Александър Пушкин
Евгений Онегин (10) (Роман в стихове)

Глава първа

II. Руслан и Людмила — герои на едноименна поема от Пушкин.

„Но Северът на мен вреди“. — Романът е почнат в Бесарабия.

V. Педант — тук думата е употребена в смисъл иа „свободомислещ“.

VI. Ювенал — римски поет-сатирик.

Вергилий — римски поет.

VII. Омир — древногр. поет, автор на „Илиада“ и „Одисея“.

Теокрит — древногр. поет, автор на идилии.

Алам Смит — английски икономист и философ.

VIII. Публий Овидий Назон — римски поет, изпратен на заточение при устието на Дунав.

XII. Фоблас — герой на романа „Похождепията на кавалера Фоблас“ от френския писател Лунре-де-Кувре.

XVI. Каверин — хусарски офицер, приятел на Пушкин.

XVII. „Федра“ — трагедия от Расин (фр. драматург).

„Клеопатра“ — трагедия от Волтер, (фр. писател)

Моина — героиня от трагедията „Фингал“ от Озеров!

XVIII. Фонвизин — писател от времето па Екатерина II.

Княжнин — писател-драматург от XVIII век.

Озеров — (писател-драматург от XVIII и началото на XIX век.

Семьонова — знаменита драматическа актриса.

Катенин — писател и критик, съвременник на Пушкин.

Корней — френски писател-драматург.

Шаховской — автор па много комедии.

Дидло — известен балетмайстор.

XIX. Терпсихора — муза на танца (от древногр. митология).

XX. Истомина — прочута балерина и хубавица.

XXIV. Жан Жак Русо — френски писател и мислител.

Грим — немски посланик в Париж, енцикл., писал на френски.

XXV. Чаадаев — философ и публицист, приятел на Пушкин.

Венера — богиня на любовта (от римската митология).

XXXII. Флора — богиня на цветята(от римската митология).

Диана — богиня на луната(от същата).

XXXVIII. Чайлд Харолд — герой на едноименна поема от Байрон.

XLII. Жан Батис Сей — френски икономист.

Бентам — английски юрист и философ.

XLVIII. Торквато Тасо — италиански ноет от времето на Възраждането.

„Като известния пиит“ (поет) — Муравьов.

XLIX. Брента — река в Италия.

Лирата на Албиона — поезията на Байрон.

Петрарка — прочут италиански поет от времето на Възраждането, автор на любовни песни.

L. Заточен в Одеса, Пушкин замислил да избяга в чужбина.

„Към мойта Африка“ — по майчина линия Пушкин имал африкански произход.

LVII. „Девойка от Кавказ“ — героиня от поемата „Кавказки пленник“.

„И на салгирски бряг робини“ — от поемата „Бахчисарайски фонтан“.

LX. Крайневски град — Петроград, дето Пушкин изпратил първата глава.

Глава втора

V. Фармасон от франкмасон — член на тайно общество за нравствено усъвършенствуване. Тук — в смисъл на бунтовник.

VI. Гьотинген — университетски град в Германия.

Кант — голям немски философ.

Фридрих Шилер — велик немски поет.

йохан Волфганг Гьоте — гениален немски поет.

XXIX. Ричардсън — английски писател, представител на сантиментализма.

XXX. Грандисън — герой на едноименен роман от Ричардсън.

Ловлас — герой на Ричардсънов роман.

XXXV. Св. Троица — християнски празник.

XXXVII. Poor Yorick! (Бедният Йорик!) — възклицание на Хамлет пред черепа на придворния шут.

Очаковски медал — по името на гр. Очаков (от Руско-турската война).

XL. Лета — река на забравата в задгробния свят (от древногр. митол.).

Глава трета

II. Еклога — отбор пастирски стихотворения.

Филида — име, употребявано в антични песни.

V. Светлана — героиня на едноименна поема от Жуковски.

Вандайк — знаменит фламандски художник.

IX. Юлия Волмар — героиня на „Нова Елоиза“ от Русо.

Сен — Прьо — любимият на Юлия Волмар.

Малек Адел — герой на роман от г-жа Котен.

Дьо Линар — герой на автобиогр. повест „Валерий“ от баронеса Крюднер.

Вертер — герой на романа „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте.

X. Клариса — героиня на романа „Клариса Гарлоу“ от Ричардсън.

Делфина — героиня на едноименен роман от г-жа дьо Стал.

XII. „Вампир“ — повест, приписвана на Байрон.

„Мелмот“ — роман от Матюрин.

„Кореар“ — поема от Байрон.

„Сбогар“ — роман от Шарл Нодие.

XIII. Феб — епитет на Аполон, бог на поезията (от древногр. митология).

XXII. „Надежда всяка остави“ — част от надписа на вратата на ада (в „Божествена комедия“ от Данте).

XXVI. „И тъй, тя писа по французки“. — Във висшето руско общество се говорело и пишело по френски.

XXVII. „Благонамереный“ — списание на А. Е. Измайлов.

XXVIII. Академик с барета, семинарист в шал — учени жени.

XXIX. Богданович — известен руски поет.

Парни — френски поет.

