Харлан Коубън
Под напрежение (22)

Глава 22

В офиса Голямата Синди бе в пълна бойна готовност.

— Сдобих се с информация за татуса на Гейбриъл Уайър, господин Болитар.

— Да я чуем.

Голямата Синди днес бе изцяло в розово, а количеството руж по бузите й щеше да е достатъчно за боядисване на цял миниван.

— Според подробните проучвания на Ма Гелан, Гейбриъл Уайър е имал една-единствена татуировка. Но отвътре на лявото бедро, а не на дясното. Онова, което ще ти кажа, може да ти прозвучи доста странно, но те моля да ме изслушаш.

— Слушам те.

— Татусът му бил с формата на сърце. И бил постоянен. Но върху този фон Гейбриъл Уайър изписвал временно нечие име.

— Нещо ти изгубих мисълта.

— Нали знаеш какъв красавец беше Гейбриъл Уайър?

— Знам.

— Беше рок звезда и абсолютен сладур, но имаше и един определен недостатък.

— А именно?

— Падаше си по малолетни момичета.

— Педофил, искаш да кажеш?

— О, не, не бих казала. Напротив, съвсем оформени цели преследваше. Но и прекалено млади — на по шестнайсет-седемнайсет.

Като Алиста Сноу, да речем. И като се замислиш, по онова време и Сузи Т. е била на същата възраст.

— Та колкото и привлекателна рок звезда да беше Гейбриъл Уайър, изглежда, му се е налагало да убеждава понякога момичето, че не му е безразлично.

— И къде е тук мястото на татуировката?

— Била е с формата на червено сърце.

— Е, и?

— Без нищо вътре. При което Гейбриъл Уайър вземал тънък маркер и изписвал името на момичето, което преследвал. А после му разправял, че си бил направил татуса специално за него.

— Уау!

— Да.

— Сатанински замисъл.

— Нямаш представа докъде може да стигне един мъж, когато преследва някое парче като нас — въздъхна Голямата Синди.

Майрън се опитваше да смели чутото.

— И как точно е ставал номерът?

— Зависи. Ако си е поставял за цел незабавно да изконсумира връзката, още същата вечер завеждал момичето в ателие за татуси и я оставял да го чака в приемната. Влизал и изписвал с маркера името й. Друг път го правел преди втората им среща.

— Сиреч „Страшно си падам по теб, та чак си татуирах името ти“, така ли?

— Точно така.

Майрън завъртя глава.

— Признай обаче, че донякъде е гениална идея — каза Голямата Синди.

— Или по-скоро извратена.

— Е, и такъв елемент присъства в известна степен — съгласи се Голямата Синди. — Гейбриъл Уайър можеше да притежава което момиче си пожелаеше — и от най-младите. При което и самата аз често съм се питала: защо си е правил целия този труд? Не е ли можел просто да продължи към следващото момиче?

— И?

— И сама си отговарям: подобно на много други мъже, и той е изпитвал нуждата момичето наистина да се влюби в него. Което ме навежда на извода, че си е останал недозрял — на онзи етап, на който момчето изпитва удоволствие, когато разбие момичешко сърце. С акъла на гимназист.

— Напълно възможно е.

— Просто една теория — заяви Голямата Синди.

— Която никак не е безинтересна, но не виждам връзката с другия татус — на бедрото на Сузи.

— Дизайнът му е като на оригинално произведение на изкуството — каза Голямата Синди. — Според теорията на Ма Гелан, Сузи и Гейбриъл са били любовници. Сузи си е направила татуировката, а Гейбриъл — за да я впечатли или да я забаламоса — си е направил и той.

— Което ще рече, че в неговия случай е била само временна, така ли?

— Никой не може да каже със сигурност, но ако се съди по миналото му, вероятността е много голяма.

Есперанца стоеше облегната в рамката на вратата.

— Някакви идеи? — попита я Майрън.

— Най-очебийните — отвърна Есперанца. — Сузи и Гейбриъл са били любовници. Някой качва постинг с татуировка, каквато и двамата са имали, и с мнение по въпроса за бащинството на детето.

— Кити вече призна, че тя го е направила — каза Майрън.

— Което май се връзва с останалото — рече Есперанца.

— В какъв смисъл?

Служебният телефон иззвъня. Голямата Синди се пренесе зад бюрото си и включи захаросания си тембър:

— „Ем Би Пред“.

Послуша за секунда, завъртя глава и посочи себе си, един вид: „Сама ще се оправя“.

Есперанца даде знак на Майрън да я последва в офиса й.

