Даниел Стийл
Анабел (7)

7.

През следващите няколко седмици Консуела беше невероятно заета. Предстоеше й да говори с организаторите и цветарите в Нюпорт, със свещеника, да наеме музиканти. Вече реши да отвори къщата още през юни. Бащата на Джосая прие да бъде домакин на предсватбената вечеря, която щеше да се състои в местния клуб на Нюпорт.

Консуела трябваше да поръча поканите, да се погрижи за сватбената рокля и чеиза на Анабел. Имаше да се уточнят и планират милион неща. Консуела беше щастлива. Не се бе чувствала така вече цяла година. Съжаляваше, че бащата на Анабел няма да я види и искаше да запълни тази празнина за дъщеря си, като се погрижи всичко да е безупречно.

Оповестиха годежа в „Ню Йорк Хералд“ в деня преди рождения ден на Анабел, а на следващия Джосая й поднесе годежен пръстен: десеткаратов диамант, принадлежал на майка му. Стоеше изумително на ръката на Анабел. Той реши, че пръстенът на майка му е по-подходящ от нов и това страшно се хареса на Анабел. По това време с майка й вече търсеха сватбена рокля. Имаха огромен късмет, защото откриха най-подходящата в „Б. Алтман“ на първи юни: от френска дантела и достатъчно семпла, за да не изглежда претрупана на градинската церемония в Нюпорт; допълваше я дълъг шлейф и кокетен, богато надиплен воал. Анабел изглеждаше великолепно в нея. Покани Хорти да й бъде шаферка, но приятелката й се разпищя.

— Ти луда ли си? Не бива да се омъжваш, преди да родя! Ако майка ти ще поръчва тенти, да поръча една отделна за мен. Само в такова нещо мога да се побера.

— Не ме интересува как изглеждаш или с какво си облечена — настояваше Анабел. — Искам да присъстваш.

— Не е редно да излизам на обществени места в такава напреднала бременност. Старите клюкарки в Нюпорт ще ме обсъждат години наред.

Анабел го знаеше, а Хорти бе на път да се разплаче.

— На кого му пука? Обичам те, както и да изглеждаш, а ние не искаме да чакаме. Август идеално ни устройва — увещаваше я Анабел.

— Мразя те! Може би, ако много плувам, ще родя преди сватбата, но пак ще съм дебела.

Най-сетне Хорти разбра, че няма да разубеди Анабел да отложи сватбата си заради нея и се предаде; обеща да присъства на всяка цена. Сватбата беше седмица преди термина й, но тя смая Анабел с признанието, че предпочита да роди преждевременно. Било й омръзнало да е дебела и грозна.

Анабел и Хорти излизаха на пазар заедно, за да попълват чеиза на булката. Предстоеше с Джосая да решат къде ще живеят. Джосая притежаваше прилична лятна къща в Нюпорт, наследство от майка му, но апартаментът му в Ню Йорк беше прекалено малък за тях и бъдещите им деца. Разбраха се да потърсят по-голям, когато се върнат от Уайоминг, където избраха да отидат на меден месец. Щеше да е прекалено претоварено да търсят ново жилище сега. За момента апартаментът му беше достатъчен за двамата. Намираше се близо до майка й, което удовлетворяваше Анабел. Не искаше да е далеч от нея. Знаеше колко ще е самотна.

Сега обаче Консуела беше прекалено заета, за да се чувства самотна. Два пъти отскочи до Нюпорт, за да започне подготовката за сватбата и да обясни на градинаря какво да засади. Намери и подходяща по размери тента, останала от сватба през предишната година.

За голяма изненада на Анабел и Джосая до края на юни всички подробности бяха не само уточнени, но и реализирани. Консуела се справяше отлично, водена от желанието сватбата на Анабел да протече идеално. През цялото време Джосая се държеше изключително грижовно. Не проявяваше нетърпение, не нервничеше, независимо че бе чакал до тридесет и девет годишната си възраст, за да се ожени. Веднъж решил обаче, представляваше образец на спокойствие и овладяност; дори повече от бъдещата си булка.