XXX. „Певец на нежна мъка н пирове“ — Баратински, който в това време отбивал военната си служба във Финландия.

XXXI. „Вълшебният стрелец“ (Фрайшюц) — опера от Вагнер.

Глава четвърта

XIV. Химен или Хименей — бог на брачните връзки (от древногр. митология). XXVI. Шатобриан — френски пиеател-романтик.

XXX. Ф. П. Толстой — руски художник от XIX век.

XXXI. Язиков — поет от времето па Пушкин.

XXXII. Фанфара, маска и кинжал — символ па класическия театър.

XXXIII. „Чуждо мнение“ — сатира, в която Дмитриев осмива одописеца.

XXXVII. Гюлнара — героиня в поемата „Корсар“ от Байрон.

Хелеспонт — древно название на Дарданелите, които Байрон преплувал.

XLIII. Прад — френски публицист и писател.

Валтер Скот — английски писател.

XLV. „Клико“, „Моета“ — видове шампанско.

Ипокрена — вълшебен извор, символ на вдъхновението

(от древногр. митология).

XLVI. „Бордо“ — френско вино.

„Аи“ — вид шампанско.

XLVII. „… между вълка и псето“ (френски идиом) — здрач.

L. Лафонтен — автор на много семейни романи.

Глава пета

III. „Друг наш поет…“ — княз Вяземский.

„За младата финландка пял“ — Баратински.

VIII. Припевът за котката („Зовут кот кошурку в печурку спать“) предвещава сватба; а другият (за богатите селяни) — загуба, смърт.

IX. „Вас как ви казват?“ — вид гадание, чрез което руските

моми някога узнавали името на бъдещия си съпруг.

X. Светлана — при подобно гадание видяла страшни образи.

XII. Сенека — римски държавник и философ, възпитател на Нерон, от когото бил осъден на смърт.

„Моден журнал“ — женско списание за моди.

Мартин Задека — мним автор на гадателни книги.

XIII. „Малвина“ — френски роман.

Мармонтел — плодовит френски писател.

„Петриада“ — героична поема от А. Грузинцев.

XXVI. Буянов — герой в поемата „Опасният съсед“ от чичото на Пушкин.

XXXV. Вист, ломбер, бостон — игри на карти.

XXXVI. Робер — партия при игра на карти; в началото на нов робер играчите сменяват местата си.

XL. Албани — италиански живописец.

Глава шеста

V. Регул — римски консул, идеален гражданин и патриот, държал се мъжествено в плен у врага.

Вери — парижки гостилничар.

VII. Хораций — римски поет.

XX. Делвиг — поет, приятел на Пушкин.

Глава седма

IV. Епикуреец — последовател на древногръцкия философ Епикур, който учел, че щастието е в удоволствията на живота.

Левшин — писател-стопановед.

Приам — последният цар на Троя, многодетен баща на патриархално семейство.

XIX. „И статуйката — мъж чугунен“ — статуетка на Наполеон.

XXXIV. Циклопи — великани, които работели в ковачницата на бог Хевест. (От древногръцката митология.)

XXXVII. Кремъл — старата крепост на Москва.

L. Мелпомена — муза на трагедията (от древногр. митология).

Талия — муза на комедията (от същата).

Терпсихора — муза на танца (от същата).

LV. „Възпявам своя млад приятел“ и т. н. — Пушкин пародира класическата поема, която непременно почвала с обръщение към музата.

Глава осма

I. Царскоселский лицей — средно училище, основано от Александър I за деца на дворяни.

Апулей — римски философ. Цицерон — бележит римски оратор.

III. Вакханка — жрица на Бакхус (бог на виното); преносно — жена, изпаднала в сладострастно изстъпление.

IV. Ленора — героиня от едноименна балада на Бюргер.

Таврида — древно название на Крим.

Нереида — морска нимфа.

VIII. Квакер — последовател на една английска протестантска секта.

Мелмот — виж пояснение на глава трета.

Космополит — човек, който се чувствува гражданин на целия свят.

XII. Демон — образ от едноименно стихотворение на Пушкин.

XIII. Чацки — герой в комедията „От ума си тегли“ на Грибоедов.

XIV. Шишков — писател, борил се с чуждиците в руски език.

XVI. Клеопатра — египетска царица и красавица.

XXV. „На вензела на две сестри“ — вензел, с който императрицата удостоявала придворните дами.

XXVI. Сен-Прист — карикатурист от Пушкиново време.

XXVII. Ева — първата жена, която сътворил бог (според Библията).

XXVIII. Морфей — бог на съня (от древногр. митология).

XXXVI. Гибон — английски историк.

Манзони — италиански романист.

Хердер — немски философ и поет.

Мадам дьо Стал — френска писателка.

Биша — френски лекар и психолог.

Тисо, Фонтенел, Шамфор — френски писатели.

Чарлс Бел — английски писател и анатомист.

LI. Началното четиристишие на тази строфа е по думите на персийския поет Сади (Саади) от XIII век.