Джули Гарууд
Наградата (11)

Глава 11

Никъла се събуди, чувайки странен звук до ухото си. Отне й доста време да осъзнае какво се случва и разбра едва когато се опита да се раздвижи.

Тогава почувства Ройс. Ръката му бе обвита около талията й. Двамата спяха на една страна. Тя бе отпред, а той зад нея. Дупето й се опираше в слабините му. Звукът бе от хъркането на съпруга й.

Краката й бяха притиснати между неговите. Тя бавно се отдръпна от него, и тъкмо се канеше да се претърколи по корем, когато той стегна прегръдката си и я залепи отново до себе си.

Движението почти я уби. Главата я болеше толкова силно, все едно бе разцепена на две. Тя буквално замръзна на мястото си, което накара стомахът й да спре да се бунтува. Но не и ума й. Милостиви боже, какво се бе случило миналата нощ? Не можеше да си спомни.

Беше спала със съпруга си. Това бе единственият факт, в който бе сигурна. Но нямаше ни най-малка идея какво още се бе случило.

Дали бе успяла да го напие или вместо това бе напила себе си? Никъла затвори очи. Имаше много за обмисляне, а в момента главата й буквално туптеше. Може би ако поспи още малко, ще се почувства по-добре и ще си спомни всичко по-късно.

Ройс се събуди след няколко минути. Сутрешната светлина струеше през прозорците, чийто завеси не бе дръпнал миналата нощ. Вдигна глава, за да погледне съпругата си. Очите й бяха затворени. Помисли си, че може би се преструва на заспала, за да го отбягва, затова я побутна лекичко.

Тя се прозя.

— Никъла?

Ройс прошепна името й.

Тя реагира така, сякаш й беше изкрещял и закри с длан ухото си.

— Все още ли спиш? — попита я той, преди да я обърне по гръб и да се настани върху нея. Движението я накара да поиска да повърне. Тя бавно отвори очи и го погледна. Първата й мисъл бе, че той не изглежда никак неразположен. Не, изглеждаше много доволен. Направо щастлив. Кичур коса бе паднал над челото му, давайки му по-момчешки вид. Ако имаше сили, вероятно щеше да протегне ръка и да го приглади на мястото му. Предположи, че мъжът няма нужда от много часове сън. Очите му искряха весело и й изглеждаше готов да превземе света.

Ройс си помисли, че тя изглежда ужасно. Очите й бяха толкова кървясали, че чак го болеше да я гледа. Цветът на лицето й бе зеленикав. Точно както се очаква от човек, пил прекалено много ейл. И тази сутрин жена му щеше да изстрада последствията от действията си.

Тя отново заспа, докато той седеше и я гледаше. Наведе се, целуна я по челото, преди да се изтърколи в своята част от леглото и да стане. Движенията му я събудиха отново. Тя сграбчи завивката, опитвайки се да не трепери.

Ройс, разбира се, забеляза действията й.

— Не се ли чувстваш добре, Никъла? — попита той.

Никъла реши, че ако мъжът й не спре да крещи, скоро ще е мъртва.

— Добре съм — прошепна тя.

Ройс се засмя. Жена му звучеше сякаш я бяха душили.

Този мъж обичаше да говори рано сутрин. Щеше да й се наложи да поработи над този негов недостатък. Ройс водеше монолог, докато се обличаше. Господи, колко доволен бе тази сутрин. Искаше й се да запуши устата му с кърпа. Беше злобно от нейна страна дори да си го помисли, но точно сега не я бе грижа.

На излизане й кресна за довиждане и шумно затръшна вратата след себе си. Но не бе приключил с жестокостта си. В подножието на стълбите забеляза Кларис и й поръча да отнесе голям поднос с храна на жена му.

Десет минути по-късно, когато Кларис поднесе закуската на господарката си, Никъла буквално се изстреля от леглото. Успя да се добере до нощното гърне за броени секунди.

Отне й цялата сутрин да възвърне силите си. До обяд вече се чувстваше по-добре. Най-после успя да облече зелена дневна рокля, но щом Кларис отбеляза колко си подхожда на цвета на лицето й, младата жена побърза да я смени. Кралско синя рокля бе много по-добре. Или поне така смяташе прислужницата.

Главата я болеше прекалено много, за да може Кларис да сплете косата й на плитка. Никъла стискаше зъби, докато прислужницата я разресваше, опитвайки се да разплете заплетените краища, и после докато я завързваше на тила с червена панделка.

— Смятате ли да ми кажете какво се случи миналата нощ? — попита Кларис.

— Не знам какво се е случило — прошепна Никъла.

— Бяхте чисто гола, когато станахте от леглото тази сутрин, милейди. Нещо се е случило.

— О, боже, бях гола, нали? Кларис, не помня нищо от снощи. Какво ще правя?

Прислужницата сви рамене.

— Ще попитате съпруга си какво се е случило, но преди това ще се разходите навън. Чистият въздух ще прочисти главата ви.

— Да, ще изляза навън. Може би тогава ще ми се проясни ума и ще си спомня.

Кларис кимна.

— Милейди, чувствате ли някаква болка?

— Главата ме боли ужасно.

— Не това имах предвид — каза Кларис, подавайки наметалото на Никъла.

— А какво имаше предвид? — попита Никъла.

— Няма значение — заяви прислужницата. — Подишайте свеж въздух. Може би ще си спомните нещо. — Никъла се надяваше прислужницата да е права. Искаше да си спомни какво е казала на Ройс. Но много повече искаше да разбере как се е озовала в спалнята му.

Студеният въздух наистина прочисти ума й. Тя се почувства много по-добре, но все още не помнеше нищо. Забеляза съпруга си, който се връщаше от защитните стени на крепостта, и побърза да отиде при него.

— Ройс? Искам да те попитам за миналата нощ?

— Да?

Тя се приближи към него, за да не ги чуе никой и сведе поглед.

— Снощи пи ли много ейл?

— Не.

— Аз пих.

Той хвана с два пръста брадичката й и повдигна лицето й.

— Да, ти пи.

Той беше сериозен, но не и ядосан.

— Не си спомням какво се е случило — прошепна тя. — Какво правих?

— Говореше.

— А ти какво правеше?

— Аз слушах.

Тя му показа недоволството си.

— Моля те, не прави нещата по-сложни, отколкото са. Кажи ми какво съм ти казала. Искам да си спомня.

Той реши да я накара да чака.

— Ще говорим по този въпрос довечера — обяви той, след което се опита да си тръгне, но тя го хвана за ръката.

— Моля те — прошепна тя. — Отговори ми само на един въпрос.

Той се обърна отново към нея.

— Добре — съгласи се. — Какво искаш да знаеш?

