Даниел Стийл
Анабел (6)

6.

За голяма радост на Консуела, по настояване на Анабел, поканиха Джосая на Коледа. Анабел не вложи нищо романтично в жеста. Просто смяташе, че щом той е така мил с тях, редно е те да отвърнат на вниманието, защото ще е сам за Коледа. Както винаги се облякоха официално за Коледната вечеря. Анабел и майка й бяха във вечерни рокли, а Джосая, както му подсказаха, пристигна във фрак и безупречно колосана бяла риза с красиви перлени копчета за ръкавели, наследени от дядо му. Трогна и двете с подаръците си.

Анабел беше купила кашмирен шал за Джосая и готварска книга като шега, но той я увери, че много му харесва. Тя обаче силно се смути от неговия подарък — златна гривна от „Тифани“. Майка й получи елегантен черен копринен шал.

Прекараха прекрасна, сърдечна вечер и седяха дълго пред камината след вечеря. Джосая пи бренди, а двете дами — яйчен коктейл, подправен с малко ром, по рецепта на Артър. Възхищаваха се на елхата, украсена от Консуела и Анабел. По разбираеми причини тази година Коледата беше тежка за тях.

Джосая избягваше умишлено темата за разследванията около потъването на „Титаник“. Знаеше, че каквито и да са заключенията, за тях нищо няма да се промени.

Анабел съобщи, че Хорти се е върнала от меден месец същия следобед. Беше се отбила да се похвали, че е бременна и колко са очаровани от това с Джеймс, макар да призна, че перспективата да ражда малко я плаши. Едва бе станала жена, а бързо-бързо й предстоеше да стане майка. Най-вероятно в края на август, доколкото успяваше да пресметне. Хорти каза, че бебето е заченато в Париж и се изхили тайнствено като момичето, каквото продължаваше да е, независимо от новото си социално положение. Опита се да намекне за сексуалния си живот, но Анабел отказа да слуша. По думите на Хорти сексът бил нещо върховно, а Джеймс — невероятен в леглото. Не че имаше с кого да го сравни, но никога не се била забавлявала толкова. Анабел, разбира се, спести всички тези подробности на майка си и Джосая, а само обяви новината, че Хорти чака бебе и силно се вълнува. Консуела се изпълни с надежда: мълчаливо се помоли следващата Коледа Анабел и Джосая да съобщят същата новина, ако дотогава се оженят, което силно желаеше. Консуела не виждаше причина да карат дълъг годеж, след като обявят намерението си.

Вечерта, преди да си тръгне, Джосая спомена, че ще замине на ски във Върмонт със стария си приятел Хенри Орсън. Все още имало с кого да се пързаля, защото те били последните ергени на тази възраст. Винаги по Нова година пътували до Удсток, а очаквал този сезон с особено нетърпение, защото имало нова шанца за скачане. Поинтересува се дали Анабел умее да кара ски. Не, но щяло да й бъде изключително приятно да се научи. Консуела и Джосая си размениха многозначителен поглед и той обеща да научи Анабел някога. Предложи дори тримата да отидат заедно във Върмонт. Очите на Анабел грейнаха, а когато той добави, че в Удсток предлагат и чудесни разходки с шейни, тя заяви, че отсега се радва на предоставената й възможност.

Джосая остана до късно след полунощ. Отново благодари за подаръците и вкусната вечеря, а Консуела се оттегли незабелязано, като ги остави да се сбогуват. Анабел, вече надянала гривната, му благодари повторно, без да скрива задоволството си.

— Радвам се, че ти харесва — зарадва се той. — Знам, че не е редно да носиш бижута в момента и, ако майка ти възразява, свали гривната, ще имаш време да я носиш по-късно.

Не желаеше да засегне Консуела с подаръка си заради траура, но искаше нещо от тази вечер да остане на Анабел завинаги. Въздържа се да й купи твърде скъпо бижу, за да не се досети за намеренията му. Според него изисканата златна гривна беше дискретна, а Анабел видимо я хареса.

— Добре да прекараш на ските — пожела тя, докато го изпращаше до вратата.

— Ще ти се обадя, когато се върна — обеща той. — Ще бъде след първи януари.

Целуна я по бузата и тя стори същото, докато се сбогуваха.