Веднага след появата на съобщението за годеж в „Хералд“ започнаха да ги канят къде ли не и те излизаха почти всяка вечер. Представляваха впечатляваща двойка и само две от приятелките на Консуела отбелязаха злобно, че Джосая е прекалено възрастен за Анабел. Консуела ги увери, че е напълно подходящ. Нейният братовчед Джон Джейкъб Астор, на четирийсет, се ожени за Маделайн, когато тя беше на осемнайсет. Джосая всекидневно доказваше, че е идеалният бъдещ съпруг. Анабел дори продължи с неговата благословия доброволната си работа в болницата до края на юни. Тогава прекъсна и щеше да се върне през есента.

Консуела искаше от тях едно-единствено нещо и постоянно го повтаряше: внуци възможно по-скоро. Анабел имаше чувството, че ако го чуе за пореден път, ще изпищи.

Хорти не спираше да разказва какви изненади очакват Анабел и колко страхотно нещо е сексът. Тя се притесняваше, докато слушаше всички непоискани съвети от приятелката си, която с всеки изминал ден ставаше все по-едра. Анабел се надяваше, че когато забременее, няма да изглежда така. Спомена го един ден пред Джосая, а той се засмя.

— Когато това стане, ще си красива, Анабел, също като децата ни.

Целуна я нежно. Предстоеше да очакват трепетно толкова неща, а през следващите два месеца — и толкова много да свършат.

Изглеждаше сякаш всички познати на Джосая искаха да организират празненство за тях. На трийсет и девет той най-накрая се женеше. Хенри Орсън вдигна ергенско парти за него. След това всички присъстващи страдаха от махмурлук в продължение на три дни. Джосая призна, че много се е забавлявал, макар да не сподели подробности. Никой от присъствалите мъже не разказа какво точно е станало.

Консуела отпътува за Нюпорт през юни, а Анабел отиде там в средата на юли. Джосая пристигна и се настани в своята къща в края на месеца. Хенри Орсън го придружи, за да оказва морална подкрепа на младоженеца, който обаче изглежда приемаше предстоящата сватба съвсем нормално. Хенри щеше да остане в дома на Джосая, докато са на сватбено пътешествие. Тази година Джосая си взе допълнително три седмици отпуска. Банката прояви разбиране, особено като се има предвид, че булката е Анабел.

Анабел страшно хареса приятеля на Джосая, Хенри — умен, находчив, мил и малко притеснителен. Тя постоянно се чудеше с коя от младите си приятелки да го запознае. Вече го представи на няколко и той призна, че е харесал две от тях, но все още нищо сериозно не се беше случило. Анабел не губеше надежда. Хенри и Джосая бяха невероятно забавни и заразяваха присъстващите с чудесното си настроение. Хенри винаги се държеше мило с нея. Той представляваше за Джосая онова, което Хорти бе за нея. Анабел му се възхищаваше безкрайно.

Хорти пристигна в Нюпорт в дома на родителите си, придружена от Джеймс. Бяха сигурни, че бебето ще се роди там. Хорти идваше да навести приятелката си всеки ден. Анабел помагаше на майка си при всяка възможност, но Консуела твърдеше, че не е необходимо, защото всичко е под контрол. Анабел донесе сватбената рокля със себе си. В Нюпорт ги очакваха нови празненства. Семейство Астор организира за тях пищен бал с много гости. Консуела се оплакваше, че никога не е стояла до толкова късно дни наред, но всъщност се забавляваше.

Броят на гостите за сватбата вече надхвърляше сто, приближаваше към сто и двайсет. Щом някой организираше събиране в тяхна чест, налагаше се да го включат в списъка. Бъдещите младоженци очевидно се забавляваха много. Един ден Джосая, пристигнал с Хенри на пикник, изкоментира, че ако знаел колко е забавно, преди да се ожениш, щял да го направи много отдавна.

— Добре, че не си знаел — реагира Анабел, — защото тогава нямаше да се ожениш за мен.

— Права си — засмя се той.

