Харлан Коубън
Под напрежение (21)

Глава 21

Уин знаеше много добре как да си уреди незабавно среща с Хърман Ейк.

Също като родоначалника Уиндзър Хорн Локуд и наследника му Уиндзър Хорн Локуд II, и Уиндзър Хорн Локуд III се беше родил, захапал сребърна чашка за начален голфов удар. Родът му бе сред основателите на клуба „Мериън“ в Ардмор, близо до Филаделфия. Уин членуваше и в „Пайн Вали“, редовно класиран на първо място сред игрищата за голф в света (независимо от това, че се намираше в съседство с долнопробен воден парк в южната част на Ню Джърси), а за случаите, в които му се приискваше да играе на великолепно игрище в близост до Ню Йорк, се бе записал и в „Риджуд“ — райска креатура с двайсет и седем дупки на архитекта А. У. Тилингаст, която не отстъпваше на нито един от прочутите голф паркове в света.

„Бившият“ мафиот Хърман Ейк обичаше голфа повече и от децата си. Може да ви прозвучи хиперболично, но ако се съдеше от скорошното посещение на Уин във федералния затвор, Хърман Ейк обичаше голфа поне повече, отколкото обичаше брат си Франк. Така че още на сутринта Уин позвъни на Хърман в офиса му и го покани да изиграят маршрута в „Риджуд“ още същия следобед. Онзи се съгласи, без да се двоуми.

Хърман Ейк беше прекалено хитър, за да не се усети, че Уин преследва някаква своя цел, но му беше все едно. Важното бе, че му се отваряше възможност да играе на „Риджуд“, каквато много рядко се удаваше дори на най-богатите и най-властни босове в мафията. За достъп до едно от най-легендарните игрища на Тилингаст бе готов да отбива удари, да атакува, та дори и да се навре с главата напред в клопка, заложена му от федералните агенти.

— Още веднъж много ти благодаря за поканата — каза Хърман.

— Удоволствието е мое.

Срещнаха се на старта на първата дупка, известна като „първа източна“. На игрището не се допускаха никакви мобифони, но Уин бе успял да се свърже с Майрън току преди да тръгне, така че вече знаеше подробностите за срещата на Майрън с Карл Сноу, макар да не беше съвсем наясно с произтичащите от нея изводи. Затова реши да изпразни мозъка си и пристъпи към чашката топкодържател за първия удар. Издиша мощно и отправи двеста шейсет и пет метров удар, който преполови разстоянието до дупката.

Дойде редът на Хърман Ейк, чийто замах бе по-грозен и от маймунска подмишница. Топката му излетя далеч наляво над дърветата и насмалко да стигне до шосе номер 17.

Хърман се намръщи и изгледа зверски стика си, готов да му припише вината.

— Честно ти казвам. Видях Тайгър да прави точно такъв удар на тази дупка по време на открития шампионат на „Барклис“.

— Да бе — съгласи се Уин. — С такъв първи удар човек като нищо може да те сбърка с Тайгър Удс.

Хърман Ейк се захили с дебело облечените си зъби. Макар и да наближаваше осемдесетте, продължаваше да се облича в жълтите вталени ризи за голф модел „Драй-Фит“ на „Найки“ и — в съответствие с неблагоразумната, но наложила се напоследък мода в голфа — с впит по тялото бял панталон с клош маншети, поддържан на място с помощта на широк черен колан със сребърна катарама с размерите на капачка за автомобилна главина.

Ейк помоли да му се даде втора възможност — нещо, което наистина е позволено в приятелски мачове, но което Уин лично смяташе за недопустимо, когато играеше по чужда покана — и сложи нова топка върху чашката.

— Искам да те питам нещо, Уин.

— Слушам.

— Както знаеш, вече съм стар човек.

И Ейк отново се усмихна. Искаше да създава впечатление за добър дядо, но с тия коронки на зъбите мязаше повече на лемур. Тенът му бе по-скоро оранжев, отколкото кафяв, а косата му имаше отличителен сив богаташки цвят, какъвто се купува единствено с много пари — с други думи, носеше луксозна перука. По лицето му нямаше нито една бръчица и то бе абсолютно неподвижно. Ботокс. И то — в сериозни количества. Кожата му беше свръхмазна, свръхлъскава, та приличаше на восъчна статуя от музея на „Мадам Тюсо“, създадена през нечий почивен ден. Шията му обаче го издаваше: сбръчкана и провиснала кожа, като от старчески чатал.

— Известно ми е — рече Уин.

— И, както вероятно знаеш, контролирам и притежавам огромен и разнообразен портфейл от законни предприятия.

Е, щом някой намира за необходимо да ти спомене, че бизнесът му е легален, значи, е точно обратното. Уин издаде неангажиращ звук.

— Та се питах дали не би желал да ми станеш поръчител за членство тук — каза Хърман Ейк. — Като знам връзките и репутацията ти, едно поръчителство от твоя страна почти ми гарантира, че ще ме приемат.

