Хелън Уолш
Кучка (8)

Джейми

Когато стигаме в центъра на града, вече минава десет. Шон поема контрола над нощта и ни замъква в някакъв модерен нов бар във финансовия квартал. Приглушено осветление, кожени дивани, шантава парфюмирана водка и какво ли още не — има дори с вкус на черен пипер! Преди пиех с моя старец в едно заведение отсреща, много отдавна — беше пълно с работници предимно от доковете, които стискаха халби с тъмна бира, наблюдаваха ги като таймер за варене на яйца и се чудеха дали да останат за още една половинка и дали си струва скандала, който ще отнесат, когато закъснеят и се приберат с помътен поглед. Повечето от тях избираха да играят на сигурно. Тръгваха си към къщи малко след шест, след като телевизорът в помещението с дартс изплюеше резултатите от конните надбягвания за деня. Откачена работа, човече, тези съсипани дърти неудачници, които се взираха в телевизорите с идиотската надежда на човек, който отива при някоя курва в търсене на истинската любов. Моят старец ме дърпаше от този телевизор със същата безмълвна изисканост, с която ме отдалечаваше и от Шон, когато бяхме тийнейджъри, обаче честно казано, аз никога не съм лудвал по залаганията. Е, печелел съм по някоя лира, когато сме играли — просто така по силата на традицията, обаче не ходя при букмейкъри. Няма да си скубя косите за едното нищо.

Обаче в момента изобщо не съм в настроение за всичко това. Не мога да се насиля да си лепна доволно изражение дори заради малката Мили. Трябва да оправя нещата с Ан Мари. Колкото повече се бавя, толкова повече време ще има тя да кипи от гняв, а става опасна, като я оставиш да размишлява. Реши ли веднъж нещо, това е. Направо ти ебава майката. И започва адски да те дразни, човече — направо откача, и това е в най-добрия случай. Какво ли не ръси! Хващат я дяволите! Изкарва ме откачен перверзник, който чука всичко живо — от най-добрата й приятелка до собствените си племенници. Засипва ме с всякакви обвинения. И не млъква. Мамка му, наистина не си затваря устата. Отначало мърмори тихо, ама продължава с часове и постепенно набира скорост до огромния безумен гневен изблик, от който цялата къща се разтриса! В интерес на истината, след това винаги се извинява. Направо е съсипана от чувство за вина. А пък в спалнята не просто се опитва да се сдобрим, ако ме разбирате какво искам да кажа. Не може да свали ръцете си от мен в такива моменти. Сигурно вече съм посвикнал с натякването й. Изградил съм си имунитет. Каквото и да каже, влиза ми през едното ухо и излиза през другото. Ако трябва да съм честен, това дори донякъде ме възбужда. Дори когато е ядосана, Ан Мари е адски готина.

Само че ми иде да си цапардосам един, задето излъгах за тази вечер. Изобщо нямаше нужда. Казах й, че ще излизам с момчетата. Че с цялата банда ще ходим на фойерверките, а после ще се върнем в апартамента на Шон да пийнем по нещо. Не че щеше да има нещо против, ако й бях казал, че ще ходим в града, обаче се чувствам малко гадно, че не го направих. От толкова време ме моли да я заведа в новия бар, дето са го отворили на доковете — „Пан“. Имала цял гардероб, пълен с готини дрехи, които вече започвали да хващат паяжини. Опитах се да й намекна възможно най-деликатно, че трябва да пестим за голямото събитие, че трябва да събираме пари за сватбата, за къща и така нататък. Нали си представяте какъв гаден лицемер съм изглеждал след това.

Най-лошото от всичко обаче е онази работа с Мили. Гадно нещо. Много гадно, човече. Като че ли не стига да ме види изтупан, когато самата тя е затворена вкъщи, ами да разбере, че и Мили участва… Как ще се оправям сега, по дяволите? А и тя точно тази вечер ли трябваше да се издокара така? Малката Мили си е адски готина, обаче винаги си е падала по джинсите и не е носила грим. Изгризани нокти и изсушена от сапуна коса, която дори не реши. Исусе, човече! Да видиш само какви сплетени възли съм изрязвал от косата й! Фасове и какво ли още не. Само че напоследък е започнала да се старае. Страхотно се носи. Дрехи, които обгръщат тялото й, а не висят от него. Малко грим тук-там. Парфюм. Ходи на фризьор, вместо да се кълца сама както обикновено. Което в крайна сметка не прави нещата по-лесни за моята госпожа. Предполагам, че ако малката Мили не беше хубавица, Ан Мари щеше да го приеме. Че най-добрата ми приятелка е момиче и така нататък. Ама в крайна сметка не е така. Мили беше там, в къщата, изглеждаше така, както изглеждаше, и аз просто излязох с нея. Кофти работа, човече. Много съм мекушав. Така е, голям тъпак съм.

Мили

Градът е направо безлюден за четвъртък вечер и ние обикаляме бар след бар, като често просто надникваме за някакви признаци на оживление. Най-накрая се настаняваме в „Революшън“, водка бар на Матю Стрийт — винаги претъпкано местенце. И днес е така. Пълно е със студенти, които показно се наливат. Бучка засяда на гърлото ми от присъствието им. Сещам се за татко и за онова високо и превзето ухилено момиче. Какво е видял в нея, за бога? Тя просто не е негов тип. Татко винаги си е падал по изискаността и по въздържаната красота — по крехките мадами. Андреа Кор, Катрин Зита, Пенелопе Крус.

По мама.

Останалите посетители са самотни типове, излезли на лов, няколко брантии на средна възраст — резерви на шумната тълпа от ученички. При вида на тези попрезрели шунди, които се състезават за внимание, усмивката се връща на лицето ми. Обожавам това!

Почти всички ученички са облечени с къси поли и ботуши, с тесни съблазнителни блузки и са напластили върху лицата си пластове грим, обаче все пак се познава, че сексуалните им биографии трудно биха запълнили дори една страница А4. Повечето са все още девствени, а онези, които са се осмелили да стигнат по-далеч от обарването и езика, вероятно са го направили по погрешни причини — за да станат по-популярни, за да задържат гаджето си, да впечатлят съученичките си и най-вероятно чисто и просто от неуместно любопитство. Съмнявам се някоя от тях да се е чукала от любов към чукането. Точно това е трагедията на растежа. Това е единственият период от живота, когато около теб има толкова много удоволствия и никой няма да ти се кара особено, ако се пресегнеш и си ги вземеш. Това е единственото време в живота, когато можеш да се държиш като абсолютен негодник — и да ти се размине. Обаче повечето тийнейджърки преминават през този период, без изобщо да подозират какъв епикурейски свят обитават. Силата на страстта им се разкрива едва в неясната светлина на безпомощния поглед назад.