В този момент се появи Хорти. Тя вече не ходеше, а се клатушкаше и предизвикваше откровения и незлоблив смях на Анабел. Направо не й се вярваше, че през следващия месец ще стане още по-едра. Сякаш щеше да експлодира всеки момент. Наложи се и Джосая, и Хенри да й помогнат да седне на моравата, а после положиха още по-големи усилия, за да я изправят на крака.

— Не е смешно — сопна се тя, когато и тримата се засмяха. — Не съм си виждала стъпалата от месеци.

Приличаше на слон и се чувства като слон.

— Какво ще си сложиш за сватбата? — попита я Анабел загрижена.

— Кувертюрата на леглото или палатка.

— Сериозно, имаш ли нещо, което ти става? Няма да допусна да не присъстваш.

— Не се притеснявай. Ще дойда — увери я Хорти. — Не бих пропуснала събитието за нищо на света.

Истината беше, че шивачката на майка й щеше да й ушие широка светлосиня туника, а тя вече си беше поръчала подходящи обувки. Не представляваше най-изящната рокля, но само това можеше да облече.

Консуела си поръча рокля от яркозелена коприна и шапка в същия цвят. Възнамеряваше да сложи смарагдовите обеци, които Артър й беше подарил. Цветът много й отиваше и Анабел знаеше, че ще изглежда чудесно.

Най-после големият ден дойде. Бащата на Джосая и мащехата му пристигнаха с кола от Бостън, заедно с полусестра му, съпругът й и бебето им. Анабел ги хареса. Вечерята преди сватбата мина чудесно. Консуела намери общ език със семейството на Джосая и ги покани на обяд. И двата рода много се радваха на предстоящото сватосване. Събираха се двама души от дълбоко уважавани семейства, които всички безрезервно харесваха. Както Джосая предположи, странният му брат Джордж, който живееше в Чикаго, предпочете да не дойде. По това време участвал в турнир по голф. Но бил такъв, увери я бъдещият й съпруг, видимо незасегнат. Щял да създаде прекалено много проблеми, ако присъства. Приеха отсъствието му с облекчение. Семейството му — обясни й Джосая — никога не е било нормално, хармонично и сплотено, като семейството на Анабел. Мащехата му пилеше нервите. При всеки повод, а и без повод, се оплакваше с висок, писклив глас.

В деня на сватбата Консуела даде късна закуска за роднините на Джосая. Булката и младоженецът не присъстваха. От суеверие Анабел не желаеше да види Джосая преди сватбата, затова той и Хенри останаха в къщата му. Случи се изключително горещ ден и Консуела се притесняваше, че цветята ще повехнат, а тортата ще се разтопи, преди да започне церемонията. Бракосъчетанието бе насрочено за седем часа вечерта, а вечерята — за девет. Никой не се съмняваше, че празненството ще продължи до ранните часове.

Щяха да присъстват сто и четирийсет души, почти по равно от двете страни. Хенри Орсън, разбира се, щеше да е кум.

Хорти прие ролята на шаферка. Имаше вид сякаш всеки момент ще роди. Призна на Анабел, че от два дни има контракции и се молеше водите й да не изтекат пред олтара. Достатъчно лошо беше, че е в този неугледен вид, вайкаше се тя. Знаеше, че всички ще са ужасени да я видят на сватбата и щяха да останат шокирани, но не можеше да изостави най-добрата си приятелка. Анабел й сподели колко страда, задето баща й и брат й не присъстват, затова Хорти се почувства задължена да дойде.

Бланш дойде с тях в Нюпорт, за да присъства на сватбата. Суетеше се из спалнята на Анабел цял следобед и се грижеше за нея като за дете. Когато моментът настъпи, тя и Консуела помогнаха на Анабел да облече сватбената рокля и да закопчае малките копчета. Стегнатата в талията рокля й стоеше великолепно. Като си пое дълбоко дъх, Консуела постави диадемата върху русата коса на Анабел и спусна воала пред лицето й. Двете жени отстъпиха, за да я огледат, а по страните им се лееха сълзи. Нямаше съмнение, че Анабел е най-красивата булка, която са виждали.