Анабел завари майка си в библиотеката, където прелистваше книга. Беше на баща й, а Анабел я беше чела.

— Защо си тук? — учуди се Анабел.

Майка й не четеше особено много. Консуела погледна дъщеря си усмихната.

— Реших, че двамата с Джосая ще искате да се сбогувате насаме.

Тонът й подсказваше, че влага по-дълбок смисъл в думите и Анабел леко се раздразни.

— Джосая? Не говори глупости, мамо. Ние сме приятели. Не започвай да си въобразяваш разни неща. Тогава всичко ще се развали. Страшно ми допада нашето приятелство.

— А ако той иска нещо повече? — попита Консуела тайнствено и дъщеря й свъси вежди.

— Не иска — отсече Анабел. — Нито пък аз. Нещата ни харесват каквито са сега. Само защото Хорти се омъжи и чака бебе, не значи, че и аз ще направя същото. Дори няма да излизам още четири месеца. Следователно няма начин скоро да срещна някого, пък и кой знае дали ще харесам човек, за когото да се омъжа. — Въздъхна и прегърна майка си през раменете. — Да не би да искаш да се отървеш от мен, мамо? — попита тя нежно.

— Не, разбира се. Просто искам да си щастлива. А една жена е щастлива, когато има съпруг и деца. Питай Хорти. Обзалагам се, че няма търпение да вземе бебето в ръце.

— Звучи доста щастлива — призна Анабел със смутена усмивка. — Не се стърпя да ми разкаже всичко за медения си месец. Прекарали са чудесно.

Предимно в леглото, добави тя наум, но не го сподели с майка си.

— Кога ще се появи бебето?

— В края на август. Не е съвсем сигурна. Станало в Париж и Джеймс много се радвал. Той иска да е син.

— Всички мъже искат син. Но после се влюбват в дъщерите си. Баща ти се влюби в теб в мига, в който те видя.

И двете се усмихнаха при този спомен. Тази година Коледата беше тъжна за тях, но присъствието на Джосая малко ги разсея. Всичко ставаше някак по-приятно и лесно, когато той беше наоколо.

Хванати под ръка те тръгнаха към спалните си. На следващия ден си размениха подаръци. Анабел получи от майка си великолепно кожено палто, а тя й беше взела сапфирени обеци от „Картие“. Искаше да й направи подарък, какъвто баща й би й направил, макар и по-скромен. Той винаги купуваше прекрасни неща за всички. Затова се постара тази година да запълни празнината, която майка й изпитваше, независимо от факта, че нищо не е в състояние да върне или замести баща й и брат й. Майка й, трогната от жеста и красотата на подаръка, веднага сложи обеците.

Слязоха долу заедно и с апетит изядоха вкусната закуска, приготвена от Бланш. Навалялият през нощта сняг застилаше с бяла покривка градината. Излязоха да се разходят в парка. Трудно щяха да запълнят целия ден. След загубата на празници като този чувстваха особено осезаемо отсъствието на Артър и Робърт.

В крайна сметка се оказа, че денят не беше толкова страшен, колкото се опасяваха, че ще бъде. Консуела и Анабел обядваха заедно, следобед играха карти и докато стана време за вечеря и двете — вече доста изтощени, изпитваха желание да си легнат. Преживяха и този ден — това беше важното. Докато се събличаше вечерта Анабел се хвана, че мисли за Джосая във Върмонт. Питаше се дали с Хенри са пристигнали благополучно, дали се забавляват. Мина й през ума колко приятно би било да отиде с тях на ски, както той предложи. Звучеше забавно. Надяваше се следващата година да й се отдаде подобна възможност, стига да уговори майка си да я придружи.

Празничните дни след Коледа не им напомняха така болезнено за тежката загуба. Анабел прекара известно време с Хорти. Сега приятелката й не говореше за нищо друго, освен за бебето, както преди шест месеца говореше единствено за сватбата. Не мислеше за друго. Когато се видя с Консуела, която я поздрави, Хорти цял час разказва за Париж, за купените тоалети и за това колко съжалява, че съвсем скоро няма да може да ги облече. Съобщи и за намерението си и това лято да отидат в Нюпорт; дори нямала нищо против да роди там. Така и така щяла да ражда вкъщи, какво значение има дали е в Нюпорт или в Ню Йорк. Докато я слушаше да споделя плановете си с Консуела, Анабел се почувства изолирана от разговора. Нямаше какво да добави. Хорти се бе превърнала в омъжена жена и бъдеща майка. Но Анабел все още обичаше приятелката си, независимо дали е отегчителна, или не. От Париж Хорти й донесе красива жилетка с перлени копчета. Беше бледорозова и Анабел нямаше търпение да я облече през лятото.

