхността. Беше го страх, че ще се срине пред нея. Което бе и причина да се озове в мола с Роулийн Уайтлоу и да купува коледни подаръци. Тя щеше да бъде буфера, който щеше да му помогне да прекара Коледните празници с… насили се да помисли думите: „моята дъщеря“.

Всъщност отношението на Роулийн към нероденото й дете и фактът, че самата тя бе осиновена, накара Гавин да преразгледа отношението си към Бет. Ако искаше да запази доброто мнение на Роулийн за него — а той искаше — трябваше да се държи любящо с дъщеря си. Но поведението и чувствата бяха две различни неща. Можеше да промени първото, но не бе толкова сигурен за второто.

— Виж, Гавин, коледни певци — извика Роулийн, прекъсвайки мислите му.

Младият мъж не би обърнал внимание на хора в центъра на мола, ако не бе очарован от грейналото лице на Роулийн, затова се заслуша в музиката, за да види какво толкова вдъхновяващо намира тя в нея. И бе залят от носталгични спомени.

Коледата в дома му винаги е била прекрасна смесица от светското и религиозното. Правеха пуканки в камината и четяха Чарлс Дикенс след отварянето на подаръците. Баба му бе поддържала традициите в семейството след смъртта на родителите му, а след като бе създал свое собствено, Гавин ги бе продължил.

Тази година не бе в състояние да мисли за нещата, които правеха Коледа специална. Но това бе допреди няколко дни. Да види празника през очите на Роулийн го накара да поиска отново да бъде част от това тайнство — раздаването на подаръци, музиката, украсата… и любвеобилното настроение, което бе загубил след смъртта на Сюзън.

Съпреживя удоволствието на Роулийн, когато тя избра модел самолет за Колт, докато му обясняваше:

— Колт мисли, че никой не е забелязал, но е луд по летенето.

— Наистина ли? — попита Гавин. — Не ми е споменавал нищо.

Устните й се извиха в усмивка, която той направо обожаваше.

— Той мисли, че го е запазил в тайна.

— Не е ли?

— Татко му подари няколко книги за историята на летенето за рождения му ден тази година, а през последните пет години аз му подарявам различен модел самолет за Коледа. Няма как да запазиш тайна в голямо семейство като нашето.

— Тогава мислиш ли, че можем да се справим? — попита Гавин, разпределяйки тежестта на подаръците в двете си ръце. — Наистина ли вярваш, че ще успеем да заблудим всички?

Усмивката изчезна от лицето й за първи път, откакто влязоха в мола. Пъхна внимателно подаръка в свивката на лакътя му и каза:

— За доброто на всички, надявам се, че да. — Погледна го и продължи: — Какво щеше да направиш, ако бяхме женени и ти бе лудо влюбен в мен, когато ти кажа, че се чувствам малко уморена и искам да седна някъде?

Вместо да й отговори, Гавин действа импулсивно. Остави подаръците до близкия фонтан, взе я на ръце и седна на ръба му, поставяйки я в скута си.

— Удобно ли ти е?

Бе прекалено заета да се смее, за да му отговори. Бе обвила ръце около врата му и когато се облегна на него, гърдите й се притиснаха в неговите.

— Прекрасно е. Родителите ми ще бъдат наистина очаровани, ако се държиш така.

Той постави дланта си на бузата й, наклони лицето й към неговото и каза:

— Не го направих, за да впечатля някого, направих го за теб.

Смехът й спря рязко и сълзи замъглиха очите й.

— О, Гавин — прошепна тя, — колко прекрасни романтични неща говориш. Толкова си убедителен, че те никога няма да заподозрат, че се преструваш.

Той пъхна главата й под брадичката си, чувствайки, че му е трудно да говори.

Преди да си тръгнат от мола, бе купил колекция от аксесоари за баня с мирис на евкалипт за баба си.

Роулийн с удоволствие му бе помогнала да избере измежду всички бурканчета и шишенца, докато накрая й се пригади от странната смес от аромати.

— Ох — изохка тя, преглъщайки бързо. — Ох!

— Какво има?

— Мисля, че ще повърна.

Гавин се огледа трескаво, но не видя някъде тоалетна. Изкара я от бутика, спомняйки си, че има пейка пред нея. За съжаление тя бе заета от възрастна двойка и обикновено не би ги помолил да станат, но изведнъж се чу да казва:

— Тя е бременна. — Молеше се да го разберат.

— Ставай, Харолд — каза възрастната жена и се изправи, — нека младата жена да седне.