Тя не можеше да го погледне, когато попита:

— Зарадвах ли те миналата нощ?

Срамежливостта й, в добавка със зачервеното й лице, му подсказа какво точно иска да го попита. Искаше да разбере дали го е задоволила в леглото. Той скръсти ръце зад гърба си и я изчака да го погледне. Когато тя най-после го направи, той поклати глава.

— Не точно — обяви той.

Тя изглеждаше опустошена.

— Съжалявам, че съм те разочаровала — прошепна тя. — Обикновено е малко… неловко първия път, нали?

— Не — гласът му стана груб, — за теб трябва да бъде лесно.

Тя въздъхна. Мъжът бе безсърдечен. Очите й се напълниха със сълзи.

— Аз нямам опит, Ройс — промърмори тя.

— Не, беше очевидно, че нямаш опит — заяви й той.

— И това те разочарова?

— Разбира се — сухо заяви той. — Никъла, да ми кажеш истината никога не бива да бъде неловко, със или без опит.

Очите й се разшириха. Господи, не говореха за едно и също нещо. Беше истински облекчена. Но чувството не трая дълго. Ройс се усмихна. В този момент тя разбра, че нарочно я е накарал да се обърка.

— Не говорех за казването на истината — промърмори тя.

— Да, знам.

Той бе коравосърдечен. Тя реши, че са приключили с разговора и се опита да си тръгне, но той я хвана за раменете и я обърна отново към себе си.

— Ще го кажа отново, съпруго, ще обсъдим това довечера.

Тя все още му се мръщеше, когато той неочаквано я прегърна и я целуна страстно. Няколко воина минаха покрай тях, но тя забрави за публиката, която имаха, щом Ройс задълбочи целувката. Бе прекалено доволна от себе си, за да направи друго, освен да го целуне в отговор.

Ройс най-после се отдръпна от нея.

— Обичам начина, по който ми отговаряш — промърмори той.

Тя се разтопи срещу него.

— Благодаря ти, радвам се, че съм ти доставила удоволствие.

Той се усмихна над главата й.

— Утре ще отида да доведа Джъстин и Улрик. Това ще те зарадва ли?

Той получи отговора си, когато жена му го прегърна силно.

Лоурънс извика Ройс, привличайки вниманието му. Никъла веднага се откъсна от съпруга си и забърза към крепостта. Тя бе толкова развълнувана за пристигането на Джъстин и Улрик, че не можеше да спре да се радва. Имаше да върши толкова неща. Джъстин щеше да се настани в старата си стая, но Улрик щеше да спи при нея и Ройс.

Когато Ройс седна до нея на масата за вечеря, тя му обясни за плана, който бе съставила за спането им. Той развали настроението й, като заяви:

— Улрик ще спи в старата ти стая. Джъстин отива при войниците.

— Но той ми е брат — възрази тя, — не трябва ли…

Тя спря да спори, щом Ройс хвана ръката й и я стисна. Хю ги наблюдаваше и Никъла реши, че съпругът й не иска да спорят пред него.

— Ще обсъдим това по-късно — каза тя, усмихвайки се към Хю.

— Не, няма — заяви Ройс. — Решението ми е крайно.

Той отново стисна лявата й ръка. Тя му се усмихна сладко, постави дясната си ръка върху неговата и също го стисна, но с все сили. Изненадан от смелостта й, той едва не се усмихна.

— Утре потеглям за Лондон — обяви Хю. — Надявам се, че ще изиграем една последна игра на шах тази вечер, Никъла.

— Ще се разстроиш ли, когато те бия отново? — попита тя.

Хю се ухили. Първоначално тя си помисли, че се усмихва, задето се шегува с него, че ще се разстрои. Но после осъзна, че той наблюдава мълчаливата война между нея и съпруга й. Опита се да издърпа ръката си, но Ройс не й позволи.

— Никога не се разстройвам, Никъла — обяви Хю. — Но така или иначе сега е без значение, тъй като планирам този път да те победя. Досега си играех с теб. Но тъй като тръгвам на сутринта, реших да те победя. Приготви се ти да се разстроиш.

Тя се засмя на арогантността му. Ройс също се усмихна.

— Съжалявам, но ще трябва да те разочаровам, Хю — каза той. — С Никъла имаме планове за след вечеря. Трябва да проведем един разговор, нали така?

Той стисна и двете й ръце, показвайки й, че не иска тя да му възразява. На Никъла не й допадна погледа и стиснатата му челюст. Същият поглед използваше точно преди да започне да я поучава.

Хю обаче нямаше намерение да се откаже от тази последна възможност да играе шах с Никъла.

— Не приемам отказ — каза той на Ройс.

Никъла реши, че баронът прилича на дете, на което някой е взел лакомството. Не искаше последната му нощ в дома им да бъде разочарование.

— Може да изиграя една бърза игра — каза тя на Ройс. — Няма да отнеме много време да унижа Хю. Може да ме поучаваш, докато играем, съпруже.

Според нея планът беше идеален. Ройс очевидно не бе съгласен с нея. Той й се намръщи страховито.

— Нямам намерение да те поучавам — обяви той. — Двамата с теб ще проведем разговор.

Тя го изгледа недоволно. Смяташе и да изсумти, но не го стори, тъй като нямаше да е много женствено.

— Разговор като този, който проведохме, докато пътувахме към Лондон, и в който ти постоянно говореше, а аз слушах? — Тя не му даде възможност да отговори, а се обърна към Хю: — На мен ми прилича на поучаване — завърши тя.

Хю се опита да не се засмее. Никъла очевидно умишлено предизвикваше съпруга си. Ройс не изглеждаше особено доволен. Той пусна ръцете й и се облегна назад, скръствайки ръце на гърдите си. Погледът му бе изпепеляващ.

Никъла не успя да скрие усмивката си. Нямаше намерение да спира дотук, съпругът й щеше да я поучава и тя искаше той да си го признае.

— Това е просто мое наблюдение — обяви тя.

Жена му бе тотално недисциплинирана, за да спори с него пред госта им. Нямаше значение, че Хю им бе добър приятел. Проблемите, които искаше да обсъдят, бяха от лично естество и попадаха в графата „семейни отношения“. Трябваше да е по-разумна и да не въвлича външни хора в проблемите им.

— Може да изиграеш една игра на шах — каза той, — но само една. Съгласен ли си, Хю?

Приятелят му вече отиваше към камината, за да вземе шахматните фигурки. Мъжът буквално потриваше ръце от нетърпение. Никъла се усмихна и се обърна към Ройс.

— И аз съм съгласна — каза му тя.

Ройс повдигна едната си вежда.

— С какво си съгласна?

— Да изиграя само една игра.

— Не съм искал съгласието ти, Никъла — ухилено й заяви той.

