Стив Пери
Дрогата на вечността (35)

36.

Час по-късно бяха изхвърлили двата трупа през въздушния шлюз и седяха в пилотската кабина. Зия ровичкаше из програмите на бордовия компютър.

— Насочили сме се към Йорк.

— А след като кацнем?

— Ами… Не знаем кои са спецовете по биохимия, наети от Колбърн, но нищо не ни пречи да изберем свои.

— Още ли искаш да го направим?

— Непременно.

— Защо? Заради парите ли?

— Не, заядливецо, заради заплахата от Процедурата. Не е изчезнала изведнъж, докато се избивахме тук. Трябва да отнемем монопола на тъпанарите от Нова Земя, преди да е станало твърде късно. Има и по-сериозна причина.

— По-сериозна от бъдещето на галактиката ли?

— Да. Искам Процедурата и за теб. Това ще бъде задължително условие, когато се договаряме с купувачите.

— Може пък телепатията да не се пробуди у мен…

— Не се съмнявай, вече си на половината път. Тя е само премия, другото е по-важно.

— А, сетих се. За да…

— Не е нужно да го казваш.

Той се ухили и продължи упорито:

— … живеем щастливо до дълбоки старини. Спогледаха се и се разсмяха.