Харлан Коубън
Под напрежение (32)

Глава 32

На летището на окръг Есекс в Колдуел, Ню Джърси, ги чакаше Голямата Синди. Тя натовари Лекс, сестрата и бебето в един джип. Намерението й бе да ги откара при Зора, травестит и бивш агент на Мосад, който щеше да им намери сигурна квартира и нямаше да каже никому — дори на Майрън и Уин — къде е. По този начин, обясни Уин, дори планът му да се провали и Хърман Ейк ги плени и подложи на мъчения, няма как да издадат къде се намира Лекс.

— Много утешително — отбеляза Майрън.

Уин беше уредил да ги чака кола. Поначало използваше шофьор, но в случая не виждаше смисъл да излага и друг човек на опасност. Крисп беше вече съвсем буден. Натикаха го на задната седалка, затегнаха му белезниците, сложиха му допълнителни и на краката. Майрън седна на дясната седалка, Уин — зад волана.

Хърман Ейк обитаваше легендарна резиденция в Ливингстън, само на километри от родния дом на братята Болитар. Предишният собственик на имота бе прочут мафиотски бос. Сред децата се носеха какви ли не слухове: че който мине през границата на имота, рискува да го застрелят истински гангстери; и че зад къщата имало крематориум, където мафиотът изгарял жертвите си.

Вторият слух всъщност се бе оказал верен.

Върху колоните на портала имаше бронзови лъвски глави. Уин пое по дългата алея до първата площадка. По-нататък с кола не можеше да се отиде. Паркираха. Майрън огледа приближаващите се трима юнаци в зле скроени костюми. Средният, шефът им, бе супер як.

Уин извади и двата си пистолета и ги остави в жабката.

— Махни всички оръжия — нареди Уин. — Ще ни претърсват.

— Ти изобщо имаш ли някакъв план за тук? — изгледа го Майрън.

— Имам.

— Не изпитваш ли желание да го споделиш поне?

— Вече ти казах. Четиримата ще си побъбрим. Всички, без изключение, ще се държим разумно. Ще научим онова, което ни интересува за брат ти. И ще се съгласим да не вредим на бизнеса им, ако те ни оставят на мира. Кое от всичко дотук те притеснява?

— Онази част, в която разчиташ на психопат от рода на Хърман Ейк да се държи разумно.

— Той най-вече и повече от всичко се стреми да придаде законен вид на бизнеса си. А ако ни убие, само ще си навреди.

Най-едрият от яките биячи — трябваше да е към два метра и поне сто и трийсет кила — почука с пръстена си и Уин свали стъклото.

— С какво мога да съм ви полезен?

— Я се стегни бе! — Онзи изгледа Уин, сякаш виждаше нещо, току-що излязло от кучешки задник. — Ти ли си прочутият Уин?

Уин му се усмихна мило.

— Като те гледам, няма да ми устискаш дълго — рече Якия.

— Тук бих могъл да цитирам няколко изтъркани поговорки — по дрехите посрещат, по акъла изпращат; добрият кон и под скъсан чул се познава; не казвай „хоп“, преди да си скочил — но тъпата ти чутура надали ще ги схване.

— Това опит за хумор ли е?

— Явно не.

Якия свъси чело в неандерталска гримаса „мислене“.

— Имате ли оръжие?

— Не — отвърна Уин и се тупна по гърдите. — Аз Уин. Ти въоръжен?

— Ъ?

С въздишка:

— Нямаме оръжие.

— Ще ви претърсим. Най-подробно.

— Ох, тъкмо на това разчитах, сладур — смигна му Уин.

Онзи отстъпи крачка назад.

— Слизай от колата, преди да съм ти надупчил тиквата. Веднага!

Хомофобия. Няма начин да не се прояви. Обикновено и Майрън се включваше в подобни безстрашни бъзикания, но конкретната ситуация му се струваше прекалено неуправляема. Уин остави ключовете на таблото. И двамата с Майрън слязоха от колата. Якия им каза къде да застанат. Изпълниха заповедта му. Другите двама отвориха задната врата и с бръсначи освободиха Еван Крисп от пластмасовите белезници. Крисп взе да разтърква китките си, за да възстанови кръвообращението. Отиде и застана право пред Уин. Двамата поведоха двубой с погледи.