Тя поклати глава.

— Понякога е много трудно човек да се разбира с теб, Ройс.

— Само понякога?

Когато Алис се втурна да почисти масата, Никъла се зарадва на прекъсването.

— Надявам се настроението ти да се подобри — прошепна към съпруга си. Тя се изправи и помогна на Алис с разтребването, само за да се отдалечи от смръщения си съпруг.

Веднага щом масата бе почистена, Хю постави в центъра й таблата за шах и нареди фигурките. Една от тях падна на пода и Никъла изписка тихо.

— Бъди внимателен, Хю. Баща ми направи тези фигурки. Не искам да им се случи нещо.

Хю вдигна от пода фигурката, провери я и я почисти в ръкава на туниката си.

— Като нова е, Никъла. Наистина ли баща ти ги е направил? Погледни, Ройс, много добре е изработено. Само виж детайлите по шлема. Баща ти е имал талант, Никъла.

Ройс взе фигурката, за да я погледне отблизо. Никъла застана зад него, постави ръце на раменете му и се наведе над рамото му, за да огледат заедно фигурката.

— Виждаш ли драскотината на короната на черната кралица? Спомням си откъде я получи. Докато правеше фигурката, татко разказваше забавна история, която всички бяхме чували поне дузина пъти, и когато я завърши се разсмя толкова силно, че се поряза и направи точно тази драскотина.

Тя се наведе ниско над Ройс и се пресегна над рамото му, за да докосне фигурката.

Радостта в гласа й го стопли.

— А ти смееше ли се с баща си, въпреки че си чувала историята безброй пъти? — попита той.

Тя му се усмихна, преди да му отговори. Искрите в погледа й накараха нещо вътре в него да се стегне. Харесваше му да я вижда толкова щастлива.

— Разбира се, че се смеехме. Мама казваше, че ще нараним чувствата на татко, ако не го правим.

— Значи чувствата му са били важни за майка ти?

Никъла кимна.

— Точно както твоите чувства са важни за мен. — Изражението му стана сериозно. — Защо ме гледаш толкова изненадано? — попита тя. — Една жена трябва да се интересува от чувствата на съпруга си. Не е ли така?

Тя просто не можеше да се сдържи. Съпругът й я гледаше толкова напрегнато. Сякаш му говореше на непознат език. Младата жена искаше да прогони смръщването му, затова го целуна.

Той бе удивен от спонтанността й. Тя се засрами и се опита да се отдръпне, за да постави дистанция помежду им, но той не й позволи. Ройс се пресегна, хващайки ръката й.

— Разкажи ми за останалите фигурки — заповяда той дрезгаво.

— Наистина ли искаш да знаеш, или просто си мил?

Той се ухили.

— Но аз никога не съм мил, забрави ли? Аз съм груб.

Той се шегуваше с нея. Искрите в погледа му го показваха.

— Знаеш ли — каза тя, — че имаш красиви сребърни точици в очите си?

Тя не осъзна, че е изказала мислите си на глас, докато той не поклати глава. Изчервяването й се засили. Тя седна на масата срещу Хю.

— Забелязвате ли как бялата кралица е леко приведена наляво? Джъстин реши да й поправя основата. Беше на осем или девет години, затова татко не се разсърди много. Каза, че Джъстин просто е искал да бъде полезен. Всички от семейството помагаха за изработката.

— А ти какво правеше? — попита Ройс. — Коя фигурка си изработила ти?

— Ние с мама ги боядисахме и полирахме. Аз направих белите фигурки, а мама се зае с черните.

— Много са красиви — обяви Хю. Гласът му стана суров, когато каза: — Сега стига с приказките, Никъла. Време е за игра.

— Ти си ни гост — каза Никъла, — затова ти трябва да направиш първия ход.

Хю кимна.

— Подготви се да загубиш.

— Готова съм — отвърна Никъла. Тя намигна на Ройс и го накара отново да се изненада, като продължи: — Някои от най-красивите ми спомени са свързани с този шах. Фигурките са всичко, което ми остана от родителите ми. Трябва да помня всички тези истории, Ройс, за да мога да ги предам на децата ни.

Хю обмисляше първия си ход почти пет минути, преди да го направи. Никъла едва погледна към дъската, когато направи своя.

— Традициите са много важни за теб, нали, Никъла? — попита Ройс.

Хю забарабани по масата, докато обмисляше хода си. Беше се намръщил загрижено. Никъла прошепна отговора си, за да не безпокои противника си.

— Да, традициите са много важни за мен. За теб не са ли?

— Традицията да казваме истината през цялото време е много важна за мен.

Тя го погледна намръщено, преди да види, че Хю е направил хода си. Тя веднага го контрира.

— Но другите традиции важни ли са за теб? — попита тя Ройс.

Той сви рамене.

— Не съм мислил за това.

— Тази игра е важна за мен — измърмори Хю. — Зарежи тези закачки, жено! Трябва да мислиш какво правиш.

Играчите направиха по още три хода, преди Никъла отново да се обърне към Ройс. Той наблюдаваше играта й и всеки път щом направеше ход, й се усмихваше. Зачуди се какво ли си мисли.

— Трябва да са важни и за теб — избъбри тя.

— Какво?

— Традициите.

— Защо? — попита Ройс, навеждайки се към масата, за да проследи играта.

— Защото са важни за мен. Шах, Хю.

— Не е възможно.

Тя го погледна съчувствено.

— Царицата ти е в капан.

— Не, все още не е — възрази Хю.

Никъла прикри усмивката си, премести офицера си и грабна царицата на Хю от дъската.

Ройс не можеше да повярва на това, на което бе станал свидетел. При първите два хода мислеше, че тя просто има късмет. Но бе принуден да промени мнението си, когато тя направи следващия си ход. Играта й бе брилянтно изиграна. Никъла беше брилянтна.

Хю подпря глава на ръцете си.

— Не ти отне повече от осем хода, за да ме победиш.

Никъла се пресегна и го погали по рамото.

— С всяка следваща игра ставаш по-добър.

Той се изправи като свещ.

— Не, не ставам — промърмори мъжа. — Но беше много мило, че ме излъга, Никъла.

— Не те лъжа — заяви тя, хвърляйки бърз поглед към съпруга си. — Наистина ставаш по-добър.

Хю изсумтя. Той се изправи, поклони се на Никъла и обяви, че ще си ляга.

— Жена ти ще ми липсва много повече, отколкото ще ми липсваш ти, Ройс — извика той, докато се отдалечаваше по коридора.

— В двора смятат, че Хю е един от най-добрите играчи на шах — отбеляза Ройс.

Никъла се ухили и на бузата й се появи трапчинка.