— Не исках да ти купя черна — обясни Хорти. — Много е мрачно, а тази ще я носиш съвсем скоро. Нали не се сърдиш?

— Прекрасна е — увери я Анабел.

Красивата дантелена якичка, един нюанс по-тъмно розово, само подчертаваше тена и цвета на косата на Анабел.

Двете млади жени обядваха заедно няколко пъти през седмицата. Чувстваха се много пораснали, когато се настаняваха в залата „Астор“ в хотел „Сейнт Регис“. Хорти приемаше новото си положение много сериозно: обръщаше голямо внимание на облеклото си, носеше бижутата, подарени й от Джеймс и като цяло изглеждаше величествено. Когато излизаха на обяд, Анабел обличаше коженото палто, което получи от майка си. Носеше и гривната на Джосая.

— Откъде я имаш? — попита Хорти, когато я видя. — Харесва ми.

— И на мен — отвърна Анабел. — Джосая Милбанк ми я подари за Коледа. Много мил жест. На мама подари шал.

— Двамата изглеждахте страхотно на сватбата ми. — Изведнъж очите на Хорти светнаха от идеята, която я осени. — Какво ще кажеш да е „той“?

— Да е „той“? — повтори Анабел неразбираща.

— Той да е за теб. Да ти стане съпруг — уточни Хорти.

— Не говори глупости, Хорти — прихна Анабел в отговор. — Два пъти е по-възрастен от мен. Звучиш точно като мама. Готова е да ме ожени за млекаря, ако успее.

— Млекарят сладък ли е? — поинтересува се Хорти развеселена.

— Не. На сто години е и няма зъби.

— Сериозно, защо не вземеш Джосая? Харесва те, все се върти наоколо.

— Ние сме просто приятели. Това ни устройва. Ако се сближим, всичко ще се развали.

— Много хубава гривна ти е дал за приятел.

— Подарък е, не предложение за брак. Дойде у нас на Коледа. Тази година беше много тягостно — смени тя темата.

— Знам — съгласи се Хорти, забравяйки за миг Джосая. — Съжалявам, Бел. Сигурно е било ужасно.

Анабел само кимна. Двете се впуснаха в други теми, предимно за тоалети. Хорти не си представяше какво ще облича, когато наедрее. Възнамеряваше да отиде при шивачката на майка си през следващите седмици, за да измислят нещо. Беше вече наедряла в талията и корсетът я стягаше. Кълнеше се, че гърдите й са пораснали двойно.

— Може да носиш близнаци — предположи Анабел шеговито.

— Тогава ще е още по-забавно — засмя се Хорти.

Тя не си представяше ясно какво й предстои и в момента възприемаше всичко като вълнуващо приключение.

Две седмици по-късно, когато започна да й прилошава, не й беше толкова забавно. След два месеца почти не можеше да стане от леглото. Чувстваше се ужасно. Към средата на март малко се съвзе. Дотогава Анабел ходеше при нея, защото Хорти не желаеше да излиза. Не се беше появявала по светски събирания от Коледа и вече не изпитваше такъв възторг от бременността си. През по-голямата част от времето се чувстваше дебела, беше й зле и повтаряше, че никак не й е забавно. Анабел й съчувстваше и, за да я разведри, й носеше книги, цветя и списания. Изцяло се посвети на идеята да развеселява Хорти. Най-накрая, през април, Хорти стана от леглото. Вече определено изглеждаше бременна. Беше почти в петия месец. Всички жени в семейството й смятаха, че носи един плод и понеже беше огромна, майка й предполагаше, че ще е момче.

