Сара Шепард
Никога не казвай никога (28)

27.
Тласък в тъмното

Докато колата се изкачваше нагоре по планината Лемън, кактусите постепенно се смениха с рехави борови дървета и въздухът се разреди. Пътят криволичеше по скалистия склон, предлагайки зашеметяващи изгледи към блещукащия в ниското Тусон.

— Още колко ще трябва да се изкачваме? — попита Шарлът, когато подминаха поредното място за къмпингуване. Там бяха паркирани няколко коли и едно семейство си приготвяше бургери на общественото барбекю.

— Още малко нагоре — отвърна Габи, навеждайки се между седалките.

Най-накрая, след като подминаха още три живописни изгледа и завиха два пъти в погрешната посока, което ги принуди да се спуснат на заден ход по планината, Габи изписка:

— Ето ги!

Мадлин отби в равен покрит с чакъл терен. На малък дървен знак имаше надпис „КЪМПИНГ“. На друг пишеше „ПЪТЕКА“, а трети предупреждаваше: „ВНИМАВАЙТЕ ЗА ГЪРМЯЩИ ЗМИИ“.

Момичетата слязоха от колата и разтовариха всичко от багажника. Бяха се изкачили доста високо в планината и въздухът беше хапливо студен. Кожата на Ема настръхна. Габи съблече тогата си и навлече дънки и блузка с качулка. Останалите направиха същото.

— Може би трябва да си обуем и маратонки — обяви Габи, измъквайки един чифт „Найки“ от чантата си. — Изворите са на около километър пеша оттук.

— Ще трябва да се изкачваме в тъмното? — избъбри Ема. Обраслата с шубраци пътека едва се виждаше. Виещият вятър подмяташе из паркинга големи топки от клони и тръни.

— Затова са фенерчетата. — Габи измъкна един дълъг, сребрист фенер, който бе достатъчно голям, за да разбие главата на някого. Когато натисна бутона за включване, не се случи нищо. — Ха.

Мадлин и Шарлът също носеха фенерчета, но само едното от тях проработи, изпускайки слаб жълтеникав лъч към пътеката.

— Идеята не ми допада — каза Ема с разтуптяно сърце. — Може би трябва да дойдем друг път.

Габи метна раницата си на гръб.

— Да не би Сътън Мърсър… да се страхува?

Ема стисна зъби. Лоръл я хвана за ръката.

— Всичко ще бъде наред — каза тя. — Обещавам.

— Да вървим. — Тя тръгна към пътеката и дребните камъчета заскърцаха под маратонките й. Мадлин измъкна нещо от раницата си. Нещо метално проблесна на лунната светлина и се чу плискане на течност.

— Заповядай — каза тя, подавайки бутилката на Ема. — Втечнен кураж.

Ема взе бутилката и разви капачката, но само се престори, че пие; трябваше да остане нащрек. Момичетата започнаха да се изкачват по пътеката една след друга, тъмни фигури на фона на синьо-черното небе. Бялата блуза на Габи излъчваше меко сияние, което им помагаше да не я изпускат от поглед, но пътеката беше тясна и от всички страни стърчаха разклонени кактуси.

Лоръл, която вървеше зад Ема, се спъна в някакъв корен, а ръкавът на Мадлин се заплете в клона на едно дърво. Габи шареше на всички страни с фенерчето, но някъде пет минути след като тръгнаха да се спускат, лъчът му угасна и те се озоваха в пълна тъмнина.

Всички спряха.

— Опа — рече Шарлът.

Ема се обърна и се взря с присвити очи към мястото, откъдето бяха тръгнали, но пътеката криволичеше между възвишенията и паркингът вече не се виждаше. Тя измъкна айфона на Сътън и го включи в режим на фенерче, но светлината му беше твърде слаба. Освен това забеляза, че няма покритие. Ръцете й се изпотиха.

— Какво ще правим?

— Ще продължим да вървим — настоя Габи. — Още малко остава.

Те се скупчиха една зад друга, уплашени да не се изгубят от групата.

— Направо откачам — каза Мадлин. — Нека някой разкаже нещо или да си намерим някакво развлечение. Имам нужда от това.

— Две истини и една лъжа! — предложи Лоръл и се изкисна нервно. — Отдавна не сме я играли.

— Страхотно! — рече Габи, отмествайки един клон от пътя си. След това го пусна и той удари Ема по брадата.

Мадлин се изкиска.

— Че ти знаеш ли как се играе, Габс?