— Аз съм по-добра.

Той нямаше как да възрази на арогантните й думи. Тя наистина беше добра.

— Да, по-добра си — съгласи се той. — Но аз също съм.

— Може би — допусна тя. — Но не мисля да те предизвиквам да играеш с мен. Чувствата ти ще бъдат наранени, когато те победя.

Той бе толкова удивен от думите й, че избухна в смях.

— Няма да ме победиш, съпруго, и чувствата ми няма да бъдат засегнати.

По погледа, който му хвърли, той прецени, че не му е повярвала. Тя се изправи с намерението да прибере шаха в кутията му, но Ройс я спря, хващайки я за ръката.

— Остани тук, съпруго. Време е за разговора ни.

Тогава той се изправи. Никъла въздъхна. Тя отметна косата зад раменете си, отпусна ръце на масата и се усмихна на Ройс. Бе се преместил от другата страна на масата и сега седеше пред нея.

— Готова съм да слушам — обяви тя.

— За миналата нощ…

— Да.

— Това бе поредният ти опит да ме манипулираш, нали?

Ройс търпеливо зачака жена му да отрече. Тогава щеше да я принуди да му каже истината, дори ако му отнемеше цялата нощ. Вече бе подготвил аргументите си, логическата си точка.

— Да, Ройс. Опитах се да те манипулирам.

Той се изуми от съгласието й, но успя да се съвземе сравнително бързо.

— Планът ти се провали, нали?

— Да, провали се.

— Спомняш ли си какво ми каза?

Тя едва не си счупи врата, за да го погледне в очите. Щеше й се той или да седне, или да направи една-две крачки назад.

— Само от части — призна тя. — Мисля, че ти казах, че Улрик е син на брат ми. Или ти сам го предположи?

Той се накани да й отговори, но в последния миг се отказа.

— Добре, Никъла — каза той строго, — каква игра играеш?

— Не играя никаква игра.

— Тогава защо толкова лесно се съгласяваш с мен?

Тя сви рамене.

— Обещах да съм напълно честна с теб.

— И вярваш, че си била честна с мен миналата нощ?

— Миналата нощ планирах да ти кажа няколко неща — отвърна тя. — Мислех, че съм напълно честна с теб, като ти кажа за семейството си. Да, бях честна с теб. Със сигурност бях.

— Но преди това искаше да ме напиеш.

Тя кимна.

— Помислих, че така ще ти е по-лесно да приемеш истината.

Той поклати глава.

— Искала си да ме манипулираш.

— Може и така да се каже — заяви тя. — Признавам, че планът ми бе глупав, Ройс. Това ли искаше да чуеш?

Той кимна.

— Добре е като за начало — допусна той.

— Точно затова го направих. Освен това исках да имаме ново начало.

— Какво си искала?

Тя сведе поглед към ръцете си.

— Иска ми се да се разбираме.

Кроткият й глас веднага привлече вниманието му. Той се вгледа в нея, опитвайки се да реши дали е честна с него, или отново се опитва да го манипулира.

— Това важно ли е за теб? — попита най-после той.

— О, да — Никъла вдигна поглед, — много е важно.

Ройс й повярва и се усмихна.

— Нима ми се присмиваш? — възмути се тя.

Той не й даде време да се ядоса.

— Доволен съм, не се присмивам — обясни той. — Аз също искам да се разбираме — добави дрезгаво.

Очите й се разшириха от учудване. Той звучеше толкова искрен. Ройс кимна. Никъла кимна в отговор.

По дяволите, бе успяла за нула време да потуши гнева му. Сега се чувстваше неловко като млад оръженосец, който не е запознат със задълженията си.

— Е, добре, значи постигнахме съгласие — каза Ройс.

Никъла кимна отново и понечи да се изправи. Той се обърна и скръсти ръце на гърба си. Тя отново седна. Знаеше какво предстои. Съгласието й все пак не успя да го спре. Беше време за поучаване.

— Един съпруг винаги трябва да е убеден, че жена му е честна с него — обяви той.

— Но ти не си се женил преди — не се стърпя да изтъкне тя. — Откъде знаеш кое е правилно и кое не?

— Никъла, не е нужно човек да се е горил на огъня, за да знае колко поражения може да направи пламъка.

Никъла си помисли, че това е доста странно сравнение, но един поглед към мъжа й бе достатъчен да я накара да задържи мнението си за себе си.

— Аз съм по-възрастен от теб — започна отново Ройс. — И ти трябва да ми се довериш, че зная какво говоря. И, Никъла, така и така говорим за доверие…

Господи, той много обичаше да я поучава. Мъжът й изложи виждането си и продължи. Никъла сведе отново глава към скута си и наум започна да си прави списък с всички приготовления, които трябваше да се свършат преди пристигането на Джъстин и Улрик. Подовете трябваше да се почистят, бебето вече лазеше и не биваше да се цапа. Искаше готвачката да приготви някои от любимите ястия на Джъстин, за да зарадва брат си. Утре за вечеря щяха да имат фазан и сладки печени ябълки. Джъстин обичаше фазан. След като сготвеха птицата, тя щеше да помогне на готвачката да я украсят с шарените пера, за да може вечерята да бъде по-празнична.

— Не си ли съгласна с мен, Никъла?

Тя успя да чуе само въпроса му, тъй като изричането на името й привлече вниманието й. Ройс я гледаше, очевидно очаквайки отговора й.

— Да, Ройс.

Той кимна и започна отново.

— Бракът е като карта.

— Като какво? — попита тя скептично.

— Карта — повтори той. — И не ме прекъсвай, докато ти давам указания.

Когато й даде тази заповед, той дори не повиши глас. Неочаквано тя осъзна, че съпругът й никога не повишава глас. Ройс беше овладян, дисциплиниран мъж. Нямаше как да не признае, че се възхищава на сдържаността му. Освен това беше и мил.

Тя успя да улови още някои от думите му, докато стоеше пред него и премисляше какво ще стори на следващия ден, когато осъзна, че всичко, което й казва той, е с цел да й помогне по-лесно да се приспособи към новия си статус. Той искаше да бъде щастлива. Фактът за това ставаше все по-очевиден, докато той продължаваше с безкрайната си лекция.

Беше го грижа за нея, може би дори толкова, колкото нея я бе грижа за него. Да, тя се интересуваше от него. Нямаше да седи тук и да се преструва, че слуша всяка негова дума, ако не я бе грижа поне малко. Осъзна, че се държи по начина, по който се бе държала майка й. Баща й обичаше да разказва едни и същи истории отново, и отново, а майка й всеки път се преструваше, че е развеселена, когато дойдеше края на историята.

Ройс обичаше да я поучава. И сега тя се преструваше, че се интересува. Традицията продължаваше.