— Втори път няма да ме изненадаш — рече Крисп.

— Води ни по пътя, Крисп — усмихна му се Уин.

— Ще ви водя. Но понеже времето ни е кът, първо искам, докато тия приятелчета те държат на мушка, да ти изтряскам един. Ей така, за реванш.

— Господин Ейк ми нареди стоката да не се пипа, преди да са разговаряли — намеси се Якия. — Вървете след мен.

И ги поведе. Зад него тръгнаха Майрън и Уин, а най-отзад — Крисп и двете горили. Пред тях се извисяваше мрачната резиденция, описана от един някогашен мафиот като „трансилванска класика“. Е, тая нощ ни върви на огромни страховити сгради, рече си Майрън. И беше готов да се обзаложи, че дочува отнякъде предупредителните стонове на отдавнашни мъртъвци.

През задния вход Якия ги вкара в антре, в което имаше рамков металдетектор, после за всеки случай прекара по тях и ръчен такъв. Майрън си наложи да не се вълнува, но не преставаше да се чуди къде ли е скрил Уин оръжието си. В никакъв случай не би допуснал да се набута в подобна ситуация невъоръжен.

След като приключи с ръчния детектор, Якия опипа грубо Майрън. Оттам се прехвърли и на Уин, където се забави по-дълго.

— Най-подробно, съгласно първоначалната оферта — отбеляза Уин. — Имате ли си бурканче за бакшиши?

— Смей се, смей се — рече Якия. Отвори някакъв гардероб и извади оттам два сиви анцуга. — Събличате се чисто голи и обличате тези дрешки.

— Надявам се, че са сто процента памук — каза Уин. — Имам крайно чувствителна кожа, а освен това и репутация, че съм почитател на висшата мода.

— Смей се, смей се — повтори Якия.

— А пък и сивото никак не ми отива. Направо ме обезличава. — Но и Уин започваше да звучи леко напрегнато. Тонът му все повече напомняше на подсвиркване в мрака.

Двете горили се захилиха и извадиха пищовите си. Майрън хвърли поглед на Уин. Уин сви рамене. Не им оставяха кой знае какъв избор. И двамата се съблякоха по бельо, но Якия ги накара и него да свалят. Този път… опипването… слава богу, бе съвсем кратко. Хомофобската задявка на Уин очевидно бе понамалила ентусиазма им за престараване. Когато приключиха, Якия им подаде по един анцуг.

— Обличайте се.

Направиха го без никакви приказки.

— Господин Ейк ви очаква в библиотеката — обяви Якия.

Най-отпред тръгна Крисп с лека усмивка на устните си. Якия и момчетата останаха в антрето. Дотук нищо изненадващо. Историята с Гейбриъл Уайър несъмнено се пазеше в най-строга тайна. Майрън подозираше, че е известна единствено на Ейк, Крисп и най-много на един придворен адвокат. Но в никакъв случай и на охранителите.

— Няма ли да е по-добре да ме оставиш аз да говоря? — предложи Майрън.

— Окей.

— В едно си прав. Хърман Ейк ще гледа преди всичко да защити личните си интереси. А ние държим в ръцете си кокошката, която снася златните му яйца.

— Съгласен.

Хърман Ейк ги очакваше в библиотеката с чаша коняк в ръка. Застанал бе до старовремски глобус бар, какъвто имаше и у Уин. Изобщо помещението изглеждаше така, сякаш обзавеждането му беше дело на Уин: високи етажерки по стените и разтегателна стълба за достигане на най-горните рафтове; кожени кресла в цвят бордо; персийски килим и солидна ламперия по тавана.

Сивата перука на Хърман Ейк днес лъщеше повече от нормалното. Облечен бе в спортна риза с емблемата на неговия голф клуб, а под нея — тениска с V-образна яка.

— Аз не ти ли казах да не си пъхаш носа в тая работа? — насочи Хърман пръста си към Уин още с влизането му.