Джейми и Шон до голяма степен оформиха разбиранията ми за секса. Джейми е забавен — той е преспал с доста мадами за по една нощ, обаче като че ли ги приема с кротка тъга. Абониран е за идеал, според който любовта е предварително условие за секс и веднъж ми каза, че дори ако тази любов е ефимерна, дори ако трае само пет секунди, все пак трябва да я има в началото. Ако има любов, всяко сексуално желание, колкото и егоистично и опасно да е то, е оправдано. В резултат той прекара по-голямата част от младостта си в неуспешни опити да балансира между онова, което му беше приятно, и онова, което смяташе за редно. Шон беше негова диаметрална противоположност. Той възприемаше секса по възможно най-грубия начин — като нещо, откъснато от каквито и да било чувства или смисъл, освен чисто физическото усещане. За него сексът си беше просто чукане — мушваш се в цепката и извличаш оттам максималното. Той беше безмилостен и почти варварски, когато преследваше жени, особено жени без сексуален опит. Преспа с коя ли не в Южен Ливърпул и оставяше след себе си безутешна следа от разбити сърца и разкъсани химени.

От Джейми научих, че сексът е свързан колкото с физиологията, толкова и с психологията. Че става дума колкото за домогване до анатомията, толкова и за сливането на две сърца и на две съзнания. Научих и това, че е по-добре да направиш нещо и после да съжаляваш, отколкото да не го направиш и да прекараш остатъка от дните си в копнеж по нестореното. Джейми отделяше голяма част от времето си за четене на книги за нещата, които му се иска да бе направил.

От Шон научих, че момичетата се делят на две противоположни групи — „пачаври“ и „подходящи за гаджета“ — и че ако искам да удовлетворя ненаситното си младо либидо, трябва да действам бързо. Според Шон момичето може да бъде колкото си иска развратно, когато е под петнайсет години. Така рискуваш да ти излезе име, че си „лесна“, обаче ако си пристегнеш гащите от шестнайсет нататък, все още можеш да се класираш за нечие гадже. Момичета, навършили седемнайсет, които все още се чукат безразборно, неизбежно биват заклеймявани като пачаври, а навършат ли осемнайсет, става направо невъзможно да се избавят от това позорно петно. Ако си умен обаче, можеш да избегнеш тази система за окачествяване, като внимателно организираш сексуалната си география. Момиче, което се е чукало със стотици момчета, различни във всеки град, може да избегне нравственото порицание, отредено за момичетата, които са спали с повече от едно момче от едно и също училище. Колкото и да бяха детински и догматични разбиранията на Шон, зад тях се криеше проста логика и те до голяма степен диктуваха ранните ми сексуални преживявания.

Първото ми сексуално преживяване беше с един трийсет и седем годишен мъж. Филип. Аз бях на четиринайсет. Избрах него, защото беше женен. Защото имаше хубава кола и носеше синьо горнище „Адидас“ с качулка. Защото изглеждаше нещастен. И защото живееше в края на нашата улица, но най-вече защото беше приятел на татко. Знаех, че нещата няма да стигнат по-далеч. Никой никога не разбра. Можех едва ли не да излъжа за загубата на девствеността си. Името ми нямаше да бъде включено в дългия списък на пачаврите, който заемаше пет и половина врати в мъжките тоалетни. Освен това допусках, че той ще е смаян от младото ми и гъвкаво тяло. Съпругата му бе станала жертва на съпружеския живот — беше дебела, старомодна и съсипана от майчинството, — затова си мислех, че Филип ще ми бъде благодарен. Дори и да е бил, не го показа. Избухна в сълзи броени секунди, след като отне девствеността ми, а след това не отговаряше на обажданията ми и заплаши, че ще каже на татко, когато една вечер го причаках пред работата му. След това съвсем ме избягваше. Премести се в Манчестър и аз повече нито го чух, нито го видях, освен че ми изпрати по пощата син пуловер с качулка за седемнайсетия ми рожден ден. Никаква картичка, никаква бележка — само един пуловер, който миришеше на афтършейв. Стои си сгънат в една кутия заедно с чифта копринени ръкавици, които мама е носила в деня на сватбата си и се отнасям към него с много повече прочувственост, отколкото заслужава.

След Филип имах две връзки с момчета на моята възраст. Мимолетни и прозаични връзки. Първата беше с един тип на име Джоуи. Запознахме се в „Стейт“. Той танцуваше гологръд върху една тонколона. Подадох му бутилка с вода, той ме вдигна горе да танцувам до него и ми пробута един Калифорнийски залез.

Това беше една от най-хубавите екстази нощи в живота ми.

По движенията му си личеше, че ще се чука страхотно. Беше фантастичен, едно от най-страхотните чукания в живота ми, обаче освен това беше доста ограничен интелектуално. Ужасно се срамувах да го запозная с мама и с татко и след една седмица имах чувството, че знам за него всичко, което трябва да се знае. Избрах пъзливия начин да скъсам с него с писмо. С друг тип, Робърт, се запознах в салона на О‘Мали. Този наистина беше интелигентен. И свестен. Запознах го с родителите си и му позволих да ме чака пред училището. Той се държеше с мен като с дама — глезеше ме, обожаваше ме. Закара ме в Корнуол само за да се любувам на пълнолунието. Даде ми пари да купя коледни подаръци на родителите си и си слагаше презерватив, защото смяташе, че хапчетата са вредни за мен. Само че не притежаваше сексуалния магнетизъм на Джоуи. Беше внимателен и грижовен, караше ме да се чувствам безпомощна и аз го мразех заради това. Колкото и да му намеквах, той никога не ме чукаше. Възприемаше желанието ми за брутален и лишен от нежност секс като нещо, което трябва да се поправи, а не да се удовлетвори, а на петнайсет аз възприемах това като непростим недостатък. Понякога се отбивах в малкия апартамент на Джоуи и му позволявах да ме изчука — така им го начуквах и на двамата.

Освен това имаше и момичета. Това просто стана от само себе си. Не беше предшествано от никакъв бурен път на откриване на себе си, от никакво травмиращо решение или жертва, от никакво интроспективно анализиране на въпроса. Нищо такова. Просто се случи. Случи се през нощта, когато мама си тръгна, през нощта, когато избягах у семейство Кийли — само че времето няма значение, абсолютно никакво значение. Просто това беше нощта, в която случайно се натъкнах на две момичета, които се опипваха в едно порносписание. Разбира се, сексолозите биха казали, че винаги има някакъв латентен биологически копнеж, който чака да бъде разбуден, а порнографията е просто катализатор. Може и така да е, обаче аз знам само, че докато не извадих онова списание изпод леглото на Джейми и докато не стигнах до двайсета страница, нямах абсолютно никакви предпочитания към жени. Кой знае, ако не бях спряла погледа си на Лара и на Дон, може би щях да пропусна момента на подобно осъзнаване и да се развия като здрава и съвсем нормална хетеросексуална жена. Може би сега щях да съм се гушнала в кревата до някой младеж, който прилича на Пол Нюман, щях да сърбам какао и двамата заедно да пушим цигара марихуана. И да планираме изтощителни лениви уикенди заедно.

На сутринта, след като Джейми и Били тръгнаха на работа, направих нещо, което никога не съм правила — претърсих стаята им. Под леглото на Джейми намерих една кутия и светът се отвори широко пред очите ми.