Уин направи всичко възможно да не пребледнее. А така също да не се хване с ръка за сърцето и да не залитне назад, макар да му костваше доста усилия.

— Ще го обсъдим — отвърна.

Хърман застана зад топката, присви очи и заизследва траекторията, по която трябваше да я изстреля така, сякаш търсеше Новия свят. Приближи се до чашката с топката, застана отстрани и направи четири болезнено бавни пробни замаха. Кадитата, които носеха торбите със стиковете им, се спогледаха. Хърман пак огледа поляната пред себе си. Ако това тяхното беше филм, на екрана в този момент щяха да се виждат бързо въртящи се стрелки на часовник, понесени от вятъра страници от календар, падащи от дърветата листа и снеговалеж, последван накрая от изгряващо слънце и раззеленяваща се природа.

Принцип номер 12 на Уин в голфа: Няма лошо в това да си лош играч на голф. Лошото е, ако ти отнема много време.

Най-сетне Хърман нанесе удара си. И топката пак се отплесна наляво. Улучи едно дърво и падна в територия, откъдето все пак можеше да се отиграе. На двете кадита сякаш им олекна. Уин и Ейк изиграха първите две дупки, разменяйки си нищо незначещи приказки. Голфът поначало е игра на пълна съсредоточеност върху себе си. Интересува те единствено резултатът ти до момента и нищо повече. Това до определена степен е приятно, но не поражда натоварващи съзнанието разговори.

На третата дупка с прословутите й възвишения, до която нормално се стигаше с пет удара, двамата се спряха да се порадват на тихия зелен покой. Дъхът им секна. За миг замръзнаха безмълвно на място. Уин дишаше равномерно, с почти затворени очи. Игрището за голф е нещо като светилище. Много лесно е човек да се надсмива на голфа — едно от най-озадачаващите човешки занимания, способно да изкриви съзнанието и на най-печения участник — но в дни като днешния, изправен пред успокояващата зелена тревна шир, дори агностикът Уин се чувстваше едва ли не благословен.

— Уин?

— Да?

— Благодаря ти — каза просълзено Хърман Ейк. — Благодаря ти за това.

Уин го изгледа. И магията се разруши. Никак не желаеше да споделя подобен момент точно с такъв човек. Но пък, от друга страна, рече си Уин, се отваря добра възможност.

— Та за поръчителството ми за членството ти — рече.

Хърман Ейк го изгледа с фанатична надежда.

— Да?

— Какво да кажа на борда, ако се поинтересуват от твоя… бизнес?

— Нали ти рекох. Вече всичко е напълно законно.

— Да, но няма как да не са чули за миналото ти.

— Първо на първо, то наистина е минало. Да не говорим, че поначало не беше мое дело. Я да те питам аз тебе, Уин: каква е разликата между днешния Хърман Ейк и Хърман Ейк отпреди пет години?

— По-добре ти ми я кажи.

— Ще ти кажа: разликата е, че вече го няма Франк Ейк.

— Ясно.

— Всичките там престъпни деяния, цялото насилие изобщо не идваха от мен, а от брат ми Франк. Ти го познаваш, Уин. Знаеш какъв грубиян е Франк. Шумен и склонен към насилие. Какво ли не правех да го озаптя. Тъкмо той е виновен за всичките ни неприятности. Така кажи на борда.

Страхотен човек! Продава брат си срещу членство в някакъв голф клуб!

— Не съм убеден, че бордът ще се впечатли и от начина, по който прехвърляш цялата вина на брат си — отбеляза Уин. — Членовете му много държат на семейната вярност.

Отместване на погледа, минаване на друга скорост.

— Нищо не му прехвърлям. Аз Франк го обичам, разбираш ли? Той е по-малкото ми братче. И винаги ще си остане такъв. Знаеш ли колко грижи полагам сега за него? Нали знаеш, че е в затвора?

— Чух нещо такова. Ходиш ли му на свиждания?

— Най-редовно. И най-смешното е, че на Франк там страшно му харесва.

— В затвора ли?

— Нали си го знаеш що за стока е Франк? Та той буквално управлява целия пандиз. Да ти кажа съвсем честно, аз бях против това той да се нагърбва с цялата вина, но Франк дума не даваше да се издума за друго. Пое на плещите си цялото бреме на семейството, така че сега не ми остава нищо, освен да му осигурявам пълен комфорт.

Уин се зае да изучава лицето и езика на тялото на стареца. Нищо. Повечето хора са убедени, че не е трудно да разбереш кога някой те лъже — има си ясни признаци на измамата и ако ги изучиш, винаги ще си наясно дали събеседникът ти те лъже, или говори истината. И точно онези, които вярват в подобни глупости, най-редовно се оказват измамени. Хърман Ейк си беше жив социопат. Вероятно бе избил — или по-точно казано, бе наредил да бъдат избити — много повече хора в сравнение с Франк. У Франк Ейк нямаше нищо потайно — челната му атака лесно се вижда и съответно неутрализира. Докато Хърман Ейк се държеше по-скоро като змия в тревата, вълк в овча кожа, поради което бе далеч по-опасен.