— Боже! — възкликна Консуела пред сияещата Анабел. — Изглеждаш невероятно.

Анабел беше най-щастливата жена на земята и нямаше търпение Джосая да я види. И трите съжаляваха, че и баща й не е тук да я види. Консуела знаеше, че със свито от вълнение гърло би я отвел по алеята. Анабел беше неговата слабост и гордост.

Двете жени й помогнаха да слезе по стълбището, като придържаха шлейфа. Една от прислужниците й подаде прекрасен букет от момини сълзи, после Анабел, майка й и Бланш излязоха през страничната врата. Бланш отиде да предупреди, че булката идва. Гостите застанаха по местата си. Джосая и Хенри стояха при олтара. До тях, Хорти приличаше на огромен светлосин балон. Някои от вдовиците в Нюпорт бяха зяпнали, когато я видяха, но пък всички знаеха, че сватбата е необикновена. Младоженецът бе почти двайсет години по-възрастен от булката и никога не се беше женил, а преди една година семейството на булката бе сполетяно от страшна трагедия. Беше допустимо да се направят някои отклонения от протокола.

Консуела спря за миг в страничната алея, погледна с любов дъщеря си и я взе в прегръдките си.

— Бъди щастлива, скъпа. Баща ти и аз много те обичаме.

После, с бликнали от очите сълзи, се втурна да заеме мястото си на първия ред от подредените в предната алея столове за церемонията.

Всичките сто и четирийсет поканени се бяха отзовали. Щом Консуела зае мястото си музикантите засвириха „Сватбения хор“ от Лоенгрин, също като на сватбата на Хорти. Моментът настъпи: булката идваше. Консуела погледна Джосая и той й се усмихна. Вълна от топли чувства премина през двамата. Повече от всякога Консуела беше убедена, че той е подходящият съпруг за дъщеря й. Вярваше, че нейният мъж щеше да е на същото мнение.

При дадения от свещеника знак всички гости се изправиха на крака и всички глави се извърнаха. Напрежението нарастваше докато булката, прелестна като фея, бавно и тържествено прекосяваше сама градината с плавна и отмерена стъпка. До нея нямаше никой, който да я води, да я закриля или да я даде на човека, за когото се омъжваше. Вървеше към него гордо, спокойно и уверено, изпълнена с достойнство. Понеже нямаше кой да я даде на Джосая, тя сама вървеше към него с благословията на майка си.

Чу се сепнато поемане на дъх, докато тя приближаваше, и гостите неволни си припомниха трагедията, сполетяла семейството, наблюдавайки как крехката, прекрасна булка с разкошен букет от момини сълзи и спуснат пред лицето воал приближава.

Застана до Джосая пред свещеника, а Хенри и Хорти отстъпиха. Булката и младоженецът се гледаха през воала, докато той нежно взимаше ръката й. Тя беше проявила изключителна смелост.

Свещеникът започна бракосъчетанието. В определения момент Джосая повдигна воала и нежно я погледна в очите. Дадоха си обетите и той сложи диамантения пръстен на ръката й, а тя на неговата — златна халка. Провъзгласиха ги за съпруг и съпруга, те се целунаха и сияещи се върнаха по алеята. Сълзи се стичаха по лицето на Консуела, докато ги наблюдаваше. — Също като дъщеря си и тя мина сама по алеята, зад Хенри и Хорти, която се клатушкаше, опряла се върху ръката на Хенри. Никой от присъстващите не беше виждал жена в толкова напреднала бременност на публично място, но тя беше решена да се наслаждава на сватбата и беше очарована, че е тук. Бързо откри Джеймс в тълпата, докато Консуела, Анабел и Джосая се наредиха в редица, за да приемат поздравленията на гостите.

След половин час всички вече говореха помежду си, забавляваха се и се наслаждаваха на шампанското. Сватбата беше наистина изключително красива. Анабел гледаше Джосая с обожание. Хенри се приближи, за да я целуне, да й пожелае всичко най-хубаво и да поздрави младоженеца.

— Е, ти успя — засмя се той. — Цивилизова го, а всички твърдяха, че е невъзможно.

