Стив Пери
Дрогата на вечността (25)

25.

Складът изглеждаше нисък заради огромните си размери, беше построен от сивкави пермафлексови плочи. Над вратата светеше лампа, през прозорците също проникваха снопове светлина отвътре. Силк дръпна вратата. Оказа се отключена. Надникна. Широки проходи, край които бяха наредени големи пластмасови сандъци. Наблизо беше оставен мощен повдигач, а от тавана висяха подвижни кранове. Той пристъпи навътре с готов за стрелба пистолет и незабавно се втурна надясно.

По време на една от тренировките в стрелбището чу двама мъже да си говорят за игра, в която често участвали. Всеки получавал лазерен пистолет с ниска мощност и чувствителни към светлина горни дрехи. В един от сценариите трябвало да преминеш през склад, където неколцина други те причакват в засада. Целта била да стигнеш до другия край, без да те улучат. Получаваш точки за всеки премахнат противник, но губиш всички, ако дори един успее да те уцели. Двамата се смееха на хитрината на друг — още с отварянето на вратата препуснал в лудешки спринт към отсрещния край на склада, преди „убийците“ да се опомнят. Не се опитал да стреля по никого и затова не получил точки, но и никой не го улучил, накрая били принудени да го обявят за победител според правилата. Силк не видя нищо смешно в случката. Напротив, стори му се похвална проява на здравомислие. Несъмнено е по-добре да си опазиш кожата, вместо да те пречукат, докато поваляш противниците един след друг.

Носеше обувки с меки подметки и не вдигаше много шум. Онзи, който го дебнеше вътре, сигурно очакваше от него да се прокрадва предпазливо. Но ако не е посмял да застане точно срещу вратата, Силк можеше да му мине в гръб. Още имаше няколко минути, преди Зия да му се обади. Защо да не сложи край на проблема дотогава?

Тръгна наляво край стените от сандъци, скрит в сянката им. Държеше пистолета с две ръце и се озърташе за Колбърн. Щом го види, ще му бодне стреличка, за да го повали в несвяст, после ще му вземе оръжието и ще го върже. И ще владее положението.

Пристъпваше внимателно и търсеше жертвата си.

Колбърн се намръщи. Остави само един от входовете незаключен и се скри в страничен проход на десетина метра от централния. Чу отварянето на вратата, пое си дъх, изчака пет секунди, за да влезе Силк и да започне да се озърта, после изскочи в широкия коридор между сандъците, готов да го простреля.

Къде ли беше той, по дяволите?

Значи е тръгнал наляво или надясно, а не направо. Все едно. Сега се промъква отнякъде, а Колбърн трябваше само да мине зад него.

Стигна място, където се пресичаха два прохода. Надникна вдясно. Празно. Плъзна се към другия ъгъл и погледна. Силк не беше и там.

Проклятие! Що за нелепо положение! Обектът не можеше да се е отдалечил на повече от няколко метра…

— Не мърдай! — разнесе се глас отзад.

Излезе зад шпионина, който надничаше към страничните коридори до вратата с гръб към него. Спипах ли те! Силк нагласи червената точица на прицела в гърба му и му заповяда да не мърда.

Мъжът се свлече на пода в същата частица от секундата, извъртайки се в движение към него.

Силк натисна спусъка, стреличката мина твърде високо. Свали цевта, но шпионинът вече се търкаляше легнал. Не можеше да реагира на движенията му, беше прекалено бърз…

Чу звън на пружина и усети как тялото му се разтресе от токовия удар. Всичко посивя…

Събуди се проснат на диван. Май беше в хотелска стая. Какво ставаше?…

Колбърн седеше в кресло на два метра от него и го гледаше.

А, да, складът. Шпионинът. Този път се оплеска. Дотук с късмета.

Бавно се надигна и седна. Главата му се цепеше от болка, цялото му тяло смъдеше. Имаше гнусен вкус в устата си и беше прежаднял. Разтърка си очите.