Прегледах съдържанието на кутията пренебрежително, по-скоро развеселена, отколкото възбудена, и намерих вътре един брой от „Клъб Интърнешънъл“. На корицата имаше някаква пачавра с огромни цици, които напираха изпод камизолка с детски номер. Изражението на лицето й казваше „използвай ме“. Заключих вратата и отгърнах страницата. Първите няколко снимки предизвикаха кикот. Някаква червенокоса мадама с майчински вид и с постно лице, която лежеше разкрачена на пода на кухнята, а на лицето й имаше широка идиотска усмивка; после едно китайско девойче с високи ботуши и каубойска шапка, а след това страница след страница — кльощави и безцветни манекенки с глупави гримаси. Жегна ме разочарование, което бързо отшумя и на негово място дойде тъпата болка на облекчението. Пътешествието ми в тайнственото алтер его на мъжката сексуалност се сведе до няколко комични жени с невзрачни лица, които излагаха на показ достъпността си, все едно животът им зависеше от това. Това ли представляваше порнографията? Момчешкият кръг, който бе дръзнал да ме изключи. До това ли се свеждаше всичко? Това ли бяха момичетата, които едновременно бях боготворила и от които се бях страхувала? Изсмях се високо и разлистих няколко страници, чудейки се какво удоволствие може да изпитва Джейми от всичко това.

Тогава се натъкнах на Лара и на Дон. И всичко се промени.

Дон беше стройна и имаше котешки очи, изразени скули и стегнато тяло като на източноевропейска проститутка. Лара беше с червена коса и бледо лице, а непокорна армия от лунички в основата на носа й й придаваше нагъл вид. Гърдите й бяха млади и стегнати, но зърната й стърчаха грубо и буйно, както може да ги накара да щръкнат само лакомо бебе. Тя беше осемнайсетгодишна студентка по мода от Хъл „която организира лесбийски оргии с приятелките си и може да направи каквото и да е, ако попадне на подходящото момиче…“.

Дон допря пистолет до цепката ми, а Лара дръпна спусъка.

Цели шест страници бяха посветени на тях двете — чукаха се в дневна, която може да бъде обитавана единствено от студенти. Мастурбирах на пода и когато свърших, имах чувството, че всичките ми мускули там долу са напълно изтощени.

През останалата част на престоя си у семейство Кийли разсъждавах и мастурбирах, а когато се прибрах у дома, вече ми беше трудно да пишкам. Клиторът ми беше станал толкова безчувствен и изтощен, сякаш бе повреден завинаги. Избръснах се долу като Лара и дебелата ми лъскава грива се превърна в тънка линия по средата, която ме разделяше на две еднакви голи половини. Непрекъснато си представях как се запознавам с нея. Дори си мислех дали да не направя една обиколка из столовите на различните колежи по мода в Хъл. Скоро до такава степен ме погълна мисълта да правя секс с жена, че вече не можех да ограничавам фантазиите си до мастурбирането и те се промъкнаха в ежедневието ми. Внезапно започнах да виждам жените през призмата на порнографията. Съученичките ми, учителката ми по английски и момичетата в „Теско“ изведнъж се превърнаха в кандидатки за снимки в „Ескорт“, „Само за мъже“, „Мейфеър“ и в най-любимото ми списание „Клъб Магазин“. А всички женски постъпки, колкото и безобидни да бяха по своите намерения, се натоварваха със сексуален подтекст. Усмивка, поглед, прическата на някое момиче. Маниерите й. Все сигнали, съзнателни или несъзнателни, изразяващи сексуална цел. Можеш да различиш Мариите от Магдалените само по начина, по който дадено момиче носи ученическата си униформа. Голи крака посред зима, видими дантелени сутиени под прозрачни ризи, грим, лак за нокти и младежки пръстени — такива са момичетата, които са готови да ти пуснат. Такива са тези, които са готови на всичко. Сведох момичетата до тела или до части от тела. Гледах на тях като на цици, крака и дупета. Разсъбличах мислено всяко момиче, което срещах, и ги усуквах като пластелинени — насам-натам във всяка възможна поза. Нито една не избегна преценката или категоризацията.

Никога обаче не си бях представяла себе си като обект на желанието. Нито пък се отъждествявах с жените, които бройках, или с мъжете, които ги бройкаха. Гледах на себе си като на нещо съвършено различно, като на някаква обезумяла по секса безполова откачалка.

Любовната ми връзка с порносписанията, пред които мастурбирах, и със стриптийз баровете продължи цели дванайсет месеца и в известен смисъл се радвам, че вече приключи. Като се обърна назад, си давам сметка колко изопачена представа за света ми даде това. Не съм съгласна с начина, по който унаследената феминистична мъдрост държи порното отговорно за всяко зло, причинено на жените от мъжете, обаче няма съмнение, че порното замъгли усещането ми за реалност. В неговата привлекателност се съдържа имплицитно идеята, че всички момичета душа дават за секс и че си умират да се държиш с тях като с мръсни неуморими курви точно толкова, колкото копнеят да бъдат глезени като принцеси. Същото важи и за стриптийзьорките — правят каквото правят, защото им харесва. Не за парите. Обожават секса. Наистина вярвах в това в продължение на дванайсет месеца. А когато си дадох сметка, че не е така, това ме съсипа.

Хващам Джейми за ръка и двамата си пробиваме път до бара. Тук е ужасно горещо. Свалям якето си и го премятам през рамото на Джейми, след това се облягам на бара, изпъчвам гърди и издувам устни малко високомерно, обаче не съвсем недостъпно. Сервират ми след броени секунди. Младо момиче със сърцевидно лице и с румено лице. Никакви цици. Буквално като две пъпки от комар, които напират някой да ги забележи под бяла блузка от ликра. Привличат ме по същия перверзен начин, както ме привличат обезобразените лица на жертви на изгаряния, и установявам, че просто ми е невъзможно да спра очите си да се плъзгат надолу от брадичката й. Не мога да се спра. Как изглеждат — наистина? Как бих реагирала на голото й тяло, ако я забърша на улицата и я заведа в хотелска стая? Дали ще се отвратя, или ще се възбудя? Ще я накарам ли да не си сваля сутиена, или ще изследвам безформените й цици? Дали ще избръсна путката й и ще я преоткрия като моето маце? Обаче дори през измамната леща на алкохолното опиянение разбирам, че никога не бих я харесала — дори и да беше най-голямата мръсница на света. Кожата около очите и устните й се е протъркала с десетилетие преждевременно, а бедрата й са твърде широки, за да предизвикат фантазиите на която и да е ученичка. Тя изглежда просто като обикновено деветнайсетгодишно момиче, чиито гърди са пропуснали пубертета. Скапано. Поръчвам три коктейла с водка и я удостоявам с утешителна усмивка. Тя ми отвръща с безизразно лице, така че сгъвам ръце, притискам гърдите си една към друга във внушителна цепка и приемам напитките с враждебно изражение. Подавам едната чаша на Джейми и той ме пита защо съм купила само три. Отвръщам му, че Кев и Мали могат и сами да си плащат питиетата. Цяла вечер изобщо не са се бръкнали. Знам, че са доста притеснени, обаче ако нямат пари, не трябва да излизат — и точка. Свети Джейми обаче не е забелязал нищичко, разбира се. Плъзва се край мен и се напъхва между двама души на бара. Твърде шумно е, за да споря, затова в знак на безмълвен протест пресушавам останалите при мен две питиета, шумно тръшвам празните чаши на бара, след това грабвам третата от ръката му и я изливам в гърлото си.