— Ами да. — Габи зави зад една скала. — Това, че не участвам в „Играта на лъжи“ не означава, че съм идиот.

— Без малко да ме заблудиш — промърмори Шарлът и всички се захилиха. Ема видя как раменете на Габи се напрегнаха и тя тръгна бързо нагоре.

За щастие Ема познаваше правилата на „Две истини и една лъжа“; тя, Алекс и още две момичета я бяха играли на едно гостуване с преспиване. Всеки се изреждаше да каже три неща: две истини и една лъжа. Останалите трябваше да познаят лъжата. Ако познаеха, играчът трябваше да пие. Ако грешаха, те трябваше да пият.

— Аз съм първа — предложи задъхано Мадлин. — Първо: Когато миналата година ходихме в Маями, аз отидох неканена на един купон и срещнах Джей Ло. Второ: Миналата година посетих клиниката за пластична хирургия „Пима“, за да се консултирам за уголемяване на гърдите. И трето: Знам защо си тръгна Теър. Освен това мисля, че знам къде е, но няма да кажа. — Думите й накараха Ема да се смръзне. Когато се извърна и погледна лицето на Мадлин, не можа да разбере дали приятелката й се усмихва или се мръщи.

— Онова с клиниката трябва да е лъжата — разнесе се гласът на Шарлът от мрака. — Мадс има най-хубав балкон от всички ни!

— Грешно! — присмя й се Мадлин. — Взех си час, защото ми хареса идеята да нося чашки Д. Но щом разбрах какво представлява операцията, се отказах. Така че пий, Шар!

— Кое тогава е лъжата? — Габи забави ход и останалите я доближиха. — Теър?

Мадлин сви рамене.

— Предполагам, че така и няма да разберете.

Ема я погледна упорито. Възможно ли е наистина да знае къде е Теър? Да не би да се опитваше да го защити от някого — може би баща им?

Течността в бутилката забълбука, докато Шар отпиваше от нея.

— Добре. Първо: Изневерявах на Гарет. Второ: Мисля, че татко изневерява на мама. И трето: Целунах Фреди Крюгер в къщата с духовете.

— Но майка й твърде готина, за да й изневеряват. — Гласът на Мадлин беше изпълнен със съмнение. — Няма да гласувам за това.

Ема не каза нищо, защото изведнъж в главата й се появи един спомен. Докато чакаше Сътън край каньона Сабино, тя беше видяла един мъж, когото разпозна от страницата на Сътън като бащата на Шарлът. Той изглеждаше смутен, а по-късно Ема разбра, че според Шарлът той е извън града по работа.

Но тя не посмя да се обади, а се промуши мълчаливо между две скали.

— Фреди е лъжа! — извика най-накрая Габи.

— Пий, Габи! — изграчи Шарлът. — Стоях си в къщата и изведнъж усетих ръце на кръста си. Някой ме обърна и сложи ръка на устните ми. Беше си точно Фреди — видях изродските му нокти. Не се целуваше лошо, Мадс.

Мадс изсумтя.

— Твой е, ако го искаш!

Никой не попита Шарлът кое е лъжата.

След като Габи изпи наказателната си доза, Мадлин каза:

— Ти си на ред, Сътън.

Ема си пое дълбоко дъх и се замисли какво би могла да каже. Изведнъж й хрумна нещо.

— Добре. Първо: Едно лято работих на увеселително влакче в Лас Вегас — започна тя.

— Лъжа — прекъсна я автоматично Шарлът. — Никога не си работила във Вегас.

— Сътън, да не би да искаш да се напиеш, а? — Мадлин й подаде бутилката. Ема се усмихна, но не си направи труда да ги поправи.

Те продължиха да вървят. Самотен койот нададе вой в далечината. Един кактус убоде Ема по пищяла. Тогава Габи се извърна и ги погледна.

— Аз ли съм наред? Първо: Двете със сестра ми измамихме, за да ни изберат за придворни дами. Второ: С Кевин се натискахме в къщата с духовете, точно до буркана с изкуствените очи. И трето… — Тя замълча, за да подсили ефекта. Пееха щурци. В далечината изсвириха спирачки на кола. — Веднъж пипнах труп.

Вятърът запищя в ушите на Ема и сърцето й се изкачи в гърлото.

Аз потреперих. За моя труп ли ставаше въпрос? Нуждаех се от Ема повече от всякога — трябваше ми да закове Лили и Габи и да разкрие убийството ми. Исках да ги затворят заради онова, което бяха извършили.

