Джефри Арчър
Греховете на бащата (35)

35.

Когато първият чек беше отхвърлен, Хюго просто игнорира случката и изчака няколко дни, след което го представи за втори път. Когато чекът се върна с печат „Справка в банката“, започна да приема неизбежното.

През следващите няколко седмици откри различни начини да заобикаля непосредствените финансови проблеми.

Най-напред отвори сейфа в кабинета си и извади стоте паунда, които баща му винаги пазеше за черни дни. Дните бяха повече от черни, а и на стареца определено никога не му се беше налагало да разчита на резерви, за да плаща на секретарката си. След като парите приключиха, Хюго с неохота се раздели с новата си „Лагонда“. Продавачът обаче любезно посочи, че лилавото и зеленото не са модните цветове на годината и тъй като сър Хюго се нуждае от пари в брой, може да му предложи само половината от първоначалната цена на автомобила, тъй като купето трябвало да се пребоядиса.

Хюго оцеля още месец.

При липсата на други налични средства започна да краде от майка си. Първо изчезнаха дребните, пръснати из къщата, последвани от монетите в портмонетата и банкнотите в кесиите.

Не мина много време преди да заложи малкия сребърен фазан, който години наред бе украсявал масата в трапезарията; последваха го родителите му, които също отлетяха в най-близката заложна къща.

След това Хюго продължи с бижутата на майка си. Започна с нещата, които тя нямаше да забележи. Карфица за яка и викторианска брошка, бързо последвани от кехлибарена огърлица, която тя рядко носеше, както и диадема с диаманти, която бе в семейството от повече от век и се носеше единствено на сватби и други церемониални случаи. Хюго не очакваше в близко бъдеще да има подобни събития.

Накрая се насочи към колекцията картини на баща си. Най-напред свали от стената един портрет на дядо си, нарисуван от младия Джон Сингър Сарджънт, но едва след като домакинът и готвачът напуснаха, след като не бяха получавали заплати повече от три седмици. Дженкинс удобно умря месец по-късно.

Платното на Констабъл на баща му („Мелницата при Дънинг Лок“) бе последвано от това на Търнър на прадядо му („Лебеди по Ейвън“). И двете бяха в семейството вече повече от столетие.

Хюго успяваше да убеди самия себе си, че това не е кражба. В края на краищата беше наследник на баща си.

Този нередовен източник на средства помогна на компанията да оцелее и да отчете малка загуба през първото тримесечие — разбира се, ако не се брои напускането на още трима директори и неколцина други старши членове на персонала, които не бяха получили чековете със заплатите си в последния ден от месеца. Когато го питаха, Хюго стоварваше вината за временните затруднения върху войната. Един възрастен директор си тръгна с думите: „Баща ви никога не използва войната като извинение“.

Скоро дори движимото имущество започна да се стопява.

Хюго знаеше, че ако обяви за продан Барингтън Хол с неговите 72 акра паркове, целият свят ще разбере, че компанията, отбелязваща печалба в продължение на повече от сто години, е в несъстоятелност.

Майка му продължаваше да приема уверенията му, че проблемът е само временен и че скоро всичко ще се оправи. След време и самият той започна да вярва на собствената си пропаганда. Когато чековете започнаха да се връщат отново, мистър Прендъргаст му напомни, че все още има оферта за 3500 паунда за терените на Броуд стрийт, които, уточни банкерът, можели да му донесат печалба от 600 паунда.

— А какво стана с трийсетте хиляди, които ми бяха обещани? — извика Хюго в телефонната слушалка.

— Офертата си остава, сър Хюго, но тя все така зависи от това дали ще купите терена на мисис Клифтън.

— Предложете й хиляда — викна той.

— Както желаете, сър Хюго.

Хюго тресна слушалката и се зачуди какво ли още може да отиде по дяволите.

Телефонът иззвъня отново.

Хюго се беше скрил в едно ъглово сепаре на „Рейлуей Армс“ — хотел, който никога досега не бе посещавал и в който нямаше да стъпи в бъдеще. Поглеждаше нервно часовника си и се оглеждаше за Мичъл.

Частният детектив дойде в 11:34, само минути след като експресът влезе в гара Темпъл Мийдс. Настани се на мястото срещу клиента, от когото не беше получавал пари вече няколко месеца.

— Какво е толкова спешно, че не търпи отлагане? — остро попита Хюго, след като пред детектива се появи половин пинта бира.

— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, сър — започна Мичъл, след като отпи от питието си, — но полицията е арестувала приятеля ви Тоби Дънстейбъл.

Хюго изтръпна.

— Обвинили са го в кражбата на диамантите на Петровски, както и на няколко картини, сред които един Пикасо и един Моне, които се опитвал да пласира в „Агню“, салона за произведения на изкуството в Мейфеър.

— Тоби ще си държи езика зад зъбите — каза Хюго.

— Боя се, че не, сър. Научих от достоверен източник, че е предпочел да издаде съучастниците си в замяна на по-лека присъда. Явно от Скотланд Ярд имат повече интерес да арестуват човека зад престъплението.

Бирата на Хюго изведнъж изгуби вкуса си. След дълго мълчание частният детектив продължи:

— Реших, че може би ще искате да научите също, че мис Петровски е наела да я представлява кралският съветник сър Франсис Мейхю.

— Защо просто не остави полицията да се занимава със случая?

— Не се е обърнала към сър Франсис за грабежа, а по два други въпроса.

— По два други въпроса ли? — повтори Хюго.

— Да. Разбрах, че предстои повдигане на иск срещу вас за отмятане от обещание. Освен това мис Петровски ви съди за бащинство и твърди, че вие сте баща на дъщеря й.

— Никога няма да успее да го докаже!

— Според доказателствата, които ще представи пред съда, има разписка за годежен пръстен от „Бърлингтън Аркейд“, а домакинката и личната й прислужница са подписали показания, според които сте живеели на Лаундс Скуеър четирийсет и две в продължение на повече от година.

За първи път от десетилетие Хюго се обърна към Мичъл за съвет.

— Какво да правя според вас?

— Ако на мен ми се случи да попадна в подобно положение, сър, бих напуснал незабавно страната.

— Как мислите, с колко време разполагам?

— Със седмица, дори по-малко.

При масата им се появи сервитьор.

— Един шилинг и девет пенса, сър.

Хюго не помръдна, така че Мичъл плати и каза:

— Задръжте рестото.

След като частният детектив отпътува обратно за Лондон, Хюго остана известно време на масата, като обмисляше възможностите. Сервитьорът се появи отново да го попита дали иска още едно питие, но Хюго дори не си направи труда да отговори. Накрая се надигна тежко и тръгна към изхода.

Насочи се към центъра, като непрекъснато забавяше крачка, докато най-сетне не измисли какво да прави. Няколко минути по-късно влезе в банката.

Прендъргаст вече не се изненадваше, че сър Хюго смята, че е на негово разположение по всяко време, но се смая, като забеляза, че президентът на „Барингтънс“ не си е направил труда да се обръсне тази сутрин.

— Имам проблем, който спешно трябва да се реши — каза Хюго, докато се настаняваше в креслото срещу управителя.

— Да, разбира се, сър Хюго. Кажете.

— Каква е най-голямата сума, за която можете да продадете имотите ми на Броуд стрийт?

— Но миналата седмица ви изпратих писмо, в което ви съобщих, че мисис Клифтън отказа последното ви предложение.

— Да, помня — каза Хюго. — Имам предвид останалите терени, без нейния.

— Все още има оферта за три хиляди и петстотин, но имам основания да смятам, че ако предложите на мисис Клифтън малко повече, тя ще отстъпи и предложението за трийсет хиляди паунда ще си остане в сила.

— Нямам никакво време — каза Хюго, без да се впуска в подробности.

— В такъв случай съм сигурен, че бих могъл да притисна клиента си да вдигне предложението си до четири хиляди, което пак ще ви осигури добра печалба.

— Ако приема тази оферта, ще искам уверението ви за едно нещо. — Мистър Прендъргаст си позволи да повдигне вежда. — Искам да съм сигурен, че клиентът ви няма и никога не е имал нещо общо с мисис Клифтън.

— Мога да ви дам такова уверение, сър Хюго.

— Ако клиентът ви е готов да ми плати четири хиляди, колко ще ми останат в сметката?

Мистър Прендъргаст отвори папката на сър Хюго, погледна баланса и каза:

— Осемстотин двайсет и четири паунда и десет шилинга.

Този път Хюго пропусна шегата с десетте шилинга.

— Значи искам незабавно да ми отпуснете осемстотин паунда. По-късно ще ви уведомя къде да изпратите и приходите от продажбата.

— Приходите от продажбата? — повтори Прендъргаст.

— Да — отвърна Хюго. — Реших да обявя за продан Барингтън Хол.