Нужни са няколко секунди, за да ме хване, и тогава изведнъж ме разтърсва яростен пристъп на сухо гадене. Направо не мога да си поема въздух. Вътрешностите ми се надигат ужасно. Вдигам ръка към устата си, за да не повърна, и се съсредоточавам върху дишането си — вдишвам, издишвам, вдишвам, издишвам. Адска работа. Боли.

Кльощаво същество с ококорени очи ми мята съчувствен поглед. Откъсвам се от циците й и се предавам на едно ужасно оригване, при което към носа ми изригват киселина и водка. Коремът ми се свива спазматично, запокитва ме напред и ръката ми отново се стрелва към устата.

Съсредоточи се. Цялата работа е в съсредоточаването. Ако не мислиш, че ще повърнеш, няма да повърнеш.

Мисля си за татко.

Как чете студентски работи на кухненската маса.

Как дреме пред телевизора.

Татко.

Образите са неясни като зле проявен негатив. Главата ми за момент се изпразва след спазъма в корема, но след това вътре нахлуват други мисли.

Мама. Реше косата си.

Татко и онова момиче, правят секс. Просто не мога да устоя на образа. Опитвам се да го изтласкам назад, но той се връща, ясен и здраво заседнал. Тя има малки розови зърна и грозни кафяви бенки на корема. Тънка ивичка мъх минава между пъпа към слабините й. Мирише на „Гучи“.

Мирише на мама.

Татко е отгоре, блъска бясно, а лицето му е разкривено и зачервено. Образът се отдръпва назад, така че телата им заемат едва една трета от рамката и се показват някои от детайлите от фона. Чукат се на пода. На пода на спалнята ми. А на нощното шкафче зад тях има снимка на мама. Красива и усмихната. След това образът се размазва и избледнява като зле монтиран филм и се появява нова празнина, която се изпълва с познат глас и с изненадата от човешко докосване. Ръката на Джейми е на рамото ми. Гледа ме право в очите.

— Мили, добре ли си, бейби?

Кимвам изнурено.

— Изглеждаш така, все едно ей сега ще повърнеш.

Думата предизвиква нова жлъчна вълна и този път просто не успявам да се овладея. Между пръстите ми се процежда отвратителна течност и потича по брадичката ми. Здраво стисвам устни, за да я спра, след това силно преглъщам и се разтрепервам цялата, когато парещата течност обелва цели пластове от гърлото ми. По лицето ми рукват сълзи. Представям си как изглеждам. Размазани черни следи по бузите и воняща слюнка, примесена с повърнато. Грабвам най-близкото шише — на някакъв тип е. Не виждам лицето му, а само космата ръка, която не е на Джейми. Успявам да погълна достатъчно, за да прогоня отвратителния вкус от устата си и да потисна гаденето, преди той да си вземе бутилката обратно. Стоя, потънала в отвратителна летаргия, предизвикана от водката, краката ми са натежали и омекнали, и позволявам на Джейми да ме заведе да седна.

Примигвам, помещението идва на фокус и смътно долавям бумтенето и ритъма на музиката. Сигурно съм седяла известно време, ниско обронила глава, защото когато я вдигам, мелодията се е сменила и Джейми поставя пред мен бутилка минерална вода „Волвик“. Чувствам се пияна — тежко ми е и съм жадна.

— Ето, изпий това. След малко ще ти мине — Гледа ме почти с укор. — Ще те изведа на чист въздух, обаче най-напред изпий това. На малки глътки? Бавно.

Повдига бутилката към устата ми и след това аз се предавам пред предизвиканата си от повръщането жажда и изпразвам бутилката на големи жадни глътки.

— Хайде, изправи се да видя, че можеш.

Аз скачам и му мятам смела усмивка. Той извива вежди.

— Искаш ли да те изпратя обратно до масата, или може да отида и да поръчам питиетата?

— Не, добре съм. Не съм яла цял ден и мисля, че…

Джейми дори не ме изчаква да довърша. Вече си проправя път към бара. Дори и скапана, забелязвам, че в гръб изглежда ужасно потиснат — приведен, изморен и отегчен от всичко. Изглежда стар. Силната пулсираща светлина отгоре осветява оплешивяващото му теме. Смята, че е допуснал грешка. Иска му се да не е тук — с мен. Иска му се да е там — с нея.

Когато се връщам на масата, езикът на Шон се е развързал от алкохола и от коката и той разказва на Мали старата история за птиченцето от Холиоукс, с което се срещал. Мали е чувал тази история хиляди пъти, но все още успява да си лепне ококореното изражение на дете, което посвещават в огромна тайна.

Чудя се дали да не думна Шон с някоя саркастична забележка, обаче се отказвам от идеята, когато си спомням за двете пакетчета с дрога, които си лежат в джоба на якето му.

Кев е на дансинга и по някакъв начин е успял да се внедри сред гърчещите се тела на група ученички. Танцува като кукла на конци — мята юмруци във въздуха и върти таза си в такт с песента на Кайли. На момичетата обаче явно им харесва. Две от тях са го притиснали на сандвич, а останалите обикалят около тях, имитират движенията му и се боричкат за вниманието му. Единствената, която стои настрани от представлението, е крехка на вид блондинка с тънички гъвкави ръце и с лице като на елф. Тя стои нацупена в края на дансинга, смуче си пръста и оглежда помещението. Наблюдавам я известно време, след това ми писва и ми става досадно. Нуждая се от кокаин.

Въздъхвам с огромно облекчение, когато виждам Джейми да си проправя път между извиващите се тела с четири бутилки „Бекс“.

— Щях да взема по един коктейл с водка, обаче реших, че е по-добре да не го правя — казва той и тръсва бутилките на масата. — Някакво момиче повърна, нали, Мили?

Поглеждам го умолително и той се смилява. И без друго никой не го слуша. Мали все още е погълнат от Шон, а Шон е погълнат от себе си. Смигвам му с благодарност и му побутвам един стол.

— Грация — казвам.

Махвам цигарата от устата му, оглеждам я отблизо и си дръпвам с огромно подозрение. Сгърчвам лице и я пъхвам обратно в устата му, като за малко не изгарям устните му.

— Ау! „Ламбърт енд Бътлър“?

— Всъщност „Ембаси“.

— И откога пушиш женски цигари?

— Те са на Ан Мари.