Лоръл изсумтя.

— Труп ли? Да бе, да.

Кръвта пулсираше в ушите на Ема. Тя събра всичките си сили, за да продължи да върви напред, защото ако се върнеше, можеше да се изгуби… или още по-лошо.

— Но ако това е лъжа, то значи сте измамили на конкурса — промърмори Мадлин. — Не бихте могли да го направите, нали?

— Не знам, можем ли? — подразни я Габи. Тя се извърна и впери поглед в Ема. Ема виждаше лицето й, но не можеше да разбере дали се усмихва. — На какво мислиш, че съм способна, Сътън?

Изведнъж пътеката свърши и момичетата се спряха. Вместо бълбукащи горещи извори пред тях се намираше ръбът на скала. От него се посипаха камъчета. В подножието му се виждаха клоните на дървета. Беше твърде тъмно, за да се прецени колко е високо.

Вятърът подухна, засипвайки краката на Ема с нападали листа, и тя осъзна колко е грешала, когато си е помислила, че ще може да се справи с Габи. Намираха се в пустинята, без фенерчета и без телефони. Една погрешна стъпка, едно препъване и Ема щеше да се озове на първа страница на вестниците, точно както биха искали Габи и Лили: Тийнейджърка умира при трагичен инцидент в пустинята. Това наистина беше идеалният сценарий. Защото ако Ема загинеше тук, всички щяха да си помислят, че Сътън Мърсър е умряла по време на съдбовна игра, свързана с пиене на алкохол. Вече нямаше да се налага да прикриват убийство, нямаше да се нуждаят от човек, който да заеме мястото на Сътън. Просто това щеше да е краят.

— Ъъъ, Габи? — размърда се Мадлин. — Да не сме объркали пътя?

— Не. — Габи вдигна фенерчето си и отново се опита да го включи, но не се получи. — Пътеката продължава от другата страна. Много е лесно за прескачане, кълна се!

Габи посочи напред в далечината. Тясна клисура разделяше пътеката на две.

— Аз няма да скачам — каза Ема с треперещ глас.

— Напротив, ще скочиш. — Гласът на Габи звучеше развеселено. — Само така можем да стигнем до изворите.

От дървото, което се извисяваше над главата на Ема, светнаха две очи. Тя различи фигурата на голям вирджински бухал.

Мадлин ги заобиколи.

— Дайте да стигаме вече. Писна ми да вървя. — Тя хвана дръжките на раницата си, засили се и направи елегантен балерински скок над пропастта. — Фасулска работа! — извика тя от другата страна.

Габи остави Шарлът да скочи след нея, после Лоръл. Но когато Ема се опита да мине покрай нея, Габи протегна ръка и я спря.

— Не бързай толкова — рече тя с нисък глас.

Стомахът на Ема се сви. Това беше краят.

— Бягай, Ема! — извиках аз на сестра ми. — Махай се оттам!

От другата страна на пропастта ги гледаха останалите.

— Хайде, мацки — извика Мадлин. — Какво се мотаете още?

Габи бавно се приближи и хвана Ема за китката. Ема потрепна. Пред очите й в забавен каданс се разигра онова, което предстоеше да се случи: Габи щеше да я бутне в пропастта. Щеше да я убие за секунди, бързо и чисто, и щеше да каже на останалите, че Сътън се е спънала и е паднала. В главата на Ема се появи ново заглавие: Момиче успява да се измъкне безнаказано, след като извършва убийство — два пъти!

Изведнъж нещо в Ема се пречупи. Тя нямаше да умре — не и тази вечер.

— Махни се от мен! — извика тя и бутна Габи назад.

Под краката й се зарониха камъни. Габи отвори безмълвно уста. Разнесе се стържещ звук и тя размаха ръце във въздуха, опитвайки се да запази равновесие. Времето като че ли започна да тече по-бързо. Маратонките на Габи се плъзнаха по чакъла, сякаш се пързаляше върху лед. Тя се опита да се хване за нещо, но около нея имаше само тънки клонки и бодливи кактуси. Изплашен писък се разнесе в мрака. Последва оглушителен трясък на падащи камъни, нов писък и Габи полетя надолу.

— Габи! — извика Мадлин и изтича до ръба на пропастта.

— О, Господи! — изпищя Шарлът.

Самотен вик прониза въздуха. Дочуха се няколко удара на тяло в клони, стърчащи камъни и бодливи кактуси. А след няколко агонизиращи мига се чу последният отличителен звук на тежко падащ на дъното предмет.