— Абсолютно вярно — кимна Уин. При което бръкна под ластика на анцуга, извади пистолет и простреля Хърман Ейк право между очите.

Хърман Ейк се свлече на пода. Майрън буквално ахна. И се извърна към Уин, чийто пистолет бе вече насочен към Еван Крисп.

— Не мърдай — каза Уин на Крисп. — Ако исках да те убия, щеше вече да си мъртъв. Не ме принуждавай.

Крисп се смрази.

Майрън гледаше в ням потрес. Хърман Ейк бе умрял на място. Вън от всякакво съмнение.

— Уин? — успя най-сетне да проговори Майрън.

— Претърси го — нареди му Уин, без да откъсва погледа си от Крисп.

Все още леко зашеметен, Майрън се подчини. Не намери никакво оръжие. Уин заповяда на Крисп да падне на колене и да сплете пръстите на ръцете на тила си. Крисп не възрази. Пистолетът на Уин бе насочен право в главата му.

— Уин?

— Нямахме друг избор, Майрън. Господин Крисп беше съвсем прав. Хърман щеше да пречука всички наши близки.

— Какви бяха тогава ония приказки за бизнес интереси? И какво стана с разведряването?

— Хърман можеше и да кандиса за известно време, но не за дълго. Това би трябвало да ти е ясно. От мига, в който научихме, че Уайър не е жив, въпросът стана ние или той. А той в никакъв случай нямаше да ни остави да живеем и да го контролираме с онова, което знаем.

— Да, но ти уби Хърман Ейк — тръсна глава Майрън да проясни мисълта си. — Не виждам как ще се измъкнеш от това положение.

— Остави тези грижи за по-нататък.

Крисп стоеше неподвижен като статуя на колене, с ръце на тила.

— И какво следва сега? — попита Майрън.

— Мисля си дали да не убия нашия приятел Крисп — отвърна Уин. — Така и така съм закъсал с двата крака.

Крисп затвори очи.

— Уин? — каза Майрън.

— О, не се притеснявай — отвърна Уин, без да отмества пистолета си от главата на Крисп. — Господин Крисп е най-обикновен наемен служител. Нали не изпитваш никаква вярност към Хърман Ейк?

Крисп най-сетне наруши мълчанието си:

— Никаква.

— Нали ти казах, Майрън? — изгледа го Уин. — Говори. Задай му въпроса си.

Майрън застана пред Еван Крисп. Онзи вдигна очи и срещна погледа му.

— Как го направи? — попита Майрън.

— Кое?

— Как успя да убиеш Сузи?

— Не съм я убивал.

— Е, сега вече и двамата лъжем — намеси се Уин.

— Какво? — възропта Крисп.

— Ти лъжеш, че не си убил Сузи — рече Уин. — А аз излъгах, като казах, че няма да те убия.

Отнякъде се дочу биенето на стенен часовник. Кръвта на Хърман Ейк продължаваше да тече по пода и вече бе образувала почти идеален кръг около главата му.

— Моята лична теория гласи — каза Уин, — че не си просто наемен служител, а по-скоро пълноценен партньор. Не че има някакво значение де. Но ти си също така един опасен човек. Който го е яд, че съм го надхитрил. На твое място и аз бих се чувствал по същия начин. Така че равносметката е ясна: не мога да те оставя жив за бъдещ двубой.

Крисп извъртя главата си така, че да вижда Уин. Опита се да улови погледа му, сякаш това можеше да му помогне. Напълно безсмислено беше. Но Майрън вече надушваше страха, който Крисп излъчваше. Може да си суров. Може да си най-суровият тип на света. Но когато погледнеш очи в очи смъртта, една-единствена мисъл завладява ума ти: не искам да умирам. И всичко се свежда до нещо изключително елементарно. Да оцелееш. Пред лицето на смъртта човек не се моли, защото е готов да се срещне със Създателя. Моли се, защото не иска да го среща.

Крисп търсеше изход от положението. Уин го изчакваше с нещо като наслада. Беше натикал жертвата си в ъгъла и като че си играеше с нея.