Изпълни я някакво топло чувство. Майка й щеше да се гордее с нея, защото както тя се бе опитвала да пощади чувствата на съпруга си, така и тя се опитваше да пощади чувствата на Ройс.

— И така, съпруго, смятам, че е добра идея да ме осведомяваш за плановете си всеки ден — заключи Ройс. — Това е още един начин, по който ще вкараме ред в ежедневието си.

— Нима искаш да ми кажеш, че очакваш от мен всяка сутрин да заставам пред теб и да ти докладвам какво смятам да върша през деня?

— Да.

Очите й се разшириха удивено.

— Но ти не оставяш никаква възможност за изненади, съпруже.

Той изглеждаше ужасен.

— Не, разбира се, че не. За бога, Никъла, не чу ли нито дума от това, което ти казах?

Тя предположи, че вече й е изнесъл лекцията за спонтанните изяви. Тя не посмя да се засмее.

— О, да — бързо каза тя в опит да го успокои. — Научих доста от казаното. Но просто не бях сигурна, какво мислиш за… изненадите.

В собствените й уши извинението прозвуча доста скалъпено, но Ройс очевидно не го забеляза. Той дори й се усмихна.

— Свърши ли вече? Става късно, а Кларис ми обеща да ми подготви банята, преди да си легна тази нощ. Не искам водата да изстине.

Той така и не й позволи да напусне масата. Краката й бяха като вцепенени, когато закрачи към вратата. Господи, колко време бе седяла там?

Тя се обърна, за да му пожелае лека нощ, и забеляза, че прибира шаха в кутията му. Изчака го да се обърне към нея, преди да каже.

— Лека нощ, Ройс.

Той я изгледа един дълъг момент.

— Тази нощ ще спиш при мен.

Строгостта в гласа му не оставяше място за възражение, но не я и уплаши. Не, той просто й показваше, че е решителен.

Но тя също беше. Време бе бракът й да стане истински по всеки начин. Нямаше значение, че бе малко изплашена. В сърцето си знаеше, че Ройс не би я наранил.

Прислужниците бяха приготвили дървената вана в спалнята й. Никъла не бързаше да се изкъпе, докато си повтаряше непрестанно, че всичко ще бъде наред. Дори се усмихна, когато осъзна, че сама се поучава.

Кларис се суетеше около нея, опитвайки се да замести майка й, като се опита да й обясни какво да очаква, но щом Никъла я убеди, че е напълно подготвена, прислужницата бързо изостави неудобната тема.

Никъла не каза цялата истина на Кларис. През годините бе научила някои от нещата, които вършеха съпрузите в леглата си. Майка й й бе казала само общоизвестните неща.

Но все пак Ройс щеше да знае какво да прави… ако тя успееше да събере достатъчно кураж да напусне спалнята си и да отиде в неговата.

Кларис среса косата й и й помогна да облече робата си.

— Не мисля, че ви е взел миналата вечер — прошепна слугинята. — Ако беше, сега щяхте да се чувствате леко протрита.

Никъла кимна.

— И аз не вярвам, че ме е докоснал — прошепна тя. — Щеше да бъде непочтено. Започвам да разбирам как работи ума на съпруга ми. Не би ме докоснал, докато съм в толкова… беззащитно състояние.

Никъла пристегна колана на робата си. Беше облечена с бяла памучна нощница. Понечи да сложи тежка долна риза под нощницата, но Кларис й каза да не го прави.

Разходката между двете стаи й отне сякаш цяла вечност, макар че не се колебаеше и не се бавеше. Тя отвори вратата и забързано влезе в стаята на съпруга си.

Ройс беше коленичил пред огнището. Беше с боси крака и голи гърди. Мускулите на раменете му се откроиха впечатляващо, докато вдигаше една цепеница, за да я сложи в огъня.

Тя остана на вратата, наблюдавайки го една дълга минута. Каза благодарствена молитва за това, че мъжът й все още е с панталони. Не искаше да започне нощта, изчервявайки се. Ройс щеше да забележи.

Когато почувства течението около глезените си, затвори вратата и се обърна, за да открие, че Ройс се е облегнал на камината и я наблюдава.

Никъла опита да се усмихне.

— За какво мислиш, съпруже? — попита тя, разтревожена от мрачното му, почти смръщено изражение.

— Мисля, че съм женен за една много красива жена.

Сърцето й се разтуптя силно.

— Благодаря ти — каза му тя и направи крачка към него. — Знаеш ли, вярвам, че това е първият комплимент, който ми казваш.

Той поклати глава.

— Не, има и друг.

— Така ли?

— Казах ти, че си хитра, когато се престори на монахиня. Спомняш ли си? Казах ти, когато бяхме в манастира.

Тя се усмихна.

— Спомням си, но не го приех като комплимент.

— Защо не? Много по-значим е, отколкото комплимент за външността ти.

Тя бе напълно объркана.

— Защо да е по-значим?

— Една жена не може да направи нищо за външността си — каза той. — Или е красива, или не. Но характерът е друг въпрос. Сега разбра ли ме?

— Разбрах, че се опитваш да ме объркаш — обяви тя. — И все пак съм доволна, че ме намираш за привлекателна. Няма значение кой комплимент е по-значим.

Освен това бе доволна, че гласът й не трепна. Обаче краката й определено трепереха. Не искаше Ройс да разбере, че е малко изплашена и доста засрамена от това, което предстоеше да се случи. Все пак тя бе негова съпруга, а не някоя хлапачка. Дори мислеше, че се е изчервила.

Лицето й пламтеше. Ройс изпусна лека въздишка. Никъла отчаяно се опитваше да скрие страха си, но за него бе видно дори през разстоянието, което ги делеше, че раменете й потръпват. Освен това коланът на робата й бе завързан на възел — отново индикация, която му подсказваше, че е изплашена.

— Да заключа ли вратата? — попита тя.

— Да.

Никъла кимна, изрита обувките си и хукна към леглото, забравяйки в бързината, че вратата е все още отключена.

Неочаквано тя се закова на място и от нерви не успя да се спре, започвайки да говори бързо.

— Комплиментът за държанието на някой е много по-важен, тъй като този някой сам избира как да се държи, а комплимент относно външността на някой не значи толкова много, тъй като този някой не е имал избор при сътворяването й. Не ме взе миналата нощ, нали?

Отне му минута да успее да превключи от едната на другата тема.

— Не, миналата нощ не те взех.

Тя насочи цялото си внимание в опит да свали робата си.

— Знаех, че не си — прошепна тя. — Но все пак имах нужда да ми го кажеш.

Тя свали дрехата, поставяйки я накрая на леглото.

— Сега искаш ли да легна под завивките?