Гавин постави покупките на пода и коленичи до Роулийн, гледайки я как поема дълбоко въздух и молейки се цветът да се върне на бледото, осеяно с пот лице. Любопитна тълпа се събра около тях.

— Тя очаква дете — информираше възрастната жена всеки, които имаше желание да слуша.

Гавин разбра, че Роулийн е по-добре, когато тя посочи малкото момче от другата страна на търговския център, което бе седнало на петите си и наблюдаваше как акула преследваше водолаз около купа с вода. Тя скочи на крака и се запъти към магазина за играчки, преди да може да я спре.

— Грижи се за нея, синко — каза възрастният мъж, когато Гавин грабна пакетите и я последва. — Нищо не е по-важно от семейството на Коледа.

Докато Роулийн купуваше подаръци за някои от децата в болницата, буцата в гърлото му изчезна. Когато тя не гледаше, купи кукла за Бет, която ядеше, говореше и се подмокряше, и я скри на дъното на своята чанта с покупки. Знаеше, че детето иска куклата и изведнъж осъзна, че щастлив да й я купи, дори да не му е истинска дъщеря.

Остави Роулийн и покупките й пред вратата на апартамента, без да влиза вътре. И без да спомене Бет.

Тъй като Роулийн бе избрала да прекарат деня в пазаруване, сега бе ред на Гавин.

— Аз гласувам за пикник на плажа — заяви той.

— Зима е — протестира тя.

— Намираме се в южен Тексас, тук няма зима.

— Не мога да се освободя през деня.

— Тогава ще отидем през нощта.

— Добре, предавам се — каза тя, вдигайки ръце. — Пикник на плажа, но не очаквай да съм по бански. Какво да донеса?

— Себе си. Аз ще се погрижа за всичко останало.

Пикникът не протече така, както той бе планирал. Бе решил да отидат до остров Падре, където притежаваше къща на плажа. Бе си представял как се излягат удобно на килимчето пред каменната камина и се целуват на романтичната светлина на пращящия огън.

За съжаление, когато пристигнаха, ключът за входната врата се оказа безполезен, тъй като имаше катинар.

— Знаех, че пазачът има проблем с вандали. Бях му казал да се погрижи за това както реши за добре — промърмори Гавин, — но нямах представа, че ще сложи катинар.

— Не може ли да вземем ключа от него?

Младият мъж поклати глава.

— Живее в Хюстън. Обикновено му се обаждам, когато реша да дойда. Съжалявам, Роулийн. — Бе изненадан, че се чувства разочарован.

— Защо да не си направим пикник на плажа? — предложи тя.

— Пълен е с раци, бълхи и… пясък — каза той с отвращение.

Бъдещата майка се засмя.

— Ще постелем одеяло. Хайде.

Тя сграбчи ръката му и се отправи обратно към джипа, за да вземат всичко, от което имат нужда. Свали маратонките си, когато се напълниха с пясък, и го накара да свали и неговите. Гавин трябваше да признае, че чувството да усеща пясъка под краката си бе прекрасно, но соления бриз бе направо леден.

— Ще настинеш — каза той, когато тя потръпна въпреки суитчъра, който бе облякла в комплект с избелели панталони. — Това бе грешка.

— Напротив, бе чудесна идея — възрази тя, като разпери ръце и отметна глава, въртейки се в кръг, загледана в нощното небе. — Никога не съм ходила на плаж.

Гавин побърза да я настигне, когато тя прескочи пясъчната дюна и се насочи към плажа.

— Никога?

Тя поклати глава, а косата й влезе в устата.

— Няма много океани в северозападен Тексас, а когато дойдох тук, бях прекалено заета в училище.

Не можа да постели одеялото сама заради бриза, затова Гавин остави това, което носеше, и й помогна. Сложиха храната в четирите края на одеялото, за да не полети. Накрая Роулийн седна на одеялото с кръстосани крака и хвана ръката му, дърпайки го да седне до нея. Гавин се засмя и седна в средата на одеялото.

— Кошницата за пикник е върху северния ъгъл на одеялото. Ако не седнем близо до него, ще умрем от глад.

— Все още не — каза тя и стисна ръката му. Когато той погледна в блестящите й очи, тя продължи: — Не можем ли просто да полегнем и да погледаме звездите?

Докато държеше ръката му, тя се отпусна върху одеялото и Гавин легна до нея. Дълго време мълчаха. Гавин погледна към звездите и намери Голямата мечка и Полярната звезда и с това се изчерпваха познанията му по астрономия.