Хорти имаше една тема за разговор, допълнена с постоянни оплаквания, защото лежеше почти през цялото време. Чувствала се като кит и мърмореше, че Джеймс почти не я любел напоследък. Всяка вечер излизал с приятели сам и обещавал да наваксат, когато се роди бебето. Майка й не пропускаше да напомни, че тогава ще кърми, а дори да се откаже, пак ще трябва да се грижи за детето. В крайна сметка излизаше, че да пораснеш не е чак толкова забавно. Анабел проявяваше изключително търпение: изслушваше воплите и вайканията й, а напоследък Хорти не спираше да плаче.

Същия месец Консуела направи помен по повод годишнината от смъртта на Артър и Робърт. Пак се състоя в църквата „Тринити“, а после дадоха обяд в дома си. Присъстваха всички близки приятели на баща й, неколцина братовчеди, сред които Маделайн Астор, чийто покоен съпруг бе братовчед на Консуела; дойде и Джосая, разбира се, както и всички от банката, включително и Хенри Орсън.

През последните месеци Джосая ги навестяваше често, предлагаше помощта си, държеше се мило, винаги имаше готова шега и усмивка или носеше дребни подаръци. Осигури няколко медицински книги на Анабел, към които тя прояви голям интерес, не на последно място екземпляр от „Анатомия“ от Грей. Като се изключи Хорти, той стана най-добрия й приятел, а сега представляваше дори далеч по-желана компания, защото нито очакваше бебе, нито хленчеше през цялото време. Анабел винаги прекарваше приятно с него; отскоро той започна да я води на вечери по скъпи и елегантни ресторанти. Очакваше с нетърпение след края на едногодишния траур да започне да излиза с Джосая на светски събирания. През това време не беше ходила никъде, с изключение на сватбата на Хорти. Преди да потъне „Титаник“ родителите й отсъстваха два месеца, а месец преди това тя боледува. Всъщност се събираха цели петнайсет месеца, през които не беше излизала. На нейната възраст това е много дълъг период.

През май щеше да навърши двайсет. Две седмици след годишнината от смъртта на баща й и брат й Джосая я покани на вечеря в „Делмонико“, където Анабел не бе стъпвала. Очертаваше се изключително тържествено събитие и тя нямаше търпение моментът да настъпи. Купи за случая нова рокля, а майка й помогна да си направи прическата. Консуела предполагаше какво предстои и се надяваше всичко да мине като по ноти…

Джосая пристигна да я вземе в седем. Този път дойде със своята кола и зървайки Анабел в новата рокля, подсвирна. Беше копринена, с цвят на слонова кост, и разкриваше раменете й; в добавка беше наметнала бял копринен шал — пълен контраст с черното, което носи толкова дълго. Майка й продължаваше да носи траур, като твърдеше, че още не е готова да се откаже. Анабел се опасяваше, че никога няма да го направи, но с радост прибра своите траурни дрехи; беше крайно време.

Пристигнаха в елегантния ресторант в седем и половина. Настаниха ги на тиха ъглова маса. Изпитваше чистосърдечно вълнение от това, че излиза отново, при това на вечеря с Джосая. Забавляваше се много повече отколкото с Хорти. Чувстваше се изключително зряла, докато седеше срещу него. Носеше гривната — подаръка му за Коледа; никога не я сваляше.

Сервитьорът попита дали дамата ще си поръча коктейл, но тя притеснено отказа. Майка й я предупреди да се ограничи само с чаша вино. „Няма да направи добро впечатление“ — поучаваше тя дъщеря си, — „ако се напиеш по време на вечеря“. Анабел се засмя при тази перспектива и успокои майка си да не се тревожи. Джосая поръча уиски със сода, което изненада Анабел. За пръв път го виждаше да пие силен алкохол и се питаше дали и той е така притеснен като нея, макар да нямаше причина, защото двамата отдавна бяха станали толкова близки приятели.

— Искаш ли шампанско? — попита той, когато донесоха питието му.

— Не, благодаря — увери го тя, а после се засмя. — Мама ме предупреди да не се напивам, за да не те злепоставя.

Той също се засмя. Нямаше нещо, което да не могат да споделят. Обсъждаха хиляди теми и се наслаждаваха на взаимната си компания. Поръчаха си специалитета на заведението — омари, а за десерт взеха фламбиран сладолед.