Навеждам се и потупвам Шон по рамото. Той неохотно се откъсва от преситената прегръдка на Мали. Правя му знак за цигара с два пръста. Той тършува в якето си, обръща се отново към Мали и леко повишава глас:

— Както и да е, как да държа мацето на разстояние, човече! Честно казано, беше доста неловко. Нейният човек е там, а тя просто не може да свали ръце от мен… нали ме разбираш… Певецът ще си счупи врата да ни зяпа… Ох, човече, оня направо щеше да се скапе…

Вади пакет „Марлборо“ и ги плъзва по масата без дори да ме погледне. Вземам си две цигари, поколебавам се, вземам трета и след това побутвам пакета обратно.

Местя очи от Шон на Джейми, от Джейми на Шон. Всичко вече е толкова съкрушително различно. Дори когато сме навън и се забавляваме, дори и в нощта на огньовете, помежду ни зее огромна празнина. Едно време всичко се получаваше толкова лесно — смеехме се, разговаряхме, поглъщахме и попивахме всеки сантиметър от света на другия. Точно това правехме. Пиехме, разговаряхме и пушехме — дълги лъкатушни разговори за каквото ни хрумне. Часове говорех по телефона с Джейми — часове. А когато и двамата бяхме друсани, можехме да разговаряме толкова продължително, че пришки ни излизаха в устата. А сега вече няма за какво да си говорим. Всичко сме си казали. Тук сме по задължение, а не защото така искаме. Просто да минава времето.

Кев се връща с две мацки от котерията си, озарен от глупашка усмивка. Една от девойките е висока и има красиво и екзотично лице, обаче лошите гени са разпределили телесното й тегло неравномерно. Има слаби крака, пълни бедра и тесни рамене, приведени към ребрата. Единственото й предимство са годините — максимум четиринайсет. Приятелката й, слабушката, дето си смучеше пръста на дансинга, е зашеметяваща. Освен това е и много пияна. Стоварва се в скута на Джейми и отпуска глава върху гърдите му. Той инстинктивно обгръща тялото й с ръка, за да я предпази да падне на пода. Изражението му е ту объркано, ту загрижено. Представям си как се втвърдява под нея.

Краката й висят на сантиметри от моите. Само лекичко да помръдна лявото си коляно, и ще я докосна.

Кев ни представя момичетата като Сюи и Беки и по-високото момиче, Беки, казва нещо, което разсмива всички. Шон на свой ред подмята нещо, което разсмива всички още повече. Смея се, без да съм чула и дума. Мислите ми са заети единствено с момичето, което седи до мен. Краката ни са се докоснали — млада, топла, безукорна кожа, която влива живот в слабините ми.

Джейми поотпуска хватката и Сюи се строполява в скута му. От рязкото движение очите й се ококорват. Той подпъхва ръка под раменете й и я изправя. Полата й се вдига безсрамно и отдолу се показват бели гащички. Клиторът ми пулсира на стола и аз се привеждам напред, за да пренеса цялата тежест върху цепката си и да увелича удоволствието. Ако бях мъж, щях да съм корава като камък.

— Вижте я само! — изпищява приятелката й. — Винаги прави така. Готова е само след три скапани бири.

Широката усмивка на Шон разкрива всичките му зъби.

— Ама е готино малко парче, нали?

— Според мен тази трябва да си върви у дома — отбелязва Джейми, погледът му става строг и се мести към Кев.

— Ела при батко — казва той и завърта ханша си към задника на Беки.

— Не, трябва да я заведеш у дома. Ще вземе да припадне тук.

Беки се прави на загрижена:

— Може би трябва да й викна такси.

— Ще се оправи — казва Кев и я побутва към дансинга. — Ще изтрезнее след минутка. Само й дай малко вода.

Нареждането му е насочено към мен. Извивам вежди.

Беки изкривява устни:

— Добре, обаче ако започне да повръща или нещо подобно, просто ни викни, става ли?

Инструкциите отново са насочени към мен. Спускам вежди и изсумтявам. Ако Били беше тук, щеше да схване иронията на съдбата. Като се сетих за Били, той къде е всъщност? Тази вечер наистина имам нужда от компанията му — весел и простосърдечен. Точно какъвто беше Джейми някога.

Кев замъква мадамата си на дансинга, преди тя да се разубеди, само че девойката се връща след две минути с фотоапарат за еднократна употреба.

— Трябва да покажа това на момичетата в училище — казва тя и несръчно започва да щрака. — Направо ще се напикаят от кеф. Ето я добричката прилежна Сюи. Никой няма да повярва, че се е докарала до това състояние.

— Дай на мен — казвам аз и вземам апарата от нея.

Тя охотно ми го отстъпва и аз коленича пред Джейми, за да имам поглед и към гащичките на Сюи.

— Усмивка!

Щрак. Светкавицата светва и обектът ми стреснато подскача. Джейми вдига ръце, за да закрие лицето си, и без опората му тя се плъзва в скута му и краката й се разтварят широко. Щрак. Джейми я хваща през гръдния кош и отново я обгръща с ръце, а докато я дърпа нагоре, се показва стегнатото й бяло коремче. Щрак. Ръцете на Джейми шарят по цялото й тяло, дърпат надолу блузата й и полата й, опитват се да спасят онова, което е останало от достойнството й. Щрак. Щрак. Щрак.

Шон и Мали са се привели напред, а от гърдите им се откъртват гръмки и дълбоки смехове. Дори привидно закрилнически настроената й приятелка не успява да потисне развеселеността си. Джейми е посинял от гняв.

Замаяна от бъркотията, Беки забравя да поиска апарата си обратно и се втурва към дансинга, за да разкаже за случката на приятелките си. Пъхвам го в чантата си. Евентуален материал за мастурбиране.

— Мамка му, Мили, носи ти се славата, че си падаш по момичета, обаче това направо беше върхът! — лукаво клати глава Шон. — Как се е подредила така, по дяволите? Тя е още дете, виж лицето й. Едва ли е на повече от четиринайсет.

— Трябва да направим нещо — рязко се намесва Джейми. — Не можем да я оставим в това състояние. Нали се сещате накъде отиват работите? Приятелките й не могат да се погрижат за нея. Чухте ли за онова момиче, което качили в някаква кола пред Алъртън Тауърс?

— Е, тя не е мечтата на изнасилвача, нали? — отбелязвам.

— Не знаех, че има критерии за жертвите на изнасилвания — саркастично ме срязва той.

— Ами нали става въпрос за тръпката от насилствения секс? Искам да кажа, че едва ли ще е в състояние да се съпротивлява. Все едно да изнасилиш надуваема кукла. Какво му е забавното?

— Не бъди такова дете, Мили. Това е пълна глупост. Надявам се, когато някой път ти самата изпаднеш в такова състояние, да не попаднеш на егоист като теб сега.

— Само че на мен не може да ми се случи, нали? Да изпадна в такова състояние. Точно това е разликата между мен и такива момичета. Те се напиват глупашки и очакват приятелките им или някой скапан самарянин като теб да се погрижи за тях. Те са егоистки, не аз. Някой трябва да им даде урок на такива.

— Страхотно звучи от устата на човек, дето си изплю вътрешностите само преди десет минути.

