Джуд Уотсън
Отвъд гробницата (6)

Глава 6

Откъде ли е дошъл, запита се Дан. Не беше видял да се отваря врата. Старецът сякаш беше изникнал от дън земя. Тръпки да те побият!

— Имах удоволствието да узная, че сте направили резервация на мое име. Реших, че е племенникът ми. Жалко, че не го виждам. Изгарях от нетърпение да се срещнем. — Бае се усмихна, но всъщност сякаш оголи зъби пред зъболекар. — Не че не се радвам да видя и вас двамата.

Дан не му повярва и за миг. Спомни си заключената врата на изхода. Ако се наложеше да бягат, къде щяха да отидат? Дан забеляза, че сестра му поглежда бързо зад Бае. Също търсеше път за бягство.

Зловещата усмивка на Бае стана още по-широка, като че беше надушил страха им.

— Харесва ли ви бастионът на клана Екатерина? — попита той и замахна с украсения със скъпоценни камъни бастун. — Трябва да призная, че се гордея с него. Лично съм го проектирал.

— Не е само изложбена зала — отбеляза Дан.

Усмивката на мъжа помръкна.

— Дори хората от клана Екатерина могат да завиждат на гениалността. Не си дават сметка, че това тук няма нищо общо с моята слава — проектирал съм го за всички от клана. Въпреки това нима ще сгреша, ако изтъкна, че именно аз проявих далновидността да закупя този хотел? Именно аз си представих как да изглежда бастионът? В Кайро винаги е имало бастион на Екатерина, но той изобщо не можеше да се мери с този. Порутена къща, намерена за нас още през 1915 година от Хауард Картър, който по онова време е издирвал втората Сакхет. През Втората световна война му се е налагало да укрива на едно или на друго място експонатите, затова аз прозрях, че е благоразумно да се построи по-надежден бастион. Никой друг не разбра колко необходимо е това. Отне ми години. И тъй като техниката се развива, внасям подобрения. Тук все едно има музей, не мислите ли? Но е по-хубаво от музей. Така по подобаващ начин отдавам почит на мнозината гении, потомци на Катрин.

— Включително на вашия племенник — каза Ейми.

— Ба!

Тънките устни на Бае се извиха погнусено.

— Мислех, че се казвате Бае, а не Ба — подметна Дан. — Грешката е моя.

Мъжът впери в него тъмни очи. Дан усети как го пронизва ледена тръпка. Все едно гледаше отблизо очите на акула. Точно преди тя да разтвори паст и да те разкъса на две.

— Чувал съм, че си нещо като вундеркинд — рече му Бае. — Сигурен съм, че ще стигнеш далеч в живота. — Той отново насочи вниманието си към Ейми. — Алистър ме разочарова много. Има такъв блестящ ум, а да става за смях!

— З-защо тогава искате толкова много да го видите отново? — попита Ейми.

Може и да беше притисната в ъгъла и уплашена, но нямаше намерение да се оставя този злодей да ги разиграва.

— Аз съм му чичо. Обещал съм на скъпия си покоен брат да го наглеждам. Когато беше млад, Алистър даваше големи надежди! Именно той се досети как да отворим третата Сакхет. После му хрумна да става изобретател и какво изобрети? Безвкусна, несмилаема замръзнала мукава, маскирана като храна!

— Доколкото знам, тази мукава му е донесла един-два милиона — напомни Дан.

Бае се подпря на бастуна.

— Разберете едно. Парите не са мерило за постиженията. Поне за хората от клана Екатерина. Точно заради това превъзхождаме останалите. Какво ценим? Не властта като онези от клана Лусиан, не физическата сила като Томас. Нито дори ума като Джанъс. Не. Ценим нещо по-велико. Изобретателността. Вдъхновението. И умението да ги направляваме така, че да носят полза. — Той замахна с бастуна. — Виждате какво сме постигнали!

— Току-що видяхме няколко доста ужасяващи примера на плодовете, с които се е увенчала изобретателността на хората от клана Екатерина — каза Ейми и посочи към черната завеса, която всъщност беше сянка.