— Ти си следващият — усмихна се тя и го целуна. — Сега ще потърсим някоя и за теб.

Хенри се престори на сепнат от думите й и потрепери.

— Не съм убеден, че съм готов — призна той. — Предпочитам да се навъртам край вас и да се наслаждавам на щастието от женитбата отстрани. Нали не възразяваш да ви досаждам?

Анабел го увери, че е добре дошъл по всяко време. Знаеше, че с Джосая са така близки, както тя с Хорти. В новия им живот имаше място за старите им приятели.

Анабел и Джосая поздравиха всички гости и в девет часа те започнаха да сядат на масите. Анабел и Консуела се бяха постарали всички да попаднат на най-подходящите места. Консуела седна при семейството на Джосая, а на масата на младоженците се разположиха Хенри, една от приятелките на Анабел, Джеймс, Хорти и три млади, симпатични двойки. Повечето от гостите бяха хора, на чието присъствие искрено се радваха. Само малцина бяха поканени по задължение.

Джосая откри танците с Анабел. Танцуваха валс, който изпълниха съвършено. И двамата познаваха и харесваха музиката. После бащата на Джосая танцува с Анабел, а Джосая — с Консуела. Почти всички гости ги последваха на дансинга. Едва към десет започнаха да сервират обилната вечеря, поръчана от Консуела. Носеха се смехове, всички разговаряха възбудено, забавляваха се и коментираха колко е хубаво.

В полунощ младоженците разрязаха тортата и потанцуваха още малко. Едва в два часа гостите започнаха да се разотиват. Сватбата приключи успешно. Докато се настаняваха в „Хиспано Суиза“ на Артър, за да отидат в хотел „Ню клиф“, където имаха резервиран апартамент за нощта, Джосая се наведе да я целуне.

— Благодаря ти за най-красивия ден в живота ми.

Вече бяха благодарили на майка й многократно за прекрасното тържество. Обещаха да се отбият на следващата сутрин, преди да се върнат в града, за да вземат влака за Уайоминг. Багажът им, опакован, ги чакаше в хотела. На следващата сутрин Анабел щеше да облече светлосин ленен костюм и сламена шапка с голяма периферия, обсипана със сини цветя.

Докато поемаха към хотела помахаха на изпращачите си и за миг Анабел се запита какво ли й предстои. Последно видя огромната фигура на Хорти, която им махаше. Анабел се засмя, махна в отговор и се помоли, когато забременее, да не изглежда като Хорти в деветия месец. Последен я целуна Хенри, после стисна ръката на Джосая. Двамата мъже се спогледаха и усмихнаха, докато Хенри им пожелаваше всичко най-добро. Анабел беше убедена, че е добър човек и много повече брат на Джосая от Джордж.

Поседяха малко в хола на апартамента. Тя беше все още в сватбената рокля, а той — във фрак. Говориха за сватбата, за приятелите си, колко красиво и гладко мина всичко, каква вълшебница е Консуела. Липсата на баща й и брат й беше болезнена за Анабел, но това някак бе туширано. Сега имаше Джосая, на когото да разчита, да обича и да я защитава. А той имаше Анабел, която го боготвореше. Какво Повече да си пожелаят?

Към три часа всеки от тях се оттегли в самостоятелна баня, за да се появят след време отново. Той носеше бледорозова пижама, специален подарък за случая, а тя — бяла шифонена нощница с дребни изкуствени перли и роба от същия плат. Анабел се засмя, докато се настаняваше в леглото до него. Джосая я чакаше и я взе в обятията си. Подозираше колко е смутена, а и двамата бяха уморени след дългия ден.

— Не се притеснявай, мила — прошепна той тихо. — Разполагаме с много време.

После, за нейно облекчение, но и изненада, той я прегърна нежно и тя заспа. Сънуваше колко красиво мина всичко. В съня й отново стояха пред олтара и разменяха обети, но този път баща й и брат й бяха наблизо и я гледаха. Тя и без това беше доловила присъствието им на сватбата и сега се унесе, докато Джосая я прегръщаше като безценно бижу, каквото беше тя за него.