Сесили фон Зигесар
Интригантката (35)

Както обикновено Б е в тоалетната, а Н е надрусан

— Здравейте всички! — каза Джереми Скот Томпкинсън, отваряйки рязко вратите на старата сграда на „Барнис“, където беше купонът.

Както винаги, Нейт, Джереми, Антъни и Чарли бяха дръпнали малко преди партито. Нейт така се беше насвяткал, че когато видя как Блеър си проправя път през тълпата с ръка на устата, започна да се смее.

— На какво се смееш бе, глупак? — попита Антъни и го сръчка с лакът в ребрата. — Още нищо не се е случило.

Нейт прокара длан по лицето си и се опита да запази сериозна физиономия, но това беше много трудно, когато стоиш пред тълпа момчета, облечени като пингвини и момичета в секси рокли. Той знаеше, че както винаги Блеър е в банята и повръща. Въпросът беше дали да иде да я спаси? Така би постъпило едно добро, загрижено гадже.

Отивай. Знаеш, че го искаш.

— Барът е хей там — поведе ги Чарли.

— Ще се видим след малко — каза Нейт и се опита да премине през претъпкания дансинг.

Мина покрай Чък, който отъркваше онази си работа в задника на дребно момиче с къдрава кестенява коса и огромен бюст, и се запъти към тоалетните.

Обаче Блеър не беше успяла да стигне до тоалетната, защото я беше спряла жена на средна възраст с червен костюм на „Шанел“ и значка „Спасете соколите“.

— Блеър Уолдорф? — беше казала тя, подавайки й ръка с най-дарителската си усмивка. — Аз съм Ребека Анджели от Фондацията за спасяване на сокола-скитник в Сентръл Парк.

Като си говорим за лоши моменти…

Блеър се загледа в дясната ръка на жената, а собствената й дясна ръка затискаше устата й. Тя започна да я сваля, за да я подаде на жената, но тогава мина поднос с димящи шишчета и Блеър повърна.

Тя стисна устни, за да не позволи повръщаното да излезе отстрани и смени ръцете, като с лявата затисна устата си, а дясната подаде на жената.

— Толкова е хубаво най-накрая да се запознаем, не знам как да ви се отблагодаря за всичко, което направихте за нас — каза жената, като стисна ръката на Блеър.

Блеър кимна и издърпа ръката си. Нямаше накъде, вече не можеше да го задържа. Очите й зашариха из залата, търсейки помощ.

Там бяха Кати и Изабел, които танцуваха заедно. Там беше Антъни Авулдсен, който раздаваше хапчета Е, и Джереми Скот Томпкинсън, който се опитваше да научи Лора Салмън и Рейн Хофщетер как да правят колела с цигарен дим, там беше и Чък, който така беше стиснал малката Джини, че гърдите й сякаш щяха да експлодират.

Всички резерви бяха там, но къде беше главният актьор, нейният спасител?

— Блеър?

Тя се обърна и видя Нейт да се провира през тълпата. Очите му бяха кървясали, лицето — отпуснато, а косата — разрошена и изглеждаше като герой с поддържаща роля, когото забравяш в момента, в който излезе от кадър.

Това ли беше всичко? Това ли представляваше Нейт?

Е, Блеър нямаше голям избор. Тя отвори широко очи, молейки го за помощ, а наум се молеше той да приеме ролята на спасител.

Г-ца Анджели се навъси и се обърна, за да види в какво се е загледала Блеър. Блеър буквално избяга, а Нейт се намеси тъкмо навреме.

Слава Богу, че беше толкова надрусан.

— Нейт Арчибалд, майка ми е страхотен фен на тези соколи — каза той и се ръкува с дамата.

Тя се засмя и леко се изчерви. Какъв чаровен млад мъж.

— Разбира се, че е, та вашето семейство е много щедро към нашата фондация.

Нейт забърса две чаши шампанско от един поднос и й подаде едната. Той вдигна тост: „За птиците“, и се опита да не му проличи, че трудно сдържа смеха си.

Г-ца Анджели отново се изчерви. Та това момче бе твърде мило, за да е истина!

— Онези две момичета много помогнаха в подготовката на партито — каза Нейт и посочи Кати и Изабел, които стояха на края на дансинга, безполезни, както обикновено. Той ги извика с жест.

— Здравей, Нейт — каза Кати, едва ходеща с десетсантиметровите си сандали.

Изабел стискаше здраво чашата си и погледна към странната дама до Нейт:

— Здрасти, харесва ми костюма ви.

— Благодаря, скъпа, казвам се Ребека Анджели от фондацията — каза отново дамата и подаде ръка към пияната вече Изабел, която реши да отвърне с прегръдка.

— Извинете — каза Нейт и се изнесе точно навреме.

— Блеър? Там ли си? — каза той и леко отвори вратата на дамската тоалетна.

Тя се беше свила в последната кабинка, изруга, избърса устата си и каза:

— Излизам веднага — но го изчака да излезе.

Нейт обаче отвори вратата докрай и влезе вътре.

На шкафчето до мивките бяха наредени малки шишенца с „Евиан“, парфюм, гел, лак, „Адвил“^[1] и лосион за ръце. Той взе една бутилка, отвори я и изтръска два адвила в дланта си.

Блеър отвори вратата на кабинката.

— Ти още ли си тук?

Нейт й подаде хапчетата и водата:

— Още съм тук.

— Добре съм, наистина, мога да се върна на партито — каза тя, гълтайки хапчетата.

— Изглеждаш добре — каза той, игнорирайки думите й. После се пресегна и започна да разтрива едното й голо рамо. Усети кожата й топла и нежна, и му се прииска да лежат в леглото й заедно и така да заспят.

— Благодаря, ти също — каза тя, а долната й устна започна да трепери.

— Съжалявам, Блеър, наистина съжалявам.

Блеър кимна и започна да плаче, а той й подаде салфетка.

— Мисля, че единствената причина, поради която го направих… така де, със Серена… бе, защото знаех, че тя ще се навие. Но през цялото време исках само теб — каза той, търсейки правилните думи.

Добър опит.

Блеър преглътна. Беше го казал чудесно, точно така, както си го беше представяла. Тя сложи ръце на врата му и се остави да я прегърне. Дрехите му воняха на трева.

Нейт я отблъсна и се вгледа в очите й.

— Значи всичко е наред, все още ме искаш?

Блеър видя отражението им в голямото огледало и се загледа в зелените му очи, след това кимна утвърдително.

— Но само при положение, че обещаеш да стоиш настрани от Серена — изсумтя тя.

Нейт се заигра с кичур от косата й и вдъхна парфюма й. Чувстваше се добре там до нея, да я държи в обятията си. Не беше много сложно за него да стои далеч от Серена. Засега, а може би и за по-нататък. Серена не му трябваше.

Той кимна в знак на съгласие:

— Обещавам.

И тогава те се целунаха — беше една нежна, тъжна целувка. В главата си Блеър чуваше музиката, финала на тази сцена. Беше започнала доста бурно, но завършваше добре.

— Хайде, да отидем да видим кой е дошъл — каза тя, изтривайки петната от спирала под очите си.

Хванати за ръце, те излязоха от тоалетната. Кати Фаркас се усмихна съучастнически, когато се разминаха на вратата.

— Ах, вие, наемете си стая — каза тя.