— Мислех те за по-умна, млада госпожице. Подобна забележка не ти прави чест.

— Защо? — възкликна предизвикателно момичето. — Нима трябва да изпадна във възторг от концентрационните лагери и ядрените бомби?

Бае тропна с бастуна.

— Реагираш емоционално! Представителите на клана Екатерина не са лоши. Не са и добри. Те изобретяват. Те отправят предизвикателство. Те водят напред. Някой бил загинал? Това са дребни грижи. Важно е откритието. Изобретението. Разбирате ли?

— Да, схващаме — отвърна Дан. — Тук служба „Справки“ — вие сте гадняр.

Бае Ох се приближи към тях, а те отстъпиха една крачка.

— Вие също сте от рода Кахил. Знаете, че онова, което ни прави необикновени, понякога ни прави и опасни. Доказват го предците ви. Вашата задача е да си извлечете поука от грешките им, а също от техните победи. Не е ли така?

Ейми не искаше да го слуша. Но най-после той говореше разумно.

Бае пристъпи още малко към тях и протегна радушно ръка. Те отново се отдръпнаха. Дан за нищо на света нямаше да допусне да се доближи до този грохнал злодей.

— Елате — подкани той с глас, който според него сигурно беше сърдечен и разчувстван. Всъщност обаче си беше направо стряскащ. — Всички сме роднини. Би трябвало да сме съюзници. Стигнали сте далеч в търсенето на трийсет и деветте ключа към загадката, но всички се нуждаем от помощ. Дали да не обменим информация? Аз ще ви кажа каквото знам за великата тайна на Сакхет. А вие ще ми кажете къде е моят племенник. Знам, че ви обича.

— Първо вие — подкани Дан.

Бае наклони глава.

— С удоволствие. Ще ви покажа, че ви се доверявам, и съм убеден, че вие ще сторите същото. — Той посочи с бастуна първата Сакхет. — Ето какво хората от клана Екатерина знаят със сигурност. Славната ни родоначалничка Катрин, кралица на изобретателността, е заминала от Европа за Египет. Представяте ли си каква смелост се е искало, та една жена да тръгне на път сама в началото на шестнайсети век? Знаем, че е пристигнала в Кайро и е купила три статуетки на Сакхет. Едната с рубинени очи, втората с очи от лапис лазули и третата с изумрудени очи. После се е предрешила като мъж и е напуснала Кайро. Знаем, че се е запознала с род иманяри, ограбващи гробници, и ги е наела за пътешествие по Нил. Скрила е всяка от трите статуетки на Сакхет, а всяка статуетка е криела тайна. — Бае погледна фигурата. — Красива е, нали? Не е случайно, че Катрин е избрала богиня. Смятала е, че като жена не е получила каквото й се полага. И наистина е било така. — Той въздъхна. — Не знаем как другите кланове са научили за ключа към загадката на Катрин, знаем обаче, че го издирват от векове. Онзи ужасен дребосък от клана Лусиан — Наполеон — е наредил на учените си да си отварят очите на четири, за да не пропуснат нито една статуетка на Сакхет. Според някои е нахлул в страната именно за да се сдобие с нея. Наполеон не се е славел с блестящ ум. — Бае изсумтя. — Включил е в експедицията още един човек от клана Лусиан, който всъщност е свършил работата. Бернардино Дровети. Тъкмо той е открил Сакхет. Статуетката е била в личната колекция на Наполеон. Хората от клана Екатерина многократно са се опитвали да я откраднат. Накрая Дровети е решил, че тя ще бъде в безопасност, ако я прехвърли в колекция, която е дарил на Лувъра.

Ейми не се престрашаваше да погледне Дан. Бернардино Дровети — дали това не беше „В. D.“, написал писмото, което те бяха намерили в Къщата на Сенари?

„Ключът към загадката сега е на път към двореца на L в Париж…“

— За щастие в клана Екатерина е имало археолог на работа в Лувъра. Той е обявил статуетката за фалшификат и е успял да я изнесе от музея. Донесе ни я тайно, за да я проучим. Ха! Направо под носа на Дровети! Намерихме първата плочка от пъзела.