Роулийн лежеше по гръб и той си помисли колко лесно би било да я дръпне в прегръдките си. Чакаше само да направи някакво движение към него, да му даде някакъв сигнал, че иска нещо повече от държане на ръце. Но това не се случи.

— Красива луна — каза той най-накрая.

— Да, така е.

— Няма облаци в небето.

— Не — отвърна тя тихо, — само милиарди звезди. Мислиш ли, че звездата, която е водила всички към Витлеем, е все още някъде там горе?

— Защо не? Виждаш ли някоя определена звезда, която мислиш, че може да е? — погледна той към нея.

— Най-ярката.

Гавин огледа небето, но всички му изглеждаха еднакви. Опита се да види небето през очите на Роулийн и видя една далечна звезда, която блестеше по-ярко от останалите.

— Виждам я.

Тя отново стисна ръката му и той се почувства свързан с нея, и по някакъв странен начин с пясъка, морето и небето.

— Роулийн? — долови копнежа в гласа си, но той бе по-силен от гордостта му. Искаше да я прегърне, да я докосне. — Срещаме се вече цяла седмица.

Видя я как преглътна измъчено.

— Знам. Прекрасна седмица.

Той отвори уста да предложи да преминат на следващия етап след държането на ръце, може би целувка, но прехапа устни, преди да проговори. Тя беше права. Изминалата седмица бе прекрасна дори и без докосвания и целувки. Нямаше нужда да я целува, за да знае, че я желае, и то не защото трябваше да се преструва заради родителите й.

За негова изненада тя се обърна на една страна с лице към него.

— Ще ме целунеш ли, Гавин?

Младият мъж издиша — дори не бе забелязал, че бе сдържал дъха си — и на свой ред се обърна на една страна с лице към нея. Нямаше много място между тях, но достатъчно, за да не трябва да я гледа с присвити очи.

— Много бих искал да те целуна, Роулийн, затова не съм сигурен, че е добра идея.

Тя помисли малко и каза:

— Никой от нас не иска този фарс да се провали. Но мисля, че ще е добре да го направим така или иначе.

— Защо?

— Защото Джуъл ще ме пита кога разбрах, че съм влюбена в теб, какво чувствам, какво сме правили. И аз искам да й разкажа за този момент. Мисля, че трябва да ме целунеш, за да имам прекрасен спомен, който да споделя с нея.

Сърцето на Гавин се качи в гърлото, оставяйки го безмълвен. Положи Роулийн по гръб и я покри с тялото си, пренасяйки тежестта си върху лактите и намествайки се между краката й.

— Добре, Роулийн — прошепна, — нека създадем спомен заедно.

Вплете пръсти в косата й и повдигна красивото й уязвимо лице към неговото, преди да сведе глава и да докосне устните й.

— Гавин…

Звукът на името му върху устните й накара гърдите му да се свият от болка. Искаше да бъде нежен, мил, внимателен и любещ, и всички неща, които една жена иска от един мъж в миг като този. Но не се сдържа и завладя устата й, сграбчвайки косата й, за да не може да избяга от дивите, настоятелни целувки, докато отчаяно вземаше онова, от което се нуждаеше и да копнееше от нея.

Вкарваше езика си между устните й, имитирайки секс, и притискаше тялото си в нейното, обявявайки я за своя — дори да беше само за този кратък миг. Тя му се отдаде доброволно. Обви ръце около раменете му и го прегърна силно, забивайки нокти в кожата му. Тялото й се изви към него. Езикът й се вмъкна в устата му, изненадвайки и възбуждайки го. Той се превърна в диво животно без разум, което желаеше само едно. Изведнъж Гавин издаде звук като на хищна котка, която бе притисната в ъгъла, и се нахвърли отгоре й като филия, която изскача от тостер.

— Ох — извика той и хвана пръста на крака си.

— Какво стана?

— Ощипа ме рак по пръста.

Роулийн се изкикоти. Той освободи пръста си от рака секунди преди Роулийн да изпищи, плескайки с ръце:

— Имам рак в косата.

Гавин се засмя и се надигна да й помогне.

— Стой мирна, не мога да го намеря — каза той, стиснал треперещите й ръце в едната си ръка. Извади рака с другата и го хвърли настрани, след това се изправи и й помогна да стане и тя.

— Май е по-добре да намерим друго място за пикник. Съжалявам за спомена, който искаше да направим.

