Джуд Уотсън
Отвъд гробницата (10)

Глава 10

Хилари ахна.

— Майчице! Ако е истинска, струва цяло състояние. Ах, Грейс, ах, хитрушо такава!

Вие дори не подозирате колко е хитра, помисли си Ейми.

Единствената разлика беше, че тази статуетка беше на красив златен пиедестал. Ейми се взря в богинята. Беше повредена от времето, но беше женствена и силна.

— Жестока е — заяви Нели.

— И да е фалшификат, е много добър — отбеляза Хилари.

Тя се поколеба.

— Какво има? — попита Ейми.

— Ами при първото си посещение в Кайро още през 1949 година — тогава дойдохме заедно — Грейс ме помоли за една услуга. Както ми обясни, го правела за един приятел. Попита ме дали познавам фалшификатор специалист, човек, който да създаде съвършено копие. Наистина познавах такъв човек. Грейс беше чувала, че през войната баща ми — търговец на антики — е поръчвал да правят копия на най-ценните произведения на изкуството. За всеки случай, ако германците ги откраднат. Казах й името, после нямам представа какво се е случило. Така че статуетката… хм, би могла да е много добър фалшификат. Някой очевидно е добавил по-късно този безвкусен пиедестал.

— Очевидно — обади се изчервена Ейми.

Ама че работа — беше решила, че е красив. Явно имаше да учи още много за статуетките с музейно качество.

Тя се спогледа с брат си. Грейс беше поръчала да й направят фалшификат. Дали не беше откраднала оригиналната Сакхет — онази, която е намерил Хауард Картър — и не я беше заменила с копие? Бае Ох им беше казал, че през войната статуетките са били укрити и са им трябвали няколко години, докато си ги върнат и построят нов бастион на клана Екатерина. Дали в бъркотията Грейс не беше успяла да отмъкне една от тях? Дали това беше оригиналът, намерен от Хауард Картър? Нищо чудно, че и със съвременни техники на анализ не бяха открили в нея тайно отделение!

Тя отново погледна писмото, което Грейс им беше написала.

„Египет е пълен с прекрасни неща…“

От онова, което беше чела, Ейми си спомни, че когато е намерил гробницата на Тутанкамон, Хауард Картър пръв е влязъл вътре и на въпроса какво е видял, е отговорил: „Прекрасни неща“. Дали Грейс не повтаряше думите му, за да им подскаже, че навремето тази Сакхет е принадлежала именно на Картър?

Имаше само един начин да разберат. Ако в тази Сакхет имаше тайно отделение, значи тя беше истинската. Ейми усети как настръхва и потрепери. Беше напълно възможно Катрин Кахил да е държала тази фигурка. И да е сложила собственоръчно в нея нещо, което да ги насочи.

— Ако искате да проверите дали е истинска, по една случайност имам в дома си специалист — каза Хилари.

— И това съм аз — оповести Тео Котър, като влезе в стаята.

Ейми, Дан и Нели го погледнаха гузно. Знаеха, че точно когато е било най-напечено, са го зарязали в Къщата на Сенари.

— Вие го познавате? — изпелтечи Нели.

Хилари се усмихна.

— Малко.

Тео се наведе и я целуна.

— Здравей, бабо. — Той се извърна към Ейми, Дан и Нели. — Ето ги и виновниците. Знайте едно. Уредниците никак не обичат да хвърляте експонати из музея. Наложи се да давам обяснения. — Чак тогава Тео зърна Сакхет. Той подсвирна тихо. — Какво е това? Значи, след като сме се разделили, все пак сте намерили истински антиквар.

— Не, Тео — възрази Хилари. — Натъкнаха се на статуетката по друг начин. — Тя се обърна към тримата. — Сега трябва да ви призная нещо. Тео се прибра и ми каза кого е срещнал на пазара Хан. Каза ми имената ви.

— Ами хотелът? Как разбрахте къде сме отседнали? — попита Ейми.

Тео й показа бордна карта. С почерка на Нели върху нея беше написан телефонен номер. Точно преди да се качат на самолета, се бяха обадили в хотела, за да направят резервация.

— Можете да ме наричате Шерлок Холмс. Само не ме карайте и аз да нося такава шапка. — Той взе статуетката и прокара пръсти по нея и изрече приглушено: — Сакхет. Най-могъщата от всички богини. Богиня на божественото възмездие и наказание. Според преданието веднъж Ра я пратил срещу враговете си и тя за малко да изтреби до крак човечеството.

— Виж ти, имаме си богиня Рамбо — възкликна Дан.

Нели беше възхитена.

— Явно разбираш от тези неща.

— Тео е египтолог — оповести гордо Хилари. — Бил е уредник в Британския музей.

— Нали каза, че си бил екскурзовод — напомни Нели.

— През ваканцията, докато следвах в Кеймбридж — отговори младежът. — Ако искате да продадете Сакхет, мога да поразуча и…

— Не! — отсякоха в един глас Ейми и Дан.

— Тя има сантиментална стойност — побърза да добави Ейми.