Прекараха чудесно, а с десерта Джосая поръча шампанско и за двамата. Сервитьорът донесе бутилката на масата и я отвори. Анабел се усмихна, докато отпиваше. По време на вечерята изпи само една чаша вино, така че спази препоръката на майка си.

— Много е вкусно — отбеляза тя.

Джосая поръча от най-хубавото шампанско. Пи повече от нея, но продължаваше да е трезв. Искаше да се владее, когато настъпи моментът за онова, което беше замислил. Отдавна го таеше в себе си и денят най-после настъпи. Макар със свит на топка стомах, той й се усмихна и вдигна чаша за тост.

— За теб, госпожице Уортингтън, и за чудесния приятел, който си.

— Също като теб — откликна тя.

Представа нямаше какво е замислил; той ясно го долавяше по изражението на лицето й. Тя олицетворяваше самата невинност.

— Чудесно се чувствам с теб, Анабел — заяви той искрено.

— И аз — увери го тя. — Винаги така се забавляваме.

Започна да говори за медицинските книги, които той й подари. Джосая я прекъсна внимателно и тя го изгледа изненадано. Обикновено я оставяше да говори, без да я спира.

— Искам да ти кажа нещо. — Тя го погледна неразбиращо, озадачена какво предстои. Надяваше се всичко да е наред. — Отдавна чакам, за да го споделя. Смятах, че заради траура не е редно да повдигам въпроса преди април. Сега вече предстои рожденият ти ден.

— Празнуваме ли нещо? — попита тя наивно, усетила главата си леко замаяна от шампанското.

— Надявам се — отвърна той нежно. — От теб зависи. Ти ще решиш. Това, което искам да ти призная от миналото лято е, че съм влюбен в теб. Не желая да развалям нашето приятелство или да те стресна, но откакто се опознахме, се влюбих в теб, Анабел. Според мен си подхождаме прекрасно, а и аз не смятам да остана ерген завинаги. Досега не бях срещал жена, с която да желая да се задомя. Но между нас цари великолепно приятелство, а то е отлична основа да се съберем. Затова моля да ми окажеш честта да приемеш да се омъжиш за мен.

Докато говореше видя как Анабел го зяпа в пълно недоумение. Устните й бяха леко разтворени, а очите — широко отворени.

— Ти сериозно ли? — попита тя накрая, успяла да си поеме въздух.

— Напълно — кимна той. — Съзнавам, че това е пълна изненада за теб и ще ти оставя време да го обмислиш, ако се налага. Анабел, влюбен съм в теб от много отдавна.

— Защо не ми каза?

Той не успяваше да определи дали тя е щастлива, или разгневена. Изглеждаше по-скоро смутена.

— Реших, че е редно да изчакам. — Тя кимна. Звучеше разумно и логично, а Джосая винаги постъпваше както е редно. Това бе една от чертите му, които харесваше. Продължаваше да го гледа невярващо. — Разстроена ли си? — попита той притеснено.

Тя поклати глава. Когато го погледна, в очите й имаше сълзи.

— Не, разбира се. Дълбоко съм трогната — отвърна тя, протегна ръка и я постави върху неговата.

— Знам, че съм доста по-възрастен от теб. Бих могъл да съм ти баща. Но не искам да е така. Искам да съм ти съпруг и обещавам винаги да се грижа добре за теб.

Докато го слушаше тя му вярваше, но изведнъж се сети нещо и попита:

— Майка ми знае ли?

Така щеше да си обясни подмятанията по адрес на Джосая от време на време, които Анабел сякаш не чуваше.

— Поисках разрешение от нея през октомври и тя каза „да“. Смята, че ще бъде правилна крачка и за двама ни.

— Също като мен — прошепна Анабел със стеснителна усмивка. — Просто не очаквах да се случи. Мислех, че сме само приятели.

— Още сме — отвърна той също усмихнат. — Ако приемеш, ще останем такива, независимо от всичко друго. Убеден съм, че съпругът и съпругата трябва преди всичко да са най-добри приятели. Бих искал да имам деца от теб и да споделя живота си с теб. И винаги, винаги ще съм твой приятел.

— Аз също — промълви тя.