— А ти искаш ли?

Тя погледна към леглото, след това към Ройс и после отново към леглото. Челото й се сбръчка от леко смръщване. Ройс реши, че жена му изглежда така, сякаш току-що бе поискал от нея да реши всички световни проблеми.

— Не мисля, че съм готова да отида в леглото още сега — най-после отговори тя.

— Тогава недей.

Тя се обърна, за да го изгледа намръщено.

— Защо постоянно се съгласяваш с мен?

Той се ухили.

— Казаха ми, че мога да хвана повече насекоми със сладко, отколкото със солено.

— Кой ти е казал подобна глупост?

— Ти — отвърна съпругът й. — Миналата нощ.

Усмивката му бе толкова прелестна, че част от страха й се изпари.

— Бях пияна — отвърна му тя, прокарвайки пръсти през косата си в опит да се съсредоточи над разговора. — Срам ме е. Обещавам ти никога да не се повтори. Забеляза, че тази вечер пих само вода на вечеря, нали?

Той се засмя.

— Не можеш да се успокоиш — заяви той. — Ето това забелязвам.

Никъла се усмихна. Безпокойството й намаля, тъй като изглежда Ройс не бързаше особено да я направи своя. Вероятно подозираше, че е леко изнервена, и умишлено й даваше време да се отърси от страха. Самата мисъл за това накара всичките й страхове да изчезнат. Пристъпи напред, заставайки пред него. Фактът, че той се извисяваше над нея сега изглежда не я тревожеше. Обаче голите му гърди определено я тревожеха. Господи, той бе красив дявол. В стомаха й се стегна горещ възел. Кожата му бе бронзова, излята върху мощна структура. В горната част на ръцете му се открояваха стоманени мускули, а гръдният му кош бе великолепен.

Пътечка от тъмни къдрави косъмчета покриваше гърдите му и се спускаше надолу в тънка линия, която изчезваше под колана на панталоните му. Гледайки го, тя почувства, че остава без дъх. Реакцията й бе глупава, тъй като го бе виждала без туника няколко пъти.

И все пак тогава не се бе готвел да я отведе в леглото си. А сега смяташе да го направи.

Никъла забеляза тънък, дълъг белег в средата на гърдите му. Тя го докосна в най-горният му край и плъзна пръст по цялата му дължина. Мускулите на стомаха му потрепнаха, когато го докосна.

— Този удар е можел да те убие — прошепна тя. — Роден си под щастлива звезда, Ройс, щом си бил раняван толкова много пъти и все пак си оцелял.

Беше му трудно да се концентрира над това, което му казваше. Пръстите й чертаеха кръгове по стомаха му. Леката ласка караше сърцето му да забърза ритъма си.

Харесваше й да го докосва, изненадана от горещината на кожата му. Тялото му бе твърдо и все пак невероятно топло. Освен това бе отражение на духа му. Ройс бе безпощаден в битките и все пак се отнасяше толкова нежно с нея. Тялото на воина криеше в себе си едно добро сърце.

Тя обви ръце около кръста му и го прегърна.

Той също обви ръце около нея и я притисна към себе си, облягайки бузата й на гърдите си.

— Ройс? Ще ми обясниш ли какво ще се случи?

Стеснителността й го накара да се усмихне. Целуна я по темето, макар да искаше да вкуси устните й.

— Не.

Тя се отдръпна от него, за да го погледне.

— Няма да ми кажеш?

Той сложи пръст под брадичката, така че да й попречи да сведе поглед и леко се наведе към нея. Беше само на дъх разстояние от устните й, когато прошепна:

— Просто ще ти покажа, Никъла.

Тя нямаше време да помисли дали това е добра идея. Ройс привлече пълното й внимание, пленявайки устните й. Целувката му не бе нежна, не, тя бе гореща, влажна и с невероятно чувство на притежание. Той използва палеца си, за да избута брадичката й надолу и езикът му се гмурна в устата й.

Господи, вкусът й бе прекрасен. Не можеше да й се насити. Ръцете му помилваха гърба й, преди да се спуснат надолу и да обхванат дупето й. Той я повдигна нагоре плътно към възбудата си.

Никъла се опита да се отдръпне от твърдостта, която усети срещу себе си, но Ройс не й позволи. Той стегна хватката си, а устата му плячкосваше нейната отново и отново, докато младата жена не забрави за протеста си и не го целуна в отговор.

Звукът от дишането им — неговият дрезгав, а нейният плитък — сякаш имитираше туптенето на сърцата им. Той продължи атаката си още минута, но бе решен да действа бавно и спокойно, за да се наслади на всяка ласка. Когато Никъла бе готова за по-голяма интимност, тя щеше да му го покаже.

Ройс стоеше изправен, все още облегнат на камината, докато плячкосваше сладките устни на съпругата си. Не му отне много време да я накара да забрави за неудобството си. Тя милваше ръцете, раменете и гърба му. След това се задвижи леко срещу него. Възбудата му се притисна между бедрата й и тя започна да се търка неспокойно в него. Хладнокръвието му се изпари. Той сграбчи дупето й и я принуди да спре сладкото мъчение, иначе щеше да забрави клетвата си да действа бавно.

Ръцете му докоснаха раменете й, преди да се плъзнат от двете страни на гърдите й. Тя потръпна от удоволствие и обви ръце около тила му. Не след дълго тялото й бе прилепнало плътно към неговото. Най-после откъсна устни от нейните и ги притисна към едната страна на шията й. Зъбите му леко захапаха меката част на ухото й и Никъла простена накъсано.

Господи, тя му доставяше такова удоволствие. Никога преди не бе отделял толкова време за любовната игра, но и никога не бе имал девица в леглото си. Никъла бе негова съпруга и той бе решен да направи този пръв път перфектен за нея. Начинът, по който тя неопитно отвръщаше на докосването му, го караше да се чувства така, сякаш това ще бъде първи път и за него. Ръцете му трепереха, а копнежът в слабините му бе станал болезнен.

— Никъла, свали си нощницата.

Наложи му се да издърпа ръцете й от тила си, за да може тя да му се подчини. Никъла сведе глава, обърна се и бавно отиде до леглото. Самата тя бе малко изненадана, че краката успяха да я издържат. Чувстваше коленете си омекнали, а умът й бе замъглен. Тя припряно съблече нощницата, оставяйки я да се свлече на пода и побърза да се мушне под завивките.

Ройс също свали останалите си дрехи, без да откъсва поглед от Никъла. Тя все още бе притеснена. Бе стиснала здраво очи и не го поглеждаше. Голотата му очевидно я караше да се чувства неудобно. Той се усмихна на невинността на жена си, докато гасеше пламъка на свещта. Златните отблясъци от огъня в камината караха кожата на лицето й да изглежда като позлатена. От нея не се виждаше нищо друго, тъй като жена му бе издърпала завивките до брадичката.

