Харлан Коубън
Под напрежение (14)

Глава 14

Все още му оставаха два часа до срещата с Кити пред мола. Докато пътуваха към автобусната спирка до моста „Джордж Вашингтон“, Майрън разказа на Голямата Синди какво бе научил от Ивлин Стакман.

— Любопитно — отбеляза Голямата Синди.

— Кое?

Тук Голямата Синди направи опит да се извърне върху седалката си така, че да е с лице към него.

— Както ти е известно, господин Болитар, доста години посветих на това да съм групарка.

Той за пръв път го чуваше. Знаеше обаче, че на върха на славата си, като участничка в „Славните дами на борбата“ по единайсети канал WPIX в района на Ню Йорк, Голямата Синди се бе подвизавала под псевдонима Главатарката Мама. И че като таг тим Главатарката Мама, сиреч Голямата Синди, и Малката Покахонтас — Есперанца — бяха станали междуконтинентални шампионки, каквото и да означаваше там „междуконтинентални“. И играеха ролята на добрите. Малката Покахонтас обикновено трупаше точки с техника дотогава, докато „лошата“ й противничка не решеше да наруши правилата — я да й хвърли пясък в очите, я да прибегне до ужасното „чуждо тяло“ или да разсее рефера, та да скочи заедно със съотборничката си на Покахонтас — и щом публиката подивееше от явно безсилното си възмущение, че готината мацка е подложена на подобна въпиеща несправедливост, Главатарката Мама скачаше с мощен рев от най-горното въже да спаси гъвкавата си сладка партньорка, след което, вдигнали възторжената публика на крака, Малката Покахонтас и Главатарката Мама възстановяваха световния ред и, разбира се, запазваха междуконтиненталната си шампионска титла сред таг тимовете.

Невероятно забавление.

— Наистина ли си била групарка?

— О, да, господин Болитар. От най-заклетите.

И пак му запримигва насреща. Майрън само кимна.

— Не знаех.

— С много рок звезди съм правила секс.

— Окей.

— Подчертавам, „с много“, господин Болитар — повдигна тя дясната си вежда.

— Чух.

— Включително с някои от любимците ти.

— Окей.

— Но не съм от ония, дето ще хукнат да разправят за подвизите си по вестниците. Аз съм самата дискретност.

— Чудесно.

— Но ако спомена любимия ти соло китарист на „Дуби Брадърс“?

— Бъди дискретна, Голяма Синди.

— Да. Вярно. Просто исках да те впечатля. Вървях по стъпките на Памела де Бар^[1], Суит Кони^[2] — оная, дето я споменават в парчето на „Гранд Фънк“, нали се сещаш? — и личната ми учителка, Ма Гелан. Чувал ли си за нея?

— Не.

— Ма Гелан се занимаваше с картография на рок звездите. Знаеш ли за какво става дума?

Той положи усилия да не издаде изумлението си.

— Знам, че картографите правят географски карти.

— Точно така, господин Болитар. А Ма Гелан правеше топографски и топологични карти на голите тела на рок звездите.

— А, Ма Гелан! — схвана най-сетне Майрън. — Като Магелан, а?

— Бързо ти загрява реотанът, господин Болитар.

Абе защо всички се надпреварват напоследък по остроумие?

— А картите й са фантастични: изключително подробни и точни. Не е пропуснат нито един белег, пиърсинг, дефект или окосмяване, дори в областите, в които са колосално или недостатъчно надарени.

— Сериозно ли говориш?

— Че как иначе? Нали си чувал за Синтия Пластър Кастър? Дето правеше гипсови отливки на пениси. Между другото, онова, дето го разправят за фронтмените, че били силно надарени, е абсолютно вярно. С изключение на един от една много известна английска група. Няма да му спомена името де, ама оная му работа е като на котенце.

— И по какъв повод ми разправяш всичко това?

— Много съществен, господин Болитар. Ма Гелан е правила топографска карта и на Гейбриъл Уайър. Разкошен мъж бил, и в лице, и в тяло. Но не е имал никакъв татус. Никъде по тялото си.

Майрън се замисли.

— Снимката, която Ивлин Стакман ми показа, е правена само няколко седмици преди той да стане пълен отшелник. Нима не е възможно да си го е направил след нейното… изследване, така да се каже?

Стигнаха до автобусната спирка.

— Напълно възможно е — призна Голямата Синди. Докато се изтъркаля навън, колата застена и се залюля като в началните кадри на „Семейство Флинтстоун“, когато поднасят на Фред динозавърските ребра. — Искаш ли да поразпитам Ма?

— Ни най-малко. И сигурна ли си, че не искаш да ти поръчам такси да те откара до вас?

— Предпочитам автобуса, господин Болитар.