— Помощ! — изкрещя Крисп. — Убиха Хърман!

— Моля ти се — рече му с досада Уин. — Няма смисъл.

Очите на Крисп се облещиха объркано. Майрън обаче намери обяснение. Съществуваше един-единствен начин Уин да се сдобие с оръжието: разполагал е с внедрен помощник.

Якия.

Тъкмо Якия бе пъхнал пистолета под ластика на анцуга му.

Уин насочи дулото право в челото на Крисп.

— Нещо да кажеш за последно?

Крисп предприе отчаян ход.

— Спасих живота на кръщелника ти.

Дори Уин се сепна. А Майрън се приближи до Крисп така, че вече бяха лице в лице.

— Какво искаш да кажеш?

— Нещата си вървяха гладко — рече Крисп. — Гушехме сума ти пари, а никому не вредяхме. Обаче на Лекс съвестта му проговорила и той взе че провали цялата работа. Защо му беше да си отваря устата пред Сузи след толкова години? Не е ли знаел как ще реагира Хърман?

— И пратиха теб да осигуриш мълчанието й, така ли? — попита Майрън.

Крисп кимна.

— Взех самолет до Джърси Сити. Издебнах я, като паркира в гаража. Забих пистолета в корема й и я накарах да се качи по стълбите. Там няма охранителни камери. Доста време ни беше нужно. А когато стигнахме до апартамента, й казах или да си инжектира свръхдоза хероин, или ще й пръсна черепа. Намерението ми беше да прилича на нещастен случай или самоубийство. И пистолетът щеше да ми свърши работа, но с дрогата щеше да е много по-лесно. Като имат предвид миналото й, полицаите много лесно щяха да се вържат на свръхдозата.

— Обаче Сузи е отказала да се инжектира — предположи Майрън.

— Точно така. Предложи ми да сме сключели сделка.

Майрън почти успя да си представи сцената. На Сузи не й мигва окото въпреки насоченото в нея оръжие. Прав беше, като твърдеше, че тя в никакъв случай не би посегнала на себе си. Дори ако някой я заплашва с пистолет.

Крисп се възползва от паузата да хвърли пореден поглед на Уин. Ясно му беше, че Уин не блъфира, а наистина е преценил, че ще е по-опасно да остави Крисп жив. Но колкото и нищожни да са шансовете му, човек не се предава, а гледа да оцелее. И именно с тази надежда Крисп сега се мъчеше да се изкара хуманен, та дано Майрън успее да убеди Уин да не дръпва спусъка.

И в този миг Майрън се сети за техника с акцент, който се обадил на „Бърза помощ“.

— Значи Сузи се съгласи на свръхдозата, при условие че се обадиш на 911.

Крисп кимна.

Как можа да не се досети по-рано? Изключено беше да принудиш Сузи да вземе хероин насила. И тя е била готова да се бори за оцеляването си. Освен при едно определено условие.

— Сузи се е примирила с искането ти — продължи Майрън, — при условие че дадеш на бебето й шанс да живее.

— Точно така — потвърди Крисп. — Сключихме сделката. И й обещах да се обадя в мига, в който тя си инжектира свръхдозата.

На Майрън отново му се скъса сърцето. Представи си как Сузи е осъзнала, че ако я застрелят в главата, и нероденият й син ще загине заедно с нея. Така че наистина се е борила, но за да спаси не себе си, а неродената си рожба. Успяла е да намери някакъв начин. Вярно, и той рискован. Защото, ако умре веднага от свръхдозата, не е изключено и бебето да умре. Но все пак му е осигурила поне малка възможност. Изглежда, е била съвсем наясно с въздействието на свръхдозата хероин: как бавно умъртвява организма, така че ще има време да спасят детето.

— И ти спази обещанието си, така ли?

— Да.

— Защо? — зададе очебийния въпрос Майрън.

А Крисп сви рамене и контрира с въпрос:

— А защо не? За какво ми е да убивам едно невинно бебе?