Отиде от нейната страна на леглото и ги издърпа настрани, без да й дава време да се прикрие или да се отдръпне от него. Настани се върху нея, подпирайки лакти от двете страни на раменете й, за да не й тежи.

Докосването на тялото му до нейното едва не стопи и малкото останал му контрол. Това бе най-прекрасното чувство, което бе изпитвал някога. Тя бе невероятно мека. Неочаквано му се прииска да я докосне навсякъде. Сърцето му заби силно и му се наложи да поеме дълбоко дъх, за да възвърне самоконтрола си.

Първоначалното докосване на тялото му до нейното я удиви. Той бе толкова твърд, горещ и голям. Можеше да я погълне. Когато я накара да разтвори бедра и се настани между тях, твърдата му възбуда се притисна до слабините й и тя застина.

Осъзна, че времето е настъпило. Подготви се за болката, за която й бяха казвали толкова пъти. Пое си накъсано дъх и се подготви за нахлуването му.

Ройс целуна челото й и погледна надолу към нея. Изчака я да отвори очи, преди да й се ухили.

— Чувството е приятно, не мислиш ли?

Господи, той звучеше толкова доволен от себе си. Беше щастлив. Ройс не се държеше като мъж, обладан от похотта. Когато осъзна това, тя се отпусна отново.

— Чувството ми е непознато — призна тя.

Никъла потърка пръстите на краката си в прасеца му. Различията в телата им я изумяваха. Горещината, излъчваща се от него, накара зърната на гърдите й да я заболят по странен, тежък начин. Възбудата му, приютена между бедрата й, накара това тежко, горещо чувство да се настани и в стомаха и слабините й. Беше приятно, и все пак едновременно с удоволствието, изпитваше и някаква болка. Почувства се объркана, още повече че Ройс очевидно не бе засегнат от близостта им.

Страхът напусна погледа й. Сега жена му изглеждаше недоволна. Ройс се зачуди какво ли се върти отново в ума й.

— Желаеш ме, нали, Ройс?

Той едва не се разсмя. Никъла звучеше разтревожена. Реши, че усилията, с които се стараеше да се държи така сякаш имаше цялото време на света и които граничеха с агония, са си стрували. Ако Никъла имаше някаква представа каква битка води, за да остане спокоен, и ако предположеше какво иска да й направи, вероятно щеше да изпадне в несвяст.

— Да, желая те. Не можеш ли да ме почувстваш? Боли ме от нуждата да те направя своя, Никъла.

Очите й се разшириха.

— Боли те?

Той кимна. Улови ръката й и леко се извъртя настрани, за да може да докосне възбудата му. В мига, в който пръстите й се обвиха около него, той подпря чело на нейното и простена накъсано.

Никъла бе едновременно любопитна и ужасена. Когато той простена, тя побърза да издърпа ръката си, но той не й позволи. Така тя разбра, че докосването й му харесва.

— Ройс?

Той стисна зъби заради страха, който долови в гласа й, и въздъхна.

— Да, Никъла?

— Няма да си паснем.

Той вдигна поглед, за да види очите й. Тя не се шегуваше. В погледа й наистина имаше тревога, затова усмивката му бе изпълнена с нежност.

— Да, ще си паснем — обеща й той дрезгаво.

Пръстите й се стегнаха около твърдия му ствол. Той затвори очи, предавайки се на блаженството. Удоволствието, което му доставяше докосването й, я изуми. Освен това я направи смела… могъща. Тя го стисна, карайки го да простене и да издърпа ръката й, обвивайки я около тила си.

Ройс зарови лице в рамото й и се пое дълбоко въздух. Горещият му дъх я накара да потрепери.

— Радвам се, че ме желаеш — прошепна тя. — Трябва ли да ти помогна по някакъв начин?

Той целуна зачервените й бузи и върха на носа й.

— Просто ми казвай какво ти харесва, Никъла. Искам да ти доставя удоволствие.

Тя нежно погали лицето му.

— И аз искам да ти доставя удоволствие, съпруже.

В същия миг устните му покриха нейните. Целувката бе гореща, влажна и невероятно възбуждаща. Той й поднесе езика си и тя го захапа леко, закачайки се. Стонът му й подсказа, че действията й му харесват. След това той отново се прехвърли на шията й. Гърдите му, търкащи се в нейните, създаваха толкова приятно чувство, че тя пожела още. Умишлено започна да се извива под него, а горещият възел в корема й нарасна.

Ройс обожаваше начина, по който тя се движеше неспокойно срещу него. Не можеше да й се насити достатъчно бързо и достатъчно скоро. Зацелува раменете й, а ръцете му започнаха да галят гърдите й. Щом палците му докоснаха зърната й, тя се изви срещу него, показвайки му колко много й харесва.

Действията му вече не бяха толкова премислени, тъй като контролът му се изпаряваше бързо. Той се плъзна надолу по тялото й, за да целуне гърдите й. Обви лявата й гърда с длан и пое зърното в устата си. Никъла изписка, когато Ройс засмука зърното, хвана раменете му и силно се изви към устните му.

Той целуна долчинката между гърдите й, ръката му се премести между бедрата й и пръстите му нежно докоснаха пламтящата й плът. Нежните къдрици, криещи девствеността й, бяха влажни от желание. Никъла опита да избута ръката му, но той не се подчини.

— Ще ти хареса — обеща той, преди да се повдигне и да й даде дълга, гореща целувка.

Палецът му масажираше леко най-чувствителното местенце в тялото й, карайки я да се извие отново и да простене в устата му. Тялото й бе завладяно от нажежено до бяло желание. Тя го целуна със страст, която го остави разтреперан. Ройс бавно плъзна един от пръстите си в тясната й сърцевина. Собственото му желание вече почти го бе погълнало. По челото му избиха ситни капчици пот. Никъла се чувстваше гореща, влажна и прекрасна. Устните му се сляха отново с нейните и езикът му започна да влиза и излиза от устата й, а пръстите му, потопени в тялото й, започнаха да имитират движението му, докато тя не се притисна до ръката му, стенейки от удоволствие.

Ройс не можеше да чака повече. Той отново се настани между бедрата й, раздели ги широко и бавно започна да прониква в нея. Ноктите й се забиха в раменете му, тя изписка, опитвайки се да се отдръпне от него, без да иска поемайки го по-навътре в себе си. Той спря щом почувства преградата на девствеността й, блокираща пътя му. Опита се да бъде нежен, когато се тласна през бариерата, но тя не му позволи. Никъла се стегна около него и се опита да го избута.