Фигурата й на защитник в отбор по американски футбол, все още в костюма на Батгърл, се понесе по посока на спирката. Но никой не й обърна капка внимание. Добре дошли в района Ню Йорк — Ню Джърси — Кънектикът. Някой може и да си помисли, че местните хора са студени, безразлични, та дори и невъзпитани. Но истината е, че всъщност са ужасно учтиви. Като поживее в гъсто населен участък, човек се научава да не притеснява околните, да не нарушава правото им на лично пространство. Затова тук може да си заобиколен от народ и пак да си оставен на спокойствие.

Молът „Гардън Стейт Плаза“, с над 18 хектара разгъната търговска площ, се намираше в самия епицентър на търговските молове — Парамус, в щата Ню Джърси. На езика на индианците Ленапе, известни и като Делауер, „Парамус“ означава „плодородни поля“ или „място за поредния мегамагазин“. Квадратурата на търговската площ в Парамус е толкова голяма, че и дума не може да става за сравнение с който и да било друг район на САЩ.

Майрън паркира и погледна часовника си. Имаше цял час до идването на Кити. Стомахът му стържеше. От наличния избор артериите му се втвърдиха: „Чилис“, „Джони Рокет“, „Джос Американ Бар енд Грил“, „Нейтънс Феймъй Хот Догс“, Кей Еф Си, „Макдоналдс“, „Сбаро“ и „Блимпи“ плюс „Събуей“, които Майрън поначало смяташе, че са една верига. Накрая се спря на „Калифорния Пица“. Отби учтиво опита на веселия сервитьор да му пробута някакъв ордьовър и след като прецени разните международни варианти на пицата — с ямайско сушено филе, с пиле по тайландски и с патладжан по японски — си избра най-обикновена старомодна пеперони. Сервитьорът се оттегли с разочарован вид.

Молът си е мол. Тукашният имаше гига размери, но най-потискащо беше царящото навсякъде еднообразие: „Гап“, „Олд Нейви“, „Банана Рипъблик“, „Джей Си Пени“, „Нордстром“, „Мейси“, „Брукстоун“, кината Ей Ем Си — все познати титани в търговията на дребно. Е, имаше и магазини със суперсекретна насоченост, като един, който продаваше само свещи, и друг, победител в конкурса за най-идиотски превзето наименование — „Изкуството на бръсненето“. Как изобщо успява подобен магазин да е на печалба? Днес обаче на Майрън най-силно впечатление му правеха смотаните магазинчета будки по средата на коридорите от рода на „Парфюм Палас“ и „Пиърсинг Пагода“. Поне четири бяха посветени на играчки с дистанционно управление и все се намираше някое тъпо хлапе, което нарочно да нацели хеликоптера си в тебе. Точно така: цели четири. А да сте виждали в истинския живот дете с подобна играчка?

И докато си проправяше път към въртележката, забеляза и най-отвратителната, най-измамната от всички измишльотини в мола: група фалшиви „търсачи на таланти и модели“, които на практика спираха всеки срещнат с ококорени очи и викове: „Уау! Тъкмо вас търсим! Искате ли да се явите на кастинг за модели?“. Майрън се застоя да погледа как измамниците на комисиона — най-вече привлекателни жени на не повече от двайсет и пет години — обработваха тълпата, стараейки се не толкова да открият определен типаж, колкото, изглежда, белег от лоботомия по черепа на някой наивник, достатъчно глупав, че да се съгласи да го „приемат“ в „програмата им за издирване“ и да си купи за четиристотин долара „портфейла им с фотографии“, след което незабавно да започне да позира за големите каталози и да се снима в телевизионните реклами.

Така де. Тази телевизионна реклама да не би да идва в комплект с нигерийска банкова сметка?

Майрън така и не можа да реши кое го потиска повече — безсрамието на тези мошеници, които експлоатираха хорската жажда за слава, или наивността на жертвите им, които дотолкова страдаха от липса на внимание, та бяха готови да налапат стръвта.

Достатъчно. Майрън много добре знаеше, че това е единствено начин да убие време. А му оставаха само петнайсет минути до идването на Кити. Прищя му се да прекара някоя и друга минута в „Спенсърс“ — любимия магазин за сувенири на него и брат му през детството им в Ливингстън, Ню Джърси, със смешните надписи по бирените подложки, разголените мацки по чашките за шот, безопасните сексуални двусмислия и странните, осветени в синьо плакати в дъното. И се сети за последната си среща с Брад и Кити. За онова, което направи тогава. И за объркания наранен поглед в очите на Брад. И за кръвта, която се стичаше между пръстите на Кити.

Тръсна глава да прогони видението и се отдръпна настрана, та тя да не го види първа. Помисли си дали да не скрие лицето си зад някой вестник, но нищо нямаше да направи повече впечатление в един мол, отколкото зачел се във вестник човек.