— Да — мятам аз бърз поглед към Шон, за да видя дали е чул. Не е. — Само че аз не се мотаех напред-назад. Не падах в скута на непознати, нали? Я ми кажи, някога мен да си ме виждал такава?

Въпросът увисва във въздуха за известно време, след това Джейми навежда глава към бузата й.

— Как си, малката?

— Ъ?

Поглежда сънено и разсеяно.

— Искаш ли още малко вода?

Тя изсумтява утвърдително и след това по лицето й пробягва паника.

— Къде са всички? — Леко и божествено фъфли. После скача: — Да не са си тръгнали без мен?

— Всичко е наред, миличка — успокоява я Джейми и й помага да се изправи на крака. — Приятелките ти още са тук.

Тя се изправя за момент, след това отново се катурва в скута му.

— Трябва да се прибера.

— Не се тревожи, миличка, няма да позволим приятелките ти да си тръгнат без теб, нали, Мили?

Обръщам очи към Шон.

— Ти не разбираш. Трябва да се прибера. Татко ще ме пребие.

— Искаш ли аз да те заведа? — предлагам.

— По-добре да си иде пеша.

— Моля ви! — гърлено хълца тя. — Той ще ме пребие. И мен, и мама, задето ме е пуснала.

— Къде живееш? — питам аз, пресягам и я докосвам по бедрото.

— В Къркдейл.

— Това е на другия край на града — въздъхвам аз. — Ако те заведа до вас, ще ме прибереш ли да пренощувам?

Ръката ми вече се плъзга нагоре към путката й.

— Да! — отговаря тя и за пръв път насочва поглед към мен. — Ти приятелка на Беки ли си?

— Нещо такова.

— Трябва да тръгвам веднага. Преди да се прибере той. Ще ме заведеш ли?

— Да, вземи си палтото. Тръгваме.

Джейми отблъсква ръката ми.

— По дяволите, Мили, върви и намери приятелките й и престани да се държиш като кучка.

— Тя и бездруго не е мой тип — казвам аз, изправям се и го поглеждам нацупено. — Твърде е бледа, твърде е космата, а и тези бабешки гащи! Не, не става за мен.

Погледите ни се срещат над главата й и сърцето ми слиза в корема. Нещо в очите му ми подсказва, че това е краят. Между мен и него е почти свършено.

Пресушавам бирата си и се понасям към дансинга. Кев танцува неистово и размахва широко ръце, все едно държи разпалена реч. Всичките му поклоннички са възприели този безопасен и превзет начин на танцуване, присъщ на момичетата от горните слоеве на средната класа, които още не вземат наркотици — ръцете във въздуха или увити около главите, затворени очи и глави, които тактуват с музиката. Безопасно. Лесно.

Проправям си път към средата на дансинга, като се възползвам максимално от блъсканицата, за да стискам задници, а след това да обвиня най-близкостоящия мъж. Беки ме забелязва и с танцова стъпка се приближава към мен, като размахва китка в такт с музиката. Изглежда абсолютно нелепо, все едно се възстановява от парализа.

— Как е Сюи? До… обре ли е?

Гласът й възприема темпото на музиката. Вглеждам се внимателно в лицето й. Очите й са съвършено черни и цялата долна половина от лицето й трепери, обаче стотинката ми пада едва когато забелязвам отзад дяволитото лице на Кев, което се хили безпаметно.

— Приятелката ти се направи на пълна глупачка — казвам. — Има нужда от нещо, което да я отрезви, при това бързо.

Протягам дланта си. Тя вирва брадичка и се прави, че не разбира.

— Кев каза веднага да ми го дадеш. Бодигардовете са те забелязали да отиваш до тоалетната преди малко и според него ще те претърсят. Ако разберат на колко си години, със сигурност ще извикат полицията.

В очите й се изписва страх.

— Не се паникьосвай, ще привлечеш вниманието към нас, просто ми го дай…

Тя практично ми го подхвърля. Аз бързам да се отдалеча, обзета от неспокойно вълнение и от добро предчувствие за предстоящата нощ. Приключих с този бар и с него.

Намирам я в тоалетната за инвалиди, повръща, наведена над мивката. Съдба.

В заведения винаги използвам мъжката тоалетна. Отчасти защото там рядко има опашка, но най-вече защото тоалетните са по-чисти. Момичетата са направо чудовища. Този път обаче предчувствах, че Кев може да опита да си върне стоката, затова се пъхнах в тоалетната за инвалиди. И я намерих там. Крехката малка Сюи — изповръща си червата. Направо си просеше някой да я изчука. Оставила е вратата открехната, затова се вмъквам вътре, заключвам и коленича до нея.

Освобождавам косата й от омазаното й лице, прибирам я някак на опашка и я пъхвам под блузата й. Тя се извръща към мен и ме поглежда с помътен и безпомощен поглед. Стаята се върти пред очите й. Кашля и изплюва дълга прозрачна слюнка, след това прави всички грозни гримаси, предхождащи повръщането. Навежда се още по-близо до мивката и няколко кичура падат в мръсотията, обаче изхвърля само противна слюнка. Това явно много я разстройва, защото започва да плаче, да плюе и да вие. Заставам зад нея и разтривам гърба й с пръсти с бавни кръгови движения — нежен и ласкав масаж, който мама е научила в Индия, обаче вместо да предизвика продуктивна емисия, действието ми й въздейства по противоположния начин и я успокоява. Кашлицата и плачът й утихват и раменете й се отпускат и привеждат. След това се обръща и ме поглежда в лицето. И аз правя онова, което ме молят очите й — дръпвам нагоре блузката й.

При вида на голия й гръб тутакси изтрезнявам. За няколко секунди главата ми е абсолютно празна и всичко излиза от фокус. Целият й гръб е осеян с морави синини, десетки синини — ако гледаш лениво, целият й гръб ще ти се стори като една огромна синина. Черни, сиви, зелени и червени, но най-вече черни. Веднага смъквам блузката обратно надолу.

Сърцето ми бие като лудо, вадя пакетчето от чантата си и си вземам щедро количество с най-дългия си нокът. Мисли, Мили, мисли! Трябва да отида да извикам Джейми. Или приятелката й, Беки. Не, Джейми — той ще знае какво да прави. Може би вече ги е видял. Може би точно затова толкова настояваше тя да се прибере у дома. При това навреме. Преди баща й…

Баща й.

В корема ми се плисва гадна помия. Трябва да извикам Джейми.

Бих го направила.

Ако не бях толкова близо до тясното й топло дупе, така съвършено и подканящо. Ако тя не се бе обърнала към мен със сълзи в очите и не беше казала онова, което каза. Ако не ме беше помолила да не спирам.

— Моля те, не спирай, не спирай.

Така каза. Кълна се. А очите й преливаха от толкова много противоречиви чувства — страх, вина, облекчение, копнеж, които до едно се бореха да наберат сила, но най-силно се разпали копнежът.

Вземи ме, това ми казваха очите й, вземи ме. Затова нежните ми ръце я взеха.