Мисълта да има деца от него леко я шокира, но трогна сърцето й. Докато го слушаше се опитваше да не мисли за всички креватни лудории, описани от Хорти, които тя е преживяла в Париж. Онова, което щеше да споделя с Джосая, й се струваше далеч по-чисто и невинно. Предпочиташе нещата да останат така. Хорти винаги бе склонна да експериментира, а сега вече — открила секса — нямаше никакви задръжки. Единственото, което й пречеше в момента е, че ден след ден наедряваше.

— Трябва ли ти време да обмислиш нещата? Знам, че си изненадана. Отдавна си прехапвам езика, да не подхвана темата. — Тук той прихна, преди да продължи: — Затова си поръчах уиски и изпих половин бутилка вино тази вечер, а сега пия шампанско. По-добре щеше майка ти да беше предупредила мен да не се напивам, но имах нужда да събера смелост, за да ти направя предложението. Не знаех какво да очаквам: дали ще ме удариш, или ще приемеш.

— Между това ли трябва да избирам? — попита тя и улови и другата му ръка. — Да те ударя или да приема?

— В основни линии — да — отвърна той и гальовно стисна ръцете й.

— Тогава е лесно. Отговорът е „да“. Ако те ударя, ще настъпи суматоха. Вероятно дори ще ни изхвърлят от ресторанта. А и има опасност да не останеш занапред най-добрия ми приятел.

— Последното никога няма да се случи — отсече той. После повтори въпроса й, който тя зададе, когато й направи предложението. — Ти сериозно ли?

Имаше предвид плахото й „да“. Тя го произнесе тихо, но искрено.

— Напълно, макар никога да не съм си представяла, че ние двамата ще стигнем дотук. Когато мама подхващаше темата я мислех за луда, но сега, като се замисля, няма друг на този свят, за когото бих се омъжила. С изключение на Хорти, може би, но понякога ми къса нервите. След като ще се омъжвам за приятел, по-добре да си ти.

След нейното обяснение двамата се засмяха.

— Казах ли ти, че те обичам? — попита той.

— Май да, но нямам нищо против да го повториш — дари го тя с очарователна усмивка.

— Обичам те, Анабел.

— И аз, Джосая. Много, много те обичам. Според мен това е най-добрият начин да съхраним приятелството си завинаги.

В следващия миг обаче той забеляза как очите й се напълниха със сълзи, а устните потрепериха. Виждаше се, че е разстроена.

— Какво има? — сепна се той.

— Ще ми се да можех да кажа на Робърт и на татко. Това е най-важното нещо, което ми се е случвало, а няма на кого да го кажа. Мама вече го знае. И кой ще ме съпроводи до олтара?

Сега вече сълзите се стичаха по лицето й.

— Ще измислим нещо — утеши я той и нежно избърса сълзите. — Не се притеснявай, мила моя. Всичко ще е наред.

— Знам. — Беше напълно убедена, че с Джосая е в сигурни ръце. — Кога искаш да се венчаем?

— Не знам. Ти реши. От днес нататък съм на твое разположение. Ще се венчаем, когато кажеш.

— Да го направим в Нюпорт това лято? — предложи тя замислено. — В градината. Няма да е така тържествено като в църква. — И нямаше да има алея, която така я безпокоеше. Нямаше чичо, който да я отведе до младоженеца, нямаше кой да замести баща й или брат й. Нямаше никого. Ще се наложи да извърви пътя до олтара сама. — Ще организираме малка сватба, а после ще дадем голям прием. Без татко и Робърт ми се струва нередно да вдигам голяма сватба. А и, струва ми се, мама доста ще се натъжи. Какво ще кажеш да го направим в Нюпорт през август?

— Звучи чудесно. — Той я погледна с лъчезарна усмивка. Нещата се развиваха дори по-добре, отколкото планираше или дръзваше да се надява от октомври насам. — Ще ти стигне ли времето да организираш сватбата?

— Да. Не искам да е пищна като на Хорти. Тя ще бъде единствената ми шаферка, нищо, че тогава ще е в деветия месец.

— Ще прилича на матрона — пошегува се той.

И двамата знаеха, че повечето хора ще бъдат шокирани да я видят на публично място в такова състояние.

— Тя спомена, че е готова да роди в Нюпорт — добави Анабел.

— Може да роди на самата сватба — засмя се той.