— Недей — каза тя, смеейки се, — беше страхотно, особено частта с рака.

— Какво?

— Не разбираш ли, това е толкова реално. Как би могъл да измислиш такава история?

Гавин се ухили.

— Наистина.

Роулийн се наведе над кошницата за пикник.

— Какво си ни приготвил? Умирам от глад.

Подаде й пилешко бутче и си взе пикантни яйца. Седнаха в центъра на одеялото и похапваха, оглеждайки се за раци. След като унищожиха съдържанието на кошницата, Гавин се обу отново и започна да събира нещата.

— Мисля, че е по-добре да се прибираме.

Роулийн се прозя, докато завързваше маратонките си.

— Страхувам се, че няма да бъда добра компания по обратния път. Чувствам се уморена.

— От бременността е — казаха и двамата в един глас.

Загледаха се един в друг и Гавин имаше чувството, че споделения момент бе много повече от това, което изглеждаше.

Насили се да отвърне поглед.

— Време е да тръгваме.

— Благодаря ти, Гавин, прекарах си чудесно.

— Няма защо.

Пет минути след като тръгнаха, тя спеше в джипа, главата й бе облегната на рамото му, а ръката й почиваше на бедрото му.

Гавин се чувстваше закрилнически и властно настроен — присъщи емоции за един бъдещ младоженец. Какъвто беше… и не беше.

 

 

Последните няколко дни от тяхното „ухажване“ преминаха в приятни занимания — учене в библиотеката заедно, игра на билярд в игралната зала, пране, разглеждане на кабинетите и кухните си, седяха заедно с фото албума на Роулийн и обсъждаха приятелите и семействата си.

С изключение на Бет. Някак си не можа да намери подходящо време да й каже за Бет.

Бе се влюбил в Роулийн. Разбра, че е глупаво да се бори с чувствата си към нея, поне докато разиграваха този фарс. Дотогава колкото повече се преструваше, че е влюбен в нея, толкова по-добре. Но чувствата му ставаха все по-истински.

— Гавин, добре ли си?

Мъжът осъзна, че доста дълго време бе мечтал.

— Добре съм, Роулийн. Всичко ли приготви?

Тя остави малък куфар до торбите с коледни подаръци, които щеше да вземе със себе си.

— Мисля, че да. — Потри нервно ръце, докато оглеждаше дневната си.

Той хвана ръцете й в своите.

— Не се притеснявай толкова, скъпа. Всичко ще бъде наред.

Роулийн опита да се усмихне, но не се получи.

— Даже не съм свикнала да ме наричаш скъпа.

Гавин я прегърна и я залюля напред-назад в успокояваща прегръдка. Целуна я по челото, продължи по бузите, носа и накрая залепи бърза целувка на устните й.

— Само не забравяй, че те обичам.

Тя го погледна в очите и промълви:

— И аз те обичам.

Гавин затаи дъх, когато тя се изправи на пръсти и го целуна нежно по устните. Дразнеше го, докато той не отвори уста и тя не вмъкна езика си, позволявайки му да я вкуси, преди да прекрати целувката.

— Дишай — прошепна тя с дяволита усмивка на лицето.

Гавин пое глътка въздух, положи брадичка на главата й и я притисна към бързо биещото си сърце.

„Не забравяй, че тя се преструва.“

— Само още нещо, преди да тръгнем — каза той, отдалечавайки я от себе си.

Бръкна в спортното сако, което бе облякъл над риза и дънки, и извади малка черна кутийка. Отвори я и я протегна към нея.

— Това е за теб.

Роулийн ахна и очите й се разшириха, когато видя годежния пръстен с еднокаратов овален диамант в кадифената подложка.

— Прелестен е — каза тя и го плъзна на пръста си.

— Надявам се, че ще свърши работа.

— Перфектен е. — Срещна погледа му и продължи: — Благодаря ти, Гавин. Сигурен ли си, че ще можеш да го върнеш по-късно?

— Принадлежеше на майка ми.

— О! — Роулийн тръгна да го дърпа от пръста си, но той я спря.

— Бих искал да го носиш. Сюзън не… Тя никога… Не е носен след смъртта на майка ми.

Очите й се напълниха със сълзи, тя обви шията му с ръце и го прегърна силно.

— Прекрасен е, Гавин — каза дрезгаво. — Благодаря.

Той се освободи от прегръдката й, прочисти гърлото си и отвърна:

— По-добре да тръгваме. Не трябва да караме родителите ти да ни чакат.