Той започна да я утешава с нежни думи, галейки дупето й. Тя не знаеше какви са намеренията му, когато Ройс вдигна краката й, слагайки ги да се подпрат на бедрата му.

— Не се бори с мен, Никъла — прошепна той.

Тя едва можеше да чуе какво й казва. В ума й бе вихрушка от емоции. Трепереше от желание, а болката, която изпитваше, бе причината за него. Беше напълно объркана. Не искаше той да я нарани, но също така не искаше и да спира.

Ройс не я предупреди по никакъв начин. С един мощен тласък проби защитата й и най-после потъна целият в тялото й.

Никъла изкрещя от болка. Стисна силно съпруга си и притисна лице в шията му, решена да не му позволи повече да се помръдне.

Той обаче отказа да й се подчини.

— Ройс, нараняваш ме.

Разпределяйки теглото на лактите си, той я целуна страстно, ръцете му обвиха лицето й и когато Никъла се опита да се отдръпне от него, разбра, че е невъзможно. По лицето й потекоха сълзи. Болеше я, макар по-силната болка да бе отшумяла.

Изражението на лицето на Ройс бе напрегнато, решително, но все пак нежно.

— Скоро всичко ще стане по-добре — прошепна й той, поемайки си дълбоко дъх. — Дай ми само минута, любима. После ще ти помогна да се почувстваш по-добре.

Тя не желаеше помощта му. Искаше той просто да се махне от нея. Ройс опита отново да я целуне, но тя се отдръпна, карайки го да се намръщи. Той улови долната й устна със зъбите си, принуждавайки я да отвори уста и я целуна дълго и силно.

Ройс не знаеше колко още ще успее да запази контрола си. Сладкото мъчение да стои неподвижно потопен в нея, го караше да потръпва от болка. Копнееше да се задвижи в тясната й сърцевина, докато не открие освобождението и не излее семето си в нея.

Но освен това искаше и тя да го желае така, както я желаеше той. Удоволствието й бе много по-важно от неговото.

Колкото по-дълга ставаше целувката, толкова повече тя се успокояваше. Ройс умишлено даваше време на тялото й да се приспособи към неговото, и когато тя отново започна да милва раменете му, той реши, че болката е отшумяла.

Премести ръката си между слетите им тела. Никъла обаче я хвана в опит да го спре.

— Пусни ме, Никъла — нареди той с дрезгав шепот. — Ще ти хареса.

Не успя да го задържи. Освен това той бе прав, осъзна тя с въздишка. Докосването му наистина й хареса. Пръстите му знаеха точно къде да я докоснат и щом палецът му потърка нежното местенце между бедрата й, тя едва не падна от леглото. Удоволствието бе силно и поглъщащо.

Той продължи със сладкото мъчение, докато не усети как тялото й се разтапя в ръцете му, а мускулите й се свиваха здраво около него. Простена в отговор и се издърпа назад, преди да се тласне силно в нея.

Контролът й напълно изчезна. Тя не можеше да състави нито една логична мисъл. Удоволствието, нарастващо в нея, бе непоносимо. Когато чувствата, които я изпълваха, заплашиха да я погълнат, тя се изплаши и й се прииска да го накара да спре. Но още по-плашещо бе това, че не искаше той никога да спира.

— Ройс! Не мога…

Той я накара да замълчи с дълга целувка.

— Всичко е наред, любов моя. Не се страхувай, ще те пазя. — Утешителните му думи прогониха страха и контрола й. Той щеше да я пази. Сърцето на Никъла разбра това, което в момента бе непонятно за ума й, и се предаде на удоволствието. Тя вдигна колене, за да го поеме по-дълбоко в себе си и се изви настойчиво към него.

Сега бе ред на Ройс да изгуби контрола си. Той проникваше в нея отново, и отново, забравил за всичко друго, освен за това да я накара да стигне до върха и да се присъедини към нея. Любовният ритуал ги превзе. Леглото потрепери от мощните му тласъци. И от нейните.

Тя бе убедена, че ще се разпадне в ръцете му. Но не я бе грижа. Никъла изкрещя името му, когато вълната на удоволствието се стовари върху нея. Кулминацията й бе толкова силна, че я накара да заплаче.

Когато Ройс усети, че тя се стяга около него и чу да вика името му, той също намери освобождението си, изливайки семето си в нея с гърлен стон.

 

 

Никъла помисли, че може би е умряла. И все пак сърцето й биеше толкова силно, че със сигурност бе жива. Когато Ройс простена високо и се стовари върху нея, тя реши, че мъжът й вероятно се чувства по същия начин.

Тя бе блажено изтощена и напълно удивена от това, което току-що й се бе случило. Младата жена затвори очи, опитвайки се да намери смисъл в този прекрасен акт.

На Ройс му отне известно време да се възстанови. Не му се искаше да мърда. Ароматът на споделената им любов се носеше във въздуха и това му хареса страшно много. Нейното ухание също му харесваше.

Господи, бе толкова задоволен. Да държи Никъла в обятията си му се видя най-правилното нещо на света. Сякаш винаги му бе принадлежала.

— Ройс?

Съпругът й изсумтя вместо отговор.

— Ще ме смачкаш.

Той се претърколи неохотно, лягайки по гръб. Тя се сгуши в него, използвайки рамото му за възглавница. Пръстите й започнаха да чертаят кръгчета по гърдите му.

— Доставих ли ти удоволствие, съпруже?

Ръката му покри нейната.

— Да, достави ми.

Тя изчака цяла минута той също да я похвали, преди да прошепне.

— И?

Той се прозя.

— Какво и?

Тя отново зачака мъжът й да й направи комплимент, а той чакаше обяснението й на въпроса си.

Никой от двамата не каза нито дума. Не след дълго Никъла се почувства уязвима. Тя се изправи и се отдръпна от Ройс, започвайки да се чувства засрамена от необузданото си държание. Мълчанието му съсипваше красивото им единение.

Никъла издърпа завивките и му обърна гръб. Очите й се напълниха със сълзи. Не разбираше защо плаче, но го правеше. Надяваше се Ройс да не забележи глупавото й държание. Ако той поискаше обяснение сега, когато тя не знаеше защо се чувства толкова нещастна, нямаше да може да му каже нито дума.

— Никъла — гласът му бе пресипнал, когато прошепна името й, — върни се тук.

— Защо?

— Защото тук ти е мястото.

Това въобще не беше комплимент, но беше факт, че думите му я накараха да се почувства щастлива. Тя отново се настани до него. Ройс обви ръце около раменете й и я притисна към себе си.

Нямаше никакви комплименти, нито клетви за вечна любов. Обаче той я целуна по главата.

Беше нежна, лека целувка.

И все пак бе напълно достатъчна.