Имаше чувството, че с Анабел животът винаги ще е интересен.

— Разрешаваш ли да продължа с доброволната си работа в болницата? — попита тя, добила разтревожен вид.

— Можеш да правиш каквото пожелаеш — увери я той с усмивка.

— Защото мама каза, че трябва да спра, когато се омъжа.

— Няма нужда да спираш заради мен, освен когато забременееш. Тогава ще е добре да престанеш за известно време.

Само като го слушаше знаеше, че той винаги ще бъде разумен и ще я защитава. Звучеше като идеалния брак и тя се запита защо сама не се беше сетила. Харесваше всичко, което той казва и винаги беше така.

Побъбриха още малко за плановете си. Майка му беше починала преди години, а баща му имаше втори брак с жена, която Джосая не харесваше особено, но според Анабел трябваше да ги поканят, както и полусестра му и нейния съпруг. Освен това имаше двама чичовци и брат. Братът живееше в Чикаго и Джосая се поколеба дали ще дойде — бил голям чудак. Тя сподели, че не желае да събират повече от стотина души, а още по-добре — до петдесет. Ако иска, нека майка й вдигне голямо тържество за тях през есента в града. Той одобри идеята. Хареса му предложението за малка и скромна сватба; така тя щеше да има специално значение за тях.

— Къде искаш да отидем през медения месец? — попита той щастлив.

— Някъде, където не се ходи с кораб. Не бих искала да тревожа мама, а и аз май още не съм готова.

— Ще измислим място. Например в Калифорния или някъде из Скалистите планини. Или в Канада.

— Не държа на това къде ще отидем, Джосая — заяви тя искрено. — Стига ми да съм само с теб.

В момента той мислеше и се чувстваше по същия начин. Даде знак на сервитьора и плати сметката. Всичко мина повече от идеално. Извини се, че не й е поднесъл пръстен, но сподели притесненията си дали ще избере подходящ.

Откара я до дома й. Когато пристигнаха майка й още не беше легнала. Като знаеше какво става, тя бе прекалено възбудена, за да заспи. Погледна ги с очакване, установявайки, че и двамата сияят. — Имам ли зет? — попита тя.

— Ще имаш през август — заяви Джосая гордо и прегърна годеницата си през раменете.

— В Нюпорт — добави Анабел и му се усмихна широко.

— Боже, сватба в Нюпорт през август! Има само три месеца да я организираме. Вие двамата не си губите времето, а?

— Искаме скромна сватба, мамо — обясни Анабел.

Майка й разбираше причината за това й решение и изпита огромно облекчение.

— Ще бъде както желаете вие — съгласи се Консуела великодушно.

— Представяме си петдесет-шейсет души. Най-много — стотина. Ще бъде в градината.

— Вашето желание е закон за мен — увери ги Консуела, но вътрешно копнееше още на мига да се обади на цветаря и на организаторите на сватби. Вместо това пристъпи към Джосая и го прегърна, а после целуна дъщеря си. — Така се радвам и за двама ви. Сигурна съм, че ще бъдете щастливи.

— И ние също — отвърнаха те в хор и тримата прихнаха.

Консуела настоя да налее по чаша шампанско и Анабел изведнъж се сети как един ден през октомври се върна от болницата и завари майка си и Джосая да пият шампанско.

— Наистина ли получи повишение в службата тогава? — попита Анабел, докато майка й поднасяше питиетата.

— Не. Получих теб или по-скоро — разрешението на майка ти. Казах й, че искам да изчакам до май, преди да ти направя предложение.

— Какви сте потайни — засмя се тя.

Консуела вдигна тост.

— Да сте щастливи така както бяхме ние с Артър. Да живеете дълго и да имате дузина деца.

Анабел и Джосая отпиха. Анабел отиде при майка си и силно я прегърна. Съзнаваше, че по някакъв начин това е труден момент за нея. Консуела чувстваше остро липсата на съпруга и сина си.

— Обичам те, мамо — промълви Анабел.

— И аз, скъпа. Толкова се радвам за теб. И знам, че където и да са баща ти и брат ти, също се радват.

Двете жени избърсаха сълзите си, а Джосая обърна глава, за да не видят насълзените му очи. Това наистина беше най-щастливата вечер в живота му.