Вдигам полата над слабите й бедра и свалям гащичките й. Обхващам с длани бузите на дупето й, две мънички кълбета, и леко ги разтварям. Сивкавата й цепка е сгушена под прозирно було от червеникав мъх и блъсва очите ми като лека експлозия — съвършена и мека, и твърде прелестна, за да нахлуя вътре. Дори и с тънките си пръсти. Не би било редно. Ще е като оскверняване. Вместо това притискам език към топлата кожа на ануса й. Надушвам влагата малко по-нататък, готова да ме погълне. Бавно пъхвам езика си в нея и сумтенето й се превръща в утвърдително стенание. Потъвам по-дълбоко и търся с пръсти срамните й устни. Леко ги подръпвам, трия ги между върховете на пръстите си и тя поръсва влага по ръката ми и по бедрата си. Кокаинът вече е заличил всички задръжки. Усещането е приятно, редно, естествено, а когато езикът ми се стрелва към путката й и близва нетърпеливия отвор, аз се предавам на похотта, която ме залива. Жадно я смуча, заравям целия си нос в нея, поглъщам я, мириша я, пия от влагата й и искам да проникна възможно най-дълбоко. Мирише на тийнейджърско дупе. На захарен сироп — топъл и лепкав, който не вони на сперма и на гума. Прелестна млада катеричка. Отново плъзвам езика си по стегнатото й малко дупе и после го пъхвам вътре. Сфинктерът й ме засмуква като вихър и усещам под езика си леко напрежение, докато той се прокрадва и се изопва все по-навътре и по-навътре. Започвам да пъхам пръстите си в цепката й, един по един, докато цялата ми ръка освен палеца е вътре, навлякла стегнатото й тясно влагалище като кукла ръкавица. Никога преди не съм усещала някоя путка толкова стегната. Толкова стегната и влажна. Тя безшумно се движи с ръката ми, клати се напред-назад, поглъща я, сякаш това е най-нормалното и най-естественото нещо на света. Влудява ме. Цялата се подмокрям, като я гледам — тази малка мръсница, на която това толкова й харесва, обожава го, позволява ми да правя каквото си поискам. Влудява ме. Тя участва — позволява ми. Дрогата започва да ми влияе, мислите ми се оттеглят в някакво тъмно и зловещо място и аз безпомощно мисля за грубите и възлести ръце на баща й, които също я опипват, опипват влагата между краката на дъщеря му, вдъхват сладката миризма на младата й путка. Започвам да я чукам наистина буйно, тя се разтреперва силно и всичките й вътрешности спазматично се стягат около ръката ми. Свършва бясно, залива ме, а аз неистово пъхвам ръка в мокрите си бикини. Коката е лишила стените на влагалището ми от всякаква чувствителност, обаче клиторът ми направо гори. Само няколко потупвания и, Исусе, ще свърша, ще свърша, докато цялата ми ръка е пъхната в тази мръсна ученичка, която ми позволи. Тя ми позволи да й го направя.

Оргазмът ми е приглушен от химикалите и аз се отдръпвам от нея, усещайки се празна и измамена.

Дръпвам надолу роклята си и си спомням за фотоапарата в чантата си. Трябва да снимам путката й. Мокра и изтощена. Трябва да видя отново тази гледка. Светкавицата угасва, апаратът избръмчава и утихва. Тя се обръща и аз отново притаявам дъх при вида на лицето й. Очите й са широко ококорени от ужас, от шок и от болка. Заравя глава в ръцете си и рухва на пода.

Не! Хареса й!

Наистина беше така — хареса й.

Ти я накара да свърши. Тя свърши. А сега се убива с всички оръжия, които може да насочи към себе си — вина, омраза, отрицание. Обаче наистина й хареса.

На излизане хвърлям поглед към лицето си в огледалото — поруменяло от съжаление и секс. Измивам ръцете си, целите в гъста течност и кръв. Избърсвам ги отстрани в роклята си и излизам навън, където ме посреща взрив от музика и от ослепителна светлина, а всичко в главата ми отново е спокойно и сигурно — само че долу още горя и ме боли от незадоволителния оргазъм. Намирам масата ни сред морето от тела. Главите на Шон и на Джейми подскачат, увлечени в разговор. Мали и Кев не се виждат никъде, но Били най-сетне се е появил. Маха ми оживено. Путката ми засмъдява още по-силно и направо не мога да вървя. Забелязвам мъжката тоалетна, която се намира в другия край на помещението, и се пъхвам в една кабинка, където мирише на трева. Няма ключалка, затова заставам с гръб към вратата и бързо вдигам роклята си. Свършвам бързо, а от вътрешната страна на клепачите ми е гравиран образът на цепката й. Изобщо не е хубав оргазъм. Просто необходимо пречистване.

Пльосвам се до Били. Той ме засипва с въпроси за ученичките.

— Наистина ли ги снима? Момчетата ми казаха, че си направила страхотни снимки.

Джейми хапе силно долната си устна. Погледът на Шон е пропит от секс.

— Забавлява ли се? — пита Джейми и очите му мрачно горят срещу моите. Зарязвам го — няма да отида там с него. Каквото и да го гризе, сам да се оправя. Вземам си цигара от един почти празен пакет, а Шон се навежда напред и ми пали. Погледите ни се сблъскват над един дълъг и гладък пламък и известно време взаимно се разкъсват. Джейми го забелязва, разбира го. Изправя се.

— Аз тръгвам — усмихва се той, обаче с куха усмивка.

Отскубвам се от погледа на Шон и се обръщам с лице към Джейми.

— Трябва да ставам рано — смигва той и навлича якето си.

Шон поглежда часовника си и му се усмихва съчувствено. Били се опитва да го убеди да остане за по още едно, но той си взема довиждане, плъзва поглед по мен още веднъж — унищожително — и изчезва.

Аз си тръгвам малко след него. Трябва да оправя тази работа. Не може да е стигнал далеч — най-много до Лобстър Пот или в най-лошия случай до стоянката на такситата. Навън температурата рязко е спаднала и въздухът увисва режещ и болезнен в дробовете ми. Градът блещука на хоризонта — искрящ и величествен. Улиците са пълни с познатата утайка — пиянски гласове, счупено стъкло, опаковки от храни и пиянското олюляване на наквасени тела. Движа се бързо срещу течението и с всеки удар на сърцето си попивам обстановката. Поемам по Чърч Стрийт и спирам на кръстовището с Хановер, несигурна дали да завия наляво, или надясно. Няма таксита, само дълга и безредна опашка. Джейми не се вижда никъде. Чакам. Посягам да си взема цигара и си давам сметка, че съм забравила чантата си вътре. Мамка му! Няма начин да се обърна и да се върна чак дотам. Били със сигурност ще се погрижи. Не носех никакви карти със себе си, а в джоба на палтото си имам достатъчно за няколко питиета и за такси до нас. Чакам още известно време, след това студът ме надвива и аз тегля една майна на Джейми, задето ме е накарал да напусна топлата и опушена сигурност на кръчмата.

Запътвам се към катедралата. Може би в „Нук“ все още сервират, сигурна съм.