То и убийците имали нещо като морал. Истината за смъртта на Сузи бе излязла наяве. Но те бяха дошли тук да получат повече от един отговор. А без отговор все още оставаше един въпрос.

— Кажи ми за брат ми.

— Нали ти казах? Никаква представа нямам.

— Но и Кити беше една от целите ти, нали?

— Разбира се. Щом се върна и взе да вдига шум, наложи се да я открием. Но за брат ти идея си нямам, кълна ти се.

При тези му последни думи Уин дръпна спусъка и простреля Еван Крисп в главата. Стреснат от звука, Майрън отскочи назад. Тялото се свлече върху килима и започна да кърви. Уин се увери набързо, че не се налага втори, контролен изстрел. И Хърман Ейк, и Еван Крисп бяха мъртви.

— Или ние, или те — каза Уин.

Майрън не можеше да откъсне очи.

— И сега какво?

— Сега — рече Уин — ще се върнеш при баща си.

— А ти какво смяташ да правиш?

— Не ме мисли. Може да изчезна за известно време. Но ще се оправя.

— Какво значи, „да изчезнеш за известно време“? Да не се каниш да поемеш цялата вина за станалото?

— Точно това смятам да направя.

— Но нали и аз съм тук?

— Не. Теб те няма. И за това съм се погрижил. Вземи колата ми. Няма да знаеш къде съм, но ще намеря начин да поддържаме връзка.

На Майрън му идеше да поведе спор, но знаеше, че в края на краищата това само ще ги забави, а и ще постави в опасност неизбежното.

— За колко време?

— Нямам представа. Тук не разполагахме с никакъв избор. Тези двамата в никакъв случай нямаше да ни оставят живи. С това поне трябва да си наясно.

Майрън се съгласи с тази логика на разсъждение. Но в същото време си даде сметка защо Уин не му беше казал нищо предварително. Наясно е бил, че Майрън ще потърси друг изход, при все че такъв не съществуваше. По време на свиждането в затвора Франк Ейк и Уин си бяха обещали да си помогнат взаимно. Уин беше изпълнил своята част от уговорката и така бе гарантирал, че той и приятелят му няма да загинат.

— Хайде тръгвай — каза Уин. — Всичко свърши.

— Нищо няма да е свършило — завъртя глава Майрън, — докато не намеря Брад.

— Крисп ти каза истината: в каквато и опасност да се намира брат ти, тя няма нищо общо с тукашната история.

— Знам.

Бяха дошли за отговори и Майрън имаше чувството, че всичките ги е получил.

— Тръгвай — повтори Уин.

Майрън го прегърна. Уин отвърна на прегръдката му. А тя бе мощна и продължителна. Не си казаха нищо — всяка дума щеше да е излишна. Майрън обаче се сети за думите на Уин след първото посещение на Сузи в офиса му да търси помощ: как хората били склонни да вярват, че хубавите неща са вечни. А те не са. Мислим си, че ще сме винаги млади, че никога няма да се разделим с най-скъпоценните ни мигове и хора. А не е така. Та докато държеше в обятията си своя приятел, Майрън си даваше сметка, че помежду им нищо вече няма да е като преди. Нещо се беше променило във взаимоотношенията им. Нещо бе изчезнало завинаги.

Когато най-сетне се разделиха, Майрън мина по коридора и се преоблече в своите си дрехи. Якия беше сам, без другите две горили. Майрън нямаше представа каква е съдбата им, а и тя не го вълнуваше особено. Якия му кимна. А Майрън отиде при него и рече:

— Имам нужда от още една услуга.

И каза на Якия какво му трябва. Онзи се изненада, но рече „Само минутка“, скри се в съседната стая, а като се върна, връчи на Майрън поисканото. Майрън му благодари. Излезе, качи се в колата на Уин и включи двигателя.

Краят наближаваше.

Беше изминал почти два километра, когато Есперанца му позвъни.

— Баща ти е буден. И иска да те види.

— Предай му, че го обичам.

— Идваш ли?

— Не. Все още не мога. Не и преди да изпълня заръката му.

След което Майрън прекъсна разговора и се разплака.