— Сдобих се с извлечението за разговорите на Сузи по мобифона й.

По телевизията получаването на такива извлечения изглежда или трудно, или, за целите на сюжета, отнема цели дни и седмици. А истината е, че става за минути. А в конкретния случай бе отнело още по-малко. Като много от другите клиенти на „МБ Пред“, и Сузи плащаше всичките си сметки чрез фирмата. А това означава, че в „МБ Пред“ имаха телефонния й номер, адреса, паролата и номера на социалната й осигуровка. Благодарение на този факт Есперанца можеше да види онлайн всички номера, с които беше разговаряла, така както ги виждаше и за собствения си телефон.

— Последно е търсила мобилния на Лекс, но той не е отговорил. Може по това време да е бил в самолета, с който се е върнал. Лекс обаче й се е обадил по-рано същия ден. Непосредствено след това — сутринта в деня на смъртта си — се е обадила и на някакъв нерегистриран предплатен номер. Според мен полицията ще заключи, че е звъняла на дилъра си да й достави дрога.

— Но истината е съвсем друга?

— Номерът е същият, който старият Кръш ти даде за Кити.

— Хайде стига бе!

— Така е — рече Есперанца. — И нищо чудно Сузи да се е добрала до дрогата именно чрез нея.

— Чрез Кити?

— Аха.

— Не мога да повярвам — завъртя глава Майрън.

— Кое те затруднява?

— Сузи. И ти я видя тук. Беше бременна. И щастлива.

Есперанца се облегна назад и го изгледа в продължение на няколко секунди.

— Помниш ли кога Сузи спечели откритото първенство на САЩ?

— Естествено. Но какво общо има това със случилото се?

— Тя бе престанала да взема дрога. Съсредоточила се беше изцяло върху тениса си и ей така, от раз, взе че победи в турнир от шлема. Не съм виждала през живота си по-амбициран човек. И досега помня победния й форхенд по диагонала, радостта, изписана на лицето й, как хвърли ракетата си във въздуха, обърна се и те посочи с пръст.

— Нас ни посочи — поправи я Майрън.

— Благодаря ти, че така благосклонно включваш и мен. Но факт е, че от нас двамата ти беше нейният агент и приятел, което обаче не бива да те заслепява. Помъчи се да се сетиш какво стана по-нататък.

Майрън се опита да си спомни.

— Вдигнахме голямо парти. Сузи донесе купата. Пихме от нея.

— А после?

Майрън кимна, тъй като усети накъде бие Есперанца.

— После се скапа напълно.

— И то яко.

Така че четири дни след най-голямата победа в кариерата й — и след участия в „Тудей“, в шоуто на Дейвид Летърман и куп други популярни предавания — Майрън бе заварил Сузи да плаче безутешно, все още в леглото в два следобед. Разправят, че най-лошото нещо било да ти се сбъдне мечта. Сузи бе разчитала трофеят от открития шампионат на САЩ моментално да й донесе щастие. Очаквала бе закуската й да има по-добър вкус на следващата сутрин, да почувства по друг начин милувките на слънцето по кожата си, а като се погледне в огледалото — да види насреща си по-привлекателна и по-умна жена, заслужаваща повече обич.

Разчитала бе победата да я преобрази.

— Тъкмо когато наистина й потръгна — подчерта Есперанца, — тя пак се закачи.

— И смяташ, че историята се е повторила, така ли?

Есперанца вдигна едната си длан, вдигна и другата и изобрази везна.

— Щастие, скапване. Щастие, скапване.

— А това, че е посетила Карл Сноу след толкова години? Нима е просто съвпадение?

— Не е. Но според мен той е пробудил куп чувства у нея. Което клони в полза на друсането, а не против него. Аз междувременно проверих адресите, които ми даде от джипиеса на Сузи. Първият, както и сам си го изчислил, е на сладкарницата на Карл Сноу. Останалите са лесни за обяснение, с изключение на втория, който ми е абсолютно тъмна Индия.

— Пресечката в Едисън, Ню Джърси ли? — И след малко: — Чакай. Ти нали спомена, че мобифонът с предплатена карта бил закупен от магазин на „Т-Мобайл“ в Едисън?

— Точно така. — Есперанца изкара някакво изображение на монитора. — Ето ти спътникова снимка от „Гугъл“.

Майрън я разгледа: супермаркет „Шоп Райт“, магазин за електроника „Бест Бай“, няколко други магазини, бензиностанция.

— Не виждам „Т-Мобайл“ обаче — каза Есперанца.

Но все пак си заслужава човек да отиде на място, помисли си Майрън.