— Съжалявам — обади се Колбърн. — Съчувствам ти, защото познавам тези усещания. На масичката вдясно от теб има чаша с вода.

— Благодаря — кимна Силк.

Откри, че е лишен от пистолета и комуникатора си. И се чувстваше много говняно.

Отпи две глътки.

— За любител не беше зле — подхвърли шпионинът. — Но трябваше веднага да ме гръмнеш в гръб.

Силк се насили за кисела усмивка.

— Щеше да е много спортсменско…

Колбърн поклати тъжно глава.

— Дори да не знаех, че си роден в бившите Щати, тази реплика щеше да ми подскаже веднага с кого си имам работа. Израснал си с уестърни и истърни, нали? Захласвал си се по каубоите и самураите?

Силк само примигна насреща му, но въпросът явно беше реторичен, защото шпионинът продължи:

— Решителната престрелка по пладне, а? Злодеят и героят са сами на прашната улица, ръцете им застинали над ниско увисналите по бедрата кобури. Естествено, лошият посяга пръв към револвера си и така дава пълното право на добрия да извади светкавично своя „Колт“ с костена дръжка. Бум-бум — неприятният тип не улучва, а нашият човек го поразява право в сърцето от трийсетина метра.

— Да, гледал съм тези филми — промърмори Силк.

Колбърн се усмихна приветливо.

— И митовете са се просмукали в съзнанието ти.

Стана от креслото с плавно движение и застана до прозореца. Завъртя се с гръб, но пистолетът се подаваше от кобура на десния му хълбок и Силк беше уверен, че не би успял да му скочи на врата достатъчно бързо. Вече знаеше на какво е способен този човек.

— Мога да разбера предразсъдъците ти. И аз съм се нагледал на боклуци. Но после станах нещо като специалист по онези времена. Опознах историята на японските самураи и американския Див запад. Никога не е било като във филмите. — Колбърн се обърна с лице към Силк. — Драматичните двубои на улицата са романтично пресъздаване на присъщите за осемнадесети век дуели, чиста измислица. Повечето престрелки всъщност са започвали в кръчмите, бардаците или задните улички. Мъжете носели револверите си в джобовете на палтата, затъквали ги под коланите, рядко използвали кобури, и то изработени от мека, лепкава кожа. Имали нужда от поне няколко секунди, за да се подготвят за стрелба. А чак до 70-те години на деветнадесетия век в патроните слагали черен барут и след първите изстрели всичко така се задимявало, че противниците не се виждали един друг. Да не говорим пък, че прицелите не били съвършено нагласени. Обикновено се стреляли съвсем отблизо, в упор, заради глупави кавги след препиване или натравяне с обичайните тогава пенкилери, съдържащи дори кокаин.

— Интересна лекция, но аз нямам желание тепърва да ставам студент по история — обади се Силк, макар и с кротък тон. — Какво се опитваш да ми кажеш?

Колбърн въздъхна.

— Че трябва да забравиш глупостите за „честните“ схватки, а да се грижиш само за оцеляването си. При всеки честен двубой с теб, лице в лице, аз ще те надвия. Професионалист съм и подготовката ми за критични ситуации е несравнимо по-добра. А ти успя да си осигуриш предимство в склада. Можеше да се справиш с мен, защото допуснах груба грешка — подцених те. Твоята грешка обаче беше направо ужасна. Затова сега страдаш от главоболие, а кобурът ти е празен. Силк, сблъсъците в живота не приличат на стрелбата с арбалет по неподвижни мишени, която ти е толкова позната. Някои от каубоите са можели да улучват всяка мишена, и то с жалките си оръжия, чак до стотина метра. Същите хора обаче са допускали гибелни пропуски при престрелка в упор. И аз не се занимавам със спортни надпревари.

— Ясно, ясно! Схванах намека. Ако си искал да умра, сега нямаше да слушам поученията ти. Добре, Колбърн, но какво искаш всъщност?

— Аз пък си мислех, че е очевидно. Ще имам нужда от Зия за известно време. А за твой късмет тя много държи да останеш жив.