В днешния ден стартът към седмата дупка бе изнесен доста напред, така че Уин предпочете стик с дървена глава вместо метална.

— Мога ли да те попитам нещо във връзка с един от бизнесите ти?

Хърман Ейк изгледа Уин. Змията вече не беше съвсем скрита.

— Какви са ти взаимоотношенията с Гейбриъл Уайър?

Оказа се, че и един социопат е способен да придобие изненадан вид.

— Това пък какво те интересува, по дяволите?

— Майрън е представител на партньора му.

— Е, та?

— Знам, че в миналото си се занимавал с комарджийските му дългове.

— И смяташ, че това трябва да се води за престъпление ли? Значи правителството може да продава лотарийни билети. И в Лас Вегас, в Атлантик Сити и при разни индианци да се приемат залагания, но щом някой честен бизнесмен реши да направи същото, върши престъпление, така ли?

Уин положи всички усилия да не се прозине.

— Та все още ли се занимаваш с хазарта на Гейбриъл Уайър?

— Не виждам как това изобщо може да ти влиза в работата. Отношенията ни с Уайър са абсолютно законни и делови. Това би трябвало да ти стига.

— Законни делови отношения?

— Точно така.

— Вече съвсем се обърках.

— От кое?

— Какви са тези законни делови отношения, които налагат домът на Уайър на остров Адиона да се охранява от Еван Крисп?

Все още със стик в ръка, Ейк се смрази. Подаде стика на кадито и рязко сне бялата ръкавица от лявата си ръка. След което се приближи към Уин.

— Слушай — рече му тихо. — Ти и Майрън недейте да си навирате носа в тая работа. Сериозно ти говоря. Познаваш ли Крисп?

— Само по репутацията му.

— В такъв случай би трябвало да се сетиш, че не си заслужава.

Хърман изгледа още веднъж строго Уин и се върна при кадито си. Нахлузи отново ръкавицата и поиска стика с металната глава. Кадито му го подаде и се запъти към гората вляво, тъй като топките на Хърман Ейк май отдаваха предпочитание на тази посока.

— Нямам никакъв интерес да вредя на бизнеса ти — каза Уин. — Нито имам интерес по отношение на Гейбриъл Уайър.

— Какво тогава търсиш там?

— Интересува ме Сузи Т. И Алиста Сноу. И Кити Болитар.

— Не разбирам за какво става дума.

— Искаш ли да чуеш моята теория?

— За кое?

— Да се върнем в миналото, по-точно с шестнайсет години назад — рече Уин. — Гейбриъл Уайър ти дължи значителна сума срещу покритите от теб негови комарджийски дългове. Самият той е наркоман, гони плисирани полички…

— Що пък плисирани?

— Щото ги харесва да са по-младички — поясни Уин.

— А, сега загрях. Плисирани, викаш.

— Радвам се. А онова, което е особено важно за теб, е, че Гейбриъл Уайър е компулсивен комарджия. Или другояче казано — човекът е пълна развалина, но пък ти носи огромни печалби. Притежава пари, има и страхотен потенциал да натрупа още, така че и лихвата, която ти дължи, все повече се натрупва. Следиш ли мисълта ми?

Хърман Ейк нищо не му отговори.

— Докато в един момент Уайър прекалява. След концерт в „Мадисън Скуеър Гардън“ поканва в хотелския си апартамент наивно шестнайсетгодишно момиче на име Алиста Сноу. Пробутва й „Рохипнол“, кокаин и всякаква друга дрога, която му е подръка, и в крайна сметка момичето скача от балкона му. Той изпада в паника. А нищо чудно ти поначало вече да си имал човек там при него, предвид това колко ценен актив се е явявал за теб. И това вероятно е бил Крисп. Та ти успяваш да замажеш нещата. Заплашваш свидетелите и стигаш дотам, че подкупваш семейство Сноу — и изобщо правиш всичко необходимо, само и само да опазиш твоето момче. А той ти става още по-задължен. Не знам какви „законни делови отношения“ си му наложил, но предполагам, че Уайър ти плаща — колко да речем? Половината от доходите си може би? А това прави минимум по няколко милиона долара годишно.

Хърман Ейк само го гледаше, но и полагаше всички усилия да не избухне.

— Уин?

— Да?

— Знам, че двамата с Майрън сте склонни да си мислите, че сте печени — каза Ейк, — но нито един от двама ви не е брониран против куршуми.

— Тц-тц-тц — разпери ръце Уин. — А къде отиде господин Легалният бизнесмен? Човекът на законния бизнес?

— Смятай, че съм те предупредил.

— Аз, между другото, вече посетих брат ти в затвора.

Лицето на Хърман се свлече.

— Много здраве ти праща.