Така е. Пълно е със самотни пияници, които до един пушат с огромно удоволствие. С мъка си проправям път до бара и се чувствам всмукана от десетки разговори. Търпеливо се настанявам до един мъж с дебел врат и с малки лъскави очички. Той силно стиска чашата си, за да подчертае мускулите на ръката си. Поръчвам си едно малко „Джеймисън“ и халба „Стела“. Заставам на бара, гаврътвам уискито наведнъж и си поръчвам още едно. Облягам се на плота и се взирам в него, като позволявам топящият се лед да го направи по-слабо. Мъжът с дебелия врат ми се ухилва добронамерено. Явно това, че съм поръчала „Джеймисън“, е посмекчило малко лицето му. Моля го да ми пази питиетата, докато ида до тоалетната. Той ми отвръща с широка блага усмивка. Заключвам се в една кабинка, закопняла отново за онова чисто химическо усещане. Клякам на студения и влажен под и загребвам с един ключ доста голяма купчинка. После още една за късмет. Удря ме незабавно, помита замайването от уискито и го заменя с нещо по-голямо и по-красиво. Поглеждам лицето си в огледалото, правя няколко навъсени гримаси и се връщам в бара. Купувам си пакет „Ембаси“ от някакъв тип с покрито със струпеи лице, който черпи всички. Две лири — май няма смисъл да се оплаквам. Тълпата около бара малко се е разредила, а мъжът с дебелия врат е подел разговор с барманката. Чувствам се прекрасно и съм настроена общително, затова предлагам и на двамата по цигара и казвам на барманката, че е прекрасна. Тя се усмихва лукаво, но очите й са твърде надменни и ми се ще да си взема комплимента обратно. Известно време участвам в разговора им, обаче той не води наникъде — озъртам се за друг разговор, към който да се прикача, но повечето са вече доста напреднали, за да се намесва трети човек, затова просто забивам поглед в бездънната си златиста халба, толкова спокойна и красива. Твърде красива, за да я обезпокоя. Изпушвам още няколко цигари, оставям бирата недокосната и си тръгвам. Казвам довиждане на мъжа, а той привлича погледа ми към бирата и унило свива рамене. На Ъпър Дюк Стрийт се залепвам за двама скитници, вървя с тях до Хоуп Стрийт и им предлагам една лира. Единият от тях ме осведомява с объркано изражение, че не е бездомник. Другият просто ме гледа с онези огромни невиждащи очи, все едно вътре в него някакъв бушон е изгорял завинаги. Вдигам рамене и настоявам въпреки това да задържат парите.

Минавам покрай катедралата, ужасена от нощта, която ме очаква — едно празно платно и хиляди цветове в джоба ми. Рисувам картина. Откачен секс с проститутка, който потушава нестихващия болезнен огън в слабините ми, а след това траещ с часове и подклаждан от кокаина разговор с някой охотен събеседник. Продължавам нагоре покрай катедралата и завивам по Хъскисън Стрийт, където силен прожектор осветява оживената улица с ослепителната си светлина. Навсякъде има хора, скупчени на малки групички. Най-напред си казвам, че сигурно е станало убийство, точно на границата на квартала на червените фенери. Бързо се запътвам към оживлението, усещайки странен трепетен възел в слънчевия си сплит, но разочарована узнавам, че е филмов екип, който произвежда поредния телевизионен буламач по класически сюжет — бричове и дълбоки деколтета. Хоуп Стрийт и Пърси Стрийт, разядените дробове на квартала на моите чаври, превърнати в Дикенсов бедняшки квартал. Питам се дали да не се прибера през Токстет, обаче в този момент ми хрумва нещо.

 

 

Натискам звънеца. Никакъв отговор, обаче по жълтеникавата светлина зад пердетата, че вътре става нещо. Връщам се на улицата, вземам малко камъче, леко залитам и го хвърлям към прозореца. Двама типове, облечени в дрехи от времето на Оливър Туист, ми подсвиркват, докато минават покрай мен. Поклащам глава, смутена заради тях. Хвърлям още един камък и прозорецът се отваря. Очите ни неловко се срещат.

— К‘во искаш?

Гласът е груб и както винаги груб.

— Аз съм, Мили. Помниш ли ме?

Фигурата на прозореца мята боязливо поглед през рамо, след това се навежда навън. Косата й е прибрана назад и така подчертава грубовато издадените й скули и дивите й черни очи. Тя е по-красива и по-слаба, отколкото я помня. Влагалището ми копнее за докосването й.

— А, днес си Мили, така ли? Е, ще се наложи да се разкараш, както и да се казваш. Веднага!

— Хайде, пусни ме да вляза. Тук е ужасно студено.

— Не ме ли чу, хлапе? Заета съм, мамка му.

— Твърде заета, за да прекараш нощта с любимия си клиент?

Пердетата на горния прозорец потреперват и се разтварят, а лицата на почтените хорица гневно ме гледат.

— Вече ти казах, момиченце. А сега се разкарай и ме остави на мира.

Тя затваря прозореца с трясък. Хвърлям още един камък. Той отскача и се търкулва глухо по платното. Мятам още един и този път стъклото затреперва от удара. Тя се появява на вратата по халат. Онзи, който бях облякла аз. Вижда се само бялото на очите й, които е завъртяла нагоре. Самоувереността ми поспада.

— Извинявай — казвам, — просто исках да разбера дали не искаш компания. Не е нужно да правим нищо. Можем само да пушим или нещо такова.

Тя обаче не е навита. Започва неистово да клати глава. Добре, последен опит и си тръгвам, ще се задоволя с някое списание. Опитвам се да се пошегувам.

— Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като ми дадеш една доза.

— Разкарай се от тук или ще ти издера скапаното лице.

Тя се втурва напред, а аз хуквам. Бягам ли бягам. Покрай скапания филмов екип, по Катерин Стрийт и направо по Парламънт Стрийт, дълбоко в сърцето на Токстет.

Джейми

Съвсем се е смахнала. Не знам какво му става на това момиче — наистина не знам, човече. Като че ли просто не може да остави нещата да си текат гладко и лесно. Преживяваме труден момент, отиваме в Уелс, оправяме нещата, нали така? Връщаме се едва ли не по-близки, отколкото бяхме преди. Това си е почти като открита покана към смахнатата госпожичка О‘Райли, ако някой допусне грешката да сметне, че тя е готино нормално момиче, което може да ти бъде приятел, с което можеш да се посмееш и на което можеш да разчиташ — ама тя прецаква всичко. Просто не иска да го допусне. Аз това? Добро момиче, с добро сърце, добро по душа — я стига! Ще ти покажа аз на теб! Ей сега ще замъкна горкото дете в кенефа и ще й го начукам, за да не си мислиш, че ме познаваш толкова добре. Е, дойде ми до гуша от това, човече. Вече си имам собствени приоритети, а те не включват да тичам след Мили, когато на нея й трябва някой да й обърне внимание. Повече няма да му играя по свирката на това момиче. Сама да се оправя. Финито.