Погледна брат си. Както обикновено, общуваха без думи. И двамата знаеха, че се нуждаят от помощ. Нямаха друг избор, освен да се доверят на най-добрата приятелка на Грейс. Тя ги беше довела не току-така тук.

— Смятаме, че Грейс ни е оставила писмо, което е вътре в статуетката — рече Ейми. — Издирваме… едни семейни вещи, предавали се в рода ни, и мислим, че някоя от тях може би е вътре.

— Но не е ли самата фигурка наследството, което търсите? — учуди се Хилари. — Щом Тео смята, че е истинска, тя е доста ценна.

— Всъщност е безценна — потвърди внукът й. — Но, разбира се, винаги има хора, готови да дадат цена за безценното. Обикновено защото разполагат с цели торби пари.

Ейми и Дан се подвоумиха отново.

— Искате да кажете, че издирвате нещо, което е още по-ценно ли? — попита Тео.

— Е, когато става въпрос за вещи, предавайки се по наследство в рода, ценността се определя от хората, които ги наследяват, нали? — намеси се и Нели. — В моя род от цяла вечност се предава от поколение на поколение една отвратителна ваза с формата на ананас.

Дан вдигна Сакхет. Ейми загледа брат си. Нещо беше проблеснало в очите му. Такъв велик египтолог като Хауард Картър не бе успял да разбули тайната на Сакхет, въпреки това обаче тя не се съмняваше в този безумен гений, единайсетгодишния си брат.

— Помниш ли как Старата Фенуик сложи ограда, само и само котаракът да не ходи в градината й? — попита той. — Само че той пак намери начин.

— Саладин се досети как да вдига резето — отвърна сестра му. — Скачаше върху оградата и с едната лапа се опираше в стълба, после…

— Натискаше с носле резето. И така успяваше някак си да го вдигне.

— Госпожа Фенуик не можеше да разбере как прониква в градината й.

— Натискаше и в същото време дърпаше. Както личи, действаха противоположни сили, но всъщност…

Дан натисна с пръст носа на статуетката и я дръпна за врата.

— Не! — извика ужасен Тео. — Недей…

Той пристъпи напред, сякаш можеше да спре Дан, но всички се смаяха, когато главата на фигурката внезапно се завъртя наполовина. Показа се мъничък отвор. Дан надзърна.

— Вътре май има нещо.

— Нека аз. Моля те.

Тео отиде бързо при бюрото в ъгъла на стаята. Извади малка чантичка и взе от нея дълги пинцети.

— Може ли?

Дан му подаде без особено желание статуетката. Тео я сложи на масата, после пъхна внимателно пинцетите вътре. Пръстите му се движеха предпазливо. Бавно и мъчително той извади от кухината във фигурката парче навита на руло хартия.

— Папирус? Откога е? — попита Хилари с треперещ от вълнение глас.

Тео събра вежди, докато слагаше папируса върху бюрото.

— Не е древен. Вероятно е от шестнайсети век. Не съм специалист по този период. Отзад има рисунка, отпред пише нещо.

— Трябва да видим какво пише. Как да го разгънем? — попита Ейми.

— Внимателно. — Тео хвана страниците за краищата и ги разгъна. — Това е налудничаво — промърмори той. — Трябва да го пратим в някой музей.

Но и Тео се надвеси над папируса — той също изгаряше от любопитство да го прочете.

— „К. К.“ — повтори съвсем тихо Дан на Ейми. — Катрин Кахил!

Изумително! Писмото беше от самата Катрин. А това означаваше, че за него знае единствена Грейс и сега… те. Ейми сграбчи Дан за ръката.

— „Ще ви помогнат двама, първият от страх“ — прочете Дан.

— Сакхет понякога е наричана Повелителка на страха — напомни Тео.

— Я да видим рисунката.

Дан се надвеси внимателно над ронливия папирус.

Приличаше на рисунките, които бяха видели в бастиона на клана Екатерина.

— Знаеш ли какво е това? — попита Ейми Тео.

Той се взря съсредоточено.

— Според мен е карта на гробница, но трябва да поразуча на коя точно. Из цял Египет има стотици гробници и дори сега се откриват още и още.

— Я чакайте!

Дан взе от купчинката върху бюрото два листа. Възпроизведе набързо другите две рисунки, които бяха видели в бастиона на Екатерина — помнеше ги съвсем точно. Сложи двата листа до третия и ги разгледа.

— Приличат си — заключи Тео. — Има малки разлики, но…

— Точно разликите са важни — отбеляза Дан.

Той взе още един чист лист. Наведе се над него и започна да рисува, като от време на време поглеждаше към другите листове.

— Трябва да гледаш и трите, после да махнеш всичко, освен онова, което е еднакво и в трите. — Момчето побутна рисунката си към Тео. — А сега разпознаваш ли я?

Тео разглежда дълго картата. После отиде при библиотеката и свали книга със заглавието „Долината на цариците“. Отвори я на една страница.

— Ето. Така си и знаех. Това е карта на гробницата на царица Нефертари. — Той ги погледна. — Но защо?