Но може би е имало още една Сакхет, помисли си Ейми. И вие не сте знаели за нея. Дровети я е пратил в някакъв дворец.

Бае направи няколко крачки към втората Сакхет. Ейми и Дан се видяха принудени също да се преместят, за да не стоят близо до него.

— Издирването на статуетките на Сакхет е продължило. Това се е разчуло и мнозина от рода Кахил са дошли в Египет с надеждата да ги намерят. Великият пътешественик Ричард Франсис Бъртън, Уинстън Чърчил, Флиндърс Петри, Марк Твен… никой от тях не е от клана Екатерина. Ние предпочитаме да действаме зад кулисите.

— Марк Твен ли? — учуди се Дан.

— От клана Джанъс — изсумтя Бае. — Потомците на Джейн са такива позьори. Чак когато с издирването на статуетките се заема Хауард Картър, успяхме да намерим втората. Гробница след гробница, археологически разкопки след археологически разкопки. Надпреварвал се е с Флиндърс Петри.

— Другият велик археолог — каза Ейми. — Сигурно е от клана Лусиан — предположи тя.

Бае кимна.

— Както би могло да се очаква, печели кланът Екатерина. Картър намира статуетката. Ето тази тук, с изумрудените очи. Има само един проблем. Тя е от чисто злато. Не знаем как да проникнем вътре. Същата е като другите, но в нея няма тайно отделение. Знаем със сигурност. И какъв е отговорът? Дали има още една Сакхет? Възможно е. Лично аз още от младини я издирвам. Обиколил към магазините в Кайро, търсил съм из всички каталози на аукциони, посетил съм всеки черноборсаджия, търгуващ с произведения на изкуството. И така един прекрасен ден открих третата статуетка. — Бае я погледна благоговейно. — Синеока и пълна със съкровища. — Той се подпря сгърбен на бастуна, изведнъж им се стори стар и разгромен. — И досега не сме успели да разчетем кода. Проваляме се в решаващия момент. Правим компютърно моделиране, пишем програми, за да разбулим загадката. Има стотици гробници, които още не са открити. И решението може да е във всяка от тях. Не е изключено и да сме разтълкували погрешно намека на Катрин. Или тя е имала за всеки случай четвърта Сакхет. Невъзможно е да кажем. — Той пристъпи плахо към тях, в очите му се четеше молба. — Аз съм старейшина на клана Екатерина — рече пресипнало Бае. Сякаш не му достигаше въздух. — Мой наследник е Алистър. Ако у него има статуетка на Сакхет, всички в клана ще го приветстват и ще го почитат. И аз мога да се оттегля като щастлив човек. Но ние с него си имаме своите различия. Той е прекалено горд и не ми дава да му помагам. Аз обаче съм длъжен. За негово добро, за доброто на всички от клана Екатерина. Разбирате ли? — Лицето му се разнежи. Той отново пристъпи към тях. — Правя го заради племенника си. Кажете ми къде да го намеря.

Дан погледна Ейми. Нима тя наистина се беше хванала? Май се беше просълзила. Брат й я побутна по лакътя, за да я накара да се отдръпне. Изведнъж си даде сметка, че е в обсега на бастуна.

— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя — рече той. — Но Алистър е мъртъв.

Бае се взря с ледени очи в момчето. То не извърна поглед.

— Колко жалко — рече накрая старецът, — че излъга.

Немощта в миг изчезна. Бае се размърда изненадващо бързо. Вдигна бастуна и го насочи към далечния ъгъл на тавана. От един от шлифованите скъпоценни камъни се изстреля лазерен лъч. Чу се тих шепот.

От горе с трясък се спусна витрина с размерите на малка стая. Ейми и Дан осъзнаха твърде късно, че Бае ги е примамил да застанат точно на определено място. Двамата бяха хванати в капан между четири стени от нечуплива пластмаса без врата в тях.

— Ще стоите тук, докато решите да ми кажете истината — отсече Бае. — Нека потомците на Катрин се порадват на този експонат на глупостта!